В огъня

13

Когато стигнаха до голямото, богато село Джерардс Крос, луната тъкмо се бе подала между облаците, които се носеха го небето. Пен се бе опитала да узнае от Оуен как смята да проведе разследванията в Хай Уайкомб, но той даваше кратки, неясни отговори. А когато заговори за собствените си представи, той само я погледна и поклати глава. Изглеждаше готов да говори за всичко друго, само не и за онова, заради което бяха тръгнали на път.

Накрая Пен замлъкна, а Оуен не правеше никакви опити да започне разговор. Пен усещаше, че той тайно се забавлява — но да съм проклета, ако започна да му се моля да ми обърне внимание, закле се тя. През последния час, докато постепенно падаше мрак, двамата яздеха мълчаливо и Пен се улови, че мечтае… Вечеря, буен огън в камината, горещо мляко с бренди, подправено с канела и индийско орехче, а после в мекото легло…

Последната картина я изтръгна от мечтанията. Без да иска, тя хвърли поглед към мълчаливия си спътник, благодарна за падналия мрак — защото бузите й изведнъж пламнаха.

Оуен веднага забеляза погледа й.

— Уморена ли си?

— Малко е да се каже уморена — отговори Пен колкото можеше по-хладно. Този човек очевидно умееше да чете мисли!

— Е, краят вече се вижда. — Оуен посочи с камшика си голямата постройка, която се издигаше малко настрана от главния път. Кепенците на прозорците бяха отворени и светлината, която падаше през тях, пронизваше сгъстяващия се здрач. Конят на Пен се разбърза, сякаш бе усетил обора, и враният жребец на Оуен последва примера му.

— Ако Седрик се е справил добре, ще ни посрещнат както трябва. — Оуен я погледна изпитателно. — Впрочем, мисля, че е най-добре да те представя за своя сестра. Ще обясним, че отиваш в Оксфорд при роднини.

Пен моментално забрави смущението и умората си.

— Но ние изобщо не приличаме на брат и сестра — изсмя се подигравателно тя. — Мислех си, че първокласен шпионин като теб може да измисли нещо по-оригинално.

Оуен се поклони подигравателно от седлото.

— Прощавай, но и аз съм уморен. Спал съм само два часа. Защо ме събуди в този престъпно ранен час?

— А аз изобщо не съм спала — изсъска в отговор тя и веднага си пожела да си бе замълчала.

— Не си спала? — Оуен вдигна едната си вежда, но изражението му остана неразгадаемо в мрака. — Защо?

За щастие не й се наложи да отговори, защото попаднаха в осветеното място пред странноприемницата и двама ратаи дотичаха от мрака, за да поемат юздите на конете.

Пен се опита да мобилизира последните си сили, за да слезе сама от седлото, но краката отказаха да й служат и тя не се възпротиви, когато Оуен я вдигна и мълчаливо я сложи на земята.

Той застана до нея, без да сваля ръката си от кръста й. За момент никой от двамата не се помръдна, после той се наведе и пошепна в ухото й:

— И защо не си могла да спиш, Пен? Какви мисли са те измъчвали?

Тя се поколеба. Погледът му я пронизваше и тя отново изпита чувството, че той чете мислите й.

— Лоши мисли — отговори тя колебливо! — Има много неща, които не ми позволяват да заспя, кавалере. Предстои ми да узная истината за съдбата на детето си. — Тя отстъпи крачка назад. — Хайде да влезем.

Той я последва в топлата, светла кръчма. Посрещна ги лично огромният собственик, чието зачервено лице издаваше, че много харесва собствените си питиета. Гласът му идеше от дълбоко, сякаш от дъното на бъчва с порто.

— Добре дошли в „Бул“, сър, милейди! — Той се поклони дълбоко. — Какво ще кажете за една чашка за затопляне?

— Аз искам да се кача веднага в стаята си — прекъсна го бързо Пен. — Бих искала гореща вода и да ми поднесете вечерята в стаята.

— Разбира се, мадам. Ще изпратя Мери да ви помогне. Тя ще се погрижи и за багажа ви.

Пен се огледа безпомощно. Не бе помислила, че се поставя в много неловка ситуация, като влиза в почтена странноприемница без багаж. Не носеше със себе си дори четка за коса.

— Знаете ли, докато обядвахме, някой открадна чантата на сестра ми от седлото на коня — намеси се спокойно Оуен. — Занесете моята чанта в нейната стая. — Той се обърна към Пен и се усмихна окуражително. — Скъпа, можеш да вземеш всичко.

— Много ви благодаря, сър — отговори тя и направи реверанс.

Той протегна ръка и я улови под брадичката по начин, който съвсем не беше братски. Вдигна лицето й и тя се принуди да срещне топлия, настойчив мъжки поглед. На устните му заигра едва забележима усмивка, в очите му пламна обещание. Докосването му направи кожата й свръхчувствителна.

— Ще вечеряме заедно. Изпрати ми слугинята, когато си готова да ме приемеш.

— Много съм уморена, братко — възрази тя и направи крачка назад.

— Въпреки това трябва да се нахраниш добре — отвърна небрежно той. — Освен това трябва да обсъдим плановете си за утре.

— Нали не искаше да говорим за това? Цял следобед не си отвори устата.

— Все още не бях обмислил плановете си — обясни той съвсем тихо. — Но сега можем да ги обсъдим… на вечеря.

Пен се почувства като червейче на рибарска въдица. Не можеше да му се развика пред кръчмаря, който ги наблюдаваше с интерес.

— Както желаеш, братко — отговори подчертано тя, докато погледът й изпускаше искри. — Все пак разговорът ни не бива да трае дълго, защото може да захлупя лице в супата. — Кимна му и се запъти към стълбата.

— Отведете дамата горе, а на мен донесете канче ейл в кръчмата — нареди Оуен.

— Веднага, сър! Заповядайте оттук! Мадам! — Кръчмарят чевръсто изкачи стъпалата пред Пен и отвори вратата към просторна стая. — Надявам се да ви хареса, мадам!

— О, да, много е хубаво.

— Ще пратя Мери да ви донесе чантата на негово благородие. — Мъжът се поклони почтително и излезе.

Пен окачи наметката си на куката до вратата, огледа се и въздъхна.

Тя не искаше да му възразява. Усилията да се сдържа я изтощаваха. Но не можеше да си позволи да се поддаде на желанието. Това означаваше предателство спрямо Филип и спрямо мисията й. Не можеше да постави собствените си потребности пред тези на детето.

Беше много близо до истината — инстинктът й го подсказваше. Още от сутринта имаше свръхестествено предчувствие.

На вратата се почука. Влезе миловидна млада жена с пътната чанта на Оуен. Следваха я трима силни момци с голямо дървено корито и няколко ведра топла вода.

— Господарят каза, че искате баня, мадам — рече младата жена и направи реверанс.

— Да, благодаря. — Пен освободи плитките си от мрежата и изчака момчетата да сложат коритото пред огъня и да го напълнят с топла вода. Усмихна се на младата жена и попита:

— Ти си Мери, нали?

— Да, мадам, на вашите услуги! — Слугинята провери дали всичко е наред и прогони мъжете с властен жест. Един от тях й намигна и тя се изчерви.

— Ще ви помогна да се съблечете, мадам.

— Благодаря ти. — Пен се остави в сръчните ръце на Мери и много скоро се освободи от роклята.

— Какво прекрасно нещо — пошепна Мери, поглади оранжевото кадифе и изтърси внимателно фустата.

— Най-добре я изчеткай и после я изглади — нареди Пен и вдигна плитките си на темето, за да не ги намокри.

— Веднага ще се погрижа, мадам.

— Би ли ми донесла чаша вино? Смятам да остана по-дълго във водата.

Мери направи реверанс и отиде да донесе виното от кухнята. Пен се излегна в коритото и затвори очи. Не искаше да мисли за нищо. Мери й донесе виното и тя отпи голяма глътка, после отново затвори очи. Трябваше да събере сили за предстоящата битка. Битка, която щеше да води преди всичко със себе си.

Когато часовникът удари осем, Пен се стресна. Мери каза колебливо:

— Помислих, че сте заспала, мадам, и не исках да ви събудя.

— Май наистина бях задрямала. — Пен остави празната чаша на пода, стана и се уви в хавлията, която й подаде Мери.

Слугинята беше сложила пред огъня ниска маса с две столчета. Всичко беше готово за вечерята й с Оуен.

Тя се подсуши бавно, уви се в суха кърпа и прегледа какво имаше в пътната чанта на Оуен. Можеше да облече копринената риза за смяна, но тя й стигаше едва до коленете. „При сегашните обстоятелства не мога да вечерям с него полугола“ — помисли си тя и се ухили. Той непременно щеше да го схване като подкана. Ако облечеше нощницата му, щеше да изчезне в нея — това със сигурност беше по-добре.

Пен облече простата бяла нощница и извади фуркетите от вдигнатите си плитки. Разплете ги и се опита да ги приглади с пръсти. В чантата на кавалера нямаше четка и трябваше да ходи рошава. Внезапно си спомни утрото в таверната на мистрес Райдър, когато се бе опитала да се среши с пръсти, и се разтрепери.

— Можеш вече да донесеш вечерята, Мери.

Младата слугиня излезе и Пен пристъпи към прозореца. Отвори го, наведе се навън и пое дълбоко студения вечерен въздух. Луната и звездите се бяха скрили зад облаците. След шума и суетнята на Лондон тук беше много тъмно и тихо. Пен се обърна едва когато Мери влезе в стаята с тежка табла.

— Вечерята, мадам! Препечени стриди, фазан с кисел сос и тортички с пудинг. — Момичето изброи ястията с видимо задоволство и нареди съдовете на масата. — Готвачката каза, че се е потрудила, за да угоди и на най-изтънченото небце.

— О, моето изобщо не е претенциозно… Това е истинска празнична вечеря! — Пен кимна признателно. — Умирам от глад.

— Милорд Д’Арси определи менюто, мадам — обясни Мери, излезе и след малко се върна с бутилка бургундско и две чаши. Вдигна бутилката и заяви гордо: — От най-доброто ни вино! Вашият брат лично го избра.

Бутилката и чашите заеха почетните места на малката маса.

— Много ти благодаря, Мери — усмихна се Пен. — На принцесата ли са те кръстили?

— Да, мадам — отговори момичето и се поклони.

— Родителите ти явно са лоялни поданици — отбеляза одобрително Пен. — Хубаво име.

Момичето се изчерви и отново се поклони.

— Би ли предала на брат ми, че съм готова да го приема — помоли Пен, опитвайки се да прогони мисълта, че изобщо не беше готова да се пребори с Оуен Д’Арси.

Мери огледа за последен път наредената маса, кимна одобрително и излезе да доведе кавалера.

Пен наля вино в двете чаши. Гъстата червена течност запламтя в сиянието на свещите като рубин на слънце. Устата й се напълни със слюнка. Откъде можеше Оуен да знае, че препечените стриди са любимото й ядене? Или беше щастлива случайност?

— Влез — извика тя, когато на вратата се почука. Обърна се с чаша в ръка и посрещна спътника си с — както се надяваше — хладна и учтива усмивка.

Той застана на прага и я огледа одобрително. Макар че коленете й се разтрепериха, тя се обърна към масата и подреди наново приборите, поставени с такава грижливост от Мери.

— В тази нощница се губиш — отбеляза Оуен с усмивка. — Защо не взе ризата?

— Не съм свикнала да седя на масата с голи крака — отговори Пен и веднага съжали, че бе изрекла тези думи. Забеляза пламналото желание в очите му. Усмивката му стана още по-широка и изрази недвусмислена покана.

Тя се покашля и продължи колкото можеше по-безучастно:

— Кавалере, трябва да ви поздравя с отличния избор на ястията.

— Някак си предусетих какво ще ти хареса — отбеляза той и се приближи с бързи, тихи стъпки. Сложи ръка под брадичката й и я целуна по устата. После зарови пръсти в разпуснатата й коса и я драпира около лицето. — Днес си по-красива отвсякога, любов моя. Умората ти отива. — Очите му пламтяха от страст.

Велики боже! Как щеше да издържи това мъчение?

— Не мога да си представя откъде знаеш какви ястия обичам. — Пен се обърна и посегна към другата чаша. — Вино, сър?

— Благодаря, мадам — поклони се церемониално той и пое чашата. Отпи и я погледна над ръба. В очите му светеше разбиране. — Няколко пъти съм те наблюдавал да се храниш и изборът ти ми направи впечатление — обясни той. — Обикновено избираш месо от гърдите на птицата, не се докосваш до говеждото, но никога не пропускаш стридите. — И се засмя, зарадван от собствената си наблюдателност.

— Трикове на шпионин — обвини го Пен.

— Или на влюбен.

— О, не — възрази решително тя. — Един момент на слабост не ни прави любовна двойка, сър. — Седна на едното столче и го покани с жест да се настани срещу нея. — Хайде да вечеряме. — Взе лъжицата за сервиране и вдигна капака на купата със стриди.

— С удоволствие. — Оуен седна срещу нея и я погледна втренчено. — За мен не беше момент на слабост, Пен, а извор на блаженство.

— Значи нямаш в какво да се обвиняваш — рече тихо тя, разчупи парче ечемичен хляб и го намаза дебело с масло. Трябваше да използва разума си като оръжие, за да му устои. Оуен вдигна вежди и си отряза парче от фазана. Сложи го в чинията си и каза:

— По принцип се старая да не правя нищо, за което после ще се обвинявам.

Пен хапна от стридите и въздъхна доволно.

— Готвачката е много добра — отбеляза тя. — Отдавна не бях яла толкова вкусни стриди. Пресните пъстърви от местните реки също са много вкусни. Би трябвало да ги опиташ, докато сме тук.

Оуен допълни чашата си и я погледна изпитателно. Май нямаше да постигне нищо със словесни престрелки.

— Значи ти се поддаде на моментната си слабост, Пен? Защо? Не оставяш впечатление на жена, която лесно губи самообладание.

Пен си отряза от печения фазан и го заля със сос.

— Може да съм пила повечко — предположи тя. — Освен това в деня на тримата крале хората изоставят скрупулите си и правят невероятни неща. Такава е стародавната традиция. Вероятно общото веселие ме е завладяло…

— О, Пен… — Оуен поклати укорително глава. — Мога да понеса доста неща, но не ми сервирай такива очевидни неистини.

— Това е отговорът ми, кавалере! — Тя го погледна строго през масата. — Няма ли най-после да обсъдим какво ще правим утре? Как ще разпитаме хората от списъка?

— Да караме подред. Имам такъв навик — отговори спокойно той, наведе се и сложи ръце върху нейните. Натисна достатъчно силно, за да не му се изплъзне.

Пен отново изпита странното чувство, че онази част от тялото й, която влизаше в съприкосновение с неговото, престава да съществува самостоятелно. Щом се докоснеше до тялото му, тя се сливаше с него, топлината му ставаше нейна.

— Пен? — попита тихо Оуен.

— Не — отговори твърдо тя. — Не искам.

Оуен отдръпна ръцете си. Изражението му беше настойчиво, очите му — пронизващи и Пен се почувства гола. Нямаше къде да се скрие. Истинските й мисли и чувства бяха изложени пред него.

— Не ме лъжи, Пен. Можеш да ми кажеш, че си решена да не се любиш с мен, и ще ти повярвам. Но не се опитвай да ме убедиш, че не ме искаш.

Тя бе загубила съпруга и детето си. Това беше достатъчно болка за цял живот. Не можеше да понесе повече. Не можеше да обича шпионин — той беше като блуждаеща светлина, която искаше да я примами в блатото на страданията и измамата. Не можеше…

— Е, добре — кимна решително тя. Гласът й беше само дрезгав шепот. — Реших да не го правя.

Оуен седеше неподвижен с ръце върху масата.

— Ще ми кажеш ли защо?

„Защото имам цял куп причини!“ — искаше да му изкрещи тя, но се хвана за онази, която можеше да обясни най-лесно и на която той трябваше да повярва.

— Не знаеш ли? — извика тя в пристъп на добре дошъл гняв. — Вие ми натрапихте това решение, кавалере, но нашето споразумение е почти изпълнено. Щом изпълните своята част от уговорката, повече няма да ви видя доброволно.

— Момент… — опита се да заговори той, но тя помете протеста му с рязко движение.

— Оуен, аз не ти вярвам. Истината ли казваш, когато твърдиш, че французите ще подкрепят претенциите на Мери за трона? Или лъжеш, за да си осигуриш помощта ми? А дори и случаят да не е такъв, твоето правителство би могло всеки момент да промени становището си.

Тя приглади нетърпеливо къдриците, нападали по лицето й.

— Ако настъпи промяна, ще ме уведомиш ли? — попита предизвикателно. — Ще ми кажеш ли, че ситуацията е различна и сведенията ми вече не служат на интересите на принцесата? Не, разбира се, че не. — Тя отговори на собствения си въпрос с презрителен тон. — Не мога да се отдам на мъж, на когото не вярвам… на мъж, който използва мен и моето отчаяние за користните си цели. Вие сте достоен за презрение, кавалере!

Тя чуваше потока от горчиви, обидни думи, които сякаш не излизаха от нейната уста, а идваха от друг човек. Беше убедена, че в случай на нова любовна среща неизбежно ще се стигне до раздяла с гняв и разочарование. И сама бе предизвикала този край. По-добре сега, отколкото по-късно.

Оуен се изправи рязко. Излезе безмълвно от стаята и тихо затвори вратата зад гърба си.

Горещи сълзи запариха в очите й и тя скри лице в ръцете си.

Оуен Д’Арси избяга от къщата и с все сила затръшна вратата. Втурна се с отчаяна бързина по селската улица, сякаш можеше да остави зад себе си гнева, болката и объркването. Как смееше тя да му говори такива неща?

Как смееше да го обвинява в предателство? Винаги беше искрен с нея. Вярно, двамата бяха сключили споразумение, пакт с дявола — но той не се бе опитал да я измами. И тя го знаеше.

Не, тя не беше виновна. Потокът обвинения беше дошъл отнякъде другаде, не от сърцето й. Наистина ли си мислеше, че може да го предизвиква по този начин? Или смяташе, че ако го ядоса достатъчно, той ще се откаже?

От какво я беше страх?

Оуен спря в другия край на улицата и вдигна глава към забуленото в облаци небе. Силен порив на вятъра го удари в главата, но той не усети нищо.

Вероятно трябваше да приеме избухването й и да се радва, че се е отървал от нея. Иначе връзката им щеше да се задълбочи.

Май и той трябваше да се страхува.

В живота му нямаше място за сериозна връзка. Нито за любов и отдаване, каквито Пен без съмнение заслужаваше. Подобна връзка беше заплаха и за него, и за нея. Веднъж се бе случило и пак щеше да се случи… това беше цената за живота, който си бе избрал.

Неговият живот бе изпълнен с рискове — пресметнати рискове, никога необмислени. Всичко, което правеше, служеше на тази цел. Цел, която окриляше работата му. Но онова, което възнамеряваше да направи сега, беше безумно дръзко и нямаше да му помогне да изпълни мисията си — напротив, можеше само да му попречи.

Но това не го притесняваше ни най-малко.

Той се обърна рязко и хукна обратно към странноприемницата. Отново затвори вратата с трясък и кръчмарят подаде глава от препълнената кръчма.

— Всичко наред ли е, милорд?

Но Оуен вече тичаше по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж, и не отговори.

Мери тъкмо излизаше от стаята на Пен с остатъците от вечерята. Кавалерът стигна до вратата точно когато се готвеше да я затвори.

— Велики боже — пошепна момичето и в очите му светна страх. Братът на дамата изглеждаше бесен от гняв.

Оуен й махна да се отстрани от пътя му и влезе с големи крачки в стаята на Пен.

— Не — заяви твърдо той и облегна гръб на вратата. — Не, Пен, не го приемам. Искам да чуя истината — разбира се, ако самата ти я знаеш. И да не съм чул повече тези глупости, които са обида и за двама ни!