Всяко решение си има проблем

8

Когато се прибрах в хотелската стая, първата ми работа беше да се събуя и да се хвърля на леглото. Наистина бях доста объркана.

До този момент бях убедена, че от всички в обкръжението ми аз съм най-зле. Но трябваше да призная, че Оле беше в доста по-плачевно състояние. Сигурно не е лесно да научиш, че жена ти ти изневерява. Че голямата ти любов така позорно те мами.

От друга страна, пък не е ли по-добре да си имал нещо и после да си го загубил, отколкото никога да не си го имал? И изобщо — може точно днес да е по-зле от мен, но той ще се гърчи в любовни терзания само няколко дни, докато аз, за разлика от него, цял живот страдах от невротична депресия, а това определено беше по-лошо.

Поне дузина жени ще се наредят на опашка, за да се нахвърлят на красивия рус зъболекар, когато той отново бъде свободен. А кой се редеше на опашка пред мен?

Затова става въпрос. И затова имах право да прекратя този живот, преди да е станал съвсем нещастен.

Отново обух обувките си и прокарах ръка през косата си. Гримът не беше мръднал, само червилото трябваше да се освежи. Беше девет без двайсет. Ако всичко вървеше добре, най-късно докъм единайсет ще съм заспала дълбоко и непробудно. За вечни времена.

Тя приличаше на току-що разцъфнала роза, която никой не късаше и чийто аромат никой още не беше вдъхнал. И ето че през нощта щеше да увехне и всичките й кървавочервени листа щяха да се разпилеят от вятъра.

Така им се падаше.

В този момент един от кътниците долу вляво се обади с някаква опъваща болка. Напипах го с език. Не, не, не можеше да е той: нали миналата година Оле смени пломбата на този зъб. Опъването престана. Ох, слава Богу!

Седнах тържествено на масата пред подредените на нея сънотворни таблетки и налях вода в голямата и водка — в малката чаша.

— За твое здраве — казах аз на отражението си в огледалото. Отражението ми ме изгледа някак скептично.

— Хайде де — казах аз. — Не се дърпай, нали обмислихме всичко в подробности. Няма как иначе. Оттук нататък ще става все по-лошо. Представяш ли си — седмица след седмица, година след година.

Отражението продължаваше да ме гледа все така скептично.

— Безработни, неомъжени, бездомни, бездетни — казах аз. — И когато всичките ни писма бъдат прочетени, няма да имаме и приятели. Няма вече връщане назад. Самотна, невротично депресивна, стара и сбръчкана — такава ли искаш да станеш?

Отражението ми поклати глава. Слава Богу! В такъв случай, да започваме.

Изсипах водката в гърлото си, както го бях тренирала. Бррр, гадно. А сега, таблетките. Щях да започна с розовите, постепенно щях да се прехвърля на светлокафявите и най-накрая щях да обера сиво-белите, напръскани с точици, които бяха на най-външната редица. А междувременно по някоя и друга глътка вода и една чашка водка.

Хапче номер едно: слагам го на езика, поглъщам, отпивам. Готово. Номер две: слагам го на езика…

Някой почука на вратата.

Това не влизаше в плановете ми, затова просто останах да седя с изплезен език на стола си, като се надявах чукането да е било на съседната врата. Но не беше. Почука се отново, този път по-силно и по-продължително.

— Гери? Гери? Там ли си? — извика някой в коридора.

Беше Оле. Не можеше да е истина! Седях с провесен език и от ужас не можех да мръдна от мястото си.

— Гери, аз съм, Оле! — викаше Оле пред вратата. — Знам, че си вътре. Пусни ме да вляза! Иначе ще ме арестуват за смущаване на реда. Гери! Трябва да ти кажа нещо. Гери!

Вече започвах да се ядосвам. Прибрах езика си, глътнах хапчето, но забравих да отпия.

— Изчезвай, Оле — казах аз с пресъхнала уста, но Оле не можеше да ме чуе. Той удряше по вратата като побъркан.

— Гери! Отвори, Гери!

Станах. Трябваше да се отърва от този човек, иначе можеше цяла нощ да стои тук, да удря по вратата и да крещи.

— Тукккк не живее никаква Герррри, тук е Юшенка. Изчезва, илиии аз вииика полиция — казах, застанала до вратата.

— О, слава на Бога, че си тук, Гери — каза Оле от другата страна на вратата. — Хайде, отвори! Трябва спешно да говоря с теб.

— Не може — казах аз. — Разкарай се.

— Но защо? Знам, че Джо не е пристигнал, наблюдавах фоайето през цялото време. Ти си сама! Отвори, пусни ме, хората започнаха да гледат подозрително. — Вероятно някакви хора вървяха по коридора. — Добър вечер — каза им Оле. — Не се тревожете, по принцип не съм такъв, но днес жена ми ми изневери и аз се напих. Знам, че не е особено оригинално, но нищо по-добро не ми хрумна. Вие какво бихте ме посъветвали? Само не ме гледайте така глупаво. Имате кариес на третия зъб, горе вдясно, оттук го виждам.

Стана вече нетърпимо. Ако Оле нагрубяваше другите гости на хотела, беше въпрос на време да дойде някой от персонала, а аз в никакъв случай не исках това. Отворих вратата.

— Защо се забави толкова? — каза Оле и нахълта в стаята. — Гола ли беше?

— Не, тъкмо щях да…

Господи! Таблетките! Втурнах се покрай Оле към масата и ги сграбчих в ръка. Най-малко половината се разпиляха по пода.

Но Оле дори не забеляза. Той отиде до двойното легло и тежко се отпусна в него.

— Току-що долу ми хрумна гениална идея — каза той. — Докато се оглеждах във фоайето, за да не изпусна твоя Джо, внезапно ми дойде на ум най-гениалната идея на всички времена.

— Да спиш тук, докато не изтрезнееш? — попитах аз и пуснах таблетките в чекмеджето на едно от нощните шкафчета. После се наведох и започнах да събирам и останалите.

— Не, много по-добра — каза Оле. — Измислих как ще уцелим с три заека един куршум. Но ти защо лазиш по пода? Да не си си изгубила контактните лещи? Чакай, ще ти помогна.

— Не! Не! — извиках пронизително и отново пуснах на земята вече събраните хапчета. — Аз дори не нося контактни лещи. Събирам просто, а-а-а, трохи…

— Положението е такова — каза Оле. — И така: Джо ти върза тенекия, така ли е, или съм прав? А Мия ми изневери. Неведомите пътища господни доведоха всички нас в този хотел. Следиш ли мисълта ми?

— Всички, освен Джо — казах аз.

— Да, да. Къде се е дянал всъщност? — попита Оле. — Нека позная: едно от децата му е пипнало шарка, нали? Обикновено с това се оправдават женените негодници.

— Той няма деца — казах аз, докато незабелязано побутвах таблетките зад крака на масата. Оле нямаше да ги забележи, тъй като по всяка вероятност беше изгубил чувството си за реалност. — Освен това не е женен. Може да се появи всеки момент.

— Какво? — Оле седна в леглото. — Сериозно ли говориш?

Кимнах. И има черен колан, исках още да допълня, може би тогава Оле най-сетне ще си тръгне. Но, за съжаление, той беше далече от такова намерение.

— Ха-ха, за малко да се хвана — каза той и отново се тръшна на леглото. — Що за задръстване трябва да е било, и то по това време? Слушай, Гери, съкровище, не е нужно да се срамуваш от мен. Може да се случи и на най-красивите и най-добрите сред нас да им вържат тенекия и да ги пратят за зелен хайвер.

— О, моля те.

— Така е, така е, достатъчно е да видиш мен. Аз също не съм предполагал, че жена ми ще ми изневери с такъв противен тип. Погледни ме само: изглеждам къде-къде по-добре от него — каза Оле. — Може да звучи малко нескромно, но аз съм най-красивият мъж от нейното обкръжение. При това съм и зъболекар. На такъв като мен не се изневерява.

— Оле, сигурно е било ужасен шок за теб и ще ми бъде приятно да поговорим… друг път за това, но сега…

— Първо изслушай гениалния ми план. Веднага ще се почувстваш по-добре. Вярваш ли в кармата?

— Оле! Много ми се иска да остана сама — казах аз и се прозях. Дали сънотворните таблетки не бяха започнали да действат?

— Не е нужно да търсиш грешката у себе си — каза Оле. — Това, че Джо се отнесе така подло с теб, няма нищо общо с твоята личност, повярвай ми. Ти си наистина страхотна жена и Джо определено не желае нищо повече от това, да беше женен за теб, вместо за жена си, тази повлекана. Но сега е твърде късно. Сам си е виновен. Негодникът му с негодник. Да беше помислил навреме. Но честно казано, и ти нямаш никакъв усет за мъжете, мисля, че е редно да ти го кажа. Привличаш неподходящите мъже, които нямат никакво чувство за отговорност и търсят само удоволствие. Такива, които искат да се възползват от младостта и красотата ти, без да дадат нещо насреща.

— Ха-ха-ха — казах аз.

— Я ми кажи, няма ли в тази луксозна стая минибар?

— Има, ето там — казах аз. — Но шишенце кола от 200 мл струва седем евро и двайсет цента.

— Но аз не искам кола — каза Оле, обърна се по корем и без да става, се пресегна от леглото до минибара. — Искам уиски. Свикнах с него и ми идва добре. Не ме интересува колко струва. Аз съм богат. Дааа, аз съм един богат мъж. Един красив, богат мъж! Сигурно затова червенокосата повлекана се омъжи за мен. — Той отвори хладилника. — Няма уиски. Само червено вино и шампанско. И бира. Пфу. Ще повикам румсървиса. Това е най-малкото, което могат да направят за някого тук. Къде е телефонът?

— Мога да ти предложа водка — казах аз и му налях от скъпата си водка във водната чаша.

— Може и водка — каза Оле и пое дълбоко въздух. — Всичко ще ти платя. А сега внимавай. Значи, карма означава, че нищо не е случайно. Това тук също е карма. Всичко. Затова планът е следният: докато Мия се чука с любовника си, а твоят любовник — с жена си, ние двамата, ти и аз, ще прекараме нощта заедно. Тук, в тази хотелска стая. Как ти се струва? Дали е гениално, или е гениално?

— Това е… ужасно глупаво — казах аз. — Това е детинщина! Гледай, Мия, щом ти можеш, мога и аз, танту за кукуригу. Дори ако се абстрахираме от факта, че аз нямам ни най-малка полза от този план.

— Напротив, ти ще му покажеш на този Джо — каза Оле. — Нищо ли не разбираш? Пада му се, след като те изостави просто ей така. И когато види, че вместо с него, ти си с един красив зъболекар с порше…

— Но Джо изобщо няма да разбере за това — казах аз.

— Може би не веднага — каза Оле и се почеса по главата. — Но по-късно — да. Карма! Нищо не е случайно! Става въпрос за приц-принц-принципи, не разбираш ли?

— Не — казах аз.

— Какво толкова не разбираш! Утре сутринта Мия ще слезе на закуска в ресторанта с нейния дъртак, а там ще седим ние двамата, влюбени един в друг и хванати за ръце. Аз ще ти давам в устата от моето хлебче с мармалад. Тогава Мия ще види какво е.

— Е, това вече го разбирам — казах аз. — Искаш да накараш Мия да ревнува. Но както ти казах, намирам това за детинско и повърхностно. И няма да участвам.

— Но само си помисли колко е гениално — извика Оле. — Тя дори не може да направи сцена, защото така би се издала. Само си представи картинката: ти мамиш съпруга си и на следващата сутрин разбираш, че и той те е мамил, в същата нощ, в същия хотел. Точно като по филмите, нали?

— Слушай, Оле — подхванах отново аз. — Разбирам, че целиш да си отмъстиш. Но не се опитвай да ме убеждаваш, че това е карма и че аз ще имам някаква полза от цялата работа.

— О, ще имаш, може би не директна — каза Оле и изпразни чашата си.

— Не директна?

— Добре, окей, ролята ти наистина е неблагодарна. Но сигурно знаеш, че Мия и без това не те харесва, нали? Така че абсолютно нищо не губиш.

— Изобщо не става въпрос за това… — Изведнъж се сепнах. — Наистина ли Мия не ме харесва? И защо?

Оле започна да се киска.

— Тя си мисли, че си падаш по мен. Смешно, нали? Сякаш всички жени не си падат по мен.

— Това изобщо не е вярно — казах ядосано. Добре де, падах си по Оле, но никога, никога не съм го показвала. — Как е стигнала Мия до това заключение?

— Ами защото тогава без малко да се случи нещо между нас — каза Оле. — Между теб и мен.

— Да, но само без малко — казах аз. Не бях го забравила. — Защото тъкмо тогава Мия отново се появи.

— Именно — каза Оле и ми подаде чашата си. Налях му още водка. — Точно когато беше започнало да става хубаво. Типично за Мия. Завижда на хората дори за черното под ноктите им.

— Ти не беше длъжен да се хванеш отново с нея — казах аз малко ядосана.

Още си спомням онази вечер, в която Оле ми съобщи, че пак са се събрали с Мия. Дойде ми като гръм от ясно небе, тъй като считах връзката им за безвъзвратно приключила.

— Не, разбира се, но… това е дълга история.

— Тогава не ми я разказвай.

Онази вечер бях решила да кажа някое от класическите изречения. Нещо от рода на „Ще се качиш ли за по едно кафе?“ Но вместо това казах: „О, страхотно, радвам се за теб“ и „Разбира се, че ще останем приятели“ — но не бях напълно сигурна. За мен онези дни бяха много тежки.

— Не, нека ти я разкажа — каза Оле. — Трябва да се изясни. Как мислиш, защо бързахме толкова със сватбата, а?

— Защото… о! Да не би Мия да е била бременна? — Натъквах се на факти, за които изобщо не бях подозирала.

— Печелиш — каза Оле. — Поне тя така ми каза. Но после се оказа, че не е. — Той издуха русия кичур от челото си. — Всъщност аз много се зарадвах, че не е, защото нямаше как да съм сигурен, че детето е от мен. Ние се бяхме разделили, защото Мия временно се беше влюбила в друг. Такава си е Мия. Всичко при нея е временно. Може ли да си събуя обувките?

Поклатих глава.

— Все още искам да си тръгнеш. Уморена съм.

И наистина беше вярно. Бях смъртно уморена. Проклетите таблетки. Кой да предположи, че така бързо ще подействат.

— Напълно в твой стил. — Оле събу обувките си и ме дари с любвеобилен поглед. — Мислиш, че това е неморално. И искаш да ме спреш, да не извърша нещо неморално. Ти си толкова добра. Такъв порядъчен човек. Пълна противоположност на Мия. Ти си истинско съкровище. Искам да го фрасна този Джо.

— А аз теб — вметнах, но Оле не ме чу.

— Знаеш ли какво? Сега ще си взема един душ, а после ще се гушнем в леглото и ще си говорим за това, какъв прекрасен човек си ти — каза той, като вече събличаше дрехите си. — Тъпото е, че не съм си взел четката за зъби. Но откъде да предположа, че ще стане така?

Аз безпомощно гледах как Оле се съблича със зле координирани движения и как хвърля дрехите си на стола, а след това се извърна чисто гол към мен и попита:

— Мога ли да използвам пастата ти за зъби?

— В несесера ми е — казах аз и отвърнах поглед. — Но само да си посмял да пипнеш четката ми.

— Не се тревожи, ще ги изтъркам с пръст, гнусливке — каза Оле и се заклатушка към банята. Едва бе затворил вратата след себе си, и аз се събудих за живот. Поех дълбоко въздух, мобилизирах остатъка от силите си и се хвърлих на пода, събрах хапчетата и ги сложих при другите в чекмеджето на нощното шкафче, точно до Библията. После ги преброих. Трийсет и едно — две вече бях изпила, къде ли бяха другите две? Едното се беше търкулнало чак до гардероба, но другото така и не успях да намеря. Започнах да ругая. Тези хапчета бяха най-ценното ми притежание. Те бяха моят билет за отвъдния свят. Но за жалост сега не можех да ги изпия. Оле щеше да забележи, че нещо не ми е добре, след което щяха да промият стомаха ми и да ме затворят в някоя психиатрия.

Но какво можех да направя?

Ако се стегна, опаковам всичко и се измъкна оттук, преди Оле да е излязъл от банята? Да пъхна хапчетата в чантата си, да обуя обувките си и да изтичам до асансьора? Можех да взема такси и да отседна в друг хотел, където напълно необезпокоявана…

Още не бях довършила мисълта си, когато Оле отново цъфна в стаята с хавлия около бедрата.

— Боже — каза той. — След този душ отново се чувствам почти трезвен.

— Скъпи Оле, щом отново си трезвен, моля те, бъди така добър, вземи си такси и си иди вкъщи — казах аз и отново се прозях.

Усещах тялото си натежало като олово. Но натежало по един приятен начин. Напрежението във врата, което чувствах през последните седмици, беше изчезнало.

— Чак толкова трезвен не съм — каза Оле. — Предполагам, че съм достигнал до два промила. Освен това, все още смятам идеята си за отлична. Мия ще се пръсне от яд. На твоя Джо също ще му бъде за урок.

— Чуй ме, Оле, глупак такъв, престани да намесваш Джо. Не можа ли да разбереш, че него това изобщо не го бърка? А че Мия може за тази работа да прати някой наемен убиец да ми види сметката, за това не помисли ли? И че аз нямам никакво желание да участвам в това!

— Да, права си — Оле ми отправи искрен поглед. — Но не мога ли поне веднъж в живота си да бъда егоист? Знаеш ли каква рядка възможност е това — не може току-така да бъде пропиляна. Мия нищо няма да ти направи. Ако ще наема убиец, то ще бъде срещу мен. А и ти трябва само да се правиш, че между нас има нещо.

— Това се разбира от само себе си — казах аз.

— Моля те, Гери, моля те, направи го заради мен — каза Оле и си сипа още водка. — Цял живот ще ти правя безплатно зъбите. Ще използвам само най-добрите материали. Впрочем имаш много поддържани зъби, котенце, казвал ли съм ти го някога?

— Да, на последния профилактичен преглед — казах аз. — И престани да ме наричаш котенце.

— Извинявай, котенце — каза Оле. — Казах го само защото съм пиян. И защото винаги съм искал да ти го кажа. О-па-ляя, стой, сладурче!

Коленете ми внезапно омекнаха. Не неприятно, а по-скоро отпускащо омекнали. Отпуснах се на леглото.

— Но ти изпи само две чаши шампанско — каза Оле. — Ти си по-трезвата от двамата, трябва да ми размахваш пръст, когато започна да плещя глупости. Разчитам на теб.

— Аз обаче съм твърде уморена и вероятно самата плещя глупости — казах аз и се проснах по гръб. — Розовите действат бързо.

— Моля? Ей, да не вземеш да заспиш сега? Още е много рано. Едва девет и половина е. Какво ще стане с нашия купон?

Събух си обувките, разкопчах ципа на роклята си и я съблякох в легнало положение.

— Би ли окачил това на стола, ако обичаш? — казах аз с едва отворени от умора очи. — Струва четиристотин и трийсет евро.

Оле улови роклята и я метна на фотьойла зад себе си.

— Слушай, Гери, ако продължиш да се събличаш, отсега ти казвам, че не гарантирам за себе си — каза той.

— Само и сутиена — отвърнах аз, докато очите ми се затваряха. — Иначе не мога да дишам.

— Аз също — каза Оле. — О, Боже!

Още веднъж опитах да си отворя очите, но не успях.

— Ще подремна малко — информирах го аз. — И искам през това време да се държиш прилично, ясно ли е?

— Тогава се завий — рече Оле. — Аз съм просто мъж.

Придърпах завивката. Боже, колко е уютно това легло. Възглавниците ухаеха на прано и откога не бях спала в изгладени чаршафи?

— Ще смачкаш шоколадчето — каза Оле.

— Ще изгасиш ли лампата, котенце — казах аз.

— Добре, след малко и аз ще си легна — каза Оле. — Само още една чаша водка, за да съм сигурен, че няма да ти се нахвърля.

Исках да кажа още нещо, но вече бях заспала.