Кои сме ние?

Свободна ли е мисълта ни?

— Какво значи «да освободи»? Мислите на хората и така са си свободни.

— В условията на технократското общество, Владимир, човешката мисъл е заточена, поробена в рамките и условностите на този свят. Технократския свят може да съществува само при условия на ликвидация на свободата на човешката мисъл, поробването й и поглъщането на енергията на човешката мисъл.

— Някак не ми е ясно. Всеки човек през живота си може да мисли за много неща. Да каже например всичко, не е възможно. Има страни, в които има голяма свобода на словото, в други-по-малка, а да мисли всеки може за каквото иска.

— Това е илюзия, Владимир. Мнозинството от хората са принудени да мислят за едно и също цял живот. Това е лесно да се види, ако разделим различните мисловни моменти на един типичен човек, живеещ в твоето време, на отделни времеви отрязъци, а после да сравним еднаквите мисли. С такова просто действие, и ще определиш главната мисъл на човешкото общество на своето време.

— Интересно. Хайде да се опитаме да определим тази мисъл.

— Добре. Тогава кажи, каква цифра ще назовеш за средна продължителност на човешкия живот?

— Това важно ли е?

— Не много, при еднаквост на мисленето, но цифрата е нужна за по-нататъшните разчети.

— Добре, в наше време човешкият живот е около осемдесет години.

— И така, родил се е човек. По-точно казано — придобил е материалният план на своето битие…

— По-добре просто се е родил, така е по-ясно.

— Добре. Още като малко дете той гледа света, който му предстои да опознае. Дрехите, жилището, храната му осигуряват родителите. Но те също, със своето поведение и отношение, волно или неволно се стремят да му предадат своите мисли и отношението си към околния свят. Видимият процес на опознаване продължава около осемнадесет години, и през всички тези години, технократския свят се опитва да внуши на младия човек своята значимост. По-нататък, с останалите шестдесет и две години, може да се предположи, че човек е способен да се разпорежда сам с посоката на работа на своята мисъл.

— Да, може, а ти казваше, че някой я сковава.

— Казвах. Ето сега, хайде да пресметнем, колко време той е свободен волно да мисли.

— Хайде.

— Ежедневно определено време човек спи, почива си. Колко часа човек ежедневно губи за сън?

— Обикновено — осем.

— Ние взехме за основа 62 години живот на човека, като ги умножим по осем часа ежедневен сън, с отчитане на високосните години, получава се, че през 587 928 часа от своя живот човек спи. Ежедневният осемчасов сън се равнява на двадесет и две години непрекъснат сън. Отнемаме тези 22 години от 62 години живот и получаваме 40 години бодърстване. По време на бодърстването мнозинството от хората се занимават с приготвяне на храната. Колко, според теб, човек хаби за приготвяне на храната си?

— Жените основно готвят наистина, на мъжете им се налага да повече време да губят за да спечелят за продуктите.

— И колко, Владимир, отива според теб, за приготвяне на храната ежедневно?

— Ами, ако отчетем закупуването на продуктите, приготвянето на закуската, обеда и вечерята, то три часа, навярно, в делничен ден. Само че не всички в семействата се занимават с готвене, останалите ядат, е, може би купуват продуктите, помагат да се мият съдовете, тъй че на всеки човек се падат по два часа и половина.

— Всъщност е повече, но нека бъде както казваш, ще вземем по два и половина часа на ден, ще ги умножим на количеството дни и ще се получи 61242,5 часа или 25517 дни или 7 години. Изваждаме ги от 40 години и остават 33. За да получи храна, дрехи и жилище, човекът живеещ в технократския свят трябва да изпълнява една от необходимите за този свят функции — да работи. Искам да ти обърна внимание, Владимир, човек е длъжен да работи, да се занимава с някаква работа, не защото тя много му харесва, а в угода на технократския свят, иначе човекът е лишен от жизнено важното за него.

Колко време са принудени да губят мнозинството от хората ежедневно на работа?

— В нашата страна по осем часа, но на път към нея и обратно, още около два часа отиват, но пък всяка седмица има по два почивни дни.

— Ето опитай сам да изчислиш, колко условни години от своя живот човек губи за далеч не винаги любимата си работа?

— Дълго ще е да смятам без калкулатор, ти кажи.

— Най-общо от тридесет години,така наречена трудова дейност, десет години той непрекъснато работи за някого, а по-точно за технократския свят. Сега от 33 години живот изваждаме тези десет и остават 23.С какво още ежедневно се занимава човек през живота си?

— Гледа телевизия.

— Колко време всеки ден?

— Не по-малко от три часа.

— Тези три часа се равняват на осем години непрекъснато седене пред телевизора. Изваждаме ги от останалите 23 — остават 15. Но и това време все още не е свободно за занимания, присъщи само на човека.Човешката мисъл е инертна Тя не може рязко да превключва от едно на друго. Някакво време мисълта анализира получената информация. Най-общо средностатистическият човек се замисля над мирозданието всичко 15–20 минути през целия си живот. Някои изобщо нито веднъж не се замислят над това, някои размишляват по няколко години. Всеки сам за себе си може да определи, като анализира изживените години. Всеки човек е индивидуален-той е по-значим, от всички взети заедно галактики, тъй като е способен да ги твори. Но всеки човек — е частичка от обществото човешко, което като цяло може да се оценява като единен организъм, единна същност. Попаднала в капана на технократската зависимост, великата същност на вселената се затваря в себе си, губи истинската си свобода, става зависима, включва се механизмът за самоунищожение.

Друг, различен от обикновения, начин на живот водят хората, които живеят в селищата на бъдещето. Тяхната мисъл е волна и човечна, в единно стремление е слята тя, изважда от задънената улица човешкото общество. Галактиките тръпнат в радостно предчувствие пред слялата се в единство човешка мечта. Раждане на ново и сътворение ще види мирозданието скоро. Прекрасната планета нова ще материализира тяхната човешка мисъл.

— Хайде де, колко високопарно говориш за жителите на селищата. А външно те са просто хора.

— И външният им облик е различен. Сиянието на енергия велика в него има. По-внимателно ти виж, ето вървят баба и внук.