Убийството на Бусе

12

Започнах да осъзнавам думите на София по-късно, след като пийнах малко. Начинът на изразяване и езикът на тялото, който го съпровождаше, правеха невъзможно разбирането на думите й от първия път. Във всяко нейно състояние видът й бе на силна жена.

Не можах да реша дали трябва да й завиждам за това, или не. При всички положения го намирах достойно за разсъждение.

Бях направо замаяна от София. Нямах сили да издържа до часа на затваряне. А Ферух на Белкъс се опитваше да говори с мен, докато очите му се събираха, а самият той беше толкова пиян, че езикът му не можеше да се развърже. Правехме му отстъпка и очевидно беше решил да пие, докато се насере.

— Виж, много е важно — пелтечеше той. — Трябва да говорим насаме. Този въпрос можеш да го решиш само ти.

Очите му се събираха. Хващаше ме за ръката с потните си длани. Известен беше интересът му към нашите момичета. Понеже знаех колко е ревнива Белкъс, когато се прави зад гърба й, го препратих към Джюнейт. Качи го насила в едно такси и го изпрати.

Имах нужда от малко алкохол. Понеже нямам навик да пия в клуба, станах и се прибрах у дома.

По принцип не пия, но за такива случаи винаги държа вкъщи една бутилка „Абсолют“ и запаси от различни видове вина. Виното щеше да ми е леко. Затова се спрях на „Абсолют“-а.

Сложих пред себе си дреболиите, които открих, докато претърсвах апартамента. Започнах да ровя в тях и да потъвам в миналото, а в същото време се оставих в хладната прегръдка на „Абсолют“-а.

Умът ми, който се беше разтърсил достатъчно след петия шот, се замъгли тотално. Това беше добър признак. Държах в ръцете си лексикона, който бях направила с хиляда и едно усилия, когато бях в средното училище. На всяка страница бях залепила снимките на превъзходни жени и привлекателни мъже. Тези цензурирани фотографии изрязвах у дома от „Плейгърл“, който си купувах скришно. След като обърнах седмия шот, всичко вече се беше подредило. Щом видях лексикона, си спомних името на учителката по литература в осми клас, която ми беше зашлевила доста силен шамар, та дори се сетих и за сиво-бежовия й костюм с блестяща от гладене пола. Помнех първия мъж, с когото съм била, но не и първата си нощна дреха.

Държах в ръце стария си паспорт с големи печати „анулиран“, поставени на всяка страница. Помнех до най-малката подробност и сценичния си опит в едно кабаре в Париж. Имах перука, която наподобяваше сегашните истински коси на София. Гримът ми беше превъзходен. Шоуто ми още повече. Правех плейбек на поп парчетата, които бяха на мода тогава, като имитирах певиците. Те искаха комедия от най-грубия й вид. А пък аз с най-чаровния си вид възприемах пеенето като кариера. Естествено, не се получи.

София беше истинската дива там. Имитираше Далида и Силви Вартан, които бяха вечните фаворити на хомосексуалистите. Имаше си публика. Имаше клиенти, които идваха само за да я гледат. Освен това всички ние работехме като компаньонки след шоуто, а тя не работеше.

Мен ме върза София. Запознахме се в Бодрум, където тя беше дошла на почивка. Бях млада, фина, прекалено смела. Жадна за всичко. Бях като разгонена. След като видя моя хъс, когато се завърна в Париж, уреди работа и за мен в кабарето, в което работеше постоянно. Цялата ми кариера на сцената продължи само пет дни. В края на петия ден шефът ме изгони, след като сериозно ме нахока. А на сутринта София, при която живеех по онова време, също ме скастри здраво.

— Изложи ме — каза тогава. — Опропасти името на туркините. Тук всички сме в известен смисъл мисионери. Виж момичетата от Тунис, Алжир. Как са единни и заедно. Португалките… Ти не си достойна не да представляваш страната ни, не да представляваш турските жени… не си достойна дори да бъдеш тук. А колко те хвалих само. Колко надежди таях за теб. Надявах се да станеш втората звезда на кабарето след мен. Не се случи… не можа да се получи. Жалко.

Да, помня тази епична и неочаквано за мен патриотична реч дума по дума — от къде на къде пък тя ще представлява Турция, за бога! Представянето на турските жени и моя милост: по-смешно нещо дори не можех и да си представя. Когато стане въпрос за турски жени, се сещам за майката на Ататюрк, след това за Халиде Едип или в най-лошия случай за Гюнсели Башар. Опитвах се да се видя в същата лига с тях. Разбира се, не се получаваше. Добре, но и те не демонстрираха единство и цялост помежду си.

Каза ми веднага да си събера дрехите и да се връщам в Турция. Точно така и направих.

Следващата вечер я гледах за последен път на сцената. Подражаваше на момчетата на Силви Вартан, изпълнявайки на плейбек песента „Comme un garçon“. В тази песен Силви Вартан, която е жена, имитираше момчета на юношеска възраст. Тоест получаваше се нещо като наслагване най-напред на негативното върху положителното и след това положителното върху негативното. Или корекция на изображението, отразено в огледало, след изобразяването му в друго огледало. И наистина беше комично. Залата се тресеше от смях. След всеки припев следваха аплодисменти. Особено в края на шоуто настъпваше пълен хаос, когато непринудено се късаха тирантите на панталона и тя оставаше по дантелени бикини. Завесата се спускаше. При излизането й да поздравява публиката панталоните със скъсаните тиранти се влачеха под коленете й. Така само по малки дантелени бикини тя поздравяваше многократно публиката, като правеше ситни крачки, доколкото й позволяваха панталоните със скъсаните тиранти. Повдигаше ръцете си нагоре, за да поздрави някого, след което, засрамена, бързо си закриваше предните части. Аплодисменти, аплодисменти. Отново и отново. След последния си поздрав се обръщаше и показваше и задника си. На лявото й бедро лъщеше огромен червен отпечатък от устни.

София и тогава си беше тъмна личност. По време на двуседмичния ми престой при нея тя често се срещаше с тайнствено изглеждащи мъже и винаги ми казваше: „Ти не можеш да разбереш, още ти е рано.“ Въобще не се двоумеше дали да ме вкара в скута им и да спечели пари, но когато трябваше да обясни, тогава вече се колебаеше. Колко съм била наивна.

Не знам какъв беше смисълът да си припомням всичките тези неща. Настроението ми се беше скапало. Исках да гледам към миналото си с обич и умиление, а всъщност се бях наранила, осъзнавайки някогашната си наивност. Очите ми се насълзиха. По онова време много почитах София. А сега само ме впечатляваше. По-точно ме замайваше. Вече не се стремях да бъда като нея. С времето всеки бе поел по своя път. Тя беше изчистила стила си, а аз бях открила свой собствен. Определено бяхме различни.

Това, което направи, за да ме изплаши, свърши работа. След като събрах всичко, което каза, и размислих, стана ясно, че изнудването е било организирано. Които и да бяха те, не бяха особено добронамерени. Със сигурност и София беше замесена. Защото и самата тя каза, че се страхува. А това показваше, че събитията не са под неин контрол и тя е само част от играта. Може би беше само пионка.

При нормални обстоятелства беше невъзможно да науча какво знае София. А що се отнася до момичетата, те можеха да се жертват заради нея, но никога нямаше да я издадат. Особено пък на мен!

Унесох се с помощта на водката.