Въздигната

Епилог Четири месеца по-късно

Първите няколко седмици след нападението на Витра бяха тежки. Имах няколко счупени кости и рамото ми беше извадено. Толкова много хора се нуждаеха от лечителските способности на Аурора и Сара, че аз се отказах да ползвам помощта им. Щях да се излекувам по старомодния начин.

Всички смятаха, че се възстановявам много бързо заради витрийската си кръв, но тъй или иначе, тези няколко седмици не бяха никак леки. Те си имаха обаче и своите добри страни, като например това, че Локи се грижеше за мен през цялото време. Всъщност той почти не се отделяше от мен.

Веднага щом бях в състояние да се държа на краката си, направихме погребението на майка ми. Цялото кралство се стече и за моя изненада дойдоха също кралят и кралицата на Канин и кралицата на Омте. Те пристигнаха, за да й отдадат почит, но също и за да ни благодарят, че бяхме сложили край на тиранията на Витра.

Трил беше главният прицел на Орен, но ние не бяхме единствените. Едва на погребението, когато дойдоха толкова много хора, че улиците едва побираха тълпите, разбрах какво точно бяхме постигнали.

Чух от мои сънародници и дори от хора от други племена какво бе сторила майка ми, за да ги защити. Споразуменията, които бе сключвала, жертвите, които бе правила, и огромните й заслуги, за да бъде съхранен мирът. Елора бе дала много на хората и беше толкова вълнуващо да видиш, че те наистина са й благодарни.

Когато изгубих Елора, осъзнах важността на това, да имаш майка, и какво точно бе отнето на Рис. Въпреки начина, по който се беше държала с мен моята „приемна“ майка Ким, аз знаех, че всичките й действия са били продиктувани от любов — любов към едно дете, което никога не беше виждала.

Мат заведе Рис при Ким, която все още беше затворена в психиатрична клиника. Той се постара да оправи в някаква степен взаимоотношенията си с нея, макар и неохотно, но самият факт, че отиде да я види, все пак беше голяма стъпка напред.

Рис реши наесен да се запише в колеж недалече от болницата, за да може да посещава майка си по-често и да я опознае. Мат ми каза, че състоянието на Ким се подобрява и ако нещата продължават в същата посока, един ден може да я изпишат.

Мат обаче се върна във Фьоренинг. Той ми каза, че това е неговият дом, което ме направи много щастлива. Аз бях вече голяма и имах свое кралство, но въпреки това не бях готова да живея далече от брат си.

Ослина продължи да се възстановява и Мат отдаде много от времето си на този град. Неговите чертежи бяха забележителни и беше чудесно, че хората на Трил видяха на какво е способен един манкс.

Продължихме да се борим с предразсъдъците, макар да знаех, че трябваше да мине още много време, докато наложех идеята, че няма нищо нередно в това, всеки да живее с онзи, когото обича, независимо дали е трил, манкс, та дори и следотърсач. Но знаех, че сме на правилния път.

Бях сигурна, че по време на моето царуване щеше да стане законно всеки да може да се жени, за когото поиска. Уила, разбира се, се надяваше това да стане по-скоро, отколкото по-късно, но тъй или иначе, тя си търсеше сватбена рокля още от осемгодишна.

Тъй като се наложи да прекарам доста време на легло, тя получи много по-активна роля в нашето общество и трябваше да поеме много от официалните ми задължения. Което беше добре, защото имаше на кого да оставя управлението на царството, когато тръгнах на медения си месец.

Още преди погребението Тове и аз анулирахме брака си. Той настоя за това, защото по думите му моята аура и тази на Локи почти го заслепявали.

Тове прие прекратяването на брака ни много по-добре, отколкото самия ни брак, а аз го назначих за канцлер, защото той все още беше моят най-умен и най-доверен приятел. Знаех, че се среща с някого, макар да беше много потаен, но все пак се надявах, че скоро ще ми разкрие коя е избраницата на сърцето му.

След като победихме Витра, Томас отиде при семейството си, което живееше в друго племе, и не вярвах някога да се върне. Фин остана и пое задълженията на баща си като главен следотърсач.

Все още се чувствах странно, когато срещах Фин в двореца. Вече не го обичах, не и както преди, но като че ли винаги щях да държа на него. Той беше първата ми любов и имаше огромна роля в живота ми, за да стана кралицата, която бях днес.

В началото беше хладен и сдържан, но ледът между нас като че ли постепенно се топеше. Ние бяхме на път да станем приятели отново и това все пак беше нещо.

Веднъж го видях да флиртува с едно момиче от Ослина и очаквах да почувствам нещо като ревност, но това не се случи. Желаех на Фин единствено да бъде щастлив и честно казано, не мислех, че аз бях тази, която можеше да го направи такъв.

А Локи… е, той почти не се отделяше от мен след завръщането ни, но аз отказах да го допусна в леглото си, докато не направеше връзката ни законна. Което и стори.

Преди две седмици в градината под пролетните цветове ние направихме малко сватбено тържество, което беше много по-различно от първата ми сватба. Този път присъстваха само мои най-близки приятели, в това число и леля ми Маги. Но най-голямата разлика беше, че аз исках тази сватба и се омъжвах за мъж, в когото бях отчаяно влюбена.

Маги остана при нас няколко седмици и това беше прекрасно. Тя не можа да свикне напълно с всичко, което ставаше тук, но веднага се привърза към Рис. Слава богу, той й се посвети изцяло през последната седмица от престоя й, благодарение на което Локи и аз намерихме поне малко време за себе си.

За съжаление, времето никога не беше достатъчно. Нощите винаги изглеждаха прекалено кратки и слънцето като че ли винаги изгряваше твърде рано, когато бях все още сгушена в леглото до Локи. Той обичаше да се успива като мен, но не и в деня на заминаването си.

Локи вдигна транспарантите, за да пусне ярката утринна светлина, и аз стиснах очи, заравяйки лице във възглавницата.

— О, Уенди. — Той коленичи до мен на пода и бутна един кичур коса от очите ми. — Знаеше, че този ден ще дойде.

— Знам, но не исках да дойде. — Отворих очи, за да го погледна, усмихнат, макар и тъжен. — Не трябваше да ти позволявам да се съгласяваш.

— Ти не си в положението да ми позволяваш — засмя се Локи. — Аз съм крал. Никой не ми казва какво да правя.

— Ти така си мислиш — пошегувах се аз, което го накара да се засмее още по-силно.

— Но ще станеш ли все пак да ме изпратиш, любима? — попита Локи. Той взе ръката ми и я целуна. — Ако не можеш, разбира се, недей. Знам как се чувстваш напоследък сутрин.

— Не, щом заминаваш, искам да се сбогувам с теб — въздъхнах аз. — Но по-добре побързай да се върнеш.

— Колкото мога по-скоро — усмихна се той. — Нищо на света не може да ме държи далече от моята кралица.

Отметнах завивките и отидох в дрешника да се облека. Предстоеше ни цяла церемония около заминаването на Локи, затова трябваше да си избера хубава рокля и щеше да се наложи дори да бъда с корона. Избягвах това всеки път, когато беше възможно, защото се чувствах глупаво с нея, но трябваше да я нося при официални случаи.

Локи беше вече облечен. Бях го усетила да става преди около час, но продължих да спя, защото напоследък се чувствах много отпаднала. Бих искала да кажа, че това се дължеше на дългите омайни нощи през нашия меден месец, но имаше и друго.

— Как се чувстваш тази сутрин? — попита Локи. Той се облегна на вратата, наблюдавайки ме, докато обличах една тъмна смарагдовозелена рокля.

— Ако не броим това, че съм тъжна, съм добре. — Вече бях облякла роклята, но не можех да дръпна ципа и затова се обърнах с гръб към него. — Малко помощ, моля.

— Наистина трябва да си вземеш придворна дама — рече Локи, докато се бореше с ципа. — Тези неща просто отказват да работят.

— Затова са съпрузите — подкачих го аз. Той продължи да се бори с ципа и най-накрая успя да го вдигне. Но аз знаех какъв е проблемът и защо напоследък трудно обличах роклите си.

Все още зад мен, Локи се протегна, сложи ръката си върху плътно прилепващия плат на роклята ми в талията и ме целуна по рамото.

— Скоро ще трябва да им кажем — каза той, прегръщайки ме.

— Знам — въздъхнах аз. — Но не и преди да се върнеш, нали? Не искам да се изправям пред това и да отговарям на всички въпроси, докато те няма. — Обърнах се, за да бъда с лице към него. — Което означава, че трябва да побързаш да се върнеш.

— Едва ли е нужно да ме увещаваш за това. — Той се усмихна и дръпна на шега сребърния ми кичур, който упорито отказваше да стои на мястото си.

Локи ме целуна силно, притискайки ме до себе си. Той все още караше коленете ми да се подкосяват. Очаквах, че това чувство ще отмине, но всеки път, когато ме докоснеше, то се връщаше отново и отново.

Тръгнахме към тронната зала за церемонията. Сара вече ни чакаше заедно с Фин, началника на стражата в двореца, и Тове, канцлера на кралството. Сара беше пристигнала предишната вечер, за да пътува с Локи като жест на солидарност.

Седнахме на троновете си и изчакахме да се съберат всички, които бяха поканени да присъстват на церемонията. Предишната вечер се бях срещнала с маркиз Бейн, за да преговорим правилните думи, които трябваше да произнеса. Изключително рядко се беше случвало в историята ни две кралства да се обединяват, но въпреки това очевидно имаше установен ред, който трябваше да следвам.

След като всички вече бяха тук, Локи и Сара заеха местата си пред мен. Аз се изправих и се постарах да изрецитирам без грешка думите, които бяхме репетирали с Бейн. Мисля, че обърках нещо по средата, но успях да предам основната идея, която беше, че кралствата Витра и Трил се обединяват и дават тържествено обещание да работят заедно за тяхното общо благоденствие.

Като част от договора, който сключихме, Локи трябваше да се върне временно в кралство Витра, за да помогне за неговото възстановяване. Тяхното общество се беше разпаднало, след като убих краля им. Сара правеше всичко по силите си да възстанови реда, но без външна намеса, това нямаше да бъде възможно.

— Щом и двете страни са съгласни да работят в мир и взаимно уважение, обявявам този съюз за сключен — казах аз, завършвайки церемонията. — Оттук нататък… можете да работите заедно.

— Благодаря. — Сара събра полите на роклята си и направи реверанс.

— Благодаря. — Локи се поклони с лека усмивка на лицето.

— И няма да те има само две седмици, нали? — попитах го аз, вече извън церемонията.

— Две седмици са абсолютният максимум, след което веднага ще се върна при теб — увери ме Локи.

— Обещавам да не го задържам повече, отколкото ми е нужен — добави Сара. Очите й бяха сърдечни, когато ми се усмихна. Не исках да й отстъпвам съпруга си, но тя му беше спасила живота. И щеше да бъде по-добре, ако Витра станеха наши съюзници, вместо наши врагове.

Локи ме целуна, макар това да беше извън общоприетите норми. Кралят и кралицата никога не трябваше да дават външен израз на привързаността си един към друг, но Локи нарушаваше това правило, колкото може по-често. Въпреки че и самата аз не полагах големи усилия то да бъде строго спазвано.

— Върни се бързо при мен — прошепнах аз.

— На твоите заповеди — усмихна се Локи.

Когато се обърна да тръгне, аз почувствах познатото пърхане в стомаха си. Това не беше от обич към Локи, а нещо различно, нещо живо вътре в мен. Сложих ръка на корема си, сякаш опитвайки се да успокоя някого там.

Нощта, която бях прекарала с Локи, докато бях още омъжена за Тове, бе довела до малка изненада. Бях казала на Локи още преди седмици и макар и двамата да бяхме уплашени, бяхме и немалко развълнувани. Предстоеше ни за първи път да станем родители, но ние щяхме да бъдем и първият крал и кралица на Трил, които щяха да бъдат истински родители. Моето дете нямаше да бъде подменено.

Знаех, че обичаят да подменяме децата си нямаше да изчезне изведнъж. Нашето общество се нуждаеше от много реформи, преди всичко да се промени и преди да престанем да бъдем зависими от парите, които тази практика ни носеше.

Но ние работехме върху това всеки ден, Локи и аз, Уила, Тове и дори и Фин. Ние щяхме да превърнем Трил в нещо, което той трябваше да бъде от много отдавна. Забележителен народ, който цени високо сам себе си и своя живот.

Щях да направя този свят по-добро място, независимо дали на някой това му харесва, или не. Точно затова е забавно да бъдеш кралица.