Фарс или никога вече самота

Глава тридесет и осма

Бях на посещение в Манхатън, когато за първи път видях „Клуб 13“. Чувах, че в Чикаго имало десетки такива разюздани заведения. Сега и Манхатън се бе сдобил с клуб от този тип.

С Илайза не бяхме предвидили, че съвсем естествено всички, които имат цифрата 13 във второто си име, ще започнат веднага да се събират и да образуват едно семейство, много по-голямо от всички останали.

Усетих с положителност специфичната миризма на моите хапчета, когато попитах портиера на „Клуб 13“ в Манхатън, дали мога да вляза и да хвърля един поглед вътре. Доколкото можеше да се види от улицата, там беше много тъмно.

— Моите най-дълбоки почитания, г-н президент, но вие тринадесеторка ли сте? — попита той.

— Не, нали знаеш, че не съм.

— Тогава трябва да кажа, сър, това, което съм длъжен да ви кажа. Въпреки дълбокото ми уважение към вас, защо не се разкарате оттук. Я върви на майната си, копеле с копеле такова.

Изпаднах във възторг.

Пак по време на това посещение там научих за първи път за сектата на Исус Христос Похитения. Тогава това бе само една малка група в Чикаго, но бе предопределена да стане най-популярната религия в Америка за всички времена.

Узнах за нея от една брошура, която ми бе пъхната в ръката от чист и лъчезарен младеж, когато прекосявах фоайето на хотела си.

Младежът ексцентрично си въртеше главата на всички страни, като че ли искаше да хване някой, който наднича към него иззад палмовото дърво или някое кресло; взираше се дори и в кристалния полилей, който висеше точно над главата му.

Той бе изцяло погълнат от заниманието си да хвърля пламенни погледи насамнатам, и изобщо не му направи никакво впечатление, че току-що бе подал брошура на президента на САЩ.

— Мога ли да те попитам какво търсиш, момче? — попитах го аз.

— Нашият Спасител, сър.

— Той в хотела ли е?

— Прочетете брошурата, сър.

Прочетох я в празната хотелска стая, докато слушах радиото.

В горната страна на брошурата бе нарисуван съвсем примитивно Исус Христос, но само главата му беше в профил — точно както рисуваха валетата на картите за игра.

Устата му бе запушена. На ръцете си имаше белезници. Единият му глезен бе в окови, а другият край на веригата бе закован за пода. Еднаединствена чудесно нарисувана сълза се стичаше от долния клепач на окото му.

Под картината имаше серия от въпроси и отговори:

Въпрос: — Как се казвате?

Отговор: — Аз съм почтеният преподобен Уилям Юрейниъм8 Уейнрайт, основател на сектата на

Исус Христос Похитения на Елис авеню щ 3972 в Чикаго, Илиноис.

Въпрос: — Кога боготец ще ни прати отново своя син?

Отговор: — Исус е вече тук, между нас. Въпрос: — Защо още не сме го видели и не сме чули нищо за него?

Отговор: — Той е похитен от силата на мрака. Въпрос: — Какво трябва да направим? Отговор: — Трябва да прекратим онова, което вършим, и всеки час, когато сме будни, да се опитваме да го намерим. В противен случай той ще наложи своята воля.

Въпрос: — Каква е тя?

Отговор: — Той може да унищожи човечеството с един замах всеки път, когато пожелае.

Але-хоп!

Видях младия човек след това да се храни сам в трапезарията. Учудих се, че продължава да си върти главата дори когато се храни, без да падне настрана. Търсеше непрекъснато Исус дори под чинията и чашата си.

Трябваше да се смея.