В огъня

7

В приемната миришеше на свещи, дим, силни парфюми и сгорещена плът. В напразен опит да спрат течението, което проникваше през скърцащите капаци на прозорците, всички завеси бяха спуснати и закрепени с игли.

Майлс Брайънстън потропваше нервно с крак и мръщеше нос, за да прогони гадната миризма, която се носеше откъм сламата, с която бе поръсен подът. Откога не са слагали прясна слама? — запита се той с необичайна за него чувствителност. На тока на ботуша му залепна нещо пихтиесто и той се потърси от отвращение. Изруга ядно, остърга тока си в дъските и се обърна към вратата, която се отвори точно в този момент.

— Добре сте ни дошъл, милорд. Очаквахме ви едва след две седмици. Това не е обичайното ви време за посещения. — Думите и тонът бяха своеобразна смесица от угодничество и остра подозрителност и бяха придружени от силна миризма на ракия.

— Обстоятелствата се промениха, мистрес Болдър. — Майлс се стараеше да говори рязко, заповеднически, макар че собственицата на бордея на Саут Бенк го обезкуражаваше с всеки пробождащ поглед на дълбоко хлътналите си очи. Много пъти се бе опитвал, но не можеше да си представи какво караше мъжете да търсят услугите й. При него съответните органи се отпускаха и сбръчкваха още щом чуеше стъпките й по стълбата. Какво щастие, че днес бе дошъл с друго намерение. Отново се ядоса, че майка му не бе дошла лично да поговори с мистрес Болдър, а бе изпратила него. Тя щеше да се справи лесно с тази вещица.

— Така ли? — Старата присви очи и стисна устни по начин, който винаги напомняше на Майлс за задница на пиле. — И защо, милорд?

— Ние… майка ми… — Майлс си заповяда да се стегне. — Вдовстващата контеса Брайънстън и аз променихме решението си, мистрес Болдър. Разбира се, ще ви платим до края на месеца.

— Бяхме се уговорили за половин година, милорд. — Мадам се наведе над ниската масичка и напълни две калаени канчета от кожения мях. — Заповядайте. Това укрепва сърцето, драги ми господине.

Въпреки усмивката й Майлс поклати глава и посегна към дръжката на рапирата в колана си. Така се чувстваше повече господар на положението, но за негово съжаление жестът му изобщо не впечатли грозната мистрес Болдър.

Тя изпразни канчето на един дъх и доволно изтри устата си с опакото на ръката.

— Разбира се, не може да очаквате, че ще се откажа от възнаграждението си за шест месеца, нито вие, нито уважаемата ви майка. Аз съм делова жена, милорд, и имам задължения. Освен това трябва да мисля за момичетата. Ще разваля договора ни, ако си получа парите. Казахте шест месеца, значи шест месеца. Платете ми за шест месеца и ще ви дам, каквото искате — не преди това.

Майлс се опита да мисли за майка си, за да си вдъхне сили. Но вече не беше сигурен дали страшната вдовстваща контеса би била в състояние да се справи с мистрес Болдър.

— Ще ви платя до края на месеца — отговори твърдо той и бръкна в джоба си с надеждата, че перспективата да получи налични пари ще размекне сърцето на жената насреща му. — Ще прибавя още няколко гвинеи в знак на добрата си воля. — Раздруса кожената си кесия и монетите зазвъняха подканващо.

Жената го погледна разочаровано.

— Вижте, милорд, вече ви обясних, че това не е достатъчно. Сделката си остава сделка и досега двете страни я спазваха. Аз си изпълнявах задълженията, нали? Не можете да се оплачете. — Заплахата в тона и погледа й беше недвусмислена. Майлс не посмя да погледне в зачервените й свински очички.

— Не, не — отвърна бързо той, — не ви обвинявам в нищо, но за съжаление обстоятелствата се промениха. Трябваше да потърсим друго решение.

— Разбирам. — Жената скръсти ръце под мършавите си гърди. — Щом вината не е моя, сър, трябва да приемете, че искам да получа цялото обещано възнаграждение. Ще си платите за шест месеца, както се уговорихме. — Тя протегна ръка и алчните й пръсти се свиха като нокти на хищна птица. Изпочупените нокти бяха ужасно мръсни и Майлс се разтрепери.

В крайбрежния квартал срещу църквата „Сейнт Пол“ имаше много по-хубави бордеи, но лейди Брайънстън бе поръчала на сина си да избере заведение, което не се посещава от джентълмени от техния кръг. Бордеят на мистрес Болдър отговаряше на това условие, но беше непозната територия за Майлс. Днес за пореден път установи, че обичайното му властно и нахално държание не даваше плодове пред собственицата — вероятно защото тя общуваше с клиенти от нисшето съсловие: моряци от всички европейски страни, каруцари и пътуващи търговци, които оставаха за малко в града и се отдаваха на необуздани забавления.

— Естествено — продължи замислено мадам, без да отдръпне протегнатата си ръка, — има хора, които ще платят хубава сумичка за онова, което знам. — Тя се ухили широко и заплахата стана още по-явна. — Аз не съм бъбрива, милорд, но такива неща не остават дълго в тайна…

Майлс изпита неудържимото желание да я стисне за гушата. Но мисълта да я докосне предизвика гадене. Ако изпълнеше искането на старата, майка му щеше да крещи. Лейди Брайънстън мразеше да се харчат пари за щяло и нещяло и не даваше дори едно пени повече, отколкото беше абсолютно необходимо. Въпреки честите оплаквания на Майлс, че като граф трябва да разполага с повече пари, отколкото му се отпускаха всеки месец, тя продължаваше да държи финансите на семейството с желязна ръка. Но след заплахата на мистрес Болдър нямаше друг изход, освен да плати.

— Добре, ще ви платя за четири месеца — започна да се пазари той.

Мистрес Болдър поклати глава.

— Няма да седя тук цял ден и да се пазаря с вас, милорд. Имам си достатъчно работа. Момичетата започват да се будят, всяка минута на вратата може да почука клиент. Вземете онова, за което сте дошли — но първо си платете, каквото ми дължите, и си вървете по живо, по здраво.

Майлс въздъхна и раменете му увиснаха. В този момент приличаше на смачкана жаба. Извади от джоба си кожената кесия и започна да брои златни и сребърни монети под критичния поглед на мадам. Тя броеше заедно с него и веднага щом Майлс сложи на масата последната монета, протегна ръка и прибра парите с алчен жест. Отключи бързо едно обковано с желязо ковчеже и ги пусна вътре. Заключи го веднага, прибра ключа в джоба си и се обърна делово към клиента си:

— Готово. Отивам да донеса онова, за което сте дошли.

Майлс зачака нетърпеливо. Бързаше, защото трябваше да изпълни задачата си в Саут Бенк, преди да ударят камбаните за затваряне на Лондонския мост през нощта. Майка му очакваше да й разкаже всичко, преди да го изпрати с жена му на празненството по случай деня на Тримата крале в Гринуич палас, където трябваше да си поговори доверително с дук Нортъмбърленд…

Майлс въздъхна тежко. Знаеше, че ще му е много трудно да участва в лудите забавления по случай деня на влъхвите, без да се подкрепи с повечко алкохол. Ала трябваше да опази главата си ясна, за да изпълни поръчението на майка си. Все по-често в сърцето му се надигаше копнеж по безгрижното време преди смъртта на Филип, когато се забавляваше необуздано с приятелите си, ловуваше и посещаваше изискани бордеи, без да се притеснява от неудобни въпроси и досадни препятствия. Но майка му бе решила друго…

Той въздъхна отново. В този миг мистрес Болдър се върна отново с вързоп дрипи в ръце.

Майлс пое вързопа от ръцете й и излезе в студената вечер. По сивото небе се гонеха черни облаци, въздухът миришеше на сняг. Насочи се към едно от заведенията, намиращи се по-далече от брега: тясна, висока къща с фронтон и ронеща се мазилка. За да стигне до горния етаж, трябваше да се изкачи по паянтовата външна стълба. Къщата беше много подобна на онази, която бе напуснал.

След чукането му увисналата на пантите врата се отвори само няколко сантиметра. Майлс влезе в тесния коридор и отново се намръщи от лошата миризма. Здравните инспектори не си даваха труд да проверяват подобни заведения и почти всички жени в тях бяха заразени. Това означаваше, че нито един от приятелите му не би дошъл в това място — поне едно нещо, което щеше да хареса на майка му.

Пазарлъкът с жалката старица, чиито зачервени очи святкаха хитро под увисналите мигли, не продължи повече от четвърт час. Майлс се освободи от товара си, слезе на тясната уличка към брега и вдъхна дълбоко студения въздух, за да прогони вонята на бордеите. От една отворена врата струеше сладка миризма на карамфил, мускатов орех и вино. Жените вътре се смееха примамливо и многообещаващо, някой свиреше на лютия. Майлс подуши и печено месо и устата му са напълни със слюнка.

Спря насред улицата и се поколеба като хрътка, надушила следа. Дългът го зовеше към Лондонския мост — но тогава щеше да застане пред майка си и да признае, че се е проявил като страхливец и е изпълнил наглите искания на мистрес Болдър. Джоан щеше да реагира с тъга и разочарование, но лейди Брайънстън щеше да се изкаже остро и презрително за характера на сина си, неспособен да изпълни както трябва и най-простото поръчение. Понякога Майлс се питаше защо майка му винаги бе предпочитала него пред Филип. Брат му беше толкова умен и способен…

Отговорът се таеше някъде дълбоко във вечно замъгления му от алкохола ум: Филип винаги показваше сила на волята; Филип се противопоставяше дори на майка си. Докато той… той винаги изпълняваше желанията й. Лейди Брайънстън не търпеше около себе си хора със силна воля. Ако Пен не беше толкова упорита, майка му сигурно щеше да намери друго решение за бъдещето й.

Граф Брайънстън направи гримаса. Предстоеше му да изслуша поредната наказателна проповед; след нея щеше да дойде неприятна и най-вече суха вечер. През цялото време трябваше да дебне случай да проведе уж непринуден разговор с дук Нортъмбърленд. Та той почти не го познаваше!

От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. В следващия миг, без да помисли повече, той последва обонянието си и мина през отворената врата, за да влезе в топлия, сладко ухаещ свят на жените и греяното вино. Къщата беше гостоприемна, момичетата всеки месец биваха преглеждани от здравните инспектори, стаите бяха топли и уютни, имаше дори градина, осветена с факли. Изпълнен с радостно очакване, Майлс разтърка ръце и поздрави учтиво излязлата да го посрещне в просторното фоайе изискано облечена жена.

Изобщо не бе забелязал мъжа, който стоеше до входа на бордея извън светлия кръг на факлите.

Оуен вдигна ръка към устата си. Между веждите му се вряза дълбока бръчка. Бе излязъл от палата на епископа на Уинчестър след няколко плодотворни разговора със слугите на негова светлост. Наученото беше много полезно за Франция. По пътя бе забелязал Майлс Брайънстън да излиза от една от най-жалките улички на Саут Бенк и го бе проследил. Дори да нямаше нищо общо с Пен, инстинктът на професията щеше да го накара да проследи важната личност, която нямаше какво да търси в жалките бордеи, извънредно вредни за мъжкото здраве. Там всеки можеше да получи жена за няколко гроша, но се излагаше на опасност да бъде ограбен или да пипне някоя неприятна болест.

Каквото и да търсеше графът в тъмните, влажни улички отвъд светлините на изисканите публични домове, извън света на мъжете от неговото съсловие, то не беше жена. Ако се е забавлявал с някоя евтина уличница, сега нямаше да влезе в публичния дом, заключи логично Оуен.

А може би Брайънстън имаше перверзни предпочитания? Това не би го учудило. Бе събрал сведения за семейство Брайънстън, за да е сигурен, че историята на Пен не е измислица на съкрушена от скръб вдовица — както смятаха всички останали.

Картината, която се получи, не беше особено приятна и Оуен се убеди, че в историята на Пен има нещо вярно. Майлс беше известен като глупак и некадърник, подчинен на низките си инстинкти и напълно подвластен на честолюбивата си майка. Когато говореха за вдовстващата контеса и честолюбието й, повечето хора се подиграваха с алчността и ограничения й ум, но твърдяха, че е способна дори на убийство, за да наложи волята си.

Всичко това означаваше, че не може да отмине твърденията на Пен с лека ръка. Твърде възможно беше безмерното честолюбие да е подтикнало старата към страшни престъпления. Освен това опитът му показваше, че човек, съчетаващ в себе си алчност, честолюбие и пълна безскрупулност, е много опасен противник.

Филип, братът на Майлс, е бил съвсем различен от другите членове на семейството. Всички са го обичали и ценели. Преждевременната му смърт била възприета като истинска трагедия.

Да, твърде възможно беше Майлс да задоволява перверзните си предпочитания в задните улички, а после да търси облекчение в по-здравословна обстановка. Но може би зад странното му поведение се криеше нещо друго.

Оуен влезе в светлия кръг и пристъпи прага на бордея. Насреща му веднага излезе елегантна дама, която го поздрави с дружелюбна усмивка. Малък паж му предложи чаша топло вино.

— Оттук, милорд! — Мадам го въведе в красиво облицовано помещение с две камини, в които гореше буен огън. Газени лампи разпръскваха приглушена светлина. Момичета стояха на групи и бъбреха. Скритите погледи, които хвърляха към новодошлия, го оценяваха като жребец на пазара — обръщане на същинската ситуация, осъзна Оуен и едва не се изсмя с глас.

Майлс Брайънстън стоеше пред камината в другия край с чаша медовина в ръка и оглеждаше присъстващите жени със самодоволно изражение. Преди Оуен да е успял да се приближи към него, изпразни чашата на един дъх, хвърли я зад гърба си и махна на една от хубавиците. Когато тя застана пред него, той сложи ръка на кръста й, вдигна я на ръце и я понесе навън. На минаване закачи Оуен, но изобщо не го забеляза.

— Какъв мъж — отбеляза като на себе си Оуен.

— Постоянен клиент, милорд — отговори собственицата с дискретна усмивка. — Ще направите ли избора си?

— Днес имам желание за приятен разговор на чаша хубаво вино. Вероятно разполагате с някоя дама, която умее да води духовит разговор. Ако ми я доведете, ще се радвам на компанията й — отговори Оуен с изискан поклон.

Жената го изгледа преценяващо. Инстинктът й подсказваше, че клиентът е джентълмен, макар че желанията му не бяха обичайни за заведението й.

— Ако желаете да послушате музика… Сали умее да свири на лютня.

— С удоволствие — кимна мъжът. — Донесете бутилка бургундско. Смятам да седна до огъня. Когато приятелят ни слезе, ще го поканя на чаша хубаво вино. Нали ще го уведомите за желанието ми, мадам?

— Разбира се, милорд! — Жената размени няколко думи с момичетата, едно от тях се отдели от групата и се запъти към Оуен, който се бе настанил удобно на дългата пейка пред камината.

Момичето направи реверанс и огледа с интерес необикновения клиент, който бе дошъл в бордея само за да слуша музика.

— Желая ви хубава вечер, милорд! Ще ви донеса вино и ще взема лютнята си, ако желаете да ме слушате.

Оуен кимна любезно.

— Убеден съм, че изпълнението ти ще ми хареса. Ти си Сали, ако не се лъжа?

— Да, сър. — Момичето се изчерви, сякаш беше невинна девойка, а не проститутка, която работеше тук от половин година. Никога не беше виждала такъв красив клиент.

Кавалерът прекара следващия половин час с чаша в ръка, заслушан в изпълнението на момичето. Макар и малко несръчна, Сали очевидно имаше музикален талант. Така дочака спокойно слизането на Брайънстън.

Жертвата му се появи много скоро. Брайънстън застана на вратата, придружен от собственицата на бордея. Шкембето му издуваше жилетката, лицето му беше цялото на петна от алкохола и напрежението. Примигваше често-често, опитвайки се да открие кой го бе поканил.

Оуен се надигна и даде знак на момичето да се отдалечи. Майлс направи няколко несигурни крачки към него.

— Не знам къде съм имал вече честта, сър — изрече той с натежал език. — И не мога да си представя какво искате от мен.

— О, разбира се, че вече сме се срещали, милорд. Аз съм кавалер Д’Арси — на вашите услуги! — Оуен посочи пейката насреща си. — Искате ли да ми правите компания? Бургундското на нашата домакиня се оказа неочаквано добро. Надявам се да ви опозная по-отблизо.

— Аха — промърмори глуповато Майлс и очевидно продължи да се пита какво ли искаше от него този надут кавалер. — Не виждам какво бих могъл да направя за вас, сър. Никога не съм ви виждал!

В отговор Оуен го удостои с дружелюбна усмивка и обясни с мелодичния си глас:

— Прощавайте. Вероятно трябваше да се представя, когато присъствах на вашия прием в чест на принцеса Мери.

— Аха… да, естествено. — Майлс изобщо не си спомняше за този мъж, гост в къщата му. Вероятно това беше грешка и той побърза да я поправи. — Извинете, кавалере, не ви познах. — Ухили се похотливо и му намигна. — Нали разбирате, мислех за други неща…

— Да, разбирам — успокои го Оуен. — Освен това наистина не сме представени официално един на друг. — Усмихна се и добави: — А аз не се отличавам от множеството.

Майлс най-сетне го огледа обстойно и установи, че това не отговаря на истината. Остана с впечатлението, че всеки, който е видял веднъж кавалера, няма да го забрави толкова лесно.

Оуен се отпусна на пейката, изпружи дългите си крака и опря ботуши на перваза на камината. Майлс се настани насреща му.

— Нали ще пийнете с мен, уважаеми господине? — Д’Арси посегна към бутилката, оставена на масичката до пейката.

— Да… благодаря, много сте любезен. — Майлс грабна чашата, която му подаде кавалерът, помириса виното и кимна.

— Наистина е добро… превъзходно.

Оуен отпи малка глътка и заговори спокойно:

— Простете прямотата ми, лорд Брайънстън, но предпочитам да заговоря веднага по същество.

Майлс вирна нос и изгледа мъжа насреща си със замъглен поглед.

— Слушам ви…

— Става въпрос за вашата снаха, лейди Пен Брайънстън.

— Кавалерът се намести по-удобно и се усмихна очарователно.

Изражението на Майлс показа странна смесица от объркване и внезапно пробудила се бдителност.

— Какво за нея?

— Намирам я интересна.

Майлс го погледна неразбиращо.

— Защо?

— Защо се изненадахте толкова? — попита Оуен с вдигнати вежди. — Вашият брат например…

— Филип… тя улови Филип в мрежата си, за да вземе титлата му — обясни Майлс, взе бутилката и напълни чашата си. При това не посмя да погледне Оуен в очите и кавалерът вдигна рамене.

— Какво ме е грижа за старите истории, приятелю? Аз се интересувам от вдовицата.

Майлс бе изпълнен с подозрение и алчност.

— Тя не притежава нищо от семейното имущество. Даже зестрата й. Тя бе поверена на финансисти, които да я управляват от името на сина й, но сега никой не смее да се докосне до парите, защото детето не оживя. Даже лейди Кендъл не може да подчини закона на волята си. Такова беше решението на дъщеря й. Детето е мъртво и тя няма достъп до парите.

Той изпразни чашата си и млясна доволно. Домакинът му напълни чашите отново.

— Не мога да си представя защо дамата ви интересува. Истината е — Майлс продължи да пие виното си на едри глътки, — че из не се задържам дълго в нейната компания. Тя си мисли, че е твърде изискана за нас. — Той се оригна и погледна празната си чаша. — Дяволски добро е това вино! Как само затопля…

— Прав сте. — Оуен посегна към бутилката. — Значи вашето семейство не одобри избора на брат ви?

Стъклените очи на Майлс примигнаха и той се наведе към Оуен.

— Тя не бе избрана от майка ми — обясни той многозначително. — Твърде своенравна, за да й хареса. Но това беше брак по любов и кралят и принцеса Мери го одобриха. Какво можеше да направи майка ми? Не й остана нищо друго, освен да се примири. Господи, как я мразеше!

— Сигурно животът под един покрив е бил много труден — отбеляза неутрално Оуен.

— О, само да можехте да видите как цялата настръхваше! — Майлс посегна към бутилката, разклати я и изпразни остатъка в чашата си, без да го е грижа има ли вино за човека, който го бе поканил.

Оуен веднага даде знак на Сали. Момичето взе празната бутилка и се намръщи, когато Майлс го ощипа болезнено по задника.

Кавалерът отново отпи малка глътка и се облегна назад.

— Според мен лейди Пен е кротка и покорна дама — отбеляза небрежно той.

— О, кавалере, вие изобщо не я познавате! Хитра е като лисица. Майка ми не можеше да я понася. Често беше достатъчен само един поглед и… Филип и Пен я пренебрегваха, а моята майка не понася това. — Майлс подаде чашата си на Сали, която стоеше до него с нова бутилка. Погледът му все повече се замъгляваше, думите ставаха неясни. — Който пренебрегва майка ми, сам си търси белята. И двамата го изпитаха на гърба си.

— Как по-точно? — Оуен вдигна чашата към устните си. Тъмният му поглед следеше незабележимо всяко движение на мъжа насреща му.

В свинските очички на Майлс светна хитрост, ноздрите му се издуха.

— Трябва да запомните едно — и то завинаги! — Той се изсмя мрачно. — Който се опита да застане на пътя на моята майка, получава заслуженото си наказание. И онези двамата бяха наказани. — В изражението му се примесиха самодоволство и злоба.

— Значи ме съветвате да не се занимавам повече с вдовицата? — попита спокойно Оуен.

— Аз не бих я докоснал даже с нажежени клещи — изтърси Майлс във внезапен прилив на енергия. — Според мен тя не е наред с главата. — Опря главата си на ръцете и заключи дълбокомислено: — А и на мама няма да й хареса.

Изражението на Оуен остана напълно безразлично, макар че ръцете го сърбяха да стисне дебелия врат на Майлс Брайънстън и да го удуши. Буквално усещаше под пръстите си пулса в аортата. Какво искаше да каже този отвратителен дебел глупак? При благоприятни обстоятелства щеше да изтръгне истината от него само за минути. За съжаление това удоволствие — а то наистина щеше да бъде удоволствие, — трябваше да почака.

— Много съм ви благодарен за съвета — изрече любезно той. — Предполагам, че след смъртта на съпруга си лейди Пен се е върнала при семейството си?

— О, не! — Майлс поклати замислено глава. Между краката му се стрелна мишка и той я изрита инстинктивно. — Мама не го допусна. — Той сведе поглед към замаяната мишка и вдигна тежкия си ботуш, за да я довърши.

Без да помисли какво прави, Оуен с бързо движение изрита мишката под пейката. Не обичаше мишки, но не можеше да стои и да гледа как Майлс мачка нещастното животинче с ботуша си.

Лорд Брайънстън изобщо не се учуди на изчезването на жертвата си и продължи, сякаш не го бяха прекъсвали:

— Тогава Пен беше бременна и се получи ужасна бъркотия. Мама каза, че детето е Брайънстън и трябва да се роди в семейното имение; обаче Кендълови настояха лейди Гуинивиър да присъства на раждането. Мама не искаше да ги вижда, защото се опасяваше да не приложат някой от злобните си номера.

За да потвърди думите си, той закима разпалено.

— Мама знаеше, че те ще направят всичко, за да вземат Пен, и това я вбесяваше. Все пак детето беше наследник на нашата титла и богатство. — Той пи отново, задави се, закашля се мъчително и затисна с две ръце устата си. — В крайна сметка нещата се уредиха.

В очите на кавалера блесна искра и веднага угасна.

— Как по-точно?

— Болките на Пен започнаха месец по-рано, дълго преди да пристигнат Кендълови. Мама уреди всичко.

Какво точно е уредила — подранилите родилни болки или само раждането? Ала изражението на Оуен не издаде нищо от бушуващите в главата му мисли.

— И детето умря?

Майлс разтърси глава и впи поглед в събеседника си, опитвайки се да се концентрира.

— Да, защо? — В гласа му изведнъж звънна нападателност.

— О, просто попитах. Такива неща се случват често — отговори небрежно Оуен.

— Да, умря — отговори кратко Майлс. — Мъртвороден син. Това е известно. Всички го знаят. — Той присви очи и попита подозрително: — Да не би Пен да е говорила с вас за това?

Оуен поклати глава. Пръстите му потръпваха и той не успяваше да ги овладее.

— Само го спомена бегло.

Погледът на Майлс остана непроменен, когато го заплаши с пръст.

— Не я слушате, когато ви говори за детето си! Тази жена не е наред с главата. Не ми се ще да ви обезкуражавам, но даже семейството й не й вярва. Нали ви казах, тя не е с всичкия си!

— Много съм ви благодарен за съвета, лорд Брайънстън. Вече разбирам, че щях да направя голяма грешка.

— Точно така — кимна тежко Майлс. — Както вече ви казах, аз не бих я докоснал даже с нажежени клещи. Помнете това, кавалере! Добър съвет. — Майлс се отпусна на пейката и затвори очи. В следващия момент вече хъркаше оглушително.

Оуен взе чашата от ръката му, преди да е паднала на пода, изгледа хъркащия пияница с диво презрение, стана и изпъна панталона си. Мишката, която явно бе дошла на себе си, подаде муцунка под пейката и мустачките й щръкнаха.

— На твое място бих се оттеглил, преди щастието да се обърне — посъветва я Оуен. — Ако не те хване котката, слугинята ще те довърши с метлата. — Мишката го погледна замислено, после се стрелна между краката му и изчезна в една дупка в ламперията.

Оуен се загърна в палтото си и се запъти с бързи крачки към Уестминстърския палат, където бе оставил коня си. Пен го чакаше на банкета, с който започваха празненствата по случай деня на тримата влъхви. По суша щеше да стигне по-бързо, отколкото с лодка.

Не бе виждал Пен, откакто кралят бе заповядал принцесата и свитата й да прекарат Нова година и празника на тримата влъхви в Гринуич Палас. Надяваше се тя да е събрала полезна информация за мисията му, но това не беше главната причина, поради която пришпорваше коня си с такава енергия.