Убий всички адвокати

5Оцеляването на убийците

Един пеликан беше кацнал на кораловия риф и пощеше с клюн корема си. Стив и Виктория вървяха по крайбрежната улица — от едната им страна се извисяваше стена от небостъргачи, от другата се зеленееше Бискайският залив. Слънчевите й очила бяха вдигнати над челото, широката й крачка опъваше тясната й права пола „Съни Чой“. Стив не можеше да различи „Съни Чой“ от „Чикън Чой“ в китайския, но беше започнал да събира откъслечна модна информация, докато слушаше как Виктория говори с Джаки по телефона.

Ту влизаха, ту излизаха от сенките, които хвърляха небостъргачите. Слънцето се спускаше към Евърглейдс. На слънце косата на Виктория проблясваше с масленоруси оттенъци. На сянка зелените й очи направо светеха. Изглеждаше щастлива, вече беше простила на Стив за закъснението, за грубостта, за това… че е Стив.

— Направих по делото Кригър нещо, което никога дотогава не бях правил и което никога не съм повтарял — започна той. — Не се гордея с това.

— Кажи ми. Кажи ми всичко, Стив.

Тонът на милата мама. Така си беше. Жените бяха родени за майки. Цицай от топлата им гръд и всичко ще е наред. Лесно. Виктория по природа си беше състрадателна и грижовна. И прощаваща.

— Всички обвинения срещу Кригър бяха косвени — каза той. — Мислех, че мога да спечеля.

— Винаги мислиш, че можеш да спечелиш.

— Да, но този път беше различно. Мислех, че Кригър е невинен.

Нямаше нужда да добавя „за разлика от «няма вина»“. Виктория знаеше каква е разликата. В криминалните дела рядко защитаваш човек, който е напълно невинен в извършването на престъплението. Но често защитаваш човек, който почти със сигурност го е извършил, но обвинението не може да го докаже. Това е разликата между „невинен“ и „няма вина“.

Всички, които гледаха как устатите адвокати разнищват процесите на века по телевизията, знаеха, че обвинението трябва да докаже вината без никакво основание за съмнение. Прокурорът се явяваше як труженик в центъра на бурята, мъкнеше чували с пясък, за да запуши пробойната в дигата. Стив беше убеден, че няма втори като него в пробиването на дупки и изкарването на реката от коритото. Приемаше много сериозно дълга на адвоката пламенно да защитава клиента си. И винаги го правеше. С изключение на веднъж.

— Кригър нямаше криминално досие — продължи Стив. — Беше богат, известен, уважаван. Беше избран от съда като експерт в една гнусна съдебна разпра за настойничество. И в същото време въртеше любов с майката на детето.

— Лошо.

— Казваше се Нанси Лем. Кригър не само я беше съблазнил, но й даваше купища хапчета, предписваше й тонове антидепресанти и успокоителни. Скарали се и тя заплашила да подаде оплакване пред Комисията за лекарска етика и да му отнеме разрешителното.

— Май обвинението е разполагало с мотив. Убива я. За да мълчи.

— Това се опитваше да убеди и Пинчър съдебните заседатели, но помисли си, Вик. Ако Кригър е искал да я убие, щял ли е да го направи в собствения си дом, в горещата вода, с неговите хапчета в кръвоносната й система?

— Ако престъпниците бяха умни, за нас нямаше да има работа.

— Кригър е с гениален коефициент на интелигентност. Ако е искал да убие Нанси Лем, е щял да го направи много по-чисто.

— Освен ако не е откачил.

— Той не се поддава на гнева си. Умен и пресметлив човек, който по някаква случайност се натъква на удавена жена, натъпкана с барбитурати и алкохол, в собственото си джакузи.

— Някакви следи от наранявания?

— Отличен въпрос, госпожице адвокат. Дълбока разкъсна рана на черепа. Теорията на Пинчър беше, че Кригър я е ударил с нещо и после я е хвърлил във водата. Кригър ми каза, че бил в къщата и правел дайкири. Когато излязъл, я намерил мъртва. Моята теория беше, че се е натряскала, подхлъзнала се е на мокрите плочки, ударила си е главата в ръба и е паднала във водата.

— Доста увъртяно.

— Имах вещо лице, което потвърди версията ми. Каза, че е в рамките на разумната възможност. Пуснахме и анимирана възстановка, изглеждаше доста убедително.

— Значи си пробутал варианта за подхлъзването и падането, без дори да се изчервиш?

— Никога не се изчервявам.

— Така е. Дори когато твърдиш, че клиентката ти не бива да връща годежен пръстен, който е приела, докато е била… как точно го формулира?

— „Временно възпрепятствана за сключване на брак“.

— Абсолютно. Казано по соломоновски вместо „вече омъжена“.

Минаха покрай хотел „Шератон“ и наближиха моста към Брикуел Кий, някога незастроен остров, а сега бетонна джунгла от небостъргачи с тук-таме някое дърво освен цветята по балконите. Як гол до кръста бегач за здраве със слушалки на айпод в ушите мина тежко покрай тях.

— Какво каза съдебният лекар за раната на главата? — попита Виктория.

— Нищо конкретно. Можело да е причинена от съприкосновение с ръба на ваната или нещо друго с объл край.

— Като например?

— Прът за почистване на басейна.

— Изследваха ли го, сравниха ли белезите?

— Не можаха. Нямаше го. Така и не го откриха.

— О, колко удобно!

— Да, Пинчър се пеняви доста за това. Опита се да убеди съдебните заседатели, че Кригър е ударил жената с пръта и го е изхвърлил, преди да набере 911.

Наближиха малкия парк, разположен на мястото, където река Маями се вливаше в Бискайския залив. От другата страна беше Маями Съркъл, археологическа забележителност, датираща отпреди две хиляди години. Много преди Брикуел Авеню да се насели с адвокати, инвеститори и дипломирани счетоводители, покрай залива се простирала гъста гора, а навътре дива прерия и но бреговете на реката лагерували индианци, готвели улова си на жар и дълбаели рисунки по скалите.

— Знаеш какво направиха съдебните заседатели — каза Стив. — Оневиниха го за предумишлено и го осъдиха за непредумишлено убийство.

— Проклятието на по-малкото престъпление.

— Точно така. Страхлива компромисна присъда. Трябваше или да го осъдят за предумишлено убийство, или да го оправдаят. Но забрави това за миг, Вик. Сега ти си съдебните заседатели. Каква е твоята присъда?

— Само не си мисли, че съм прекалено критична — започна тя. Типичен женски начин да смекчи каквото там следваше, да обуе критиката си в думи, меки като домашни пантофи. — Изненадана съм, че съдебните заседатели не са го оправдали. Без оръжието, с което е извършено убийството, без разумно алтернативно обяснение за раната на главата твоят човек е трябвало да си тръгне свободен.

— Точно това си мислех, че ще кажеш. Но въпросът ми не беше честен. Пропуснах да ти кажа нещо.

— Нещо уличаващо?

— Ти прецени. Да се върнем почти двайсет години назад. Кригър току-що е завършил медицина в Шандс. За да го отпразнуват, предприема съботно-неделна екскурзия до Исламорада с двама колеги. По-точно с най-добрия си приятел Джим Бишиърс. Плюс приятелката на Бишиърс.

Виктория изглеждаше озадачена.

— Какво общо има тази екскурзия с мъртвата жена двайсет години по-късно?

— Както винаги казвам на съдебните заседатели, моля, изчакайте, докато изложа всички факти, преди да си правите заключения.

Виктория повдигна рамене и той продължи:

— Тримата: Кригър, Бишиърс и приятелката му, взели под наем яхта, за да ловят марлини. Два дни не спрели да пият, а всичко, което знаели за рибата, били научили в „Червения рак“, но някак си гаджето на Бишиърс успяло да закачи един марлин. Не бил голям, но петдесет кила имал. Капитанът бил на мостика, а Кригър и Бишиърс, също като Абът и Костело, се опитвали да извадят рибата. Кригър размахвал канджата, а Бишиърс се бил надвесил през борда, и значи рибата се озовала в кокпита, а Бишиърс във водата.

— Паднал е през борда, така ли? Извадили го, нали?

— Гаджето му хвърля спасително въже, но той не може да го стигне. Гълта вода и започва да се паникьосва. Кригър се навежда през борда и му протяга канджата, за да се хване. Но яхтата се клати, Бишиърс се лашка и се нахендря на канджата. Капитанът се опитва да върти руля, но загубват Бишиърс от поглед, а после витлото го повлича и го нарязва на суши.

— Боже Господи! Не искаш да кажеш, че Кригър го е убил нарочно, нали? Няма доказателства, нали така?

— Колкото и за Нанси Лем.

— Какво значи това?

— През цялото време Бишиърс се подигравал на Кригър за някакъв реферат, който бил написал: твърдял, че Кригър е фалшифицирал изследванията си, за да оправдае заключенията си относно еволюционната психология. Кригър вярвал, че убийството е естествено следствие от това, че сме човешки същества, че еволюцията отсява тези, които убиват съперниците си.

— Оцеляването на убийците.

— Именно. Кригър пишел, че убийството е програмирано в нашата ДНК, а не е ненормално поведение. Правил изследвания сред първокурсниците и измервал склонността им към насилие. Бишиърс го бъзикал и го наричал измамник. Кригър го предупредил да спре, но той се настървил още повече.

Слънцето беше ниско над хоризонта и блестеше право срещу тях. Виктория смъкна очилата на очите си.

— Модел на поведение — каза тихо, сякаш мислеше на глас. — Бишиърс и Лем. И двамата са заплашвали Кригър. И двамата имат рана на главата и падат във водата. И двамата умират. И двата пъти изглежда като нещастен случай. Подобни факти според Правилото на Уилямс.

— Точно така Пинчър успя да включи историята на Бишиърс като доказателство и да провали защитата ми.

— Пинчър обикновено е доста мързелив. Учудвам се, че е открил тази отдавнашна случка.

— Не я откри.

— Тогава как е разбрал за екскурзията и за смъртта на момчето?

— Аз му казах.

— Невъзможно!

— Казах му, Вик. Дадох му доказателството, което му трябваше, за да осъди клиента ми.

Долната устна на Виктория потрепна. После тя тръсна глава, сякаш се опитваше да се отърве от спомена за чутото току-що.

— Нарушил си клетвата си?

— Имах основателна причина.

— Основателна причина за такова нещо не съществува — отвърна Виктория рязко.

6Незаконороденото дете на Айн Ранд и Тед Бънди

Виктория се опита да осмисли това, което току-що бе чула. На метри от нея студенти, застанали на четири крака и с мистрии и четчици в ръце, търсеха археологически находки из разкопките.

Не можеше да повярва в това, което й беше казал. Стив никога не се скатаваше и не прекарваше клиент. В съда винаги се бореше здраво, понякога дори нечестно. Неведнъж беше прекарвал нощта зад решетките за неуважение на съда.

„Адвокат, който се страхува от затвора, е като хирург, който го е страх от кръв“.

Каза й го в деня на първата им среща. Тогава бяха затворени в две съседни килии. Беше я провокирал в съдебната зала. Тя загуби самообладание и ги тикнаха и двамата на топло за обида на съда. Бяха продължили да се обиждат и иззад решетките. Стив се надсмиваше над праволинейността й, тя го заяде за етиката му, или по-скоро за липсата на такава.

— Ти се подиграваш със закона!

— Имам си мои закони. Соломонови.

Знаеше, че е готов на всичко, за да спечели. Но да наруши закона, за да загуби? Това беше нещо ново. И вероятно дори още по-стряскащо, защото опираше до същината на адвокатската клетва. Всеки адвокат трябваше ревностно да защитава — а не да предава — клиента си.

— Стига, Стив. Не би предоставил уличаващи доказателства на обвинението.

— Напротив, предоставих.

— Защо?

— Кригър ме излъга и аз го хванах.

— Тогава е трябвало да се оттеглиш от делото.

— За да излъже следващия си адвокат и да се измъкне безнаказано? Както сама каза, без доказателства за предишния смъртен случай обвинението щеше да се пропука.

— Системата е такава. Мрежата има дупки. Понякога се измъква виновният, за да не бъде впримчен някой невинен. Ти най-добре знаеш това.

Ето, започваше се: бившата прокурорка казваше на Стив, че е редно убиецът да се измъкне. Не вярваше в размяната на ролите в пиесата.

— Някой трябваше да го спре — отвърна Стив. — Кригър беше убил Джим Бишиърс и Нанси Лем.

— По дяволите, Стив! Няма как да знаеш.

— Усетих го със сърцето си. Бях повече от сигурен.

— Дори и така да е, адвокатът не може да е таен държавен агент.

Погледна мъжа, когото обичаше, мъжа, с когото възнамеряваше да живее, мъжа, за когото дори мислеше да се омъжи някой ден. Но това беше нечувано! Спомни си какво й беше казала майка й веднъж:

— Измамите на мъжете са само върхът на леденото кубче.

— Искаш да кажеш на „айсберга“, нали, мамо?

— Не и ако пият скоч с лед. Искам да кажа, скъпа, че ако веднъж ги хванеш да те лъжат, със сигурност ще има и още лъжи.

В кариерата на бляскава вдовица, която си беше избрала сама, Айрини Лорд Кралицата се беше сдобила със здравословно цинично отношение към мъжете. Виктория беше приела част от него. Но това сякаш никога но се беше отнасяло за Стив. Повечето мъже носеха маски и криеха гадните си черти. Също като студентите по археология на разкопките, човек трябваше да рови с лопата и мистрия, за да открие истинската им същност. Със Стив не беше така. Той криеше нежната си, грижовна страна — любовта си към Боби, работата „про боно“, ревностното си отношение към справедливостта под външност, която можеше да е едновременно нетърпима и непоносима.

Насили се да говори спокойно:

— Разбирам мотива ти, но си отишъл прекалено далече. Започвам да се съмнявам дали изобщо ставаш за адвокат.

— Боже, защо го приемаш толкова лично? — Той чак се обиди.

— А как да го приемам? Аз съм ти съдружничка. И гадже.

— Не беше нито едното, нито другото по онова време.

Тя стисна зъби толкова силно, че я заболяха.

— Искаш ли да възстановим предишното статукво?

— Стига, Вик. Не исках да прозвучи така. Имам предвид, че те нямаше, за да ми повлияеш, така че извърших неща, които сега не бих извършил.

— Добър опит, мазнико. Но това, което си направил, си остава неетично и незаконно.

— Добре, стига вече. Нали си признах. Трябва да ме разбереш.

— Просто така? Може ли да ми дадеш няколко минути все пак?

Една от студентките на разкопките, младо момиче по шорти, се изправи и извика. Държеше нещо и го размахваше. От това разстояние не можеше да се види какво е. Парче от гърне, връх на стрела или някой артефакт на индианците от племето текуеста. Изровен, за да разкрие тайните на миналото.

Виктория продължи с тона си на адвокат.

— Кригър вероятно не може да те съди, защото делото е с изтекла давност. Но за нарушаване на етиката давност няма. Може да поиска да те лишат от адвокатски права.

— Или да ме цапардоса с канджата по главата.

Разказа й за стоманената канджа, която бяха донесли в офиса.

— Марлинът на прага. Канджата. Това е начин да ми каже, че знае, че съм взривил защитата му.

— Но защо ще ти го казва?

— За да ме предупреди, че може да ми направи същото, което е направил на Бишиърс и Лем.

— Значи излиза, че да прекараш клиента си е не само абсолютно незаконно — отвърна тя и поклати невярващо глава, — но и невероятно глупаво.

Гневът й го изненада. Какво стана с топлата и успокояваща милувка, която очакваше?

„Какво стана с притискането към топлата гръд?“

Спомни си деня, в който беше разкрил тайната на Кригър. Търсеше оневиняващи, а не уличаващи свидетели. Кригър се беше превърнал в нещо като знаменитост. Като психиатър беше сътрудничил на ФБР и си беше спечелил репутация на специалист по серийни убийства. Достатъчно беше да пуснеш Си Ен Ен или Съдебния канал, за да се натъкнеш на него всеки път, когато някоя откачалка се разбеснееше. После се прехвърли на личностните взаимоотношения, които според него не се различаваха особено от убийствата. Винаги естествен пред камерата, Кригър водеше собствено дневно шоу и раздаваше мъдри съвети на жени, на които им беше писнало от мъжете им — неизчерпаема и все по-многобройна публика.

Отиде до медицинския институт в Гейнсвил, за да се опита да открие свидетели, които да се изкажат благоприятно за Кригър. Говори с един от преподавателите и той си спомни Кригър и му разказа някаква объркана история за риболов с фатален край. С няколко обаждания Стив успя да открие бившата приятелка на покойния Джим Бишиърс. Тя му каза, че Кригър се бил вбесил от обвиненията на Бишиърс в научна фалшификация. Двамата се скарали и от мястото, на което се намирала тя, в кокпита, й се сторило като че ли Кригър бутнал Бишиърс през борда и после нарочно го ударил с канджата. Но всичко станало толкова бързо и тя била толкова потресена, че не била сигурна. Официално смъртта била констатирана като нещастен случай и нямало пълно криминално разследване.

После Стив прочете бестселъра на Кригър „Погрижи се за Нумеро уно“. Възгледите на тоя пич за човешката природа бяха направо страховити. В първа глава „Прееби съседа си“ Кригър твърдеше, че алчността, хедонизмът и егоизмът са положителни качества. Алтруизмът, милосърдието и саможертвата били пълна глупост. Собственият интерес бил единственият интерес. Бъди преебаващият, а не преебаният. Колкото по-нататък четеше, толкова по-загрижен ставаше.

Върна се до Гейнсвил и се разрови в библиотеката на болница „Саундс“. Откри монографията на Кригър „Убийството през еоните: Отнемането на човешкия живот като съществен елемент от еволюционната биология“. По време на стажа си в психиатрията Кригър бе застъпвал тезата, че човешките същества се раждат убийци. „Човекоубийствените инстинкти — пишеше той — са тактика за оцеляване, датираща от праисторически времена. Историческата практика показва, че е разумно и нормално да убиеш всеки, който представлява заплаха за пещерата ти, жената ти или вечерята ти. Нашето ДНК носи тези инстинкти и днес.

Убийството не бива да се смята за извращение на човешките ценности. Убийството е основната човешка ценност“.

Кригър стигаше дори още по-далече. За да извършиш умишлено убийство, според него, не беше нужно да използваш правото си на законна самоотбрана. Като загърбим създадените от човека представи за добро и зло, беше съвсем логично да убиеш съперник, за да се издигнеш в службата или да спечелиш любовта на някоя жена, или дори заради място в автобуса.

И тогава, докато се готвеше за делото, на Стив изведнъж всичко му стана ясно.

Уилям Кригър, доктор по психиатрия, беше живото незаконородено дете на Айн Ранд и Тед Бънди.

Кригър беше обзет от нарцисизъм и егоцентризъм и лишен от чувства към другите до такава степен, че можеше да премахне всеки, когото сметнеше за заплаха.

Състудента си. Приятелката си. Или адвоката си.

Много ясно, че Виктория беше права. Не само че беше незаконно да предадеш уличаващи доказателства на обвинението, с клиент като Кригър беше и опасно. Ами сега какво? Кригър нямаше да се задоволи с номера с умрелите риби, канджи и бръщолевене по радиото. Това беше само прелюдията.

Вероятно в момента Кригър планираше атаката си.

Което означаваше, че Стив трябва да предприеме контраатака. Още по-добре — офанзива. Да намери начин да срази Кригър, преди той да е предприел нещо. Но как?

„Да влетя в радиото, да притисна Кригър към стената и да му изкарам акъла“.

Не.

Стив беше адвокат. Имаше голяма уста. Можеше да извърта колкото си иска пред съдебните заседатели или да се прави на притиснат до въжетата на ринга от противниковия адвокат. Но насилие? Не беше в стила му. Е, беше развъртял веднъж тоягата и беше спукал черепа на един кретен, но само така можеше да освободи Боби. Какво друго?

Беше забил едно кроше на надзорника, за да защити честта на Сеси. Не особено впечатляващо. Стана причина за въргал преди години, като ритна един от играчите на „Флорида Стейт“, докато се опитваше да прекъсне серия. Обаче нямаше никакви пострадали.

Но Кригър? Кригър бе проявявал жестоко насилие, имаше го в досието му. Така че на Стив му трябваше план. Но имаше проблем. Как можеш да надхитриш човек, който е едновременно гений и убиец, когато не си нито едното, нито другото?