Ян Бибиян на Луната

Силата на суеверието

Шагада и Дагада чакаха с нетърпение завръщането на Ян Бибиян и бяха станали много нервни. Не ги сдържаше на едно място. Често излизаха и гледаха по небето да зърнат „Светкавица“ или да чуят нейния шум. Нощта прекараха безпокойни и тревожни, а на другия ден рано-рано, придружени от Магу, отидоха при пещерата, гдето щяха да слязат Ян Бибиян и Калчо, и останаха да чакат.

Те престояха там почти целия ден и когато, отчаяни, искаха да си тръгнат, защото скоро щеше да се стъмни, те видяха, че „Светкавица“ се зададе на хоризонта, пристигна бързо, направи няколко обиколки и се спусна близо при тях. Царските дъщери почнаха да подскачат от радост и весело да викат.

Ян Бибиян слезе пръв от машината. Шагада се спусна весело към него и го хвана за ръка.

— Е, как прекарахте по пътя? Вие сте видели много хубави неща, много хубави, много хубави! — почна да повтаря като на песен Шагада.

В това време слезе и Калчо. Дагада се спусна към него с радостни викове:

— Разкажете, разкажете ни скоро! Ах, с какво нетърпение ви чакаме! Мислехме, че няма вече да се върнете.

— Обиколихте ли навсякъде?

— Нали е хубава нашата Маха?

— Видяхте ли елмазената планина?

— Ах, това е едно чудо… На Ваха сигурно такова нещо няма.

Така питаха и разпитваха една през друга, оживени от радост, двете царски дъщери, а Ян Бибиян и Калчо едвам смогваха да им отговарят.

— Кое най-много ви харесва?

— Ще ви кажа кое най-много ни учуди — каза Ян Бибиян.

— Кое? — викнаха двете момичета отведнъж.

— Вашите свещени животни.

— Ао! — изпищяха царските дъщери и припаднаха изведнъж. После почнаха да се тръшкат на земята и да бръщолевят несвързано.

Магу се притече да ги свестява.

— Какво?… Какво стана? — запита изведнъж Ян Бибиян.

Магу не отговори. Той се заблъска по бедрата с дългите си ръце и само повтаряше:

— Ао, ао!…

И тия звукове, които произнасяше, наподобяваха виенето на куче…

— Какво? Какво стана? — почна да го дърпа Ян Бибиян.

— Онзи, който види свещените животни, не може никога да се жени. Забранено е. И всеки, който се допре до него, не може да се жени. Какво нещастие! — обясни бързо Магу.

Той повдигна и изправи двете момичета, които едва се задържаха на краката си. Те похлупиха лицата си с ръце и не смееха да погледнат към Ян Бибиян и Калчо.

— Магу, да бягаме, Магу, скоро да бягаме! — извика отведнъж Шагада…

Тя се спусна с високи и големи скокове на пневматическите си крака и почна да бяга с всичка сила. Дагада я последва. Магу отчаян се спусна подире им.

Ян Бибиян и Калчо останаха сами.

Те се погледнаха мълчаливо.

— Отървахме се… — рече Калчо.

— Да — каза Ян Бибиян мрачно.

— Ами сега?…

Ян Бибиян погледна небето, което беше вече добило съвсем гъст мастилен цвят, защото Слънцето бе залязло и нощта настъпила.