Кои сме ние?

Най-богатата държава

— Почакай Анастасия, не ми ясно по-какъв начин държавата изведнъж е забогатяла. Нали ти самата каза, че произведената в родовите имения продукция не се е облагала с никакви данъци, тогава от какво е забогатяла държавата?

— Как — от какво? Помисли сам по-внимателно, Владимир. Нали си предприемач.

— Точно защото съм предприемач и знам: винаги държавата се е стремила повече данъци да събира от всекиго. А тук изобщо е освободила от данъци тридесет милиона семейства. Тези семейства, разбира се, са могли да забогатеят, а държавата при тези условия би трябвало задължително да се разори.

— Но тя не се разорила. Отначало изцяло изчезнала безработицата, тъй като човекът, който не намерил реализация в обичайната за днешния ден промишленост или друга търговска или държавна структура, можел изцяло или частично да се посвети на работа, или по-точно казано, на съзидание в своето имение. Отсъствието на безработни веднага е освободило паричните ресурси за тяхната издръжка. Осигуреното продоволствие чрез тези семейства е избавило държавата от всякакви разходи за селскостопанското производство. Но това не е главното. Руската държава благодарение на множеството семейства, устроили в съответствие с Божествените предначертания своите имения, получила доход, значително по — голям отколкото днес й носят продажбата на нефт, газ и други ресурси, традиционно смятани за основни източници на доходи.

— Че какво би могло да донесе по-голяма печалба от нефта, газа и търговията с оръжие?

— Много неща Владимир, например въздухът, водата, ароматите, докосването до енергията на съзиданието, съзерцанието на приятното.

— Не ми е много ясно Анастасия, конкретно го кажи. Откъде са се взели тези пари?

— Ще се постарая. Необикновените промени в Русия привлекли вниманието на много хора от всички страни на света. За значителните изменения на начина на живот на мнозинството руси започнала да пише пресата във всички страни на света. Тази тема станала главна за повечето хора по цялата планета. В Русия нахлул огромен поток от туристи. Те били толкова много, че да се приемат всички се оказал невъзможно и на мнозина се налагало да чакат по няколко години своя ред. Наложило се правителството на Русия да ограничи и срокът на престоя на чуждестранните туристи на територията на страната, тъй като много от тях, особено възрастните, се стремели да стоят в Русия по няколко месеца, и понякога и години.

Правителството на Русия наложило по — големи такси за всеки пристигащ в страната чужденец, но това не намалило изобщо количеството на желаещите.

— А защо им се е искало лично да дойдат у нас, след като е било възможно всичко да видят и по телевизията? Ти нали казваше, че пресата от целия свят е представяла живота на нова Русия.

— На хората от различните страни им се искало и да подишат станалия лечебен въздух на Русия. Да пият жива вода. Да опитат плодовете, каквито нямало в целия свят. Лично да пообщуват с хората прекрачили в Божественото хилядолетие и с това да подсладят своята Душа, да излекуват страдащата си плът.

— А какви такива плодове са се появили, необикновени? Как се наричат?

— Названията им са предишните, но качеството — съвсем различно. Ти вече знаеш Владимир, как се отличават към по-добро доматът или краставицата, отгледани на открита почва под преки слънчеви лъчи, от тези отгледани в парниците. Още по-вкусни и полезни са зеленчуците и плодовете, отгледани на земя, в която на са вкарвани вредоносни химикали. Още по-лечебни стават те, когато край тях растат различни треви и дървета. Има значение и настроението, отношението на отглеждащите ги хора. Много голяма полза за човека има и в ефирите, които се съдържат в плодовете.

— Какво е това «ефири»?

— Ефирът — това е аромат. Неговото наличие усилва мисловната енергия и подхранва Душата. Само в руските имения се отглеждали такива плодове, и най-голяма полза имало от тях, когато се употребявали от човека в деня на откъсването им, затова и хора от различни страни пътували към Русия, покрай другото и да опитат тези плодове.

Отгледаното в именията веднага изместило не само вносните зеленчуци и плодове, но и тези, които още растели на големите общи поля. Хората започнали да разбират, да усещат разликата в качеството на продуктите. Сегашните популярни пепси-кола и други напитки били заменени от сокове от натурални горски плодове. А днешните, дори най-елитни и скъпо струващи спиртни напитки, не издържали конкуренцията с ликьорите, приготвени в именията от натуралните плодове.

Тези напитки също съдържали благотворни ефири, тъй като приготвящите ги в своите имения знаели, че само няколко минути трябва да минат от момента на събирането на плодовете до слагането им в настойката или ликьора.

Друг голям източник на доходи за семействата, живеещи в своите имения, станали лечебните растения, които те събирали в своите горички, огради или по околните ливади.

Събраните в Русия лекарствени треви били предпочитани пред най-скъпоструващите лекарства, произведени в другите страни. Но само тези треви, които се събирали в именията, а не отгледаните в специализираните стопанства по големите поля. Не може тревичката растяща на голямото поле сред себе подобните, да вземе от земята и пространството всичко необходимо и полезно за човека. Стойността на продукцията от именията превишавала няколко пъти продукцията, отгледана по така наречения промишлен способ, но въпреки всичко хората по света я предпочитали.

— А защо собствениците на именията са надували цените?

— Долната граница на цените определяло Руското правителство.

— Правителството? А за него каква е била ползата? То не е взимало данъци от реализацията на тази продукция. Защо да се стреми да обогатява всяко семейство поотделно?

— Но нали цялата държава Владимир се състои точно от отделните семейства, които при необходимост финансирали строителството на инфраструктура в своите селища — например училища за децата, пътища. Понякога влагали пари и в общодържавни проекти. Политиците и икономистите публикували своите програми, но минавали само тези, в които хората били съгласни да вложат парите си.

— А какви програми например се смятали за най-популярни сред мнозинството?

— Покупката на химически концерни извън пределите на Русия и заводи за производство на оръжия, както и научни центрове.

— Ето това е поврат. Ти казваше, че Божествена осъзнатост и доброта се е появила у тези семейства. Цялата земя започнала да се превръща в райска градина благодарение на тях, а изведнъж — изкупуване на химически производства и концерни, произвеждащи оръжия.

— Но целта на тези проекти е била не да се произвеждат вредоносни химикали и оръжия, а унищожение на предприятията, които ги произвеждали. Руското правителство се занимавало с преориентацията на световния паричен поток. Подхранващата смъртоносното за човечеството енергия на парите, се насочвала към неговата ликвидация.

— И какво, да не би Руското правителство да е имало пари за такива разточителни проекти?

— Имало е. Русия станала не просто най-богатата страна в света, тя била неизмеримо по-богата от всички останали страни. Целият световен капитал се стичал в Русия. И хората със средни доходи, и богатите се стремили на пазят капитала си само в Руските банки. Много състоятелни хора просто завещавали спестяванията си за развитие на руските програми: това били тези, които разбирали зависимостта на бъдещето на цялото човечество от тяхното въплъщение. Чуждестранните туристи, идвали вече в Русия и видели новите руси, не можели да живеят с предишните ценности. Те с възхищение разказвали на своите познати и приятели за видяното, и потокът от туристи се увеличавал, носел още повече печалба на руската държава.

— Кажи Анастасия, а тези хора, които живеят в Сибир, с какво са могли да се заемат, за да така богати както тези от централния район? В Сибир нали лятото е по-кратко и от отгледаното в градината не можеш да забогатееш.

— В Сибир, Владимир, семействата също започнали да устройват свои имения. Сибиряците отглеждали на земята си присъщото за климата, но те имали и голямо преимущество пред живеещите в по-южните райони хора. На сибирските семейства държавата дала земи в тайгата, и всяко семейство се грижело за своите имоти и събирало даровете им. От Сибир постъпвали лечебни горски плодове и треви. И масло от кедров орех…

— А каква е била цената на кедровото масло в чужбина, в долари?

— Четири милиона долара за тон.

— А така, най-после са го оценили по достойнство, осем пъти е нараснала цената в сравнение в предишната. Интересно колко масло са произвеждали сибиряците за един сезон?

— В годината, която виждаш сега, са били произведени три хиляди тона.

— Три хиляди!? Та това са дванадесет милиарда долара, които са получили само за реколтата от кедров орех.

— Повече, забравяш, че от стрития орех се получава и прекрасно брашно.

— И тогава колко доход в долари, поне средно, е имало едно сибирско семейство от своята дейност?

— Средно три-четири милиона долара.

— Охо! И те какво, не са ли се облагали с данъци?

— Не са облагани.

— Че къде там биха могли те да използват толкова пари? Аз, когато още работех в Сибир видях: в сибирските села, този който не е мързелив, можеше и само от лов да се издържа. А тук са толкова много пари.

— Те, както и другите руси, участвали със своите пари в общодържавните програми. Например, в началото, когато хората в Русия все още не са можели да коригират движението на облаците, сибиряците са давали много пари за покупка на самолети.

— Самолети? За какво са им били самолети?

— За не пропускат облаците съдържащи вредоносни вещества. Тези облаци се образували над страните, където още имало вредоносни производства. Авиацията на сибиряците им противостояла.

— А дали само в определите им родови имоти са ловували?

— Да ловуват, да убиват зверове, сибиряците изобщо са престанали. Много от тях построили в своите парцели летни жилища, в които живеели през лятото по време на събирането на тревите, горските плодове, гъбите и орехите. Раждащите се зверове, още като малки виждали хората, които не им причинявали вреда, и привиквали към тях, като към неотделима част от тяхната територия, започнали да общуват с хората, да другаруват с тях. Сибиряците научили много от зверовете, дресирали ги да им помагат. Например катеричките хвърляли на земята шишарките със зрели орехи, и това им доставяло огромно удоволствие. Някои научили мечките да влачат кошовете и чувалите с орехи, да разчистват съборените от бурите дървета.

— Хайде де, и мечките започнали да помагат.

— Нищо чудно няма в това Владимир. Във времената, които съвременните хора смятат за древни, мечката е била един от незаменимите помощници в стопанството. Тя с лапи изкопавала от земята ядивните корени, слагала ги в кошове и сама влачела коша за връвчица към изровената в близост до човешкото жилище избена яма. Сваляла от дърветата, растящи в гората питите с мед и ги примъквал пак към жилището на човека, децата за вкусни малини водела в гората и много друго в стопанството правела.

— Е, тя и плуга е заменяла, и трактора, и бавачка била!

— А през зимата спяла, без да изисква ремонт и грижи. През пролетта пак идвала до жилището на човека, и човекът угощавал мечката с есенните плодове.

— Ясно, каква е работата, значи у тези мечки такъв рефлекс е бил изработен, сякаш човекът специално за тях е съхранявал запаси.

— Може да е рефлекс, ако това понятие изяснява за теб нещата, а може така да е било замислено от Отеца. Само ще ти кажа, че не храната е била главна за мечките през пролетта.

— А какво тогава?

— Проспала зимата в бърлогата си в самота, пробудена през пролетта, веднага към човека мечката се устремявала, за да усети ласка, да чуе похвала, а ласката човешка нужна е на всичко.

— Ако съдим по котките и кучетата — е нужна. Е, а другите зверове от тайгата какво са правели?

— Постепенно намирали приложението си и други обитатели на тайгата. А висша награда за опитомените обитатели на тайгата било ласкавото слово, жест или помилване, почесване за отличилите се много. Само че те понякога ревнували по малко, ако някому човекът предпочитанието си отдавал, и могли да се поскарат за това.

— А през зимата с какво се занимавали сибиряците?

— С преработката на орехите. Те не белели шишарките веднага след събирането им, както това се прави сега за облекчаване на транспортирането им, а го пазели в смолистите шишарки. Така орехът може да се запази няколко години. И още, през зимата жените се занимавали с ръкоделие. Например, много скъпо струвала риза ръчна изработка, изтъкана от влакната на копривата и бродирана на ръка. Сибиряците приемали през зимата хора от различни страни, лекували ги.

— Анастасия, но ако Русия е станала такъв благодатен за живота на човека край, значи у много държави е трябвало да възникне желание да завоюват Русия. Още повече че ти казваше, че произвеждащите оръжие заводи са били закрити. Значи Русия е станала фактически аграрна страна, не защитена от външен агресор.

— Русия се превърнала не в аграрна страна, тя станала световен научен център.А заводите произвеждащи вредоносно оръжие, в Русия започнали да се закриват едва след като била открита енергия, пред която най-съвременните видове оръжие се оказали не просто безполезни, но и представляващи заплаха за тези страни, които ги съхранявали.

— Що за енергия е това? От какво се добива и от кого е направено това откритие?

— Тази енергия владеели Атлантите. Те я усвоили преждевременно, затова и изчезнала от лицето на Земята Атлантида. А отново я открили децата на нова Русия.

— Децата!? По-добре всичко по ред разкажи Анастасия.

— Добре.