Кои сме ние?

Търсене на доказателства

Бъдещата Русия… Тази прекрасна страна в която ще имат възможност да живеят щастлив живот мнозина от днешното поколение.

Бъдещата Русия — това е страната, която ще насочи към щастливия живот човешкото съобщество на планетата. Аз видях прекрасната разцъфтяваща Русия. Тя, Анастасия, ми показа бъдещето на нашата страна. И стана абсолютно маловажно и не значимо това, как тази пламенна и неуниваща отшелница, живееща насред сибирската тайга, може да осъществява пътешествия на други планети, в бъдещето или в миналото. По какъв начин тя с невидими нишки свързва Душите на хората, живеещи в различни страни, в единен вълнуващ порив към творчество. Важно е друго: това, че този порив съществува. И нима има значение, откъде тя има всевъзможна информация и знания за нашия живот, неизмеримо по-важен е резултатът от тези знания — това, че хората в различни градове, докоснали се до нейната информация, засаждат кедрови алеи, че започнаха да произвеждат кедрово масло и все повече песни и стихове се появяват за прекрасното.

Ето такава работа! Тя мечтае за нещо, аз написвам, и то се сбъдва! Фантастика някаква! Но се въплъщава фантастиката пред очите на всички в реалния живот. Сега мечтае за прекрасна страна. Нима и това ще се сбъдне? Трябва да се сбъдне! Трябва да се помогне някак!

Пресмятайки и анализирайки казаното и показаното от Анастасия аз все повече се убеждавах в реалността на прекрасното бъдеще и вярвах в него.

Започвах да вярвам на всички думи на Анастасия, но да допиша и да публикувам главата за бъдещето на Русия не можех. Не влезе тя в предната книга «Сътворение». И излизането на тази книга се забавяше заради нея. Искаше ми се всичко казано да изглежда достатъчно убедително и реално. За да може не само аз, но и много други хора да повярват и да започнат да действат, да творят прекрасното бъдеще. А да бъда до край убедителен не се получаваше, заради някои изказвания на Анастасия.

В книгата «Сътворение» аз публикувах твърдението на Анастасия за това, че цялата обкръжаваща ни природа е не нещо друго, а материализираните мисли на Бога. Ако човек може макар и частично да ги разбере, няма да му бъде нужно да хаби много усилия за добиване на храна, за подобряване на земята, тъй като тя сама ще може да възстановява своето плодородие, да не губи сили за борба с разните вредители и плевели. Неговата мисъл ще се освободи от ежедневните битови проблеми, и човекът ще може да се заеме с по-присъщото на неговото съществуване — сътворението на прекрасни светове съвместно с Бог.Искаше ми се на думите й да повярват и много други хора. А как могат хората да й се доверят, ако цялата агротехнология, и не само в нашата страна, не минава без торове?

Множество заводи в различни страни по света са заети с производството на всевъзможни химикали за почвата. Няколко пъти се обръщах с този въпрос към разни учени-агрономи, и винаги получавах приблизително един и същ снизходителен отговор: «Райска градина, разбира се, може да се устрои на един хектар земя, но да се работи в тази градина ще е необходимо от сутрин до вечер. Без да се наторява почвата добра реколта няма да се получи. Без обработка с отрови също няма да се мине, защото множеството вредители ще унищожат реколтата.» На приведеният от мен довод на Анастасия, че в тайгата всичко си расте и без помощта на човека, учените заявяваха: «Да допуснем, че расте. Но ако вярваме на твоята отшелница, то програмата на тайгата е дадена непосредствено от Бог. На човека е необходимо не само растящото в тайгата. Например овощна градина в тайгата няма. Защото градината се нуждае от грижите на човека. Сама тя не може да расте.»

Няколко пъти посещавах магазини от типа «Всичко за вашата зеленчукова градина», «Градинар», «Дачник», стоях в тези магазини и наблюдавах, колко много хора купуват разни торбички с химикали. Гледах тези хора и мислех, че няма никога да повярват те на това, което казва Анастасия, а значи и да пиша за бъдещето на Русия е безсмислено: няма да повярват те в него.Няма да повярват защото това бъдеще е свързано преди всичко, с ново съзнание, с друго отношение към земята, към обкръжаващото ни. Но няма нито един съвременен човек, който би могъл да потвърди казаното от нея, нито един реален пример, потвърждаващ думите й. В действителност, напротив — всичко й противоречи. И работят заводите, произвеждащи отровни химикали за различните вредители. Съществува верига от магазини за продажба на торове и химикали. Има наука за земята, и са заети с научни изследвания множество хора. Отсъствието на значими доказателства за твърденията на Анастасия така силно ми повлия, че не можех повече изобщо нищо да пиша. Затова и се съгласих да замина в Австрия, в Инсбрук. Позвъни ми издателя от Германия и каза, че директорът на института по биоенергетика Леонард Хошененг ме кани да разкажа за Анастасия пред водещи лечители от Европа. Институтът ми плащаше пътя, престоя и беше готов да плати по хиляда марки за всеки час от изказването ми. Не заради парите заминах за там, а да търся убедителни и разбираеми за мнозинството аргументи «за» или «против» проекта на Анастасия, на нейното твърдение за бъдещето на Русия.

Доктор Хошененг, който ме покани да говоря пред лечителите, сам беше професионален лекар и известен потомствен лечител. Неговият дядо лекувал семейството на японския император и много други високопоставени особи. В негово лично владение, освен зданията на института, бяха и няколко малки уютни хотели, в които се настаняваха многочислените болни, пристигащи от европейските страни,както и ресторант, парк, и още някакви здания в центъра на града. Той беше милионер, но въпреки създадената у някои руснаци представа за начина на живот на западния богаташ, аз узнах, че Леонард върши сам цялата отговорна работа по лечението на хората. Той лично приема всеки пристигнал при него човек. А броят на пациентите понякога достигаше до 50 на ден, и му се налагаше да работи по 16 часа. Само понякога той поверява приема… на лечител от Русия.

Говорих пред събралите се в Инсбрук лечители, разбирайки, че тях ги интересува, на първо място, Анастасия. За нея им разказвах през по-голямата част от изказването си, а в края малко разказах и за нейния проект, тайно надявайки се да чуя от събралите се потвърждение или опровержение на нейния проект за бъдещето на Русия… Но те нищо не потвърдиха или опровергаха, само постоянно задаваха уточняващи въпроси.

Вечерта Хошененг даде банкет в ресторанта. Бих го нарекъл просто вечеря. Всеки можеше да си поръчва каквото поиска, но всички бяха скромни, предпочитаха салатите, никой не пиеше алкохол и не пушеше. Аз също не си поръчах пиене. Не защото се боях да изглеждам на техния фон като бяла врана, а защото не ми се искаше нито месо, нито алкохол. На тази вечеря отново говорихме за Анастасия. Там се и роди фразата, не помня от кого за пръв път произнесена: «Прекрасното бъдеще на Русия е свързано със сибирската Анастасия.» Думите бяха подхванати, и в различни интерпретации ги повтаряха лечители от Италия, Франция, Германия…

Аз очаквах нещо конкретно. Защо и как ще се случи това прекрасно, но конкретни доказателства никой не предлагаше. Лечителите се основаваха на своята интуиция, а на мен ми бяха нужни доказателства: може ли земята да храни човека без особени усилия от негова страна, само ако човек разбира правилно мислите на невидимия за никого Бог.

Като се върнах в Русия си спомнях думите на европейските лечители, и отново без особена надежда, се опитвах да намеря конкретни доказателства, заради които бях готов да отида където и да било. Но не се наложи да ходя далече. Невероятната случайност, сякаш нарочно устроена от някого, ми представи не просто теоретични доказателства, а се яви като живо реално потвърждение на думите на Анастасия. Стана следното.