Убийството на Бусе

21

Щеше да бъде добре, ако се отърся по-скоро от мисълта за касетата и започна да се приготвям за вечерта. В противен случай щях да закъснея за клуба. Както в края на всяка седмица отново ще има навалица и ще става страшно. Наум си направих списък на хората, които няма да допусна да влязат.

Журналистката, както и да се казваше тя, ако дойде, няма да бъде пусната да влезе. Оправданието беше ясно: през уикенда е затворено за жени.

Ферух, мъжът на собственичката на бутик Белкъс, ако дойде сам, няма да бъде допуснат. Снощи бях проявила непредпазливост. Ако е оправил някое от момичетата, Белкъс пак щеше да вдигне врява. А и той се опитваше да ме сваля.

Нямаше да се допускат и гейовете, които идват само през почивните дни, не са имали късмет в техните си барове и не искат да плащат за хотел до сутринта. Когато им изнася, ни се правят на приятели, а в противен случай ни обиждат по най-долния начин. Не мога да търпя такова деление на класи.

Нямаше да се допускат и бедни мухльовци, които прекарват цялата нощ на една бира. През седмицата може, но в почивните дни, когато клубът и без това е пълен, нямаше как да стане. Джюнейт имаше специфичен талант да селектира такива типове. По рождение.

София, която ми тровеше нервите — не че би дошла, — щеше да бъде любезно разкарана.

Това се отнася и за актьора Ахмет Кую, който всяка седмица пребива до такава степен момичето, което си урежда, че то не може да излезе на улицата дни наред. Нямаше да има проблем, защото и бездруго щеше да дойде пиян.

Налян и Мехтап, които напоследък сериозно се отдадоха на наркотици, категорично няма да ги пуснат. Не исках неприятности.

Бейза Самосвала, който се сби миналата седмица със Сърма, също нямаше да бъде допуснат. С колкото и голяма компания да дойде, няма да го пуснат.

И свалячът на Серпил, любовникът й бедняк, няма да бъде допуснат. По каква причина, да му мисли Джюнейт. Не можех да намеря оправдание за всеки човек, разрешение за всеки проблем.

Подготовката ми мина с изготвяне на списъка, но един въпрос не ми даваше мира. Основен въпрос. Как се е случило Бусе да си позволи такива откровения, докато дава интервю на журналистката? Какво имаше предвид, когато ми казваше „аз не съм изневерила на връзката си и не бих“? Ето че при първа възможност беше разказала авантюрата си със Сюрея Еронат с всичките й подробности, и то на една журналистка. А не я беше доверявала на никого досега.

Не можех да го проумея. В главата ми постоянно се въртеше този въпрос. Да, по време на интервюто пушеше цигара с марихуана и пиеше алкохол. Но това не ми стигаше. Не обясняваше всичко. Беше свикнала с наркотиците. Ти толкова време да пазиш тази тайна, да си мълчиш, а след това да изпееш всичко. И то пред кого! Невероятна работа.

Хрумваха ми най-невъзможни варианти и веднага ги разкарвах. Журналистката — ох, как й беше името? — може би бе упоила Бусе с натриев пентотал, който специалистите използваха, за да изтръгнат признания. Тази хипотеза беше елиминирана незабавно. Беше достатъчно абсурдна. Беше невъзможно, без да знае докъде ще стигне, при положение че отначало започва като евтино интервю с травестит.

Следващото предположение беше, че се е случило нещо между тях и в резултат Бусе е почувствала журналистката близка и се е открила пред нея. Нямаше как да стане обаче. Бусе беше доста затворена за връзки с жени. Не показваше никакви признаци на лесбийка. Това, че сваляше мен, е съвсем отделен въпрос. Тя ме желаеше като мъж. Аз нямам цици като на Бусе. Освен това, ако се беше случило нещо между тях, журналистката щеше да е поне малко по-афектирана от смъртта й. А не изглеждаше впечатлена дори и от факта, че я познава.

По-вероятно е раната й да е била още незатворена, може би непосредствено преди интервюто е понесла удар от Сюрея Еронат. От една страна, казваше, че са останали приятели и не му е изневерила, но нищо не може да предизвика човек, както нараняването на гордостта. Ако се е случило нещо, което гордостта й да не е можела да понесе, навярно под влиянието на алкохола е казала всичко, което й е дошло на езика, смятайки по този начин, че се е реванширала. Това беше възможно.

Струваше ми се удачно. И все пак доста се обърквах, като се сетя за лейди-поведението й, което демонстрираше, когато говореше с мен.

Последната вероятност, която ми идваше наум, беше хипнозата — за нея четях напоследък. Теоретично под хипноза може да си кажеш всичко. Напоследък в криминалните романи често я срещах като метод за изтръгване на признания. Защо не? И тук въпросът е: кой е направил хипнозата и защо. Всъщност не знаех дали журналистката има такива способности, или не. Но не можех да си обясня защо да хипнотизира Бусе ей така, както си стои.

Въпреки всичко реших да се консултирам с един хипнотерапевт, чийто номер си бях записала в бележника. При всяка възможност изтъкваше, че е най-квалифицираният специалист в областта на хипнозата; тази информация я пишеше с големи букви на първата и последната страници на книгите, които издаваше. Когато се запознахме, ми беше дал три от тях с автограф. Беше ме помолил за помощ за сайта за хипноза, който възнамеряваше да създаде. Известно време му вършех работа. Сутрин, обяд и вечер се обаждаше при всяка възможност и питаше как вървят нещата. Имам навика да се отнасям вежливо с клиентите си — най-малкото, докато си плащат задълженията, — към него също се отнасях така. След като си свърших работата и си получих парите, спрях да обръщам внимание на социалните му обаждания.

Потърсих го два пъти. Не отговаряше. Личеше, че не е в кабинета си. За момент се поколебах дали да му оставя съобщение, след което се сетих колко много се ядосвам на тези, които постъпват така с мен, и му оставих. Ако не се обади, ще го потърся отново.

Реших да забравя тези неща за известно време и да се концентрирам върху клуба. Дори и да не обличам различни дрехи всяка вечер, най-малкото полагам усилия чрез някои аксесоари облеклото ми да изглежда различно. Известно е, че се водя шеф, трябва да заслужавам мястото си, трябва да давам пример на момичетата. Винаги се грижа за вида и облеклото си. Очаквам същото и от служителите ми.

Подражавам на старите филмови звезди. От новите няма кого да взема за пример, с изключение на Мадона и Шер. Самата Шер е като травестит. Какво да й имитирам на нея. А последният имидж на Мадона е доста далеч от демонстративния. Отличава се с прекалено хъшлашки стил и е разпилян. Не ми отива. Ако обличаше бюстиета и подобни както преди… Тогава беше друга. Всички я имитирахме. А сега само я слушаме. Кое момиче ще пожелае свлечените от задника й стари сини дънки или огромните каубойски шапки? Не отговаря на нашето очакване за помпозност.

Реших тази нощ да бъда като Одри Хепбърн. Нежна и слаба. Да, не съм толкова слаба, но правилните облекло и грим правят от невъзможното възможно. Дори да не е същото, наподобява. Трябва да призная, че научих тънкостите за грима от София. Разбира се, доразвих детайлите и ги рафинирах. В момента моята техника е надминала нейната. Разликата е от небето до земята.

През зимата често използвам същия модел на дрехата, с която тя танцува на сцената в подземния клуб в Париж, във филма Funny Face4. Тясно черно поло, панталон и изчистени черни мокасини. И пристегната коса на конска опашка. Да живеят перуката, кичурите и изкуствената коса! Но в летните жеги и дума не може да става. Облякох дългата до под коляното рокля, плисирана от кръста, и колан от същия плат, без ръкави и яка, в бебешко син цвят, която приличаше на нейната от филма „Любов следобед“, в който играеше с Гари Купър. Стоеше ми като излята. Одри е като дъска и затова не сложих сутиен с подплънки: същите плоски гърди. Гелосах си косата и се сресах като нея. Около врата си увих ефирен бял шал от шифон. Сложих си къси бели памучни ръкавици и обух бели мокасини с равна подметка. Ръкавиците бяха в повече. Нашите не разбират, ще си помислят, че ми се е случило нещо на ръцете. Ще пуснат клюка, че имам гъбички или екзема, след което ще бъде много трудно да ги убедя, че няма такова нещо. Свалих ръкавиците. Закачих ги за всеки случай на широкия колан. Огледах се в голямото огледало: дадох си оценка девет по десетобалната система. Лиших се от една точка заради прекаленото дневно облекло, което предпочетох за вечерта.

Поръчах такси, като предупредих да не изпращат Хюсеин. Така или иначе, пак отсъствал. Къде ли е отишъл? Какъв смисъл имаше да предупреждавам да не идва, след като той няма да научи?

Излизайки от къщи, забелязах, че рамките на стената са накривени. Снимката, която си бях направила на гей парада в Лондон с РуПол стоеше накриво. Отнасяме се към РуПол като към божество. Аз убеждавам тези, които не го приемат така.

Изправяйки рамката, усетих чувство, подобно на дежа вю. Преживявала съм този момент. Изправяла съм рамка на стената. Къде, кога беше това?

Изведнъж се сетих: в дома на Закръглените бузи, рамката на стената! Човекът, който се ръкуваше с мъжа й на снимката, беше Сюрея Еронат. По дяволите!