Хвани юздите на съдбата

9

В изисканите лондонски домове вечерята се сервираше в осем или дори в девет, но в провинцията хората сядаха на масата към шест. Бях облякла единствената си вечерна рокля от синя тафта, която бях купила в Ламбърн, и вдигнах косата си на тила. Модата изискваше да спусна отстрани няколко навити кичурчета, но не успях да се справя сама и останах с обичайната прическа.

Докато чаках в дневната си да ме повикат за вечеря, ръцете ми изстинаха и пристъпих към огъня, за да ги стопля. Много добре знаех, че студените ръце не се дължат на температурата в помещението, която беше много приятна, а на факта, че умирах от страх.

„Ще спим ли заедно? — Да.“

Този простичък диалог не ми излизаше от ума. Тук бях в неговия дом. Той ме беше представил на целия персонал като своя съпруга. Беше готов да извлече най-доброто от неприятната ситуация. Щяхме да си останем женени.

Дали ще го направи тази нощ?

Побиха ме студени тръпки и хвърлих поглед към елегантния златен часовник, поставен върху красивия бял перваз на камината. Беше време да сляза в трапезарията.

Мъжът ми и брат му бяха вече в салона. И двамата носеха обичайния вечерен костюм: едноредни черни жакети, бели ризи с връзки, бели жилетки, жълто-кафяви панталони до коленете и бели копринени чорапи. В сравнение с тях моята рокля беше твърде скромна.

— Я виж ти, Кейт! — провикна се Хари. — Никога не бях те виждал във вечерна рокля. Изглеждаш прекрасно! — Погледът му беше пълен с възхищение и аз веднага се почувствах по-добре. Обърнах се към съпруга си с надеждата, че ще повтори комплиментите на брат си.

Ала Ейдриън каза само:

— Да вървим в трапезарията. — Подаде ми ръка и аз колебливо положих пръстите си върху безупречната черна материя на жакета. Следвани от Хари, стъпихме на великолепния мраморен под и влязохме в трапезарията.

Помещението беше наистина величествено, издържано в три цвята: кремаво, светлозелено и златно. Единственият по-тъмен тон беше на четирите тъмнозелени ниши в лявата стена, очевидно, за да бъде в ефектен контраст с белите мраморни статуи, поставени в тях. Отсрещната стена беше разделена от четири високи прозорци, които излизаха на терасата. От тавана, украсен с картини в кремаво и златно, висеше огромен кристален полилей. Около продълговатата махагонова маса, където бяха поставени сребърни прибори за три лица, стояха дванадесет стола с розова тапицерия. До стената бяха наредени допълнителни столове.

Ейдриън ме настани в единия край на трапезата и зае място срещу мен. Мястото на Хари беше точно в средата. Господата седнаха и се погледнахме през огромната излъскана повърхност, която светеше ослепително. Слуги в синьо-златни ливреи донесоха първото ястие, супа, която ми беше напълно непозната. Благородният порцелан, украсен с герба на семейство Грейстоун, беше с ръб в кобалтово синьо и златно. Посегнах към лъжицата си и предпазливо опитах супата.

От другия край на масата Ейдриън отбеляза, че супата „мули-гатани“ (не съм сигурна, че мога да го произнеса правилно) е чудесна. Мисля, че беше прав.

Опитах още една лъжичка. Стори ми се малко по-пикантно от храната, с която бях свикнала.

Моят прислужник — казвам моят, защото стоеше точно зад стола ми — попита дали искам вино. Обикновено пия вода или лимонада, но този път помолих за вино.

— Това е червено вино, Кейт — обади се Ейдриън. — Опитвала ли си някога червено вино?

— Разбира се — отговорих с достойнство аз и отпих малка глътка. Стори ми се много по-вкусно от супата. Отпих по-голяма глътка.

Отнесоха супата и аз се разтреперих. Имах чувството, че готвачът на Ейдриън всеки миг ще нахлуе в трапезарията и ще попита защо не съм си изяла супата. Поднесоха второто ястие — пиле с някакъв сос и най-малко осем гарнитури. Пилето беше много хубаво, но аз не изпитвах глад. Въпреки това хапнах малко от месото, но не се докоснах до гарнитурите, които бяха наредени на масата. Вместо това помолих за още вино.

— Утре ще ти представя Евклид, моя лузитански жребец — съобщи Ейдриън.

Отворих уста за отговор, но веднага я затворих. Мъжът ми седеше зад цяло море от гарнитури, поне на десет метра от мен.

— Цялата тази работа е смешна — чух се да казвам.

Ейдриън вдигна вежди. След бърз поглед към брат си Хари направи същото. Слугите ме погледнаха от местата си зад столовете. Пийнах още малко вино.

— Всяка вечер ли се храните по този начин? — попитах.

— А по какъв друг начин бихме могли да го правим? — отвърна учтиво Ейдриън.

— Вижте, щом сте принудени да се храните в това подобно на палат помещение, бихте могли поне да преместите столовете в единия край на масата. Гласът ми вече предрезгавя да се опитвам да се разбера с вас през цялата тази огромна маса.

— Не е възможно да си предрезгавяла, след като цяла вечер не си отвори устата, Кейт — засмя се Хари.

— То беше само защото не ми беше приятно да крещя на събеседниците си — отговорих с достойнство.

— По-скоро мисля, че посвети твърде много внимание на виното — настави Хари.

Погледнах го унищожително.

— Това изобщо не е вярно! Ако някой заслужава строг упрек, това си само ти, Хари. Ти буквално се наливаш с вино.

— Деца, деца! — намеси се предупредително Ейдриън.

Двамата с Хари като по команда обърнахме глави към него и гневно святкащите ни очи го накараха да се засмее.

— Милорд, ако продължавате да се перчите с тази физиономия на превъзходство, боя се, че ще бъда принудена да извърша нещо опасно.

Ейдриън наостри уши.

— И какво ще бъде то?

Отпих голяма глътка вино.

— Почакайте и ще видите.

— Най-добре е да й вземеш чашата, Ейдриън — проговори предупредително Хари.

Бях готова да го убия.

— Дамите пият вино — натъртих аз. — Виждала съм ги в Лондон.

— Да, но дамите изяждат вечерята си — възрази Ейдриън. — На празен стомах виното е по-скоро вредно.

— Когато пия вино, винаги ям много — защити се Хари.

Помислих малко.

— Чайните сладки! — извиках тържествуващо.

Ейдриън ме погледна слисано.

— Точно така — потвърди Хари. — Как мислиш, защо винаги се тъпчех със сладките на мисис Ноак? Само за да неутрализирам виното, което бях изпил.

Погледнах почти пълната си чиния.

— Но аз не съм гладна.

— Опитай — настоя Ейдриън.

Посегнах към вилицата си и хапнах малко месо. Една голяма ръка се протегна пред мен и взе чашата ми с вино. Извиках ядосано, обърнах се към прислужника и заповядах:

— Веднага оставете чашата на мястото й.

— Уолтърс ще ти донесе чаша хубава лимонада, Кейт — намеси се Ейдриън. — Тя ще излекува пресипналото ти гърло по-бързо от виното. А сега хапни още малко от пилето.

— Предател — изсъсках към прислужника и той се изчерви. Сведох глава и посветих вниманието си на яденето.

Но след малко не издържах.

— Все още съм на мнение, че това е смешно.

Ейдриън ме изненада със съгласието си.

— Ти си напълно права, Кейт. Ще заповядам от утре да нареждат масата другояче.

— Всички столове един до друг?

— Да, трябва да сме наблизо и да се чуваме и виждаме.

— Тук няма ли… няма ли семейна трапезария? — осведомих се аз. — Ясно ми е, че това помещение е много подходящо, когато идват гости, но е някак си… величествено… прекалено голямо за семейните вечери.

— Права си — повтори Ейдриън. — Може би ще заповядам да пристроят ново крило, предназначено само за семейството.

Погледнах го подозрително, но този път не забелязах развеселеното изражение, което ме вбесяваше. Лицето му беше напълно сериозно.

— Великолепна идея, Ейдриън — намеси се Хари. — Винаги съм мразил тази къща.

— Никой от нас не е бил щастлив в нея — съгласи се тъжно Ейдриън.

— Изядох си пилето — известих гордо аз.

Уолтърс ми донесе стомничка с лимонада. Слугите отсервираха чиниите ни и гарнитурите, които така и не опитах, и донесоха десерта, който днес беше торта с праскови. Изядох си цялото парче.

Беше почти осем, когато станах от масата и оставих господата с виното им. Бавно и предпазливо, крачка по крачка, отидох в салона и застанах пред великолепната камина от зелен мрамор, в която гореше буен огън. По някое време реших, че пред мен има две камини. Влезе един прислужник и попита дали да ми донесе нещо. Попитах го как се казва и откъде идва. Щеше да ми трябва много време, докато опозная всички от персонала, затова беше по-добре да започна веднага.

Името на момчето беше Джеймс. Разказа ми, че бил роден в едно от имението на Грейстоун. Тъкмо се бяхме заговорили за малките му братя и сестра, когато влязоха Ейдриън и Хари.

— Много бързо се върнахте — установих учудено аз.

— Не искахме да се чувстваш самотна — отвърна Хари и хвърли неодобрителен поглед към Джеймс.

— Водих извънредно интересен разговор с този момък — обясних високомерно аз. — Изобщо не бях самотна.

— По дяволите, Кейт — изсъска ядосано Хари. — Това не ти е Ламбърн. Не можеш да поддържаш приятелски отношения с цялата прислуга.

— Благодаря, Джеймс, това беше всичко — проговори тихо Ейдриън.

Джеймс излезе с израз на облекчение.

— Ти обиди чувствата му — обърнах се обвинително към Хари.

Младежът вдигна рамене.

— Какво ме е грижа?

— Аз подкрепям Кейт — намеси се със същия спокоен тон Ейдриън.

Погледнах го учудено. Погледът му беше втренчен в очите на Хари.

— Ние имаме задължения към хората, които зависят от нас — продължи той. — Искам да не забравяш, че големите привилегии носят със себе си голяма отговорност.

Лицето на Хари помрачня.

— Но, Ейдриън, аз не съм поискал да изхвърлиш онзи безделник!

— Внимавай какво говориш — предупреди го Ейдриън. — Намираш се в обществото на дама.

Огледах се да видя дамата.

— Той имаше предвид теб, Кейт — обясни със злобно задоволство Хари.

— Ах, така ли? — Почувствах се глупачка. За да скрия неловкостта си, приседнах на дивана и се загледах в пламъците.

— Какво би искала да правим сега, Кейт? — попита Ейдриън. — Играеш ли карти?

— Играя вист — отговорих, — но за него трябват четирима играчи. — Примигнах, за да проясня зрението си, но пламъците се раздвоиха. — Честно казано, милорд, в момента не бих могла да се съсредоточа върху картите. Малко ми се вие свят.

— Кейт, ти си замаяна от виното — установи развеселено Хари. — Изпи цели две чаши.

— Така ли смяташ? Чувството е доста приятно. Вероятно затова мъжете непрекъснато се наливат.

— Мисля, че си права — каза Ейдриън, пристъпи към мен, улови ръката ми и я постави върху своята. — Ела, Кейт — помоли тихо той. — Ще те отведа в стаята ти, за да си отпочинеш.

Не се възпротивих.

— Лека нощ, Хари — казах през рамо и мъжът ми ме поведе към стълбището.

Отговорът му ме последва през целия дълъг коридор. За момент се изкуших да избягам обратно в салона и да потърся закрила от Хари. Мъжът до мен не беше веселият млад брат, а съпругът, от когото не знаех какво да очаквам. Окуражих се със забележката му, че трябва да си отпочина, и щом стигнахме до вратата на стаята ми, му пожелах с доста твърд глас лека нощ.

За мое облекчение той не влезе, само каза:

— Ще ти изпратя някое момиче да ти помогне при събличането.

Не бях чак толкова пияна, че да не мога да се съблека сама, но ми беше приятно да усетя успокояващото присъствие на друга жена.

— Благодаря ви, милорд.

След пет минути се появи прислужничката, която ми беше помогнала в обличането. Името и беше Нел и докато изваждаше фуркетите от косата ми и сваляше роклята ми, бъбрехме непринудено за разни неща. Разказа ми, че била родена в Нюбъри и баща й бил ковач.

Най-после, облечена в мека нощница, се пъхнах в леглото си и Нел се оттегли. На излизане тя беше добавила дърва в огъня и аз се наслаждавах на топлината. В повечето пансиони, които познавах, огньовете угасваха най-късно в осем вечерта, но тук беше съвсем различно.

От съседната стая не се чуваше шум. Прегърнах възглавницата си и се унесох.

— Кейт, Кейт!

Някой викаше името ми и аз се опитах да си проправя път от уютния мек мрак на съня към опасната светлина.

— Кейт!

Отново този глас. Не настойчив, а равен, спокоен, свикнал да заповядва. Отворих очи и видях пред себе си Ейдриън. Примигнах, но фигурата му не изчезна.

— Вече си мислех, че няма да успея да те събудя — прошепна с усмивка той.

— Посъветвахте ме да се наспя добре — отговорих сърдито и се прозях. — Защо ме будите посред нощ?

— Още няма дванадесет, скъпа моя. Хората едва сега си лягат.

Надигнах се и се облегнах на възглавниците. Главата ми беше замаяна.

— Какво търсите тук?

Изведнъж забелязах, че мъжът ми беше по халат. Устните ми оформиха изненадано „О“.

Ейдриън приседна на края на леглото.

— Кейт, ако трябва да имаме истински брак, налага се да го направим.

Устните ми отново оформиха беззвучно „О“.

Той се усмихна и приглади падналата на челото ми къдрица. Усетих как пръстите му се плъзнаха по бузата ми.

— Не е лошо, че си малко замаяна от алкохола — рече тихо той. Гласът му беше мек; със същия глас беше говорил и на Елза. На масичката до леглото ми беше поставена свещ. Светлината подчертаваше високите му скули, остро изсечения нос и упоритата брадичка. Една светла къдрица, паднала на челото му, блестеше като старо злато. За първи път го виждах без вратовръзка и бях възхитена от силната гола шия.

Нощта беше студена, но в спалнята ми беше топло. Погледът към камината ми показа, че огънят не беше загаснал. Сигурно някой беше сложил още дърва. Макар че бях облечена в топла фланелена нощница, по гърба ми пролазиха студени тръпки. Погледнах го в очите и казах смело:

— Знам как го правят конете, милорд, но за хората не съм съвсем сигурна.

Ейдриън избухна в тих смях.

— Не се страхувай, Кейт, аз ще ти покажа. — Той сведе глава и ме целуна.

Целувката беше по-опияняваща от виното. Сякаш усетил реакцията ми, той стана още по-настойчив. Усетих как устните ми се разделиха, как езикът му проникна навътре. Той ме притисна във възглавниците и аз отворих устни за него. Ръката ми се вдигна към тила му, за да усети допира до топлата му кожа.

Целувките му събудиха сетивата ми. Ръката ми се плъзна по-нагоре и се зарови в гъстата, невероятно руса, коса, която на пипане беше като тежка коприна. Прокарах я между пръстите си, разделих кичурите и отново зарових пръсти.

И неговата ръка се раздвижи, покри гърдите ми и аз бях шокирана, когато усетих как ме прониза сладостна тръпка. Ейдриън се отдели от устните ми и започна да ме целува по шията, докато ръката му се плъзгаше в мека милувка по гърдите ми и палецът притискаше зърната. Усетих засилващо се пулсиране между краката. Несъзнателно се надигнах насреща му.

— Хайде да свалим тази нощница, мила — помоли тихо той.

— Да сваля нощницата? — повторих като упоена.

Ейдриън не изчака сама да се справя с нея и я изхлузи през главата ми. Вдигнах послушно ръце и когато останах гола, се погледнах учудено. Учудващото беше, че изобщо не се засрамих. Копнеех той да докосва голата ми кожа. Никога не бях и сънувала, че милувките на един мъж могат да бъдат толкова прекрасни.

Ейдриън стана, за да се освободи от халата си, и аз се вгледах като замаяна в тялото му. Широки рамене и гърди, тесни талия и хълбоци, дълги мускулести крака. Видях, че е възбуден, но това не ме уплаши. Беше толкова прекрасен, че не ми вдъхваше страх.

Когато отново пристъпи към леглото, вдигнах ръка и помилвах сребърните косъмчета на гърдите му. Докосването ми го накара да потрепери и това ми хареса.

— За бога, Кейт, ти си прекрасна…

Исках да кажа „Ти също“, но той отново впи устни в моите.

Целувките продължиха, докато повярвах, че съм потънала в море от омагьосващи чувства, които заляха като порой цялото ми тяло и ме привлякоха към него със същата неведома сила, с която луната привлича разгръщащия се прилив. Пулсирането между краката ми стана още по-настойчиво. Той ме докосна интимно и разтърсването беше толкова силно, че изплаках, отчасти от учудване, отчасти от страх. Не знаех какво ставаше с мен.

— Няма нищо, мила — прошепна дрезгаво Ейдриън. — Довери ми се, Кейт. Всичко е наред.

Лежах пред него, напълно отворена, докато сърцето ми биеше като безумно и дъхът ми излизаше ускорен и повърхностен. Цялата долна част на тялото ми беше изпълнена с постоянно нарастващо напрежение, подхранвано от милващите пръсти на Ейдриън. Напълно съсредоточена в това чувство, опитах да стигна до нещо отдавна и отчаяно желано, когато ме улучи експлозията.

Хванах се за раменете му и го стиснах здраво, докато тялото ми се разтърсваше от прииждащите вълни на екстаза, изхождащи от един-единствен епицентър. Когато Ейдриън разтвори краката ми и проникна в мен, аз го исках и очаквах. Извих гърба си, изпълнена с копнеж.

В началото беше добре. Той изпълни празнотата ми.

— Дръж се здраво за мен — прошепна той и проникна навътре.

Болката дойде напълно изненадващо и ми отне дъха. Сигурно съм изпищяла, защото той спря и прошепна задъхано:

— Знам, Кейт, но бъди спокойна, болката ей сега ще отмине.

Болката се усили, но аз стиснах зъби, не произнесох нито звук и не се опитах да го отблъсна. Трябва да го направим, бе казал той, и аз бях съгласна. Трябваше да издържа.

Най-после всичко свърши. Ейдриън се отдели от мен, но преди да се почувствам използвана и захвърлена, полегна до мен и ме привлече към себе си. Обгърна ме с топлите си ръце и аз усетих силното биене на сърцето му до рамото си. Той дишаше, като че беше тичал, и аз изпитах нещо като радост. Онова, което беше направил с мен, беше толкова силно и разтърсващо и можех само да съм доволна, че и моето въздействие върху него е било също такова. Притиснах буза до овлажнялото от пот рамо, затворих очи и се отпуснах в топлата му прегръдка.

— Следващия път ще бъде по-добре, Кейт — заговори след малко той и гласът му прозвуча съвсем нормално.

— Няма ли да боли? — попитах боязливо.

— Не, миличка. — Той притисна устни в косата ми. — Първия път винаги боли. Съжалявам.

В прегръдката му се чувствах толкова сигурна, толкова спокойна.

— И мъжете ли изпитват болка при първия път? — попитах сънливо.

— Не. — В гласа му звънеше смях, но нямах сили да протестирам.

— Това е непочтено — промърморих.

— Да, вероятно си права.

Исках да му кажа още нещо, но заспах, преди да съм намерила думите.