Фарс или никога вече самота

Глава тридесет и трета

Две седмици след това майка ми почина. Гравитацията не се промени цели двадесет години.

А времето летеше. То бе птица с неясни очертания, които така и не станаха конкретни и видими от непрекъснато увеличаващите се дози трибензо-депортамил.

Някъде през тези години затворих болницата си, скъсах завинаги с медицината и бях избран за сенатор от Вермонт.

А времето летеше.

Един ден осъмнах като кандидат за президент. Камериерът ми закачи предизборна значка на ревера на фрака. Там беше написан лозунгът, с който щях да спечеля изборите.

В Ню Йорк се появих само веднъж, по време на предизборната кампания. Говорих от стъпалата на градската библиотека на 42 улица и Пето Авеню. Островът беше тогава само един западнал морски курорт. Изобщо не можа да се възстанови след първия трус на гравитацията. Сградите бяха без асансьори, канализацията бе наводнена и с изключение на Бруклинския мост, всички други бяха срутени.

Гравитацията отново бе започнала да отслабва, но това вече не беше така ужасно. Ако наистина китайците бяха причината за промените й, то те сигурно се бяха научили да я усилват и отслабват постепенно, вероятно за да сведат доминимум нещастните случаи и разрушенията. Сега тя беше величествена и могъща като приливите и отливите.

Гравитацията се засили, докато говорех от стъпалата на библиотеката. Затова предпочетох да произнеса речта си седнал на стол. Бях абсолютно трезвен, но се люлеех на стола като пиян английски благородник от едно време.

Слушателите ми, главно пенсионери, фактически лежаха на Пето Авеню, където полицията бе спряла движението, ако изобщо можеше да се говори за движение в тия дни. Някъде отвъд Медисън Авеню се чу малка експлозия. Вадеха камъни и материали от безполезните небостъргачи на острова.

Говорих за самотата на американеца. За мое щастие това бе единствената тема, от която се нуждаех, за да спечеля изборите. Това бе единственото нещо, за което можех да говоря.

— Истинско нещастие е — казах аз, — че не съм се появил по-рано в американската история с моя прост и лесно изпълним проект за борба срещу самотата. Всички престъпни изстъпления на американците в миналото се дължат по-скоро на самотата, отколкото на склонност към престъпления.

Един старец допълзя до мен след това и ми каза как по-рано купувал застраховка за живот,

облигации, домакински уреди, автомобили и тъй нататък не защото ги е харесвал или имал нужда от тях, а защото търговският пътник щял да му става роднина и тъй нататък.

— Нямах роднини, а се нуждаех от роднини — каза той.

— Това е общ проблем — отвърнах. 1 Каза ми, че е бил пияница известно време, като се е мъчил да изкара разни хора по баровете роднини.

— Нали знаете как става винаги, започва да ви се струва, че барманът ви е баща и изведнъж затварят заведението.

— Знам — отговорих аз и му разказах не дотам истинската история на живота ми, която обаче се бе оказала много популярна в предизборната кампания.

— Бях много самотен и единственото същество, с което споделях най-интимните си мисли, бе една кобила — Бъдуайзър. После му описах смъртта й.

По време на разговора често вдигах ръка до устата си, като че ли исках да сподавя някои възклицания и тъй нататък. Всъщност тайно се тъпчех с малки зелени хапчета. Бяха вече забранени и не ги произвеждаха повече. Имах може би около тридесет килограма в запас в зданието на Сената.

На тях дължах неотслабващия си оптимизъм и вежливост и може би под тяхното въздействие не остарявах така бързо, както другите мъже. На седемдесетгодишна възраст бях силен и енергичен като човек на половината от тези години.

Дори си намерих хубавка нова съпруга, Софи Ротшилд Суейн, едва 23-годишна.

— Ако бъдете избран и се сдобия с вашите изкуствени нови роднини — започна старецът, но прекъсна мисълта си. — Колко души казахте?

— Десет хиляди братя и сестри, сто и деветдесет хиляди братовчеди.

— Не са ли прекалено много?

— Нали току-що и двамата бяхме на мнение, че всеки се нуждае от всички роднини, които може да си намери в страна, огромна и дива като нашата? Ако отидете някога в Уайоминг например, няма ли да ви бъде добре, ако знаете, че имате толкова много роднини там?

Той се замисли.

— Е, да, мисля, че да — кимна накрая той.

— Както подчертах и в речта си, новото второ име на всеки човек ще бъде съществително — име на цвете, плод, зеленчук, растение, птица, влечуго, риба, мекотело, скъпоценен камък, минерал или химически елемент, и ще бъде свързано с тире с число от едно до двадесет, — обясних аз и го попитах за сегашното му име.

— Елмър Гленвил Грасо.

— Добре, вие ще бъдете, да речем Елмър Юрейниъм’-3 Грасо. Всеки с второ име Юрей-киъм ще ви бъде братовчед.

— Това отново ме навежда на старите ми опасения.

——

Юрейниъм — уран.

— каза той, — какво ще правя, ако ми се случи някой нов роднина, когото не мога изобщо да понасям?

— Какво ново има в това, човек да има роднини, които не може да понася? — попитах го. — Не знаете ли, г-н Грасо, че явлението съществува от милион години насам?

А след това му казах нещо много мръсно. По принцип нямам склонност към цинизъм и тази книга недвусмислено го доказва. През целия си обществен живот никога не съм изричал нещо нецензурно пред американския народ.

Та затуй заговорих грубо и без задръжки и ефектът бе смайващ. Постъпих така, за да се разбере от всички колко точно е съобразен моят нов план за социално преустройство с нивото на средния гражданин.

Г-н Грасо не бе първият, който чуваше тези омайващи ругатни. Бях ги използувал дори в речите си по радиото. Тогава вече нямаше телевизия.

— Г-н Грасо — казах, — след като бъда вече избран за президент, аз лично ще бъда ужасно разочарован, ако вие не кажете на всеки ваш нов роднина, когото Мразите: „Братко, сестро или братовчеде (в зависимост какъв ви се пада той), що не вървиш на майната си, копеле с копеле такова?“

— Нали знаете какво ще направят роднините ви, на които кажете това, г-н Грасо? — продължих аз. — Ще си отидат в къщи и ще се помъчат да станат по-добри.

— Помислете само колко по-добре ще бъде за вас, ако този план влезе в действие, когато някой просяк ви се лепне и почне да ви моли за пари.

— Не ви разбирам — отвърна старецът.

— Как така не ме разбирате? Ще го попитате: „Какво е второто ви име?“ Той ще ви отговори: Ойстър-19, Чикъди2-!, ХолихокМЗ или нещо такова. А вие ще му кажете: Добре, приятелю, но аз съм Юрейниъм3. Ти имаш сто и деветдесет хиляди братовчеди и десет хиляди братя и сестри. Не си сам на този свят. Аз си имам свои роднини, за които да се грижа. Така че що не вървиш на майната си, копеле с копеле такова.