Вълкът и гълъбицата

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

На другата сутрин Айслин се събуди от нежно пошляпване. Внезапно изтръгнато от обятията на съня, момичето изплака и скочи на крака. Озова се лице в лице с Вулфгар, седнал ухилено на края на леглото. Поглъщайки я с очи, той й подхвърли дрехите. Много му се искаше да помилва потръпващите млади гърди, после и гъвкавите стройни бедра. Проследи с очи как меката плът с цвят на слонова кост изчезва под долната риза и въздъхна.

— Ама че мързелива жена — укори я с престорена строгост. — Крайно време беше да станеш. Донеси ми вода да се измия. После ще ми помогнеш да се облека. Моят живот не е лек като твоя. — Айслин сънливо примигна, без да отговаря. — Май сънят ти е доста дълбок — прибави укорително той.

— Надявам се, че вие също спахте добре, милорд — отговори с високо вдигната глава тя. — Изглеждате бодър.

Вулфгар замислено я изгледа. От очите му се излъчваше топлота и сърдечност.

— Да, чувствам се освежен, демоазел.

Айслин се изчерви.

— Ще донеса вода — промълви тя и изтича навън. Когато напълни кофа с вода от ведрото, което вреше над огнището в залата, Майда пристъпи зад гърба й.

— Той залоства вратата, а през деня пред нея постоянно има пост — изхленчи старицата. — Какво да направя, за да те предпазя от него? Чух писъка ти…

— Не ме е докоснал — отговори Айслин и сама се учуди на думите си. — Цяла нощ спах на пода до леглото.

— Що за човек е той? — проплака Майда. — Сигурна съм обаче в едно: не те е пощадил от добро сърце. Само почакай! Тази нощ непременно ще те вземе. Нямаш никакво време, дъще. Бягай! Бягай!

— Не мога — прошепна Айслин. — Връзва ме за леглото.

— Отнася се с теб като с животно! — проплака възмутено Майда.

Айслин вдиша рамене.

— Поне не ме бие. — После си припомни сутрешния му поздрав и потърка задничето си. — Е, съвсем малко…

— Но ако го ядосаш, непременно ще те убие.

Айслин поклати глава. Припомни си близостта на коравото му тяло и си каза, че този човек не е в състояние да й стори зло.

— Не, мамо. Той е различен…

— Откъде знаеш? Хората му се боят от него.

— Аз обаче не се боя — заяви усмихнато Айслин.

— Глупачка! — изхленчи Майда. — Винаги си била упорита като баща си. Ще видиш докъде ще те доведе това.

— Трябва да вървя — проговори тихо Айслин. — Иска вода за миене.

— Все ще намеря начин да ти помогна!

— Недей, мамо! Страх ме е за теб. Викингът на име Суейн пази гърба на господаря си с очи на сокол. Непременно ще те убие. Не прави нищо, умолявам те!

— А какво ще стане с Керуик? — изсъска Майда и хвърли поглед към ъгъла, където младежът спеше, свит на кълбо между песовете.

Айслин отново вдигна рамене.

— Рейнър унищожи всичко.

— Керуик е на друго мнение. Все още те иска за жена.

— Няма ли най-после да проумее, че живеем в съвсем друг свят! Днес не е като преди една седмица. Ние сме роби и нищо повече. Нямаме никакви права, освен тези, които ни дава новият господар.

Майда подигравателно се изсмя.

— Странни неща се чуват от устата на високомерната ми дъщеря…

— Нима остана нещо, с което бихме могли да се гордеем, мамо? — попита уморено Айслин. — Важното е да останем живи и да си помагаме, доколкото можем.

— Твоята кръв е най-благородната в цяла Англосаксония. Баща ти беше велик господар. Няма да допусна да раждаш деца на някакво си копеле.

Айслин сърдито изгледа майка си.

— Май предпочиташ да родя син на Рейнър, нали? На убиеца на баща си!

Майда измъчено закърши ръце.

— Не ми се карай, дъще! Мисля само за теб!

— Зная, мамо — въздъхна момичето. — Поне изчакай известно време. Нека разберем с какъв човек си имаме работа. Нали видя как се ядоса след кървавата битка. Мисля, че ще се окаже честен човек.

— Но той е норманин! — изсъска Майда.

— Норманин е, вярно. Време е да вървя.

Когато Айслин влезе в спалнята, Вулфгар я посрещна със зъл поглед. Беше почти облечен.

— Много време ти трябваше за кофа вода — изръмжа той.

— Простете, милорд. — Момичето остави товара си и вдигна очи. — Мама се тревожеше как съм прекарала последната нощ. Закъснях, защото се опитах да я успокоя. Казах й, че не ми се е случило нищо лошо.

— Майка ти? Коя е тя? Не съм видял дамата на дома, макар Рейнър да ми каза, че е още жива.

— Това е жената, която снощи нарекохте стара вещица — пошепна засрамено Айслин.

— Аха — изръмжа той. — Май нечий твърд юмрук е замаял главата й.

Айслин кимна.

— Аз съм всичко, което й остава на този свят. Страх я е за мен. — Преглътна конвулсивно и добави: — Иска да си отмъсти.

В очите на норманския рицар блесна интерес.

— Нима ме предупреждаваш да се пазя от собствената ти майка? Искаш да кажеш, че ще се опита да ме убие?

Айслин страхливо сведе очи.

— Възможно е. Не съм сигурна, но е възможно да го стори.

— Казваш ми го, защото не искаш да я убият, нали?

— О, Господи! — изплака Айслин. — Никога не бих си простила, ако го допусна. Впрочем, вашият херцог ще избие всички ни, ако с вас се случи нещо.

Вулфгар се усмихна.

— Ще взема предвид предупреждението ти. Ще наредя да се погрижат за нея. Суейн ще я пази.

— Благодаря ви, милорд — отговори облекчено Айслин.

— Хайде, жено — продължи мрачно той, — помогни ми да се облека. Водата дойде твърде късно и няма да я използвам. Но довечера ще се окъпя. Ако и тогава се забавиш, ще бъда безмилостен.

Когато след малко двамата слязоха в салона, той беше празен. Само Керуик беше завързан в ъгъла при кучетата, ала вече не спеше. Очите му проследиха Айслин, която спокойно пристъпи към масата след новия си господар.

Майда побърза да ги обслужи. Поднесе хляб, месо и пчелни пити, от които капеше мед. Вулфгар седна и с кимане покани Айслин да заеме място до него. Майда ги изчака да се нахранят и отнесе остатъците на Керуик. Остави за себе си най-малкото парче. Коленичи до пленника и двамата тихо зашепнаха.

Известно време Вулфгар ги наблюдаваше внимателно, после рязко почука с ножа си по масата. Очите им се насочиха към него. Айслин видя гневната сянка, пробягала по лицето му, отстъпила място на дълбок размисъл.

— Елате тук, стара вещице — извика норманинът.

Майда се дотътри до масата, прегърбена и трепереща.

— Изправете се, жено — заповяда Вулфгар. — Вдигнете глава. Знам, че можете.

Майда бавно се изправи в целия си ръст. Когато го погледна в лицето, норманинът се приведе в креслото си.

— Вие ли сте онази, която познават тук под името лейди Майда — господарка на Даркенвалд, преди да убият съпруга й?

— Да, господарю. — Майда страхливо кимна и обезпокоено изгледа дъщеря си.

— Значи вие бяхте първата дама на този дом? — продължи да разпитва Вулфгар.

Майда преглътна няколко пъти и прошепна:

— Да, господарю.

— Тогава, мадам, не ви позволявам да се правите повече на селянка. Ходите в тези дрипи, биете се с кучетата за парче хляб и през цялото време оплаквате тежката си участ. Ако бяхте показали поне малко от смелостта на съпруга си и не бяхте се отказали от подобаващото ви място в тази зала, щяхме да се отнесем с вас както трябва. А вие се опитахте да заблудите и мен, и хората ми. Затова сега ви заповядвам да извадите одеждите си и веднага да ги облечете. И преди всичко, да се измиете добре! Престанете с тази глупава игра! Стаята на дъщеря ви от днес е ваша. Вървете там и се облечете като дама.

Майда побърза да изпълни заповедта и Вулфгар отново се наведе над закуската. Когато вдигна очи, едва не се задави. Айслин го наблюдаваше с искрена нежност.

— Май сърцето ви усети известна привързаност към мен, демоазел? — засмя се той и младата саксонка сърдито сведе очи. — Внимавайте, момиче. Искам да бъда откровен с вас. След вас ще дойде друга, след нея и трета. Нищо не е в състояние да ме обвърже с една-единствена жена. Пазете сърцето си.

— Вие май надценявате привлекателната сила, която се излъчва от вас, милорд — отговори с достойнство тя. — Вие сте мой враг, нищо повече.

— Така ли? — усмихна се весело Вулфгар. — Тогава ми обяснете едно, демоазел: може би имате обичай да целувате враговете си винаги така горещо?

Айслин поруменя от срам.

— Лъжете се, господарю. Онова, което сте сметнали за желание, е било израз на гореща вътрешна съпротива.

Усмивката на Вулфгар стана още по-широка.

— Да ви целуна ли отново, скъпа? Така ще докажа, че съм прав.

Айслин хладно отговори на погледа му.

— Робът няма право да възразява на господаря си. Ако сте го възприели като нежност, аз няма да се опитвам да ви разубедя.

— Разочаровате ме, Айслин. Бързо се предадохте.

— Нямам друг избор, милорд. В противен случай трябва да изтърпя целувката ви или дори нещо по-лошо. По-добре е да се съглася с вас.

— Направете го при по-подходящ случай, демоазел.

Когато тежката порта се разтвори с трясък, Керуик плахо се отдръпна в сянката. На прага застана Рейнър. Рицарят направи няколко крачки напред, застана пред Айслин, измери я с подигравателен поглед и дълбоко се поклони.

— Желая ви добро утро, гълъбице моя. Както виждам, прекарали сте чудна нощ.

Айслин се усмихна прелъстително. Щеше да му даде да се разбере.

— Разбира се, сър. Нощта беше прекрасна.

Рейнър се слиса и Айслин злобно отбеляза развеселената усмивка на Вулфгар.

— В студена нощ като тази е особено приятно да се топлиш с жена в постелята си — промърмори Рейнър и се обърна към Вулфгар: — Не е лошо да опитате и Хлин, особено когато ви омръзнат тръните и копривата в собственото ви легло. Тя прави само онова, което й заповядаш, а зъбите й не са и наполовина толкова остри, колкото на тази тук.

— Предпочитам по-оживени забавления — изръмжа недоволно Вулфгар.

Рейнър равнодушно вдигна рамене и си наля бира в един от големите рогове. Отпи голяма глътка и доволно въздъхна:

— Ооох! — После пое дълбоко въздух и остави празния рог на масата. — Както заповядахте, селяните излязоха на работа. Част от хората ни охраняват града от разбойници и крадци. Други са разпределени по двама при крепостните.

Вулфгар доволно кимна.

— Съставете малки отреди и им заповядайте да обходят цялата област. — При всяко нареждане върхът на ножа рязко потрепваше по масата. — Всеки отряд да се състои от петима души на коне. Ще им наредите след три дни да се приберат у дома. Всяка сутрин, с изключение на съботата, ще пращате нов отряд, винаги в различна посока. След една миля да дадат сигнал с тромпет, след пет мили да запалят огън, за да уведомят следващите ги отряди. Така винаги ще знаем дали напредват необезпокоявани и ще можем да вземем необходимите мерки.

Рейнър процеди през зъби:

— Отлично сте го измислили, Вулфгар. Май открай време сте убеден, че ще бъдете новият господар на тази област.

Вулфгар сърдито вдигна вежди, но не отговори на отправеното му обвинение. Макар и в напрегната атмосфера, разговорът продължи с други теми.

Айслин внимателно наблюдаваше двамата мъже. Разликата помежду им беше очевидна. Рейнър беше както обикновено дързък и груб, докато Вулфгар оставаше спокоен и сдържан. Ако първият налагаше със сила волята си, вторият винаги даваше добър пример на хората си и те го следваха доброволно.

Хвърли случаен поглед към стълбата и с вик скочи от мястото си. Там беше застанала майка й — същата онази жена, която познаваше и обичаше от детинство. Нежната фигура беше гордо изправена. Блеснала от чистота, облечена в одеждите си на господарка, Майда се беше погрижила да закрие посивелите си коси и голяма част от измъченото бледо лице с прозирно покривало. Тя пристъпи напред, грациозна като младо момиче, напълно естествена във величието си. При тази гледка сърцето на Айслин заби от неудържима радост.

Вулфгар също изглеждаше доволен. Рейнър обаче изруга, скочи като бесен и сграбчи старата жена за косите. Никой не успя да му попречи да смъкне булото й. Майда нададе силен вик и се строполи на земята. Айслин ужасено видя как милото лице на господарката на Даркенвалд отново се разкриви в безумна гримаса.

Рейнър ядно вдигна юмрук.

— Как се осмеляваш да облечеш скъпоценни одежди и да се пъчиш пред господарите си като някоя кралица? Сега ще ти дам да се разбереш! Кучетата скоро ще оглозгат дъртите ти кокали! — И се наведе да я удари.

В този миг юмрукът на Вулфгар се стовари заповеднически по масата.

— Веднага спрете! — заповяда властно той. — Не причинявайте зло на старата жена. Тя се появи в предишните си одежди по моя изрична заповед.

Рейнър отстъпи крачка назад и мрачно изгледа началника си.

— Превишавате пълномощията си, Вулфгар. Нямате право да връщате на тази стара вещица достойнството й на господарка. Намерението на Вилхелм беше да лиши съпротивляващите се лордове и семействата им от титлите и земята и да сложи на тяхно място наши, изпитани в битките хора. Първо ми отнехте заслужената награда, сега пък връщате положението на тази саксонска дама, а накрая…

— Не оставяйте гневът да замъгли острия ви поглед — отвърна спокойно Вулфгар. — Надявам се, много добре разбирате, че бедните саксонски селяни не могат дълго да понасят гледката на унижената си господарка. Няма да мине много време и те отново ще посегнат към оръжията. Тогава ще трябва да им отвърнем със същото и накрая под владичеството ни ще останат само безсилни старци и пеленачета.

— Нима желаете войниците на херцога сами да засяват нивите и да доят кози? Не е ли по-добре да възвърнем част от гордостта на саксонците, да намалим страха им и да ги направим по-податливи към заповедите ни, докато завладеем цялата страна? Всъщност аз не им давам почти нищо, макар в очите им това да изглежда много. Така ще ги принудя да плащат данъците си. В крайна сметка печелившият ще бъда аз. Някоя и друга отстъпка, малко повече доброта — така няма да има мъченици и светци. Тя си остава тяхната господарка и те не проумяват, че важна е единствено моята воля.

Рейнър поклати глава.

— Не се съмнявам, че ако Вилхелм загине в бой, вие ще се обявите за отдавна изчезналия му брат, Вулфгар, и ще се опитате да завладеете короната. Но изслушайте ме, ако обичате — продължи коварно той. — Ако дори веднъж направите грешка, аз ще се явя и ще сложа край на проклетия ви възход. — Поклони се подигравателно и побърза да напусне залата.

Когато портата се затвори зад черния рицар, Айслин изтича при майка си и се опита да я успокои. Старата жена се беше свила на пода и жално хленчеше. Беше като замаяна и не виждаше, че мъчителят й си е отишъл. Айслин обви с ръка раменете й и положи главата й на гърдите си. Устните й зашепнаха нежно и успокояващо. Когато след малко вдигна очи, видя изправилия се пред тях Вулфгар и се стресна. Ала в погледа на норманина се четеше нещо, което много приличаше на съчувствие.

— Отведете я в стаята й и се погрижете за нея — заповяда рязко той и Айслин за малко не избухна. Норманинът й обърна гръб и закрачи навън. Младата жена отново се зае с безсилната Майда, помогна й да се изправи и я придружи нагоре по стълбата.

Отведе я в стаята, положи я на леглото и замилва посивелите коси. Хленченето премина в тихо хълцане и след малко майката задиша по-спокойно. Скоро се унесе в неспокоен сън и в стаята се възцари тишина.

Айслин се зае да подреди стаите, тъй като натрапниците бяха разхвърляли вещите им по целия коридор. След малко отиде до прозореца и тихо отвори капаците, за да пусне вътре топлото утринно слънце. Чу отвън заповеднически глас, който обявяваше наказанието на Керуик — двадесет удара с камшик.

Наведе се от прозореца и стана свидетел на жестоката сцена. Керуик беше привързан за кола с разголен гръб. Вулфгар стоеше плътно до него. Беше свалил шлема, железните ръкавици и ризницата и ги беше окачил на здраво забития в земята меч. Ала и без оръжие той си оставаше лордът. Държеше в десницата си дълго въже, сплетено на плитка, а на края завързано на възел. Завърши обявяването на присъдата, вдиша ръка и камшикът изплющя върху голия гръб на бедния саксонец. От гърлата на насъбралите се селяни се изтръгна уплашен вик. Ръката на Вулфгар отново се издигна и въжето повторно се стовари върху гърба на нещастника. Този път Керуик болезнено простена. При третия удар остана спокоен, но след четвъртия от гърлото му се изтръгна протяжен стон. След десетия писъците преминаха в задавено хъркане. След петнадесетия слабото тяло увисна безсилно на кола. Когато изплющя и последният, селяните въздъхнаха в един глас. Айслин отчаяно извърна поглед от ужасната сцена.

Струваше й се, че докато траеха ударите, беше престанала да диша. Сега изскочи от стаята и хукна надолу по стълбата. Разтвори тежката порта и застана до измъчения си годеник с обляно в сълзи лице. Керуик беше загубил съзнание и безпомощният й гняв се изля върху Вулфгар. Спусна се към него и хвърли обвинението си право в лицето му.

— Запазихте бедния човек от зъбите на кучетата само за да излеете злобата си върху гърба му! Не ви ли стига, че отнехте земите му и го направихте свой роб?

Вулфгар беше отпуснал плетения камшик и изтриваше кръвта от ръцете си. Когато й отговори, гласът му беше железен:

— Този човек се опита да ме убие в присъствие на всичките ми хора, жено. Обясних ви, че сам предизвика съдбата и че вие не бива да се намесвате в работите ми.

Айслин вдигна глава и понечи да отговори, но Вулфгар не й даде време да го стори.

— Вижте тези хора! — извика той и посочи с ръка селяните. — От днес нататък ще знаят, че всяка необмислена постъпка се наказва. Затова не ме гневете с обвинения и лицемерно съчувствие, Айслин Даркенвалд, защото и вие носите вина за тази ужасна сцена. Ако не бяхте скрили истината, може би нямаше да се стигне дотук. Редно е и вие да понесете част от болката.

Вулфгар се обърна към хората си.

— Вие се заемете да острижете тези хора — заповяда той. — Нека слугите насипят сол в раните му, а после да го сложат да почива. Острижете всички! От днес да се носят по норманска мода.

Айслин учудено го изгледа. Едва когато остригаха брадата и дългите коси на Керуик, тя проумя какво е искал да каже. Селяните възбудено зашепнаха. Мъжете се опитаха да избягат, ала норманите ги заобиколиха. Един по един ги довличаха в средата на площада, за да споделят съдбата на Керуик. Скоро градчето се напълни със смутени селяни, които объркано опипваха избръснатите си бузи и скъсените коси. Унижени и засрамени, хората се изпокриха по хижите си. Вече бяха белязани от норманите. Бяха загубили и последния знак на своята саксонска гордост.

Айслин усети в сърцето си нов прилив на гняв. Влезе решително в замъка и се запъти към спалнята на родителите си. Извади ножицата на майка си, свали си панделката от косата и тъкмо понечи да отреже първата дебела плитка, когато вратата се разтвори с трясък. Твърда мъжка ръка удари ножицата и тя падна на земята. Другата ръка сграбчи рамото й и я обърна назад. Стоманеносивите очи я пронизаха.

— Не ме поставяйте отново на изпитание, момиче! — изгърмя Вулфгар. — Предупреждавам ви за последен път. За всяка отрязана къдрица ще получите силен удар по голия си гръб.

Айслин се сви. Почувства се крехка и безпомощна. Желязната хватка на ръката му я накара да осъзнае болезнено безсмислието на намерението си.

— Добре, милорд — прошепна с пресъхнало гърло тя. — Ще се подчиня на волята ви. Моля ви, не ми причинявайте болка.

Очите на Вулфгар омекнаха. Когато й отговори, гласът му също прозвуча дрезгаво:

— Тогава ми се подчинете във всичко, покорете се изцяло. — Притисна устни в нейните и Айслин си пожела мигът никога да не свършва. Стори й се, че се задушава в дивата му прегръдка, ала по тялото й се разляха предателски топли вълни. Тази груба, жадна уста отне и последните остатъци от собствената й воля.

Когато най-после я пусна, очите му бяха замъглени и по-загадъчни от всякога. Отблъсна я от себе си и Айслин политна към леглото. Вулфгар се запъти с дълги крачки към вратата и сърдито изфуча:

— Жени! — После тресна вратата зад себе си.

Айслин дълго остана загледана в затворената врата. Беше стъписана от собственото си държание. Какво толкова имаше у този мъж, та беше способна едновременно да го мрази от дъното на душата си и да се разтапя от сладост в прегръдките му!

Вулфгар изскочи навън и изкрещя някаква заповед на хората си. Суейн пристъпи към него и му подаде ризницата и шлема.

— Малката е доста дива — усмихна се викингът.

— Така е, но схваща бързо — отговори Вулфгар.

— Мъжете вече се обзалагат вие ли ще я укротите или тя вас — подхвърли иронично Суейн.

Вулфгар се изсмя.

— Нека се обзалагат, щом им доставя удоволствие. Ние с теб знаем колко бързо вълкът излапва момичето, осмелило се да го хване за муцуната. — После обходи с поглед хоризонта и продължи: — Да тръгваме. Нетърпелив съм да огледам обещаните ми земи.

Господарският дом утихна. Вулфгар беше оставил тук само двама-трима от хората си. Айслин беше благодарна, че за известно време ще се отърве от нахалните мъжки погледи, и се зае е грижи за ранените. Вулфгар беше заповядал на хората си да се обръщат към нея и да я оставят да ги лекува както намери за добре. Надвечер беше почистила и обгорила и последната рана и можа да си отдъхне.

След малко двама крепостни внесоха в залата Керуик и внимателно го положиха в ъгъла. Глутницата го наобиколи с див лай. Айслин сърдито разгони едрите песове.

— Защо го донесохте тук? — попита тя. Не можеше да познае селяните с новите им физиономии.

— Така заповяда лорд Вулфгар, милейди. Каза, че щом дойде в съзнание и натъркаме със сол раните му, трябва да го доведем тук, при кучетата.

— Май сте сбъркали — изсъска сърдито тя и посочи изпадналия в дълбоко безсъзнание Керуик.

— Изгуби съзнание, докато го носехме насам, милейди.

Айслин нетърпеливо им кимна да си вървят и коленичи до годеника си.

— О, бедни ми Керуик, какво изтърпя заради мен!

Хам донесе билки и чиста вода. По лицето му се стичаха сълзи. Коленичи до нея и започна да й подава необходимото. Айслин разбърка благ мехлем и когато вдигна очи, с изненада забеляза измъченото му лице.

— Лорд Керуик беше винаги добър с мен, милейди — прошепна момчето. — А те ме принудиха да гледам, без да мога да му помогна с нищо.

Айслин отново се приведе над безжизненото тяло.

— Никой мъж с английска кръв не можеше да стори нищо в тази ситуация. Нека ни послужи за предупреждение. Норманският камшик ще изплющи и над нашите глави, ако не се подчиняваме. А може и да ни убият.

Младият момък отговори е треперещ от омраза глас:

— Двама от тях непременно ще платят с живота си. Първият е рицарят, който уби баща ви, а вторият е лорд Вулфгар, който ви отне честта и причини това ужасно зло на лорд Керуик.

— Не се оставяй чувствата да те водят — произнесе предупредително Айслин.

— Отмъщението е сладко, милейди.

— Не! Дори не бива да мислиш за такива нещо, Хам — продължи настойчиво тя. — Баща ми загина като герой, с меч в ръка. Много от норманите намериха смъртта си от неговата ръка. А що се отнася до Керуик, бичуването ми се струва меко наказание, като си припомня как нападна Вулфгар с нож в ръка. Освен това не той ми отне честта, а Рейнър. Ще отмъщаваш само на човека, който заслужава отмъщение. О, Хам, аз сама ще си отмъстя! Кълна ти се във всичко свято, ще съумея да докажа, че честта ми е не по-малко скъпа от кръвта на този проклет норманин. — Тя изправи рамене и в гласа й прозвуча горчивина. — Победиха ни в жестока битка и трябва да им се подчиним поне за известно време. Затова не губи време да тъгуваш по миналото, Хам, а се постарай да спечелиш утрешния ден. Върви сега, момче, и остави лошите мисли. Те могат да доведат само до ново нещастие.

Момчето понечи да каже още нещо, но само се поклони и почтително напусна залата. Айслин отново се зае с мехлема и в този миг забеляза широко разтворените очи на годеника си.

— Странен начин на отмъщение, Айслин. С радост се отдавате в ръцете му и го умъртвявате, като лягате под него. О, проклятие! Проклятие! — простена Керуик. — Нима забравихте свещената клетва, която ни свързва? Вие сте моя! — Той направи опит да се изправи, но със стон се отпусна на коравия под.

— О, Керуик! — промълви потиснато Айслин. — Опитайте се да ме изслушате. — Тя го притисна да легне и продължи: — Мехлемът ще облекчи болките и раните скоро ще се затворят. Боя се обаче, че нямам лек за мъката, която ми причини злият ви език. Взеха ме против волята ми. Не разбирате ли, че имаме работа с жестоки и силни воини? Вие не сте нищо повече от обикновен роб, нямате дори собствено оръжие. Ако не искате главата ви да се търкулне в пропастта, не предприемайте нищо срещу натрапниците, заклевам ви! Убедихте се на собствен гръб, че умеят да наказват безмилостно. Не искам да изкопая нов гроб до този на баща си. Не мога да спазя клетва, дадена в съвсем друго време и нарушена против волята ми, нито мога да искам от вас да спазите своята клетва и да вземете обезчестена годеница. Задълженията ми са вече други. Ще се посветя на бедните същества, които служиха честно и почтено на баща ми. Ако успея да облекча поне част от страданията им, това ще бъде най-голямата ми награда. Затова не ме съдете твърде строго, умолявам ви, Керуик!

— Обичам ви! — изхълца момъкът. — Как можахте да допуснете до себе си друг мъж, как можахте да изтърпите прегръдките му! Знаете, че ви желаех, както всеки мъж желае любимата жена. Ала ме помолихте да изчакам до сватбата, и аз, глупакът, обещах да пазя честта ви. А ето че без колебание избрахте норманския военачалник за свой любовник. Ако ви бях притежавал истински, може би щеше да ми бъде по-лесно да изтрия мислите за вас от главата си. Сега обаче не мога да се отърва от представата, че докато аз се мъча тук, врагът ми се забавлява в леглото с вас.

— Простете ми, моля ви — прошепна смирено Айслин.

Момъкът зарови лице в сламата и тялото му се разтърси от хълцане. Айслин се надигна с тъга и побърза да се отдалечи. Не можеше да стори нищо повече нито за телесните, нито за душевните му рани.

Откъм вратата долетя някакъв звук и младата жена стреснато обърна глава. Там, широко разкрачен, стоеше Вулфгар. Сивите очи бяха впити в лицето й със странно изражение. Почервеня, тъй като не знаеше дали е чул целия й разговор с Керуик, ала веднага се сети, че норманинът не владее езика им.

Обърна се рязко и изтича нагоре по стълбата. Усети очите му в гърба си и се почувства по-сигурна едва когато затръшна зад себе си вратата на спалнята. Изплака и се хвърли на леглото.

Керуик никога нямаше да проумее защо избра норманина за свой любовник. Сигурно я смяташе за леко момиче. После се сети за презрението, изписано в очите на Вулфгар, и в сърцето й отново се надигна гняв. Той си въобразява, че съм длъжна да се подчинявам на капризите му, каза си тя, но скоро ще научи нещо по-добро! Вълкът още не ме е направил своя, а и няма да ме получи, защото отлично умея да се справям с простата му норманска логика. Ще го опитомя, още преди да се е усетил.

Беше потънала в мислите си и изобщо не чу отварящата се врата. Обърна се стреснато едва когато Вулфгар спокойно проговори:

— Май ще препълните канала с потоците сълзи, които проливате.

Айслин се изправи и гневно впи очи в неговите. Направи отчаян опит да потисне мъката в сърцето си и побърза да приглади косите си.

— Бедата ми е голяма, лорд Вулфгар. Баща ми загина в бой, майка ми се унижава да служи като робиня, домът ми е опустошен, а честта ми — отнета завинаги. Кой може да ми оспори правото на плач и тъга?

Очите на Вулфгар внимателно следяха движенията й.

— Признавам правото ви да проливате сълзи, демоазел. Правете го, щом не можете другояче. Ала не се бойте, че ще ви сторя нещо лошо. Кълна се, че досега не бях виждал жена със силен дух и кураж като вашите. Струва ми се, че никое нещастие не е в състояние да ви сломи — усмихна се той и пристъпи към нея. Айслин се принуди да вдигне глава, за да може да го погледне в очите. — Истината, малка лисичке, е, че от ден на ден ставате все по-красива. — После погледът му отново стана суров. — Ала и най-красивата жена винаги трябва да помни кой е господарят й. — Вдигна ръка и захвърли ръкавиците пред краката й. — Вдигнете ги и помнете, че сте в ръцете ми. Също като тези ръкавици вие сте моя и нямате друг господар.

Айслин гневно го изгледа.

— Аз не съм робиня — отговори с достойнство тя. — Не съм и ръкавица, която ще носите известно време и после небрежно ще я захвърлите на пода.

Пепелявата вежда се вдигна, а около устните му бавно се изписа иронична усмивка. Очите бяха по-студени от стомана.

— Така ли, демоазел? Стига да поискам, ще ви направя своя още в този миг. Ще ви пояздя като породиста кобила, а после ще ви забравя, както съм забравял всички жени досега. Имам по-важни задължения. Не си въобразявайте, че сте кой знае какво. Вие сте само една обикновена робиня.

— Не, милорд — отговори тихо, ала решително Айслин. — Робът няма свой живот, той служи единствено на господаря си. Ала ако ме принудите да ви стана робиня и почувствам, че собствената ми воля вече няма никакво значение, аз без колебание ще посегна към спасителния изход на смъртта.

Вулфгар протегна ръка и улови брадичката й. Привлече лицето й към своето и внимателно я измери с поглед. Почувства вътрешната й съпротива и присви очи.

— Права сте — промърмори почти нежно той. — Никой мъж не е в състояние да ви направи своя робиня. — После рязко дръпна ръката си и се извърна. — Ала не прекалявайте, демоазел. — Изгледа я през рамо и сърдито продължи: — Иначе ще реша друго. Може и да направя опит да ви поробя…

Айслин смутено се изчерви.

— А после, милорд? — попита тихо тя. — Ще стана една от многото жени, които за кратко са задоволявали прищевките ви и накрая сте ги захвърлили като непотребни ръкавици, така ли? Нима нито една жена не е успяла да завоюва благоразположението ви и да остане за дълго в мислите ви?

Вулфгар тихо се изсмя.

— О, разбира се, че се опитваха. Вдигаха полите си колкото се може по-високо. Ала за мен това не беше повече от игра. Никоя от тях не завладя сърцето ми.

Айслин се видя на крачка от победата.

— Това и за майка ви ли се отнася, милорд? — попита тържествуващо тя и си помисли, че е щракнала капана.

Ала в следващия миг я обхвана смъртен страх. Лицето на мъжа потъмня от гняв, в очите му блеснаха светкавици, цялото му тяло се разтърси. Айслин уплашено вдигна ръка да се защити от страшната му ярост.

— Никога! — изсъска през стиснати зъби норманинът. — Най-малко тази благородна дама!

Обърна се и с бързи стъпки напусна стаята. Гневът му беше толкова показен, че Айслин веднага разбра: в сърцето на незаконнороденото дете нямаше и капчица любов към родната му майка.