Хвани юздите на съдбата

20

Вечерта бях толкова изтощена, че заспах веднага след като главата ми потъна във възглавницата, а на следващата сутрин се събудих късно. Смачканата възглавница до мен издаваше, че Ейдриън е спал в същото легло, но, изглежда, бях спала толкова дълбоко, че изобщо не го бях чула да ляга и да става. Преместих се от неговата страна на леглото, свих се на кълбо и се почувствах още по-зле отпреди. След онази вечер, когато ме беше довел вкъщи от казиното, не го бях виждала, нито бяхме разговаряли.

Само да не го обичах толкова силно…

Беше ми невъзможно да прогоня тази натрапчива мисъл и тя се връщаше отново и отново в съзнанието ми. Ако не бях влюбена в него, ако можехме да водим онзи учтив, дискретен брачен живот, който беше характерен за повечето високопоставени двойки, всичко щеше да бъде наред. Ако можех да се смея на недоразуменията ни и да вървя по своя път, без да се вълнувам от мъките на несподелената любов…

Разтрих силно слепоочията си и усетих болка, сякаш бях пила прекалено много вино. Но не алкохолът беше виновен за лошото ми състояние, а потиснатостта. Затворих очи и се запитах дали някога ще бъда отново истински щастлива.

Бях толкова унила, че не исках да стана и помолих Жанет да ми донесе чаша чай в леглото. Повечето изискани дами закусваха в леглата си, но аз винаги бях смятала този навик за връх на изнежеността. Тази сутрин обаче не можех да понеса аромата на пържени бъбречета и шунка, любимата закуска на Ейдриън и Хари.

Денят се влачеше мъчително бавно. Помолих Хари да ме заведе в парка, за да потренирам с Елза. От четири дни не бях яздила с Ейдриън, а кобилата имаше нужда от движение. На чист въздух веднага се почувствах по-добре. Следобед поиграх крикет в градината с малкия Нед и веселите му приумици повдигнаха духа ми.

Вечерта ни предстоеше бал в дома на семейство Касълрей. Знаех, че Ейдриън не може да го пропусне под какъвто и да било предлог. Той не одобряваше повечето от действията на правителството, но уважаваше Касълрей. Към това се прибавяше и фактът, че съпругата на лорд Касълрей беше една от основателките на Алмейк и ако не отидехме на бала й, щеше да се почувства крайно обидена.

Трябваше да се подготвя грижливо за бала. Като никога, седях дълго пред огледалото и се занимавах с външността си.

— Толкова съм бледа — оплаках се на Жанет и отново се огледах. Ощипах няколко пъти бузите си, но това беше грешка, защото кожата ми стана на петна.

— Ако позволите, милейди, ще нанеса по страните ви малко руж — предложи Жанет. — За съжаление е вярно… днес сте много бледа.

— Защото не излизам достатъчно на въздух — отговорих сърдито. — Приличам на мъртвец. — Махнах й властно. — Хайде, Жанет, днес нямам нищо против да ме изрисуваш.

Тя донесе заешка лапичка, потопи я в кутийка, която извади от едно чекмедже на тоалетната масичка, и започна да нанася цветната пудра по страните ми.

— Ти си цяло съкровище, Жанет — проговорих с признателност, когато работата беше свършена. — Сега изглеждам здрава и бодра и видът ми е съвсем естествен — никой няма да предположи, че по лицето ми има боя.

Жанет не се усмихна — тя никога не се усмихваше, — но изглеждаше зарадвана.

Вратата към коридора се отвори и Ейдриън надникна в стаята ми.

— Всички са готови, Кейт — съобщи той. — Да поръчам ли каретата?

— Да, веднага слизам. Можеш спокойно да повикаш каретата.

Той затвори вратата и чухме леките му стъпки по стълбището. Когато обожаваният мъж изчезна, Жанет сведе очи и извади от гардероба вечерното ми палто от синьо кадифе. Станах, тя го сложи на раменете ми и бях готова за излизане.

По пътя двете с Каролайн мълчахме и се преструвахме, че слушаме внимателно господата, които обсъждаха един нов закон, внесен за разглеждане в горната камара. Седях до Ейдриън и усещах в сърцето си толкова силна болка, че бях готова да избухна в сълзи. Бях съвсем близо до него, телата ни се докосваха особено когато каретата правеше завой, но никога не бях усещала по-ясно непреодолимата пропаст, която ни разделяше.

Стигнахме бързо до дома на Касълрей. Другите домакини измерваха успеха на баловете си с броя на гостите, които ги посещаваха, но лейди Касълрей беше толкова надменна и разполагаше с такава голяма власт, че канеше само елита и малкото поканени се чувстваха високо почетени.

Слязохме от каретата. Предадохме палтата си. Поздравихме домакините. Икономът оповести имената ни. Влязохме в балната зала.

Първият човек, който привлече погледа ми, беше вуйчо Мартин.

Ейдриън видя, че спрях, и ръката му стисна по-здраво лакътя ми. Сведе глава и попита окуражително:

— Наред ли е всичко, Кейт?

— Да, разбира се. Само че не очаквах да видя Шарлууд.

— Ергените от доброто общество, които разполагат с необременени от дългове имения и имат добър доход, са едни от най-търсените гости — обясни сухо той. — Това важи дори за лейди Касълрей.

Топлата му ръка върху лакътя ми повдигна духа ми. Главата му беше съвсем близо до моята. Отдавна не бях усещала близостта му. Вдигнах глава към него и открих, че е устремил поглед към сестра си.

— Вчера Каролайн се срещна с него на градинското увеселение при лейди Силчестър — проговорих едва чуто аз. — Вече е напълно спокойна.

— Надявам се. — Бръчката между веждите му не изчезна. Изпитах чувство на ревност и се засрамих от себе си.

Един глас каза:

— Грейстоун, ти си непоправим! Да не мислиш, че цяла вечер ще стоиш насаме с очарователната си съпруга?

Огледахме се. Зад нас стоеше мистър Бондс, онзи бъбрив тип, който беше издал на Ейдриън срещата ми с Чалмърс. Удостоих го с леден поглед. Двамата с Ейдриън се погледнаха втренчено над главата ми — при това мъжът ми знаеше колко мразя да прави така.

— Сигурен съм, че Кейт с удоволствие ще ти подари един танц, Джак — проговори с усмивка Ейдриън.

Нямах никакво желание да танцувам с ужасния Бондс, но не можех да откажа на един от най-старите приятели на мъжа ми.

— Разбира се, мистър Бондс — проговорих с най-студения си глас. Щях да танцувам с него, но нямаше да му продумам.

За съжаление засвириха валс и нямаше как да не разговаряме. Той започна веднага с думите:

— Лейди Грейстоун, разбирам напълно, че сте ми сърдита, но като ви видях да се качвате във файтона с Чалмърс, изпитах силна тревога и хукнах да известя на мъжа ви. Знаете ли, този човек се ползва с много лошо име.

— Няма нищо, мистър Бондс — отвърнах хладно.

Лицето му помръкна.

— Виждам, че сте ми много сърдита.

Взрях се упорито в брадичката му, украсена точно в средата с очарователна трапчинка, и не отговорих. Описахме плавен завой в края на танцовата площадка и се понесохме по дългата й страна.

— Как да поправя грешката си? — попита умолително той.

— Много просто. За в бъдеще не си пъхайте носа в моите работи — отговорих доста грубо.

— Напълно сте права — отвърна съкрушено той, но когато го погледнах унищожително, забелязах веселите искри в кафявите очи и не издържах. Припомних си, че преди това глупаво предателство двамата се забавлявахме чудесно и даже го харесвах. — Ако обещая, че никога вече няма да ви издавам на съпруга ви, ще останем ли приятели?

— Знаех много добре какво възнамерявам да направя — обясних възбудено аз. — И всичко щеше да мине гладко, ако не бях те изтичали при Ейдриън. Хари си върна разписките от онзи негодник. Отишъл е в салона само десетина минути след като Ейдриън ме прибра.

— Ще запомня завинаги, че умеете да се справяте с всякакви ситуации — обеща тържествено той. — Тъй като тогава не подозирах с каква необикновена жена си имам работа, бях сериозно уплашен.

Не казах нищо.

— Повечето жени не биха имали смелост да осъществят такъв рискован план — продължи той.

— Е… мисля, че този път ще ви простя — отговорих величествено.

— Много ви благодаря.

Усмихнах му се. Той беше наистина много мил.

— Приятели ли сме? — попита весело той.

— Приятели сме — потвърдих милостиво.

Стейд не беше поканен на бала, затова пък тук бяха лейди Мери Уестън и Шарлууд. Присъствието на двама от тримата ми противници беше достатъчно да ме държи в постоянно напрежение. Струваше ми огромни усилия постоянно да наблюдавам както вуйчо си, така и лейди Мери, и едновременно с това да разговарям любезно с партньорите си.

За щастие Ейдриън трябваше да проведе дълъг разговор с домакина, двамата се оттеглиха в библиотеката и така съпругът ми стана недостижим за лейди Мери. Непрекъснато държах вратата под око и веднага щом двамата с лорд Касълрей се върнаха в балната зала, отидох при съпруга си и повече не се отделих от него. Лейди Касълрей направи същото с мъжа си и изражението й издаваше, че не е особено въодушевена от дългото му отсъствие от бала.

Ейдриън вдигна вежди.

— Страхувам се, че попаднах в черния списък на лейди Касълрей — промърмори той. — И ти ли ми се сърдиш, Кейт?

Не можех да му кажа, че съм прещастлива, дето бе прекарал времето си с Касълрей, а не с лейди Мери, затова се усмихнах и отговорих:

— Ще ти простя само ако танцуваш този валс с мен.

— С удоволствие — засмя се той и ме поведе към средата на залата.

Щом отново се озовах в обятията му, се почувствах на седмото небе и се понесох в облаците. За съжаление в средата на танца ме обзе отново коварното замайване, което в последно време ме спохождаше в най-необичайни часове. Той усети как стиснах рамото му, погледна ме и бързо попита дали съм добре.

— Вътре е много топло и като че ли ми се зави свят — признах аз.

— Бледа си. — Той ме поведе към френските прозорци, които извеждаха на терасата, и попита: — Искаш ли да подишаме малко чист въздух?

Кимнах благодарно, той сложи ръка на рамото ми, стисна ме за лакътя и ме изведе навън. Поех дълбоко свежия нощен въздух и замайването ми премина.

— По-добре ли си? — попита след минута Ейдриън.

— Да. — Ръката му все още беше на рамото ми. Извърнах се и се притисках с цялото си тяло. Прегърнах го през кръста, сгуших глава на гърдите му. Сърцето му биеше спокойно под бузата ми и усетих съвсем точно кога заби по-силно.

Слава богу.

Облекчението, което изпитах, беше толкова силно, че коленете ми омекнаха. Все още можех да проникна под студената му обвивка. Отметнах глава назад и го погледнах в очите. На лицето му беше изписано желание.

— Ейдриън, не искам да ми се сърдиш — прошепнах задавено. — Толкова съм нещастна, когато си ми сърдит.

— О, Кейт, понякога ми се дощява да те убия — проговори той през здраво стиснатите си зъби. После сведе глава към моята.

Ръцете му обвиха талията ми и ме притиснаха към силното му тяло. Палците му помилваха гърдите ми. Притисна ме толкова силно към себе си, че усетих всяка линия на тялото му, както и той усети моето. Устните му бяха корави и изискващи, възбуждащи, и моите не можеха да им устоят. Стояхме на каменната тераса, само на десетина стъпки от танцуващите в залата двойки, и се целувахме като влюбени, които копнеят за леглото.

Ейдриън вдигна глава.

— За бога, Кейт, ти ме подлудяваш — прошепна дрезгаво той. — Хайде да си отидем вкъщи.

Тялото ми копнееше за него и кимнах с глава в знак на съгласие. В този миг забелязах мъжа, който беше излязъл от балната зала и вървеше право към нас.

От прозорците падаше светлина и можах да зърна за миг лицето му. Бледо и хлътнало, в очите гореше заплашителен пламък.

Шарлууд.

— Какво има? — попита Ейдриън и ме отдалечи от себе си, за да може да се обърне и да види какво бе приковало вниманието ми. Ала видя само гърба на вуйчо ми, който бързо се оттегли в балната зала.

— Беше Шарлууд — проговорих с почти нормален тон аз. — Видя ни да се целуваме.

Ейдриън махна нетърпеливо с ръка и ме побутна към високите стъклени врати. В момента не се интересуваше от Шарлууд Аз обаче виждах през цялото време страшното лице на вуйчо ми в мига, когато ни беше изненадал да се целуваме. Не можех да мисля за нищо друго, докато Ейдриън обясняваше на Каролайн, че не се чувствам добре и той ще ме заведе у дома, а после ще изпрати каретата за нея и Едуард.

Бракът, който Грейстоун беше принуден да сключи, се развиваше не според очакванията на вуйчо ми. Никой не помисляше да се отнася с презрение към мен, дори напротив, аз като че ли бях увеличила авторитета на Ейдриън. Тъй като обичах да общувам с различни хора, всички ме посрещаха доброжелателно. Ако Ейдриън решеше да избере политическата кариера, нищо нямаше да му попречи да се издигне. А сега Шарлууд беше видял със собствените си очи, че Ейдриън не е нещастен в личния си живот и че между него и натрапената му съпруга се е породила истинска страст.

Много ми се искаше Шарлууд да не беше ни видял на терасата, но не можех да върна времето назад. Мъчеше ме лошо предчувствие. Сцената, на която беше станал неволен свидетел, можеше да му даде повод да извърши нещо непоправимо.

Почти през целия път мълчахме, но не защото не се разбирахме. Двамата седяхме плътно един до друг, аз се бях сгушила на гърдите му. Той ме бе обгърнал с дясната си ръка и ме притискаше към себе си. Замайването, което усещах, нямаше нищо общо с температурата на въздуха, а се дължеше на огъня на желанието, което постоянно нарастваше в мен.

Времето, което прекарахме в мрака на затворената карета, ми се стори цяла вечност.

Докато конете препускаха по нощните улици, Ейдриън милваше нежно гърдите ми под коприненото палто. Пръстите му се мушнаха под тънката коприна на роклята и нежно потъркаха първо едното зърно, после и другото. Чувах собственото си накъсано дишане и се нагаждах към милувките му.

Щом стигнахме вкъщи, усетих как между краката ми запулсира влажна горещина. И той беше в същото състояние и се устремихме с невиждана бързина към спалнята ни.

— Да повикам ли Жанет да ме съблече? — попитах, когато Ейдриън затвори вратата зад гърба си.

— Не — отговори с усмивка той. — Застани до огъня. Аз ще те съблека.

Тъй като роклята ми имаше на гърба безброй седефени копченца, задачата му се оказа много по-трудна от очакваното. По някое време от устата му се изтръгна ядна ругатня.

— Божичко, Кейт, тези подли копченца са по-ефективни от девствения колан.

Едно копче се откъсна и се изтъркаля по синия килим. Усмихнах се несигурно.

— Това е последното. — Той ме завъртя и свали корсажа ми до талията.

— Аз ще продължа — изрекох тихо.

— И да не виждам нощница. — Очите му засвяткаха развеселено, когато посегна към вратовръзката си, смъкна я забързано и започна да разкопчава ризата си.

Продължих да се събличам. Треперенето ми се усилваше. Нахвърлях нещата си на килима и установих, че кожата ми се е зачервила от топлината на пламтящия огън. Ейдриън захвърли панталона и бельото си, пристъпи към мен и ме вдигна във въздуха. Целуна ме, отвори устата ми и когато се притиснах към него, телата ни пламнаха. Босите ми крака ритаха във въздуха. Той се засмя, отнесе ме до леглото и ме метна върху завивката. После легна върху мен и започна да ме милва там, където най-много копнеех да го усетя.

— Добре ли си? — попита дрезгаво той.

— Да — отговорих задъхано аз и отворих крака, за да го приема.

Когато проникна в мен, го обгърнах с цялото си тяло. Заля ме вълна на неизпитвана досега дива възбуда, а когато усетих мощните му тласъци дълбоко в утробата си, насладата се увеличи и ме понесе във вихъра си. Бях готова да повярвам, че желанието може да те убие. Ейдриън се отдръпна внимателно назад, после отново нахлу в мен, мощно и дълбоко. Последната вълна се разпръсна в дъжд от заслепяващи искри и тялото ми се разтресе от силни тръпки. В същото време усетих как горещият поток на семето му се изля във вътрешността ми.

Дълго време лежахме, без да се помръднем, и чакахме дишането ни да стане по-равномерно и биенето на сърцата ни да се успокои. Най-после въздъхнах дълбоко и от цялото си сърце.

Без да се отделя от мен, той се отмести настрана, за да ме облекчи от тежестта си. След малко попита:

— Е, добре ли ти беше? — В гласа му имаше смях.

Очите ми се затваряха.

— Ами… — промърморих сънено.

— Уморена ли си?

— Ами…

Той се раздвижи предпазливо в мен и усетих как членът му отново се втвърдява. Лицето му беше само на сантиметри от моето на възглавницата. Отворих очи и го погледнах. Той се премести отгоре ми и ускори тласъците си и аз зяпнах от изненада.

— Ейдриън? — прошепнах въпросително.

Очите му потъмняха.

— Колко добре ти беше, Кейт? Искам да ми кажеш!

Тласъците му станаха по-мощни и аз усетих как отново ме заляха вълните на насладата. Очите му се присвиха в тесни цепки. Един кичур падна почти до очите му и аз го пригладих назад. Вече цялата треперех от желание.

— Кажи ми — настоя той. — Добре ли ти е?

— О, да — пошепнах задъхано аз. — Прекрасно е.

— Знаеш ли, Кейт, бих могъл да те любя цяла нощ.

— Само още веднъж — простенах задавено. — Повече няма да издържа.

Ейдриън ме събуди рано-рано, защото искаше да отидем в парка, но когато седнах в леглото, стаята се завъртя около мен и трябваше отново да легна.

— В последно време често ми става лошо, особено сутрин — трябваше да му призная. — Искаш ли да излезем на езда по-късно?

— Днес имам много работа в конната гвардия — отговори със съжаление той.

— Така ли? — Облегнах се удобно на възглавницата и го погледнах. Бузите и брадичката му бяха покрити с набола брада, разрошената коса висеше над очите му. Много исках да отида с него и направих още един опит да се надигна, но ми стана още по-зле. Стаята се разми пред очите ми, стомахът ми се преобърна. По дяволите.

— Какво ти е, Кейт? — попита разтревожено Ейдриън.

Затворих очи. Трябваше да му кажа истината.

— Мисля, че съм бременна. — Гласът ми трепереше.

Ейдриън не отговори. Повдигнах клепачи, за да мога да го видя.

— Не ми прозвуча особено радостно — прошепна едва чуто той. Лицето му беше сериозно.

Наистина не можех да ликувам от радост. Сега нямах време за неразположения и слабости. Трябваше първо да изпълня дълга си към баща си, а после да се посветя на майчинството. Само че не можех да призная това на Ейдриън.

Отново затворих очи.

— Когато всяка сутрин ми се гади и нямам сили да стана от леглото, не мога да се радвам — обясних с изкуствена веселост и въздъхнах тежко. — Ако знаеш как ми се искаше да изляза днес с теб.

— Ще имаме достатъчно възможности за това, миличка — отговори тихо той. Усетих как устните му се долепиха до челото ми. — Обещавам ти.

Погледнах го изпитателно.

— А ти радваш ли се? — попитах с надежда.

— Радвам се, че ще имаме дете. Но ми е мъчно, че се чувстваш така зле.

Някак си успях да се усмихна.

— Много скоро ще ми стане по-добре. Сутрин е най-лошо.

— Беше ли вече при лекар?

Поклатих глава.

— Ще ти намеря най-добрия лекар в Лондон и ще ти го изпратя.

Естествено, че беше загрижен. Ако детето ни беше момче, щеше да наследи титлата му. Нямаше как, трябваше да се консултирам с лекар.

— Е, добре — проговорих нещастно.

— Легни си и се наспи хубаво, милата ми.

Погледнах към прозореца, за да преценя кое време е, и изведнъж забелязах двете купчини дрехи на пода.

— Ейдриън! Дрехите ни!

Той се обърна небрежно.

— Да, виждам ги. И какво от това?

— Не можем да ги оставим така. Неприлично е.

Очите му засвяткаха развеселено, но гласът му прозвуча напълно сериозно.

— Права си, Кейт.

— Моля те, би ли ги вдигнал? — прошепнах безсилно. — Бих го направила сама, но ако стана, ще повърна.

— Тогава гледката ще бъде още по-страшна — каза той. Явно едва се удържаше да не се разсмее.

— Не е смешно, Ейдриън! Не искам камериерката ми да намери разпилени по пода дрехи. Веднага ще разбере какво е станало. Нали е французойка.

Мъжът ми се ухили.

— Ейдриън! Веднага събери дрехите!

Той се измъкна от леглото и когато застана гол насред стаята, представляваше прекрасна гледка. Ако можеше да го види, Жанет щеше да го обожава като древен езически бог.

— Не се вълнувай, сладката ми — проговори успокоително той. — Разбира се, че ще ги събера.

Проследих как грижливо подреди дрехите ни на два стола и се успокоих. Ейдриън ми махна весело и се запъти към своята стая, за да се приготви за идващия ден.