Въздигната

22 Офанзива

— Ще пренесем войната на тяхна територия — казах аз и срещнах пет безизразни погледа.

Томас, Тове, Уила, Фин и Локи стояха срещу мен и нито един от тях не изглеждаше въодушевен от предложението ми. Бях ги повикала всички във Военната зала, но до този момент бях говорила почти само аз.

— Това ли е великата ти идея? — попита Локи леко смутен и това бе най-положителната реакция, която предизвиках. — Да бъдем избити там вместо тук?

— Идеята не е да бъдем избити някъде — казах аз, облягайки се на масата зад мен.

— Добре, ако това е желанието ти, Уенди, аз ще те подкрепя — обади се Уила, макар и неохотно. — Но не знам доколко ще помогне. Така витра ще имат предимството да се бият на своя територия.

— Локи познава двореца на витра добре. — Махнах към него с ръка и той се намръщи, когато осъзна, че го посочвам като евентуален техен водач. — И освен това ние ще ги изненадаме. Точно така Фин оцеля при нападението над таласъмите.

— Но оцелях само на косъм, принцесо — напомни ми Фин. — И освен това елементът на изненада не може да е много голям. Витра съвсем скоро ще бъдат тук, за да превземат кралството. Веднага щом чуят за възкачването ти на трона, ще потеглят насам.

— Точно затова трябва да действаме веднага — казах.

— Веднага? — възкликнаха едновременно Уила и Фин, и двамата шокирани.

— Да — кимнах аз. — Погрижила съм се коронацията ми да бъде след два часа. След това ще бъда кралица и първата ми заповед като монарх ще бъде да обявя война на Витра. Ще отидем при тях, ще ги нападнем и ще ги победим.

— Искаш да ги ударим довечера? — попита Тове.

— Да, докато спят — потвърдих аз. — Това е най-добрият шанс, който ще имаме.

— Принцесо, не знам дали това е възможно — поклати Томас глава. — Не можем да планираме мащабно нападение в рамките на няколко часа.

— Веднага щом кралят научи, че съм кралица, той ще се озове пред портите ни с армия от таласъми. — Посочих с ръка към вратата, за да придам допълнителна тежест на думите си. — Имаме на разположение само няколко дни. Какво повече можем да направим през следващите два дни, за да подсилим ударната си мощ при евентуално нападение на Витра?

— Не знам — призна Томас. — Но това не означава, че трябва да тръгваме на самоубийствена мисия.

— Говориш за самоубийствена мисия? — обърнах се към него аз. — Ти видя картината. На нея синът ти е мъртъв. Всички в тази зала са мъртви, с изключение на теб. — Направих пауза, за да осмислят онова, което им казвам. — Ние трябва да направим нещо, за да променим това.

— Нападението над двореца на витра само ще промени мястото, където ще умрем — отбеляза Фин.

— Може и да е така — съгласих се аз. — И какво от това? Прехвърлих десетки книги по история на Трил. И знаете ли какво установих? Ние винаги отстъпваме. Изчакваме. Бягаме. Само се защитаваме. Никога не се опълчваме и не се бием за каузата си. И моментът да го направим дойде. Това е последният ни шанс. И не говоря само за нас — това е последният шанс на цялото ни кралство да се противопостави на Витра и да се защити. Ако не сторим това, те ще ни завладеят.

— Колко жалко — каза Уила, силно впечатлена.

— Кое? — попитах аз.

— Че произнесе тази реч сега, а не си я запази за момента, когато трябва да убедим маркизите и марксините да тръгнат на война с нас — поясни Уила.

— Значи, се договорихме? — попитах аз.

— Ти знаеш, че винаги ще те подкрепям — каза Тове. — В каквото и да е.

— Неприятно ми е да го кажа, но да, аз съм с теб — каза Локи. Той прокара пръсти през косата си и въздъхна. — Ще нападна Витра тази вечер.

— Все още смятам, че има и по-добър начин — рече Томас. — Но не знам какъв е той. Ако това е най-добрият ни план, тогава да го следваме.

— Има ли начин да те убедя да останеш във Фьоренинг? — попита Фин.

— Не — поклатих аз глава. — Тази битка е моя точно колкото е и ваша, та дори в още по-голяма степен. Аз ще бъда там.

— Добре — въздъхна Фин. — Тогава брой и мен.

— Чудесно — казах. Искаше ми се да се усмихна. Чувствах, че по някакъв начин трябва да скрепя тази договорка, но не знаех как. Освен това стомахът ми се беше свил от безпокойство.

— Разполагаме ли с няколко часа, преди да тръгнем? — попита Томас.

— Да — потвърдих аз. — До коронацията ми.

— Предполагам, че трябва да запозная всички с плана на двореца Витра — предложи Локи.

— Да, на всяка цена — казах аз.

— Добре. — Локи се почеса по врата и погледна към Фин. — Да се хващаме на работа тогава.

Локи, Фин и Томас седнаха да изработят план за нападението, а Уила имаше по-тежката задача да убеди благородниците на Трил да вземат участие в него. Тове щеше да дойде с мен, защото трябваше да бъде коронован за крал.

Изчакахме коронацията в стаята си и разменихме по няколко думи за витра, но през повечето време мълчахме. Имаше толкова много работа за вършене и толкова малко време за приказки.

Маркиз Бейн, който беше натоварен да извърши коронацията, дойде в уговорения час. Обикновено това беше тържествена церемония, пищен спектакъл, на който присъстваше цялото кралство, но сега нямахме време за това. Дънкан влезе в ролята на официален свидетел и маркиз Бейн ни подкани да се закълнем.

С няколко простички думи и бързи подписи върху лист хартия ние бяхме провъзгласени за крал и кралица.

Веднага след това Тове отиде да говори с майка си. Задачата му беше да я убеди да се присъедини към нас, защото нейните лечителски способности щяха да бъдат неоценими в предстоящия сблъсък с витра. Дънкан отиде да се подготви заедно с другите следотърсачи. Щях да го последвам съвсем скоро, но преди това се нуждаех от глътка въздух.

Погледнах през прозореца. Не беше валяло сняг от известно време и денят днес беше необичайно топъл. Температурата беше малко над нулата, а във въздуха се носеше гъста зимна мъгла. Тежък бял скреж покриваше клоните на дърветата, сякаш бяха увити в някаква плътна тъкан.

— Кралице — каза Локи и когато се обърнах, видях усмихнатото му лице.

— Ти си първият, който ме нарича така.

— И какво е усещането? — попита той, разхождайки се из стаята. Докосна една ваза, която стоеше на масата, и после ме погледна. — Чувстваш ли се като Нейно кралско Величество вече?

— Не съм сигурна — признах аз. — И не мисля, че някога съм се чувствала като кралска особа.

— Ще трябва да свикнеш с това — ухили се Локи. — Предричам ти дълго царуване. И много години, през които да бъдеш наричана Ваше Величество, Ваша Светлост, Ваше Превъзходителство, господарке, кралице и прекрасна моя.

— Не мисля, че последното е официална титла — изтъкнах аз.

— А би трябвало да е. — Локи се спря пред мен с пламъчета в очите. — Ти си красива като видение, особено когато си с корона.

— О, короната. — Аз се изчервих и я свалих. — Забравих, че е на главата ми. — Като накит тя беше наистина изумителна, но аз се чувствах нелепо с нея. — Трябваше да я нося на церемонията, но… тя вече свърши.

— Това е красива корона. — Локи я взе от ръцете ми и се загледа за момент в сложните й плетеници, след което я остави на масата. После дойде толкова близо до мен, че почти се докосвахме, и аз вдигнах глава към него.

— Как вървят нещата? — попитах. — Запозна ли ги с плана на витрийския дворец?

— Не.

— Не?

— И не смятам да го направя — каза Локи, тихо, но решително. Ръката му тръгна към кръста ми и аз почувствах топлината й дори през няколкото ката плат. — Много скоро всичко ще отиде по дяволите и затова искам поне за кратко да не говоря за това. Нека се престорим, че витра не съществуват. Искам за последен път да бъда само с теб.

— Не, Локи. — Аз поклатих глава, но не се отдръпнах. — Казах ти, че ще имаме само една нощ и че това никога няма да се повтори.

— А аз ти казах, че една нощ не е достатъчна.

Локи се наведе и ме целуна силно, притискайки ме към себе си. Дори не се опитах да се съпротивлявам. Обгърнах шията му с ръце. Целунахме се, но не както преди, не толкова жадно и трескаво. Този път беше нещо различно, по-красиво.

Държахме се в прегръдките си, съзнавайки, че това може би е последният път. Чувството беше сладостно, светло и в същото време трагично.

Когато спря да ме целува, той подпря челото си на моето. Дишаше така, сякаш не му достигаше дъх. Протегнах ръка и докоснах лицето му, кожата му беше гладка и хладна под ръката ми.

Локи вдигна глава, за да ме погледне в очите, и в този момент аз видях нещо в тях, нещо, което не бях забелязвала никога преди. Нещо чисто и неподправено, и сърцето ми изведнъж като че ли се изпълни с топлина и обич към него.

Нямах представа как се беше случило това, нито кога, но го знаех с абсолютна сигурност. Бях се влюбила в Локи и чувството беше по-пламенно от всичко друго, което някога бях изпитвала към някого.

— Уенди! — извика Фин, прекъсвайки този магически миг между мен и Локи. — Какво правиш? Ти си омъжена! И не за него!

— Фин — възкликнах аз и се отдръпнах от Локи. — Успокой се.

— Не! — изкрещя той. — Няма да се успокоя! Какво си мислиш, че правиш? Ние отиваме на война, а ти мамиш съпруга си!

— Не всичко е такова, каквото изглежда — казах, но в същия момент почувствах да ме обземат разкаяние и чувство на вина. Бракът ми на практика беше приключил, но формално аз все още бях омъжена за друг. И нещата не се изчерпваха само с целувката ми с Локи.

— Стори ми се, че езикът ти е в гърлото му — изръмжа Фин, гледайки ни гневно.

— Е, значи, си видял нещата вярно — каза Локи нагло.

— Локи, можеш ли да ни оставиш за момент насаме? — попитах аз. Той въздъхна и като че ли се канеше да възрази. — Имам предвид веднага!

— Както заповядаш, кралице моя — промърмори Локи. Той мина покрай Фин и излезе от стаята, поглеждайки го преди това за последно, но двамата не си казаха нищо повече. Локи затвори вратата след себе си, оставяйки Фин и мен сами в стаята.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита Фин, сякаш нямаше думи от възмущение.

— Мислех си, че отиваме на война и че майка ми току-що умря — отвърнах аз. — Животът е много, много кратък и аз… аз го обичам.

Фин трепна. Сетне извърна поглед и захапа бузата си отвътре. Чувствах се ужасно, че го наранявам, но трябваше да чуе истината.

— Ти почти не го познаваш — каза той предпазливо.

— Знам — кимнах аз. — Не мога да го обясня. Но… нещата стоят така.

— Нещата стоят така? — Фин се засмя мрачно и завъртя очи. — Любовта ти не би трябвало да означава много, щом я пръскаш така безогледно. Не беше толкова отдавна, когато казваше, че обичаш мен, и ето че сега…

— И ето че сега съм омъжена за друг мъж, защото ти отказа да се бориш за мен — прекъснах го аз. — Обичах те, Фин. И все още държа на теб. Винаги ще бъде така. Ти си добър и силен и даваше най-доброто от себе си, когато си с мен. Но… ти никога не си искал истински да бъдеш с мен.

— Какво говориш? — попита Фин. — Нищо не съм искал толкова, колкото да бъда с теб! Но не можех!

— Точно това имам предвид, Фин! — казах аз, махвайки с ръка към него. — Не можеше! Ние не можехме. Аз не трябваше… Ти винаги приемаше всичко като даденост и никога не се опита да промениш нещо.

— Никога не съм се опитвал? — повтори Фин. — Как можеш да твърдиш такова нещо?

— Казвам го, защото е истина. — Прокарах пръсти през косата си и тръснах глава. — Никога не си се борил за мен, както аз за теб. Аз бях готова да се откажа от всичко заради теб. Но ти не се отказа от нищо. Не ми позволи дори на мен да го направя.

— И защо това да е лошо? — попита Фин. — Аз просто исках онова, което е най-добро за теб.

— Знам, но ти не си мой баща, Фин. Ти трябваше да бъдеш… — Оставих думите си недоизречени. — Не знам. Ти никога не ми стана любовник. Ти отказа да бъдеш нещо повече за мен, докато не видя, че проявявам интерес към друг.

— Опитвах се само да те защитавам! — настоя Фин.

— Това не променя нищо. — Поех си дълбоко въздух. — Аз се борех да променя нещата тук, да направя кралството по-добро място за следотърсачите и всички класи в Трил. А ти се бореше нещата да останат същите. Ти си съгласен да живееш в оковите на тази нелепа йерархия.

— Не съм съгласен — отвърна той с ожесточение.

— Но не правиш нищо, за да я промениш! Ти просто приемаш нещата и с това мога да се примиря. Ти с готовност приемаш съдбата си. Но очакваше и аз да направя същото, а това е нещо, което не мога да преглътна, Фин. Аз исках повече. Нуждаех се от повече.

— И мислиш, че Локи ще ти го даде? — попита Фин, но вече без предишния си сарказъм. Той наистина искаше да знае дали смятам Локи за достатъчно добър за мен.

— Да, ще го направи — кимнах аз.

— А как гледа на всичко това съпругът ти? — попита Фин.

— Не знам точно — отговорих аз, съзнавайки, че нямах представа колко в действителност знаеше Тове за Локи и мен. — Но когато нещата с Витра приключат, Тове и аз ще анулираме брака си.

— Ще го напуснеш заради Локи? — възкликна Фин този път искрено изненадан.

— Всъщност не. Тове ще напусне мен. Той иска да сподели живота си с момиче, което истински да обича, и това не съм аз.

Фин видимо помръкна и заби поглед в земята. После приглади косата си и аз осъзнах с почуда, че повече никога нямаше да прокарам пръсти през косата му. Всичко между Фин и мен беше приключило. Той вече не беше мой.

— Съжалявам — каза Фин тихо.

— Моля? — казах аз, решавайки, че не съм го чула добре.

— Ти си права, съжалявам. — Той вдигна очи към мен и видях бурята, която бушуваше в душата му. — Аз никога не съм се борил за теб. По-скоро се борех за една система, която ме отдалечаваше от теб. И… съжалявам за това. — Той преглътна с усилие. — Винаги ще съжалявам за това.

— Аз също съжалявам. — Прехапах устни, за да възпра сълзите си.

— Но… — Фин въздъхна и отново извърна глава. — Той поне те обича.

— Какво? — казах аз.

— Локи. — Той произнесе името с горчивина и поклати глава. — В началото го подозирах, но след това прекарах достатъчно време с него и го чух как говори за теб. — Фин премести тежестта на другия си крак очевидно чувствайки се неловко от този ход на разговора. — И той наистина те обича.

После той кимна, макар да не знаех защо, въздъхна на пресекулки и ми се стори, че се опитва да сдържи сълзите си.

— Е… мисля, че ще го преживея някак. — Той потърка челото си. — И ако ме извиниш, трябва да сляза долу, за да се приготвя за тръгване.

— Фин — спрях го аз, защото не исках нещата да свършват така.

— Можем да поговорим още по-късно, ако искаш, но сега ни чака твърде много работа. — Той не ме погледна, докато говореше, нито когато излезе от стаята.

Исках да му кажа още неща, но той беше прав. Предстоеше ни пътуване.