Търговска къща (Част I)

29

Филип Чен престана да прехвърля пощата, изведнъж лицето му стана пепеляво. „За Филип Чен — да бъде отворено лично.“

— Какво има? — попита жена му.

— От тях е — с треперещи пръсти й показа писмото. — Бившите вълци.

— Ох! — Тя нервно остави чашата си с кафе.

— Отвори го, Филип, но по-добре е да използваш носната си кърпа в… в случай, че има отпечатъци.

— Да, да разбира се, колко съм глупав!

Филип Чен изглеждаше много състарен. Сакото му бе закачено върху облегалката на стола, ризата мокра от пот. Откъм гърба му, през отворения прозорец, подухваше лек ветрец, но беше топло. Той внимателно използва нож от слонова кост за отваряне на писма.

— Да, така е… от Бившите вълци е. За… за откупа.

— Прочети го.

— Лъжци! — изсъска Дайан, прекрасното й колие от злато и нефрит блещукаше на слабата слънчева светлина. — Като че селяни са го отвлекли и осакатили по такъв начин. Мръсни чужди бандити! Продължавай, Филип.

— Мръсни бандити! Мръсни курвенски синове! — избухна Дайан.

Филип Чен възмутено погледна часовника си.

— Нямам много време, за да отида в банката. Имам…

— Довърши писмото!

— Добре, скъпа, имай търпение — преумореното му сърце прескочи, като усети гнева в гласа й. — Къде бях стигнал? А да…

— Господи, дано да е така.

Той си свали очилата. Очите му бяха зачервени от умора. Челото му бе покрито с пот.

— Наши очи те гледат дори в този момент? Дали не е някой от слугите… или плащат на шофьора?

— Не. Разбира се, че не е. Та нали са с нас от години.

Той избърса изпотеното си лице, чувстваше се ужасно, искаше му се Джон да е на сигурно място, обратно у дома, искаше му се да го удуши.

— Това нищо не значи. Аз… по-добре е да съобщя в полицията.

— Забрави ги! Забрави ги, докато решим, какво да правим. Отиди в банката. Вземи само 200 000 — трябва да успееш да се спазариш за толкова. Ако изтеглиш повече, може да се изкушиш и да им ги дадеш тази вечер… ако наистина мислят да си изпълнят заканата.

— Да… много мъдро. Ако можем да се спазарим за толкова… Какво да правя с тай-пана? Мислиш ли, че трябва да го предупредя, Дайан? Той може да е в състояние да помогне.

— Ха! С какво? Имаме работа с бандити, не с чужди мошеници. Ако имаме нужда от помощ ще я търсим между нашите хора. — Очите й го пронизваха. — А сега по-добре ми кажи, какво всъщност е станало, защо беше толкова ядосан миналата вечер, защо оттогава си като зла котка с трън в задника и не се грижиш за бизнеса?

— Имах грижи с бизнеса — оправда се той.

— Колко акции купи? Акции на „Струан“? Възползва ли се от това, което тай-пан ни каза за предстоящия бум? Нали си спомняш предсказанието на Стария сляп Танг?

— Разбира се, разбира се, че си спомням! — заекна Филип. — Тайно удвоих нашите холдингови акции и също толкова тайно наредих на разни брокери да закупят още половината на това количество.

Пресметливият мозък на Дайан лумна при мисълта за голямата печалба и за лична, която тя ще си докара с всичките акции, които купи за своя сметка.

— И колко плати?

— Средно по 28.90.

— Ха! Според днешния вестник „Ноубъл хаус“ е отворил при цена 28.80 — каза тя с презрение, бясна, че е платил с пет цента по-малко на акция. — Трябваше да си на борсата тази сутрин, вместо да изпадаш в меланхолия и да се мотаеш тук, ще си проспиш живота.

— Не се чувствах добре, скъпа.

— Всичко започна от онази вечер. Какво те накара да изпаднеш в тази невероятна ярост?

— Нищо няма — той се изправи с намерение да избяга. — Нищ…

— Седни! Ще ми крещиш на мен, на мен, вярната ти съпруга пред лицето на прислугата! Ще ми бъде заповядвано в собствената ми дневна, като на обикновена никаквица? — гласът й започна да се извисява и тя продължи, инстинктивно усетила, че сега е моментът, сега, когато бяха сами в къщата, знаейки, че той е беззащитен и тя може да се наложи. — Ти мислиш, че е нищо това че ме обиди, мен, която ти даде най-хубавите години от живота си, работейки ти като роб и пазейки те двадесет и три години? На мен Мей-уей Т’Чънг, в чиито вени тече кръвта на Дърк Струан, която дойде при теб девствена, с имот във Ванчай, Норт Пойнт и дори на Лан Тао, с акции и дялове и с образование, получено в най-добрите английски училища. На мен, която никога не се е оплаквала от твоето хъркане и блудстване или за това, че даде бащинство на изчадието на танцьорката и го изпрати да се учи в Америка!

— Какво?

— О, зная всичко за теб и нея, и за всичките други гадни неща, които правиш, зная, че никога не си ме обичал, а само си искал богатството ми, използвайки ме за перфектна декорация на безцветния си живот…

Филип Чен се опита да не слуша, но не успя. Сърцето му се разхлопа. Мразеше скандалите и пискливия й глас, зави му се свят и вътрешностите му се обърнаха от вълнението. Опита се да я спре, но тя надделя, мачкайки го, обвинявайки го за най-различни флиртове.

— … ами твоят клуб?

— Какъв клуб?

— Китайският частен клуб за четиридесет и трима членове, наречен 74 в блок след „Педър стрийт“ с чревоугодник готвач от Шанхай, млади момичета, спални, сауни и средства за възбуждане на порочни стари мъже? А?

— Няма нищо такова — Филип Чен пелтечеше, ужасен, че тя знае за тези неща. — Това са…

— Недей да ме лъжеш! Ти даде 87 000 зелени долара в брой на Шити Т’Чънг и онези двама мазни твои приятели. Дори сега им плащаш месечно 4 000 ХК долара. Хонорари за какво? Ти по-добре… Къде мислиш, че отиваш?

Той седна хрисимо отново.

— Аз… аз бях — искам да отида до тоалетната.

— Всеки път, когато започнем да говорим, ти искаш да идеш в тоалетната! — След това, виждайки, че той е готов да избухне, тя превключи, гласът й стана помирителен и нежен. — Горкият Филип! Горкото момче! Защо беше толкова ядосан? Кой те засегна?

И той й разказа, веднъж започнал се почувства по-добре. Мъката, страховете и яростта му се стопиха. Каза й как отвори сейфа на Джон в банката, за намерените там писма до Линк Бартлет и ключ — дубликат от собствения му сейф в спалнята.

— Взех обратно всички писма — каза той, почти разплакан, — писмата са горе, можеш сама да ги прочетеш. Собственият ми син! Той ни е предал!

— Господи, Филип — ако тай-панът разбере, че ти и татко Чен-Чен водите… ако знаеше щеше да ни разори.

— Да, зная! За това бях толкова ядосан! По законите на наследството на Дърк той има право и начин да го направи. Щяхме да сме разорени. Но това не е всичко. Джон знаеше къде е тайният ни сейф в градината и…

— Какво?

— Да, и го е извадил — каза й за монетата.

— Айейа! — гледаше го шокирана, обхваната едновременно от ужас и екстаз. Защото сега, независимо дали Джон ще се върне или не, той се беше унищожил. Джон няма да е наследник сега! Сега нейният Кеви е Намбър Уан Сан и бъдещ компрадор на „Ноубъл хаус“! Страховете надделяха над възбудата и тя изстена: — Ако още съществува „Хаус ъф Чен“.

— Какво? Какво каза?

— Няма значение. Почакай малко, Филип, дай да помисля. Ох, скапано момче! Как е могъл да направи такова нещо, на нас, които цял живот го гледахме с любов. Ти… ти по-добре отивай в банката. Вземи 300 000 — в случай, че не можеш да се спазариш за по-малко. Трябва на всяка цена да върнем Джон. Дали монетата е в него или е в другия му сейф?

— Може да е в сейфа — може да е скрита в апартамента в Синклер Тауър.

Изразът на лицето й се промени.

— Как да претърсим апартамента, когато тя живее там? Тази негова жена? Тази проститутка Барбара! Ако тя заподозре, че търсим… — Изведнъж се сети за нещо и направи връзката. — Филип, значи ли, че който представи монетата получава каквото поиска?

— Да.

— Иий! Каква сила!

— Да.

Мозъкът й заработи ясно.

— Филип — ние се нуждаем от цялата помощ, която можем да получим. Обади се на братовчед ти Фор Фингър…

Той я погледна, сепнат, след това се усмихна.

— Уговори неговите биячи тайно да те следят, за да те пазят, когато плащаш откупа, след това да проследят Бившите вълци до тяхната бърлога и да освободят Джон, независимо какво ще струва. Каквото и да става не му казвай за монетата — само, че искаш да спасиш горкия Джон. Само това. Трябва да спасим Джон на всяка цена.

— Да — беше вече много по-спокоен. — Фор Фингър е идеален за случая. Той ни дължи една-две услуги. Зная, къде мога да го намеря днес следобед.

— Добре. Сега отивай в банката, но първо ми дай ключа от сейфа. Ще отменя часа при фризьорката и веднага ще прочета писмата на Джон.

— Много добре. — Ключът е горе — излъга той.

Не му се искаше да си пъха носа в неговите работи. Там имаше неща, за които не искаше тя да знае. По-добре ще е да ги премести някъде. Еуфорията му изчезна и се върна непреодолимата тревога. „Ох, горкият ми син. Какви чувства са те били обладали, за да постъпиш така? Бях ти добър баща и ти винаги ще бъдеш моят наследник. Ще те обичам, както обичах майка ти. Горката Дженифър, скъпото ми момиче, умря дарявайки ме с първия син. О, богове: дайте ми обратно сина, каквото и да е направил, помогнете ни да се измъкнем от цялата тази лудост и аз ще ви даря с нов храм!“

Сейфът беше зад месинговата табла на спалнята. Той издърпа напред леглото, отвори и извади всички писма на Джон, след това личните си неща — писма, полици, напъха ги в джоба на сакото и слезе отново долу.

— Ето писмата на Джон — каза той. — Реших да ти спестя труда, да дърпаш сама леглото.

Тя забеляза издутия му джоб, но нищо не каза.

— Ще се върна точно в 5.30 следобед.

— Добре. Карай внимателно.

Цялото й същество беше ангажирано с едно — как тайно да се добере до монетата, за да я имат с Кевин.

Телефонът иззвъня. Филип Чен спря на вратата. Тя го вдигна.

— О хелоу, тай-пан, как сте?

Филип Чен побеля.

— Добре, благодаря — отговори Дънрос. — Филип там ли е?

— Да, да, само за минутка. — Чуваше много гласове, стори й се, че има вълнение в гласа му, което засили страховете й.

— Филип, за теб е — извика тя, опитвайки се да скрие нервността си. — Тай-панът те търси!

— Да, тай-пан?

— Хелоу, Филип. Какви са ти плановете за днес следобед?

— Нищо специално. Току-що тръгвах за банката, защо?

— Преди това мини през борсата. Пазарът се е побъркал. Навалицата в „Хо-Пак“ се е разпростряла по цялата колония и акциите се люшкат, независимо, че Ричард ги поддържа с всичко, което има. Всеки момент ще фалира. Навалицата е плъзнала по много други банки. Чух за „Чинг просперити“, дори за „Вик“… — Филип Чен и жена му се спогледнаха, обезпокоени. — Чух, че „Виктория“ има проблеми в Абърдийн и Центъра. Всичко отива надолу, всичките ни сини чипове. „Виктория енд Албърт“, „Каулуун инвестмънт“, „Хонконг Пауърс“, „Ротуел-Горнт“, „Ейжън пропъртис“… всички.

— С колко пункта сме слезли?

— От тази сутрин ли? Три.

Филип Чен едва не изпусна телефона.

— Какво?

— Да — потвърди Дънрос. — Някой е започнал да пуска слухове за нас. Тук на борсата се говори, че сме го загазили, че следващата седмица няма да можем да платим на „Тода шипинг“ — и на „Орлин“ вноската. Мисля, че някой ни злепоставя.