Вълчият талисман

ЕПИЛОГ

Лява ръка изкуцука през мочурливата трева и спря на песъчливия бряг. Водните талази се носеха по течението. Една костенурка се подхлъзна от един дънер и цопна в реката. Ята патици и гъски изпълваха небето, прелитайки над широката водна площ, хвърляща сребристи отблясъци под слънцето.

На север Голямата река се вливаше в Бащата на водите. Неговото Племе на вълка бе водило тежка битка за тази земя, прогонвайки Маскираните танцьори и вземайки много пленници. Жителите на тези земи не притежаваха упоритата воля на Слънчевите хора, така че Вълчето племе успя да завладее обширни територии. Сега вземаха данък, за да не нападат новите земи на Маскираните танцьори. Легендата за Мъдрото върховно цяло в небесата и за Вълчия съногадател вече бяха пуснали корени между тях.

Много неща бяха достойни за възхищение в тази плодородна нова земя. Прокопани вади напояваха дивия ориз, растящ в равнините на юг. Полята отвъд тях бяха обрасли с иглика и пача трева, която се полюшваше от вятъра. Макар че лятото бе още в началото си, Лява ръка предчувстваше, че жените ще съберат добра реколта. Няколко деца в една лодка по реката се смееха, хвърляйки плетена мрежа, за да ловят риба. Колко странно, че децата тъй бързо бяха привикнали с водата. Пясъчният жерав вече бе водил една група с лодка към солената вода в горещия мъглив юг. Там бе Търгувал с Блатните хора.

Пъшкайки от пукането на костите си, Лява ръка се наведе и загреба шепа пясък. Вдигна го към месестия си нос и го помириса, вдъхвайки влажното му ухание. Земята покрай реката имаше свой собствен Дух и той щедро раздаваше богатствата си на онези, които ги желаеха.

— Това ли е бъдещето, което ни обеща, Съногадателко? — прошепна той, вперил отслабналите си очи в кануто. — Може би наистина всичко стана според повелите на Силата.

Пъхна другата си ръка в кожената торбичка, която носеше на врата си и извади малкия черен вълк, който Лош стомах му бе изпратил. Той заблестя на слънцето — символ на Духа помощник, пратеник на Силата.

Разбира се, той веднага го бе разпознал. Някога статуетката бе почивала в черната вълча кожа при Свещения Талисман. А когато племето се разполагаше на лагер, каменният вълк се поставяше на триножник, за да пази Вълчия Талисман. Как ли бе попаднало у Лош стомах такова ценно съкровище? Неведоми бяха пътищата на Търговията и Силата и.

Той погледна прохладния пясък и след това вълка, сравнявайки тежестта им.

— Толкова дълъг път за един старец.

Той все още чуваше в спомените си въздишката на вятъра в смърчовете и елите на Тревистите планини, макар че краката му никога повече нямаше да следват пътеките, прокарани от Танцуващия с огън. И душата му никога вече нямаше да се извисява, докато обхождаше с поглед обширната долина на Сивия елен или Тревистите планини.

Вдигна лице към осеяното с облачета небе.

— Но мога да ги Сънувам, когато душата ми си отиде от тази земя. А дотогава ще следвам Съня на Първия човек.

Той впери за последен път поглед в Бащата на водите, хвърляйки шепата пясък по течението. При цопването и се образуваха кръгове, разшириха се и изчезнаха в зелените талази.

Тази нощ в палатката си щеше да разкаже на младите за Съногадателката, която бе дошла от племето на Слънчевите хора. Щеше да им разкаже за Лош стомах, сакатия герой на Земните хора. Щеше да им разкаже за новото му име — Тиха вода, и за Съня на Бяла пепел, както му го бе предал Търговецът.

— Противоположностите се привличат — промърмори той на себе си и вдигна черния вълк към слънцето, възхищавайки се на светлинните отблясъци по каменното му тяло.

Вятърът шепнеше между дърветата. Водата се плискаше тихо в пясъчните брегове И изведнъж се случи нещо странно: звуците сякаш се превърнаха в глас — глас на старица. Напрягайки слуха си, той едва успя да различи думите.

Лява ръка поклати глава.

— Сега пък взеха да ми се причуват разни неща. Остарявам.

Той изхъмка под носа си и притисна черния вълк до гърдите си, мислейки си: „Силата на Търговията постигна целта си, Тиха вода. Но накъде ще поеме този път? Към хората… или към Сънищата? И къде ще спре?“

Той се обърна и тръгна обратно по пътеката към покритите с дървесна кора жилища в лагера на Вълчето племе.