Кои сме ние?

Кой управлява случайностите?

От момента на излизането на първия тираж на книгите за Анастасия се появиха немалко статии на разни учени, характеризиращи явлението Анастасия. Във много от тях ставаше дума и за мен. Когато чувах или четях не твърде ласкавите отзиви за себе си, те обикновено, дори и да ме изкарваха от релси, то беше за малко, за ден-два, е най-много за седмица, възмущавах се в душата си и забравях. Но този път…

Един от читателите, по време на срещата в Москва ми предаде аудиокасета. Той каза, че на нея бил записан доклада, изнесен на научно-практическа конференция на ръководителите на научно-изследователска група от учени, занимаващи се в изучаването на явлението Анастасия.

Аз изслушах записа след няколко дни. Това което чух на аудиокасетата беше безпрецедентно. След като осъзнах чутото, то не просто ме извади от релси, а както ми се струваше тогава, завинаги ме унищожи. Унищожи ме, преди всичко пред самия мен. Преди да изслушам касетата, аз се стягах да ходя в тайгата при Анастасия и сина ми, но след като я чух, не заминах за Сибир. Тук ще приведа това, за което се говореше в касетата с малки съкращения.

«Уважаеми колеги, ще ви представя някои заключения и изводи, направени от оглавяваната от мен група научни сътрудници, основани на около тригодишни изследвания на явлението под условното название „Анастасия“.

В доклада си ще използвам името „Анастасия“ не само за краткост на поясненията, но и заради това, че изследваното от нас явление само се представя под това име. При това не изключваме възможността в бъдеще да му се даде по-точно и характерно научно определение. Днес е трудно да направим това, тъй като, по мое убеждение, ние сме се докоснали до „нещо“, излизащо извън рамките на традиционните научни направления и, възможно е дори извън цялата съвременна наука. Предварително определихме три насоки на изследванията: достоверност на изложените в книгите на автора В.Мегре събития, самите книги на В.Мегре, реакцията на социума на книгите на В.Мегре.

След половин година стана ясно, че достоверността или недостоверността на изложените в книгите събития няма значение. Бурната емоционална реакция на повечето от докосналите се до книгите на В.Мегре читатели, се появява независимо от реалността на описаните събития. Реакцията на социума е предизвикана от съвсем други фактори. Обаче, изразходваното от нас време, средства, интелектуален потенциал, все пак доведоха към едно, според мен, интересно заключение: желанието на отделни хора, в това число социолози и научни кръгове, да поставят под съмнение съществуването на Анастасия, всъщност е нужно на явлението.

Именно подчертаването на въпроса „съществува-не съществува“ дава възможност на явление безпрепятствено да проникне във всички слоеве на днешното общество. Отричането на съществуването на Анастасия фактически неутрализира противодействието на нейните намерения. Ако тя не съществува, то съответно няма обект на изследване, няма на какво да се противодейства. Обаче протичащата в обществото реакция на изказванията на Анастасия свидетелства за необходимостта от изследване и определяне на нейната значимост и интелектуални възможности.

Що се отнася до достоверността на излаганите в книгите събития, то може да се констатира следното:

Излагайки случилото се, авторът не само се представя под собственото си име, но и не щади заобикалящите го в момента на събитията хора. Той не променя истинските им имена, местата на действието и непривлекателността на някои ситуации. Така например, напълно се потвърди епизодът, описан в първата книга, в който Мегре, в присъствието на капитана на кораба, флиртувал по време на един от развлекателните рейсове със селски девойки. Членовете на екипажа на кораба потвърждават и факта на появяването през същата вечер на една спокойна и мълчалива, забрадена млада жена. В.Мегре показвал на тази жена кораба, след това се уединил с нея. От книгата ние знаем, че това е било първото появяване на сибирската отшелница Анастасия на щабния кораб на В.Мегре. Първата среща между предприемача Владимир Мегре и сибирската отшелница Анастасия, първият им разговор.

От свидетелските показания и документи се потвърждава хронологията на много събития, описани в книгата. Освен това, възникват и по-необичайни ситуации, нарочно или по някакви причини пропуснати от В.Мегре. Особено внимание например заслужава факта на пребиваването на В.Мегре в болницата в град Новосибирск, зарегистрираната в лекарските картони история на заболяването, анализите, продължителното боледуване и внезапното подобряване на здравето му.

От нас беше установено, че оздравяването е настъпило веднага след използването от лекарите на кедрово масло, което донесла в болницата непозната жена?!

Няма да скрия, че увлечени в търсенето на достоверността на описаните в книгата събития, имайки възможност да използваме и услугите на криминалистиката, ние бихме могли да потвърдим или да отхвърлим много неща. Но бяхме спрени от появата на бурна и необичайна реакция на книгите на Мегре сред нашето общество, или по-точно на изказванията на Анастасия предадени в тях. За повечето хора се оказаха маловажни подробностите на интимните връзки на Мегре, хората се вълнуваха от монолозите на Анастасия.

Още първите изследвания на реакцията, а още повече на нейните днешни проявления, достоверно показват: „нещото“ наричащо себе си Анастасия, явно оказва влияние на днешния социум.

Зоната на влияние продължава да се увеличава и понастоящем. И ние трябва да се отнесем по-внимателно дори към най-невероятните изводи, да се опитаме да ги осъзнаем и да ги изследваме. Явлението „Анастасия“, по всяка вероятност притежава сила и възможности, които нашето съзнание и ум не са в състояние да осмислят до край.

В главата „През отрязъка време на тъмните сили“, публикувана в първата книга на В.Мегре, явлението предсказва не само появата на книгата, но как, по какъв начин тя ще завладее умовете и съзнанието на хората. В своя монолог Анастасия твърди, че тя е събрала от различни времена съществуващите във Вселената най-добри съчетания на звуци и те ще влияят положително върху хората. Тя твърди, че това е просто действие: „Както виждаш, това е просто превод на съчетания от звуци от дълбините на вечността и безкрайността на Космоса, точен по смисъл, значение и цел.“

Всички членове на нашата група достигнаха до единно убеждение: „това изказване е измислица“. Нашето убеждение се основаваше на следното логическо и безспорно, както смятахме, заключение Ако и в книгата да съществуват някои необичайни съчетания, то те не биха могли да окажат влияние на четящите, тъй като няма възпроизвеждащ ги инструмент. Книгата не може да издава звуци, и следователно не може да донесе до слуха ни „Звуците на Вселената“, уж събрани от Анастасия.

Обаче, по-нататък Анастасия дава следния отговор: „Да, книгата не звучи, тя служи като нотен лист. Четящият я вътре в себе си, прочетените звуци неволно ще произнася. Тъй, скритите в текста съчетания, звучат в Душата в първоначален вид, не изопачен. Те носят Истина и изцеление. Звучащото в Душата не може да възпроизведе изкуствен инструмент.“

В своята трета книга „Пространството на любовта“ В.Мегре привежда този диалог на Анастасия с учените. Но той, по неизвестни причини го дава в съкратен вид. Или, ако отчетем това, че в появата на книгите участва и самото явление, то именно то нарочно изпуска продължението в отговора на Анастасия пред учените. Защо? Може би за да остави невярващите в тях в състояние на бездействие? Факт е, че доказателства за невероятното заявление на Анастасия съществуват. Ще приведа тук продължението на диалога на Анастасия с учените. На твърдението на опонента:

— Никъде и никога не е бил зафиксиран факт за възникване на звуци вътре в човека, неприсъщи на органите на речта.

Прозвучал е следния отговор на Анастасия:

— Бил е фиксиран. И пример мога да ви дам.

— Но този пример трябва да е известен на мнозина.

— Добре. Лудвиг ван Бетовен.

— За какво говори това име?

— „Ода на радостта“ — така се нарича деветата симфония на Бетовен. Тя е написана за симфоничен оркестър и голям хор.

— Да допуснем, но как това може да потвърди твърдението ви за възникването на звуци вътре в четящия? Тези звуци не се чуват от никого.

— Звуците, възникнали в четящия книгата, чува само той.

— Ето виждате ли?! Само той. Следователно няма доказателства. И вашият пример със симфонията на Бетовен не е убедителен.

— Бетовен, който е композирал деветата си симфония „Ода за радостта“ е бил глух… — отговорила Анастасия.

Биографията на Бетовен потвърждава този факт. Освен това глухият композитор е застанал и на диригентския пулт по време на първото изпълнение на своята симфония.

След като се запознахме с този исторически факт следното изказване на Анастасия вече не предизвикваше съмнения: „Всяка произнесена буква или съчетание от букви във всеки текст могат да се превръщат в звук. Всяка една текстова страница може да се сравни с нотен лист. Въпросът е само в това, кой и как може да разположи буквите-ноти. Дали те ще съставят велика симфония или звуков хаос. И още един въпрос — всички ли имат достатъчно съвършен инструмент, способен да възпроизведе вътре в себе си пълната оркестровка.“

Впоследствие изследователите от нашата група стигнаха до извода: „Изказванията на Анастасия относно производните на взрива, начина на придвижване с чрез образуване на вакуум, очистването на въздуха, агротехническите методи, значението на кедровото масло за лечението на много заболявания, енергията на произведените от човека мисли, и много други, заслужават най-голямото внимание на научните кръгове.“

Като прави такова заключение, нашата група не претендира за първенство в откритията. Едновременно или малко по-рано от нас такъв извод са направили новосибирските учени. За това свидетелства изказването на ръководителя на Клуба на новосибирските учени — Сперански. В публикуваната работа на новосибирския психолог Жутикова, под заглавие: „По-полезно е да се повярва“, въз основа на проведени от нея социологически изследвания е направено следното заключение:

„Отношението към самата Анастасия не зависи от наличието или отсъствието на висши дипломи или научни степени, но много зависи от характера на човек, от ценностната му система, от осъзнатите и неосъзнати ориентации, т.е. от личността на човека, от всичко, което я съставя; зависи от това, дали иска този човек Анастасия да бъде реалност, или не иска; зависи от това доколко е открито съзнанието на човека, доколко е готово да приеме удивителното, излизащо извън рамките на обичайното. Това, което ни се открива (и как ни се открива) зависи от особеностите на нашето време и съответното ниво на нашето самосъзнание“.»

Би могло изследванията на новосибирските учени да отидат далеч по-напред от нашите, но Сибирското отделение на Академията на науките не ги е финансирало. Нашата група, която получи поръчка, и следователно определени финансови възможности, сега вече с увереност и с доказателства е способна да констатира следният факт: нашата цивилизация се съприкосновява с явление, не подлагано по-рано на изследване, и без научно определение към днешния ден. Изследванията трябва да се извършват като се привличат както съвременните научни направления, на първо място физиката и психологията, така и на езотериката. Извършващите се днес в нашето общество процеси под въздействието на явлението «Анастасия» са явни и реални, и ние не можем, нямаме право да ги отминем без внимание.

Някои, описани в книгите на В. Мегре събития, изглеждат на пръв поглед измислица, и ние се опитахме да ги поставим под съмнение. Междувременно, последвалите събития, станали с автора и не цитирани в книгите са по-невероятни. Но това невероятно се случва и ни се налага да направим изводи, в които на самите нас ни е трудно да повярваме.

Един от тези изводи е: Владимир Мегре не съществува. Да се проучва биографията му за обяснение на случващото се е безсмислено.

На пръв поглед невероятния извод, всъщност обяснява цяла поредица от невероятности, а именно, по какъв начин обикновен сибирски предприемач изведнъж е могъл да напише книга, а сега вече и не една, и тези книги станаха едни от най-популярните в Русия? Разглежданите в пресата версии при по-внимателен оглед стават несъстоятелни: «Разорен предприемач е решил да оправи делата си за сметка на литературното творчество.» Но разорени предприемачи у нас има много. Обаче нито един от тях не е станал известен писател.

«Успял е да измисли сензационен сюжет» — и това не е обяснение. Езотеричните издания ежеседмично само това и правят-публикуват сензационни материали за необичайни явления, супер лечители, летящи чинии и извънземни — социумът обаче на тях почти не реагира. А с подготовката на тези материали се занимават професионални журналисти и писатели.

«Книгите на Мегре са мощно лансирани» Точно обратното, сега много издания се опитват да се лансират за сметка на книгите на В.Мегре. Ние със сигурност установихме факта, че първите книги действително са се продавали извън книжарниците. Всичките три книги на Мегре са били издадени не чрез издателство, разполагащо с мрежа за книгоразпространение, а от единадесета Московскта типография, която изобщо не се занимава с книжна търговия, и въпреки това за книгите на Мегре се е строявала опашка, и продавачите са внасяли парите още преди излизането на книгите.

По мнение на редица търговци на книги, книгите на Мегре са се разпространявали въпреки общоприетите канони на книжарския бизнес и разбивали представите на специалистите за потребителското търсене.

И какво се получава: Владимир Мегре, изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, е станал гений? Не изведнъж. Повтарям, Владимир Мегре — предприемача, когото добре познават в Сибир, днес просто не съществува. Доказателствата за този извод могат да се видят още в първата книга, при внимателно прочитане на изказванията на Анастасия. Нека си спомним думите й отправени към Владимир:

«Ти ще напишеш книга като се ръководиш изключително от чувствата и душата си. Иначе няма да можеш, тъй като не владееш техниката на писане, но с чувствата може да се направи всичко. Тези чувства са вече в теб. И моите, и твоите.»

Обърнете внимание на последните думи на Анастасия: «Тези чувства са вече в теб. И моите, и твоите.» Следователно към чувственото светоусещане на Владимир Мегре е добавено и чувствено светоусещане и на Анастасия. Няма да обсъждаме как и по какъв начин е била постигната тази добавка. Да я възприемем като факт, от който произтича следния логичен извод: ако към една условна величина се добави друга, то от съвкупността на двете величини се ражда трета самостоятелна величина.

По такъв начин датата на раждане на днешния Владимир Мегре не бива да се изчислява от датата, обозначена в официалните документите за неговото раждане. По-основателна ще бъде датата 1994г., в момента на срещата на В.Мегре с Анастасия.

Новият индивид, външно съответстващ по облика си на предишния Мегре, все пак няма сили за да съхрани такава решителна разлика, каквато е например способността за литературно творчество, и способността в продължение на дълго време-пет часа и повече — да задържа вниманието на аудитория, което е било регистрирано вече два пъти от очевидци при неговите изказвания на читателска конференция в град Геленджик в Краснодарския край. Този факт е намерил отражение и в редица централни издания.

Много аналитици, журналисти, увлечени от съпоставки и изследвания на събитията, свързани с дейността на В. Мегре, описани в книгите му, на подсъзнателно ниво или откровено агресивно се опитват да направят извода: «Това не може да бъде!»

Уважаеми колеги, аз съм склонен, и не без основание, да смятам, както и сами ще се убедите от следващите съобщения, че такова твърдение не е нищо друго освен защитна реакция на организма за тези, чието съзнание и ум не са способни да осмислят същността на ставащото.

Самият Владимир Мегре, или по-точно, част от неговото собствено «аз», в още по-голяма степен не е способен да осмисля случващите се с него събития. Той просто постепенно свиква с тях и затова да смята и най-невероятното за обикновено или закономерно, която го спасява от психически срив. Мисля че той, както и много читатели не е придал особено значение на фразата на Анастасия, казана още при първата им среща в тайгата: На възражението на В.Мегре: «Няма да се и опитвам да пиша нещо». Анастасия отговаря: «Ще пишеш. Те явно вече са изградили цяла система от обстоятелства, които ще заставят да го направиш».

Този диалог е приведен още в първата книга, но в следващите книги Мегре дори не се и опитва да се върне на въпроса: «Кои са тези загадъчни „те“?» След получаването на известна информация, сътрудниците на нашата група още веднъж и по-внимателно разгледаха с диалозите в първата книга, и избраха разхвърляните по страниците упоменавания на някои «Те». Ще ви цитирам тези упоменавания със думите на Анастасия:

«Ако не бяха Те, а и аз мъничко, твоята втора експедиция нямаше да е възможна».

«Аз искам да се очистиш. Затова и замислих пътуването по светите места, книгата, която в бъдеще ти ще напишеш. Те приеха това, а с тях винаги се борят тъмните сили, но никога не побеждават в главното».

«Моите план и осъзнаване бяха отчетливи и реални, и Те ги приеха.»

«Те са подвластни само на Бог.»

От изказванията на Анастасия може да се направи извод — неясни сили ще съставят за Мегре някаква система от жизнени обстоятелства, принуждаващи го да извърши програмирани от някого постъпки. И ако е така, то ролята на личността на Мегре в неговите творения се свежда до нула, или в крайна сметка е твърде незначителна. На него просто всичко му се поднася наготово чрез системата на уж случайно жизнени обстоятелства. С това над личността на Мегре е извършено явно насилие.

Ние решихме, че ако установим някои аномалии в поведението на Мегре или по-точно наличието на система от обстоятелства, така наречени случайности, тяхното наличие би могло да потвърди или да опровергае реалността на случилото се в тайгата, степента на участие на личността на Мегре в извършващите се в обществото събития, свързани с издаването на неговите книги, достоверността на съществуването на някакви сили, способни да формират случайности, влияещи върху съдбата на човека.

Най-детайлно, до съвсем дребни нюанси на нас ни се удаде да проследим поведението на Мегре в Кипър през юни 1999 г. във времето, когато той е работел над четвъртата си книга «Сътворение». Още по-точно е да се каже, когато е осмислял вече записаните монолози на Анастасия за сътворението на Земята и човека. Това, с което ни се наложи да се сблъскаме в Кипър, може да характеризира с една кратка фраза: «Какво е това?» Ще ви запозная с някои събития.

В края на май 1999 г Владимир Мегре пристига в Кипър с полет на «Трансавиа». Той не е бил част от туристическа група. Нямал е в Кипър познати, не е можел да общува на нито един от разпространените в Кипър чужди езици. Приемащата страна — фирмата «Лептос», настанила туриста от Русия на втория етаж на малък хотел, в единична стая. От лоджията на стаята се откривал изглед към голям басейн, около който почивали и се веселили туристи от Германия и Англия. Руската фирма, която изпратила Владимир Мегре, съобщила на мениджъра на фирма «Лептос», че Мегре е руски писател. Но за голяма туристическа фирма, каквато е «Лептос», свикнала да приема знаменитости, тази информация не означавала нищо. За тях Мегре бил обикновен турист. Обаче още на втория ден от пребиваването му, на него му било предложено от главния мениджър на компанията, който се занимавал с руския туристически пазар, да му покажат и града и селищата, построени от фирмата. В пътуванията участвала преводачка от руски. Ще ви запозная, уважаеми колеги, с интервюто, дадено от преводачката а фирмата «Лептос» Марина Павлова.

«Аз съпровождах мениджъра на фирма „Лептос“ Никос и Мегре. Превеждах разговорите им. Мегре се отличаваше от множеството руски туристи, пристигащи в Кипър със своята безкомпромисност, граничеща с нетактичност. Например когато бяхме в планината. Пред нас се простираше прекрасен изглед към морето и град Пагос. Никос произнесе стандартна фраза: „Погледнете колко е прекрасна околната природа. Какъв великолепен изглед.“ Аз преведох фразата, а Мегре в отговор: „Подтискащ изглед. Горещина… Море… А растителността е съвсем посърнала, само едни редки храсти. Това не е естествено за такъв климат.“ Никос започна да обяснява: „По-рано тук е имало кедрови гори, но римляните, когато са завладели острова, започнали да строят тук корабите си и изсекли горите. Освен това на острова много рядко вали.“ Мегре заяви отново: „Римляните са били тук преди много векове, за това време е могла да израсте нова гора, но вие не я засаждате.“ Никос се опита да обясни, че на острова дъждовете са рядкост, и даже питейната вода се налага да се събира в специални резервоари.

Но Мегре отговори рязко: „Вода няма защото няма гора и вятърът отнася облаците. Ако имаше гора, то тя би забавила движението на ниските въздушни потоци, следователно и движението на облаците отгоре. Биха валяли по-често дъждове на острова. А гора, мисля аз, не садят защото се стремят да продадат цялата земя за строителство.“ Като каза това той се обърна и замълча замислен, ние също мълчахме. Паузата беше някак угнетяваща. Нямаше какво да се каже.

На следващия ден когато обядвахме в кафенето, на въпроса на Никос, какво би могъл да направи за почивката на Владимир, Мегре сериозно отговори: „Нека повече се говори на руски на острова. В ресторанта да сервират нормална риба, а не някаква плотва, в стаята да има тишина, наоколо — гора, а не фалшиви усмивки“.

После стана срещата на Мегре с управителя на фирма „Лептос“. Как стана не ми е ясно. Управителят на тази фирма никога не се е срещал с туристи, дори не всички негови работници го познават лично. Аз присъствах на срещата като преводач. Но и на тази среща Мегре каза, че фирмата трябва да промени планировката на участъците в строящите се селища. Всяко трябвало да има по хектар земя, на която хората биха могли да посадят дървета и да се грижат за тях, и така и островът да се преобрази. Ако не направят така, то в най-близко време, островът ще стане непривлекателен за пристигащите, а фирма „Лептос“ би загубила търговските си перспективи.

Управителят на фирмата помълча и известен апломб започна да разказва за легендарните забележителности на острова, и за най-главната от тях — баните на богиня Афродита. В края той предложи на Мегре да изкаже молбата си за подобряване на комфорта на пребиваването му. Управителят на фирма „Лептос“ би могъл да удовлетвори желанията на много западни милионери, но това, което му каза Мегре беше неочаквано и приличаше на издевателство или шега. Мегре без усмивка произнесе: „Нужно ми е да се срещна с внучката на богиня Афродита.“ Аз се опитах да преведа тази фраза като шега, но никой не се засмя, от изненада всички известно време мълчаха.

Стана така, че информацията за странностите на туриста от Русия стигна и до работниците в хотела, в който живееше Мегре, и те започнаха да му се смеят. Никос, в разговор с мен каза, че в поведението на Мегре има очевидни елементи на ненормалност.

Ние с Никос идвахме всяка сутрин в хотела по служебни дела, и всеки път Никос с усмивка питаше дежурния портиер, не ли дошла в хотела внучката на Афродита? Портиерът, подсмивайки се, отговаряше, че все още не е, но стаята за нея е винаги готова.

Мегре, очевидно усещаше насмешливите погледи на служителите, когато слизаше от стаята си, сутрин за закуска или вечер в бара, и мисля, че му беше неприятно. На мен, като руски човек, също ми беше неприятно да виждам насмешката над моя съотечественик, но нищо вече не можеше да се направи.

Сутринта на последния ден от пребиваването на Мегре в Кипър, ние с Никос, както винаги се отбихме в хотела. Никос искаше да се сбогува с Мегре. Той, както винаги, веднага се приближи към портиера със своята, станала традиционна шега, но портиерът отговори на Никос нетрадиционно. Някак развълнувано портиерът съобщи на Никос, че Мегре не е нощувал в стаята си и сега го няма в хотела. По-нататък, портиерът без усмивка или намек за шега сериозно добави, че предната вечер в хотела с кола е дошла внучката на богиня Афродита, и взела Мегре с багажа му. На дежурния портиер тя съобщила на гръцки език, да не се притесняват, да използват стаята както намерят за добре, тъй като Мегре повече няма да се връща в хотела, да не му запазват билет за връщане, а на Никос да кажат, че тя ще доведе Мегре сутринта в 10 часа за да могат да се сбогуват. Портиерът повтори, че внучката на Афродита говорила с работниците в хотела на гръцки език, а с Мегре — на руски. Без да разбираме нищо, ние с Никос седнахме в креслата, стоящи в хола на хотела и мълчаливо зачакахме да стане 10 часа.

Точно в десет стъклените врати на хотела се разтвориха: ние видяхме Владимир Мегре, а до него — млада красива девойка. Бях я виждала и по-рано. Това беше рускинята Елена Фадеева, тя живееше и работеше в Кипър като представител на Московска туристическа фирма. Аз казах, че съм я познала, но това не стана веднага. Елена Фадеева онази сутрин изглеждаше необикновено красива. Беше облечена в лека дълга рокля, с красива прическа и щастлив блясък в очите. Служителите, които се намираха в хола по това време веднага обърнаха внимание на стройната млада жена, вървяща до Владимир Мегре. Барманите, камериерките и портиерът замряха, втренчени в тях. От разговора с тях, ние с Никос разбрахме, че Мегре е решил да остане в Кипър още месец. Когато Мегре се настани на един стол до бара, Никос отбеляза, че Мегре е твърде придирчив, и че предявените от него изисквания не е могъл да изпълни нито той, нито управителя на фирма „Лептос“. Елена отговори: „Аз изпълних всичките му желания. Мисля, че ще мога да изпълня и други, ако се появят.“

Никос продължаваше да разпива Елена как е могла да изпълни неизпълнимото само са дванадесет часа? Как е могла да направи така,че в Кипър да се появи любимата на Мегре риба от сибирските реки, по какъв начин за дванадесет часа са могли да пораснат кедри в Кипър и всички кипърци внезапно да започнат да разбират рускоговорящия Мегре? Къде е могла да го настани, така че никой да не пречи на уединението му, когато му е необходимо?

Елена отговори, че всичко необходимо за Мегре, случайно се оказало при нея. Тя го настанила в своята, случайно пустееща вила недалеч от Пагос, в покрайнините на селцето Пея и там никой нямало да го безпокои. Осигурила му транспорт, като наела специално за него моторолер. Речна риба от Сибир случайно имала нейна позната Ала, тя е също от Русия, работи в Кипър. Кедри растат недалеч от нейната вила, а два малки сибирски кедъра Мегре донесъл със себе си и тя ги поставила в саксии точно пред входа на вилата. Езикова бариера пред Мегре сега вече няма да съществува, тъй като във всички магазини, кафенета и учреждения има телефони, а нейния мобилен телефон е винаги включен, и при необходимост, тя ще може да преведе всичко, което той поиска да каже някому.

Когато Елена и Владимир вече вървяха към изхода, под все така втренчените погледи на присъстващите, аз напомних на Никос, че той забрави да попита по какъв начин Елена ще може да изпълни молбата на Мегре относно внучката на Афродита? Никос удивено ме погледна и отговори: „Ако тази руска девойка не е самото живо въплъщение на Афродита или нейна внучка, то поне духът на Афродита присъства в нея сега.“

Уважаеми колеги, след като се запознахме с по-горе описаните събития от живота на Владимир, по време на пребиваването му в Кипър, от само себе си възникна въпроса: веригата от случайности, изпълнили наведнъж всички по-рано предявени изисквания на Мегре, случайна ли е или някой — Анастасия или загадъчните Те, за които тя споменава — формират тези случайности? Обърнете внимание, щом хората около Мегре по време на престоя му в Кипър са се удивили на ставащото, получила се е ситуация, при която Владимир Мегре е бил изваден от полезрението на тези, които са го наблюдавали. Той се преместил във вилата на Елена Фадеева… С това за околните необичайната верига от случайности се е разкъсала. Но на нас ни беше интересно да узнаем, прекратила ли се е тя наистина, и ние възстановихме колкото може по-подробно по-нататъшните събития, направихме го и с помощта на разказаното от познатите на Елена Фадеева, и от нея самата. И какво? Оказа се че веригата от необичайни случайности не само не се е прекратила, ами дори е станала още по-загадъчна. Ще разкажа само отделни фрагменти. И така, Владимир Мегре живее уединено в малката уютна вила на Елена Фадеева. Най-вероятно той осмисля изказванията на Анастасия за Бога, за сътворението на земята и човека, за предназначението на човека. Именно тогава е била написана тази част от книгата. Но на него самия не всичко му е ясно. И заради характера си, преди да публикува книгата, той иска някъде или нещо да намери като потвърждение на необикновените изказвания на Анастасия.От време на време той звъни на Елена и я моли да отиде при него, някъде да го откара с колата. Девойката незабавно и всеки път изпълнява молбите на Мегре. Изпълнява ги, дори когато й се налага да остави своите дела. Дори посрещането на пристигащи от Русия хора. Имало е два случая, когато тя е прехвърлила работата си на свои познати, губейки при това своята печалба.

Къде ходи Мегре? От нас беше установено, че покрай обичайните за туристите в Кипър места, той е посетил две църкви, в които, може да се каже, че никой от пребиваващите в Кипър не е ходил. Манастир, не посещаван от туристите, пустеещ замък в планините на Тродос. Няколко пъти се изкачвал на планинския хребет недалеч от вилата на Фадеева. Вървял сам сред растящите там кедри. Елена го е чакала край пътя. Също от нас беше установено, че всички пътувания на Мегре до църкви и манастири не са били планирани, а спонтанни. По-точно, те са били в същата верига от случайности.Ето как разказва Елена Фадеева за нощното посещение на Владимир Мегре в една църква:

„Аз пристигнах при Владимир около девет часа вечерта, веднага след като ми позвъни. Той каза че просто иска да се повози из града, седна при мене в колата и ние тръгнахме към град Пагос. Тази вечер Владимир беше замислен и почти не разговаряхме. Пътувахме около час. Когато преминавахме край множеството кафенета по крайбрежната улица, аз предложих на Владимир да вечеряме, но той отказа. На въпроса ми къде би искал да отиде, той отговори: „Бих искал да съм в някоя празна църква.“

Аз обърнах колата и не знам защо, но с голяма скорост подкарах към малко едно малко селце. Знаех, че там има, малко посещавана църква. Ние спряхме точно пред входа й, и излязохме от колата. Наоколо нямаше жива душа, нощната тишина нарушаваше само шумът на морето. Ние се приближихме към входната врата на църквата. В тъмнината, под дръжката на вратата аз напипах стърчащ голям ключ, завъртях го и отворих вратата на храма. Владимир влезе и дълго стоя в центъра под купола. Аз останах до входа. После Владимир премина през отвора, откъдето излизат свещениците, и нещо навярно запали там. Нещо започна ярко да свети, и в храма просветля. Аз постоях малко и излязох при колата, след известно време излезе и Владимир и ние отпътувахме.“

Ето и вторият случай, разказан от Елена Фадеева.

„Исках да покажа на Владимир едно отдалечено селце, за да види местния бит. Планинския път, по който пътувахме беше с много завои и аз навярно по грешка съм завила някъде неправилно, защото не попаднахме в селцето, а колата се оказа точно пред вратите на малък манастир. Владимир веднага поиска да влезе в него и ме помоли да го следвам за да превеждам, когато говори с монасите, но аз му казах, че не мога да вляза. Бях с къса пола и с непокрита глава, а така не бива да се влиза нито в църква, нито в манастир. И аз останах до входа. Гледах как Владимир върви през манастирския двор. Пред него се появи млад монах. Те се спряха и заговориха помежду си. После се приближиха до мен. Чух, че монахът говори с Владимир на руски, а после при Владимир излезе побелял старец, настоятел на манастира, и те заедно дълго седяха на една пейка и разговаряха за нещо. Аз стоях далеч от тях с монасите, и ние не чувахме за какво си говорят. После настоятелят и монасите тръгнаха да ни изпратят. До портите на манастира Владимир спря, и всички спряха. Владимир се обърна и тръгна през манастирския двор към храма, никой не го последва, всички го чакахме до входа да излезе от празния манастирски храм.“

И така, веригата от случайности продължава. Напомням, че Владимир Мегре осмисля казаното от Анастасия за Бога. И дали е случайно, че именно в този момент, когато е поискал да посети пустеещ храм, край него се оказала Елена Фадеева, която е знаела къде има такъв храм? Случайно ли на вратата на храма е имало ключ? Случайно ли Лена е сбъркала пътя и е закарала Мегре в малко посещаван манастир? Случайно ли го посреща монах, който говори руски? Ние имаме работа с верига от събития, от житейски ситуации, на практика, последователно устройвани, уж случайности, които водят към определена цел.

Може ли след като се запознахме с тях да говорим за случайността на направените в книгите на Мегре философски заключения. Дали в онзи храм, където Мегре е стоял сам под купола са се затвърдили у него словата на Бог, впоследствие приведени в книгата му „Сътворение“.

Ние неведнъж се опитвахме, с още по-големи подробности да проследим последователността на случилите се с Мегре случайности. Между множеството други, ни заинтересува и така наречената случайна среща на Мегре с Елена Фадеева. Няма да гадаем дали у тази млада девойка се е вселил духът на богиня Афродита. Нека с тези размишления се занимават езотериците. Но нека помислим, защо тази девойка е оставяла работата си и е бързала към Мегре още при първо повикване, варила му е борш, развеждала го е из Кипър с колата си? Защо внезапно дори външно се е променила, след срещата си с Мегре. Защо внезапно, както твърдят познатите й хора, след срещата с Мегре, очите на Елена са заблестели? От срещата със знаменитостта? Но Елена работи като представител на туристическа фирма към Московска естрада и й се е налагало да общува с по-знаменити хора от Владимир Мегре. Пари? Но Мегре едва ли е имал много пари, иначе не би се настанил в тризвезден хотел отначало. Натрапва се един единствен извод, Елена Фадеева се влюбила в Мегре. И това го потвърждава една нейна фраза, казана пред позната. На въпроса: „Да не си се влюбила в Мегре, Елена?“, тя отговорила: „Не знам, чувството е някак непознато… Но ако той би поискал…“ И така, случило се е още една невероятна случайност. Двадесет и три годишна девойка, стройна, симпатична, самостоятелна и прагматична, не лишена от вниманието на много мъже, изведнъж от пръв поглед се влюбва в четиридесет и девет годишен мъж. Съгласете се, че такива случайности се случват твърде рядко.

Ние се опитахме щателно, до минута, да анализираме моментът на срещата на Владимир Мегре с Елена Фадеева. Разговаряхме с работещите в кафене „Мария“, пред които тя се е състояла. Възстановявахме денят на срещата по думите на Елена и нейните познати. В крайна сметка забелязахме още една случайност, и то каква! Благодарение на нея Елена е могла да обикне Мегре няколко минути преди да го види. Случайност, способна да въздейства едновременно както на съзнанието, така и на подсъзнанието на човека.

Представете си как Елена Фадеева, зад кормилото на своя автомобил, пътува към кафене „Мария“ през курортния град. От кафенето й позвънила нейна позната келнерка и я помолила, ако е възможно да намине към кафенето, тъй като там седял руснак и нервничил. Върху фирмата на кафенето имало руско име, руски названия на блюдата, което предполагало и руски говорещ келнер, но него го нямало там. Елена отначало отказала, но скоро в работа й се отворила малка пролука. Тя седнала в колата и побързала да отиде в кафенето, в което на маса седял някой си руснак. В движение тя напудря изгорелия си нос, наслуки взема някаква касета и я поставя в касетофона на колата си. Колата се изпълва с мелодията и думите на популярна в Русия песен. Сега ще цитирам думите на тази песен, а вие, уважаеми колеги, сами си направете извод. Ето думите, прозвучали за Елена от тонколоните в нейния автомобил, няколко минути преди срещата й със седналия в кафенето Мегре:

И тя, или някой чрез нея, не го оставили да си отиде. И тя, или някой чрез нея е изпълнявал всичките му желания, предоставял му все нова и нова информация, утвърждавайки философските му възгледи. Той се върнал в Русия и дал в издателството ръкописа на четвъртата си книга „Сътворение“.

По такъв начин, животът на В.Мегре наистина заприличва на живота на Иванушка-глупакът от руските народни приказки, с тази разлика само, че събитията, случили се с Мегре, са абсолютно реални.

Сблъсквайки се с достоверността на съществуването на даденото явление, ние не можем да не предположим, че съществуват някакви сили, способни целенасочено да влияят върху съдбата на отделния човек. Възникват въпроси — позволяват ли възможностите на тези сили да влияят върху съдбата на цялото човечество? Каква е била активността на тези сили в миналото, и дали не е започнала именно в наше време тяхната активизация? Що за сили са това? Случилите се събития ни заставят по-внимателно да се отнесем към изказванията на Анастасия.

Уважаеми колеги, по-голямата част от членовете на нашата изследователска група са склонни да приемат следната версия: Сибирската отшелница Анастасия, оставяйки засега на техните постове правителствата в различните страни, фактически взема в ръце управлението на цялото човешко съобщество. Обърнете внимание — не завзема властта, но взема управлението.

У мнозинството читатели, при съприкосновение с книгите на В.Мегре възниква желание да променят начина си на живот, читателите са вече повече от милион, и техния брой непрекъснато нараства, при натрупване на критическа маса те са способни да повлияят на решенията на структурите на властта. Но и сега в структурите на властта има поклонници на направените в книгите изводи.

По такъв начин нашето общество ще стане също така управляемо, както е станал Владимир Мегре. В това, че В.Мегре е напълно управлявана от някакви сили субстанция, и у вас, уважаеми колеги сега няма съмнения. Смятам, че със съвместни усилия ние трябва да разберем коя е сибирската отшелница Анастасия? Къде всъщност се намира тя? Какви са нейните възможности? Какви сили й помагат? Накъде се опитват да отведат те нашето общество? На тези въпроси трябва да отговори съвременната наука.»