Кои сме ние?

Русия на Анастасия

Когато Анастасия разказваше за бъдещите селища, състоящи се родови имения, аз я помолих:

— Анастасия, покажи ми моля те бъдещата Русия. Ти можеш да го направиш.

— Мога. Кое място от бъдещата Русия искаш да видиш Владимир?

— Ами, Москва например.

— Сам ли искаш да отидеш в бъдещето, Владимир, или заедно с мен?

— С теб е по-добре, ще ми обясниш, ако видя нещо непонятно.

Топлото докосване да дланта на Анастасия веднага започна да ме потапя в сън, и-аз видях…

Анастасия ми показа бъдещето на Русия по същия начин както показваше живота на другата планета. Някога учените, навярно ще разберат как го прави, но в дадения случай самият начин няма никакво значение. Според мен, най-главното е информацията за това, с помощта на какви конкретни действия може да се влезе в това прекрасно бъдеще.

Москва на бъдещето беше съвсем не такава, каквато предполагах. Градът не беше увеличил площта си. Нямаше ги очакваните от мен небостъргачи. Стените на старите къщи бяха боядисани във весели цветове, на много от тях бяха нарисувани картини, пейзажи, цветя. Както после се изясни, с това се занимавали чуждестранни работници. Те отначало покривали стените с някакъв укрепващ разтвор, а после художници, също чуждестранни, ги изрисували. От покривите на много къщи се спускаха по стените стъблата на виещи се растения, листенцата помръдваха на вятъра и изглеждаше сякаш приветстват минувачите.

По почти всички улици и булеварди бяха засадени дървета и цветя. Направо по средата на Калинински проспект, където е Новия Арбат, се простираше зелена ивица. Нейната ширина беше около четири метра. Бетонен бордюр се издигаше над асфалта на около половин метър и беше засипан с пръст, от която растяха треви и полски цветя. На малко разстояние едни от други се редуваха дървета: офика с червени гроздове, брези, тополи, храсти с касис и малини и множество други растения, които се срещат в естествените гори.

Такива зелени ивици разделяха много московски проспекти и широки улици. На стеснената пътна част на улиците и булевардите почти нямаше автомобили. Основно вървяха автобуси, в които седяха, на външен вид не приличащи на руснаци, хора. И по тротоарите вървяха много, не руски на външен вид хора. Дори ми се мярна мисъл — да не са превзели Москва по-развити в техническо отношение страни? Но Анастасия ме успокои, като каза, че сега виждам не нашественици, а чуждестранни туристи.

— И какво толкова ги привлича в Москва?

— Атмосферата на сътворение велико, живителните въздух и вода. Виж колко хора има край Москва река, стоят и черпят си вода, с връвчица съдове потапяйки от крайбрежната улица висока във водата, и речната вода с радост велика пият.

— Но как възможно е направо от реката вода непреварена да се пие?

— Ти виж Владимир, колко е чиста и прозрачна водата на Москва река. Водата в нея жива е, не умъртвена от газове, както в бутилките, които в цял свят в магазините продават.

— Фантастика, да се повярва в туй е невъзможно!

— Фантастика? Но в годините на твоята младост, ти и твоите връстници измислица бихте нарекли ако чуехте, че скоро водата ще се продава.

— Е да, в това, в годините на моята младост едва някой би могъл да вярва. Но как в град толкова голям, като Москва, може в реката, водата чиста да се направи?

— Като не се замърсява, като не се изхвърлят разни отпадъци, боклуци по бреговете на реката.

— Така ли просто всичко е?

— Именно така, а не фантастично, просто е на дело всичко. Сега Москва река дори от текли по асфалта води е оградена, и е забранено на мръсни кораби по нея да вървят. Реката Ганг, която в Индия тече, се смятала свещена, сега цял свят се поклони и пред Москва река, пред нейната вода, пред хората, възвърнали живителноста и първоначалния й вид. И идват хора от страни различни, да погледнат чудото дивно, на вкус да пробват и да се изцерят.

— А московчаните самите къде са, защо автомобили има по улиците съвсем малко?

— В столицата сега живеят постоянно около милион и половина московчани и над десет милиона туристи пристигат от различните страни в света — ми отговори Анастасия и добави: — Автомобилите са малко затова, че московчаните, които са останали, редят деня си по-рационално, и нямат нужда от много придвижване. Работата им по правило е близо, пеша до нея може да се стигне. Туристите придвижват се с метрото и на автобуси.

— А къде са се дянали останалите московчани?

— Живеят и работят в прекрасни свои родови имения.

— А кой в заводите, във фабриките кой работи, туристите кой обслужва?

И Анастасия разказа следното. — Когато завършвала двехилядната година, по приетото на земята календарно изчисление, ръководството на Русия все още определяло избора на път за развитие на страната. По-голямата част от русите не се вдъхновявали от пътя, по който се развивали считаните за благополучни западни страни.

Русите вече опитали хранителните продукти от тези страни и те не им харесали. Станало ясно, че наред с развитието на така наречения научно-технически прогрес, в тези страни се появяват разни болести на плътта и душата. Растат престъпността и наркоманията, жените все по малко желание имат да раждат деца.

Условията, в които живеели хората от считаните за развити западни страни, не привличали русите, към старото социално устройство също не искали да се върнат, а нов път още не виждали. В страната нараствало депресивното състояние, то обхващало все по-голяма част от човешкото общество. Населението на Русия стареело и умирало.

В началото на новото хилядолетие, по инициатива на президента на Русия, бил утвърден Указ за безвъзмездно отдаване на всяко желаещо руско семейство по един хектар земя за устройване на родово имение. В този Указ се казвало, че земята се отдава за пожизнено ползване с право да се предава по наследство. Произведената в родовото имение продукция не се облагала с никакви данъци.

Законодатели подкрепили инициативата на Президента, и в Конституцията на страната била внесена съответната поправка. Основната цел на Указа, както смятали Президентът и законодателите, било намаляването на безработицата в страната, обезпечаването на жизнения минимум на малоимотните семейства и решението на проблема с бежанците. Но това, което се случило впоследствие, никой до край не могъл дори да предположи.

Когато бил отдаден първият парцел земя за организиране на селище с население над 200 семейства, участъци за устройване на родово имение върху него започнали да вземат не само малоимотни, останали без работа хора и попаднали в беда преселници. Първи от тях взели семейства със средни доходи и състоятелни предприемачи измежду твоите читатели Владимир. Те се готвили за това събитие. И не просто го чакали, а мнозина от тях в своите апартаменти вече отглеждали посадените от семена в глинени саксийки родови дървета, и своите все още малки кълнове издигали бъдещи могъщи кедри и дъбове.

Именно по инициатива на предприемачите и с техни средства бил създаден проектът на селището с инфраструктура, необходима за удобното съществуване, както го описа ти в книгата «Сътворение». В проекта били предвидени магазин, медицински пункт, училище, клуб, път и много друго. От общото количество хора, изявили желание да устроят своя бит, своя живот в първото ново селище, предприемачите били около половината.

Всеки от тях си имал свой бизнес, свой източник на доходи. За осъществяване на строителството и устройството на участъците им трябвала работна сила. Идеалното се оказало да се привлекат за строителството и благоустройството като работници, съседите от средите на малоимотните. По такъв начин, част от семействата получили работа и, следователно източник на финансиране на собствено строителство. Предприемачите разбирали, че по-старателно и по-качествено от тези, които сами ще живеят в селището, никой няма да изпълни работата, и затова отвън канели само специалисти, ако такива нямало сред бъдещите жители на новото строящо се селище.

Само полагането на основите на бъдещата градина, гора и засаждането на родовите дървета всеки се стремял да направи самостоятелно.

У мнозинството все още нямало достатъчно опит и знания за това как по-добре да устрои своя участък, и затова с особено уважение сред бъдещите жители се ползвали възрастните хора, съхранили тези знания. Не на тленни строежи, не само на къщите, а именно на подреждането на околната среда се отделяло особено внимание. Самото здание, в което се събирали да живеят хората, било само малка част от големия жив Божествен дом.

След пет години на всички участъци били построени къщи за постоянно живеене. Различни били те по големина и архитектура, но скоро хората видели, че големината на къщата съвсем не е главното им постижение. Главното било друго, и то започнало да се обрисува в прекрасните линии на ландшафта на всеки участък поотделно, и на селището като цяло.

Още били малки дъбчетата и кедрите, посадени на всеки участък. Още имала да расте живата ограда на именията. Но през всяка нова пролет старателно цъфтели още малките ябълки и вишнички в младите градини, цветята в лехите и тревата се стремели да приличат на жив килим.Пролетният въздух се пълнел с благотворни аромати и цветен прашец. Живителен станал въздухът. И всяка жена, живееща в новото селище искала да роди деца. Такова желание възниквало не само у младите семейства, но и смятаните за възрастни хора също си родили деца. Хората искали, ако не те, то техните деца да видят в бъдещето прекрасното, сътворено от техните ръце късче Родина, да видят за своя радост, и да продължат започнатото от родителите им сътворение.

В началото на новото хилядолетие като първи кълнове на прекрасното, щастливо бъдеще на цялата Земя се явили всички живи кълнове във всяко имение. Хората, които положили начало за вековете на първите родови имения, още не чувствали до край значимостта на направеното от тях, те просто започнали по-радостно да гледат обкръжаващия ги свят. Те още не съзнавали, каква велика радост са донесли със своите действия на Небесния Отец. Сълзички на радост и умиление сред капчиците дъжд ронел Отецът на Земята. И се усмихвал със слънчицето, и с клончетата на младите дръвчета тайничко се стараел да помилва внезапно осъзналите вечността и завърнали се при Него свои деца.

За новото селище започнали да пишат в руската преса и много хора поискали да видят прекрасното, за да сътворят и те самите подобно. А може би и по-хубаво.

Вдъхновено желание за прекрасно сътворение обхванало милиони руски семейства. Подобни на първото селища започнали да се строят едновременно в различни райони на Русия. Започнало всеобщо движение, подобно на днешното на дачниците.

Девет години след излизането на първия Указ, даващ възможност на хората самостоятелно да устроят своя живот, да го направят щастлив, повече от тридесет милиона семейства били вече заети със сътворението на свои родови имения, на свое късче Родина. Те подреждали своите прекрасни участъци използвайки при това жив вечен материал, сътворен от Бог. С това те творели заедно с Него.

Всеки превръщал своят, получен за пожизнено ползване, хектар земя в райско кътче. За обширните простори на Русия съвсем малко късче изглеждал хектарът земя. Но такива късчета имало много. Именно от тях се състояла и голямата Родина. Чрез тези късчета, сътворени от добри ръце, разцъфтяла като райска градина голямата Родина! Тяхната Русия!

На всеки хектар земя се засаждали иглолистни и широколистни дървета. Хората вече разбирали, как те ще обогатяват земята и че съставът на почвата ще бъде балансиран от тревата, растяща наоколо. И никому в главата не идвала мисъл да използва химически торове и отровни химикали.

Изменил се съставът на въздуха и водата в Русия. Те станали лековити. Напълно бил решен продоволствения проблем. Всяко семейство с лекота и без особени усилия не само обезпечавало себе си с продукти от посаденото в тяхното имение, но могло и да продава излишъка.

Всяко руско семейство, имащо свое имение ставало свободно и богато, и цялата Русия, в сравнение с другите съществуващи в света държави, ставала най-мощната и богата държава.