Ема Лайона

„17 май.

Искам да поговоря с Ваше Високопреосвещенство за добрите и лошите известия получени от нас. Ще започна с печалната вест. Френският флот е напуснал Брест на 25 април, преминал е Гибралтарския пролив и на 5 юни влязъл в Средиземно море, като е измамил бдителността на английската флотилия, чийто главнокомандуващ си е втълпил, че Директорията е замислила експедиция срещу Ирландия и, предполагайки, че те се насочват именно натам, ни най-малко не се е обезпокоил от появата им. Така или иначе, французите са минали пролива с трийсет и пет кораба. При това, изпълнен с надежда или увереност, че две английски флотилии не могат да пропуснат французите и че Гибралтарският пролив, охраняван от генерал Бриджпорт и Джервис, е недостъпен за флота им, лорд Нелсън така раздели ескадрата си, че се оказа в Палермо с един-единствен английски и още един португалски кораб — с два военни кораба срещу 22 или 23. Всичко това, както разбирате, ни разтревожи силно и ние изпратихме писма навсякъде, за да можем да съберем колкото може повече кораби в Палермо. Налага се изцяло или частично да свалим обсадата от Неапол и Малта, защото Нелсън трябва да разполага тук с всичките ни сили, за да ни спаси от снарядите и меча. Изминаха единадесет дни, но не се вижда нито един френски кораб, и аз започвам да се надявам, че републиканската ескадра се е насочила към Тулон, за да вземе на борда десантни войски, и следователно граф Сент Винцент ще има достатъчно време, за да се присъедини към ескадрата на Нелсън. Двете съединени ескадри ще могат не само да се съпротивляват на французите, но и да ги разбият.

Самата аз, като размислих, предполагам следното: целта на френската експедиция е да ни принуди да свалим обсадата на Малта, за да могат корабите им да стигнат до Египет, да вземат Наполеон и да го върнат в Италия. Това известие ни разтревожи извънредно много.

Възможно е също, че след като ни накарат да прекратим обсадата на Неапол, френският флот ще се отправи направо към Константинопол за да откъсне силите на руснаците и турците.

Трябва да предвиждаме и вероятността, че след като ни заставят да изоставим Неапол французите заедно с нашите фанатици могат да нападнат Сицилия.

Но всички тези операции изискват време, така че ние също ще успеем да съберем ескадрата на Нелсън, към която ще се присъедини и граф Сент Винцент и тогава ще могат да се сражават срещу французите с равни сили. Остава единствено опасението да не би флотът от Кадикс, който след свалянето на блокадата ще получи свобода на придвижване, да се яви тук на помощ на враговете ни. Лично аз мисля, че французите ще направят всичко възможно, за да постигнат именно това. Впрочем, след няколко дни ще знаем от какво трябва да се боим и на какво трябва да се надяваме. Във всеки случай, ако имаме щастието да разбием тази ескадра, всичко ще бъде свършено, тъй като французите нямат друг флот, който биха могли да ни противопоставят. Но знае ли някой какво би се случило, ако французите ни нападнат преди Нелсън да се съедини със Сент Винцент?

А сега преминавам към добрите новини. Една английска фрегата, която е напуснала Ливорно на 5 този месец, ни съобщи, че френската армия била напълно разбита след кръвопролитно сражение и имперските войски са влезли безпрепятствено в Милано. Народът ги посрещнал с възторжени викове, а френският губернатор бил освиркан и набит. Нашите съюзници са заели също Болония и Ферара, а руснаците избили всички, които след отстъплението оскърбявали невинния велик херцог и членовете на семейството му. На пети сутринта, в деня на отплуването на фрегатата, имперската армия трябвало да влезе във Флоренция и да възстанови на престола великия херцог. Освен това, една австрийска колона е тръгнала към Генуа, а друга — към Пиемонт, където са се укрепили французите. След всички тези победи нашите съюзници имат още четиридесетхилядна армия със свежи сили под командването на генерал Страсолдо. Те са готови за бой и, надявам се, ще бъдат достатъчни, за да донесат в скоро време избавление на Италия.

Заповядах да съставят подробен доклад за всички тези събития, който ще изпратя на Ваше Високопреосвещенство щом бъде напечатан. Засега Ви изпращам две копия от прокламацията на краля на австрийците. Тя ще бъде разпространена в провинцията, тъй като в настоящия момент не е желателно да разпалваме прекомерно страстите в столицата.

Едва ли е необходимо да Ви казвам, че с голямо нетърпение очаквам новини от Ваше Високопреосвещенство. Уверявам Ви, всичко което вършите, ме възхищава — и дълбочината на мислите Ви и мъдростта на жизнените Ви принципи. Обаче трябва да заявя, че не мога напълно да споделя мнението Ви за главатарите на нашите разбойници, особено твърдението Ви, че трябва да ги купуваме с награди. И не защото съм обладана от духа на отмъщението, — тази страст е непозната на сърцето ми, — ако говоря с Вас така, то е само от безкрайно презрение към тези негодници, които за мен не струват нищо и не заслужават нито да ги примамваме на наша страна, нито да ги купуваме, а напротив, трябва да бъдат отделени от обществото, което те развращават. Примерът на милосърдие и прошка, а особено възнаграждението, не само не би внушило на една нация, толкова пропаднала ка то нашата, чувство на признателност и благодарност, а напротив, би довело само до съжаление, че не са извършили стократно повече злини. С болка на сърцето Ви заявявам: тук не може да има никакви колебания. Всички тези хора трябва да бъдат наказани със смърт, особено Молитерно, Рока Романа, Карачиоло, Фредеричи, и подобните им.

Колкото до всички останали, би следвало да ги изселим и да ги задължим никога повече да не се връщат, а също да вземем и писменото им съгласие, че ако някога се върнат, ще бъдат затворени до живот, а имуществото им ще бъде конфискувано. Тези хора няма да укрепят силите на французите, тъй като нямат нито дух, нито енергия, за да се сражават заедно с тях, те не могат да ни навредят по същата причина на малодушието си, а ние ще се избавим от безвредното и безнравственото племе, което никога няма да застане чистосърдечно на наша страна, а загубата на няколко хиляди подобни негодници ще бъде благотворна за страната ни, която ще се очисти от тях. Провеждайте това прочистване като се основавате не на доноси, а на факти — например, оказани услуги на враговете ни. Действувайте безпристрастно, без оглед на обществено положение, пол и възраст, без да правите разлика между благородници и средното съсловие, дори това да са жени. В Америка всички! В Америка… или във Франция, ако разходите са твърде големи.

А когато едните бъдат мъртви, другите в изгнание, ето тогава ще можем да предадем на забвение извършените от тях гадости. Но най — напред, отначало, преди всичко, считам за необходимо да се прояви най — голямата строгост, тъй като да се предадеш на друг владетел не е само вероломство, но и нарушение на всички принципи на религията и пълно пренебрежение към дълга. Затова предполагам, че милосърдието би било съдбоносна грешка. Изменниците биха го сметнали за наша слабост, а хората, чиято вярност не се е поколебала нито за миг, — за несправедливост. Следователно, повтарям, заради бъдещото спокойствие и безопасност на държавата трябва добре да се очистим от всичката тази измет, която няма да укрепи Франция, но затова пък със заминаването си ще обезпечи нашето спокойствие. Дотолкова съм убедена в това, че бих предпочела дори да изоставим опитите да обърнем Неапол на наша страна, а да изчакаме да съберем достатъчно армия, за да го превземем с щурм и тогава спокойно да го прочистим. Отново и отново повтарям тази дума, защото тя най-ясно изразява мисълта ми, — прочистване. Само то може да осигури бъдещото ни спокойствие. Ако Вие не разполагате днес с необходимите за подобни действия сили, бих предпочела да не се завръщам в моята столица, отколкото да живея сред всичката тази пасмина. Австро-руските армии се приближават към Неапол. По-добре да ги изчакаме и заедно с тях да си върнем кралството. Смятам, че трябва да приемаме всяка помощ, от където и да е дошла. Но в никакъв случай, когато градът бъде превзет, не трябва да прощаваме на хората, които са единствената причина за гибелта на кралството… Нека ми прости Ваше Високопреосвещенство толкова настоятелните искания за наказание на престъпниците, но аз желая да Ви изкажа съвсем ясно моите чувства и намерения, за да Ви послужат за ориентир в бъдещата Ви дейност. Впрочем, надявам се, че на Ваше Високопреосвещенство е добре известно какво трябва да се прави, и че то ще бъде направено.

Нека Ваше Високопреосвещенство не вижда у мен нито зло сърце, нито тираничен ум, нито отмъстителна душа. Аз съм готова благосклонно да приема виновните, но съм убедена, че това би било гибелно за кралството, докато строгостта би могла да се окаже спасителна.

Сбогом. С голямо нетърпение очаквам от Вас новини, и то добри.

Оставам с истинска благодарност и уважение. Ваш вечен и предан приятел.

Каролина.“

„14 юни 1799

Това писмо, по всяка вероятност, ще бъде получено от Ваше Високопреосвещенство в Неапол, с други думи, след като сте освободили нашето кралство.

Злата съдба е все така против нас. Вчера по нейна воля английския флот, който беше тръгнал за Неапол, беше принуден да се върне в Палермо. С тези кораби се бяхме простили в единадесет сутринта, те излязоха от пристанището в отлично време и най-благоприятен вятър и към четири ги изпуснахме от погледа си. Ако вятърът беше запазил посоката си, днес те вероятно щяха да са близо до Прочида. За нещастие, между малките острови и Капри ги срещнали два кораба, идващи им на помощ, които съобщили на адмирала, че френският флот току-що е излязъл от Тулон и се е насочил към южните брегове на Италия. Свикали военен съвет и Нелсън заявил, че неговият главен дълг е да запази Сицилия и за това е принуден да освободи корабите си от предназначените за дебаркиране в Неапол войски и незабавно да тръгне срещу врага, за да влезе в бой с него. Затова тази вечер Нелсън се завърна в Палермо, свали войските и веднага излезе в открито море.

Какво разочарование за нас! Думите не стигат, за да опишем. Ескадрата беше толкова прекрасна и внушителна. Заедно с транспортните кораби правеше такова силно впечатление! Синът ми, тръгвайки на първата си военна експедиция беше толкова въодушевен. С една дума, това забавяне ни разстрои твърде много. В писмата от Прочида, получени на 11 и 12 този месец, ми съобщават, че бомбата всеки момент ще избухне. Недостигът на продоволствие и вода трябва да ускори капитулацията. Оставям всичко в ръцете на Ваше Високопреосвещенство. Но, също както и Вие, желая да има колкото е възможно по-малко кланета и грабежи, тъй като съм уверена, че неаполитанците няма да се съпротивляват. Колкото до метежните слоеве от населението, те са лишени от всякакво мъжество. Притежава го само народът, а той е на страната на правото дело. Затова предполагам, че ще превземете Неапол без особени, и дори без никакви трудности. Смущава ме само фортът Сан Елмо с неговите французи. На Ваше място бих направила на коменданта му следното предложение: или да се предаде на съшия ден и, съпроводен от телохранители и свита, да си тръгне заедно с петдесет или дори сто якобинци, които може да вземе със себе си, но да остави цели и невредими боеприпасите, оръдията и укрепленията, или — в случай на отказ — да не чака пощада. Така ще парализираме замъка Сан Елмо. Ако комендантът прояви упорство — незабавно в атака, на щурм. Руснаците, турците и някои от нашите, разбира се, грижливо подбрани! Унция злато преди атаката и втора след нея. При такива условия, не се съмнявам, че крепостта ще бъде наша само след половин час. Тогава трябва да удържите на думата си, дадена на обсаждащите и на обсадените. Но най-напред, струва ми се, е необходимо да възобновите реда, да пресечете кражбите, да назначите честен, предан и смел комендант на замъка, да сплотите армията си, да осигурите надеждната защита на пристанището и незабавно направите пълна ревизия на морските сили, артилерията и военните складове, — с една дума, поне малко да настроите хода на цялата машина. И, ако е възможно, докато не е изстинал първият ентусиазъм, да поведете народа към римските владения, за да върнем града на неговия пастир, а и да придвижим нашата граница до планините. Тогава раната, нанесена на честта ни, би била излекувана.

Ако тази толкова тежка задача беше възложена другиму, бих умирала от тревога, но сега аз, напротив, съм напълно спокойна, тъй като ми е известна дълбочината и многостранността на Вашите дарования, както и Вашето несравнено усърдие и дееспособност.

Получих писмото на Ваше Високопреосвещенство от 4 този месец, писано в Бовино, а също и писмото от 6, писано в Ариано. Освен това видях и писмото Ви до Ектън и не можах да не се възхитя от Вашите мъдри и проницателни съждения, които се съдържаха в него. И макар, че личните ми убеждения, които почиват на дълъг и тежък опит, не възприемат напълно мнението на Ваше Високопреосвещенство, писмата Ви ме подтикнаха към дълбок размисъл, който само задълбочи почитта ми към Вас. Наистина, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че управлението на Неапол ще бъде изпълнено с безкрайни трудности и ще изисква от Вас всичките Ви знания, душевни сили и твърдост. Макар че в близкото минало неаполитанците бяха послушен народ, все пак сегашната взаимна ненавист, пристрастията при защитата на частните интереси, страховете на престъпниците, видели се разобличени, — всичко това ще направи ужасяващо трудно управлението награда, но геният на Ваше Високопреосвещенство ще преодолее всичко.

Позволете ми да ви повторя, че аз пламенно желая да видя Неапол превзет и замъка Сан Елмо освободен от френския гарнизон. Но помнете! Никакви договори с нашите метежни васали! Кралят във великата си милост и доброта ще им прости или ще облекчи тяхната участ; но да водим преговори с престъпните бунтовниците, които берат душа и не могат да ни навредят повече от една мишка, попаднала в капан, — не, не, за нищо на света! Бих се съгласила, бих била готова да им простя, ако го изискваше благото на държавата, но да преговарям на равна основа с тези страхливи подлеци — никога!

Такова е моето скромно мнение и аз, както обикновено, го предоставям пред съда на Вашия светъл ум.

Впрочем, нека Ваше Високопреосвещенство не се съмнява в най-искрената ми признателност за всичко, което сте сторили за нас, и ако понякога мненията ни се различават по въпроса за снизхождението, което Вие смятате за полезно, а аз намирам за пагубно, то това не помрачава вечната ми благодарност към огромните заслуги на Ваше Високопреосвещенство. Според мен най-великата и най-трудна Ваша победа ще бъде възстановяването на реда в Неапол, — тя ще увенчае титаничния Ви труд, почти постигнал целта си, който се приближава към славен завършек.

В заключение, моля Ваше Високопреосвещенство да не ни оставя в неведение през тези толкова тревожни и решителни минути. Вие сигурно разбирате с какво вълнение чакаме новини от Вас.

Отново и отново Ви уверявам в дълбоката и вечна благодарност на Вашия признателен и предан приятел.

Каролина.“

„На смърт:

Всички членове на временното правителство;

всички членове на изпълнителната и законодателната комисия;

всички членове на военната комисия и полицията, създадена от републиканците;

всички членове на патриотичните муниципалитети и въобще всички, които са изпълнявали каквито и да е разпореждания на републиканците и французите;

всички, които са участвували в разследванията на прахосничествата и кражбите, извършени според тях от моето правителство;

всички офицери, които са били на служба при мен и са преминали към така наречената република или към французите. От само себе си се разбира, че тези мои офицери, които бъдат заловени с оръжие в ръка, трябва да бъдат разстреляни в течение на 24 часа, а също и всички земевладелци, оказвали въоръжена съпротива на моите войници или войниците на моите съюзници;

всички, които са основали републикански вестници или са печатали прокламации и други писания, подстрекаващи народите ми към бунт и разпространяващи идеите на новото правителство, особено някой си Винченцо Куоко.

Угодно ни и също така да бъде арестувана и наказана Луиза Молина Сан Феличе, която е разкрила и издала противореволюционния заговор на роялистите, начело с банкерите Бекер.

Най-после, всички изборни градски чиновници и местни депутати, които са лишили от власт моя генерален наместник Пинятели и които са пречили на неговите действия.

След това, тези, които имат най-малка вина, трябва да бъдат изселени до живот от моите владения (с най-малко разноски), а имуществото им да бъде конфискувано. Трябва да Ви кажа, че напълно споделям Вашето мнение за изгнанието. Аз също предпочитам да се избавя от тези гадини, отколкото да ги оставя у дома си. Ах! Ако имах някой укрепен остров, разположен далеч от владенията ми на сушата, аз охотно бих приел Вашето предложение за замяна на смъртното наказание със заточение. Но тъй като нашите острови са близо до сушата, има реална опасност от заговори и бунтове. Наистина, неудачите, постигнали, слава Богу, французите в Италия, надявам се, биха лишили заточените от възможността да ни навредят. Но ако се решим на заточение, трябва добре да обмислим къде да ги изселим и как да стане това. Сега мисля именно по тези въпроси.

Оставям си правото, щом овладеем Неапол, да добавя някои уточнения към тези указания. А след това смятам, като добър християнин и любещ баща на народа си, окончателно да предам на забвение миналото и да даря на всички пълно опрощение, за да забравят предишните си грешки, които, уверен съм, са били извършени не от склонност към престъпления, а под влиянието на страха и малодушието.“