Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 14Едно обявяване на война

Работата се поднови същия ден. Поводът за спор беше премахнат. Полковник Еверест и Матвей Струкс не се помириха напълно, но заедно се заловиха за геодезичната работа.

От лявата страна на този широк проход, образуван от пожара, се издигаше хълм, който ясно се виждаше от пет мили. Върхът му можеше да бъде и точка за визиране и връх на новия триъгълник. Ъгълът, който се образуваше от хълма и последната станция, беше измерен, и на другия ден керванът потегли напред по изгорената гора.

Това беше път, покрит с въглища. Почвата беше още гореща. Тук-таме още пушеха главни и се издигаше топла, съвсем влажна пара. После започнаха да се срещат изгорелите трупове на онези животни, които не бяха успели да се спасят от огнената стихия. Можеше още да се вярва, че пожарът не беше угаснал и че вятърът ще го подеме с нова сила и тогава той щеше да погълне цялата гора.

Ето защо учените бързаха да я минат. Керванът неизбежно ще загине, ако попадне в някой огнен кръг. А тази опасност съществуваше, защото в покрайнините на гората се виждаше още дим.

Мокум подканваше коларите и към пладне лагерът се настани в полите на хълма, който предварително беше отбелязан с помощта на теодолита.

Скалистият масив, с който се свършваше хълма, сякаш беше направен от човешки ръце. Тук сякаш се издигаше ограда от куп камъни, които доста биха зачудили някой археолог, ако попаднеха пред очите му. Конусообразен пясъчник се издигаше над всичко и завършваше този паметник, който някога навярно е бил африкански жертвеник.

Двамата млади астрономи и сър Джон Мърей пожелаха от по-близо да разгледат тази чудна сграда. По върха на хълма те стигнаха до най-горната площадка. Бушменът беше с тях.

Посетителите се намираха на двадесет крачки от сградата, когато изведнъж оттам изскочи някакъв човек, който се беше скрил зад камъните на фундамента. После той с чудна бързина се скри в гъсталака, който огъня беше пощадил.

Бушменът никога не беше виждал този човек, но един поглед беше достатъчен за да го познае.

— Мокололос! — извика той и се спусна след беглеца.

Сър Джон Мърей, който се увличаше от всякакви приключения, го последва. Те заедно претърсиха цялата гора, но не намериха туземеца. Той беше в своята гора, познаваше всички пътечки и затова мъчно можеха да го намерят.

Като научи за приключението с туземеца, полковник Еверест почна подробно да разпитва бушмена. Кой беше този туземец? Какво правеше из тези места? И защо той, бушменът, се е спуснал да го гони?

— Той е моколос, господин полковник — отговори Мокум, — туземец от едно северно племе, което чергарува по притоците на Замбези. Това племе враждува не само с бушмените. Всички мокололоси са страшни плячкаджии, от които се страхуват всички пътешественици в Южна Африка. Във всеки случай ние трябва да употребим всички усилия, за да не ги срещнем.

— Но, бушмено — възрази полковник Еверест, — какво ни интересува тази шайка от крадци? Нима не можем да отблъснем нападението им?

— Сега да — отвърна бушменът, — но тези шайки се срещат повечето на север, а там мъчно могат да бъдат разбити. Ако този моколос е шпионин, в което ни най-малко не се съмнявам, той ще побърза да ни изпрати насреща стотина разбойници. И когато те пристигнат, господин полковник, не отговарям за неприкосновеността на вашите триъгълници.

Полковник Еверест беше много разтревожен от тази среща. Той знаеше, че бушменът нямаше навик да преувеличава опасността и че трябваше да бъдат на щрек.

Намеренията на туземеца бяха подозрителни. Появяването и бързото му бягство напълно доказваха, че са го заварили да подслушва и да гледа. И изглеждаше невъзможно северните племена да не бъдат сега предупредени за близостта на англо-руската комисия. А в такъв случай какво можеше да се направи?

Тази опасност накара да вземат предпазни мерки, но триангулацията решиха да не спират.

На 17 август измерването на третия градус от меридиана се свърши. Вярното определяне на географската ширина напълно изясняваше положението на достигнатата точка. Астрономите измериха тези три градуса с помощта на двадесет и два триъгълника.

Направената върху картата справка показа, че на сто мили на североизток от меридиана се намира селището Колобенг.

След като се посъветваха, астрономите решиха да отседнат за няколко дни в това село, в което навярно можеха да получат новини от Европа. Ето приблизително шест месеца, откак напуснаха брега на оранжевата река и откак бяха съвсем отрязани от цивилизования свят. Колобенг е сборно място за всички мисионери и тук пътешествениците разчитаха да възстановят прекъснатата връзка между тях и Европа. А освен това, там керванът ще си отпочине и ще попълни хранителните си припаси.

Онзи камък, който служеше като точка за визиране при последната работа, беше взет за крайна точка на първата част от геодезичната работа. От него трябваше да се почнат по-нататъшните работи. Географската ширина на мястото беше точно определена.

След като се убеди, че всичко е напълно правилно, полковник Еверест даде знак за тръгване и целият керван се упъти към Колобенг.

Европейците пристигнаха в това село на 22 август, след едно пътуване пълно с тревоги и приключения.

Селото Колобенг се състои от няколко колиби, всред които се издига сградата за мисионерите. На някои карти това село се нарича Литубаруба, а пък по-рано се е наричало Лепололе. Дейвид Ливингстон е живял там много месеци. В 1843 година той е изучавал тука нравите на бедуините, които в тази част на Африка са по-известни под името бактини.

Мисионерите посрещнаха много любезно членовете на научната експедиция. Те оставиха на тяхно разположение всичко най-хубаво в селото. Между другото, в Колобенг още можеше да се види къщата, гдето е живял Дейвид Ливингстон, запазена в същото състояние, в каквото я е намерил историкът Балдуин, т.е. съвсем разрушена, защото бурите при похода си в 1852 година не й отдадоха нужното уважение.

Щом като се понаредиха, астрономите веднага попитаха за новини от Европа. Главният мисионер не можа да задоволи любопитството им, защото шест месеци не беше пристигнал нито един куриер. Но преди няколко дни той чул за разносвача на вестници и телеграми, туземец, който сега е по бреговете на горното течение на Замбези. Според него, този куриер ще дойде в селището най-късно след една седмица. Астрономите решиха да прекарат това време в пълна почивка. Само Николай Паландер проверяваше изчисленията си.

А пък Матвей Струкс избягваше английските си другари и се държеше настрана. Уйлям Еймери и Михаил Цорн прекарваха времето си в разходки из околностите на Колобенг. Приятелството ги свързваше все повече и повече, и никога не можеше да им мине през ума, че то някога ще се скъса, тъй като беше основано върху дълбоката симпатия на ума и сърцето.

На 30 август разносвачът, очакван с такова нетърпение, най-после пристигна. Той беше роден в Килмиан, онзи град, който се намира при едно от устията на Замбези. Един кораб, който беше дошъл там с растителен клей и слонова кост в първите числа на юли, донесе и пощата, която с този туземец изпратиха на мисионерите. По такъв начин тази поща пътуваше около два месеца, защото куриерът трябваше да употреби най-малко четири седмици, за да се изкачи по течението на Замбези.

Този ден стана нещо, което трябва да бъде разказано, защото благодарение на него, научната експедиция се излагаше на различни опасности.

Веднага щом пристигна куриера, главният началник предаде на полковник Еверест европейските вестници. Повечето от тях бяха: Таймс, Дейли Нюз и Журнал де деба. Новините в тях имаха много преголямо значение, отколкото можеше да се очаква.

Членовете на комисията се събраха в главната зала.

След като развърза връзката с вестници, полковник Еверест взе един брой на Дейли Нюз от 13 май 1854 година и се приготви да чете на другарите си. Но едва прочете заглавието на уводната статия, и лицето му се промени, на челото му се показаха бръчки и броят затрепери в ръцете му.

След няколко минути полковник Еверест дойде на себе си и си възвърна обикновеното самообладание.

Сър Джон Мърей стана и се обърна към него:

— Какво прочетохте? — попита той.

— Важни новини, — отговори полковник Еверест, — и много печални. Ей сега ще ви ги съобщя.

Полковник Еверест държеше в ръцете си броя на Дейли Нюз. Другарите му бяха вперили очи в него, без да разбират вълнението му. Те нетърпеливо чакаха, кога най после ще заговори.

Полковникът стана. За най голямо учудване на всички, а особено за Матвей Струкс, той се приближи до руския астроном.

— Преди да съобщя новините, които прочетох в този вестник, бих искал малко да поприказвам с вас.

— Готов съм да ви слушам, — отвърна руският астроном.

Полковникът продължи с важен тон:

— До сега, господин Струкс, чести разногласия и спорове спираха общата ни работа, предприета за обща полза. Обяснявам си всичко това с обстоятелството, че ние двама стояхме начело на тази експедиция, и това положение създаваше постоянно противоречие между нас. Аз мисля, че във всяка работа началникът трябва да бъде един. Нали и вие сте на същото мнение?

Матвей Струкс кимна с глава в знак на съгласие.

— Господин Струкс — продължи полковникът, — по съвсем независещи от нас обстоятелства, това тежко за нас двамата положение скоро ще се свърши. Но най-напред позволете ми да ви кажа, господин Струкс, че към вас храня най-дълбоко уважение, достойно за името ви в научния свят. Освен това приемете уверението ми, че искрено съжалявам за онези недоразумения, които оставаха между нас.

Тези думи полковникът каза с голямо достойнство и дори с отсянка на гордост.

Не се забелязваше и сянка от унижение в тези доброволни, тъй благородно изразени извинения.

Нито Матвей Струкс, нито другарите му разбираха, накъде клонят думите на полковник Еверест. Не можеха дори да се досетят за причината. Може би руският астроном да не се съгласяваше с мненията на полковника и да не желаеше да забрави личната вражда, но той се пресили и отговори:

— Господин полковник, за нашите лични разногласия аз мисля като вас. Не ще търся причините, които са ги предизвикали, но предполагам, че те, не са пречили да изпълняваме общото дело. Аз също ценя вашия ум, вашите способности, и ще направя всичко, за да отстраня личните сметки с вас. Но вие заговорихте за някаква промяна, която ще измени почетното ни положение. Аз не разбирам…

— Скоро ще разберете, господин Струкс — отговори полковник Еверест с глас, в който се долавяше тъга. — Но най-напред позволете ми да стисна ръката ви.

— Моля — отвърна Матвей Струкс, като победи лекото си колебание.

Двамата астрономи си стиснаха един на друг ръцете и не прибавиха нито дума повече.

— Най-после — извика сър Джон Мърей, — най-после станахте приятели!

— Не, сър Джон — отговори полковник Еверест, като пусна ръката на руския астроном, — от тази минута ние сме неприятели! Неприятели, които не трябва да се срещат дори на научна почва.

И като се обърна към другарите си той продължи:

— Господа, обявена е война между Русия и Англия! Ето вестниците, руски, френски, английски, които съобщават това.

Наистина, в това време се беше почнала войната от 1854 година. Англичаните, в съюз с французите и турците, обсаждаха Севастопол. Източният въпрос се решаваше с изстрели по бреговете на Черно море. Последните думи на полковник Еверест паднаха като гръм върху всички. Тази новина направи най-силно впечатление на англичани и руси, у които особено е развито чувството на национално достойнство.

Всички станаха. Простите думи: „война е обявена“ бяха достатъчни, за да променят веднага положението. Доскорошните другари, колеги, учени, сдружени за едно научно дело, станаха неприятели, които вече се измерваха един други с погледи.

Чудно, как действа върху хората враждата между цели народи! Инстинктивно европейците отстъпиха един от други. Николай Паландер, също като другите се подаде на това настроение. Само Уйлям Еймери и Михаил Цорн си размениха по-скоро тъжни погледи, отколкото изпълнени с омраза, и съжаляваха, че не са могли да си стиснат за последен път ръцете, преди полковник Еверест да съобщи тази тъжна новина.

Нито една дума не беше казана. Като се поклониха един на други, русите и англичаните се разотидоха.

Тази нова преграда, това сблъскване между членовете на експедицията, разбира се, ще спре геодезичната работа, но не трябва съвсем да я прекъсне. Всеки, в интересите на отечеството си, се стремеше да продължи почнатата работа. Във всеки случай работата и изчисленията трябваше да се вършат по два различни меридиани.

Подробностите бяха уговорени на съвещанието между Матвей Струкс и полковник Еверест. Съдбата отреди русите да продължат работата по избрания вече меридиан, а пък англичаните да изберат друг на шестдесет или осемдесет мили на запад. Двата меридиани ще бъдат съединени с триъгълници, за да не се нарушава единството на работата.

Всички тези въпроси бяха решени между двамата учени съвсем спокойно и без остроти. Личната им вражда, беше твърде нищожна в сравнение с враждата между народите. Матвей Струкс и полковник Еверест не си размениха нито една рязка дума и бяха изискано учтиви.

Колкото за кервана, решиха да го разделят на две части, като всяка запази своите прибори и своите инструменти. Бушменът, който се беше привързал към англичаните и особено към сър Джон, се присъедини към английския керван. Водача на русите беше един умен и добре запознат с местността човек. Всяка част получи своите инструменти и единият от двойния регистър.

На 31 август членовете на комисията се разделиха. Англичаните тръгнаха по-рано, за да съединят новия меридиан с последната станция. Те напуснаха Колобенг в осем часа сутринта, като поблагодариха на главния началник за гостоприемството.

И ако няколко минути преди заминаването на англичаните някой влезеше в стаята на Михаил Цорн, би видял прегърнати руснака и Уйлям Еймери, които сега бяха станали неприятели по волята на Кралицата и Царя.