Кои сме ние?

Въпроси и отговори

Проектът на Анастасия ме увлече. Искаше ми се да мисля и говоря за него ежедневно. Исках на всяка цена да го защитя, да устоя на насмешките, да развея съмненията на скептиците. За него аз разказах на провелите се читателски конференции в Геленджик, в Централния дом на литераторите в Москва. Мнозинството от присъстващите, а те бяха повече от две хиляди от различни страни на ОНД и чужбина, подкрепиха този проект и се заинтересуваха от него. Но аз ще приведа тук основните въпроси, забележките на съмняващите се и моите отговори на тях, основани на твърденията на Анастасия, моите собствени убеждения и тази информация, която успях да събера.

Въпрос: В съвременния свят, икономиката на всякоя държава не може да съществува извън световната икономическа система. Съвременните икономически процеси свидетелстват за необходимостта от създаването на крупни промишлени структури, специални познания за законите на съвременния пазар, неговата структура, приоритетните направления на финансовите потоци. Чувства се, че вие нямате икономическо образование. Вашето предложение се заключава в акцента върху дребностоковото производство, което може да отвлече от главното и да разклати икономиката на държавата.

Отговор:Икономическо образование аз наистина нямам. Но с това, че големите концерни и заводи имат голямо значение за икономиката на държавата, съм напълно съгласен с вас. Мисля, че и вие ще се съгласите с това, че големият завод е икономически доходен за държавата само тогава, когато работи и произвежда търсена продукция. Когато крупното предприятие спира да работи, а такива случаи не са рядкост в нашата държава, а и в други се случва, те носят само загуби.

Държавата е принудени да плаща на работниците помощи за безработица. Стотици хиляди хора са принудени да влачат жалко съществуване, получавайки тази мизерна помощ. Те не знаят, какво да правят, те са свикнали да се изхранват само от работата в своето предприятие. Ето в такива случаи те биха могли да използват освободилото им се време за по-интензивен труд в своето стопанство.

Родовото имение не е само място за живеене, за приятно прекарване на времето, то може да стане и доходно работно място, и по-доходно, отколкото някои крупни предприятия. Що се отнася до държавата като цяло, то тя се състои не само от крупни и дребни концерни, неговата основа се състои точно от семействата.

Имението за всяко семейство може да стане тил при всевъзможни катаклизми в държавата. Мисля, че няма нищо лошо в това, на всяко семейство да бъде предоставена възможността самостоятелно да обезпечи своето безбедно съществуване. Също така смятам, че свободата на личността не е възможна без икономическа свобода. Живеещото дори в съвременен апартамент работещо семейство не може да бъде свободно. То е зависимо от работодателя, определящ заплатата, от комуналните служби, подаващи или неподаващи отопление, вода, светлина, от доставката на продоволствие, от цените на услугите и хранителните продукти. То е роб на всичко това, и децата в такова семейство се раждат с робска психика.

Въпрос: Русия е индустриално развита страна и мощна ядрена държава. И само като такава тя може да обезпечи безопасността на своите граждани. Ако всички жители на страната започнат да се занимават само със земята, страната ще се превърне в чисто аграрна държава и ще стане беззащитна пред агресорите,

Отговор: Не мисля, че непременно всички изведнъж ще започнат да се занимават само със своите участъци. Процесът ще се извършва постепенно, ситуацията ще бъде естествено регулируема. Мощта на държава зависи не само от наличието в него на достатъчно количество ядрени бойни глави, но и от общото икономическо положение, което включва както достатъчното така и качествено продоволствие. И ако продоволствието, необходимо за човека, не достига в държавата, тя е принудена да продава своите природни ресурси, своето въоръжение, давайки сили при това на възможните противници.

Предлаганият проект е способен да укрепи икономическото положение на държавата, а следователно и да даде възможност на науката и промишлеността да работи по-успешно, и да се поддържа по-боеспособна армия. Но в недалечното бъдеще, при мащабно внедряване на този начин на живот, аз мисля и съм убеден, че той ще предизвика интереса и на много от гражданите на други страни, в това число и на страни, които сега не са приятелски. И в тях хората ще поискат също, както много руснаци, да уредят живота си. Началото на осъществяването на проекта в различни страни ще положи началото на мирно съвместно съществуване между народите.

Въпрос: В някои по-благополучни райони на Русия даденият проект разбира се може да бъде осъществен. Но не ви ли се струва наивно да смятате, че неговото осъществяване е възможно в такава исконно бандитска република като Чечня?

Отговор: Значителното понижение на социалното напрежение, особено в така наречените горещи точки, и пълното прекратяване на конфликтите с помощта на дадения проект ми се струва не наивно, а абсолютно реално. Ако се вземе за пример Северен Кавказ и неговата най-болезнена точка-Чечня, то понястоящем стана ясно, за това се говори и в пресата, че в основата на конфликта е борбата на неголяма група хора за завладяване на нефтените запаси на републиката, за власт и за пари. Такова положение е характерно за повечето горещи точки, а и въобще за конфликтите в различни времена. Тогава защо във военните действия в Чечня е въвлечено по-голямата част от населението, особено мъжкото?

В Чечня са съществували стотици нелегални нефтопреработващи предприятия, принадлежащи на неголяма група хора. В тези предприятия са работели десетки хиляди работници от местното население. При опитите да се въведе ред тези хора се оказват безработни, и следователно техните семейства — без средства за съществуване. Тази категория от населението е застанала на страната на бунтовниците, фактически защитавайки своето работно място и макар и минималното, но все пак — благосъстояние на своето семейство. Освен това, както е известно, те не воюват безплатно, а получават за участието си във военните действия немалко, в сравнение в помощите при безработица, възнаграждение. Следователно за по-голямата част от редовите бойци участието в бандитските формирования е също такава работа, както тази на милиционера или офицера от руската армия, само че по-високо платена. Затова прекратяването на военните действия е считано от много редови бойци за неперспективно по отношение благосъстоянието на семействата им.

По какъв начин е възможна ликвидацията на безработицата в Чечня, ако ние не сме успели да я ликвидираме напълно в нито един, дори и най-благополучен район? Да предположим, че Правителството, след като отпусне на Чечня колосални средства, започне да строи там всевъзможни предприятия за да обезпечи работа за всеки желаещ. Но при това ще възникне още един проблем — размерът на работната заплата. Ако тя се повиши специално за чеченското население, то тогава заради Чечня ще работи цяла Русия, нали парите в такъв случай могат да бъдат взети само от данъкоплатците. Но и в този случай по-голямата им част ще попадне не където трябва, тъй като досега проблемът за достигането на заделените средства до нуждаещите се все още не е решен. В крайна сметка ще се получи същото, но при многократно завишени разходи. Чеченската република е благоприятен за селскостопанско производство регион.

Хайде да си представим, че в нашата страна вече действа закон за земите за родови имения. Да си представим, че руската държава охранява родовите имения от всякакви посегателства. Чеченското семейство получава свое родово имение, където цялата произведена продукция се явява негова изключителна собственост и ще бъде собственост на бъдещите поколения, осигурявайки им безбедно съществуване и живот не под бомбите, а в прекрасно кътче, устроено от тях късче своя Родина. Убеден съм че такова семейство няма да се противопоставя на държавата, осигурила му такава възможност, то ще защитава такава държава с по — голямо усърдия, отколкото сега й противостои. То ще защитава такава държава с такова отчаяние, с каквото би защитавало своето родово гнездо. То ще пресича всякакви опити на подстрекателите за отделяне от такава държава, всякакви опити за расова дискриминация.

Убеден съм, че при достатъчно мащабна акция за организиране на подобни селища на територията на Чечня, дори само като експеримент, горещата точка, наречена Чечня ще се превърне в един от най-благонадеждните райони на Русия, ще стане един от значимите духовни центрове на земята. Всичко ще се обърне на сто и осемдесет градуса. Когато Анастасия говореше за факторите, с помощта на които може да се ликвидира престъпността, на мен също ми беше трудно веднага да повярвам на думите й. Но животът след това неотклонно потвърждаваше нейната правота. А що се отнася до Чеченската република…

На читателската конференция в град Геленджик дойдоха повече от хиляда човека от различни райони на Русия и страните от ОНД. Най-много ме порази, че там присъстваше делегация от Чечня. Специално никой никого не беше канил. Чеченците бяха дошли сами. С някои от тях аз говорих след това отделно.

Сега ние говорим за Чечня, но нима в други точки на нашата страна няма престъпност? Има я и то във всичките й проявления. Една от причините пораждащи престъпност е безработицата, ситуацията не позволяваща на излезлия от затвора човек да се устрои в нашето общество. Проектът на Анастасия е способен да реши и този проблем.

Въпрос: Ако в Русия на всеки желаещ се даде по хектар земя, то земята за всички няма да стигне. И няма да стигне точно за новото, сега раждащо се поколение.

Отговор: Понастоящем по-остро стои въпросът за това, че няма кой да обработва земята. Имам предвид не само неплодородните или пустеещи земи, но и орната земя. Що се касае до новото поколение, то за съжаление у нас сега умират повече руснаци отколкото се раждат. По данни на Държавната статистика населението на Русия ежегодно намалява със 750 000 човека, проблемът сега е в това, дали ново поколение изобщо ще се появи.

Първоначално и аз имах илюзорната представа, че семейство или един човек, живеещ да речем в пететажен блок, заема по-малко земя, от човек имащ частна къща с участък земя към нея. Оказа се, че съвсем не е така. Всеки човек, на който и етаж да живее, ежедневно употребява храна, всичко това, което расте по земята. За да му се достави всичко това растящо се използват пътища, коли, складове и магазини, и всички те се разполагат също на земя. Следователно, на всеки човек неговият участък земя му служи ежеминутно. Служи му независимо от това дали човекът го е захвърлил или не мисли за него.

Разбира се, аз не можах да отговоря веднага на поставения въпрос, опирайки се на конкретни цифри, но по-късно намерих тези цифри и сега мога да ги приведа в тази книга.

Земята на Русия: Общата площ на Руската федерация е 1709,8 милиона хектара.За селскостопанско производство могат да се използват само 667,7 милиона хектара. Според състоянието към началото на 1996г. общата площ на селскостопанските имоти е била 222 милиона хектара или 13% от общите земеделски ресурси на страната, в това число и пасбищата-130,2 милиона хектара(7,6%).

Населението на Руската федерация за текущата година е 147 милиона човека. Проблеми с отдаването на хектар земя на всяко желаещо семейство, както показват цифрите не съществува. Освен това, проблемът всъщност е друг — населението на нашата държава катастрофално намалява. И ето какви прогнози изнасят аналитиците за бъдещето: обобщени характеристики за населението на Русия през 2000–2045 г.(прогнозата е направена въз основа на съществуващите тенденции) — количество на децата до 15 г ще намалее два пъти, а възрастните хора ще бъдат един път и половина повече. Възпроизводителният потенциал на населението ще бъде практически изчерпан.

И още един проблем — качеството на орните земи на нашата държава.

На големи площи се извършва разрушаване на почвеният слой. Специалистите считат, че тези процеси са придобили регионален и междурегионален мащаб. В състава на селскостопанските имоти на Русия подложените на ерозия и застрашените от ерозия територии са 117 милиона хектара(или 63 %). За последните 50 г. скоростта на ерозионните процеси е нараснала 30 пъти, и особено бързо от началото на деветдесетте години. По оценка на експерти на ООН нашата страна се намира в десетката на световните лидери по темпове на разпространение на ерозията, и към 2002 г. от нея ще бъдат обхванати до 75% от селскостопанските имоти. Могат да се приведат и по-подробни статистически данни за земята на нашата държава, и те са печални. Аз ще ги поместя в края на настоящата книга.

Сега, след като се запознах с приведените по-горе цифри, аз мога уверено да кажа:проектът на Анастасия е способен да спре извършващата се вакханалия с поземлените ресурси на нашата държава. За днешния ден той се явява единствено ефективен и реално изпълним. Той предвижда възстановяване на плодородието на земята за сметка на естествените природни процеси. Той не изисква допълнителни държавни капиталовложения, като при това решава проблемите на екологията, бежанците и безработицата, отменя проблемите, които ние със своето днешно отношение към земята подготвяме за своите деца.

Може и да съществува в природата по-ефективен и реално изпълним проект, но тогава нека някой го публикува. Засега определените структури само изискват много пари за възстановяване на селскостопанската продукция по старите способи. Исканите пари държава ни ги няма. Но най-печалното е, че ако ги намерят с помощта, да кажем, на чуждестранни кредити, ще започнат да тъпчат земята с химически торове, още повече изгаряйки почвата, тъй като достатъчно количество естествени торове у нас няма.

Парите после ще трябва да връщаме с лихвите, положението със земята ще се влоши още повече, я проблемът ще легне на плещите на подрастващото поколение. Аз ще положа всички усилия за да отстоя проекта на Анастасия. Разбира се отшелницата от тайгата не е авторитет за повечето чиновници, а аз не съм аграрен специалист, и на мен ще ми е трудно да доказвам на мъдруващите политици неговата ефективност, но въпреки това ще действам със всички достъпни ми средства.

Ще бъда благодарен и на тези читатели, които разбират хитро скроените държавни механизми, и ще могат на по-професионален език да обяснят на отговорните държавни мъже ефективността на проекта на Анастасия. Може би тази книга ще попадане и в структурите на властта, способни да решат подобни задачи, затова аз още веднъж се обръщам към тях със заявление от името на всички желаещи. Не зная колко са желаещите, но съм убеден че те ще бъдат милиони, и от тяхно име се обръщам с молба.

Да се реши земеделския въпрос на законодателно ниво и безплатно да се отпусне на всяко желаещо семейство от нашата държава по един хектар земя. Да се даде възможност на всяко желаещо семейство да си изгради свое родово имение, да го облагороди и с любов да се грижи за своето късче Родина, тогава и голямата Родина ще бъде красива и щастлива, та нали тя се състои от малки късчета.

Въпрос: в много райони на нашата страна има сложна екологична обстановка. Може да се каже, че към днешния ден тя е катастрофална. Не е ли по-добре първо да се направят усилия за подобряване на екологическата ситуация като цяло, както с това се занимават множество екологически организации, а после вече да се занимаваме с индивидуалните имения?

Отговор: Вие сами казвате, че от екологическата ситуация са загрижени много организации, но тя се влошава. Но означава ли това, че едната загриженост тук не е достатъчна, щом тя се влошава и даже става катастрофална? Хайде да си представим прекрасна градина и дървета, растящи дори само в едно имение. Само едно райско кътче. С размер един хектар. Това разбира се е недостатъчно за глобално изменение на екологията на страната и на планетата. Но тогава хайде да си представим милион такива кътчета и ще видим цялата земя като цъфтяща райска градина. А да започне всеки трябва сам, като устрои своето ъгълче. Може би тогава ще можем да преминем от всеобща загриженост към всеобщи конкретни действия.

Въпрос: Вие смятате, че безработно семейство ще може да стане богато с помощта на един хектар собствена земя. Ако смятате така, то защо тогава бездейства днешното село? В селата хората имат земя, но гладуват.

Отговор: Нека заедно помислим върху този феномен, но предварително добавям към поставения още няколко въпроса.

Защо милиони хора говорят, че 4–5 стотин квадрата земя дадени им като дачен участък, съществено ги подпомагат в материален план, съществено са подобрили рационалното им хранене, а хората в селата, имащи по 15-25-стотици квадратни метра казват: «Ние гладуваме, мизеруваме»?

Защо? Не зависи ли нашето благосъстояние и от нивото на осъзнатост? Мнозинството от селското население счита, че да се живее добре може само в градовете, и младежта напуска селата. Мисля, че виновна за това явление е и доскорошната ни пропаганда. Нека си спомним възторжените статии в пресата през петдесетте, шестдесетте години: кои са героите? Миньори, дървосекачи, шлосери, летци, моряци…

Даже на картините с градски пейзажи художниците рисуваха димящите комини на индустриалните гиганти. Снизходително се споменава и колхозника, но като отрицателен показват човека, занимаващ се повече със земята на своя участък. Даже са правени опити да се построят в селска местност блокове от типа на градските, като с това са лишавали хората от личните им дворове, заставяли са ги да работят само на така наречената обществена земя. Всичко е както в индийският Ауровил — можеш да живееш и работиш на земята, но все едно, земята твоя няма да бъде — именно това води до плачевни резултати.

За всеобщата бедност в съвременното село, както и на мнозинството от населението, се говори непрекъснато и от политиците, и от средствата за масова информация. Говори се толкова много, че се извършва някакво мащабно внушение — селският жител може да бъде само беден. Почти не се дават примери за това, че благосъстоянието в много неща зависи и от теб самия. На някого е изгодно да тълкува ситуацията по следния начин: «Не се надявай на себе си, само аз ще те направя щастлив.» Така говорят лидерите на множество духовни обединения, множество политици, събирайки за себе си електорат. Който иска да бъде беден и посредствен-да им вярва. Аз искам да говоря за това: не как да станем бедни, а как да станем богати. На въпроса можем ли да живеем без грижи, имайки свое парче земя, аз отговарям — може! И пример конкретен ще приведа.

През 1999 г. един мой познат московски предприемач, прочел «Анастасия», ме покани на гости. Заинтригува ме като каза, че ще сложи маса, почти такава, каквато направи Анастасия в тайгата. Когато отидох при него, масата беше още празна.Ние седяхме, разговаряхме, и Андрей-така се наричаше предприемача — поглеждаше часовника си, извинявайки се, че някой още се бавел.

Скоро дойде шофьорът му с две големи кошници. На масата се появиха домати, краставици, хляб и много други неща. Стаята се напълни в привлекателни аромати,а жените за няколко минути наредиха прекрасна маса. Не пепси-кола пихме, а великолепен, ароматен руски квас. Не френски коняк пихме, а домашно вино, овкусено с някакви треви. Доматите и краставиците не бяха така прекрасни както в тайгата, но бяха много по-вкусни от тези, които се продават в супермаркетите и дори на колхозните пазари. «Откъде имаш всичко това?» — недоумяващо питах аз и узнах от него следното:

Веднъж като се връщали в Москва от Резан, шофьорът на Андрей спрял джипа до неголям крайпътен пазар. Купили литров буркан солени краставички и буркан домати. Спрели край малко кафене и решили да обядват. Отворили купените буркани и ги опитали. След обеда Андрей казал на шофьора си да обърне и да кара в обратната на Москва посока, към крайпътния пазар. Той изкупил от възрастната жена, всичко, което имала, и й предложил да я закара до тях с джипа. Жената живеела сама в много стара къщичка с малка оградка. Имота й се намирал в малко селце на петнадесет километра от пътя. Предприемчивият ум на Андрей бързо сработил, и по-нататък станало така…

Андрей купил къща в селото, в края на гората, с два декара земя, на 120 км от Москва в екологично чиста зона. Регистрирал къщата на името на тази жена, сложил пред нея документите и договор, според който той се задължавал да й плаща ежемесечно по 300 щатски долара, а жената на свой ред, трябвало да дава отгледаната в градината продукция на неговото семейство, с изключение на тази, с която сама ще се храни. Жената се наричала Надежда Ивановна, и била на 62 г. И нито много разбирала, нито много вярвала на хартийки. Тогава Андрей я завел в селската община и помолил председателя да й прочете и да й обясни законността на документа. Председателят се запознал с книжата и казал на жената: «А какво губиш Ивановна, твоята развалина никой няма да ти вземе. Ако не ти хареса, винаги можеш да се върнеш.» Надежда Ивановна, в края на краищата се съгласила.

Сега тя вече трета година живее в хубава къща. Андрей наел работници, които направили отопление и автономно котелно, изкопали и оборудвали мазе. Оградили стопанството с ограда, купили всякакъв необходим инвентар, купили коза, кокошки и много други неща необходими за стопанството.

При Надежда Ивановна дошла да живее нейната дъщеря с малката внучка. Андрей, след като прочел това, което казваше Анастасия за отглеждането на зеленчуци, отглежда разсада сам, но семена взема само от Надежда Ивановна. Бащата на Андрей, бивш директор на ресторант, а сега пенсионер,през лятото откарва разсада и с удоволствие помага на жените в стопанството. Надежда Ивановна, заедно с дъщеря си получили жилище и работа. Семейството на Андрей — той, жена му и двете деца — си осигурили за цяло лято пресни, действително екологично чисти зеленчуци, плодове, а през зимата — великолепни туршии, и за цяла година, при необходимост — лечебни треви.

Някой може да реши че приведеният от мен пример е изключение. Нищо подобно! Още преди десет години, докато още бях Президент на Междурегионалната асоциация на предприемачите от Сибир, много предприемачи членуващи в нея се стараеха да организират по подобен начин помощни стопанства, кой за фирмата си, кой само за семейството си. Сега можете да прочетете във вестниците обяви, в които се предлагат подобни услуги. Но има едно «но» — много е трудно да се намери човек, способен да работи, а по-точно умеещ да прави това, което прави Надежда Ивановна. А щом е трудно да се намери, тогава нека си спомним сами как трябва да се отнасяме към земята. Хайде да обменяме опит как да станем богати и щастливи на своята земя, а не как да бъдем бедни.

Въпрос:Владимир Николаевич, аз съм предприемач, на мен също ми е известно, че много състоятелни хора ползват услугите на селски жители, способни грамотно да отглеждат и запазват селскостопанската продукция, която действително превъзхожда по вкусови качества произведената в големите стопанства. Но при масово производство, търсенето ще намалее, и от какво тогава ще съществува семейството, имащо доход само от своя хектар земя, ако отгледаните домати и краставици се окажат ненужни никому?

Отговор: На земята растат не само домати и краставици, но и много друго. Обаче ако дори половината от руските семейства да се сдобие със свои имения, те не ще могат да удовлетворят в близките двадесет-тридесет години търсенето на тяхната продукция, тъй като тя ще е нужна не само на русите, но и на много, особено богатите чужди страни. Работата е там, че селскостопанските производители от повечето страни така са се увлекли от селекциите, химическата обработка на растенията, че направо са унищожили техния първоначален вид, имам предвид не външния им вид, а цялата пълнота на съдържащото се в тях. И ако говорим за краставиците и доматите, то от този пример всеки може да се убеди самостоятелно в следното. Влезте в среден или по-добре в голям супермаркет, те сега не са рядкост в големите градове. На полиците ще видите много красиви вносни домати и краставици. Цената им започва от 30 рубли за килограм. Те са еднакви по големина, красиви, даже понякога заедно със зелено клонче се продават. Но нямат аромат и са безвкусни. Това са мутанти. Това е илюзия, макет, външно напомнящ на това, което трябва да бъде. С такива мутанти се храни днес по-голямата част от света. Това не е мое откритие, от това са обезпокоени хората от много страни на Запада, които ние смятаме за високо развити.

Например в Германия има решение: да се указва на етикетите в магазините, че зеленчуците са произведени с използването на определени добавки, — и тези хора, които са по-състоятелни избягват да ги купуват. Продукцията, отгледана в екологично чисти райони с използване на ограничено количество химически торове, струва на запад значително по-скъпо. Само че съществуващата на запад фермерска система за обезпечаване на селското стопанство не позволява да се отглежда напълно екологично чиста продукция. Западният фермер е принуден да използва и труда на наемни работници, и всевъзможна техника, и химически торове, и химикали, унищожаващи плевелите.

Той се стреми да получи по-голяма печалба. Да предположим, че някой от западните фермери, а такива вече има, поиска да отгледа екологично чиста продукция, че и по начина който казваше Анастасия. Ако си спомняте, тя говореше за това, че не бива да се унищожават всички плевели, тъй като имат своя функция. Но да предположим все пак, че някой фермер поиска поне за семейството си и познатите да отгледа такава продукция. Пред него ще застане трудно решим проблем — семената. Селекцията е свършила своята работа — първоначални видове не са останали на Запад. И в Русия са много малко. Особено след като разрешиха продажби от вносния семенен фонд. Ако се използват семената от собствения участък, зеленчуците постепенно ще се стремят да възстановят своите първоначални свойства, да вземат от земята всичко, необходимо за човека, но за пълното им възстановяване ще са нужни десетилетия. В Русия, благодарение може би тъкмо на бедността и на множеството помощни стопанства, много хора използват своите семена, и в това е тяхното преимущество и скоро то ще се върне стократно и в материалния план.

Ние говорим за семената. За необходимостта да се отглежда селскостопанска продукция в екологично чистите зони, без използване на химически торове — всичко това е правилно, за това се говори в различни страни на света, но само се говори: достатъчни количества вкусна и здрава продукция не достига, и на първо място във високо развитите страни. Но и това не е всичко. Преработката! Консервирането!

При всички усилия на нашия технократски свят, технически високооборудваните комбинати не могат да произведат такива солени домати, краставици, зеле, които да превъзхождат по вкусови качества онези, които правят много руски баби. В какво е тайната? Покрай множеството премъдрости, малцина знаят, че трябва да минат не повече от петнадесет минути от момента на откъсването на домата или краставицата от лехата, където растат, до тяхното консервиране. Колкото по-малък е този период, толкова по-добре. Тогава се съхранява чудесният аромат, ефирите, аурата. Същото е и с подправките.

Огромно значение има водата. Е, какво хубаво бихме могли да получим, като използваме хлорирана мъртва вода? Ние я варим, обработваме бурканите с пара, но има и хора, които вземат изворна вода, добавят в нея, освен другото и червени боровинки и… Искате ли да опитате? Вземете изворна вода, сложете в нея една трета червени боровинки, и ще пиете с удоволствие тази вода, дори след година.

Решително се отличават към по-добро приготвените ръчно от много руснаци консервирани за зимата зеленчуци и плодове. За това, че те превъзхождат по вкусови качества продукцията дори на най-известните в света фирми, всеки от вас може да убеди сам, като сравни едното с другото. Сега нека си представим, че живеещо в своето имение семейство е «затворило» в хиляди литрови буркани домати и краставици. Получила се е първокласна, превъзхождаща по много параметри продукция. Продукция, на която по вкусови качества и екологическа чистота няма равна в света. Продукция, което ще поискат да имат на масата си много хора от различни страни на света, и милиардерът от Америка, и почиващите в курортите на Кипър туристи. И на етикетите върху бурканите ще бъде обозначено: «От имението на Иванов», «От имението на Петров», «От имението на Сидоров».

Разбира се, за предприемача не е интересно да се занимава с продажбата само на хиляда буркана. Но ако в селището има, да кажем, 300 семейства, то те ще приготвят 300 хиляди буркана, а това е вече интересен бизнес дори за крупна фирма. Предполагам, че първоначалната цена на един буркан ще бъде както и сега в супермаркетите, в рамките на един долар, но когато ги опитат, цената ще вдигне, може би десетки пъти.

Пресните краставици и домати аз споменах само за пример. Има още много неща, които могат да се произвеждат в едно имение, например: вино, ликьори, настойки от горски плодове и много друго. «Букетът» всеки ще съставя сам, достигайки все по-голямо съвършенство. И никакви супер скъпи елитни вина няма да могат да се сравняват с него. В света няма такава суровина за виното, което може да се получи в Русия. При това вино може да се приготвя и по древни рецепти, с използване на треви, могат да се правят лечебни, витаминизирани вина.

Анастасия казва, че скоро за най-модерна в света ще се смята руската рубашка с ръчна бродерия. Може да се мисли и в тази посока. И дребни дървени предмети, украсени с ръчна дърворезба ще могат да се изработват в именията през зимата. Изобщо, има една народна мъдрост: «Искаш ли да бъдеш щастлив — бъди!». Главното е да не се програмираме за бедност. А да се настройваме за богатство. Да мислим по-рационално за това, как да станем състоятелни, да не си внушаваме, че не е възможно да станем такива…

Въпрос: Анастасия твърди, че за младоженците е много по-лесно да съхранят любовта в условията на такова имение, каквото описвате вие, отколкото в обикновен апартамент. Кажете, моля ви, говорили ли сте за това с учени-психолози, занимаващи се с проблемите на семейството, а ако е така, какво казват те на тази тема, как може да стане това?

Отговор: С учени за това не съм говорил. По какъв начин ще се запазва любовта не ме интересува. Главното е да се запазва. А че това ще стане, вие сами вероятно можете да се убедите, като запитате себе си. Помислете, къде бихте искали да живеят вашите син или дъщеря: в апартамент, подобен на каменен чувал, или в къща, заобиколена от прекрасна градина?

Помислете, с какво искате да нахраните дъщеря си, сина или внуците си: с консервирани продукти или с пресни и екологично чисти? И в края на краищата бихте ли искали да видите своите деца здрави или живеещи от лекарства. Задайте въпрос на някоя млада жена: при еднакво отношение към двама мъже, за кого би предпочела да се омъжи — за устроилият своя бит, своето бъдещо родово гнездо в панелен апартамент или в къща с прекрасна градина? Мисля че повечето ще изберат втория.

Забележка: Възраждането на всяка страна може да започне само с нейното духовно развитие. Това разбраха и започнаха да говорят за духовността и някои членове на нашето Правителство и Президентът. Анастасия се оценява от повечето читатели като високо духовна личност, живееща по законите на Твореца-Бог. Тя говори за духовни ценности, а вие водите хората към частното, призовавате ги да се занимават с бизнес на своя собствен участък. С това вие отдалечавате хората от духовността.

Отговор: В крайна сметка смятам, че никой и никога не ще може да отклони човечеството от истинските ценности. Добре е, че съвременните управници говорят за духовността. Изказванията на Анастасия отначало не са ми винаги ясни, но впоследствие те винаги преливат в конкретното. Конкретното на мен ми е по-ясно от философските размишления, ето затова и говоря за конкретни неща, смятам ги за много важни и в духовен план. Вероятно в света съществуват не малко разбирания за духовността и за Бога.

След общуването с Анастасия и осмислянето на случилото се, такива се оформиха и в мен. За мен Бог — това е личност. Личност добра, умна, жизнеутвърждаваща. Личност стремяща се към щастливото битие на хората — своите деца, на всички и на всеки човек поотделно. Отец, любящ и вълнуващ се за всекиго. Предоставил на всеки човек пълната свобода на избор. Бог е най-мъдра личност, стремяща се във всеки миг да прави само добро за своите деца. И изгрява всеки ден Неговото слънце, растат трева и цветя. Растат дървета, плуват облаци, ромоли вода, във всеки момент готова да утоли жаждата на всеки човек.

И аз не вярвам, и за нищо на света няма да повярвам, че нашият мъдър Отец може да смята за достижение на духовността само непрекъснатите разговори за нея без конкретни действия.

От момента на падането на така наречената желязна завеса, в нашата страна нахлуха пълчища от всевъзможни уж духовни проповедници, че доморасли се появиха не малко.

И всички се опитват да ни казват какво иска от нас Отецът. Едни говорят как трябва да ядем, други ни учат с какви думи е по-добре да се обръщаме към Бог, трети, например кришнаитите, твърдят, че трябва да скачаме и да произнасяме мантри от сутрин до вечер. А за мен това са просто бълнувания. Убеден съм, че по-голяма болка за Бог не може да се измисли, от тези кълчения, подскоци и вой. Всеки любящ родител се стреми към това, неговият син или дъщеря да продължат бащиното дело, да вземат участие в съвместно с него сътворение. Преките творения на Бог са около нас. И какво може да бъде по-висша проява на любов към Бога, от грижливото отношение към него, от уреждането на собствения живот, собствения бит и бита на децата ни с помощта на тези Божествени творения?

Нито страната като цяло, нито всеки един от нас поотделно не сме станали по-щастливи от всевъзможните кълчения и медитации. Не сме станали по-щастливи затова, че именно те ни отдалечават от истината, от Бога. Отдалечават ни усилено, неуморно, подхвърляйки все нови и нови варианти на кълченията уж за истина. Ученията идват и си отиват. Някои от тях съществуват столетия, после предизвикват само смях, други се появяват за по няколко години и изчезват безследно, като дим. Само боклук, мръсотия и разбити човешки съдби след тях ни се налага да съзерцаваме.

На въпроса: защо сме принудени да слушаме постоянно разни слова за Бога от всевъзможни проповедници, защо не ни говори Бог със свои слова? — Анастасия отговори: «Слова? Толкова много думи със смисъл различен има у земните народи. Толкова много различни езици и наречия. И има един език на Божествените възвания. И той е изтъкан от шумолене на листа, от песните на птици и вълни. Езикът Божи има цвят и аромат. С този език на всеки на молбата Бог дава отговор.»

Бог говори с нас във всеки миг, но дали не от своя духовен мързел ние не го чуваме? Ето сега ще изпея мантра, ще поскачам, и ще се посипе от небето манна небесна, и ще ме ощастливи, и ще ме направи над всички други избраник. Раз — и готово! А тук трябва с години да устройваш своя рай, да чакаш докато порастат дърветата, раждащи плод, да пораснат цветята… Но, като не правим това, ние не само отхвърляме Бог, но и го оскърбяваме. Унижаваме го със своето глаголстване и кълчене.

Може да не се слуша Анастасия и още по-малко мен. Но, в края на краищата, влезте в пролетна градина или гора, и мълчаливо се заслушайте в сърцето си. Сърцата на мнозина непременно ще чуят гласът на Отеца, който по думите на Анастасия на въпроса: «Какво може да направи Той, Бог, когато на земята преобладава енергията на разрушението, когато на себе си в угода тълкувайки Го, хората замислят да подчинят на себе си другите?» — е отговорил: «Ще се издигна със зората на настъпващ ден. И слънчевият лъч творенията всички на земята без изключение погалвайки, ще помогне на дъщерите мои и на синовете да разберат, че всеки може сам с Душата своя, да разговаря с моята Душа.» Той е вярвал и вярва в нас, твърдейки: «Многообразието на причините към улица задънена повеждащи, към никъде, главно препятствие ще има — преграда то ще бъде на всичко, що лъжа донася. Стремеж към осъзнаване на истината има у моите дъщери и синове. Лъжата свои рамки има винаги, но безгранична истината е — и като осъзнатост само тя в Душата на моите синове и дъщери ще съществува.»

И нека всеки да не щади труда си да извади от своята Душа осъзнатостта си на син Божи, а не на роба или малоумния, подскачащ под звънчета биоробот.

Колко още може да се иска от Отеца: дай, поднеси, освободи? Не е ли време самите ние нещо да направим за своя Отец? И какво би могло да бъде приятно Нему, да му донесе радост? Анастасия, отговаряйки на подобен въпрос, каза нещо простичко, с което може да се проверят множеството духовни обединения и направления. Тя каза: «Когато се разтревожи твоята Душа от твърдения излизащи от устни нечии и уж от името на Отца, ти обърни внимание на това, как сам проповедникът живее, след туй си представи какъв светът ще бъде, ако всички почнат като него да живеят?» С помощта на този прост тест могат много неща да се проверят. Аз се опитах да си представя, какво ще стане с човечеството, ако всички хора до един започнат от сутрин до вечер да пеят мантри, както правят кришнаитите, и се получи направо края на света. Сега си представете, че всеки човек на земята отгледа своя градина, тогава разбира се, в цъфтяща райска градина ще се превърне и цялата земя.

Аз съм предприемач, дори и засега да съм бивш, но все пак съм предприемач, и на мен разбира се ми е по-близко конкретното, и може би заради това смятам: за духовен може да бъде смятан човек, способен да предприема действия, угодни на земята, на неговото семейство, на неговите родители, а значи и на Бог. Ако наричащият себе си духовен не може да направи щастлив сам себе си, своята любима, своето семейство, своите деца, то това е лъжедуховност.

Въпрос: Анастасия говори за качествено новото възпитание на децата, за новото училище. Дали то е възможно само в обрисуваното от нея селище или и в големите съвременни градове също? Какво казва за това Щетинин? Още в първата книга са приведени думите на Анастасия за това, че за нея възпитанието на децата е главното и винаги се стреми да говори за възпитанието, но вие постоянно заобикаляте този въпрос, той почти не се разглежда във вашите книги, защо?

Отговор: Михаил Петрович Щетинин е организирал своето училище-интернат в гората. Щом започне изграждането на първото ново селище, състоящо се от родови имения, ще трябва да помолим Михаил Петрович да разработи специална програма за бъдещото училище. И аз ще го моля, ако не сам да преподава в него, то да насочи своите най-добри ученици, да подбере съответните учители измежду днес работещите.

Организирането на подобно училище в днешните градове смятам за невъзможно. Нека сами, без Анастасия си спомним нашите училищни години. В училище говорят едно. На улицата — друго, в семейството — трето. Докато осмислиш къде е истината, докато се опитваш да получиш цялостна представа за света, гледаш — половина живот — отминал. Мисля, че трябва да се постараем да започнем да се учим самите ние да живеем нормално, преди да възпитаваме за това децата си. А устроилите за себе си достойно човешко съществуване ще се грижат за децата заедно с училището, действайки единно, допълвайки се един друг.

Анастасия действително често говори за възпитанието на детето, но това която тя казва, не прилича на някоя разделена по дни,часове и минути система. Често нейните изказвания изобщо не са много ясни. Например тя казва, че възпитанието на детето трябва да започне с възпитание на самия себе си, с устройването на собственото щастливо битие, със собствените опити да се докоснем до мислите на Бог. Един от главните елементи на възпитанието според нея е точно прекрасното родово имение.