Въздигната

11 Поражение

През следващите моменти всичко беше като в мъгла и дори не разбрах как съм стигнала до входния вестибюл, където зърнах Фин. Той беше заобиколен от малка група хора, сред които и Томас, но аз ги разбутах, за да си проправя път до него.

Фин седеше на пода и аз паднах на колене до него. Беше жив, но видът му едва не ме накара да изхлипам. Слепоочието му беше покрито с кръв, а дрехите му бяха в безпорядък. Ръката му висеше под странен ъгъл и ми трябваше известно време, за да разбера, че е счупена.

— Какво стана? — попитах аз и докоснах лицето му с треперещи пръсти, най-вече за да се уверя, че е истински.

— Хванаха ни неподготвени — рече Фин. Той се взираше в нищото и очите му бяха влажни. — Мисля, че се прибираха обратно и ние случайно налетяхме на тях. Смятахме, че ще успеем да се справим с тях, но те бяха твърде силни. — Той преглътна с усилие. — Убиха канцлера.

— О, по дяволите! — чух да казва Тове и когато се обърнах, го видях да стои в пролуката, която бях оставила в тълпата.

— Тове, доведи майка си! — извиках. Тове кимна веднъж и тръгна, а аз се обърнах отново към Фин. — Добре ли си?

— Жив съм — каза той просто.

Фин беше в шок, затова не настоях да ми разкаже какво е станало и предоставих тази възможност на маркиз Бейн. Те били на път към Ослина, когато видели лагера на витра. Начинът, по който Бейн ми описа нещата, много напомняше на приказка от Братя Грим. Таласъмите били наклали огньове, танцували около тях, пеели песни и си разказвали истории как били превзели Ослина.

Канцлерът бил на мнение, че трябвало да се възползват от предимството на изненадата. Можело да сложат точка на този конфликт още там в гората. Фин първоначално бил против, но ако имало наистина шанс да спрат витра, преди да са навредили на други, били длъжни да опитат.

Единствената причина отрядът да оцелее бил фактът, че витра не очаквали атаката, но канцлерът не бил единственият, който загинал. Един маркиз също бил убит, а един от следотърсачите бил много тежко ранен.

Всички изглеждаха съсипани и омаломощени. Когато Аурора дойде да ги лекува, Бейн продължи да повтаря, че е истинско чудо, че някой от тях изобщо е жив. Аурора излекува Фин, но не напълно. Тя нямаше да изразходва енергията си за един следотърсач, каквото и да кажех.

Дънкан и аз помогнахме на Фин да стигне до стаята си, а Тове остана долу, за да се погрижи за настаняването на другите. Налагаше се да измислим нов план, за да помогнем на Ослина, но точно сега не можехме да направим нищо.

— Не е нужно да лежа — настоя Фин, докато двамата с Дънкан му помагахме да седне на леглото. — Добре съм. — Той трепна, когато бутнах неволно ръката му.

— Фин — въздъхнах аз, — не си добре. Трябва да почиваш.

— Не, трябва да измисля как да спрем тези проклети таласъми — рече Фин. — Те рано или късно, ще тръгнат и срещу нас. Трябва да намерим начин да ги победим.

— Ще го направим — казах аз, макар да не бях убедена в думите си. — Но точно сега няма да правим нищо. Можем да отложим всичко до сутринта, за да поспиш малко.

— Уенди! — Той вдигна глава към мен и видях, че очите му горят по-силно от обикновено. — Ти не ги видя. Не знаеш как изглеждат!

— Да, така е — признах аз и тонът му накара стомаха ми да се свие. — Но ти ще ми разкажеш за тях. Утре.

— Позволи ми поне да говоря с Локи! — рече Фин, почти отчаяно.

— Локи? — попитах аз. — Защо искаш да говориш с Локи?

— Той би трябвало да знае как да се справим с тези чудовища — каза Фин. — Не е възможно да нямат някакво слабо място и е логично да очакваме един маркиз от Витра да знае за него.

— Той може би спи…

— Тогава го събуди, Уенди! — извика Фин, накарвайки ме да трепна. — Хората загиват!

— Добре. — Завъртях пръстена около пръста си и отстъпих. — Ако ми обещаеш да лежиш, ще изпратя Локи да говори с теб. Но щом приключите, искам да останеш в леглото до сутринта. Ясно ли е?

— Добре — отвърна Фин, но имах чувството, че даде съгласието си само за да му изпратя Локи.

— Дънкан? — Обърнах се към телохранителя си, който ме чакаше на вратата. — Можеш ли да ми доведеш Локи? Кажи му, че аз го викам.

Останах сама с Фин, давайки му знак да лежи. Той въздъхна, но неохотно се подчини и остана загледан в тавана. Седнах до него на леглото. Ризата му беше разкъсана и кървава и внимателно протегнах длан към една рана на ръката му.

— Недей — каза той твърдо.

— Извинявай. — Отпуснах ръката си. — И съжалявам за случилото се. Трябваше да тръгна с теб.

— Не ставай глупава. Ако беше дошла с мен, просто щеше да си мъртва.

— Аз съм по-силна от теб, Фин.

— Няма да споря с теб — рече той, продължавайки да гледа право нагоре. — Дори не е нужно да седиш тук. Добре съм. Мога да говоря и сам с Локи.

— Не, няма да те оставя сам с него — поклатих аз глава. — Не и когато си толкова слаб.

— Смяташ, че би ме наранил? — попита Фин.

— Не, той знае как да те провокира и не искам това да се случва.

Фин се изсмя презрително. Беше ми неприятно, че отношенията ми с Фин бяха станали толкова обтегнати, но не знаех как да поправя нещата. Дори не бях сигурна дали може да бъдат поправени. Останахме да седим мълчаливо, докато накрая Дънкан се върна с Локи.

— Това изобщо не е каквото си мислех, когато принцесата ме повика посред нощ — въздъхна Локи, спирайки се на вратата на стаята. Светлата му коса беше разрошена и имаше червени бразди от сън по лицето си.

— Благодаря ти, че го доведе — казах аз и се обърнах към Локи. — Дънкан каза ли ти какво се е случило?

— Очевидно не, защото иначе нямаше да съм тук — промърмори Локи.

— Отрядът, който изпратихме за Ослина, е бил нападнат от таласъми — обясних аз. — Някои от нашите са загинали.

— Имате късмет, че не са загинали всички — рече Локи.

— Изгубихме близки приятели — изръмжа Фин и се опита да се надигне, но аз го задържах, слагайки ръка върху гърдите му. — Те се биха, за да защитят хората тук! За да защитят принцесата! Това е нещо, което би трябвало да има значение за теб!

— Не съм казал нищо лошо за загиналите — оправда се Локи и в гласа му прозвуча едновременно извинение и раздразнение. — Таласъмите не може да бъдат победени лесно. И от това, което чух за Ослина, учудващо е, че някой от вас изобщо е оцелял.

— Ние успяхме да ги изненадаме. — Фин се отпусна отново на леглото.

— Това обикновено помага — отбеляза Локи. — Таласъмите може да са силни, но са глупави.

— Как можем да ги победим? — попита Фин.

— Не знам — сви рамене Локи. — Аз самият никога не съм се опитвал да ги победя.

— Би трябвало да знаеш как може да стане — настоя Фин. — Трябва да има начин.

— Може би има — призна Локи. — Но аз не съм правил такъв опит. Дори не съм се бил редом до тях. Кралят обикновено не позволява на таласъмите да напускат района на замъка, защото се страхува, че манксовете ще се досетят какви са, ако ги видят.

— Но защо сега им е позволил? — попита Фин.

— Нали знаеш какъв е той — въздъхна Локи и седна на един стол в ъгъла на стаята. — Кралят е обсебен от идеята за принцесата. И е готов на всичко, за да се добере до нея.

— Как можем да ги спрем? — попита Фин, спирайки тежкия си поглед върху Локи.

— Не знам — отвърна Локи.

— Ами ако това просто не е възможно? — казах аз.

— Ще намерим начин — увери ме Фин, но не погледна към мен.

— Таласъмите не са много умни — добави Локи бързо. — И са безпомощни, ако срещу тях бъдат насочени способности. Всякаква паранормална сила работи два пъти по-добре върху тях, отколкото върху манксовете.

— Какво означава това? — попита Фин.

— Това означава, че внушението на Уенди върху тях ще работи ето така. — Той щракна с пръсти, за да демонстрира. — Точно затова аз бях натоварен с охраната й във Витра. Тя можеше да внуши на таласъмите да направят всичко, каквото пожелае.

— Значи, маркизите и марксините могат да победят таласъмите? — рече Фин. — Но аз не мога?

— Не и в близък бой. — Локи поклати глава.

— Ние няма да използваме нашите маркизи и марксини, за да водим война — заявих аз. — Особено като се има предвид, че един маркиз загина тази нощ заедно с канцлера. Те биха били твърде уплашени за тази цел.

— Можем да ги убедим — настоя Фин. — Ако това е единственият начин да ги спрем, ще трябва да го направят.

— Това не е единственият начин — казах аз, но и Локи, и Фин не ми обърнаха внимание.

— Вашите хора са твърде капризни — подсмихна се Локи. — Не можете да ги убедите да направят каквото и да е.

— Капризни? — изсумтя Фин. — В това би имало някакъв смисъл, ако не го казваше един разглезен принц.

— Не разбирам защо намираш нещо обидно в това — рече Локи, изпъвайки леко гръб на стола. — Виждал съм как хората тук се държат с Уенди, а тя е вашата принцеса. Те са арогантни.

— Те още не я познават — каза Фин. — Ще отнеме време, но времето, което прекарва с витрийски затворници определено няма да й е от полза.

— Аз не съм затворник. — Локи изглеждаше възмутен. — Аз съм тук по собствена воля.

— Това е нещо, което не разбирам. — Фин поклати недоверчиво глава.

— Фин, той ме помоли за убежище и аз му го дадох — намесих се аз.

— Но не разбирам защо си го направила — рече Фин. — Ние воюваме с витра, а ти с готовност му позволяваш да остане тук.

— Може би просто не ти харесва, че тя иска да бъда близо до нея? — попита Локи с дяволита усмивка и Фин го изгледа свирепо.

— Аз не… — започна аз, но се спрях и тръснах глава. — Няма значение защо Локи е тук, защото това вече е факт. И освен това той познава витра, което може да ни бъде от полза.

— Ще кажа всичко каквото знам, но истината е, че не знам толкова много, че да ви помогна, принцесо — рече Локи. — Ако ви трябва информация за политическите машинации в двора на Витра, съм насреща. Но ако знаех как да спра краля, щях да го направя сам.

— Защо? — попита Фин. — Защо би спрял краля?

— Той е негодник. — Локи сведе поглед и подръпна ризата си. — При това голям.

— Но той винаги е бил такъв! — настоя Фин. — Защо дезертира точно сега? Защо дойде тук? Има много други тролски общности и стотици градове, които не са във война с краля?

— Но само Трил има Уенди. — Локи отново се усмихна, но лицето му имаше измъчен вид. — Как бих могъл да подмина този факт?

— Тя е омъжена, ако не знаеш — рече Фин. — Затова би било добра идея да спреш да флиртуваш с нея. Тя просто не се интересува от теб.

— Тя ще реши от кого се интересува — отговори Локи малко рязко. — И защо ми се струва, че самият ти не следваш собствения си съвет?

— Аз съм следотърсач. — Фин се надигна в леглото и този път не се опитах да го спра. Очите му горяха. — Работата ми е да я пазя.

— Не, Дънкан е нейният следотърсач. — Локи посочи Дънкан, който стоеше на вратата, наблюдавайки с широко отворени очи техния сблъсък. — И Уенди е по-силна от вас двамата, взети заедно. Ти не пазиш нея. Ти пазиш себе си, защото в действителност си бившето й нещастно влюбено гадже.

— Мислиш си, че знаеш всичко, но много се лъжеш — изтътна Фин. — Ти си подмолен и манипулативен и ако зависеше от мен, веднага бих те изпратил обратно във Витра.

— Но май не зависи от теб? — Локи наклони подигравателно глава. — Защото ти си просто следотърсач. И не можеш да вземаш никакви решения.

— Но аз мога! — отсякох аз. — И това е краят на този разговор. Фин се нуждае от почивка, а ти не ни помагаш с нищо, Локи.

— Съжалявам — каза Локи и изтри длани в панталона си.

— Защо не се върнеш в стаята си? — обърнах се към него. — Ще дойда след малко да поприказваме.

— Разбира се — кимна той и стана. — Оправяй се, следотърсачо.

Фин промърмори нещо неясно в отговор и Локи и Дънкан излязоха. Искаше ми се да протегна ръка и да докосна Фин, да го утеша по някакъв начин, защото имах чувството, че се нуждае от това. Може би дори аз имах нужда от това. Мисълта, че е бил на косъм от смъртта, ме беше ужасила.

Не можех да позволя и други да загинат в този конфликт. Трябваше да направя нещо.

— Поспи — казах на Фин, защото не можах да измисля нищо друго. Станах, но той протегна ръка и сграбчи китката ми.

— Уенди, аз не му вярвам! — рече Фин, говорейки за Локи.

— Знам. Но аз му вярвам.

— Бъди предпазлива — каза Фин простичко и ме пусна.

Беше минало полунощ и останалата част от замъка беше притихнала. Утре ме чакаха безброй срещи и съвещания, но сега всички бяха в леглата си. Коридорът беше тъмен и виждах само топлата светлина, която струеше от стаята на Локи.

Той не ме чу да се приближавам и се спрях на вратата, наблюдавайки го. Тъкмо оправяше леглото си и когато свърши, задъвка палеца си замислено. Поклати леко глава и отметна леко одеялото, така че леглото да изглежда неоправено. След това му хрумна друго и отново приглади завивката.

— Какво правиш? — попитах аз.

— Нищо! — сепна се той за момент, но после се усмихна и прокара пръсти през косата си. — Нищо. Искаше да поговорим? Защо не влезеш?

— Заради мен ли си оправяше стаята току-що? — попитах аз.

— Е… — Той разроши косата си отново. — Когато ме посещават принцеси, обикновено се опитвам стаята ми да изглежда прилично.

— Разбирам. — Влязох и затворих вратата след себе си, което видимо го зарадва.

— Защо не седнеш? — Локи махна към леглото. — Чувствай се като у дома си.

— Трябва да те помоля за една услуга.

— За теб съм готов на всичко — усмихна се той.

— Искам да ме заведеш до двореца на витра — рекох аз и усмивката му помръкна.

— С изключение на това.

— Чувствам се ужасно да искам това от теб, защото знам какво ти е причинил Орен, но не очаквам да влезеш вътре или нещо подобно — казах бързо. — Не знам как да стигна дотам или как да проникна вътре, но ти можеш да ми кажеш и да ме оставиш на вратата. Никога не бих те изложила на опасност, нито бих рискувала живота ти.

— Но очакваш от мен да рискувам твоя? — усмихна се Локи и поклати глава. — Няма да стане, принцесо.

— Мога да ти гарантирам твоята безопасност — казах. — Веднъж щом бъда там, Орен вече няма да се интересува от теб. Кажи ми как да стигна.

— Уенди, ти не ме слушаш — рече той. — Аз не се страхувам само за себе си. Не мога да ти позволя да го направиш.

— Нищо няма да ми се случи — настоях аз. — Той е мой баща и аз съм достатъчно силна, за да се грижа за себе си.

— Нямаш никаква представа срещу какво се изправяш — засмя се Локи мрачно. — Не, това е съвършено абсурдно. Дори отказвам да разсъждавам над това.

— Локи, чуй ме. Фин едва не загина тази нощ…

— Значи, щом гаджето ти е било ранено, самоубийството се явява единственият изход? — рече Локи.

— Той не ми е гадже — поправих го аз.

— Добре. Бившето ти гадже — каза той. — Това не променя нещата. И колкото и да ми е неприятно да го призная, Фин беше прав. Ние можем да се справим с този проблем. Знам, че не помогнах много днес, но съм сигурен, че ако ми бъде дадено малко повече време, ще измисля нещо.

— Но ние нямаме време, Локи! — Поех си дълбоко дъх и прокарах пръсти през косата си. — Не казвам, че ще се предложа на Орен като залог за мирен договор, но трябва поне да разговарям с него. Трябва да направя нещо, за да отложа войната още малко. Трябва ни повече време, за да сформираме армия. А в този момент той е някъде там и избива хората ни.

— Значи, искаш да те заведа в двореца на витра, за да си поприказваш с краля? — попита Локи. — Докато си там, аз ще чакам отвън, а след като аудиенцията свърши, ти ще излезеш и аз ще те върна обратно. Това ли е планът?

— Не точно, но нещо подобно — отвърнах аз.

— Уенди! — каза Локи, изгубил търпение. — Защо мислиш, че той ще те пусне? Той прави всичко това заради теб! И след като веднъж бъдеш в двореца, защо, за бога, би те пуснал да си отидеш?

— Най-напред той не би могъл да ме спре — отговорих аз. — Аз мога да се защитавам срещу него и таласъмите му, и всичко друго, с каквото разполага. Аз мога сама да водя истинска война и да победя всекиго в кралството. Но ако съм сама, ще мога да се грижа за себе си по-добре.

— Дори това да е вярно, рискът остава твърде голям — каза Локи. — Ако се опиташ да си тръгнеш, той може да те убие. Не просто да те задържи като заложница. По-скоро би направил това, отколкото да допусне да се върнеш тук.

— Не, все още не — поклатих аз глава. — Някой ден това може би ще бъде вярно. Но сега той иска да бъда кралица. Именно затова се съгласи да сключим примирие. Той искаше да ме види като кралица на Трил.

— Той иска и двете кралства — каза Локи тихо. — Въпросът е ще му дадеш ли онова, което иска?

— Да — кимнах аз. — Ще се съглася да управлявам заедно с него Трил и Витра, ако той спре кръвопролитията до коронацията ми.

— Той не иска да управлява „заедно“ с теб.

— Знам, но така или иначе, аз никога няма да му позволя да управлява — рекох аз. — Просто няма да изпълня онова, което очаква от мен.

Локи подсвирна и поклати глава.

— Ако се отметнеш от думата си, той ще унищожи всичко, повярвай ми, всичко, което някога ти е било скъпо.

— Аз няма да се отметна от думата си — казах аз. — Никога няма да се стигне дотам, че да му дам някакво обещание. Просто ще спечеля време, за да организирам армията ни, и след това ще нападнем витра, ще ги победим и ще убия Орен.

— Ще го убиеш? — Той повдигна вежди. — Знаеш ли въобще как да го направиш?

— Не. Още не — признах аз. — Затова още не съм го убила. Но ще го направя.

— Дори не знам дали може да бъде убит — рече Локи.

— Всеки може да бъде убит.

— Много хора са се опитвали — каза той. — И не са успявали.

— Да, но никой от тях не е имал в жилите си неговата кръв — отбелязах аз. — Смятам, че съм единствената, която е достатъчно силна, за да го направи.

— А ако се окаже, че не можеш? — попита Локи. — Какво ще правиш, ако следваш плана си, както го описа до този момент, и след това се окаже, че не можеш да го спреш?

— Не знам — отвърнах аз. — Ще търся начин. Той ще продължи да ни напада, докато се добере до мен. И аз с готовност ще се предам сама в ръцете му, ако така бих могла да го спра, но вече не вярвам и в това.

Локи остана загледан в пода и златистите му очи бяха широко отворени, докато обмисляше какво да прави. Не знаех какво се въртеше в главата му, но не изглеждаше щастлив.

— Е, ще ме заведеш ли там? — попитах аз.

— Не. — Той поклати глава. — Съжалявам, принцесо, но не мога.

— Добре — казах аз и си поех дълбоко въздух. — Ще намеря някой, който ще ми помогне.

— Кой? — попита Локи. — Кой друг може да го направи?

— Ще намеря някой — отвърнах аз.

Тове и още неколцина следотърсачи вероятно можеха да стигнат до двореца на витра, но те не познаваха опасностите по пътя като Локи. Ако се наложеше, можех да ползвам и карта от Военната зала.

Протегнах ръка към дръжката на вратата, но Локи ме спря. Той сграбчи китката ми и застана на пътя ми.

— Не можеш да тръгнеш сама!

— Да, мога. — Опитах се да изтръгна ръката си от хватката му. — Пусни ме.

— Не, Уенди, няма да ти позволя да го направиш — каза Локи.

— Не можеш да ме спреш!

— Аз съм много по-силен от теб.

Опитах се да го отместя настрани, но това беше все едно да се боря с бетонна преграда. Той ме бутна до стената на стаята и подпря ръцете си от двете ми страни. Тялото му не ме докосваше, но беше толкова близо, че не можех да помръдна.

— Може да си по-силен от мен физически, но ще ми трябва само минута, за да те накарам да се гърчиш от болка на пода. Не искам да те нараня, но ако се наложи ще го направя.

— Не е нужно — каза Локи натъртено. — Не е нужно да правиш това.

— Напротив, нужно е. Ще направя каквото е необходимо, за да спася нечий живот. Длъжна съм. Ако не искаш да ми помогнеш, добре. Но не стой на пътя ми.

Той прехапа устни, поклати глава, но не се отдръпна.

— Сега е дълбока нощ и ти искаш да избягаш с мен — отбеляза Локи. — Какво ще кажеш на съпруга си?

— Нищо.

— Нищо? — Локи повдигна вежди. — Принцесата изчезва без нито дума. Ще настъпи истински хаос.

— Ще заповядам на Дънкан да им каже къде съм чак на сутринта — казах аз. — Така ще спечеля няколко часа, за да стигна във Витра, преди някой да тръгне след нас.

— Ако кралят не ти позволи да напуснеш двореца, той ще избие спасителния отряд, който ще бъде изпратен — изтъкна Локи. — Това вероятно ще бъдат Фин, Тове, Дънкан, а може дори и Уила. Готова ли си да рискуваш живота им?

— Това може да е последният ми шанс да ги спася — казах аз глухо.

— Значи, не мога да те разубедя? — прошепна той, докато очите му търсеха моите.

— Не.

Той преглътна и отметна един кичур от челото ми. Ръката му се задържа за кратко върху лицето ми и аз не я отблъснах. Очите му бяха някак странно тъжни и ми се искаше да го попитам какво не е наред, но не го направих.

— Искам да запомниш това — каза Локи и гласът му беше нисък и пресипнал.

— Кое?

— Ти искаш да те целуна.

— Не е вярно — излъгах аз.

— Да, така е. И искам да го запомниш.

— Защо?

— Защото така. — Без повече обяснения той се обърна и се отдръпна от мен. — Ако искаш да направиш това, побързай и си облечи нещо. Нали не искаш да се срещнеш с краля по пижама?