Вълчият талисман

17.

Бяла пепел обърна с една пръчка камъните в пращящия огън. Откъм лагера на Черните острия долитаха множество звуци: пискливите гласчета на децата, лаенето на кучетата, виковете на жените, смехът на мъжете.

Тя въздъхна, пренасяйки се в спокойните дни високо в Страничните планини, когато с Тиха вода бяха останали сами. Отправи поглед на север, към далечния заслон на Пеещите камъни. Сигурно вече се бе превърнал в жилище на плъховете. Висящите от тавана припаси щяха постепенно да изгният и вещите на стареца щяха да станат собственост на мишките и насекомите.

Лека болка прониза душата и.

— Бяла пепел? — повика я Трепетликата, приближавайки се предпазливо.

— Да?

— Какво е това? — Трепетликата посочи ниския купол, направен от върбови пръчки и покрит с кожи.

— Това е палатка за изпотяване. Място, където можеш да пречистиш духа си. Ела с мен, ако искаш.

Жената се поколеба и сбърчи замислено чело, но накрая се реши.

— Покажи ми какво трябва да правя.

Бяла пепел и подаде две пръчки и и показа как да ги използва, за да пренася с тях горещите камъни от огъня в палатката. Когато пренесоха достатъчно, тя съблече роклята си, оставяйки я в пелиновите храсти.

— Едва ли ще искаш да го направиш облечена в тази хубава рокля с костени украшения, Трепетлика. Цялата ще прогизне от пот.

Трепетликата изхлузи роклята си и я остави до тази на Бяла пепел.

— Значи потта те пречиства? — запита тя, влизайки след нея в тъмната палатка, взирайки се в топлите камъни, струпани накуп в средата. Отзад бе поставен един триножник, върху който имаше кожен мях, пълен с вода.

— Преди много години Вълчият съногадател ни е научил, че потта пречиства тялото и душата. — Бяла пепел затвори входното покривало и седна в задната част на палатката близо до меха с водата.

— Нищо не виждам — отбеляза Трепетликата.

— Очите ти скоро ще привикнат с тъмнината. Тя ти помага да се съсредоточиш. Няма да се разсейваш от онова, което виждаш. Моля те, седни, поеми дълбоко дъх. — Загреба шепа вода и я хвърли върху камъните. Съскащата пара се издигна и започна да изпълва палатката. Тя вдиша дълбоко, наслаждавайки се на приятната топлина. — Усещам любопитството ти, Трепетлика.

Трепетликата седна на пръстения под и ахна от топлината:

— По цялото ми тяло сякаш са плъзнали иглички.

— Не това те притеснява.

Бяла пепел хвърли още вода върху камъните, усещайки как горещината попива в кожата и и отпуска мускулите и ставите. Душата и се сгря.

— В лагера се носят слухове — започна Трепетликата. — Някои казват, че си вещица. Дори и роднините на Тиха вода! Хората гледаха как правиш тази палатка и се чудеха за какво служи тя. Каза, че тази нощ ще Сънуваш.

Потта се стичаше по тялото на Бяла пепел, капеше от брадичката и и се плъзгаше по гърдите и.

— Трябва да се изпотя, за да Сънувам по-добре. Затова ли дойде? Да узнаеш дали съм вещица?

— Моето племе никога не е виждало Човек с летяща душа, който може да влиза в огъня или да го пронижат с копие, без да му потече кръв. Светите ни хора не могат да убият някого чрез Съня, както ти направи с Храбър мъж.

— Това е, защото Слънчевите хора досега не са имали истински Съногадатели. О, имат много добри Лечители… но не и Съногадатели. Аз не съм вещица. Тази вечер ще обясня същността на Върховното цяло на Черните острия. Ще им разкажа за Спиралата и за Съня на Първия човек.

— И ще промениш начина ни на живот?

Бяла пепел се усмихна в мрака:

— Трепетлика, аз видях как Първият човек се превръща от човешко същество във Вълк и оттам — в Гръмовната птица. Слънчевите хора принадлежат на Небесата. Хората на Първия човек са принадлежали на Земята. Небе и Земя. Преплитащи се противоположности. Отделните части трябва да се слеят в едно цяло — така ще станат по-силни. Ето това е Спиралата. Това искам да дам на хората. Дошла съм не да вземам, а да давам. Аз съм мостът между световете и народите.

— Чудех се как да гледаме на теб. Племето иска съвета ми. Реших, че трябва да дойда тук и да чуя думите ти.

— Ти и Бягащ като вятъра управлявате мъдро Черните острия.

— Той все още те обича — каза тя.

Бяла пепел потопи ръка във водата.

— Стига толкова, моля те — размърда се неспокойно Трепетликата. — За мен усещането е все още ново.

Бяла пепел извади ръка от водата и намокри пламналите си страни с прохладната течност.

— Притеснява ли те тази негова любов? Аз вече победих моето изкушение, Трепетлика — но то не беше мъж.

Върховното цяло я зовеше. Трябваше само да затвори очи, за да потъне в красивата златиста мъгла. Екстазът я очакваше там — на една крачка от хоризонта на душата и.

— Тиха вода е единственият човек, който разбира и най-скритите ми копнежи. Защото и той самият ги е изпитал. — Тя се усмихна топло, припомняйки си как я бе спасил от Върховното цяло.

Трепетликата помълча за момент, след което каза:

— Хвърли още малко вода върху камъните. Щом ти можеш да издържиш, и аз ще мога.

Бяла пепел топна ръка в кожения мях. Затвори очи и плисна течността върху камъните, усещайки как напрежението се изцежда от тялото и. Върховното цяло пулсираше вътре в нея, разстилайки се от сияйната душа на дъщеричката и. Тя не разбираше напълно какво се беше случило, но се чувстваше така, сякаш детето и бе станало свещен Талисман, който бе вътре в нея — един бездънен извор на Силата.

Трепетликата произнесе решително:

— Ще кажа на всеки, който ме попита, че Сънят ти е за доброто на хората.

Бяла пепел кимна:

— Ще сънувам колкото мога по-силно заради тях.

Тиха вода прехапа неспокойно устна, когато Бяла пепел застана пред кладата, която пращеше и пукаше в центъра на лагера. Стотици очи я наблюдаваха с напрегнато внимание. Тя вдигна ръце, Възпявайки Силата си на непонятния за него език на Слънчевите хора. На хоризонта проблесна светкавица; там се кълбяха черни облаци, затулващи звездите.

„Да можех да разбера какво казва“ — помисли си Тиха вода. Тя бе омаяла слушателите си.

Стъпвайки тихо, той се промъкна зад палатката на Пелинов дух, където лежаха завивките им. Вързопът му бе скрит сред нагънатите кожи. Извади го леко и бръкна вътре, за да вземе Вълчия Талисман. Бяла пепел каза, че няма да има нужда от него… но изражението по лицата на Черните острия го караше да се чувства несигурен. Вълчият Талисман в ръката му започна да олеква, сякаш щеше да литне. Той го скри под връхната си дреха, където можеше да го придържа със сакатата си ръка.

Промъквайки се обратно покрай палатката, огледа напрегнато тълпата. Група воини бяха започнали да си шепнат нещо, а погледите им бяха сурови. Две старици клатеха глави недоверчиво и правеха резки отпъждащи движения с ръце, сякаш за да отблъснат думите на Бяла пепел.

Тиха вода пристъпи в сянката на палатката. Нещо се размаза под крака му. Той трепна.

— Чудесно, няма що. Кучешко лайно. И то точно до завивките ни. Тази нощ сънят ни ще бъде… — Замръзна на място, чул някой да се приближава.

— Вещица! — долетя до него приглушен глас.

По гърба му полазиха тръпки. Той източи врат и впери поглед в мрака. Внезапно Вълчият Талисман трепна. Тиха вода се олюля. Силата се разля по гърдите му като ледени пръсти, след това се стрелна напред, прорязвайки нощта, привличайки вниманието му към едно място зад палатките.

В отблясъците от огъня се открояваха два дебнещи силуета. Той разпозна единия — Корен!

Тогава видя оръжието в ръката на момчето. Сърцето му заблъска лудо в гърдите.

Бяла пепел огледа насъбралите се хора. Огънят хвърляше златисти отблясъци по изпитите им лица. Недоверието им сякаш сгъстяваше въздуха, правеше го по-тежък, изкарваше и дъха. Тя зарея поглед над огрените от звездна светлина върхове на палатките към буреносните облаци, прорязвани от мълнии в далечината. Наоколо се стрелкаха прилепи, ловящи насекоми.

Вдигна ръце и хората притихнаха.

— Дойдох, за да ви разкажа за Съня на Първия Човек — когото вие наричате Гръмовната птица. В началото Създателят сътворил четири свята. Три от тях били тъмни и студени. Нашите предци се изкачили през една дупка, за да достигнат до този четвърти свят на светлината. Гръмовната птица, или Първият човек, още Вълчият съногадател — ги извел от мрака.

Той повел битка със злия си брат, за да могат хората да живеят в единение със земята. Тук той сътворил Спиралата. Животът е Спирала без начало и без край, която винаги се изменя и винаги остава същата. Първият човек ни дал този сън и пътя към Върховното цяло. Аз съм тук, за да ви поведа в търсене на Върховното цяло. При него душите ви ще опознаят Първия човек и повелите на Силата. Търсете и ще откриете хармонията на земята.

Това е заветът на Вълчия сън и сега аз го предавам на вас. Кръвта ви е нова за тази земя, Слънчеви хора, и ще я направи силна. Онова, което загубиха Земните хора, ще откриете вие.

Тя затвори очи и видението изплува в съзнанието и.

— Един ден децата ви ще срещнат Търговци, носещи растението със златистите влакна. Душата му ще стане ваша. Ето вашето бъдеще:

Бяла пепел отвори очи.

— Видях децата ни. Те ще израснат силни, ще населят земята, душите им ще живеят в съзвучие с идващите сезони. Видях как призовават Гръмовната птица да донесе дъжд от небесата, който да напои растението със златните влакна. Поднасят дарове на Слънцето и всички са сити. Огърлици от небесносини камъчета украсяват вратовете им.

— Ако дирим Върховното цяло и помним Съня на Първия човек, земята ще бъде плодна утроба за нашия народ. Слънцето ще подхранва живота, поникнал от земята. Противоположностите се преплитат. Видях Танцьори с пера да се надигат от земята, представяйки пътуването на Първия човек от подземния свят. Видях как Танцуват в чест на Слънцето и хвърлят цветен прашец в четирите свещени посоки. Това наследство ще стане ваше, ако приемете Съня. Но ако не го направите…

Тя ги изгледа, отбелязвайки спокойно, че един от воините и е обърнал гръб. Бяла пепел извиси глас:

— Видях други земи, в които Върховното цяло бе отхвърлено. Видях хората да живеят като мравки, преравяйки земята, за да отнемат труда на другите. Видях изсечени гори и кръвта на земята, чиято почва бе отнесена от дъждовете в реките и оттам — в океаните. Върховното цяло не принадлежи само на хората, а на всичко живо. Ако вземем нещо, трябва да дадем друго в замяна. Това правило е сърцето на Спиралата.

— Силата дава на всеки възможност да избира! Какъв ще бъде вашият избор? Ще приемете ли да Сънувате Върховното цяло, или ще се отделите от Спиралата? Първият човек е видял в Съня си, че Върховното цяло ще позволи на хората да живеят в хармония със своя свят. Ще се отречете ли от този Сън?

Обзе я пълно изтощение. Усещаше как се движи новият живот в корема и, как се храни от соковете на тялото и. Тя сложи ръка отгоре му, сякаш искаше да го защити.

Огледа с блуждаещ поглед озарените от огъня лица.

— Чухте какъв е Сънят на Първия човек. Небе и земя — привличащи се противоположности. Аз ще отнеса този Сън и на клановете Куха флейта, Оса, Зелен камък, за да можем всички да живеем според повелите му. Аз казах.

Бяла пепел се извърна; никой не продумваше. Тя тръгна между палатките и постепенно започна да я обзема нарастващо безпокойство. Раздираните от мълнии облаци надвисваха все по-близо — вече почти бяха стигнали до лагера. Струваше и се, че долавя слаби гръмотевици.

Зад нея се разнесе приглушено мърморене — хората започнаха да обсъждат видението и и смисъла на думите и. Непослушко изникна пред краката и и вдигна тъжните си очи към нея.

— Къде е Тиха вода? — запита го тя, почесвайки го зад ушите. Кучето изскимтя и близна ръката и; топлият му език и подейства успокояващо. — Да, и ти си част от Върховното цяло.

Тя примигна и се прозя; умората и се бореше с желанието да намери Тиха вода.

— Иди при завивките — каза си тя. — Той ще дойде по някое време. Изтощена си, Бяла пепел. — Затътри се уморено през лагера към палатката на Пелинов дух и заобиколи колчетата, пристягащи покривалата. Завивките им бяха скупчени отзад. Коленичи и ги разгърна. Какво ли правеше Тиха вода? Сърцето и заби учестено, макар че нямаше някаква видима причина за това. Тя потри подпухналите си очи и се зави с горната постелка.

— Вещица! — изсъска някой до нея.

Сянката на вдигната бойна тояга проблесна върху палатката и Бяла пепел вдигна ръка, опита се да избегне удара и изпищя:

— Не!

Мускулестото тяло на Корен връхлетя върху нея и я просна по лице. Тя зърна за миг уплашените му очи, след което той се претърколи и скочи на крака. Тиха вода изкрещя гневно, втурвайки се от мрака с високо вдигнат камък към жената, която го очакваше със запънато в атлатъла копие. Но Корен се оказа по-бърз и бойната му тояга се стовари…

Силният удар на дърво в кост проехтя в нощта. Корен и жената се строполиха на земята.

Тиха вода падна на колене до Бяла пепел и и помогна да седне със здравата си ръка. Той трескаво зацелува косата и, шепнейки:

— Всичко е наред. В безопасност си.

Някой извика. Разнесоха се тревожни гласове. Бягащ като вятъра и Черна луна се появиха тичешком иззад палатката. Пелинов дух ги последва, носейки запален клон.

При вида на Пелинов дух Корен се отдели от мъртвата жена и протегна умолително ръце към него:

— Не съм убиец! Трябваше да го направя! Тя уби Гореща мазнина. А преди това уби Черната ръка. Видях я, че се промъква насам. Непрекъснато приказваше за магьосничество, разправяше, че Бяла пепел е зла вещица и ще прокълне всички ни.

Горчив храст се втурна в светлината на факлата и се взря надолу. Погледът и заскача от Корен към окървавената жена до него и обратно. От устните и се изтръгна ужасен вик:

— Кошничка?

Момчето кимна уплашено, търсейки разбиране по лицата им.

— Тя мразеше Съногадателите още откакто умря Зелен огън. Знаеш го, мамо! Обвиняваше за смъртта и Черната ръка. Мислеше, че Гореща мазнина се опитва да омагьоса децата, които бяха взели Черните острия. Гълчеше ме затова, че се опитвам да стана техен воин. Двамата с Лош стомах просто нямахме избор!

Пелинов дух разбута насъбралите се хора и приклекна до сина си. Впери твърдо поглед в замъглените очи на Корен. След това по устните му заигра хитра усмивка:

— Тази нощ ти стана воин.

— Но аз убих…

— Някой трябваше да го направи — каза му Тиха вода. — Тя бе обладана от злото. След като убиеше Бяла пепел, щеше да убие и мен. А след това още някой.

Пелинов дух протегна ръка и помогна на Корен да се изправи; докато го правеше, в небесата прозвуча падаща звезда. Всички се извърнаха, за да видят полета и; тя озари небето и изчезна в гъстите черни облаци. От няколко места проблеснаха мълнии и гръмотевицата избоботи като препускащо стадо бизони.

Бяла пепел се облегна на Тиха вода. Той погали нежно разрошената и коса, но не каза нищо. Тя вдигна глава и проследи погледа му, но той не гледаше мълниите. Беше отправил поглед към озарените от звездната светлина дюни, където огромният черен вълк бе застанал с вдигната лапа, гледайки замислено към тях. Жълтите му очи святкаха с огнените отблясъци на мълниите.

Гръмотевицата изтрещя отново, разтърсвайки земята и върху палатките започна да се сипе дъжд. Бяла пепел вдигна лице, наслаждавайки се на прохладните капки.

Черна луна отмести неспокойно поглед от вълка към мъртвото тяло на Кошничка, а сетне към Бяла пепел.

— Гръмовната птица каза своята дума — произнесе той. — Добре дошла в клана на Черните острия, Бяла пепел. Ти ни даде Съня на Първия човек. Сега ние трябва да го обмислим и да видим дали ще почувстваме неговата истина в сърцата си.