В клопка

Осма глава

Сара тъкмо бе решила да изрита Питър в пищялките, когато чу един прекрасно познат глас.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, но дали бих могъл да поговоря с госпожица Медисън? — Ноа се бе облегнал на касата на вратата. Лицето му бе изненадващо безизразно като за тези обстоятелства.

Питър пусна Сара толкова рязко, че тя едва не падна назад във фотьойла.

— Ще довършим това по-късно — обеща й той през зъби, преди да насочи вниманието си към Ноа: — Ваша е — каза му сговорчиво и излезе от стаята.

— Много е готин — забеляза Ноа и влезе в ателието.

— Не беше се нахвърлил върху теб — сопна се Сара. — Повярвай ми, в тази целувка нямаше нищо, което дори отдалеч да прилича на готино. — Тя поклати глава. — Всичко това започва да излиза извън контрол. Няма да ми повярваш, ако ти разкажа какво се случи преди няколко минути.

Ноа скръсти ръце пред гърдите си и я погледна:

— Ами опитай.

Сара прекоси стаята и огледа коридора.

— Не тук — прошепна нервно.

— В твоята стая — предложи Ноа.

— Не, не в къщата. Не тук. Трябва да е някъде другаде.

— В моя хотел?

Тя си спомни многозначителния въпрос, който Малкълм й бе задал за Ноа снощи. Ами ако имаше някой, който да души в хотела?

— Не, и там не.

— В момента в апартамента на партньора ми има хора. Какво ще кажеш за у вас?

Сара за момент се замисли.

— Става — съгласи се тя. — Кевин трябва да е на детска градина, а Дженифър е на лекции. Дай да ти напиша адреса.

— Не си прави труда, знам го.

Сара не бе особено изненадана.

— Добре. Ще се видим там след петнайсет минути.

— Нека е половин час. Първо трябва да се погрижа за една дребна работа.

— Не ми се иска да питам.

Той се ухили:

— Недей да тормозиш тази прелестна главичка. Просто ще проверя алармената инсталация в мазето.

— Има само един ключ — осведоми го Сара. — Малкълм го държи заключен в един сейф в стената.

— Зад Пикасо — кимна Ноа.

Устните й се свиха.

— Трябваше да се сетя, че вече си го открил.

— Това ми е работата.

Сара простена и взе ключовете за колата от близката масичка.

— Не ми го напомняй.

Ноа я гледаше, докато излезе от ателието, а лицето му бе замислено.

Първото, което Сара забеляза, когато влезе в апартамента, бе куфарът пред входната врата. След това видя племенника си, който влезе в стаята със сандвич с фастъчено масло в ръка.

— Здрасти, лельо Сара — поздрави я той. — Не те чакахме да се върнеш толкова скоро. Мама тъкмо щеше да ти се обажда.

— Здрасти, Кевин — отвърна Сара разсеяно. — Къде е майка ти?

— Ето ме — обади се Дженифър и влезе. Зад нея вървеше висок симпатичен мъж на около трийсет и пет. — Запознайте се, Браян Стивънсън, сестра ми Сара.

Браян протегна ръка.

— Приятно ми е. Дженифър ми е разказвала колко много й помагаш.

— Ти си нейният преподавател — отгатна Сара. — Аз може и да съм споделила някоя и друга замразена вечеря с нея, но Дженифър признава, че само благодарение на теб е избутала курса по клинична психология.

— Сестра ти е една интелигентна и способна жена — отвърна Браян. — Просто й трябваше някой, който да й помогне да го разбере.

Сара не можеше да не забележи нежния поглед, който двамата си размениха.

— Браян ще ни заведе за няколко дни в къщата си в Строубъри — съобщи Кевин. — Ще ме научи да ловя риба.

— Много мило от твоя страна — обърна се Сара към Браян.

— Нищо подобно — възрази добродушно той. — Аз нямам търпение Дженифър и Кевин да ми дойдат на гости. През повечето време единствената ми компания е един креслив стар бухал.

— Точно щях да ти се обадя — заобяснява Дженифър. — Не очаквах да се отбиеш.

— Наложи се да мина.

Сините очи на Дженифър се съсредоточиха върху бледото лице на Сара.

— Всичко наред ли е?

Тя успя да се усмихне слабо.

— Съвсем наред.

— Сигурна ли си? Ако искаш да остана с теб, мога да не замина.

— Мамо — намеси се Кевин, — нали ми обеща, че днес аз ще уловя вечерята!

— Не се безпокой за мен — успокои сестра си Сара. — Просто съм малко уморена. Имам много работа. Ще съм щастлива, когато се върна в благословения хаос на класната стая.

Дженифър изглежда се съмняваше.

— Ако си сигурна… — отстъпи тя колебливо.

Ръката на Браян се обви около кръста й.

— Мила моя, не мислиш ли, че сестра ти може да има нужда от малко тишина и спокойствие?

Сара му се усмихна с благодарност.

— Позна. Това е всичко, което ми трябва. Приятно прекарване и на тримата. И да хванеш много риба — добави тя към Кевин.

— Ще хвана — обеща той. — И на теб ще донеса една, лельо Сара.

— Много ще се радвам. Довиждане, Джен. Браян, радвам се, че се запознахме.

— Аз също — усмихна й се той топло. — Надявам се, че често ще се срещаме. — Наведе се да вземе куфара.

— О, ще се срещате — пропя Дженифър и махна за довиждане. — Връщаме се в неделя вечерта.

Значи е сериозно, помисли Сара. Радваше се, че на някой тези дни му се случва нещо хубаво.

Отиде в кухнята да направи чай. Не че всъщност й се пиеше, но ритуалът на затоплянето на чайника и запарването на листенцата щеше да й създаде работа, докато чака Ноа.

Пиеше третата чаша, когато той най-после се появи.

— Закъсня — обвини го Сара в момента, в който отвори вратата. — Вече полудявах!

Той се усмихна лениво и влезе.

— Липсвах ли ти?

— Много добре знаеш — скастри го тя. — Страхувах се, че са те хванали, докато си душел из мазето.

— Мен никога не ме хващат.

Тя не можа да скрие мъката в гласа си.

— Винаги има първи път.

Размениха си един дълъг поглед.

— Не се тревожи за мен — каза накрая Ноа. — Аз знам какво правя.

— Влезе ли в склада?

— Не съвсем — отговори той неопределено. — Но не се безпокой, всичко съм подработил. Единственото, което ни трябва, е да измислим как да се разсеем до събота. — Погледна към чашата, която тя все още държеше в ръка. — Какво пиеш?

— Чай.

— Добре звучи. Имаш ли още едно пликче?

— Запарила съм в чайника — отвърна тя и тръгна към кухнята.

— Чудесата никога не свършват — пошегува се Ноа и седна на един стол до масата. — Красива, талантлива жена, че отгоре на това и добра домакиня. Ето това е моята представа за щастието.

— Обуздай надеждите си — посъветва го Сара. — Чаят и сандвичите с фъстъчено масло са върхът на моите кулинарни способности. — Взе от бюфета една чаша и я напълни със силен ирландски чай.

— Обичам сандвичи с фъстъчено масло — осведоми я Ноа сговорчиво. — Кажи ми какво се случи между теб и Тейлър. Освен страстното натискане, на което станах свидетел.

— Той смята да вземе картините заедно с короната — съобщи Сара. — Иска да избягаме в Бразилия.

Ноа отпи от чая.

— Как е твоят португалски?

Тя се подразни от пълната му липса на загриженост.

— Никакъв го няма. Но това е без значение, защото аз няма да замина.

— Не съм си и мислил, че ще заминеш. И заради това ли беше толкова разстроена? Сигурно не за пръв път ти се случва да ти посягат.

Сара го увери, че е съвсем способна да се справи с всякакви опити на Питър Тейлър да я прелъсти. След това му разказа за зловещия план на Малкълм да я принуди да продължи да рисува фалшификати, които той да може да продава на процъфтяващия пазар на произведения на изкуството.

— Чудех се кога ли ще ти го обясни — вметна Ноа. Не звучеше ни най-малко изненадан.

— Значи си знаел, че той ще ме изиграе? — Сара не можеше да повярва, че той приема всичко това толкова спокойно.

— Разбира се, че не знаех — увери я той. — Но Малкълм трябваше да е глупак, за да не разбере, че ти си много талантлива. Ако попаднеш на подходящ човек, той може да те превърне в златна кокошка.

Дали и Ноа не се блазнеше от мисълта да я използва да рисува за него копия? Но Сара бе сигурна, че той никога не би се унижил да прибегне до изнудване. Сигурно имаше намерение да я прелъсти, за да работи за него.

— Дали случайно не намекваш за някой, когото и двамата познаваме? — попита тя лукаво.

В усмивката му нямаше и капчица разкаяние.

— Трябва да признаеш, любов моя, че ние с теб сме страхотен отбор.

Сара видимо се напрегна.

— Това съдружие няма да продължи след събота вечерта — предупреди го тя. — Единствената причина да се съглася да ти помагам е, защото ти каза, че можем да изпратим Малкълм където му е мястото. — Имаше и още една причина, но тя нямаше желание да признае дори пред себе си колко важен бе станал за нея Ноа.

— Ами парите? — полюбопитства той. — Мислех, че си се запалила от идеята за десетте хиляди долара награда.

Сара не можа да сдържи усмивката, която смекчи опънатото й лице.

— Исках парите повече за Дженифър, отколкото за мен — обясни тя. — Но ми се струва, че сестра ми си е намерила друг герой.

— Щастливка — измърмори той.

Сара кимна в знак на съгласие:

— Браян изглежда много симпатичен. Надявах се Дженифър да се научи да стои сама на краката си, преди да се хване с друг мъж. Но той май има желание да я научи на това.

Ноа прокара пръст по ръба на празната си чаша.

— А сестра й?

— Аз ли? Какво аз?

— Има ли мъж в твоя живот, Сара Медисън? — попита той тихо.

Топлотата на погледа му сгряваше лицето й.

— Не — прошепна тя.

Ноа хвана с пръсти брадичката й, за да я задържи, докато я целуне леко.

— Отново лъжеш, прелестна Сара — възрази весело. Дъхът му гъделичкаше миглите й. — И двамата знаем, че в твоя живот има мъж.

Сара се опита да се пребори с начина, по който той можеше да я накара да се разтопи от едно единствено докосване, от един обикновен поглед, от най-леката целувка. В момента се чувстваше разтопена като масло под горещото слънце на пустинята.

— Предполагам, че говориш за себе си.

Той обрисува с палеца си устните й.

— Разбира се.

— Не е толкова лесно, Ноа.

Докосването му създаваше хаос в душата й.

— Разбира се, че е лесно — поправи я нежно. — Или поне би било лесно, ако престанеше да се бориш с мен за щяло и нещяло.

— Нямам намерение да се обвържа с един крадец. Не бих могла да живея по този начин.

Той обаче не й позволи да се отклони от темата.

— Ами ако не бяха крадец?

Сара чувстваше как става все по-слаба с всяка изминала секунда.

— Невъзможно е да се отговори на този въпрос — възрази тя. — Ако не беше крадец, нямаше да си този, който си, така че не знам какво бих изпитвала към теб.

— А какво изпитваш към мен? — попита той с искрено любопитство. Твърдите му устни бяха на сантиметри от нейните и Сара усети, че копнее да ги почувства. Помъчи се да измисли още една лъжа, ала Ноа долови намерението й.

— Истината! — заповяда той тихо.

Тя въздъхна и разруши контакта, като се надигна от масата.

— Никога не съм срещала човек като теб. Твоят живот е толкова различен от моя — аз винаги съм предпочитала спокойните и отъпкани пътеки, докато ти изглежда обичаш опасното преследване… Разбира се, ти ме привличаш — призна тя. — Но аз не се впускам в случайни връзки. И между нас не може да има нищо повече.

Ноа също стана, облегна гръб на кухненския шкаф и кръстоса крака.

— Да видим дали съм разбрал — започна бавно. — Аз те привличам, защото съм крадец. Но ти няма да се поддадеш на това привличане, защото съм крадец.

— Знам, че звучи глупаво — протестира тя слабо. — Но ти поиска истината. А това е начинът, по който аз се чувствам.

За нейна изненада той се усмихна.

— Пазил ме Бог да оспорвам такива сложни съображения — рече отстъпчиво.

Сара бе потресена, че толкова бързо се съгласи с нея.

— Това ли ще ми кажеш?

— Това — потвърди той. — Освен ако размислиш. Винаги съм готов да преговарям за промяна на условията на нашето съдружие.

— Като говорим за съдружие, как да се измъкна от тази каша с Малкълм? — попита тя, пренасочвайки вниманието си към своя съвсем реален проблем.

— Първото, което трябва да се направи, е да се предупреди тази галерия да не продава твоя фалшификат. — Като усети острия й поглед, той шеговито вдигна ръце: — Извинявай. Твоето копие.

Сара кимна.

— Това е по-добре. Със сигурност не е престъпление да нарисуваш копие.

— Разбира се — съгласи се той. — Ако обаче копировачът е подписал копието с името на художника на оригиналната картина, а след това го е пробутал на една галерия във Филаделфия, властите може да го заподозрат в измама.

— Ти нали ми се обади през нощта, когато се твърди, че съм била във Филаделфия. Значи много добре знаеш, че не е възможно аз да съм продала тази картина.

— Искаш ли да дойда с теб във ФБР? — предложи той услужливо.

— За нищо на света!

Ноа доби оскърбен вид.

— Само се опитвах да ти помогна.

— По дяволите, ти си специалист! — избухна тя. — Измисли нещо друго.

— Можем да откраднем обратно картината от галерията.

Сара невярващо вдигна ръце.

— Да не си посмял някога дори да ми предлагаш такова нещо!

Ноа се ухили дяволито.

— Майтапех се.

Тя взе от бюфета шишенце с аспирин и изсипа в шепата си две таблетки. Помисли малко, добави още една и си наля чаша вода от бутилката в хладилника.

— Глава ли те боли? — попита Ноа загрижено.

— Ще се пръсне. Днес беше ужасен ден.

— Трябва да си легнеш.

Той се изправи, преметна ръка през раменете й и я изведе от кухнята. Зад първата врата, която отвори, се видяха бейзболна топка и бухалка.

— Опа! — Направи още няколко крачки по коридора. — Това повече прилича — забеляза той, оглеждайки тапетите на жълти цветя. — Лягай, а аз ще ти донеса телефона.

— За какво ми е телефон?

— Ще се обадиш на Бренд и ще му кажеш, че си премислила и си решила да рисуваш неговите фалшификати.

— Няма!

— Но ще си делите печалбата — продължи той, сякаш не бе чул разгорещения й протест. — После ще му съобщиш, че си се преместила обратно у дома си.

— Ами ако той възрази?

— Няма да възрази. Той ще получи точно това, което иска. Не му трябваш повече в къщата. — Лицето му стана твърдо. — Кога се връща сестра ти?

— Няма да я има до неделя — призна Сара, без да мисли и се пъхна под завивките.

— Още по-добре. Аз ще живея тук, докато свършим тая работа.

— Няма да живееш тук!

— Разбира се, че ще остана — възрази той спокойно. — За съжаление, днес следобед имам още малко работа в къщата на Бренд. Но ще уредя един приятел да стои при теб, докато се върна.

— Не ми трябва бавачка.

Ноа тихо изруга, седна на ръба на леглото и хвана здраво лицето й в дланите си.

— Ако още не ти е светнало, тези дни ще се движиш в много лоша компания. Стига само на Бренд или на Тейлър да им хрумне, че се опитваш да ги преметнеш, и ще си имаш много неприятности. Не мога да поема този риск.

Тихият му глас успя да я уплаши много повече, отколкото ако й бе крещял.

— Говориш сериозно, нали? — прошепна тя. Имаше чувството, че ледена ръка е стиснала сърцето й.

— Ужасно сериозно.

Сара потрепери под одеалото на цветя.

— Предпочитам да не го беше представил по този начин — оплака се тя.

— Не се тревожи. Няма да позволя нищо да ти се случи.

Ноа изглеждаше склонен отново да я целуне и Сара се усети, че го чака. Вместо това обаче той протегна ръка и взе телефона от нощното шкафче.

— Обади се на Бренд — нареди й рязко. — После аз ще се обадя на Дан.

Стана точно както Ноа бе предвидил. Малкълм сякаш изобщо не се развълнува, че Сара си е отишла. Не прояви и изненада, че е приела предложението му. Колкото до процента от печалбите, заяви, че подробностите могат да бъдат уточнени по-късно.

След като и Ноа позвъни, той дръпна завесите и каза на Сара да поспи. Малко по-късно тя смътно дочу гласове откъм хола. Единият беше на Ноа, а другият й бе непознат. Опита се да се заслуша, но напрежението от последните няколко часа я надви и тя се унесе в сън.

Докато седеше в личния кабинет на Малкълм Бренд, Ноа се опитваше да си напомни, че няма да постигне нищо, ако позволи на гнева си да се прояви. Това, което този човек бе направил със Сара, беше безскрупулно, но доколкото познаваше Бренд, Ноа не бе изненадан. Това, което го изненадваше, бе неистовото желание да не остави здрава кост в това старо тяло.

По средата на интервюто Бренд се извини и изчезна за момент в съседната стая. Върна се с кафез с бели мишки.

— Попаднахте точно навреме, за да видите как Кармен вечеря — обяви той с очаквателна усмивка. После бръкна в кафеза и измъкна за опашката една мишка.

Пред погледа на Ноа Малкълм вдигна един декоративен екран. Зад него се откри голям стъклен вивариум, в който лежеше кафяво-сива змия. Когато Малкълм пусна вътре нещастното гърчещо се мишле, влечугото мигом оживя и разви цялото си триметрово тяло.

— Кармен е отровна — съобщи Малкълм. — Тя е изключително смъртоносна. Знаете ли, че още от раждането си те имат напълно оформени зъби? Родени убийци — промърмори той с възхищение, като гледаше как уплашеното мишле се спусна към единия ъгъл и започна безуспешно да се мъчи да се покатери по гладките стъклени стени.

Докато наблюдаваше Малкълм, в Ноа се надигна отвращение. Този човек се усмихваше, а очите му блестяха възбудено.

Ноа затвори бележника си и стана.

— Мисля, че за днес получих всичко, което ми трябваше.

Старецът не отделяше очи от клетката.

— Седнете, господин Ланкастър — махна той с ръка към стола. — Уверявам ви, Кармен може да е много занимателна.

— Сигурен съм, но наистина трябва да се върна в хотела и да разшифровам тези записки.

— Зъбите на змията са прекалено остри и не могат да дъвчат — продължаваше Малкълм, сякаш не бе чул възражението му. — Затова трябва да поглъща плячката си цяла. Очарователно, нали?

— Очарователно — повтори Ноа. — Извинявайте, господин Бренд, но трябва да вървя. Очаквам обаждане от службата.

Докато погледът на Малкълм оставаше прикован към драмата зад стъклените стени на вивариума, Ноа излезе от кабинета и изтри с носна кърпа потта от челото си.

Не толкова змията го бе отвратила. Бе виждал в дивата природа как къде по-големи змии от Кармен поглъщат плячката си. Очевидното садистично удоволствие на Малкълм бе това, заради което на Ноа му се искаше никога да не се бе забърквал в тази работа. Но след това си спомни, че ако не се бе появил в къщата да краде короната, Сара все още щеше да е под покрива на този човек. Щеше да има също толкова надежда да оцелее, колкото горкото мишле с Кармен.

Подкара колата направо към апартамента й. Изведнъж бе почувствал нуждата да я види, да се увери, че е в безопасност.