Последна любов в Цариград

Петнайсети ключ ДЯВОЛЪТ

Нежит се роди на един мост на река Караш в Банат, когато в досадата си господарят му прекръсти сянката си. Туриха му безброй имена като „Неспоменник“, „Онзи там“, „Камък му в зъбите“, „Брат Божий“, „Нечестивец“. Но той смяташе, че е също като името си, и се страхуваше някой да не хвърли в огъня бележката, която пише. Пишеше най-вече с опашка, никога не садеше тикви сам, а някои обичаха да му плюят в ушите.

Порасна на Букумирското езеро в Черна гора, в камънака. Знаеше да пише, но не и да чете, защото ако прочетеше името си, веднага щеше да загине и от него да остане само шуплива кост. Не обичаше нито да му се виждат черните зъби, затова не се смееше, косеше чудни ботуши, обърнати е токовете напред, и казваше, че препича на себе си и че е по-бърз от ангела, въпреки че беше малко хром. Виждаха го как в прахоляка кара между децата обръч е онази своя опашка. Докато беше малък, се завираше в крачолите на мъжете, а на жените под полите, защото вярваше, че гръмотевиците тъкмо него търсят и най се страхуваше от тях. Обичаше да се оглежда в секира и щом загърмеше, изнасяха от къщи секирата да се огледа в нея, та да не удари гръм къщата.

Казват, че било негово задължение, ако някому дойде ред да вампиряса трети път. Тогава той водел този за трети път роден вампир по хорските сънища и го учел да заеква. Обичал да яха възрастни, да дои чужда стока, да се преоблича като женско същество, запасвал се с опашката си и се представял за годеница на някой младеж от града. Имал свой бръснар и купища братя по света. Всеки от тези негови братя говорел на различен език.

А той си сади къпини, може да изяде шега, да запържва чорба и да съкращава пътища. Ако го сънуват, децата се напикават в леглото. Знае езика на животните, обича музика, жените го мразят и го затварят в бутилка, защото мислят, че носи мъжка глава на женско тяло, но и му продават душата си, защото той знае, че Ева е изгонена от рая много след Адам, а освен това умее да удря с опашка или каквото там има, вадейки го от потурите си. Добър орач е, може да изоре и дъното на реката. Бои се от черно куче, кукуригане на петли и обича да седи на кантара във воденицата. Никога не търси компания, компанията е тази, която го търси, но се и бои от него. Казват:

— Ако тоя ти се хване за скута, отсечи си скута!

А той се бои от нож в речна кания и от глогови трънки. Хвърля конска сянка, навсякъде си е в своето село, но децата му се подиграват, като викат подире му:

— Тви, тви! Иди паси бели кобили!

Веднъж, на млади години, направил вълк от тояги и овчи кожи, но вълкът не прохождал. Тогава той се помолил насън на Бога, защото вярвал в Бога само насън. И Бог му казал:

— Кажи на своя вълк: скочи на баща си, и ще оживее.

Направил това и вълкът за малко да го разкъса.

Рибарите го причестяват така, че не гълтат комката си, ами я плюват в реката с думите:

— Аз на тебе комка, ти на мене риба!

Хората говорят за него, че е клеветник, а той се бои от шипка, шарено кутре и черен пояс. Ако някой му зашлеви шамар, той си подлага и другата буза, но хората знаят, че това не се прави, и не посмяха нито веднъж да го ударят два пъти, да не се родят двама като него. Оставяха го на жените, които го биеха, та да му падне опашката, а когато най-сетне и това се случи, от опашката си той направи такава хубавица, на която нямаше равна между хората. Казва се Петра Алауп и живее в Триест. А той се хвалеше по кръстопътищата:

— Бог направи по свой образ и подобие човека и вижте какъв е грозен, а аз от опашката си направих своята сестра и вижте каква е хубавица.

Взе я за жена в една бурна нощ и тя държа в пазвата си три месеца петльово яйце и не се ми. Тогава от яйцето се излюпи дете с говежди уши, подобно на овца, както яйце прилича на яйцето. Освен това дете Нежит има още едно. То е баща на лъжата. Никога няма да стори зло на онзи, когото мрази, а на роднините и на тези, които обича. Животописът му е в Ниш (Павле Софрич, История на сръбския дявол, „Глас enapxie нишке“).

Беше 1813 година, когато му омръзна ковашкият занаят и той попита жена си Петра Алауп какво да прави, а тя му пошепна уста в уста. Тогава той обу жълти турски цървули, яхна бялата си кобила и се яви в Наполеоновата конница. Разпределиха го в частта на Харалампи Опуйич, който всъщност губеше войната при Лайпциг.