Въздигната

12 Рандеву

Локи харесваше алтернативно кънтри и след тръгването ни от Фьоренинг по сателитното радио в кадилака през цялото време звучаха Нийл Янг, Раян Адамс, „Рикаунтърс“ и Боб Дилан. От време на време той пееше с тях по един чаровно фалшив начин.

Беше тъмно и валеше сняг, но изглежда, че това не пречеше на Локи. Колата поднесе на няколко пъти, но той винаги успяваше да се справи със ситуацията. Заех се да се гримирам, докато пътуваме, и Локи се постара да кара малко по-бавно, за да не си бръкна с молива в окото.

Той се пошегува с избора ми на грим и дрехи. Бях облякла дълга, тъмна, виолетова рокля, обсипана с диаманти и съчетана с черна кадифена пелерина. Бях се спряла на нея, защото знаех, че срещата ми с Орен предполагаше правенето на реверанси.

След като ме отвлякоха, Сара не ми позволяваше да се виждам с него, без да съм облечена в рокля. Неговата титла изискваше съответното засвидетелстване на почит и затова се постарах да изглеждам колкото може по-представително.

Всъщност имах късмет, че успях да намеря нещо толкова хубаво за носене. Повечето ми дрехи бяха преместени в спалнята на кралицата, която делях с Тове, но не и всичките. Бях се преоблякла в старата си стая, защото не исках Тове да ме види и да се налага да му обяснявам какво правя.

Когато бях готова, се отправих към стаята на Дънкан. Той се паникьоса, когато му разказах за плановете ми, и знаех, че ще хукне да съобщи на Тове веднага щом тръгна, а дори и преди това. Ето защо му внуших да не го прави преди осем сутринта. По този начин щяхме да стигнем при витра, преди някой да е разбрал за заминаването ми.

Тъй като бях принцеса, имах достъп до всичко. Отидох в гаража и взех ключовете на един черен кадилак. Потеглихме от Фьоренинг, без никой да ни види, с изключение на стража на портата. Използвах внушение и върху него, за да не вдигне всички по тревога, след което бяхме вече на път.

— Можеш да поспиш — каза Локи, докато гледах снега, който падаше около нас. — Аз ще карам дотам.

— Добре, но не ми се спи. — Макар почти да не бях спала миналата нощ, не бях уморена. Нервите ми бяха опънати до скъсване.

— Винаги можем да се върнем — напомни ми той не за първи път.

— Знам.

— Реших, че трябва да ти го предложа — рече Локи с нотки на разочарование. Известно време стоя мълчалив и после отново запя с радиото.

— Твоят баща е бил трил, нали? — попитах аз, прекъсвайки го.

— Баща ми се е родил във Фьоренинг. Но е имал по-близка родствена връзка със змиите, отколкото с трил или витра.

— Говориш метафорично, предполагам? — казах аз. — Баща ти не е бил влечуго в буквалния смисъл на думата.

— Не — засмя се Локи едва-едва. — Не е бил истинска змия.

— Как се е озовал накрая при витра? — попитах. — Заради майка ти ли е заминал?

— Не. — Той поклати глава. — Бил е канцлер във Фьоренинг и е срещнал баща ти, когато Орен дошъл да иска ръката на Елора от родителите й, твоите баба и дядо.

— Не знаех, че баща ти е бил високопоставен служител — казах аз.

— Да, такъв е бил — кимна Локи. — Докато са уреждали брака, баща ми се е срещал често с Орен и е бил впечатлен от жаждата му за власт. Очевадно злите хора се привличат.

— Значи, той е избягал от Фьоренинг, за да се присъедини към витра?

— Не точно — рече той. — Планът по онова време е бил кралствата да се обединят. Орен е възнамерявал да управлява и двете, щом майка ти стане кралица. Това е било още преди тя да се върне във Фьоренинг, но те вече са работели в тази посока. В качеството му на канцлер баща ми е бил изпратен като посланик на Трил във Витра. Така се е запознал с майка ми.

— Ти май каза, че не е заминал заради нея — припомних му аз.

— Не, не е било заради нея. Тя е била средство за постигане на целта му. Оженил се е за нея, за да има причина да замине, а не обратното — обясни Локи.

— Значи, не я е обичал?

— Не, не е можел да я понася — рече Локи. — Тя е била красива. — Той замълча за момент, замислен. — Но не мисля, че се е интересувал от това. Тя е била могъща марксина. Баща ми е искал власт и тя е имала такава.

Известно време е бил едновременно канцлер на Трил и витрийски принц — продължи той. — Аз не съм точно принц, нито той е бил такъв, но тъй като е имал титлата на най-високопоставен маркиз, понякога ме наричат така.

— Баща ти е извършил измяна, нали? — попитах аз.

— Ти знаеш за това? — Локи погледна към мен. — Казвали ли са ти какво точно е направил той?

— Елора ми каза, че баща ти е съобщил на Орен къде се крият баба ми и майка ми. Така Орен ги е намерил и е убил баба ми.

— Така е — потвърди Локи. — Но той е направил и нещо повече. Опитал се е да издаде и теб, но Орен така и не е могъл да те намери. Благодарение на тези си заслуги баща ми е станал дясната ръка на Орен — продължи Локи с горчива усмивка. — Получил е всичко каквото е искал, но ако си помислиш, че това го е направило щастлив, ще се излъжеш.

— Какво е станало? — попитах аз.

— Когато бях на девет, Орен се ожени за Сара, за огромно неудоволствие на баща ми. Имало е възможност те да създадат здраво дете, а баща ми не е искал това. Без друго дете, аз съм бил най-логичният претендент за трона.

— Но Сара не може да има деца — вметнах аз.

— Тогава не знаехме това — обясни Локи. — Тя има трилска кръв във вените си отпреди две поколения и благодарение на това притежава способността да лекува. Но витрийската кръв вероятно е разредила тази на трил, защото впоследствие действително се оказа, че тя не може да има деца.

— Но когато Сара се е омъжила за Орен, баща ти е смятал, че тя може да му роди дете?

— Точно така — кимна Локи. — Най-голямото желание на баща ми беше да стана крал. Без значение, че нямах такива наклонности, и независимо от това, че Орен можеше да живее безкрайно дълго, лишавайки ме по този начин от шанса някога да стана крал.

— Защо е искал да станеш крал толкова много? — попитах аз.

— Искаше власт, колкото може повече — отвърна Локи. — Смяташе, че ако стана крал, ще управлява света или нещо такова. Нямаше конкретни планове, просто искаше повече власт.

— И какво се случи после? — попитах аз. — Чух, че се е опитал да избяга обратно във Фьоренинг?

— Да, това беше, след като всичко отиде по дяволите — каза Локи. — Баща ми замисли план да убие Сара. Не знам точно как, но предполагам, че смяташе да я отрови. Майка ми разбра за това и тя беше… — Той замълча и поклати глава. — Майка ми беше много добросърдечна. Преди това аз бях сгоден за Сара и тя беше станала като член на семейството ми. Майка ми я канеше на вечеря и се държеше с нея като с дъщеря. Дори след като Сара се омъжи за Орен, майка ми остана близка с нея.

— И баща ти е искал да я убие? — попитах аз.

— Да, но майка ми не му позволи. — Той прехапа бузата си и остана загледан право напред в снега. — Затова я уби.

— Какво? — възкликнах аз, разбирайки го погрешно. — Но нали Сара е жива?

— Не, баща ми уби майка ми — каза Локи глухо. — Разби главата й с метална ваза, удряйки я отново и отново. Аз се бях скрил в килера и видях всичко.

— О, боже — изстенах аз. — Ужасно съжалявам!

— Кралят разбра за това, но изобщо не се трогна, че баща ми е убил някого — продължи Локи. — След това обаче аз казах на краля защо я е убил и за плановете му да премахне Сара.

Баща ми се опита да се върне в Трил. Предложил на Елора търговски тайни и всякаква друга информация, която може да я интересува. Чувал съм, че Елора е приела предложението му, но той така и не успя да избяга. Орен го намери и го екзекутира.

— Съжалявам — промълвих аз, не знаейки какво друго да кажа.

— А аз не — рече Локи. — Но имах късмет, че кралят не уби и мен. Сара ме съжали и след това ми беше наредено да се преместя да живея в двореца.

— Значи, са те отгледали кралят и кралицата?

— Да — кимна той. — По-скоро кралицата. Кралят никога не ме е харесвал, макар да не мисля, че изобщо някога е харесвал някого.

Между нас настъпи мълчание. Локи изглеждаше мрачен, може би заради споменаването на смъртта на майка му.

Случилото се с него беше ужасно, не че самата аз бях имала хубаво детство. Спомних си, когато Локи пристигна във Фьоренинг, как бях сложила ръка върху белега му. Тогава бях открила в него сродна душа и колкото повече мислех за това, толкова повече разбирах колко сме еднакви помежду си.

И двамата бяхме имали родител, който ни ненавижда; и двамата бяхме останали сираци в невръстна възраст. Баща му беше искал да го види крал, без самият той да иска това, както и майка ми бе искала да бъда кралица, без да се интересува от волята ми. И накрая и двамата имахме смесена кръв на трил и витра.

— Защо не си като мен? — попитах аз, когато се замислих.

— Моля?

— Защо не си толкова силен, колкото мен? — поясних аз. — Ние и двамата сме трил и витра.

— Е, най-напред ти си дете на най-могъщата трил и най-могъщия витра — каза Локи. — Докато аз съм продукт на много силна представителка на витра и доста слаб трил. Баща ми беше незначителен маркиз без почти никакви дарби. Въпреки това аз съм наследил неговата способност да карам хората да изпадат в безсъзнание, но моята е много по-силна.

— Но притежаваш по-голяма физическа сила от мен — изтъкнах аз.

— Твоят баща физически не е толкова силен — каза Локи. — Не ме разбирай погрешно, той е много силен, особено в сравнение с трил. Но най-голямото му преимущество е… че е просто безсмъртен.

— Просто безсмъртен — натъртих аз. — Чудесно. Това ще направи убиването му особено лесно.

— Ако искаш, можем да се върнем — предложи Локи отново.

— Не, не можем — поклатих глава.

Колата попадна на заледен участък и поднесе. Локи протегна ръка към мен, за да се увери, че съм добре, и след това нави волана.

— Съжалявам за това — рече той, задържайки ръката си върху моята.

— Няма нищо.

Усещах топлината му върху кожата си и леко отместих ръката си, за да уловя дланта му. Не знам защо го направих, но се почувствах по-добре. Нервите ми се поотпуснаха и спазъмът в стомаха ми премина.

Взирах се през предното стъкло, смутена да погледна към него, но той не каза нищо. Просто държеше ръката ми и накрая отново запя с радиото.

Снегът бе отслабнал, когато наближихме двореца на витра. Дадох си сметка, че последният път, когато бях тук, не бях имала шанса да го разгледам по-добре. Всъщност той приличаше повече на стар замък. Тъмните кули и спираловидните конструкции се издигаха нагоре към облачното небе. Обграждаше го гора с високи дървета без листа и неволно ми хрумна, че там някъде може да има и защитен ров.

Локи спря пред масивните дървени порти и изгаси колата. Останах загледана във вратата, опитвайки се да се овладея. Можех да се справя с това.

— Как да го намеря? — попитах аз. — Къде е кралят?

— Ще ти покажа. — Локи отвори вратата на кадилака.

— Какво правиш? — попитах, когато той слезе.

— Идвам с теб — каза той и затръшна вратата.

— Не можеш да влезеш там — рекох, след като слязох от колата. — Така ще изложиш живота си на опасност.

— Какъв гид съм аз, ако сам не ти покажа всички забележителности? — усмихна се той, макар и не особено убедително.

— Локи, бъди сериозен. — Отказах да тръгна с него по пътеката, която водеше към портите, и затова той се обърна към мен. — Кралят ще те хвърли отново в тъмница.

— Може би — съгласи се Локи. — Но не мисля, че ще го направи, ако ти успееш да сключиш сделка с него, а ние и двамата разчитаме, че ще успееш.

— Не ми харесва идеята да влезеш в двореца — казах.

— Е, на мен пък не ми харесва идеята ти да влезеш там — отвърна той, свивайки рамене. — Така че сме квит.

Кимнах неохотно. Не исках да излагам живота му на опасност, но Локи донякъде имаше право. Ако се договорех с Орен, на което се надявах, може би щях да успея да изпрося и помилването му. Баща ми вероятно щеше да се отметне, след като станех кралица, но аз щях да съм си осигурила необходимото ми време.

Локи вървеше до мен по пътеката към портата. Опитах се да я отворя, но тя дори не помръдна. Локи се засмя леко и протегна ръка покрай мен. Отвори я, сякаш беше лека като перце, и след това влязохме в двореца на витра.