Всяко решение си има проблем

16

— Още ли ти е лошо, мила Чарли, взела съм ти нещо, което на мен винаги ми е помагало и което няма абсолютно никакви странични ефекти, Улрих, няма ли да се обръснеш най-после, мечко такава, Гери, изглеждаш фантастично, обувките ти нови ли са, купих агнешко, но никъде нямаше патладжани, за които да е сигурно, че не са генно модифицирани, Северин, не прави така, да не си някое куче, мини оттук, Марта и Мариус също пристигнаха, моля ви, не правете тъпи забележки за подутите й глезени, защото започва да плаче и няма спиране, крайно време е вече това слонско бебе да се роди, Оле също е тук, без Мия, те двамата се разделиха, но вие сигурно вече го знаете, не мога да кажа, че съжалявам за това… — Каролине ни посрещна с обичайния си за съботната вечер монолог, докато ние си проправяхме път между купища играчки и дрехи.

Фло и Гереон вече бяха в леглата, но Фло беше достатъчно будна, за да вземе дреболийката, която й носех — шнола за коса с лъскаво розово водно конче, и да промърмори „ти си най-добрата на света“, преди да заспи.

— Бяхме на излет в планината — обясни Каролине този феномен. — След четиринайсет километра обикаляне около Драконовите скали всички сме гроги, без Северин, който през цялото време си седеше в кенгуруто.

— Което значи, че днес Берт ще заспи още в осем и половина — пошепна ми Оле.

— Здрасти — казах аз смутено.

Не бях говорила с него от понеделник, когато ми оправи зъба.

Оле се усмихна с чаровната усмивка на главния лекар Госвин.

— Здравей. — Прозвуча гальовно. Твърде гальовно според мен.

— Мия все още ли е при родителите си? — попитах аз, за да отрезвя малко и двама ни.

— Да. Дойде да си вземе още някои неща, като използва възможността да ми се нахвърли. Словесно, искам да кажа.

— А ти, предполагам, използва възможността да я попиташ какво толкова намира у онзи дъртак от хотела?

Оле поклати глава.

— Не мисля, че е необходимо. Ще вземе да си помисли, че сме се разделили, защото тя е имала афера.

— Но то е така, Оле.

— Не, не е така — каза Оле твърдоглаво. — Надявам се някога и ти да го разбереш.

— Какво ще кажете вие двамата да нарежете на ситно зеленчуците? — попита Каролине и хвърли на Оле две тиквички, които той сръчно улови.

Каролине ми намигна и се усмихна многозначително.

— Фантастични обувки — отбеляза Марта.

— Благодаря. Нови са — отвърнах аз.

— Изглеждат невероятно — каза Марта и започна да плаче. — Представи си моите дебели крака в тези каишчици! Ах, какво не бих дала да имам отново такива изящни глезени. Или такива великолепни малки гърди. Наистина, не мога да си представя защо би искала някой като теб да…

— Марта! — изсъска Каролине.

Марта подсмръкна.

— Ах, Марта, нали е само временно — казах аз. — Скоро краката ти отново ще станат нормални. — Макар че, честно казано, ми беше трудно да си го представя, когато гледах краката на Марта обути в старите износени чепици на Мариус.

— Да, да — подсмърчаше Марта. — То да бяха само краката. Ами останалото… Докато кърмя, гърдите ми ще станат дори още по-големи.

— Но затова пък ще си имаш чудно бебче — казах аз.

— Точно така — додаде Каролине. — А сега, моля те, спри да ревеш и нарежи лука на малки кубчета.

— И мислиш, че така ще спра да плача? — подсмъркна Марта, при което всички избухнахме в смях.

Берт сложи един стар диск на Джипси Кингс и увеличи звука повече от обикновено, защото децата, уморени от чистия планински въздух, бяха заспали дълбоко. Ритъмът ни увлече и ние затанцувахме из кухнята, клатехме дупетата си, докато режехме зеленчуците, бъркахме в тенджерите в такт и от време на време щракахме с пръсти. Северин гукаше щастливо на рамото на Берт. Дори и Марта се отпусна и се завъртя в кръг.

— А, така, слонче — каза Мариус и се завъртя около нея, което си беше доста път. Марта се смееше.

Някой почука на прозореца в кухнята. Сигурно не бяхме чули звънеца.

— Кой ли може да е? — попита Каролине.

Берт се отправи към вратата, танцувайки самба, и се върна с Мия.

— Здравейте всички — каза Мия.

Тя изглеждаше добре, както винаги, дори може би още по-добре в светлосинята си лятна рокля, която подчертаваше както очите й, така и изящната й фигура. Можех да се обзаложа, че беше чисто нова, както и сандалите, които също бяха в тон.

То е ясно, че спряхме да танцуваме, само музиката продължаваше.

— Какво правиш тук? — попита Оле.

— О, мислех, че днес е съботната ни кулинарна вечер — рече Мия. — И аз не съм казала, че няма да дойда, нали, Каролине?

— Не си — каза Каролине.

— Защо тогава всички се учудвате, че ме виждате? Миналата седмица също дойдох.

— Престани — каза Оле.

— С кое да престана? — Мия отметна назад дългата си блестяща червена коса.

— Да ти предложа ли нещо за пиене, Мия? — попита Берт.

— Да, благодаря — каза Мия. — Пийнах доста и вкъщи, но в никакъв случай не искам да изтрезнявам. Така че дайте нещо по-твърдо.

— Надявам се, че не си с колата — рече Оле.

— Ооо, да не би да се тревожиш за мен? Страх те е да не се метна през някой мост? Нали си падаш по самоубийки? Това някак си те привлича.

— Мия — намеси се Каролине. — Мисля, че ще е по-добре, ако ти…

— Какво? — изсъска Мия. — Ако се разкарам оттук, за да можете да си продължите купона без мен? Какво ли би казала, ако не Оле, а Берт спеше с Гери?

— Млъкни, Мия — каза Оле. — Веднага ще ти поръчам такси.

— Наистина страхотно се справи, Гери — обърна се Мия към мен. — Как се чувства някой, който е причинил разпадането на един брак?

— Остави Гери на мира — каза Каролине. — Тя няма нищо общо с това, че Оле и ти с годините сте се отчуждили.

— Отчуждили сме се, ха-ха-ха — каза Мия. — Виждам, че информацията ви не е актуална. Нима не знаете, че Гери и Оле се чукат?

— Това изобщо не е вярно — каза Чарли.

— Наистина, семейните скандали можете да си ги водите някъде… — обади се Мариус, но Мия го прекъсна.

— Слушай, глупако, ти по-добре не се меси! Или да разкажа на Марта колко пъти уж случайно си прокарвал ръка по задника ми и колко пъти си се блещил в деколтето ми. — Тя погледна Марта и сви презрително устни. — Всички сте такива лицемери!

— Ако някой тук е лицемерен, то това си ти — рече Улрих.

— Така ли, защо? Защото години наред се преструвах, че тези съботни вечери не са ми чак толкова скучни? — попита Мия. — Сега ще ви кажа нещо, което не знаете: в петъка, в който Гери уж щяла да се самоубива, в действителност е прекарала с мъжа ми страстна любовна нощ в „Регенси Палас“. А аз знам това от една приятелка, която ги е видяла да се натискат на закуска.

— Докато ти, нищо неподозираща, си била на обучение в Мюнхен, така ли? — попита Чарли.

— В Щутгарт — поправи я Мия. — Да, точно така. При това, Оле нищо не отрече, скъпи приятели. Той потвърди, че е влюбен в Гери.

— Вярно е — каза Оле. — Не го крия.

Каролине сложи ръка на устата си.

— Ах! — възкликна тя.

— Ох, я — повтори иронично Мия. — И затова си тръгнах. Но ти не си разочарована, нали Каролине? Ти през цялото време се опитваше да събереш Оле и Гери и така и не ми прости, че й го отнех. Но ето, че нещата пак се обърнаха. С плановете си за самоубийство тя е примамила Оле в хотела, тя, вашата мила, кротичка Гери… А вие й съчувствахте и стъпвахте на пръсти край нея. Но вие спокойно можете да сте на нейна страна. Няма значение, че тя разби живота ми, важното е, че горкичката, ощетената от живота Гери е добре.

— Я, по-кротко, Мия! — викна Чарли. — Прекрасно знаем, че не приятелката ти е видяла Оле и Гери заедно, била си самата ти!

— Но нали е била в Мюнхен — каза Мариус.

— В Щутгарт — поправи го Марта.

— Не е била там — каза Улрих. — Наела е стая в „Регенси Палас“ с любовника си.

— О — възкликнаха сега Каролине, Марта и Мариус в хор.

Мия беше шокирана.

— И това не е било за първи път — добави Чарли. — Казвала е на Оле, че отива на обучение, но в действителност всеки път се е срещала с любовника си.

— Който е стар и сбръчкан — каза Оле.

— Не е стар — изсъска Мия, която бързо успя да се окопити. — И е десет пъти по-добър от теб в леглото! Нямаш представа за какво става въпрос! Ти си пълен некадърник.

— Тогава върви при него — каза Оле. — Какво чакаш още? Не те искам повече.

— Разбира се, че няма да ме искаш, нали сега имаш госпожица Дебел задник — отговори Мия. — Ако знаех, че си падаш по такива, щях и аз да кача някое и друго кило.

— Честно казано, нищо не разбирам — рече Каролине.

— Аз също — каза Марта. — Мия и любовникът й са били в същия хотел като Оле и Гери?

— Не! — казах аз.

— Не, ама да — включи се Чарли. — Но Гери е отишла там само за да се самоубие на спокойствие. Тя няма никаква вина. Оле заподозрял Мия и я проследил с любовника й до хотела. Там случайно е срещнал Гери, която го е успокоила, понеже той бил изцяло под въздействието на шока.

— И под въздействието на уискито — додадох аз.

— Ха, ха — рече Мия, но изглеждаше някак смутена.

— Беше знак на съдбата — каза Оле. — Беше карма. От всички хотели в града да се случи точно този. Който казва, че е случайно, явно не разбира за какво става въпрос.

— Ха? — възкликна Марта. — Може ли някой да ми обясни защо Гери изобщо е била в този хотел и как така са се срещнали с Оле?

— Карма! — отговориха Берт и Мариус в един глас.

— Реално погледнато, трябва да сме благодарни на Мия — каза Улрих. — Ако тя наистина беше отишла на обучение, Оле никога нямаше да попадне в този хотел и нямаше да попречи на Гери да се самоубие.

— Господи! — възкликна Мариус. — Ама, че история.

— Аз продължавам да не разбирам — рече Марта. — Откъде е знаел Оле, че Гери е искала да се самоубие? И защо са се натискали по време на закуска?

— Той дори не е подозирал — обясни Берт. — Просто е бил в точното време на точното място.

— Заради Мия — каза Улрих.

— Карма значи — каза Каролине.

— За Мия — каза Берт и вдигна чашата си за тост. — За Мия, която с кръшкането си спаси живота на Гери.

— За Мия! — каза тържествено Улрих.

— За Мия! — каза Мариус.

Мия хвърли гневен поглед наоколо.

— Майната ви — рече тя и отметна разкошната си коса назад. — Такива сте нищожества!

Като каза това, тя се втурна към вратата и излезе от кухнята. Секунда по-късно къщата се разтресе от затръшването на входната врата.

— Довиждане — каза Каролине.

— Продължавам да не разбирам защо сте се натискали по време на закуска — каза Марта.

— Защото Гери имаше мустаци от сок от моркови и много сладка уста — каза Оле.

— За да може Мия да ни види — обясних аз. — Както и стана.

— Гениално — рече Каролине.

— Наистина ли си опипвал задника на Мия? — попита Марта и погледна заплашително Мариус.

— То пък какво ли има за опипване — каза Чарли.

— И ти си права — съгласи се Марта и се разплака.

— Е, надявам се, сега си доволна — каза Оле пред вратата.

Чарли и Улрих вече седяха в колата и ме чакаха.

— Какво имаш предвид?

— Ами това, че Мия най-после знае, че аз знам, че ми е изневерила — рече Оле. — Нали това те тревожеше през цялото време.

— Да, тревожеше ме — казах аз. — Въпреки това можеше да се спести на Мия неудобната сцена.

— Но аз не съм виновен. Улрих и Чарли повдигнаха въпроса.

— Защото просто не е редно Мия да остане с впечатлението, че аз съм причината за раздялата ви — казах аз.

— Но причината си ти — каза Оле.

Въздъхнах.

— Защо ли сякаш имам дежа вю?

— Защото вече водихме този разговор преди няколко дни — каза Оле. — Обичам те, Гери, и искам да бъда с теб. Толкова ли ти е трудно да разбереш?

— Оле, това е… съжалявам! Това ми се струва несериозно — обясних аз. — Мисля, че трябва да се замислиш откъде се появиха така внезапно чувствата ти! Беше ли влюбен в мен и преди четири седмици?

За момент Оле изглеждаше несигурен. После каза:

— По принцип, да. Но не съм го осъзнавал. А дори и да не е така, кой е казал, че човек не може да се влюби ей така, неочаквано?

— Може — казах аз. — Но намирам момента за доста неподходящ. Няма и шест часа, откакто разбра, че жена ти ти изневерява, и се влюбваш в първата жена, която ти се изпречва на пътя. Това може да се нарече карма, но също така и необмислена реакция, показност и правене напук.

— Защо никога не виждаш позитивното в живота си? — попита Оле. — Поне веднъж надскочи себе си, Гери. Сега щастието ти е само на една ръка разстояние и ти трябва да го сграбчиш. Повярвай ми, всяка друга би била щастлива да е на твое място.

— Какво искаш да кажеш, Оле?

— Да не мислиш, че не знам? Жените си падат по мен и така е било винаги. Високите, руси, красиви зъболекари се котират много добре. И това няма да се промени само защото Мия има проблеми със своята сексуалност и се е насочила другаде. Кой знае, може пък да я гони ранна критическа. Но както и да е: няма да намериш по-добър от мен. Това трябва да ти е ясно.

— Но може би някой по-скромен — казах аз. — Ей? Не се ли надценяваш малко?

— В случая скромността е неуместна — рече Оле сериозно. — Само си помисли, Гери! Ти никога няма да срещнеш по-добър от мен, защото аз те възприемам такава каквато си, с всичките прекрасни черти на характера ти и с малките ти странности. И точно затова те обичам. Цял живот ще те нося на ръце и всички ще ти завиждат заради мен.

Искаше ми се да го попитам за какви прекрасни черти на характера ми и за какви малки странности говори, но вместо това казах:

— А ако ми трябва малко време, за да изясня и моите чувства?

— Колко време? — попита Оле.

— Не знам, Оле — казах аз.

Известно време Оле хапеше долната си устна.

— Със сигурност няма да чакам вечно. Струва ми се тъпо.

— Разбирам те — казах аз.

— Много си глупава — отбеляза Оле. — Наистина си много глупава!

— Благодаря — казах аз. — Да не би глупостта да е една от прекрасните черти на характера ми?

— Може би трябва да се замислиш как се чувствам, когато непрестанно ме отблъскваш и се съмняваш в чувствата ми — каза Оле.

— Но нали това правя през цялото време.

— Ние двамата сме създадени един за друг. Имаме общи приятели, имаме сходни предпочитания и интереси и си пасваме в леглото. Какво искаш още?

— Скъпи Оле, дали си пасваме в леглото, или не, тепърва трябва да се изясни, тъй като между нас не е имало нищо! — казах аз, като изговорих бавно и силно натъртих последните думи.

Оле помълча за момент.

— А какво ще кажеш за целувката ни? — попита после той. — Само не ми казвай, че не си почувствала тръпка.

— Хм — казах аз.

В интерес на истината, целувката си я биваше. Но не са ли всички целувки такива? Освен ако не те целува някой, когото не харесваш, или пъха езика си в гърлото ти, тръпка има винаги. Поне в повечето случаи. Или поне при петдесет процента от всички първи целувки. Или четирийсет и пет. При всички случаи процентът е доста висок.

Оле изтълкува погрешно мълчанието ми и се усмихна доволно.

— Помисли си през нощта — рече той, целуна ме по бузата и се отправи към колата си, черно порше карера, която Оле наричаше своята „зъболекарска кола“, а Берт, Улрих и Мариус страшно му завиждаха за нея. Гледах как елегантно излезе от паркинга и се понесе надолу по улицата.

— Гери! Той си тръгна, можеш вече да се качваш — извика Чарли от колата на Улрих.

Седнах на задната седалка.

— Извинявайте — промърморих аз.

— Няма проблем — каза Чарли. — Такъв важен разговор изисква време.

— Всичко ли чухте?

— Едва след като Чарли отвори прозореца — рече Улрих.

— Оле е прав, Гери — каза Чарли. — Защо разваляш момента със съмненията си? За какво са ти тези изпълнени със съмнение анализи? Грабвай щастието с две ръце и го дръж здраво.

— Глупости — каза Улрих. — Гери е права. Чувствата му наистина се появиха внезапно. Ако Мия не му беше изневерила, Оле още щеше да е с нея. А ако наистина чувствата му към Гери са истински, то няма защо да я притиска, а просто да остави нещата да се развият от само себе си.

— Освен това не става въпрос за чувствата на Оле. Става въпрос за моите чувства.

— Но ти нали харесваш Оле — каза Чарли.

— Да, дори бях влюбена в него. Само че преди години!

— Моля те, не ми обяснявай, че вече не го намираш за секси — каза Чарли.

— Намирам за секси и Роби Уилямс и Джовани ди Лоренцо, и Дейвид Бекъм — казах аз. — Дори и Улрих… от време на време.

— Благодаря, бейби — каза Улрих. — Ако кажеш, ще се разхождам по боксерки из къщи, поне докато още живееш у нас.

— Но… — поде пак Чарли.

— Остави я — каза Улрих. — Ако има нещо сериозно между Оле и нея, предстои им цялото време на света, за да го открият.

— Освен ако не стане късно — нацупи се Чарли. — Утре пак ще й хрумне да се самоубива и никой няма да е до нея!

— Тук имаме три проекта за корици и ни трябва вашето мнение — каза Лакрице по телефона.

— Моето мнение?

— Да, детето ми, не сте ли прочели договора си? Имате право на глас при обсъждането на тези неща, а то и ще ви трябва, понеже на една от кориците Ронина прилича на Мадона през осемдесетте, както е с трикото, а на втората на един квадратен метър има повече кръв, отколкото в битката при Уотъргейт. Така че минете в понеделник, тъкмо да ви представя и в графичния отдел.

— Добре — казах аз и реших, че трябва да понауча нещо за битката при Уотъргейт.

Господи! Имам право на глас при обсъждането на кориците. Това беше революционно! Най-после протагонистките ми ще имат същия цвят на косата като тези, на илюстрацията.

— Още ли имате семейни ангажименти, а-а-а, имам предвид, надявам се да не е нещо лошо.

— За какво говорите?

— Ами нали миналата сряда не можахте да дойдете на обяда — казах аз.

— А, това ли — каза Лакрице. — Спешно се нуждаех от почивен ден и си помислих, че вие и момчето ще се справите чудесно и сами. Знаете ли, че той се е разделил с Шнайдер?

— Да. Била е само някаква жалка и ненужна афера.

— Не знам дали и според нея е така — каза Лакрице. — Но във всеки случай на него му се отразява добре, в момента тъкмо се изнася от килера и се нанася в ъгловия кабинет.

— О! Значи е показал зъби.

— Не съвсем — рече Лакрице. — Кабинетът е свободен, откакто колежката преживя нервно разстройство. Но все пак е някакво начало. Желая ви приятен уикенд, Гери, ще се видим в понеделник.

— Ще се радвам — отвърнах аз, като имах предвид понеделника, а не уикенда. Понеже тогава предстоеше сребърната сватба на леля Алекса.

Седмицата мина много бързо. Около четирийсет пъти се чух с Оле по телефона, написах петдесет страници от втория Ронина-роман и помогнах на Патрик и Лулу при преместването. Но само за да видя първа как ще се впише етажерката за CD-та от лъскава висококачествена стомана до скрина за порцелан на Лулу.

В четвъртък вечерта, след като внесохме дивана на Лулу и изнесохме този на Патрик, той ми връчи ключовете.

— Тези всичките ли са? — попитах аз недоверчиво.

— Естествено — каза Патрик. — От какво те е страх? Че през нощта ще се промъкна тук и ще ти се нахвърля?

— Точно така!

Патрик направи презрителна гримаса.

— Не се тревожи! Такава като теб бих чукал, ако много съм закъсал.

Лулу, разбира се, не присъстваше на тази словесна престрелка — пред нея Патрик винаги се разтапяше от любезност към мен. Дори веднъж ме нарече „сестричке“.

— Можеш да си малко по-любезна с него — рече Лулу. — Той толкова направи за теб.

— Съжалявам, Лулу, но в този случай имам по-добра преценка от теб. Този тип е и ще си остане задник!

— Което обаче не ти попречи да наследиш квартирата и кухнята му — каза Лулу. — Не ти ли е малко неудобно?

— Дълго мислих дали това е уместно от морална гледна точка. Но… да! Уместно е.

В петък сутринта ключалката беше сменена. Хазяйката беше малко учудена, но аз, разбира се, го направих за моя сметка и обясних, че това е свързано с фън шуй. Освен новата ключалка, си инсталирах и секретна брава. После отидох у родителите си.

Майка ми беше поръчала за мен костюм с панталон и настояваше да отида да го премеря.

— Но аз нали ти казах, че имам рокля — казах аз.

— Червена! — каза майка ми. — Не съм забравила. Сигурно е с тънки презрамки и толкова тясна, че гащите ти се очертават.

— Не. Роклята наистина е много елегантна.

— Този костюм също е много елегантен — каза майка ми. — Хана беше с абсолютно същия на шейсетгодишнината на Ан-Мари. Хайде, облечи го.

Въздъхнах и й направих това удоволствие. Костюмът беше бежов, придаваше ми блед тен на лицето и ми седеше като чувал.

— Не разбирам — каза майка ми. — Това е четирийсет и втори номер! Поизправи се малко.

— Аз нося трийсет и осми номер, мамо.

— Наистина ли? Хм, обикновено имам точно око, пък и ти си дебеланката в семейството. Е, няма нищо, те работят 24 часа в денонощието, ако сега веднага им се обадя, утре преди обяд ще имаш трийсет и осми номер.

— Мамо… — Телефонът ми звънна. Видях на дисплея, че е Оле. Отново.

— Не, без да ми възразяваш, за мен е много важно утре да изглеждаш прилично, тъй като именно теб ще гледат всички, можеш да си сигурна — каза майка ми. — Искам да можеш да се появиш там с високо вдигната глава. А и аз също! Предполагам, че не си забравила в какво неудобно положение ме постави, една майка, чиято дъщеря иска да се самоубие… Обади се най-сетне, дъще, това нещо издава ужасен шум.

— Ало?

— Здравей, красавице, исках само да те чуя как си — прозвуча гласът на Оле.

— Кой е? — попита майка ми.

— Добре съм, в момента съм у майка ми — казах аз.

— Разказа ли й вече за мен? — попита Оле.

— Оле, няма нищо за разказване — отвърнах.

— Приключвай вече! — каза майка ми. — Кажи, че после ще се обадиш. Сега имаме работа!

— Наистина го раздаваш много тежко — каза Оле. — Трябва ли да ти казвам колко жени тази седмица ми дадоха знак, че са готови час по-скоро да заемат мястото на Мия? С всички права и задължения?

— Мога да се обзаложа, че нито една от асистентките ти не е пропуснала тази възможност. Сигурно са много, а?

— Охо, ревност ли долавям? — попита Оле.

— Тези мобилни телефони са истинска напаст — каза майка ми. — Трябва да ги забранят със закон. Това, да си достъпен навсякъде и по всяко време, е направо кошмар. Пък и това писане на SOS-и. Дори Хабакук и Арсениус вече започнаха.

Въздъхнах.

— Оле, трябва да затварям, ще се видим в събота у Каролине и Берт. — Прибрах си телефона в чантата.

— Най-после! Имаш ли подходящи обувки? — попита майка ми. — Добре е да са семпли, черни, с малко токче. Косата ти като никога изглежда прилично, няма как да не го призная. Ако я поиздухаш малко със сешоара, ще стане съвсем добре. И ако някой те пита къде живееш сега, моля те, не споменавай, че живееш при ужасната Шарлоте, нали знаеш какво мислят всички за нея… Само като й видиш татуировката на ръката…

— Мамо! Никой нищо няма да си помисли, ако кажа, че съм отседнала временно при моята бременна омъжена приятелка и нейния съпруг.

— Ха, твърде малко познаваш хората — каза майка ми. — Не знаеш колко долни могат да бъдат фантазиите им. По непотвърдени слухове братовчедка ти Диана се разделила с борсовия посредник. Но, както казах, слуховете засега не са потвърдени. — Майка ми въздъхна. — По-добре бъди подготвена утре пак да си единствената без придружител. Радвам се, че поне Ригелу този път няма да дойде сама. Алекса се пука от завист, че Патрик е висшист, защото нейната Клаудия успя да докопа само някакъв си чиновник от средна класа. А като й казах колко печели един айти, направо пребледня.

— Кое е по-добре: айти или зъболекар? — попитах аз замислено.

— Глупав въпрос, естествено, че зъболекар — отвърна майка ми. — Така поне всеки ще знае за какво иде реч. Но те не са лъжица за всяка уста. Човек трябва да е реалист.

Не можах да се въздържа и пуснах юздите на въображението си. Представих си как пристигам в хотела с черното порше карера и как пристъпвам до Оле по червения килим. При вида на красивия мъж челюстите на моите лели и пралели увисват, а когато разбират, че на всичкото отгоре е и зъболекар, започват безпомощно да скърцат със зъби, а майка ми е толкова горда с мен, та чак забравя да ми се скара за червената рокля…

— И си оправи ноктите — каза майка ми. — Ти още ли си дъвчеш кожичките? Не знаеш ли, че не бива!

„Мамо, ще си дъвча където и каквото поискам и няма да нося този скучен костюм!“ — исках да кажа аз, гледайки майка си право в очите. Но просто не успях.

Вкъщи, у Чарли, от яд ми идеше да се изям.

— Трябва да успея поне веднъж да й се противопоставя — вайках се аз. — Но като застане така пред мен, губя ума и дума. Кой знае как ще се потя утре в това бежово нещо.

— Хей, къде изчезна малката ми революционерка? — попита Чарли. — Онази Гери, която изпрати прощалните писма, разбунили духовете? Онази Гери, която покори най-красивия зъболекар в града и го накара послушно да се моли за благоволението й? Онази Гери, която с гръм и трясък превзе бранша на романите за вампири? Онази Гери, която побърза да смени ключалката на новата си квартира!

— Имаш предвид онази Гери, която утре най-невъзмутимо ще се появи в червената си рокля на сребърната сватба на леля Алекса?

— Да, същата — каза Чарли. — Веднага я доведи и прати по дяволите тази тук, страхливата Гери. Вдигни глава! Глътни корем! Изпъчи гърди! Вдигни юмруци!

— Добре — казах аз, грабнах телефона и преди още майка ми да е казала и дума, обявих:

— Мамо, много ти благодаря за помощта, но смятам да облека червената рокля.

— Не се излагай, Ригелу — каза майка ми. — Утре сутринта ще докарат костюма с по-малък номер и ще ти го пратя по баща ти.

— Но аз…

— Това е подарък от мен, не, не е нужно да ми благодариш, нали съм ти майка. О, звънят ми на другата линия, сигурно е Евелин, беше се опитала зад гърба ми да си получи от баща ти наема за старата ти квартира. Такава алчна, граблива личност! Трябваше да обясня на баща ти за склонността към провинциалитет на моята набожна сестричка.

— Провин… о, искаш да кажеш промискуитет9, така ли?

— Все едно, трябва да затварям — отвърна майка ми. — Ако не знаеш някоя чужда дума, питай Лулу, тя ги знае всичките.

Чарли вдигна палец във въздуха.

— Даде й да се разбере — каза тя.

— Ако ще обличам утре червената рокля, трябва поне един час преди това да започна с пиенето. Може би трябва да си капна восък в ушите като хората на Одисей при сирените. Тогава няма да чувам как роднините ме оскърбяват, а майка ми ме ругае и през цялото време ще си се усмихвам безгрижно.

— О, Гери, мишленце, я по-добре си остани вкъщи, вдигни си краката и погледай с мен някое DVD — каза Чарли.

— Но това няма да е много революционно — отвърнах аз.

— Ще бъде тиха революция — рече Чарли. — Мисля, че също става.