Време на промени

33

Разбира се, намерих цял куп причини, за да отложа взимането на лекарството. Първо, Върховният съдия Калимол замина на ловно пътешествие и аз заявих на Швайц, че удвоената в негово отсъствие отговорност не ми позволява да се подложа в този момент на експеримента. Калимол се завърна, но се разболя Халум, използвах като извинение тревогата си по нея. Халум оздравя, но тогава Ноим покани Лоймел и мен да му гостуваме в имението му в южна Сала. Върнахме се малко преди да избухне войната между Сала и Глин, която създаде доста проблеми на всички в Съдийството. Така се търкаляха една след друга седмиците. Швайц ставаше все по-нетърпелив. Смятах ли въобще да приема лекарството? Не можех да му дам отговор. Наистина не знаех. Бях уплашен. Но в мен продължаваше да гори огънят на изкушението. Да надникна, като божество, в душата на Халум…

Отидох в Каменната черква, изчаках да се освободи Джид и се изповядах. Но не споменах нито дума за Швайц и неговото лекарство, страхувайки се да разкривам пред когото и да било своите опасни забавления. В резултат на това изповедта се превърна в провал, тъй като не бях съумял да разкрия напълно душата си пред изповедника и когато излязох от черквата, чувствах се дваж по-напрегнат и сърдит. Осъзнавах съвсем ясно, че не ми остава нищо друго, освен да се съглася с Швайц, че онова, което ми предлага е изпитание, през което трябва да премина, защото друг път няма. Той беше съзрял онова, което се крие в мен. Под привидната ми набожност, се криеше един потенциален предател на Завета. И накрая отидох при него.

— Днес — рекох му. — Сега.