В клопка

Четвърта глава

Сара кръстосваше нервно апартамента в очакване на Ноа. Докато се мъчеше да реши какво да прави, мислите й се въртяха в кръг, като лист, уловен във водовъртеж. Трябваше ли да отрича, че знае за короната? Или трябваше да рискува и да се довери на Ноа Ланкастър?

Нито за миг не бе повярвала, че той е такъв, за какъвто се представя. Въпреки че бе успял да си осигури прикритие в списанието „Арт Дайджест“, имаше всички признаци, че не е нищо друго, освен един особено опитен крадец. А ако тя бе права, ако той наистина бе крадец, значи не беше с нищо по-добър от Малкълм Бренд. И въпреки това Сара не можеше да се пребори с чувството, че при подходящо стечение на обстоятелствата Ноа бе човек, който държи на думата си.

Защо си бе направил труда да я предупреди за подозренията на Питър и Малкълм? Можеше ли наистина да го интересува какво ще стане с нея? Или пък мотивите му бяха по-егоистични? Може би той искаше само тя да не попречи на неговите собствени планове да открадне короната. Определено й бе показал, че не я смята за способна сама да извърши кражбата. Не че не бе направила глупава грешка.

— Глупачка! — измърмори тя. — Трябваше да си взема тази книга в леглото и да я върна тайно сутринта. Така Питър никога нямаше да подозре нищо. Глупачка, глупачка, глупачка!

Замръзна при внезапното почукване на вратата. За пръв път, откак прие предложението на Питър, Сара осъзна, че това не е игра. Малкълм Бренд не би се поколебал да се отърве от всяко препятствие, което би му попречило да се добере до толкова отдавна преследваното съкровище.

Гласът на Ноа изразяваше нетърпение:

— Сара, отвори вратата.

Облекчението я обля като балсам. Сара припряно отключи двойната брава и свали тежката верига.

— Помислих, че може да е Малкълм — призна тя, когато Ноа влезе в апартамента.

Той се взря в лицето й.

— Значи започна да схващаш, а?

Определено не пропуска нищо, помисли Сара, прекоси стаята и седна на дивана. Ако интересите му не бяха толкова престъпни, от него сигурно би излязъл страхотен журналист.

Тя не си направи труда да отговори. И двамата знаеха, че въпросът е риторичен.

— Просто се опитвах да реша дали мога да ти се доверя, или не.

— Е, и?

Тя поклати глава.

— Разумът ми казва, че ще съм пълна глупачка да ти се доверя. Ти си мошеник, крадец и Бог знае още какво.

И да се бе обидил от думите й, Ноа с нищо не го показа. Лицето му остана обезкуражаващо любезно.

— А защо чувам в това заявление едно „ако“?

— И аз си задавах същия въпрос.

Тя стисна ръце в скута си и Ноа забеляза, че кокалчетата на пръстите й са побелели от напрежение. Определено не приличаше на самоуверената пресметлива жена, за каквато първоначално я бе взел. Но в съзнанието му изплуваха онези платна в ателието и Ноа си напомни, че външният вид често заблуждава. Тя можеше да изглежда като Снежанка, но от това намеренията й нямаше да станат по-почтени.

Седна на един стол срещу нея, наведе се напред и облегна лакти на коленете си.

— Добре, да започнем с твоята връзка с Малкълм Бренд.

— Аз нямам никаква връзка с него.

— Но живеещ в неговата къща. Плащаш ли наем?

— Аз не живея там! — възрази Сара разпалено, усетила накъде бие Ноа. Просто съм се пренесла в къщата, докато си свърша работата. В момента в моя апартамент е истинска лудница и това ми пречеше да рисувам.

Кехлибарените му очи се забиха в нея.

— Това истина ли е?

— Разбира се. И съм възмутена, че изобщо ти е дошло наум такова нещо.

— Е, ти не си точно образец за честност, миличка — напомни й Ноа спокойно.

Сара пламна. Как можеше да обясни, че хитруването и извъртането са й чужди, след като бе стигнала дотук? Отговорът бе, че не можеше. Затова замълча.

— Виж, вие двамата въртите търговия с фалшификати. Ти живееш в неговата къща. Беше съвсем логично да приема, че между вас има нещо. Не е ли така?

— Не е така. И за ваша информация, господин Ланкастър — ако наистина така се казвате, — грешите по всички точки. Първо, аз нямам никаква връзка с Малкълм Бренд, нито любовна, нито друга. Второ, не продавам фалшификати. — Сара отброяваше на пръсти възраженията си. — И трето, откакто се появихте вчера, нито веднъж не сте казали истината. Търкулнало се гърненцето, намерило си похлупак.

За нейна изненада Ноа се усмихна.

— Винаги ли си толкова, свадлива?

Сара му отговори с една изкуствена сладникава усмивка:

— Обикновено съм образец на дипломацията. Очевидно ти събуждаш най-лошото в мен.

Ноа сякаш се замисли над думите й. Той бавно потърка брадичката си и Сара се опита да не се поддава на внезапно изникналата фантазия как тези дълги пръсти галят тялото й. Това бе смешно. Сигурно наистина напоследък работя прекалено много, каза си тя, търсейки някакво обяснение за неканените чувства, които изпитваше към Ноа Ланкастър. Този мъж определено не бе неин тип. Прекалено силен, прекалено властен, прекалено мъжествен.

— Чудя се защо ли — измърмори той накрая, повече на себе си, отколкото на нея.

— Може би защото не обичам да ми се бъркат в работата — предположи тя кисело.

— Поне по това си приличаме — отвърна Ноа весело. — Гледай, сладурче, вързала си се с хубава далавера. Защо рискуваш да хвръкнеш във въздуха, като се захващаш с нещо, с което не можеш да се справиш?

Покровителственият му тон не й харесваше.

— Откъде знаеш, че не мога да измъкна короната?

— Значи признаваш, че знаеш за най-новата придобивка на Малкълм?

— Не мисля, че имам избор, след като очевидно и ти си тръгнал по тази следа. — Вгледа се замислено в него. — Между другото, ти откъде разбра за нея? Досега е била известна само от слухове.

— Да кажем, че си имам източници на информация. — Очите му станаха твърди. — Аз ще я взема, Сара.

Тя отвърна на предизвикателния му поглед:

— Само ако не я взема първа аз.

Ноа изруга ядосано, стана от стола и закрачи по мекия килим.

— Дори ако прикритието ти не беше разгадано от Бренд, пак никога нямаше да можеш да я измъкнеш.

— Това е твоето мнение.

След като бе разучила подробната схема на охраната, Сара тайно в себе си също бе започнала да се съмнява в способността си да открадне короната. Ала нямаше никакво намерение да разкрива тази малка тайна пред Ноа.

Той прокара ръка през тъмната си коса.

— Ще се изпречиш на пътя ми. По-добре се откажи. Продължавай да си рисуваш фалшификатите и остави сериозната работа на специалистите.

Започна да й писва от мнението му, че не е нищо повече от фалшификатор на произведения на изкуството.

— Аз не рисувам фалшификати — повтори тя твърдо.

— О, разбира се. Просто в свободното си време обичаш да прерисуваш скъпи картини. — Хвърли й един недоверчив поглед. — Нали не очакваш да повярвам на приказките; че си преподавател по история на изкуството?

Сара също бе станала и с ръце на кръста му препречи пътя. Вдигна глава да го погледне в очите.

— Точно такава съм.

— Защо тогава не си в аудиторията, вместо да висиш в замъка на Бренд?

— Защото сега е лятна ваканция, умнико — сряза го Сара. — Занятията започват чак през септември.

Той я изслуша скептично, ала й се стори, че мярна в очите му ласкаещото пламъче на съмнението. Прекрасни очи, реши тя моментално. Дълбоко, наситено златистокафяво, което й напомняше за блестящ топаз.

— Може и да казваш истината — отстъпи Ноа накрая.

— Лесно да се провери. — Тя му подаде телефона. — Обади се в университета. Оттам ще потвърдят, че съм доцент в катедрата по изящни изкуства.

Той върна телефона на масичката.

— Не е необходимо. Освен това може да си уредила някой да те прикрива. Това не е трудно, както без съмнение си се убедила сама, когато тази сутрин си се обадила в „Арт Дайджест“.

Тя го зяпна. Този човек всяко нейно движение ли знаеше?

— Предполагам, че подслушваш ателието ми.

Ноа не се смути от ледения й тон.

— Разбира се. Но не оттам знам, че си ме проверявала.

— Как тогава…

Той сe усмихна — широка усмивка и странно интимна, която кой знае как я стопли.

— Много просто. Ти ми вярваш не повече, отколкото аз на теб. Ако броях колко общи неща имаме, ето още едно.

— И короната — тихо добави тя. Бе осъзнала, че от тях двамата специалистът без съмнение е Ноа. Съмняваше се дали някой би могъл да му попречи, ако наистина е решил да постигне нещо.

— И короната — съгласи се той дружелюбно.

Възцари се тягостна тишина. Сара знаеше, че Ноа очаква тя да отстъпи. Знаеше също, че няма да го направи. Години бе чакала възможността да отмъсти на Малкълм Бренд за злото, което бе сторил на баща й. Нямаше да разреши на Ноа Ланкастър да й отнеме този момент на триумф.

— Май стигнахме до задънена улица — каза тя накрая.

— Така изглежда.

— Какво предлагаш да правим?

— Можем да се състезаваме. Победителят получава всичко.

От самоуверения тон на Ноа личеше, че според него победителят ще е той.

— Сигурно можем — съгласи се тя без никакъв ентусиазъм.

Защо този човек не си намереше нещо друго за крадене? Например някой прочут диамант. Или скъпоценните камъни от британската корона. Един професионален крадец има толкова възможности за кариера. Защо се бе захванал точно с нейната корона?

— Винаги можеш да отидеш някъде другаде — предложи тя с надежда. — Чувала съм, че по това време на годината Ривиерата е прекрасна. Там със сигурност може да намериш нещо интересно. Пък и скъпоценните камъни се пробутват много по-лесно, отколкото произведения на изкуството. — Сара се поздрави наум, че се сети за подходящата дума. Не бе губила напразно време в четене на криминалета.

— Бих могъл — съгласи се той. — Но да ти кажа истината, имам особена слабост към тези блестящи скъпоценни камъни в короната на Константин.

— Да не си посмял да я развалиш!

Тя май наистина бе потресена от тази идея. Ноа още повече се озадачи. Да не би да имаше намерение да продава короната цяла? Рискът бе прекалено голям като за аматьор. Само дето щяха да я убият. Наистина трябваше да прибере проклетата корона, за да спаси тази шеметна блондинка от самата нея.

— А ти какво щеше да направиш с короната? — попита той, въпреки че се страхуваше от отговора.

— Щях да я върна на турското правителство, разбира се.

— И щеше да рискуваш глупавата си глава, само за да я върнеш?

Отново оплюваше интелигентността й. Високомерието му съвсем й бе омръзнало.

— Не точно.

— Не точно? — изръмжа той. — Какво по дяволите значи това?

Тя сви рамене, отбягвайки невярващия му поглед.

— Не че съм длъжна да ти казвам каквото и да е, но смятам да прибера наградата.

Ноа поклати глава:

— Това продължава да е пълна безсмислица. Камъните в тази корона струват милиони пъти повече от каквато и да е награда. Всъщност, и с един от твоите фалшификати ще спечелиш повече. — Той застана зад гърба й, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Какво всъщност си намислила, Сара Медисън?

Тя сведе поглед, трескаво търсейки някакво логично звучащо обяснение. Ноа повдигна брадичката й, за да я принуди да го погледне в очите. Палецът му леко я докосваше под долната устна.

— Този път истината — предупреди я той тихо.

От докосването му кожата и изпускаше искри, и Сара бе потресена от чувствеността, която неочаквано видя в дълбините на кафявите му очи. Когато тези коварни пръсти погалиха шията й и палецът се спря върху пулса, Сара усети, че не е възможно той да не е почувствал как сърцето й внезапно заби по-диво.

В ъгълчетата на устните му трепна лека усмивка.

— Ще те убие ли, ако ми се довериш? — попита с тон, който й напомняше за абаносовочерно кадифе: едновременно грубо и меко.

— Аз бих могла да ти задам същия въпрос. — Макар и едва прошепнати, думите прозвучаха ясно в неочаквано интимната атмосфера, възцарила се в стаята.

Ноа я пусна и отново се изтегна на стола, скръстил ръце зад главата си и опънал дългите си крака напред. Сара изведнъж се почувства някак ограбена.

— Така е — съгласи се той сговорчиво. Държеше се така, сякаш никога не го е имало този споделен златен миг. — Е, изглежда, че пак стигаме дотам, откъдето тръгнахме.

Тя се чувстваше едновременно глупава, задето едва не се поддаде на изкусителния момент, и ядосана, защото този човек все още я смяташе за жена без принципи. Но пък какво я интересуваше какво мисли за нея този надменен гигант? Изобщо не й пукаше за неговото одобрение. Сара въздъхна наум, осъзнала колко опасно е човек да извърта. Ето че започваше да се опитва и себе си излъже.

Разположи се отново на дивана, кръстосвайки крака с плавно движение, което моментално прикова вниманието на Ноа. Погледът му се плъзна по прасеца й и Сара изпита прилив на женско удовлетворение. Значи въпреки всичко и той бе човек. Интересно.

— Бихме могли да работим заедно — предложи тя, демонстративно опитвайки се да придърпа полата над коленете си. Очите му останаха насочени към дългото й загоряло бедро.

— Нямам нужда от съдружник.

Сара лениво залюля крак.

— Не знам какви са ти плановете, но със сигурност ще ти бъде по-лесно, ако имаш някой отвътре.

При тези думи Ноа откъсна поглед от добре оформения й глезен и я погледна в лицето.

— Забравяш, че снощи прикритието ти се разби на пух и прах. Имам чувството, че в момента в тази къща ти си персона нон грата.

Тя сплете пръсти около коленете си.

— Да предположим, че мога да оправя това? — предложи тя с безгрижие, което далеч не чувстваше.

Погледът му се върна към бедрата й и Сара се усмихна наум.

— И как смяташ да го направиш?

— Много просто. Ще призная пред Питър, че знам за короната и ще искам да си я разделим.

Той рязко вдигна поглед към очите й.

— Това е най-тъпата идея, която съм чул досега от теб.

— Ласкателството няма да те доведе доникъде. — Сара стана от дивана, пресече стаята с дълги грациозни крачки и приседна на облегалката на фотьойла му. — Просто ме изслушай.

Той поклати глава:

— Вече чух повече, отколкото ми се иска. Това е прекалено опасно.

— Моля те, Ноа, чуй ме. — Сара протегна ръка и отметна тъмния вълнист кичур, паднал на челото му. Докосването й бе леко като перце, но когато отново заговори гласът й трептеше от неприкрито вълнение: — Години съм чакала тази възможност. Няма да разреша някаква дребна опасност да се изпречи на пътя ми.

— Дребна опасност ли? — повтори той недоверчиво. — Мила моя, ти си луда за връзване. Разбери, че вече не си в детския отбор. Тези хора играят грубо.

Пръстите й се спуснаха по ръката му в мълчалива молба.

— Единственото, което ми трябва, е треньор. Освен това, Питър съвсем не е като Малкълм. Той не би направил нищо, с което да ми навреди. Той ме харесва.

— Може би си забравила, че той беше човекът, който тази сутрин те издаде.

Сара въздъхна раздразнено. Осъзнавайки, че женските оръдия за увещаване със сигурност имат своите граници, тя се надигна от фотьойла и се изправи пред него.

— Ноа, ще открадна тази корона, независимо дали ми помагаш, или не. Трябва да разбереш това.

Ноа прокара ръка през косата си, чудейки се какво толкова е сбъркал в живота си, та да се забърка със Сара Медисън. Тя бе способна да постави на изпитание търпението дори на светец. А за него никой никога не бе казвал, че е светец.

— Ти си луда — произнесе той безизразно.

— С вързани ръце съм — поправи го тя.

— Ето, това е добра идея. Би трябвало да те завържат. В някой хубав, тих санаториум с тапицирани с гума стени.

Наистина е луда, каза си Ноа. А и той не бе по-нормален, след като изобщо се замисля върху предложението й. Да работи със Сара би било като да играе на гоненица със заредена ръчна граната. Въпросът беше не дали проклетото нещо ще гръмне, а кога.

Но ако не се съгласеше с налудничавата й идея, тя без съмнение щеше да свърши на дъното на някое езеро в аризонската пустиня. Ако я оставеше сама на себе си, тази побъркващо упорита жена сама щеше да си търси убийството.

— Добре — съгласи се той рязко. — Смятай, че си си намерила съдружник. Но аз ще ръководя играта.

Сара се усмихна. Победителите трябва да са великодушни. Освен това Ноа не изглеждаше ни най-малко във възторг от тази перспектива. Нямаше смисъл повече да се кара с него.

— Съгласна съм — отвърна тя без колебание.

Той трябваше да е сигурен, че тя е готова да приема нарежданията му, без да се замисля. Животът и на двамата можеше да зависи от това.

— И след като единственото, което те интересува, е наградата — продължи той, — короната остава изцяло за мен.

Сара ахна. Току-що бе направила поредната фатална грешка в преценката си. Разбира се, Ноа нямаше никакво намерение да върне короната на съответните власти. В какво по дяволите се бе оплела?

Гласът на Ноа се вряза в нещастните й мисли:

— Чакам отговор.

— Наистина ли ще я развалиш, само за да вземеш скъпоценните камъни? — попита тя безсилно.

— Това не е нещо, за което ще се пазарим. Аз ти обещавам, че ще ти бъде платено добре. Но ти или ще ми дадеш короната без никакви въпроси, или си търси друг съдружник.

Сара разбираше, че заканата не е на шега. Трябваше да се престори, че е съгласна и да измисли как да се измъкне от тази лепкава мрежа, в която се бе оплела. Тя имаше искреното намерение да върне съкровището на законния му собственик. Реши да послуша опита на Скарлет O’Xapa и да остави тази малка дилема за утре.

— Добре — съгласи се с пресеклива въздишка. — Договорихме се.

Ноа кимна с неприкрито задоволство.

— Искаш ли по този случай да си стиснем ръцете?

Това бе по-скоро заповед, отколкото предложение и когато Сара послушно пое протегнатата му длан, осъзна, че му дава много повече, отколкото само ръката си. Току-що бе поставила живота си в ръцете на един непознат. Дори не знаеше кой е той всъщност.

— Не знам дори как да те наричам — оплака се тя.

— Винаги съм отговарял на името Ноа.

— Това ли е истинското ти име? — Моля те, не ме лъжи за това, молеха го сините й очи.

— Даде ми го майка ми — увери я той с усмивка. — Още преди да се родя. Вече четири поколения това име се дава на първородния син в моето семейство.

Това я накара да се почувства малко по-добре. Човекът имаше поне майка. И семейство с традиции. Колко лош можеше да бъде?

— А второто ти име?

Лицето му се затвори.

— За някои неща просто трябва да ми се довериш.

— Доверявам ти се — излъга тя.

Светлокафявите му очи се взряха в лицето й, търсейки въпросите, които засега оставаха незададени. Накрая Ноа осъзна, че все още държи ръката й, и я пусна.

— Добре — отсече той. — На работа.

Час и половина по-късно Ноа отново седеше във фургончето в подножието на хълма и чакаше Сара да се срещне с Питър Тейлър. Все още мислеше, че идеята е глупава, но Сара бе непреклонна. Тя трябваше да си възвърне доверието на Малкълм и настояваше, че това е най-добрият начин да го направи. В края на краищата, след като Ноа можеше да повярва, че е способна да открадне, защо и Питър да не приеме на вяра приказките й?

Застанала пред кабинета на Тейлър, Сара изтри влажните си длани в полата, чудейки се как една леденостудена ръка може да се поти. После почука на вратата, отначало нерешително, а след това по-силно.

— Влез.

Питър вдигна поглед при появяването й и очите му леко се присвиха.

— Здравей, Сара — поздрави я той приветливо. — С какво мога да ти бъда полезен?

Тя спря пред голямото махагоново бюро и кръстоса пръсти зад гърба си. Не искаше Питър да види колко силно треперят ръцете й.

— Мисля, че трябва да поговорим.

Той посочи към стола.

— Съгласен съм. Да повикам ли Малкълм?

Кръвта й леко се смрази и Сара трябваше да положи усилия да се овладее.

— Ако нямаш нищо против, бих искала отначало да поговорим насаме. След това можеш да решиш дали да разкажеш на Малкълм.

Той взе един молив и разсеяно то завъртя в пръстите си. Очевидно обмисляше думите й. Сара усети, че е затаила дъх.

— Ти работиш за Малкълм — напомни й той. — Всякакви проблеми трябва да се отнасят до него.

Сара седна на стола, който Питър й бе предложил, и се наведе напрегнато към него.

— Не мисля, че трябва да безпокоим Малкълм сега. В края на краищата, това, което той не знае, няма да му навреди, нали? — Усмихна се с най-прелъстителната си усмивка.

Докато чакаше във фургона отговора на Питър, Ноа нетърпеливо сви ръце в юмруци. Би провалил всичко, ако се втурнеше в кабинета му, но ако този човек с пръст докоснеше Сара, той щеше да направи точно това.

Пръстите на Питър се стегнаха около молива.

— Нагазваш в опасни води, Сара — забеляза той тихо.

Тя стана. Не я свърташе на едно място.

— Не ми харесва, че ме смяташ за тъпа и празноглава.

— Откъде за Бога реши така? — Той звучеше искрено смутен.

Сара поклати глава и изсумтя съвсем не по женски:

— Наистина, Питър, ако някога решиш да си опиташ перото, мисля, че от теб ще излезе много добър писател. Особено на детски приказки.

— Страхувам се, че не те разбирам — заяви Питър спокойно. — Защо не започнеш отначало и да видим дали ще можем да разплетем обърканите ти мисли?

Тя кръстоса ръце пред гърдите си, като наум кръстоса и пръсти.

— Добре. Аз знам, че ти ме излъга за рисуването на тези копия. Знам също какво смятате да правите с тях.

Пръстите му се стегнаха още по-силно и Сара се зачуди дали той не си ги представя стегнати около врата й.

— Обясних ти. Малкълм се тревожеше от възможността за кражба. Той организира много приеми и иска да окачи твоите копия вместо оригиналите, когато къщата е пълна с непознати.

Сара самодоволно реши, че би могла да направи кариера като актриса. Не можеше да повярва колко добре се справя. Чудеше се дали и Ноа се гордее с нея.

— Това са глупости, и ти го знаеш — възрази тя, съсредоточавайки се отново върху изпълнението си. — Вие използвате моите репродукции, за да вмъкнете картините на Малкълм в галериите.

— Скъпа Сара, картините не се вмъкват в галериите — обясни Питър невъзмутимо. — Ако човек се занимава с контрабанда на картини, той ги измъква оттам.

Сара не загуби самообладание. „Внимаваш ли?“, попита тя наум Ноа. „Защото това ще те разбие.“

— Не и ако се опитвате да продадете на търг някои от тези откраднати картини, които сте струпали в склада долу в мазето.

Силен трясък раздра напрегнатата тишина и двата им чифта очи се насочиха към счупените жълти краища на молива.

— Имаш много живо въображение, Сара — обади се Питър тихо. — На твое място бих бил по-внимателен. Това може да ти създаде неприятности.

Ноа почти се надигна от кашона, на който бе седнал, готов да изтича към колата. От самото начало си знаеше, че планът на Сара е глупав. Кога по дяволите бе започнал да слуша аматьори? Особено от женски род! Трябваше да признае, наистина бе изненадан, че тя всъщност не рисува фалшификати. Чудеше се защо просто не му е казала, че са я наели да направи копия на тези картини. Чудеше се и дали е права за мотивите на Малкълм.

— Със сигурност не искам неприятности, Питър — призна искрено Сара. — Да ти кажа истината, това, което искам, е да се включа в играта.

— Прекалено много работиш. Явно от това умът ти се е размътил.

Сара поклати глава и настоя:

— Може да се получи идеално. Ти имаш контактите да получаваш картините, имаш и връзките с потенциални купувачи. А аз имам уменията да създам почти съвършени копия, които без никакъв риск могат да се предложат на търг. — Усмихна се, сякаш напълно завладяна от идеята: — Знаеш ли, обзалагам се, че мога дори да измисля картини, за които никой не е знаел, че са съществували. Просто като копирам стила. Ще „откриваме“ картини! — Тя плясна с ръце. — Питър, може да е толкова вълнуващо! — Приседна на ръба на бюрото му. — Толкова ми е омръзнало да повтарям едни и същи сухи факти, ден след ден, година след година. Омръзнало ми е да живея в този миниатюрен апартамент, когато бих могла да живея в къща. А моята шестгодишна кола върви само на честна дума. Искам порше, Питър. — На лицето й се появи замечтано изражение, напомнящо на смесица между алчност и страст. — Не, нека да бъде ферари. Едно красиво червено ферари със силен двигател. И един ролс-ройс за неделни разходки до планината.

Ноа бе смутен. Сара толкова убедително изброяваше по какви начини ще изхарчи незаконните си доходи. Ако не знаеше, би помислил, че е спряла да играе.

Питър се вторачи в нея, сякаш я виждаше за пръв път.

— Ти си наистина един парадокс, Сара Медисън — измърмори той. — Когато за пръв път се запознах с теб, те помислих за момиченце.

Сара се наведе към него. Гласът й бе зноен и прелъстителен:

— Аз не съм момиченце, Питър. Аз съм жена, с женски потребности и желания.

Сега вече отиваше прекалено далеч, реши Ноа. Защо просто не си разкъсаше дрехите и не скочеше в леглото с този човек? За коя по дяволите се мислеше, за Мата Хари ли?

Питър се прокашля.

— Започвам да виждам, че е така.

Очите му бавно и лениво я огледаха от върха на русата коса до пръстите на краката и после обратно. Сара се усмихваше блажено. Едва сдържа тържеството си, когато Питър сякаш сериозно се замисли.

— Предполагам, че би искала да запазим това малко споразумение между нас двамата? — предложи той.

— Виждаш ли някаква причина да делим всички тези прекрасни пари на три?

Питър поклати глава и се усмихна сухо:

— Ти си изненада след изненада, скъпа моя.

Очите й светнаха.

— Мислиш ли, че можеш да понесеш още една?

Той присви очи.

— Не съм сигурен. Защо не опиташ?

Сара облиза устни, привличайки погледа му към устата си. Когато вече бе сигурна, че напълно е завладяла вниманието му, прошепна:

— Питър, мисля, че трябва да откраднем короната. И после да заминем на някое топло място в тропиците. Заедно.

— По дяволите! — изрева Ноа и принуди Дан рязко да вдигне глава от последния брой на „Плейбой“. — Тя отново го прави. Ако излезе оттам жива, ще я метна на коляното си и ще я напердаша.

— Този месец има интересно писмо за това — предложи му помощта си Дан. — Искаш ли да го прочетеш?

— Искам тя да престане да играе игри — изръмжа Ноа. — Защо по дяволите не се държи като преподавател по история на изкуството?

— Как точно се очаква да се държи един преподавател по история на изкуството?

— Не знам — объркано призна Ноа. — Както трябва. Разумно. Тази жена може да изкара човек от нерви.

— Май ти е влязла под кожата.

— Глупости. Просто не искам заради нея да си загубим главите.

— Това ми звучи достатъчно разумно — съгласи се Дан сговорчиво и се върна към списанието си.

Мълчанието в къщата се проточи. Сара едва успяваше да не затрепери под изпитателния му поглед.

— Значи съм бил прав. Ти наистина знаеш за нея.

— Знам. И не разбирам защо искаш да рискуваш да отидеш в затвора заради Малкълм Бренд. Той се държи отвратително с теб.

— Ние с Малкълм имаме много неща зад гърба си.

Сара въздъхна и се смъкна от бюрото.

— Е, сигурно е така — отвърна тя бързо. — Благодаря ти, че ми отдели време. Отивам да си събирам багажа.

— Да си събираш багажа ли?

Тя се усмихна със съжаление.

— Нямам причина да продължавам да вися тук, нали?

— Знаела си от самото начало, нали? — попита той с неохотно възхищение.

— Не отначало. Знаех само, че не ми казваш истината. Малкълм ще трябва да продаде доста крадени картини, за да плати за короната, нали? Картини, които ще бъдат скрити зад моите копия.

— Ти си не само красива, Сара, но и проницателна.

— Благодаря, любезни господине. — Тя се наведе в шеговит поклон. Какво ще кажеш за това? — обърна се тя наум към Ноа. — Някой мисли, че аз съм проницателна.

— Сериозно ли говореше? — внезапно попита Питър.

— За кое?

— Че ще заминеш с мен.

Сара реши, че през последните няколко седмици е лъгала повече, отколкото през целия си досегашен живот. Днес обаче биеше всички рекорди:

— Разбира се — отговори без секунда колебание.

— Сара, смятай, че сме се споразумели — заяви Питър след дълго мислене.

Очите й се разшириха.

— Шегуваш се.

Питър Тейлър бе възвърнал самообладанието си.

— Ни най-малко. Ние ще вземем короната, Сара. Заедно.

Свят й се зави като си помисли как тази сутрин се чудеше какво да направи, за да я открадне. Изведнъж се оказа с двама съдружници, и двамата професионалисти. И това ако не е късмет…

— Нямам търпение.

Той протегна ръце.

— Не би ли трябвало поне да подпечатаме съдружието си с една целувка?

Сара бе спасена от вътрешния телефон, оповестяващ, че Малкълм е пред кабинета на Питър. Тя му се усмихна със съжаление.

— Съжалявам, Питър. Но когато стигнем до нашия остров, ще имаме предостатъчно време. — Изпрати му една въздушна целувка и кимна любезно на неприкрито любопитния Малкълм Бренд, докато се разминаваше с него.