И точно когато всичко вървеше така добре и американците бяха по-щастливи от всякога, въпреки че страната бе западнала и пред банкрут, хората започнаха да измират с милиони от албанската инфлуенца в повечето райони на страната. Тук, в Манхатън, ги косеше „Зелената смърт“.
Това бе краят на нацията. Останаха само семействата, нищо повече.
Але-хоп!
Имаше предявени претенции за царства, херцогства и разни подобни глупости, сформираха се армии, строяха се укрепления. Малко хора обаче одобряваха това, семействата страдаха повече от лошото време и колебанията в гравитацията.
Една нощ ужасна гравитация раздроби основите на Мачу Пикчу. Сградите, магазините, банките, златото, бижутата, колекциите от предмети на предколумбовото изкуство, операта, черквите, всичко изчезна от Андите и потъна в морето.
Аз плаках.
А семействата рисуваха навсякъде Исус Христос Похитения.
Известно време хората продължиха да изпращат сведения в Белия дом. Непрекъснато се сблъсквахме със смърт, смърт и отново смърт и самите ние очаквахме да умрем.
Все повече пренебрегвахме личната си хигиена. Не се къпехме и не си миехме зъбите редовно. Мъжете пуснаха бради и коси до раменете.
Започнахме да опустошаваме Белия дом, горяхме мебелите, лампериите, перилата на стълбите и рамките на картините, за да се стоплим.
Частната ми секретарка Хортънс Маскалъндж13 Макбънди умря от инфлуенца. От същата болест умряха и камериера ми Едуард Стробъри’-4 Клайндийнст и вицепрезидента Милдред Хилиъм^О Тиъдърайдс.
Съветникът ми по научните въпроси др Албърт Акуамарийн3-! Пиатигорски буквално издъхна в ръцете ми на пода в овалния кабинет.
Беше висок почти колкото мен. Представям си каква гледка сме били двамата.
— Какво значи всичко това? — не преставаше да ме пита той.
— Не знам Албърт, а може би съм щастлив, че не знам.
— Питай някой китаец — каза той и предаде богу дух, както се казва.
От време на време телефонът звънеше. Това ставаше така рядко, че лично аз отговарях.
— Президентът е на телефона — казвах аз. По всяка вероятност говорех в тънкия, пръщящ диск с някакво митическо същество — Краля на Мичиган, Извънредния губернатор на Флорида, Временно-изпълняващия длъжността кмет на Бирмингам и други такива.
С всяка измината седмица обаче разговорите намаляваха. Накрая изобщо престанаха.
Бяха ме забравили.
Така дойде краят на моето президентство — бяха изминали две трети от втория ми мандат.
——
1 Стробъри — ягода;
2 хилиъм — хелий;
3 з акуамарийн синьозелен скъпоценен камъкаквамарин.
Имаше и още нещо със същата сила — депортамил, и трябваше да попълня.
Але-хоп!
нещо, което съдбоносно намалява с бързина — запасите ми от трибенкоито нямаше откъде повече да
купя. Не смеех да преброя оставащите ми хапчета, докато повече не можех да издържам и го направих — почти нищо не бе останало. Толкова се бях пристрастил към тях, толкова много им дължах, че ми се струваше, че животът ще свърши с последното хапче.
Броят на сътрудниците ми също намаляваше бързо. Скоро остана само един. Останалите бяха покойници или се пръснаха и заминаха, тъй като нямаше никаква работа.
Единственият човек, който остана с мен, бе верният ми брат Карлост Дафоил11 Вилависенсио, миячът на чинии, когото бях прегърнал първия ден, когато се преименувах Дафодил.