Трийсет и пета и други години

24.

В началото на юни на пленума на ЦК Сталин изнесе доклад за проекта за Конституция на СССР. Пленумът одобри проекта и взе решение да се свика Всесъюзният конгрес на Съветите за неговото обсъждане.

Но основен на пленума бе въпросът за смяната на партийните документи.

Решението за смяна на партийните документи бе взето през декември 1935 година на пленум на ЦК. Бе направена равносметка относно партийната чистка, започната още през 1933 година, тя бе обявена за приключена. Но в хода на чистката се бе изяснило, че партийната отчетност е занемарена, някои партийни членове имат по два партийни билета, в картоните е пълна бъркотия, партийните билети попадат във вражески ръце. И тогава бе решено да се направи смяна на партийните документи.

Това беше НЕГОВА идея. В какво се състоеше смисълът на тази идея? В това, че външно процедурата изглеждаше чисто техническа. А в действителност смяната на партийните билети означаваше всеобща, тотална, щателна проверка на всеки комунист.

В този смисъл чистките не постигаха целта си. Излизаше комунистът на трибуната, разказваше за себе си, след него се изказваха и други, приятелите хвалеха, враговете плюеха, а решаваща роля играеше партийният стаж. „Членът на партията от април 1917 година“ беше безгрешен, а пък „членът на партията от 1905 година“ — същински светец. Такива чистки не разкриват истинския облик на комуниста.

Друго нещо е проверката на партийните документи, в хода на която щателно ще бъде проучена цялата биография на комуниста, всяка година, всеки ден от живота му, връзките му — роднински, приятелски, служебни, неговите изказвания, неговото досие в органите на НКВД, писмените му обяснения относно една или друга неяснота в биографията.

Смяната на партийните документи е добра основа за кадровата революция. Всеки комунист трябва да се чувствува под постоянен, зорък и неотслабващ контрол.

Наложи се лично ТОЙ да говори по този въпрос, да призове местните партийни организации не просто да преписват картоните, а да сменят партийните билети само на онези, които са минали през всестранна и най-детайлна проверка. Наложи се публично да напомни на цялата партия, че задължително качество на всеки болшевик в сегашните условия е умението да разпознава врага, колкото и добре да е маскиран той. Наложи се да напомни, че партийните организации имат право да не издават партийни билети на онези членове на партията, които не са оправдали званието комунист.

Юни беше напрегнат. Втория доклад за проекта за Конституция на СССР той изнесе седмица след първия на заседанието на Президиума на ЦИК на СССР — бъдещата конституция вече се нарича Сталинска; среща се с авиаторите, разговаря с Губкин за нефта на Урал, заедно с Каганович и Орджоникидзе разгледа Переривинския шлюз на канала Москва — Волга. Строителството на канала трябваше да бъде завършено идната година, Москва щеше да стане пристанище на пет морета — Бяло, Балтийско, Каспийско, Азовско и Черно. Каналът щеше да реши проблемите за водоснабдяването на Москва, за оводняването на реките Москва, Клязма, Яуза и Уча, а също и проблемите за почивката на московчани. Каналът Москва–Волга беше съставна част от генералния план за реконструкция на Москва, от НЕГОВИЯ план.

Сталин разгледа площадките, където щяха да се издигат монументалните фигури на основоположниците на съветската държава Ленин и Сталин по проект на скулптора Меркуров.

Мястото бе избрано сполучливо, оттук монументите щяха да се виждат добре.

На осми юни ТОЙ посети в Горки болния Горки. С него бяха Молотов и Ворошилов. А десет дена по-късно, на осемнайсети юни, Горки почина. Бе обявен всенароден траур и на двайсети юни Горки бе погребан на Червения площад.

Потресен ли бе ТОЙ от смъртта на Горки? Всеки умира в отредения му час. Като творец Горки се бе изчерпал. Разбира се, връх на неговото творчество беше „Егор Буличов“. Колкото до „Клим Самгин“, ТОЙ и до ден-днешен не може да прочете тая мудна история. Да, не му беше призвание на Горки да пише епопеи, за епопеята са нужни крупни исторически фигури, а какви фигури има в „Клим Самгин“?! „Детство“, „Сред хората“, „Моите университети“ — това са хубавите произведения на Горки, животът там е истински, а не измислен като в „Клим Самгин“. Уж искаше да пише за НЕГО, но все „събираше материал“, нещо май дълго го събира. Вярно, тогава, по повод „Момичето и смъртта“, ТОЙ го поласка: „Тази творба е по-силна от «Фауст» на Гьоте.“ И сравнение не можеше да става. Но ТОЙ не само го каза, ТОЙ го и написа, остави го в историята, показа на Горки, че цени близостта си с него повече от съда на потомците. Все му е едно как литературоведите ще тълкуват тези думи след сто години, важно е как сега Горки тълкува в страната и в света НЕГОВАТА политика.

Горки си свърши работата — обедини интелигенцията. За да подчиниш един народ, трябва или да унищожиш, или да купиш интелигенцията му. Или още по-правилно — една част да унищожиш, друга да купиш и да я държиш под страх. Горки изпълни тази мисия, като каза: „Когато врагът не се предава, унищожават го“, той внесе солиден влог от името на интелигенцията в делото на кадровата революция. Но писателите не винаги и не докрай осъзнават какво говорят, често заради ефектната дума, красивата фраза пренебрегват смисъла на казаното, говорят не точно каквото мислят. Не се знае как би се държал Горки по време на процесите срещу Каменев, Пятаков, Бухарин и другите негодници, сред които има много негови лични приятели.

Тъй че добре направи, като умря, навреме умря. Умря си с одобрението на кадровата революция: „Ако врагът не се предава, унищожават го.“ Остави лозунг, хубав лозунг.

Той се държеше, общо взето, лоялно. Понякога се опитваше да рита, лани се наложи да му стегне юздите чрез статията на Панфьоров, за да му покаже, че у нас няма неприкосновени. Нали и сам другарят Горки казваше, че изкуството и литературата трябва да се развиват в условията на свободна размяна на мнения. Точно това направи Панфьоров — свободно си изказа мнението.

Горки разбра всичко. И не се опъваше. Нанесоха удар на Шостакович, на композиторите-формалисти — не гъкна, натриха носа на архитекта Мелников и на другите архитекти-формалисти — не гъкна, удариха художниците-цапачи, между които и брата на Каменев — пак не гъкна. За тях хайде, други изкуства са, не е литература. Но ето че през март притиснаха Булгаков, а това вече се отнасяше за литературата, за драматургията, където Горки е първият човек — и той пак думица не издума…

И все пак не беше докрай сигурен човек. Седемнайсета година го доказа, отношението му към Октомврийската революция го потвърди. И не се знае как щеше да реагира на кадровата революция. Може би нямаше да иска да се компрометира пред така нареченото световно обществено мнение.

Тъй че добре направи, като умря, навреме умря. Паметта му трябва да се увековечи, името му трябва да остане в народната памет. „Ако врагът не се предава, унищожават го.“ За интелигенцията той трябва да остане пример за служене на партията и на съветската държава, пример за преданост на днешното ръководство.

Но независимо от чиято и да било смърт, животът продължава. Той трябва да продължава. По НЕГОВА инициатива бяха приети изключително важни решения „За работата на висшите учебни заведения“, „За забраната на абортите“, „За педологическите извращения“.

Тези постановления трябва да осигурят прираста на народонаселението, укрепването на семейството, правилното обучение на подрастващото поколение както в училищата, така и във висшите учебни заведения.

Новата държава трябва да се създава върху твърди основи. Революцията премахва стария ред, но тя е длъжна да създаде нов ред, твърд и непоклатим. За целта тя е длъжна да използува отработени през вековете, утвърдили се и оправдали съществуването си форми на живот и бит. Ако са били разрушени от революцията, те трябва да се възстановят.

Не бива да се допуска разрушаване на семейството чрез безпрепятствени разводи, освобождаването от семейни задължения, от грижи за децата деформира членовете на обществото, превръща ги в хора, които не носят отговорност за живота на своите близки, в хора без задължения и грижи.

С децата не бива да се правят педологически експерименти, детето не бива да се изучава с помощта на безсмислени, глупави и вредни анкети и тестове, да се превръща то в опитно зайче за всякакви учени шарлатани. Детето трябва да се учи и възпитава, така както са го възпитавали винаги, както учиха и възпитаваха НЕГО. Разбира се, съдържанието на обучението и целта на възпитанието сега са други, но същината — да обучаваш и възпитаваш — си остава.

Именно затова той намери време за разговор с участниците във фестивала на хоровите ансамбли. Хоровото пеене е истински народно пеене, самият ТОЙ някога пееше в хор, то развива у човека чувство на колективизъм, и то чувство възвишено, естетично. Това трябва всячески да се подкрепя и поощрява.

На девети юли вечерта от Тбилиси се обади Берия.

— Другарю Сталин! Днес бюрото на краевия комитет заслуша съобщението на Народния комисариат по вътрешните работи на ЗСФСР22 за разкриването на контрареволюционна терористична организация в Грузия, Азербайджан и Армения. Сериозни обвинения в недостатъчна бдителност бяха отправени към секретаря на ЦК на Армения Ханджян. Ханджян категорично отхвърли обвинението. Вечерта, преди един час, той дойде при мен, държа се предизвикателно, обвини ме в избиване на стари партийни кадри, във фалшифициране историята на партията. Беше крайно възбуден, направо бесен, заканваше се да ме убие, замалко да изпълни заканата си, но аз го изпреварих и при самозащита го застрелях.

Сталин не отговори нищо.

— Чувате ли ме, другарю Сталин?

— Чувам — тихо отговори Сталин.

И продължи да мълчи.

Мълчеше и Берия.

Най-сетне Сталин попита:

— Каква версия представихте пред апарата?

— Самоубийство.

— А публична версия?

— Мисля да бъде същата.

— На колко години беше?

— На трийсет и пет.

Сталин помълча, после каза:

— Утре при вас пристига със самолет ръководен служител от ЦК.

И затвори телефона.

Стана.

Разходи се из кабинета.

Един секретар на краеви комитет бе застрелял в своя кабинет първия секретар на ЦК на републиканска компартия.

Първият такъв случай в партията.

То се знае, Берия не се е отбранявал и не се е защитавал. Ханджян не е посягал на него — не е такъв човек, лош човек е, но не е такъв, не може да убие секретар на краеви комитет, разбира какво го чака за такова нещо.

Берия, разбира се, просто го е застрелял. Но пък и честно си го признава пред НЕГО. Можеше да излъже, че Ханджян сам се е застрелял, да подбере свидетели, да състави протокол. Всичко можеше. Не, не посмя да излъже НЕГО. Разбира се, престъпник е, но верен престъпник.

Безспорно на Берия му беше трудно. Закавказието не искаше да го признае — през 1931 година от представител на ОГПУ — хоп, първи секретар на ЦК на Грузия, а през 1932-а — първи секретар на Закавказкия краеви комитет, редови чекист, дори не член на ЦК на ВКП (б), и това в Грузия, където има стари, известни партийни кадри, членове на ЦК на ВКП (б). Например Мамия Орахелашвили, член на партията от 1903 година, Картвелишвили, член на партията от 1910 година, се имат за създатели на Закавказката партийна организация и не щеш ли — някакъв си Берия, следовател от ЧК.

ТОЙ опозна отблизо Берия през 31-а година, когато почиваше в Цхалтубо.

Берия, тогава пълномощен представител на ОГПУ на СССР в Закавказието, пое лично НЕГОВАТА охрана, създаде троен пръстен от 250 чекисти и месец и половина не се отдели на крачка от НЕГО.

За месец и половина може да се опознае един човек. ТОЙ добре го опозна. Берия МУ представи изчерпателни данни за всички ръководители в Закавказието, от подробни по-подробни агентурни сведения за всеки от тях. ТОЙ научи какво е говорил всеки за НЕГО, какво е мислил за НЕГО. Правилно го информира, честно, потвърди всичко, в което ги бе подозирал самият ТОЙ. Всички те бяха против „преразглеждането на историята“ — така наричали утвърждаването на НЕГОВАТА истинска роля в историята на дореволюционен Кавказ. Те, видите ли, били „свидетели“, те, видите ли, били „преки участници“. От всички „стари болшевики“ те бяха най-неприемливите, въобразяваха си, че са равни с НЕГО, въобразяваха си, че са същите като НЕГО „участници в революционната борба в Закавказието“. Именно техните истински мисли, техните истински настроения бе изразил простодушният Авел в своята брошура. Берия ги бе разбрал правилно, знаеше им и кътните зъби.

Берия му разказа и за себе си. Разказа му подробно, а дали е било честно — никой не знае. Бил роден в село Мерхеули, близо до Сухуми, учил в Баку в техническо училище, през март 1917 година влязъл в партията, работил в нелегалност. По поръчение на партийната организация се свързал с мусаватисткото разузнаване.

Берия наблегна особено на този факт, изреди имената на всички членове на Бакинския комитет, взели това решение, сложи на масата техните писмени потвърждения, че са му дали такова поръчение.

ТОЙ не погледна хартишките, побутна ги. Разбираше, че хартишките са в ред, инак Берия нямаше да ги представи. Но този човек беше в ръцете му: бил е свързан с мусаватисткото разузнаване. И когато изпращат някого на разстрел като бивш провокатор, той вече няма време да доказва дали е бил свързан с тайната полиция доброволно, или по партийно поръчение.

Във всеки случай този човек умее да служи, ще служи и знае как да служи.

Там, в Цхалтубо, ТОЙ реши: именно Берия е човекът, който може да се справи с тази надута каста в Закавказието. Но за целта той трябва да разполага с достатъчна власт. На поста ръководител и ОГПУ не ще може да се справи с тях. На поста ръководител на ОГПУ той изцяло ликвидира остатъците от мусаватисти, дашнаки, меншевики, разправи се с троцкистите, но за кадровата революция в Закавказието трябваше да бъде партиен ръководител на Закавказието. Само от този висок пост Берия би могъл да смени хората, да се освободи от ненужните, да издигне нужни.

Веднага след като се прибра в Москва през есента на 1931 година ТОЙ извика в ЦК ръководителите на Закавказкия краеви комитет от всичките три републики — Грузия, Азербайджан и Армения. Дневният ред на съвещанието не беше обявен. ТОЙ говори цял час — за икономиката, за националните въпроси, за други неща, говори спокойно, искаше да уреди всичко с добро. И вече като ставаше, каза:

— А какво ще кажете да формираме ръководството на Закавказкия краеви комитет така: първи секретар — Лаврентий Картвелишвили, втори — Лаврентий Берия.

Видя реакцията им: сякаш онемели, те седяха втрещени, дори не помръднаха от местата си, макар че ТОЙ вече бе станал.

И само Картвелишвили рязко отговори:

— Аз няма да работя с този мошеник.

Ето как посмя да МУ отговори Лаврентий Картвелишвили, с нелегално име отпреди Лаврентиев. Впрочем през трийсет и първа година те още си позволяваха какво ли не. Позволяваха си да ГО обвиняват, че препоръчва за ръководител на партийна организация един мошеник.

Всички се позасмяха. И Орахелашвили, и Мусабеков, и Буниат-Заде, и другите. Дори един най-обикновен служител от краевия комитет, завеждащият организационния отдел Снегов, и той си позволи да се засмее. ТОЙ няма да забрави тези усмивчици.

И само Ханджян не се усмихна. Остана да седи с каменно лице, разбираше, че усмивките са неуместни тук. Хитър е. А хитрите хора са опасни.

И тогава ТОЙ каза:

— Добре, заминавайте си. Ще решим въпроса в работен порядък.

Разбира се, тогава ТОЙ постъпи, както бе решил. Лаврентий Картвелишвили (ТОЙ му нареди да носи само името Лаврентиев) бе изпратен на партийна работа в Сибир, първи секретар направиха Мамия Орахелашвили, втори — Берия.

След няколко месеца преместиха Орахелашвили в Москва, направиха го заместник-директор на института „Маркс — Енгелс — Ленин“.

Първи секретар на Закавказкия краеви комитет стана Берия.

През тези почти пет години той се изяви добре. Цялото предишно ръководство на Грузия бе пръснато по други партийни организации. Смени всички секретари на районни комитети, претръска целия апарат, успешно провежда в мащабите на Закавказието кадровата революция, сам я провежда, без Ягода и без Ежов, като секретар на краеви комитет има пряка връзка с НЕГО. Ягода и Ежов в случая не са необходими. ТОЙ и Берия най-добре познават обстановката на Кавказ.

В Азербайджан си има свой човек — Багиров. Багиров се справи и с Мусабеков, и с други недоволни. Недоволството, разбира се, остана, но то скоро ще изчезне заедно с недоволните.

Виж, Армения е костелив орех за Берия. Ханджян му пресядаше на гърлото. Ханджян не признаваше и не можеше да признае Берия: защо Берия, а не той, Ханджян, и двамата са партийни членове от 1917 година, но той, Ханджян, е с две години по-млад, Берия до 1931 година е бил на чекистка работа, а Ханджян още през двайсет и първа беше секретар на Ереванския градски комитет на партията, а от 1930-а — първи секретар на ЦК на компартията в Армения. Той е истински, кадрови партиен работник, а Берия е парашутист, от органите, и всички знаят за какво им е спуснат. И затова Ханджян не допускаше несправедливости спрямо своите арменци, защитавате дори своя народен комисар по просветата Степанян. Как му беше името? Нерсик. Защитаваше Нерсик Степанян, когато тоя кучи син разкритикува книгата на Берия „Към въпроса за историята на болшевишките организации в Закавказието“.

Берия написа тази книга по НЕГОВА поръка. Тази книга беше опровержение на лъжливите измислици на Авел Енукидзе. В нея бе правилно осветлена НЕГОВАТА роля в историята на болшевишката партия изобщо и в Закавказието в частност. Книгата не бе лишена от недостатъци, но какъв литератор е Берия? Носеха се и слухове, че не я е писал той. Какво значение има? Книгата е нужна. Всички разбират това. А Степанян я осмя, разкритикува я, видите ли, за нейната псевдонаучност и многобройните фалшификации. Срещу кого се опълчи Степанян? Срещу Берия ли? Не, опълчи се срещу НЕГО, опълчи се срещу възстановяването на НЕГОВАТА неоспорима роля в историята на партията. Берия поиска Степанян да бъде разстрелян като враг на народа. Ханджян не позволи. Осъди Степанян, но не позволи да го разстрелят. Не дава никого да закачат. Хитър човек. Двуличен човек.

ТОЙ си спомни как през трийсет и втора или трийсет и трета при НЕГО в Сочи пристигна група арменци. Поседяха, пийнаха си. После излязоха на терасата, слънцето напичаше. Ханджян погледна краката МУ и попита:

— Не ви ли е горещо с ботуши?

Негодник. Та нали това е НЕГОВИЯТ облик, с който всички са свикнали. Обликът на вожда. Такъв ГО познават народът, страната, целият свят. С любезна, съчувствена усмивчица го попита. Смяташе с усмивчицата да скрие от НЕГО подигравката, прозвучала във въпроса. Мерзавец!

— Не! — отговори ТОЙ на Ханджян. — Не ми е горещо. Но ми е по-лесно да разбия нечия мутра.

Ханджян се усмихна любезно. Но всичко разбра. И то се знае, стана още по-голям враг.

И все пак да застреляш в кабинета си секретар на Централен комитет на републиканска комунистическа партия — това е един-единствен по рода си случай.

Как се бе разбеснял Ленин, когато научи за плесницата, която Орджоникидзе удари на Кобахидзе! Искаше Орджоникидзе едва ли не да бъде изключен от партията. А какво представлява този Кобахидзе? Обикновен член на ЦК на Комунистическата партия на Грузия. Хем е и уклонист…

Не познаваше Владимир Илич кавказкия характер, не познаваше както трябва Серго Орджоникидзе: Серго може да удари плесница, а после да пие вино, да се прегръща и целува с човека, на когото е ударил плесница.

Вярно, Ханджян е мерзавец. И все пак да го застреляш в кабинета си, без съд и следствие?!

А, от друга страна — да загуби Берия?

Сталин се обади на Поскрьобишев да извика при него Маленков.

Маленков се яви.

Сталин го погледна мрачно.

Гледа го дълго.

И Маленков разбра: Сталин или е недоволен от нещо, или ще му възложи сериозна задача.

Без да покани Маленков да седне, Сталин, разхождайки се из кабинета, каза:

— Днес в кабинета на Берия се е застрелял Ханджян. Не е издържал тежестта на обвиненията, че проявява ниска бдителност. Поръчайте самолет за утре сутринта и заминете за Тифлис. Погрижете се всичко да мине спокойно.

Помълча, после допълни:

— И най-важното. Кажете на Берия: да напише всичко, което ми говори днес по телефона, да го подпише, да го сложи в плик, да запечата плика с червен восък и да ми го изпрати по вас. Когато се върнете, ще ми предадете плика лично. Документът, който ще напише Берия, не бива да бъде адресиран до никого, нито до мен, нито до някой друг. Просто изложение на фактите и подпис. Това е! Изпълнявайте!

На вратата Сталин спря Маленков:

— Съгласувайте с Берия състава на новото ръководство на Армения. Окончателно ще решим този въпрос след вашето завръщане. Постарайте се да се върнете вдругиден сутринта.

След два дена Сталин отвори донесения от Маленков илик. Берия бе изпълнил всички НЕГОВИ изисквания, подробно бе изложил обстоятелствата, при които застрелял Ханджян. Писмото беше без адрес. Берия не споменаваше телефонния разговор със Сталин и НЕГОВОТО име.

Сталин прибра писмото на Берия в личния си сейф.

А след още два дена Сталин и Ежов приеха ръководителите на НКВД — Ягода, Агранов, Молчанов и Миронов.

Обяснявайки, Молчанов разтвори на масата карта, на която бяха отбелязани графически връзките на Троцки с ръководителите на „Обединения център“ в СССР.

Сталин остана недоволен от доклада на Молчанов:

— Неубедително. Голи приказки. Трябва да имаме документи, писма, бележки…

— Нямаме такива документи — отговори Молчанов.

Сталин си отбеляза твърдостта на този отговор: не искат да фабрикуват документи, страх ги е, от какво ги е страх? Щом подсъдимите са съгласни да дадат показания, защо да не могат да потвърдят истинността на представените документи? Да не би някой да поиска съдебна експертиза? Кой ще я поиска?

Молчанов, пък и всичките тези хора са в плен на своите формалистични представи. Какъвто и протокол да подпише подсъдимият, за тях той е истински документ, а от неистински документи ги е страх… Талмудисти… Или си мислят, че като дава такова нареждане, ТОЙ лично ще се заеме с това? А, не, такива въпроси те трябва да си решават сами.

— Нямате документи — повтори Сталин, — какво имате тогава? Приказки? С кого сте си приказвали? Със Седов? Неубедително. Указанията трябва да произлизат лично от Троцки. Голцман твърди, че е получил указание от Седов. Но Голцман може би лъже? Може да се е срещал не със Седов, а с Троцки?

Молчанов разпери ръце.

Нямат какво да му възразят, помисли си Сталин, тук вече изобщо не могат да му възразят, няма и от какво да се страхуват, ще му представят документче, ще му представят подписан от Голцман протокол. А къде и как се е срещнал Голцман с Троцки — това си е тяхна работа. Троцки е бил в Дания, Голцман в Германия — не е далече, може да са се срещнали.

Молчанов не възрази, значи си е взел едно наум. И Ягода и Агранов мълчат, значи и те са си взели едно наум.

После Миронов докладва за хода на следствието: кой е дал показания и какви именно, кой не е дал и упорствува.

Сталин внимателно го изслуша, после учудено вдигна вежди.

— Каменев не си признава? Как е възможно?

— Да, не си признава.

— Как е възможно да не си признава? — зловещо повтори Сталин.

— Не си признава.

— Такива ги е свършил и да не си признава?

— Не, не си признава.

— Не му ли е жал за живота?

Миронов сви рамене.

— И не му е жал за живота на децата му?

Миронов не отговори.

— Той има двама сина. Нима не му е жал нито за големия, нито за малкия?

Миронов не знаеше какво да отговори…

— Какво мълчите?! Вас питам!

— Мисля, че му е жал.

— Ах, вие, значи, мислите така! — злобно продума Сталин. — Тогава не ми казвайте, че Каменев или Зиновиев, или друг там някой още не дават показания. — Тежкият му поглед обходи всички. — Кажете им, че каквото и да правят, както и да се измъкват, няма да спрат хода на историята. Или ще спасяват кожата си, или ще пукнат, така им кажете! Ако искат да живеят, да дават показания! Поработете с тях, поработете, докато не припълзят до вас по корем с показания в зъбите!

Всички мълчаха. Когато Сталин беше разгневен, всяка непредпазлива дума можеше да струва скъпо на онзи, който я произнесе.

След паузата Сталин — вече спокойно, полугласно — каза:

— А на Зиновиев кажете: ако се съгласи доброволно да застане пред съда, пред открит съд, и си признае всичко, животът му ще бъде запазен. Ако ли не, ще го съди военен трибунал. И ще бъде разстрелян. И всичките му съмишленици, сегашните и предишните, ще бъдат разстреляни. Ако не му е нужен собственият му живот, да помисли за живота на хората, които е завлякъл в своето тресавище.

Ягода и помощниците му излязоха.

Сталин стана, разходи се из кабинета. Надигна се и Ежов, но Сталин му направи знак да остане на мястото си.

— И колко души реално ще могат да извадят пред съда?

— Шестнайсет.

— Осем от тях струват нещо — позасмя се Сталин, — останалите за нищо не стават.

— Останалите са изпълнителите — предпазливо произнесе Ежов.

Сякаш не чул отговора му, Сталин продължи:

— Докараха почти четиристотин души, а успяха да склонят само шестнайсет. Добра работа, няма що.

Ежов много добре разбираше, че тези упреци са по адрес на Ягода, разбираше също, че Сталин очаква той да реагира на думите му, но още не бе усетил как точно трябва да реагира.

— Миронов и Молчанов работят добре, особено Миронов — продължи Сталин, — но са формалисти, талмудисти, протоколът за тях е всичко! Защо протоколът е всичко за тях? Искат да се застраховат с протокола, та евентуално да се оправдават с него, да излязат сухи от водата. Но се пита кога „евентуално“? От каква „евентуалност“ се страхуват? От падането на съветската власт ли? Е, ако съветската власт падне, първо тях ще обесят, с никакви протоколи няма да се оправдаят, никой няма да им погледне протоколите. От какво се страхуват тогава? От смяна на партийното ръководство ли? За такава евентуалност ли се застраховат? Изглежда, застраховат се именно за такава евентуалност. Още повече че са хора на Ягода. А Ягода саботира подготовката на процеса. Саботира я. Саботира я по същата причина. Но не се опасява от смяна на ръководството като Молчанов и Миронов, а се надява на смяна на ръководството, уверен е в смяната на ръководството.

Сталин отиде до бюрото си, придърпа до него столовете, на които преди малко бяха седели Ягода и неговите помощници.

— Но нека проведе този процес, не бива да му пречим. На този процес обаче той трябва да подготви и следващия. На този процес трябва да свършим със зиновиевците, на следващия — с троцкистите. Нека назоват имена… Имена, имена и пак имена. Те трябва да разберат: колкото повече видни троцкисти назоват, толкова повече укрепва версията им за Троцки, толкова по-голяма помощ ще окажат на съда, толкова повече шансове имат да запазят живота си. Повтарям: имена, имена и пак имена. Колкото по-известни са имената, толкова по-добре. Това трябва да искаме от Ягода, от неговите помощници, от всички следствени групи. Мисля, че вие трябва по-отблизо да се заемете с работата на този апарат, постепенно да поемете следствието в свои ръце. Ягода не е сигурен човек. Но повтарям, той трябва да доведе докрай този процес, процеса срещу Зиновиев и Каменев.

Сталин продължи бавно да се разхожда из кабинета.

Ежов търпеливо чакаше, разбираше, чувствуваше, че сега Сталин ще му каже нещо важно, може би най-важното.

— Всички троцкисти в миналото са били военни. Все още ги има много в армията. Командирът на дивизия Шмит например през 23-а година гласува за опозицията, разправят, че скъсал с нея, но кой ще му повярва, той е близък приятел на Примаков, толкова по-зле за Примаков, по-внимателно да си е избирал приятелите. Разбира се, другарят Якир ще защитава Шмит и Примаков, но нека другарят Якир изчака следствието да приключи. Командирът на дивизия Путна също, гласува през 23-а година за опозицията. Неискрен човек, между другото близък приятел и съученик на Тухачевски, и техните връзки трябва да се проверят, интересно какво ще каже Путна за своя приятел и покровител другаря Тухачевски. Мисля, че особено интересни са връзките на другаря Тухачевски с германските военни кръгове. Донесохте ли материалите?

— Да. — Ежов отвори папката си.

— Кажете какво сте събрали?

Ежов извади най-горния лист от папката.

— Биографични данни…

— Не ми трябват. Знам биографията му. Какво имате във връзка с Германия?

Ежов извади друг лист.

— Първо, пленът в Германия. За пръв път е бил пленен на 19 февруари 1915 година в Карпатите, държали са го в приморския лагер за военнопленници Щралзунд. Избягал. Заловен три седмици след бягството — търсел лодка за Швеция. Затварят го в лагера Бадщуер в Мекленбург, избягва, задържан е близо до датската граница. Затварят го във войнишки лагер край Мюнстер, избягва, заловен е на 30 метра от холандската граница. След това е хвърлен в крепостта Кюстрин, форт Цоридорф, отново се опитва да избяга, като изкопава подземен тунел, но е задържан тъкмо в него и прехвърлен във форт №9 на Баварската крепост Инголщат, предназначена за бегълци рецидивисти. От нея избягва късно есента на 1917 година, и този, петия път, вече успешно.

— Какво е разстоянието от тази Баварска крепост до руската граница? — попита Сталин.

— Хиляда сто и двайсет километра.

— И как е изминал такова разстояние? Един руски офицер?

— Той свободно владее немски и френски.

— Това не е достатъчно, за да измине такова разстояние през вражеска страна. Кой му е помагал?

— Няма данни по този въпрос. Избягали са с офицера Черновецки. Но Черновецки след три дена го заловили, а Тухачевски избягал.

— Заловили единия, а другият избягал. Интересно. Попаднали на следите им, арестували единия, а другия не, оставили го да измине свободно хиляда километра. Интересно, много интересно. Продължете!

Ежов взе друг лист.

— Сега официалните посещения. За пръв път Тухачевски е бил в Германия през 1923 година като офицер за свръзка от висшето командуване на Червената армия, командирован към райхсвера. Участвувал е в подготовката на съветско-германските военни преговори и съглашения в съответствие с германо-съветския Рапалски договор, после — в инспекционна обиколка след сключването на военното съглашение, по-късно два пъти между 1926-а и 1932-а по въпросите на военното сътрудничество. Тъй като тези преговори и съглашения са се отнасяли за немски военни обекти на наша територия — в Липецк, Казан, Харков, несъмнено са останали документи от тях, подписани от Тухачевски. За последен път е минал през Берлин транзит, на връщане от Англия след погребението на крал Георг V, през февруари тази година.

— Кой друг от висшите военни е бил в Германия?

— Якир, Уборевич, Ейдеман, Тимошенко са учили в Германия в академията при генералния щаб.

И виновно добави:

— И някои други са учили и са ходили там.

Виновно, защото не бе приготвил списък. Сталин разбра това и каза строго:

— Пригответе списъци на всички военни, свързани с Германия.

Безспорно не всички са немски шпиони. Другарят Тимошенко например, изпратили са го да се учи и той се е учил. Виж, как се е изучил — ще видим тепърва. Впрочем той се изявява добре във военната работа. Обикновен човек, човек от народа, а Якир, Уборевич, Ейдеман и някои други трябва да бъдат основно проверени.

Сталин мълчаливо се разходи из стаята, спря до прозореца. Време ли е вече или още не е време? Всичко трябва да бъде в ръцете на Ежов, тази работа не може да се повери на Ягода. Ягода може да предупреди. Но сега е рано да заменя Ягода с Ежов. Ягода ще проведе процеса срещу Зиновиев и Каменев. И все пак време е да започваме. Ежов умее да си държи езика зад зъбите.

Сталин се дръпна от прозореца, седна в креслото си, тежко изгледа Ежов.

— На думи другарят Тухачевски е върл враг на Германия. Но мисля, че в действителност има много приятели сред германския генералитет. Биографията му ясно говори за това. И военните — както нашите, така и немските — искат да се освободят от партийното ръководство. Мисля, че немското разузнаване разполага със сведения за подобни връзки. За съжаление немското разузнаване работи по-добре от нашето — ние не разполагаме с такива сведения. Не знам доколко е в интерес на немското разузнаване да сподели с нас тези сведения. Но трябва да опитаме да ги получим. Мисля, че това е изпълнима задача. Но трябва да пристъпим към изпълняването й, след като приключим процеса срещу Зиновиев и Каменев.

Помисли малко и повтори предишните си думи:

— Ягода не е сигурен човек.