Вълкът и гълъбицата

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Вторият месец на годината току-що беше започнал. Снегът отстъпваше мястото си на проливни дъждове, а облаците висяха ниско над хълмовете и върховете на дърветата. Мокрият студ хапеше лицата и хората предпочитаха да прекарват дните си в близост до топлото огнище.

В хижата на Майда Айслин предпазливо разбутваше пламтящите главни, за да почисти огнището от пепелта и нагара. Студът веднага се промъкна в стаичката. Момичето знаеше, че Вулфгар е зает с конете, и беше използвало свободните минути, за да се погрижи за майка си. Майда седеше в разбърканото легло и наблюдаваше движенията на дъщеря си със странна усмивка върху тънките устни.

Внезапно Айслин почувства режеща болка в кръста и се изправи. От рязкото движение й се зави свят. Политна и тежко се опря на стената. Прокара ръка по влажното от пот чело и старата загрижено попита:

— Малкото ли се раздвижи?

Айслин се извърна изненадано към старата жена и с въздишка се отпусна на стола до огнището. Пръстите й се вкопчиха в метличката от клонки, докато очите умолително се вдигнаха към майката.

— Нима смяташе да го скриеш от мен, детето ми? — попита меко Майда.

— Не — промърмори едва чуто Айслин. — По-скоро ми се струва, че самата аз не исках да го вярвам.

Беше почти сигурна, че е забременяла, защото гърдите й се наливаха и дните й не бяха дошли. Ала мисълта, че под сърцето й расте малко същество с неизвестна съдба, беше страшна.

— Ето че забременя, малката ми — изграчи старата жена. — Знаеш ли поне от кого е детето? — Злобният й смях огласи стаичката. Приведе се напред и пъхна костелив показалец под носа на дъщеря си. — Спокойно, дъще, спокойно! Няма защо да се тревожиш! Така си отмъстим на онзи високомерен нормански лорд. Копелето ще има копеле!

Айслин стреснато вдигна очи. Нима наистина щеше да даде живот на незаконнородено дете? Отвратена от злобата на майка си, побърза да напусне хижата. Нещо я теглеше далеч от задушаващата атмосфера.

Почувства студената мъгла върху лицето си и облекчено въздъхна. Потънала в мислите си, бавно се запъти към къщата. Мина покрай дългите пасища, обозначаващи края на блатото и дълго стоя край брега на малкото поточе. Плисъкът на вълните сякаш й се надсмиваше. Докъде стигна толкова гордата някога Айслин! Носеше под сърцето си незаконнородено дете и дори не знаеше кой е създателят му: Рейнър или Вулфгар.

Искаше й се да изкрещи в лицето на целия свят страха и мъката си, ала продължи да стои неподвижна и замаяно да се взира в тъмния въртоп на водата. Как да съобщи вестта на Вулфгар? Той непременно ще се ядоса, че за дълго ще бъде лишен от нощните удоволствия. Прониза я и друга, още по-страшна мисъл: дали просто нямаше да отпрати нея и детето някъде далеч, по всяка вероятност в Нормандия? Не, не можеше да бъде толкова безсърдечен. Ала каквото и да я очакваше, тя трябваше да поговори с него.

Удобният случай се яви много по-скоро, отколкото й беше приятно. На минаване край обора надникна вътре и видя, че Вулфгар е сам. Беше коленичил пред коня си под покритата със сажди лампа, окачена на кука в стената, и с къс, остър нож изстъргваше копитото му. Много й се искаше да отложи още малко неприятната задача, ала грамадният жребец надуши присъствието й и предупредително изпръхтя. Вулфгар веднага вдигна очи. Отпусна копитото на Хън и се изправи. Макар да забеляза колебанието й, не направи опит да я пресрещне, а спокойно се зае да разтрива хълбоците на жребеца.

— Монсеньор — обади се най-сетне Айслин, — боя се, че трябва да ви съобщя нещо, което няма да ви бъде особено приятно.

— Не се тревожи толкова, Айслин — засмя се сърдечно мъжът. — Във всеки случай предпочитам да чуя една неприятна истина, вместо две-три сладки лъжи.

Айслин погледна в спокойно изпитващите я очи и тихо проговори:

— Дори ако ви разкрия, че очаквам дете?

Усмивката замря на устните му. След малко се изправи в целия си ръст и сви рамене.

— Е, това трябваше да се очаква. Както знаете, тези неща се случват често. — Усмихна се и очите му обходиха стройната й фигура. — За щастие ще минат няколко месеца, преди състоянието ви да попречи на взаимните ни удоволствия.

Айслин сърдито промърмори нещо и Хън, който стоеше съвсем близо до нея, предпазливо отстъпи встрани. Ала Вулфгар, изглежда не забелязваше какво й е причинил с думите си.

— Надявам се да преживея някак този сушав период, скъпа.

Засмя се и й обърна гръб. Ала в следващия миг Айслин се нахвърли отгоре му и като побесняла го заудря с юмруци. Вулфгар се обърна със смаяно лице и веднага няколко удара улучиха гърдите му. Като видя, че няма полза от усилията й, Айслин изскърца със зъби И се отвърна от него. Само след секунда дебелата подметка на зимната й обувка с все сила го изрита по глезена.

Вулфгар извика от болка и побърза да се скрие зад широкия гръб, на Хън.

— Какъв дявол се е вселил отново в душата ви? — простена той. — Какво съм ви направил?

— Безсърдечен грубиян! — изкрещя пронизително младата жена. — Непоносим, безчувствен и безмозъчен нормански дръвник! — Обърна се рязко и широката наметка описа дъга във въздуха. Крачето й изрита чувал със слама и сухата трева се посипа в целия обор. Уплашеното животно се дръпна настрани с пълен със сламки нос и Вулфгар остана заклещен между него и стената на обора.

Айслин излезе навън с гордо вдигната глава. До ушите й достигнаха ядните му думи:

— Глупак такъв, няма ли най-сетне да отстъпиш настрана!

Момичето блъсна вратата към залата и забърза към стълбите, без да каже нито дума. Насъбралите се около огъня мъже, които наблюдаваха играта на шах между Болсгар и Милбърн, изненадано вдигнаха глави. Айслин не ги удостои дори с поглед. Все още трепереща от гняв, тя изкачи стълбите и едва не се сблъска с Керуик, който беше понесъл наръч дърва към стаята на Гуинет. Младежът изпитателно я изгледа.

— Какво ви тревожи, Айслин?

Младата жена спокойно издържа погледа му и неприязнено отговори:

— Нищо, което да ви засяга.

— Връхлетяхте върху ми като морски вятър, а твърдите, че нищо не се е случило — възрази с усмивка той.

— Не бъдете толкова любопитен — изсъска Айслин.

— В залата са се събрали всички, освен един — махна с ръка младежът. — Следователно само той е причина за гнева ви. Защо се караха влюбените?

— Това изобщо не ви засяга!

— Казахте ли му за детето? — попита тихо Керуик и остави дървата.

Айслин смаяно го изгледа.

— Той очевидно не прие добре вестта, нали?

— В тази къща май никой не прави нищо друго, освен да се бърка и работите ми — промърмори с горчивина Айслин.

— Значи грамадният норманин е узнал едва днес — предположи Керуик. — Твърде е зает с воинските си дела и не разбира нищо от жени.

— Не съм казала, че не е подозирал нищо — премина в отбрана Айслин. — Предполагаше, че може да се случи нещо подобно…

— Е, и какво? Ще признае ли детето, или ще предостави тази чест на Рейнър? — попита иронично Керуик.

Айслин заплашително сви вежди.

— Детето е на Вулфгар. Няма никакво съмнение в това.

— Така ли? — попита изненадано младежът. — Майка ви твърди…

— Мама! — изсъска Айслин и пристъпи по-близо до него. — Ето откъде сте узнали!

Стреснатият момък отстъпи крачка назад.

— Тази жена дрънка твърде много — промърмори гневно младата жена. — Но каквото и да ви е казала, детето е на Вулфгар.

— Вярвам на думите ви, Айслин. Той поне е човек на честта, за разлика от онзи негодник.

— Така е — отговори твърдо Айслин. — И ви съветвам никога да не го забравяте!

Обърна му гръб и блъсна вратата на спалнята под носа му. Стъпките й отекнаха гневно по каменния под. Как се осмеляваше Керуик да предположи, че в нея расте семето на Рейнър? Самата мисъл за това я караше да обезумява. Тропна ядно с крак и си каза, че дори детето да е от Рейнър, неговият баща е Вулфгар. Каквото и да се случи, тя ще държи докрай на своето.

Керуик тръгна да види Майда и на минаване през двора забеляза отворената оборска врата. Видя наведения над жребеца Вулфгар и чу ядните му думи:

— Страхлив звяр! Как се изплаши от малката! Знаеш ли колко ми се иска да те кастрирам!

Хън изпръхтя и побутна с муцуна рамото на господаря си.

— Не се гали! — избухна Вулфгар. — Или пак ще я пусна насреща ти. Май никога не си преживявал нещо толкова страшно.

— Трудности ли имате, милорд? — обади се Керуик и пристъпи прага на обора. Беше твърдо решен да узнае дали норманинът продължава да държи на Айслин.

Вулфгар се извърна рязко и изръмжа:

— Не можете ли да ме оставите на мира!

— Простете, милорд — извини се смирено младежът. — Сметнах, че мога да помогна. Чух ви да говорите…

— Нищо не се е случило — прекъсна го сърдито Вулфгар.

— Срещнах Айслин в залата — започна плахо момъкът. Припомни си плющенето на камшика по гърба си и си каза, че е дързост да произнася това име пред господаря си.

Вулфгар се изправи и заплашително вдигна едната си вежда.

— Е, и?

Керуик решително преглътна страха си.

— Стори ми се напълно объркана, сър.

— Объркана, ами! — изпръхтя Вулфгар. После едва разбираемо промърмори: — Сигурно не и наполовина толкова объркана, колкото мен…

— Недоволен сте от вестта, че ще имате дете, така ли, милорд?

В очите на Вулфгар се изписа смайване, после неудържим гняв.

— Тя ли ти каза? — изкрещя извън себе си той.

— Не, милорд, не — прошепна страхливо Керуик. — Знам го от майка й.

— Старата има дълъг език — изръмжа Вулфгар и запрати кърпата върху грубо скованата маса.

— Какво смятате да предприемете, милорд? — осмели се да попита Керуик.

Вулфгар впи очи в неговите и студено попита:

— Забрави ли мястото си, саксонецо?

— Не, сър — побърза да го увери Керуик.

— Тогава помни, че не съм длъжен да отговарям на въпроси на крепостни — продължи предупредително Вулфгар.

— Моля ви, милорд — направи още крачка напред Керуик. — Айслин е от благороден произход. Ако роди незаконно дете, сигурно ще умре от мъка.

Вулфгар изръмжа нещо неразбрано и презрително му обърна гръб.

— Ти май нямаш и понятие каква сила е скрита в крехката й фигура, саксонецо…

— Да, но ако й заявите, че детето е на Рейнър, тогава…

— На Рейнър? — избухна Вулфгар и стисна ръце в железни юмруци. Отиваш твърде далеч, саксонецо. Как се осмеляваш да говориш за бащинството в мое присъствие? Какво те засяга този въпрос?

— Айслин е на същото мнение — въздъхна тежко Керуик. — Отговори ми с почти същите думи.

— Би трябвало да се вслушаш в тях — отговори поуспокоено Вулфгар.

— Тя няма никого освен мен, който би могъл да защити честта й, милорд. Познавам я от самото й раждане. Не мога да понеса да я унижат и да я захвърлят като непотребна вещ.

— Никога не бих й сторил зло — отговори с каменно лице Вулфгар. — Можем да изпратим детето в Нормандия, където никой няма да знае обстоятелствата около раждането му. Имам приятели, които ще го приемат с радост и ще го възпитат според положението му. Там ще се чувства много по-добре, отколкото аз в детството си.

— И Айслин ли ще изпратите в Нормандия? — попита с усмивка Керуик.

— Разбира се, че не — отговори изненадано Вулфгар. — Ще продължим да живеем заедно, както досега.

Младежът с усилие скриваше иронията си.

— Е, милорд, вие може би познавате дворцовите красавици, ала се боя, че по отношение на Айслин имате да учите още много. Тя никога не би оставила детето си.

— С времето ще проумее, че така е по-добре — реагира мрачно Вулфгар.

Керуик сдържано се изсмя.

— Тогава се пазете Айслин да не научи твърде скоро за плановете ви, милорд.

— Заплашваш ли ме, саксонецо?

— Не, милорд — поклати глава момъкът. — Ала ако желаете да задържите до себе си лейди Айслин, пазете намеренията си в тайна и не се доверявайте на човек, който би могъл да ви издаде.

Вулфгар недоверчиво изгледа младия саксонец и със заплашително тих глас попита:

— Значи ме съветвате да задържа детето и грехът ми ден след ден да се набива в очите на всички? А това означава, че омразата на саксонците към норманите непрекъснато ще се подхранва, нали?

Керуик отчаяно въздъхна. Защо този мъж не искаше да разбере?

— Не сте прав, милорд. — Вдигна очи и спокойно издържа пронизващия поглед на господаря си. — Да не мислите, че Айслин ще продължи да ви обича, ако изтръгнете детето от ръцете й и го пратите през морето? Вярвате ли, че ще се отпусне доволно в обятията ви? Ако постъпите по този начин, опасността от отмъщение ще стане реална. Размислете добре, милорд — заключи предупредително той. — Ще имате или майката и детето, или нито едното от двете. Не и само Айслин.

Вулфгар го изгледа със святкащи от гняв очи и отново се зае с работата си.

— Махайте се от очите ми. Айслин ще направи онова, което й наредя.

— Както желаете, милорд.

Иронията в гласа на младежа беше непоносима. Ала преди Вулфгар да успее да го наругае, Керуик се завъртя на пети и напусна обора.

Увита в топлата си наметка, Айслин седеше пред огнището в спалнята, когато тежките стъпки на Вулфгар се приближиха към вратата. Стори й се, че днес са по-колебливи от всякога. Приведе се още по-ниско над бялата ленена риза, която бавно се оформяше под сръчните й пръсти. Когато вратата най-сетне се отвори, вече нищо не напомняше за гневното ожесточение, с което се беше нахвърлила срещу него само преди час. Вдигна глава и го поздрави с топла усмивка.

Ала погледът на мъжа остана мрачен и недоверчив.

— По-добре ли сте вече? — изръмжа кратко той.

— Чувствам се великолепно, милорд. Но как стои въпросът с вас? — отговори учтиво тя.

Вулфгар промърмори нещо неразбрано и започна да се съблича. Айслин остави работата си настрана и се надигна. Отметна покривалото и закрачи към леглото, естествена и блестяща в голотата си. Вулфгар не можа да свали очи от нея. Видя как потръпна от студ и се сви под завивките. После го погледна, но той побърза да й обърне гръб и се запъти към огъня. Притури дърва за през нощта и пристъпи към леглото. Както всяка нощ, остави до главата си тежкия боен меч.

Лицето му беше смръщено в грозна гримаса. Айслин невъзмутимо му обърна гръб и се престори на заспала. Мъжът духна свещта, намести се в леглото, ала остана неподвижен и скован, без да прави опит да я докосне.

Минаха няколко минути. Най-после Айслин не издържа и се обърна към него. Стоманеносивите очи бяха впити в нея с такава сила, сякаш искаха да проникнат в най-интимните кътчета на съзнанието й.

— Грижи ли ви измъчват, монсеньор? — попита с мек глас тя.

— Тревожа се единствено за вас, мила. Всичко останало няма никакво значение за мен.

Айслин отново му обърна гръб, ала продължи да усеща пронизващия поглед в гърба си.

— Студено ми е — оплака се жално тя.

Вулфгар веднага се премести по-близо до нея. Все пак недостатъчно, за да усети топлината на тялото му. Едва когато цялото й тяло се затресе от студ, мъжът опря твърдите си гърди в нежния гръб. Докосването до голата й кожа разруши е един замах всички съмнения. Мисълта му беше обхваната от нежната закръгленост на тялото й. Вдигна ръце и ги притисна в гърдите й. После продължи надолу, към дългите, стройни бедра и мястото, където се съединяваха.

Айслин потрепери, но ръцете му властно я обгърнаха и преминаха към милувки, които я затопляха не само отвън.

Вулфгар я принуди да се обърне и като привлечени от магнит, очите й се потопиха в неговите.

— Знаеш какво искам — промърмори дрезгаво мъжът и устните му се впиха в нейните.

Отлично усети вътрешната й съпротива, ала не можа да спре сладостната разходка на ръцете си по това прекрасно тяло. След кратко колебание устните му притиснаха нейните в изгаряща целувка, разтвориха ги и проникнаха в най-интимните им дълбини.

Айслин забрави студа. Буен пламък лумна в утробата й, разпростря се нагоре по тялото, докато подчини и последните остатъци от разум в главата й. Простена и обви с ръце врата му. Вулфгар усети, че отново е успял да пробие ледената броня на сърцето й. Цялото й тяло се разтърсваше от сладостни тръпки и отговаряше със страст на силните му тласъци. Двамата вземаха и даваха всичко от себе си, докато накрая се съединиха в едно. Буйна вихрушка ги издигна в неподозирани висини и двамата се понесоха сред небесния лазур, поддържани само от взаимната си отдаденост.

Вулфгар се надигна и след като се увери, че Айслин спи дълбоко, скочи от леглото. Челото му беше прорязано от дълбока бръчка. Огледа още веднъж съвършената фигура и разпръснатата по възглавниците златна коса. Поклати глава и се извърна, изненадан за кой ли път от бързата промяна в настроението й. Нахлузи жакета и панталоните и тихо напусна покоите си.

Намери Болсгар на обичайното му място в залата. Старецът беше опънал крака пред огъня и се наслаждаваше на чаша с вино от най-добрата реколта. Вулфгар придърпа един стол и също си наля. Двамата мъже дълго седяха мълчаливо, загледани в съскащите пламъци. Най-сетне старият решително взе думата.

— Какво е заоблачило челото ви, Вулфгар?

Мина доста време, преди по-младият да реагира с насрещен въпрос, който от дълго време измъчваше ума му.

— Какво става в ума на жената, Болсгар? — В очите му се изписа мъчителна безпомощност. — Дали просто ме измъчва, или се стреми да утоли жаждата си за отмъщение?

— Бедното ми момче — усмихна се Болсгар. — Жената е най-нежното, и в същото време най-жестокото същество на света. Желае непрестанно да я обичаме и глезим. Ако си добър с нея, няма да те изостави и в най-страшната минута. Но очаква винаги да пазиш честта й. — Усмивката му стана още по-широка. — Знае се, че можем да имаме истинско доверие само в онези, с които сме свързани чрез брачни клетви.

— Ами! — изпръхтя презрително Вулфгар. — Досега съм завоювал жените с по шепа медни монети и после с лека ръка съм се отървавал от тях.

— Така е — промърмори Болсгар. — Но не забравяйте, че най-важната задача на жената е да създава нов живот, да се грижи за него от деня на рождението му. Помислете обаче, че мъжът също трябва да носи отговорност за него.

Вулфгар мрачно изгледа стария рицар, разсърден от неизречения упрек.

— Какво ме засягат желанията и копнежите на жените! Заклел съм се във вярност на Вилхелм и съм верен до смърт на стария си боен другар Суейн. Какво повече ми е нужно? И без това е достатъчно трудно да си пробиеш път в живота. — Гласът му ставаше все по-хладен. — Жените не са нищо повече от играчки. Даряват ме с удоволствие, аз им отвръщам със същото. Защо да разменям с някоя клетви за вечни времена? Само за да ги запазят в старите книги на някое мрачно абатство ли?

Болсгар се приведе напред и настойчиво заговори:

— Сега обаче не говорим изобщо за жените, а за една от тях, Вулфгар. В живота на всеки мъж идва времето, когато трябва да си даде сметка за онова, което е постигнал. — Вдигна тъжно рамене и безсилно се отпусна в креслото си. — Аз се провалих. Всичко, което правех, нараняваше обичани от мен хора или се разпадаше на прах. Загубих имотите си, приятелите и синовете си. Остана ми само дъщерята, която не е в състояние да живее в мир с околните. Нямах очи да видя протегнатите към мен ръце и сега си плащам за това.

Помълча малко и сериозно продължи:

— Вие имате щастието да бъдете обичан от прекрасна жена, чийто ум и доброта са високо ценени от всички ни. Не бъдете глупак, Вулфгар, и не го стъпквайте с крак! Или толкова ви е неприятна?

Сграбчи рамото му и го принуди да го погледне в очите.

— Защо я карате да страда, че ви е наранила? Нима искате да се плачи по пода и да ви умолява за милост? Досега използвахте тялото й, отначало насила, сега с хитрост и доброта. Нощ след нощ я принуждавате да ви служи и в очите на всички местни хора тя си остава само ваша наложница. Айслин е от благороден произход и има право на осигурено бъдеще. Ако я отблъснете само защото фалшивата гордост е замъглила погледа ви, ще заприличате на самохвалния воин, който след няколко чаши вино разказва небивалици за героични дела, които непременно би извършил, само че…

Ако думите бяха дошли от някой друг, Вулфгар непременно би го пребил от бой. Ала уважаваше стареца повече от всички останали, затова сърдито го прекъсна:

— Не искам да чувам нито дума повече! — Продължи с нарастващ гняв: — Първо тя, после онзи глупак Керуик, а сега и вие. Ако продължава така, скоро ще трябва да чуя и поученията на малката Хлин. — Изпъна рамене и решително изгледа стария мъж насреща си. — Айслин ще роди това дете независимо дали е мое или не. Веднага след раждането ще го пратя през морето.

— Нима искате да кажете, че е бременна? — попита изненадано Болсгар.

— Не знаехте ли? — изгледа го стъписано Вулфгар. — Вече си мислех, че всички са научили новината. С изключение на мен, разбира се.

Болсгар отново стана сериозен.

— Кажете ми какво възнамерявате да правите! Ще се ожените ли за момичето, както изисква дългът ви?

Вулфгар го изгледа със святкащи от гняв очи и процеди през стиснати зъби:

— Ще правя каквото си искам! — После му обърна гръб и с бързи крачки се запъти към спалнята си.

Когато влезе, Айслин седеше на леглото и притискаше ръка до сърцето си. Очите й бяха пълни с боязън. Вулфгар усети, че ядът му се изпарява, захвърли дрехите и побърза да я притисне в обятията си, Скоро и двамата заспаха дълбок сън.

На следващата сутрин Вулфгар слезе в залата по-късно от обикновено. Суейн и Болсгар вече се бяха разположили около масата заедно с останалите рицари. Болсгар вдигна очи към Вулфгар и се приведе ниско над чинията си. Суейн обаче се облегна на стола си С весело изражение на лицето и в очите му проблесна приятелска ирония. Вулфгар разбра, че новината се е разпространила сред рицарите му.

Викингът услужливо му подаде пушено месо и сварени яйца и гръмкият му глас огласи залата:

— Значи женичката забременя, а? Как посреща новото си положение? Стана ли поне малко по-покорна? Чувствате ли се най-после пълновластен господар?

Вулфгар огледа зяпналите насреща му мъже и сърдито се приведе към чинията си. Мидред и Хайлан спряха работата си и смаяно се спогледаха. Хлин, която седеше до големия казан, зяпна от изненада. Само Керуик продължи невъзмутимо да изпълнява задълженията си.

— Суейн — изсъска към стария си другар Вулфгар, — в някои моменти устата ти е по-бърза от разума.

Викингът отметна глава назад и сърдечно го потупа по рамото.

— И без това новината щеше скоро да се разнесе, милорд. Поне момичето да беше малко по-дебеличко, ами то… Не може да го крие още дълго. — Изгледа го и с понижен глас продължи: — Този е най-добрият път за опитомяване на дръзки лисици. Правете й бебе след бебе и вече няма да смее да се опълчва срещу вас.

Вулфгар се огледа с неловко изражение на лицето. Много му се искаше да прати по дяволите верния си спътник. Ала севернякът още не беше свършил.

— Така е най-добре! По този начин и саксонците ще проумеят кой е господарят. Вземайте жените им в леглата си, момчета, и се погрижете да ви раждат копеле след копеле!

Болсгар смаяно изгледа Суейн и в очите му просветна уплаха.

Севернякът невъзмутимо продължи:

— Така е, малката женичка заслужава наказанието си. Вече не можех да понасям високомерието й. Сега обаче ще я прогоните от дома си и ще си потърсите нещо ново. И без това залата е пълна с жени.

Вулфгар стигна до края на търпението си. Тресна с юмрук по масата и скочи. Без да удостои Суейн дори с поглед, закрачи към вратата и излезе навън, сподирен от десетки любопитни погледи.

Вратата едва се беше затворила зад него, когато Суейн се отпусна назад в стола си и избухна в луд смях. Болсгар беше готов да се усъмни в здравия му разум, когато най-сетне нещо просветна пред очите му и той проумя истинските намерение на викинга. С леко сърце се присъедини към веселието му.

Айслин слезе в залата малко след Гуинет. Без да губи време, Хайлан беше съобщила на сестрата, че семейството скоро ще се увеличи с нов член. Злобната жена не закъсня да изсипе отровата си.

— Робинята май е решила да завоюва благоволението на господаря си с всички средства. Ала не си дава сметка, че щом е забременяла, дебелият корем може да се окаже пагубен за положението й. Господарят ще трябва да се лиши от ласките й и нищо чудно скоро да я прати в някоя мръсна хижа, или още по-далеч, за да скрие позора си от хорските очи.

Айслин спокойно погледна към нея и с достойнство отговори:

— Поне доказах, че съм в състояние да раждам деца. Има някои, които биха дали всичко на света, за да забременеят, но усилията им остават напразни. Съжалявайте тях, защо мен?

Остави двете жени с отворени усти, но не можа да се зарадва на победата си. Злобните думи на Гуинет изцяло съвпадаха със собствените й страхове. Каква съдба очакваше нероденото дете, ако не съумееше да убеди Вулфгар да я вземе за жена? Знаеше само едно: че не бива насила да му налага волята си. Така само щеше да го подтикне към бягство, а нищо чудно после да потърси забрава в обятията на друга.

Вулфгар се върна от Крейгън на смрачаване. Изкачи с тежки стъпки стълбите към спалнята, стиснал под мишница шлема и кожената качулка. Блъсна вратата и завари Айслин пред огъня, наведена над обичайния си шев. Младата жена веднага отбеляза, че любимият й все още е в плен на мрачните си мисли, и мълчаливо му помогна да се освободи от бронята и наколенниците.

— Приготвих ви банята — проговори спокойно тя.

Вулфгар изръмжа някаква благодарност и изхлузи през главата си долната риза. Внезапно спря и изгледа с блеснали от гняв очи как момичето се опитваше да вдигне от плочата тежкото ведро.

— Какво правите там, жено? — попита остро той.

Айслин учудено се обърна.

— Приготвям ви банята, както винаги — отговори тихо тя.

— Седнете на мястото си! — заповяда рязко мъжът. Изскочи навън и изкрещя: — Мидред!

Само след минута жената плахо провря глава през открехнатата врата. При вида на мрачния господар ръцете й се разтрепериха.

— Какво желаете, милорд?

— За в бъдеще ти ще чистиш покоите ни и ще приготвяш ваната по заповед на лейди Айслин. — Посочи младата жена и все така рязко продължи: — И преди всичко ще внимаваш да не вдига нищо тежко.

Мидред въздъхна с облекчение и въпреки мрачното му изражение на лицето й светна усмивка. Побърза да напълни дървената вана и скришом смигна на Айслин, която с почуда наблюдаваше ставащото.

След като жената се оттегли, Вулфгар свали панталона и с доволна въздишка се отпусна в топлата вода. Скоро болката в натъртените от дългата езда крайници отслабна. Хън препускаше като луд, докато господарят му напразно се опитваше да сложи ред в обърканите си мисли.

Айслин отново се приведе над ризата, която шиеше. Само от време на време вдигаше очи към него. Вулфгар всеки път улавяше погледа й.

— Милорд — промълви нерешително тя, — щом съм ваша робиня, защо нареждате на други да вършат работата ми?

— Защото задачата ви е да служите на удоволствието ми — отговори с ръмжене Вулфгар.

Айслин скъса конеца със зъби и тихо продължи:

— Нямах намерение да разкривам състоянието си пред света. Казах само на вас. Ала се боя, че междувременно цял Даркенвалд узна за бременността ми.

— Така е — изфуча Вулфгар. — Даркенвалд е пълен с бъбривци.

— Какво ще правите с нас? Ще изпратите ли мен и малкото в Нормандия, или сте решил нещо друго?

Беше й невъзможно да задържи този въпрос. Вулфгар я погледна изпитателно, припомнил си предупрежденията на Керуик.

— Защо питате?

— Трябва да зная, монсеньор. Страх ме е да живея далеч от милите на сърцето ми хора.

— Каква разлика има между нормани и саксонци? — отряза сърдито Вулфгар. — Всички сме същества от плът и кръв. Детето, което носите под сърцето си, е половин норманин и половин саксонец. Никой не знае към кой от двата народа ще се почувства привлечен, когато порасне.

Айслин сгъна ризата в скута си, без да го изпуска от очи. Още не беше й отговорил.

— Нямате ли доверие в други освен във вашите саксонци? — попита обвинително Вулфгар. — Аз не съм по-различен от англичаните.

— Прав сте, милорд — отговори тихо Айслин. — В много отношения наистина сте като нас.

Вулфгар грозно смръщи чело, ала не намери думи, с които да изрази недоволството си. Излезе от ваната, изтри се с ленената кърпа и се облече. После й предложи ръката си и я отведе в залата. Вечерята мина в мълчание под любопитните погледи на норманските рицари и саксонските крепостни.

Айслин седеше сама в спалнята си и шиеше дрешки за нероденото си бебе. Беше минал повече от месец, откакто беше съобщила на Вулфгар, че очаква дете. Днес се чувстваше особено отчаяна и унила. Вулфгар беше заминал още рано сутринта и Гуинет не пропусна случая да се нахвърли върху нея с острия си език. Айслин едва задържа сълзите си, скочи от масата за обяд и се скри в самотната си спалня. Гуинет злобно се беше осведомила дали вече е събрала нещата си. Вулфгар нямало да чака дълго и щял да я отпрати в Нормандия заедно с копелето й…

Без да има зли намерения, майка й само досипа сол в раната. Промъкна се тайно в спалнята, уж да се осведоми за състоянието на дъщеря си, ала веднага започна да я заклева, че е крайно време да избягат от Даркенвалд. Вулфгар със сигурност щял да ги прогони. Както обикновено, Айслин й отговори с остри думи и старата побърза да изчезне.

Младата жена разстла дрешките върху леглото и замислено ги загледа. Ала не можа да се утеши дори с мисълта за малкото същество, което скоро щеше да протегне ръчички към нея.

— Какво ли ще бъде — момиче или момче? — Почувства, че детето се раздвижи в нея, сякаш й отговаряше, и се усмихна. — За какво ли съм се загрижила? Ще бъда доволна, ако го родя в почтен брак. Не мога да създам на бял свят незаконнородено дете…

Преметна една пеленка през рамото си и пристъпи към прозореца. Припомни си стара люлчина песен и тихо затананика. Дъждът потропваше по перваза на прозореца, а подранилият южен вятър си играеше с косите й. Откъм обора прозвуча крясък, после високи мъжки гласове. Вулфгар и Суейн се бяха върнали. Айслин помисли, че Вулфгар ще дойде да я поздрави както обикновено, и побърза да прибере детските дрешки. Седна пред огъня и нервно приглади гуната си.

Времето минаваше, а Вулфгар така и не се появи. Гръмкият му глас ехтеше в залата. Айслин втренчи очи в огъня и мрачно се усмихна. Ето че хората му и онази жена Хайлан ставаха по-важни за него…

Скоро на вратата се почука и тихият глас на Мидред съобщи:

— Масата е сложена, милейди. Господарят ме праща да ви поканя на вечеря, ако не предпочитате да се храните в стаята си.

Айслин почувства в думите й потвърждение на страховете си. Защо трябваше да праща друг човек да я повика?

— Кажете, че му благодаря за поканата и ей сега ще сляза да вечерям с него.

След минута Айслин заслиза по стълбата и Вулфгар с усмивка се надигна да я поздрави. Без да му отговори, тя се сви на стола си и втренчи очи в чинията си. Мъжът смръщи чело и се запита какво ли я е разсърдило отново. Ала не можа да си отговори.

Яденето беше обилно и отлично приготвено. Бяха направиш гъста супа от пресен дивеч, агнешко и запазени от есента зеленчуци. Затова пък разговорът не вървеше. Мъжете мълчаливо надигаха роговете и чашите си и Вулфгар винаги даваше добър пример. Над ръба на чашата очите му все по-често се впиваха в Айслин, която уморено ровеше в чинията си. Лицето й беше мрачно и недружелюбно. Мъжът с уплаха се запита дали пък не мрази нероденото, както майка му беше мразила него. Може би наистина щеше да бъде най-добре да го дадат някъде по-далеч, за да му спестят подобна съдба. С мъка си припомняше омразата и отвращението на собствената си майка.

През последните седмици все по-трудно се справяше с резките промени в настроенията й. Понякога беше достатъчна само една дума, и Айслин избухваше в неудържим гняв и го засипваше с тежки обвинения. Само в леглото беше както винаги. Отначало се правеше на сдържана, после се отдаваше с неохота, а накрая се устремяваше към него с буйна страст. И всеки път Вулфгар с усмивка си казваше, че никога няма да проумее жените.

Гуинет също забеляза мрачното мълчание на Айслин и доверително склони глава към брат си. Съскащият й глас се чу в цялата зала:

— В последно време често сте вън от къщи, Вулфгар. Има ли нещо, което прави оставането ви у дома непоносимо?

Айслин вдигна очи. Много добре знаеше, че злобната забележка е насочена към нея. Каза си, че е направила грешка, като е слязла на вечеря. Ала сега трябваше да се защитава или да признае пред всички поражението си.

Болсгар усети, че отново надвисва караница, и се опита да промени темата:

— Дивечът лека-полека излиза от гъстите гори. Това е сигурен знак, че пролетта не е далече. В последно време падат само леки утринни мъгли.

Гуинет подигравателно го прекъсна:

— Леки утринни мъгли, глупости! Тази част на Англия е направо отвратителна. Толкова мокра и студена! И пролетта няма да промени нищо. Тук цяла година вали.

— Не говори така, Гуинет — произнесе укорително бащата. — Тази година ще бъде особено важна за нас. Страната ни е опустошена от войната и бедните ни сънародници трябва да работят упорито, за да възстановят благосъстоянието й. Ако жътвата не е добра, следващата зима и ти ще го почувстваш със стомаха си.

Настъпи тишина. Чуваше се само подрънкването на чашите върху масата. Хлин и Керуик побързаха да ги напълнят отново. Айслин видя как погледът на Вулфгар се насочи към Хайлан и недоволно отбеляза, че разгорещената от огъня вдовица е разтворила ризата и пълните й гърди са изложени на показ.

Скоро благодарение на виното настроението се повиши. Когато Гоуейн започна да подрънква на лютнята си, Суейн и Милбърн зареваха с пълен глас шеговити песнички. Прозвучаха викове за още вино и бира.

Хайлан беше свършила работата си и с блеснали очи наблюдаваше веселата глъчка на мъжете, които с гръмки викове се надпиваха. Когато Бюфон й предложи рог с бира, тя не се колеба дълго. Надигна го и предизвикателно огледа разгорещените нормани. Гоуейн вдигна тържествено току-що напълнения си рог и го изпразни на един дъх. Милбърн последва примера му. Дойде редът на Бюфон, ала тази вечер той беше пил повече от обичайното и с ръмжене отказа. Суейн обаче напълни чашата му до ръба и бедният рицар трябваше да се подчини на общата воля. Пое дълбоко въздух и се подложи на тежкото изпитание. Успя и под всеобщите ръкопляскания облиза и последната капка от дъното на чашата.

Възбуден от изпития алкохол, Бюфон скочи и притисна до гърдите си закръгленото тяло на младата вдовица. Хайлан се изсмя и с все сила го отблъсна. Рицарят политна към близката пейка и безпомощно се отпусна на твърдото дърво. Младата жена се завъртя кокетно пред Гоуейн и затропа с крак в див ритъм. Младият рицар веднага пое предизвикателството и скочи насреща й. Струните на лютнята прозвъняха весело. Хайлан развя поли и под всеобщото одобрение се понесе с боси крака из залата. Вулфгар доволно протегна крака под масата и развеселено се загледа в представлението.

Хайлан дебнеше да улови погледа му. Почувства интереса му и въпреки заплашително святкащите очи на Айслин затанцува все по-близо до него. Тъмните й очи се впиваха предизвикателно в лицето на лорда, покритата със ситни капчици пот кожа прелъстително проблясваше. Когато пръстите на Гоуейн все по-бързо се плъзнаха по струните, Хайлан вдигна поли високо над коленете и се понесе в буен ритъм около голямата маса. Внезапно се отпусна на колене пред Вулфгар и направи дълбок поклон. Корсетът се разтвори и целите й гърди излязоха на показ.

Айслин се вцепени на мястото си, докато Вулфгар и останалите въодушевено заръкопляскаха. Възмущението й от безсрамието на вдовицата стана непоносимо, когато пръстите на Гоуейн подхванаха нова мелодия и вдовицата оживено затропа с крака. Обърна се настрана, не можейки да понесе продължаващото унижение. Вулфгар се извърна и посегна към чашата с вино. Отпи дълга глътка и плъзна поглед към натежалите гърди на Айслин, сякаш тайно правеше сравнение между двете жени. Гуинет, която непрекъснато ги наблюдаваше, доволно се усмихна. Тази вечер никой не би сметнал лорда и любимата му за любовна двойка. При тази мисъл жената избухна в злобен смях. Вулфгар я изгледа учудено, докато Айслин потъна още по-дълбоко в мрачното си мълчание.

Младата жена отлично разбираше какво е предизвикало веселостта на съперницата й. Очевидно Вулфгар се чувстваше отблъснат от обезформяващото се тяло и се оглеждаше за нещо по-приятно.

Не можа да издържи подигравателния поглед на жената и скочи от мястото си. Измъкна се от залата и излезе в леденостудената нощ. Треперейки с цялото си тяло, тръгна към хижата на майка си. Щеше да прекара нощта при нея, а Вулфгар нека се забавлява с другата в собственото си легло! Беше се уморила да чете желанията в очите му и да се надява на добра дума. Търпеливото очакване я даряваше единствено с нова сърдечна болка и все по-дълбоки съмнения. Чувстваше се на края на силите си.

Намери майка си приведена над остатъците от оскъдната си вечеря. Старата жена вдигна очи и Айслин повярва, че тази вечер е по-разумна от обикновено. В думите й прозвуча нежност:

— Ела, мило дете. Огънят ще стопли и двете ни.

Сякаш усетила състоянието й, Майда се надигна и бързо уви с топло одеяло треперещото тяло на дъщеря си.

— Какво те води насам в този студ, мила? Ако не мислиш за себе си, помисли поне за детето. Какво те прогони от спалнята на лорда, та търсиш утеха при слаба жена като мен?

— Страх ме е, че скоро ще се преместя завинаги при теб, мамо — изхълца Айслин, не можейки да сдържа повече сълзите си.

— Какво? Нима копелето те прогони? Нима този проклет норманин вече ти се насити? — прошепна потиснато Майда, ала в следващия миг очите й злобно проблеснаха. — Ти ще родиш копеле на копелето. Ден след ден детето ще му напомня за престъплението му.

Айслин отговори през плач:

— По-скоро ще ме прогони някъде по чуждите земи, за да не се чувства зле от вида на незаконното си дете.

— Да те махне оттук? — стъписа се Майда. — Нима ще допуснеш да те раздели от майка ти?

Айслин безпомощно вдигна рамене и с тъга проговори:

— Той е лордът, аз съм само една робиня. Какво да сторя, за да го разубедя?

— Тогава бягай, детето ми! Бягай, преди да е станало късно — произнесе заклинателно Майда. — Мисли само за себе си. Забрави хората в Даркенвалд. Те няма да имат никаква полза, ако те изпратят в далечната Нормандия. Ще избягаме на север, където имаме роднини и ще ни дадат подслон. Ще останем там, докато се роди детето.

Айслин замислено се загледа в догарящия огън. Днес думите на майка й звучаха разумно. Дали Вулфгар изобщо ще забележи внезапното й изчезване? Може би дори ще почувства облекчение, че въпросът се е решил по най-простия начин? Болеше я, че ще замине далеч от родното си място, но Вулфгар просто не й оставяше избор. Щом така и така трябваше да се махне, по-добре в северна Англия, отколкото в напълно чуждата за нея Нормандия.

— Добре, мамо — промърмори най-сетне тя и старата жена изненадано вдигна глава. — Може би така ще бъде най-добре. Ако не може да ме намери, няма да има възможността да ме прогони от Англия.

Майда притисна ръце до сърцето си и затанцува като безумна в бедняшката стаичка.

Айслин не можа да сподели радостта й. Надигна се и безсилно се повлече към вратата.

— Събери вещите си и на зазоряване бъди готова. Утре Вулфгар заминава за Крейгън и двете ще тръгнем на път веднага след него. Бъди готова. Аз отивам да преспя за последен път с него, за да не заподозре нещо.

Излезе бързо от хижата и с тежки стъпки тръгна към дома си. Отвори тежката порта и първото нещо, което се наби в очите й, беше замъгленият поглед на Вулфгар, насочен към все още танцуващата Хайлан. Мъжът беше втренчил очи в разголеното деколте. Тежките гърди се поклащаха в див ритъм под тънката риза и сякаш всеки миг щяха да изхвръкнат.

Айслин събра последните остатъци от достойнството си и спокойно закрачи към стълбата. Като привлечен от магнит, Вулфгар втренчи поглед в гърба й. В този миг Хайлан препречи пътя й и сладостно заизвива стройното си тяло само на сантиметри от нея. Айслин я изгледа с хладно презрение. Гоуейн засрамено отпусна ръце и лютнята замлъкна. Хайлан ядосано се извърна и в този миг Айслин гъвкаво се промъкна покрай нея, за да се прибере в спалнята си.

Вулфгар скочи и с два скока я настигна.

— Къде бяхте толкова време? — попита тихо той. — Изчезнахте внезапно и се уплаших, че не ви е добре.

— Всичко е наред, милорд — отговори хладно Айслин. — Съжалявам, че ненужно сте се разтревожили за мен. Отбих се да видя как е мама.

Вулфгар блъсна вратата на спалнята и й отстъпи да мине първа. После се облегна на затворената врата и изпитателно загледа към Айслин се скри в най-тъмния ъгъл и бързо се разсъблече. Очите му ненаситно милваха закръгления гръб и все още стройната талия. Видя за миг гърдите й, когато изтича да леглото, но тя веднага побърза да се скрие под завивките.

Вулфгар се разсъблече и се просна с цялата си дължина на леглото. Посегна и я привлече към себе си. Започна да целува лицето й, после зарови устни в ухаещите коси и нежно промърмори:

— Ах, малка моя женице, каква радост ми доставяш само. Какво ще правя, ако те изтръгнат от ръцете ми?

Айслин извърна лице и измъчено въздъхна:

— Да, кажете ми какво ще направите, милорд? Много ми се иска да го зная.

Мъжът тихо се изсмя и нежно отърка нос в рамото й.

— Сигурно ще си потърся друга, също така страстна и красива. Надявам се и тя да ме направи щастлив.

Айслин почувства болезнено пробождане в сърцето, ала не пропусна да му отвърне със същата монета:

— Дръжте се за Хайлан, милорд. Убедена съм, че тазвечерното представление ви достави огромно удоволствие.

Вулфгар избухна в смях и се претърколи настрани. Само след минута отново я притисна до себе си и не се възмути от сърдитото й изражение, тъй като много от нощите им започваха по този начин.

И тази нощ Айслин не успя да запази самообладание в прегръдките му. Въпреки това решението й утре да го напусне беше по-твърдо от всякога. Дано с тази постъпка възвърне поне част от самоуважението си. Макар отсега да знаеше, че ще й бъде невъзможно да забрави този мъж и горещите милувки, които бяха завладели цялото й същество.

Въздъхна и се отдаде изцяло на лумналата в тялото й страст. Отвори се за целувките му като цвете и го притисна до себе си, сякаш никога нямаше намерение да се отдели от него. Вълните на страстта ги отнесоха в неподозирани висини. Ала веднага след изпепеляващия оргазъм Айслин се сгуши трепереща в обятията му и жалните й хълцания отново огласиха стаята.