Вълкът и гълъбицата

ГЛАВА ПЕТА

Вулфгар изскочи навън. Внезапно прозвуча вик и нечия ръка посочи към близките хълмове. Норманинът я проследи с очи и веднага забеляза черния дим, издигащ се над билото. Изрева някаква заповед и няколко от хората му се метнаха едновременно с него на седлата. Суейн застана зад господаря си и едри буци кал полетяха изпод тежките, бясно препускащи копита.

Само след няколко минути мъжете изкачиха хълма и се спуснаха в галоп от другата му страна. Видяха пред себе си голям навес за сено и скромна селска хижа, обгърнати в пламъци.

Когато се приближиха, Вулфгар потръпна от ужас. Седем или осем трупа лежаха разпръснати по площадката, между тях и двамата свободни жители, които беше назначил да пазят този отдалечен имот. От телата стърчаха дълги стрели, с каквито обикновено си служеха норманите. Близо до хижата беше проснато тялото на младо момиче, обезобразено до неузнаваемост, убито, след като беше послужило да задоволи низките страсти на разбойниците. Изпоцапана, покрита с рани старица се измъкна от някаква дупка и се хвърли върху изстиващото тяло на детето си.

Около дузина мъже се отдалечаваха бегом през полята. Ала Вулфгар насочи вниманието си към шестимата ездачи, които тъкмо изчезваха в гъсталака. Заповяда на хората си да преследват пешаците, после кимна на Суейн и заби шпори в слабините на жребеца си.

Мощните бойни коне знаеха какво се иска от тях. Мускулите им равномерно се вдигаха и отпускаха под тънката кожа. В дивия си устрем сякаш не стъпваха на земята. Скоро започнаха да настигат разбойниците. Вулфгар извади меча от ножницата и нададе пронизителен боен вик. Мощният бас на Суейн го последва.

Двама от ездачите забавиха ход, обърнаха конете и зачакаха преследвачите си. Вулфгар насочи коня си встрани, докато Суейн се нахвърли право срещу тях. Събори единия от седлото и заби бойната си брадва в гърдите на втория. Когато Вулфгар се обърна, видя викинга да се бие с падналия. Знаеше, че приятелят му без усилия ще се справи с един противник, и спокойно се насочи към четиримата пред него.

Мъжете спряха конете си и застанаха в боен ред. Вулфгар отново нададе бойния си вик, който проехтя далеч над самотните поля. Хън се втурна в луд галоп сред групата конници. Щитът на Вулфгар посрещна четири копия, без ръката му да трепне. В същия миг десницата се стрелна напред и дългият меч отсече главата на първия нападател. Конят ужасено хукна да бяга с мъртвото тяло на гърба си. Хън се отдалечи от разбойниците, но леко притискане в слабините му напомни да спре. Завъртя се наляво и в същото време Вулфгар замахна с меча. Тежкото оръжие разтроши щита на втория противник и се заби дълбоко в гърлото му. Мъжът изхърка и политна назад. Вулфгар светкавично вдигна крак и го изрита от седлото.

Третият вдигна меч и се нахвърли срещу норманския рицар. Внезапно очите му блеснаха от почуда и се сведоха надолу към рамото. Ръката увисна отсечена, а последвалият втори удар го избави от страданията му. Просна се на земята и изплашените коне стъпкаха безжизненото тяло. Когато последният забеляза, че всичките му другари са паднали под бляскащото острие, панически се втурна да бяга. Ала дългият меч се заби безмилостно в гърба му и го запрати презглава в размекнатата кал.

Суейн се втурна да помогне на Вулфгар, ала рицарят си беше свършил работата и стоеше гордо изправен на седлото, заобиколен от трупове и уплашени до смърт коне. Викингът внимателно изгледа мръсните, дрипави мъртъвци. Рицарските оръжия и щитове никак не подхождаха на мизерното им облекло.

— Крадци по пътищата, нали? — промълви замислено той.

— Точно така — кимна Вулфгар и прибра меча в ножницата. — Както изглежда, претърсвали са за плячка окървавените поля на Хейстингс. — После протегна крак и обърна един от щитовете, украсен с английски герб. — Тия лешояди не са пощадили дори сънародниците си.

Двамата воини събраха изплашените коне и натовариха труповете върху седлата. После поведоха мрачния керван обратно към хижата. Слънцето вече залязваше и двамата побързаха да погребат мъртвите в настъпващия мрак. Единадесетте мъже, които бяха хукнали през полето, се предадоха без бой. Само двама, които се осмелиха да вдигнат мечове, заслужиха по два метра под земята. Вулфгар остави един кон и няколко златни монети на старата жена, която остана смаяна от щедростта му. Завързаха ръцете на разбойниците, после преметнаха дълго въже около шиите им и ги поведоха към Даркенвалд. Когато влязоха в двора на замъка, луната вече се беше издишала в небето.

Вулфгар скочи от коня пред господарския дом и заповяда да затворят крадците за през нощта, както и да ги охраняват добре. Освободи хората си и влезе в голямата зала. Видя заспалия Керуик, свит между кучетата, и недоволно поклати глава.

После пристъпи до масата и си наля голяма чаша прясно сварена бира. Силното питие го стопли.

Закрачи бодро нагоре по стълбата и отвори вратата на спалнята си. Една-единствена свещ и пламъците на дървата в камината осветяваха стаята. Като видя, че голямата дървена вана е пълна до половината с топла вода, Вулфгар доволно се усмихна. Над огъня висеше голямо ведро, от което също се издигаше пара. На топлите плочи край камината беше поставена табла с месо, сирене и хляб. Е, Айслин се грижеше поне за удобствата му. Робинята явно се учеше да се подчинява.

Очите му спряха върху стройната фигура, свита в големия стол пред огъня. Спящото лице беше съвършено в своята красота. Косите блестяха като разтопена мед в светлината на пламъците. Гърдите леко се повдигаха под тънката нощна риза. Вулфгар се приведе и внимателно отмахна падналата върху бузите й къдрица. Поднесе я към устните си и вдъхна дълбоко свежия й, чист дъх. Изправи се рязко, почти изплашен, защото ароматът замайваше главата му. Ножницата на меча се удари със звън в тежкия стол и събуди спящото момиче.

Айслин скочи и по съненото й лице се изписа уплаха. Ала когато го позна, чертите й се отпуснаха, устните се усмихнаха и от тях се изтръгна доволна въздишка.

— Вие ли сте, милорд? — прошепна тя и се изправи.

При вида на съблазнително протягащото се младо тяло кръвта заби в слепоочията му. Отстъпи крачка назад, за да се предпази от изкушението, и започна да сваля тежката си броня. Когато остана само по ленена долна риза и къс платнен панталон, се обърна отново към Айслин и младата жена поруменя. Побърза да прибави нови дърва в огъня.

— Защо не сте си легнали досега, демоазел? — попита хладно норманинът. — Вече е късно. Може би искате да ме питате нещо?

— Господарят заповяда да приготвя гореща баня за тази вечер. Напълних ваната и поддържах вечерята топла.

Очите му остро се впиха в нейните.

— Не се ли страхувахте, докато ме нямаше? Нима се доверявате на норманите?

Айслин спокойно отговори на погледа му и скръсти ръце зад гърба си.

— Чух как отпратихте Рейнър с важно поръчение. Тъй като съм ваша собственост, хората ви не смеят да ме докоснат. Изглежда се страхуват до смърт от вас.

Вулфгар реши да не обръща внимание на шегата й.

— Готов съм да изям цяло печено прасе. Умирам от глад, затова банята ще почака.

Айслин се обърна да поднесе вечерята и очите на мъжа се впиха в стройния гръб. Възхити се от гъвкаво поклащащите се бедра и в съзнанието му неволно изникна образът на голото й тяло, който през целия ден не искаше да го напусне. Победата над разбойниците беше възбудила духа му и близостта на ухаещото женско тяло караше кръвта да бие с все сила в слепоочията му. Когато вдигна очи, Айслин срещна внимателния и в същото време отнесен поглед на мъжа и смутено се изчерви.

Ала когато пристъпи към нея, нещо дълбоко в душата й я накара да отстъпи крачка назад. Вулфгар спря и се потопи цял в дълбините на големите виолетови очи. Ръката му се протегна и нежно обхвана гръдта й.

— Аз мога да бъда също така нежен, както Рейнър — пошушна дрезгаво той.

— Но той не беше нежен, милорд — промълви нерешително тя, не знаейки дали да избяга или да се опълчи насреща му. Ръката не се движеше. Само палецът притискаше зърното на гръдта й.

— Какво е това, момиче? — попита иронично норманинът. — Много ме интересува.

Айслин сърдито вирна брадичка.

— Няма да играя повече тази игра, милорд. Не мога да ви предложа нищо, което вече не сте видели.

— О, защо така студено, момиче? Надявах се, че огънят в камината е затоплил кръвта ви.

— Предпочитам вашата да се поохлади малко, милорд.

Вулфгар отметна глава назад и гръмогласно се разсмя.

— Знаех си аз, че сте много забавна — и в леглото, и извън него.

Айслин отблъсна ръката му.

— Заповядайте на масата, милорд. За разлика от вас яденето непременно ще изстине.

— Говорите като законна съпруга, а аз не съм ви провъзгласил дори за любовница — отговори укорително той.

— Подготвили са ме отлично за семейните задължения — отговори твърдо Айслин. — Но не разбирам нищо от задълженията на любовница.

Вулфгар сви рамене.

— Щом ви харесва, разрешавам ви да се смятате за моя законна съпруга, малка моя Айслин.

— Не ми е възможно да го сторя без благословията на свещеник — отговори хладно тя.

Вулфгар продължаваше да я гледа с явна благосклонност.

— Нима няколко най-обикновени думи са достатъчни да ви дадат сигурност за цял живот?

— Точно така, милорд — заяви тържествено тя. — Момичетата твърде рядко имат право да избират сами съпруга си. Вие сте като всеки друг мъж, само дето сте норманин.

— Нали казахте, че ме мразите — напомни й иронично той.

Айслин вдигна рамене.

— Познавам много момичета, които мразеха съпрузите си.

Вулфгар пристъпи още по-близо.

— Но те са били старци и са можели да се качват върху младите си жени само с чужда помощ, нали?

— Не мога да отговоря на този въпрос, милорд — промълви уклончиво тя.

Вулфгар тихо се изсмя и вдигна една от златите къдрици.

— Разбира се, че можете, демоазел. Никоя жена не би се оплакала да има в леглото си силен и здрав мъж. Уверявам ви, че с мен ви очакват само приятни неща.

Айслин подигравателно го изгледа.

— Да не би да молите за ръката ми, милорд?

Вулфгар рязко се извърна и сърдито вдигна вежди.

— Какво? И да се мъча цял живот в робство? Никога!

Отстъпи крачка назад, ала Айслин не сваляше очи от него.

— А какво ще кажете за незаконнородените си деца? — попита тихо тя. — Как живеят те?

— Засега няма такова нещо — изръмжа недоволно Вулфгар и иронично изкриви устни. — Ала с вас нещата може скоро да се променят.

Айслин поруменя от гняв.

— Много ви благодаря за предупреждението — отвърна саркастично тя. Колко го мразеше в този миг! Как умееше да я разгневи до крайност и да се забавлява с безпомощната й ярост…

Вулфгар вдигна рамене.

— Е, може пък да сте безплодна.

— О! — Айслин едва не се задави от бяс. — Без съмнение, това ще бъде добре дошло за вас. Все пак искам да знаете, че ще извършите грях, ако ме принудите да легна в леглото ви, без да сме разменили брачни клетви.

Вулфгар се изсмя и седна на масата.

— Не съм виждал инат като вас, жено. Ако ви избера за своя съпруга, ще сторите всичко да размекнете сърцето и ръката ми, ще ме принудите да помагам на народа ви. О, каква благородна задача — да се жертваш за семейството и бедните селяни… — Веждите му сърдито се сключиха. — Но аз няма да спечеля нищо от толкова благородство.

— Днес свещеникът не пристигна — проговори тихо Айслин, желаейки да смени темата. Вулфгар спокойно се зае с яденето. — Забравихте ли обещанието си? Трябва да благослови гробовете.

— Не съм забравил — отговори, дъвчейки, Вулфгар. — Извикали са го другаде, ала веднага щом се върне в Крейгън, хората ми ще го изпратят тук. Имайте търпение. До няколко дни със сигурност ще дойде.

— Селяните ми казаха, че са видели имота на Хилда в пламъци. Заловихте ли крадците?

— Да — отговори Вулфгар и втренчено я погледна. — Нима се съмнявахте?

Айслин отговори на погледа му, без да мигне.

— Не, господарю. Междувременно зная, че сте мъж, който получава всичко, което си е пожелал. — Обърна се настрана и тихо попита: — Какво ще ги правите?

— Те убиха дъщерята на старицата, а аз пронизах с меча си четирима — отговори мрачно Вулфгар. — Хората ми убиха още толкова. Останалите ще получат утре сутринта по няколко удара с камшик, после ще трябва да отработят убийството на момичето. Старата жена ще получи обезщетение за дъщеря си. След това ще станат мои роби.

Продължи да дъвче печеното месо, без да я изпуска от очи. Айслин побърза да си потърси някаква работа из стаята.

— Крадците оказаха ли съпротива? — попита тихо тя. — Обикновено са страхливци. Идваха тук и по-рано. Татко напразно ги гонеше.

— Суейн и аз подгонихме шестима, които бяха въоръжени.

Айслин вдигна очи.

— Надявам се, че не сте ранен?

Вулфгар се облегна назад и с усмивка срещна погледа й.

— Не. Само няколко дреболии. — Вдигна длани насреща й и Айслин едва не изписка при вида на отеклите, зачервени ръце. — Трябваше да си взема ръкавиците, демоазел. Излязох глупак, че ги оставих тук.

— Добре сте си послужили с меча.

— Трябваше. Животът ми зависеше от това.

Вулфгар се надигна и започна да се съблича. Айслин побърза да отвърне поглед и се зае отново с домашните си задължения.

Когато остана само с тънката кожена препаска, Вулфгар я повика. Айслин хвърли поглед през рамо и видя, че й сочи превръзката на бедрото си. Взе ножицата и отиде при него. Коленичи, разряза превръзката и внимателно оголи раната. Видът й беше много по-добър. Предупреди го да не прави резки движения, за да не я разтвори отново, и забърса краищата с чиста кърпа. После бързо се обърна настрани и го изчака да влезе във водата.

— Няма ли да се присъедините към мен, демоазел?

Айслин рязко се обърна и го изгледа смаяно.

— Милорд!

Вулфгар се изсмя и тя разбра, че отново се е уловила на въдицата му.

— Нищо, Айслин, следващия път. Когато се опознаем по-добре.

Младата жена почервеня от срам и се оттегли в сянката. Оттам можеше да го наблюдава, без да я забележи. Въпреки това мъжът непрекъснато поглеждаше в нейната посока. Ала очите му напразно се мъчеха да пробият непрогледния мрак.

Най-после излезе освежен от ваната. Първите му думи я накараха да трепне.

— Елате тук, Айслин.

Страхът посегна с железни клещи към сърцето й. Поколеба се, измъчвана от въпроса, какво ли възнамерява да прави с нея, и се запита не е ли по-добре да избяга. Вратата не беше залостена. Не, не биваше да го прави. Надигна се и, треперейки, пристъпи напред. Коленете й омекнаха. Застана пред него и се почувства слаба и безпомощна. Въпреки страха си събра сили и вдигна очи насреща му. С облекчение забеляза обичайната подигравателна усмивка.

— Да не мислите, че съм забравил веригата, скъпа? Нямам ви достатъчно доверие.

Страхът изчезна. Остана неподвижна, докато пръстите му заключиха веригата около глезена й. После норманинът залости вратата, духна свещта и се изтегна в леглото, без да й обръща повече внимание. Айслин постоя известно време, после пристъпи към края на леглото, където бяха нахвърляни няколко овчи кожи, и свали тънката вълнена гуна. Усети погледа му върху себе си и предпочете да остане с ленената риза. Разпусна косата си и започна да разресва дългите златни вълни. Топлият полъх на огъня галеше тялото й. Питаше се защо този мъж, който трябваше само да протегне ръка, остава толкова невъзмутим пред прелестите й. Хвърли кратък поглед към него и с уплаха забеляза, че се е надигнал на лакът и не сваля очи от нея.

— Щом не сте готова да споделите леглото ми още тази нощ, демоазел — проговори дрезгаво мъжът — съветвам ви да отложите тоалета си за утре сутринта. Иначе рискувате да забравя добрите си намерения и да взема против волята ви онова, което възбужда до крайност сетивата ми.

Айслин безмълвно кимна и се уви с дебелите кожи, за да скрие тялото си от жадния мъжки поглед.

Минаха няколко дни. Те бяха спокойни, ала Айслин никога не забравяше предупреждението му. Кърпеше дрехите му, обслужваше го по време на ядене, помагаше му да се облича. Денем мъжът сякаш напълно я забравяше. Беше зает да издига с хората си защитни съоръжения срещу разбойнически банди и евентуални въстания на останалите верни на краля англосаксонци.

Скоро Вилхелм изпрати съобщение, че войската му е задържана от холера. Вулфгар получаваше задачата да задържи завзетите земи, докато войската е в състояние да потегли отново. Въпреки че норманинът не промълви нито дума, Айслин имаше усещането, че почти се зарадва на полученото нареждане. Обичаше да го наблюдава незабелязано и все повече се убеждаваше, че има насреща си човек, способен да се справи с всяка ситуация.

Когато вечер залостваше вратата на спалнята, Вулфгар забравяше всичко останало и посвещаваше цялото си внимание на Айслин. Тъмносивите очи следяха всяко нейно движение, и то с такова внимание, че пръстите й почваха да треперят.

Увита в дебелите вълчи кожи, младата жена много добре усещаше, че рицарят остава до късно през нощта буден и я наблюдава.

Една нощ се събуди, треперейки от студ. Надигна се и се отправи към камината с притиснати до гърдите ръце. Чу нечие движение зад себе си и стреснато се обърна. Вулфгар скочи от леглото и бързо се приближи. Голото му тяло беше само неясна сянка в мрака.

— Студено ли ви е? — попита.

Айслин кимна. Зъбите й тракаха. Мъжът грабна голямата кожа от леглото си и я уви около голите й рамене. После пристъпи към огъня и разбърка с дългата маша тлеещата жарава. Нахвърля трески и тънки клони и изчака пламъците да лумнат с нова сила. После отиде при нея, коленичи и отключи веригата. Захвърли я настрани, надигна се и я погледна право в очите. Осветени от трепкащите пламъци, чертите на лицето му изглеждаха изсечени от стомана.

— Ще се задоволя с честната ви дума, че няма да ми избягате. Давате ли я?

— Разбира се — кимна Айслин. — Къде бих могла да отида?

— Тогава сте свободна.

Младата жена се усмихна с благодарност.

— Мразех веригата.

— Аз също — отговори рязко той и побърза да се пъхне в топлото тегло.

След тази нощ Айслин можеше да се движи свободно навсякъде. Обикаляше селището, без да я следват стражи. Ала в деня, когато се върна Рейнър и се запъти право към нея в двора на замъка, развеселено установи, че все пак продължават да я охраняват. Двама от норманите на Вулфгар веднага се завъртяха наблизо.

— Не стига, че непрекъснато ме праща надалеч с все нови и нови задачи, ами и продължава да ви пази като куче — изръмжа Рейнър. — Май го е страх да не ви загуби.

Айслин изкриви устни в подигравателна усмивка.

— Вероятно много добре знае на какво сте способен, сър Рейнър.

Мъжът й хвърли мрачен поглед.

— Вие очевидно се чувствате отлично, демоазел. Нима господарят ви е толкова добър любовник? Не мога да повярвам. Винаги съм знаел, че предпочита красиви момчета.

Очите на Айслин се разшириха с добре изиграна невинност.

— О, сър, сигурна съм, че се шегувате! Никога не бях срещала толкова пламенен и умел любовник. — Видя как Рейнър ядно стисна устни и се наслади на играта си. Продължи с тих, засрамен глас: — Не бих искала да го казвам, ала ще ви призная, че съм напълно в негова власт.

Лицето на Рейнър се вкамени.

— Та той изобщо не е красив.

— Защо смятате така? Никак не съм съгласна с вас. Всъщност едното няма нищо общо с другото, не мислите ли?

— Правите ме на глупак! — изрева Рейнър.

Айслин се усмихна с нежно съчувствие.

— О, сър! Уверявам ви, че не е така. Зная, че нямате много време, затова не очаквам да останете и да ме изслушате, докато ви обясня защо жената предпочита един определен мъж за свой господар.

В този миг по уличките на селището изгърмяха копита. Двамата се обърнаха и видяха Вулфгар и хората му, които влязоха в галоп в двора. С мрачно лице норманският рицар спря коня точно пред тях. Слезе и предаде юздите в ръцете на Гоуейн, един от младите воини. После се обърна към новопристигналия.

— Много скоро се върнахте.

— Да — отговори сърдито Рейнър. — Обходих целия север, както ми заповядахте, но без всякакъв резултат. Англичаните са се барикадирали в къщите и градовете си. Не е възможно да се разбере какво правят зад високите градски стени. Вероятно просто се забавляват по цял ден с жените си, както вие с тази тук…

Вулфгар хвърли развеселен поглед към Айслин, която поруменя до корена на косата си.

— Впрочем, тя твърди, че сте необикновен майстор в любовната игра — продължи с високо вдигнати вежди Рейнър, без да сваля очи от него.

Вулфгар се усмихна с мека ирония.

— О, така ли казва? — С естествен жест сложи ръка на рамото на Айслин и помилва меките къдрици на тила, въпреки че много добре усети как тялото й се скова. Усмивката му стана още по-широка. — Тя също ми доставя всички възможни удоволствия.

— А аз ви казвам, че лъже — изръмжа сърдито Рейнър.

Вулфгар се изсмя.

— Защото с вас беше друго, нали? Като всяка достойна дама тя иска да бъде спечелена с нежност.

Рейнър не можа да се сдържи:

— Но тя няма нищо общо с малките момчета, Вулфгар.

Айслин почувства гневната хватка на мъжките пръсти, но както винаги, Вулфгар успя да запази самообладание и в гласа му нямаше и следа от вълнение.

— Не бива да се самозабравяте, приятелю. Не съм предполагал, че желаете тази жена дори с цената на живота си. Ала ви прощавам, защото тя заслужава дързостта ви. Може би, ако бях във вашето положение, и аз щях да се държа по същия начин. — Ръката му се плъзна към талията на Айслин в нежна милувка. Притегли я по-близо до себе си и продължи: — Съветвам ви да потърсите Хлин. Защото утре рано-рано ще ни напуснете, за да продължите службата си под командата на херцога. Не ви остава много време да задоволите жаждата си.

С тези думи Вулфгар се завъртя на токовете си и повлече Айслин след себе си по стълбите. Когато влязоха в салона, все още окованият в ъгъла на кучетата Керуик вдигна очи към тях. Лицето му се разкриви от ревност и омраза. Видя нежната им прегръдка и едва не изплака от болка, когато норманинът с жест на собственик потупа Айслин по закръгленото задниче, преди да я пусне да си върви. Затвори очи и не можа да забележи как момичето сърдито се извърна и хукна нагоре по стълбите.

Вулфгар пристъпи към Керуик.

— Слушай, малки саксонецо, ако разбираше езика ми, щях да те поздравя за добрия вкус. Ала ти и Де Март сте ужасно неразумни. Желаете това момиче дори с цената на живота си, макар че то безучастно ви отблъсква. А много по-добре би било да не се доверявате на жените. — Наля си бира в големия рог и го надигна, сякаш вдигаше тост в чест на окования. — Жени! Вземай ги и им се наслаждавай. После ги остави и тръгни по пътя си. Никога не ги дарявай с любовта си. Получих този горчив урок още като малко момче.

Обърна се и тръгна нагоре по стълбата. С учудване установи, че спалнята е празна. Разсърди се, защото не можеше да предвиди какъв номер му е погодила този път англичанката. Ясно беше, че искаше да си отмъсти на Рейнър, но да бъде проклет, ако и той се поддаде на номерата й!

Закрачи с твърди стъпки към стаята на майка й и блъсна вратата. Айслин чу влизането му и изненадано скочи. Беше във ваната. покри с ръка голите си гърди, а Хлин, която тъкмо доливаше гореща вода, едва не изпусна тежкото ведро. Притисна се плахо в ъгъла, докато Вулфгар пристъпи напред и безцеремонно изгледа Айслин. Младата жена отговори на погледа му с потъмняло от гняв лице.

— Недоволен ли сте от нещо, милорд? — попита дръзко тя.

Вулфгар се усмихна и бузите й още повече потъмняха.

— Не, демоазел, даже напротив.

Побесняла от гняв, Айслин побърза да се потопи под водата, която се разплиска на всички страни. Очите й се впиха в неговите, изпълнени с недоволство и укор. Непринуденото му държание целеше да покаже пред Хлин, че двамата са любовна двойка.

Вулфгар посочи слугинята.

— Рейнър има нужда от нея.

— Аз също. Тя ще остане тук — отговори дръзко Айслин.

— Много странно — проговори подигравателно норманинът. — Я ми кажете, демоазел, вие май не можете да понесете мисълта, че Рейнър де Март ще се забавлява с друга жена, а? Затова ли не пускате момичето?

Айслин го изгледа още по-сърдито.

— Нека Де Март се забавлява колкото си иска с норманските си мръсници, но аз не желая Хлин да бъде изложена на жестокостта му. Той само я наранява и ако в сърцето ви има поне капчица милост, няма да я оставяте на грубостите му.

— Женските грижи и тревоги никак не ме засягат — сви рамене Вулфгар. После протегна ръка и попипа медноцветните къдрици.

— Това вече го знам — изсъска Айслин.

Хлин се сви страхливо в ъгъла и Вулфгар недоволно попита:

— Защо ме гледа като подплашено зайче? Кажете й, че съм избрал господарката й за леглото си, не нея!

Айслин хвърли поглед към треперещото момиче.

— Господарят няма да ти стори нищо лошо, Хлин — преведе думите му тя. — Може би ще успея да го накарам да те вземе под своя защита. Успокой се сега. Няма от какво да се боиш.

Безцветното русо момиче се поизправи, ала продължи да гледа страхливо към едрия норманин.

— Какво й казахте? — попита Вулфгар.

Айслин се надигна от ваната, правейки се, че не забелязва жадния му поглед, и посегна към голямата кърпа, за да прикрие голотата си. Уви стройното си тяло и застана пред него.

— Казах, че няма да й сторите зло — отговори тихо тя. — Точно както заповядахте.

— Много ми се иска да владея езика ви, за да съм сигурен, че не ме правите на глупак.

— Мъжът сам се прави на глупак. Никой не може да го измами, ако той сам не го допусне.

— Не само сте красива, ами и умна — промърмори ядно норманинът. Пръстите му се плъзнаха по мократа гола ръка. Айслин го изгледа умолително. Беше толкова близо до нея, че бедрото й се притискаше в неговото. Близостта му я правеше слаба и несигурна. Мъжкото тяло веднага реагира. Вулфгар трябваше да стисне юмруци, за да устои на изкушението да я грабне в прегръдките си. Знаеше, че Хлин ги наблюдава внимателно, и се учуди, че въпреки присъствието й страстта заплашваше да го завладее без остатък. Благодари на Бога, че все още носеше желязната ризница, защото тънката кърпа около голото тяло на Айслин само още повече го съблазняваше. Успя да се пребори с изкушението само благодарение на желязната си воля.

— Моля ви, милорд — прошепна Айслин. — Казахте, че сме само роби. Можете да дадете Хлин на когото си искате. Ала ви умолявам — бъдете добър с нея. Тя винаги ми е служила честно и усърдно. Не я унижавайте до положението на проститутка, която трябва да изпълнява желанията на всеки мъж. И в нейното сърце има чувства. Бъдете милостив, моля ви.

Вулфгар я изгледа с мрачен поглед.

— Пак ли просите за нечий живот, Айслин? Ще бъдете ли готова да споделите леглото ми, за да предпазите това момиче от близостта на Рейнър?

Айслин си пое дълбоко въздух.

— Не, Вулфгар. Просто ви моля, нищо повече.

Вулфгар я изгледа пронизващо.

— Изисквате всичко, ала не сте готова да дадете нищо от себе си. Първо се застъпихте за онзи Керуик, сега и за някакво си слугинче. Кога най-сетне ще поискате нещо за самата себе си?

— Нима животът ми е в опасност? — попита тя с очи, впити в лицето му.

— Ами ако е така? — промълви изпитателно той.

— Мисля, че дори тогава няма да се съглася да продам тялото си — отговори бавно и отмерено тя.

— Ще дойдете ли по свое желание, ако ме обичате? — попита тихо Вулфгар.

— Ако ви обичам? — повтори тя. — Любовта е всичко, с което мога свободно да разполагам. Рейнър ми отне онова, което бях решила да запазя за съпруга си, ала любовта е най-големият дар, който мога да дам или да откажа единствено по волята на сърцето си.

— Обичахте ли Керуик?

Младата жена замислено поклати глава и искрено отговори:

— Не. Никого не съм обичала.

— Аз също не съм обичал никоя жена — отговори Вулфгар. — Желал съм десетки.

— Аз не желая никой мъж.

Ръката му помилва нежната буза, после се плъзна надолу по шията й. Почувства треперенето й и подигравателно се изсмя.

— Не ми се вярва сънищата ви да са толкова добродетелни, демоазел.

Айслин гневно впи очи в неговите. На устните й напираше поредният дързък отговор, но Вулфгар побърза да ги заключи с пръст.

— Нека Хлин се грижи за вас, докато Рейнър потегли оттук утре сутринта. Той няма да я търси дълго. Скоро ще се задоволи с първото срещнато момиче. А вас моля да се държите близо до мен, заради своята собствена безопасност. Всеки вижда, че Рейнър изгаря от желание да ви има. Моите воини никога няма да ви докоснат, но от него може да се очаква най-лошото. Скоро ще оцените сигурността на общата ни спалня. Не разчитайте само на собствените си сили.

Айслин се усмихна и край устните й се очерта прелестна трапчинка.

— Аз, разбира се, напълно осъзнавам колко съм защитена от вашата близост и великодушие, милорд. Макар че не спя с вас, а само до вас.

Вулфгар се изсмя като същински дявол и се запъти към вратата.

— Скоро ще оцените и последното предимство, скъпа, бъдете сигурна в това.

На вечерята Айслин зае обичайното си място до Вулфгар. Рейнър се настани от другата й страна. Когато се обърна към Вулфгар, за да го попита нещо, очите на черния рицар направо погълнаха стройното й тяло и спряха запленени върху нежната шия, по която се виеха светли кичури. В слабините му лумна буен пламък. Приведе се към нея и зашепна:

— Той ме праща при Вилхелм, за да ме отдалечи от вас, но аз скоро ще се върна. — Пръстите му помилваха копринения ръкав. — Мога да ви предложа много повече. Семейството ми е влиятелно и ще ме подкрепи. Елате с мен, няма да съжалявате.

Айслин сърдито отблъсна ръката му.

— Моят дом е Даркенвалд. Не ламтя за други богатства.

— Значи ще ви има онзи, които е господар на Даркенвалд? — изгледа я изпитателно Рейнър.

— Домът ми е собственост на Вулфгар, аз също — отговори студено тя, желаейки да приключи разговора. Рейнър се облегна назад в креслото си, премисляйки отговора й.

След вечеря Вулфгар трябваше да напусне за кратко време залата и Айслин предпочете да се оттегли в спалнята. Ала Рейнър вече я дебнеше, скрит в сянката край вратата. Изскочи от скривалището си и застана плътно пред нея. Айслин спря като вцепенена. Рицарят протегна ръце и я сграбчи в обятията си.

— Вулфгар е много непредпазлив по отношение на вас — промърмори дрезгаво той.

— Не би могъл да предвиди, че ще се проявите като дързък глупак — отговори ледено тя, опитвайки се да се изтръгне от прегръдките му.

Рейнър със задоволство плъзна ръка по закръглените гърди, после я притисна към бедрото й.

— Никога не бях помислял, че споменът за една жена ще ме мъчи ден и нощ — прошепна задавено той.

— Желаете ме само защото станах собственост на друг — отговори предизвикателно тя. После с все сила го блъсна. — Пуснете ме! Потърсете си друга да задоволи похотта ви.

— Не мога да намеря жена като вас — промърмори той със заровено в косите й лице. Посегна зад гърба й и блъсна вратата на спалнята. — Оня глупак Вулфгар нека се занимава с конете и воините си! Вашел обеща да пази пред вратата и веднага да съобщи за завръщането му. Едно леко почукване, и готово. Хайде, гълъбице, не бива да губим време!

Айслин вдигна ръце и впи нокти в лицето му. Рейнър я сграбчи за китките, изви ръцете й на гърба и я повлече към леглото. Лицето му се разкриви в сатанинска усмивка.

— Честна дума, лисичке, вие сте дяволско създание! Нямате нищо общо с онова просто селянче, което ми определи Вулфгар.

При мисълта за съперника от гърлото му се изтръгна зъл смях. Затвори вратата с крак и отново се изсмя.

— Вие сте една пълзяща гадина! Подла змия! — изплака Айслин. — По-скоро ще умра, но няма да ви принадлежа отново!

— Много се съмнявам, гълъбице. Няма как да предизвикате смъртта си в следващите няколко минути. По-добре се примирете със съдбата си и аз ще се отнеса към вас с цялата си нежност.

— Никога! — изкрещя сърдито тя.

— Тогава сама сте си виновна — отговори гневно той.

Хвърли я на леглото и преди Айслин да успее да се претърколи настрани, легна отгоре й. Младата жена се отбраняваше отчаяно — като диво животно, заплашено от залавяне. Извиваше тялото си под неговото, опитваше се да го отхвърли от себе си. Молеше се само да и стигнат силите. Вулфгар скоро щеше да бъде тук.

Ала бързо осъзна, че няма да успее да запази достойнството си. Рейнър задърпа одеждите й и разголи потръпващите от отвращение млади гърди. Впи устни в розовото зърно и цялото й тяло се потърси от допира на горещия му език.

— Щом делиш постелята с онзи глиган, непременно ще оцениш удоволствието, което може да ти достави един изискан и опитен любовник — мълвяха задъхано устните му.

— Несръчен грубиян — изсъска тя. — В сравнение с него сте немощен хлапак.

В този миг на прага на спалнята се чу шум. Рейнър изплашено се надигна и остана така с отворена уста. Айслин също се изправи и в този миг вратата се разтвори с трясък. Вулфгар застана широко разкрачен на прага, стиснал в ръка врата на хленчещия от болка Вашел. Захвърли младежа вътре и затисна с ботуш гърба му със спокойното достойнство на победител.

Очите му се насочиха към свилата се на леглото жена. Разбра, че е пристигнал тъкмо навреме. Айслин побърза да притисне с ръка разголените си гърди и да спусне гуната над дългите бели бедра. Мрачният поглед на Вулфгар продължи към побледнелия от уплаха Рейнър.

— Нямам обичай да убивам мъжете заради жени — започна със заплашително спокойствие той, — ала вие, сър Де Март, непрекъснато поставяте на изпитание търпението ми. Нима се съмнявате, че умея да защитавам собствеността си? За щастие Суейн ми съобщи, че е забелязал скрития пред спалнята ми Вашел, а това означаваше, че сте замислили нещо лошо. Ако бяхте сторили нещо на тази жена, нямаше да преживеете утрото.

Вулфгар се обърна и с отмерен жест повика Суейн. Айслин се надигна и с благодарност се усмихна на мощния викинг, който издърпа Рейнър от леглото. Черният рицар безпомощно се извиваше в желязната му хватка.

— Хвърли го в кочината — заповяда Вулфгар, после презрително посочи Вашел. — После вземи този тук и го метни отгоре му. Там ще бъдат в подходящо общество и ще имат време да размислят колко с опасно да посягат към чужда собственост.

Суейн бързо свърши работата си. Вулфгар затвори вратата след него и се обърна към Айслин. Беше възнаграден с ослепителна усмивка на благодарност, но когато пристъпи към леглото, тя побърза да избяга.

— След това унизително преживяване сър Рейнър непременно ще поиска да ви убие — проговори с усмивка тя. — Нанесохте унищожителен удар на гордостта му, без дори да вдигнете меча си. Не смеех и да мечтая, че за честта ми ще бъде отмъстено по толкова бърз и решителен начин.

Вулфгар не сваляше очи от нея, когато мина покрай него с гордата осанка на кралица, притиснала ръце пред разкъсаната гуна.

— Изглежда сте много доволна от развоя на събитията, Айслин. Двама от враговете се бият за вас. Кажете ми само, от кого от нас искате да се отървете първо? Все пак е ясно, че аз заплашвам душевния ви мир много повече, отколкото той.

Айслин се извърна и се усмихна право в проницателните му сиви очи.

— Нима ме смятате за глупачка, милорд? Нали ако не бях под ваша зашита, нямаше да мога да направя и една крачка, без да ме нападнат! Много добре знам, че все още не съм ви се отблагодарила достатъчно за привилегиите, които ми давате, и съм ви много задължена за великодушието. Все пак се надявам, че рицарската чест ви забранява да поискате от мен възнаграждение, недостойно за една дама, с която не ви свързват брачни връзки.

— Глупости! — изръмжа Вулфгар. — Никога не съм обръщал особено внимание на рицарската чест, камо ли спрямо дамите. Бъдете уверена, че ще ви бъде добре заплатено.

Омайната усмивка все още не слизаше от устните й.

— Мисля, че ръмженето е по-опасно от захапката ви, милорд.

Мъжът сърдито вдигна вежди.

— Така ли мислите, демоазел? Сигурен съм, че ще дойде ден, когато ще съжалявате, че не сте се вслушали в предложението ми.

С тези думи мъжът загаси свещите, съблече се на светлината на загасващия огън и тежко се отпусна на голямото легло. След известно време отново заговори с твърд и овладян глас.

— Утре сутринта ще окачите на колана си кама, за да имате с какво да се защитавате. Надявам се да няма повече нападения върху честта ви.

Айслин усмихнато се сви на кълбо пред огнището. Заспа с мисълта за танцуващите отблясъци на огъня върху бронзовокафявата кожа.