Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 23Водопада Замбези

Раните на Николай Паландер не бяха опасни. Бушменът ги излекува лесно. И ученият можеше пак да пътува. Той беше много весел, но полека-лека се успокои и отново се обърна на съсредоточен учен, задълбочен в цифрите си. На него му оставиха само единия регистър, а другият дадоха на Уйлям Еймери да го пази.

Работата се продължи. Триангулацията ставаше бързо. Липсваше само равнина, на която би могло да се измери основа.

На 1 април стигнаха до едно блато, което малко ги задържа. Тук строиха триъгълници с много големи страни, за да се измъкнат по-скоро от атмосферата на вредните изпарения.

Настроението на всички беше великолепно. Дори между началниците царуваше съгласие, на което Михаил Цорн и Уйлям Еймери се радваха много.

— Мили Уйлям, аз мисля, че когато се върнем в Европа, мирът между Англия и Русия ще бъде вече сключен и ние ще можем да бъдем приятели — каза Михаил Цорн.

— Дори съм уверен в това — отговори Уйлям Еймери. — Сегашните войни са къси. След едно-две сражения подписват вече мир, а тази война се продължава вече една година.

— Надявам се, че не бързате да се върнете в Капщад и че ще бъдете тъй любезен да ми дойдете на гости в Киевската обсерватория?

— Аз ще ви изпратя до Европа, ще дойда в Русия, но надявам се, че вие също ще се отбиете в Капщад и ще се порадвате на чудните южни съзвездия. Ако искате, ще изследвам със вас звездата Г от съзвездието Центавър. Без вас не ще почна да работя. Давам ви дума за това!

— Наистина ли, Уйлям?

— Честна дума! Аз ще ви запазя Г, а пък за това ще се възнаградя в Киев с едно от вашите мъгляви петна.

От разговора им можеше да се помисли, че небето им принадлежи, но всъщност тъй си и беше: то наистина принадлежи на онзи, който се занимава с изучаване на тайните му.

— Но най-напред трябва войната да се свърши — каза Михаил Цорн.

— Това сигурно ще стане — отвърна Уйлям Еймери, — защото войните с топове се свършват по-бързо от научните препирни. И навярно Англия и Русия ще се сприятелят по-скоро от полковник Еверест и Матвей Струкс.

— Нима мислите, че те не са се примирили след всичко преживяно?

— Да, тъй мисля, защото това е съперничество между учени, и при това знаменити.

— Ако известността е причина за враждуване, нека останем не знаменити, но приятели — завърши Михаил Цорн.

Единадесет дни след случката с маймуните нашите учени най-после намериха една равнина от няколко мили, удобна за измерване на основата.

На край равнината се намираха няколко колиби, където живееха мирни туземци, които любезно приеха европейците. За пътешествениците това беше голямо облекчение, защото можеха да живеят не под открито небе през време на измерванията, които можеха да продължат около един месец.

Всички се настаниха по колибите, които бяха приспособени за тях, доколкото е възможно, и се заловиха да измерват основата на последния триъгълник. Дължината на тази страна беше изчислена математически и колкото повече схожда това изчисление с резултата, получен от измерването на местността, толкова по-точно е определянето на меридиана.

Подпорките бяха наредени, линийките — поставени, измерването ставаше с най-голяма грижливост, при което се взе под внимание промяната на температурата, на наклоните и на линиите към хоризонта. Нищо не беше изпуснато и сякаш целият им живот се съсредоточи в тази работа.

Тя се продължи от 1 до 15 май и когато се свърши, резултатите бяха изчислени от Николай Паландер и Уйлям Еймери.

При обявяването на тези резултати учените чувстваха, че сърцата им силно бият. Те смятаха за най-голяма награда, ако след проверката излезе, че работата им е изпълнена вярно.

Николай Паландер и Уйлям Еймери обявиха на другарите си следните числа.

Измерената на местността нова основа е равна на 5’075,25 тоаза. Дължината на същата основа, изчислена от първата основа и цялата тригонометрична мрежа, е равна на 5’075,11 тоаза.

Разликата между изчисляването и измерването, беше 0,14 тоаза.

Само четиринадесет стотни от тоаза, по-малко от десет дюйма, а останалите се намираха на шестстотин мили една от друга!

Работата на англо-руската експедиция излезе по-точна от работата между Дюнкерк и Перпинян за измерването на френския меридиан, където разликата между мелунските основи и перпинянската основа беше единадесет дюйма. Макар че всичко се вършеше при най-мъчни условия, това излезе най-съвършената геодезична работа.

Силно „ура“ се разнесе, когато резултатите станаха известни.

Според изчисленията на Николай Паландер, дължината на градуса в тази част на земното кълбо се равняваше на петдесет и седем мили и тридесет и седем тоаза. Сравнено с измерването, получено от Лакайл на нос Добра Надежда в 1752 година, имаше разлика само един тоаз.

За да се определи дължината на метъра, необходимо беше да се дочака края на работата, която трябваше да се извърши в северното полукълбо. Дължината на метъра трябва да се равнява на една десетмилионна част от четвъртината на земния меридиан. Тази четвъртина, при условие, че земята е сплескана при полюсите, се равнява на десет милиона осемстотин петдесет и шест метра. Следователно дължината на метъра е равна на 0,513’070 тоаза или на три фута единадесет линии и 296 хиляди от линията. Доколкото това е вярно, ще се види от следните работи на англо-руската експедиция…

Геодезичната работа се свърши. Астрономите изпълниха задачата си и сега трябваше да стигнат до устието на Замбези.

На 25 май, след много мъчно пътуване, те стигнаха до водопада Виктория.

Този чуден водопад, наречен от туземците „бучащ дим“, напълно оправдава името си. Една миля широка вода пада от височина два пъти по-голяма, отколкото в Ниагара, като се разпада на прах и святка с тройна дъга. Този поток излиза от базалтова пукнатина и страшно бучи.

Под водопада стоеше парната шалупа, която пристигна преди една седмица и чакаше учените. Всички се качиха на нея. На брега останаха Мокум и водачът.

През цялото пътешествие Мокум беше крайно предан на всички и стана приятел на сър Джон Мърей, който го чакаше при себе си в Европа. Но бушменът отказа, защото беше вече получил покана да придружава Дейвид Ливингстон през второто му пътешествие по Замбези и вече беше дал съгласието си.

Той беше щедро награден, но особено остана трогнат от искрената скръб, която се изписа по лицата на европейците, когато се разделиха с него.

Парната шалупа тръгна, стигна до средата на реката и заплува по течението.

Сър Джон Мърей изпрати последен поздрав на приятеля си.

Плуването мина без приключения. Туземците гледаха със страх димящия комин на бягащото чудовище и не се опитваха да го спрат.

На 15 юни, след шестмесечно отсъствие, полковник Еверест и другарите му пристигнаха в Квилмиан, един от главните градове по устието на Замбези.

Първата грижа на европейците беше да питат консула за войната.

Войната още продължаваше и Севастопол здраво се държеше срещу съединените армии.

Тази новина беше много неприятна за европейците, които бяха съединени от научната цел и преживените опасности.

Но трябваше да продължат пътя си.

Решиха да отпътуват с търговския австрийски кораб Навара. На 18 юни, преди да заминат, полковник Еверест събра другарите си и им каза със спокоен глас:

— Господа, почти осемнадесет месеци прекарахме заедно, преживяхме радости и скърби, понесохме много изпитания и изпълнихме една задача, която Европа ще оцени. Всичко това трябва да затвърди приятелството между нас.

Вместо отговор, Матвей Струкс само наведе глава.

— После — продължи полковник Еверест, — за съжаление, войната още не е свършена, обсадата на Севастопол се продължава и докато градът не бъде превзет от англичаните…

— Това не ще стане — възрази Матвей Струкс, — макар Франция…

— Ще видим — сухо каза полковникът, — във всеки случай до края на войната ще бъдем неприятели.

— Същото исках да ви предложа и аз — отговори Матвей Струкс.

Отношенията се изясниха. Членовете на научната експедиция се качиха на Навара.

След няколко дни те бяха вече в Суец, където трябваше да се разделят. Докато се сбогуваха, Уйлям Еймери каза на Михаил Цорн:

— Завинаги приятели, Михаиле, нали?

— Да, мили Уйлям, завинаги, както и сега!