Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 19Да триангулираме или да умрем!

Думите на полковник Еверест бяха посрещнати със силно „ура!“. Пред опасността от страна на моколосите, англичаните и русите трябваше да се съединят за обща отбрана, като забравят народността. Англо-руската комисия никога не беше тъй задружна, като сега. Уйлям Еймери и Михаил Цорн се прегръщаха, останалите си стискаха един другиму ръцете.

Най-напред англичаните угасиха жаждата си.

В руския лагер имаше достатъчно вода. После всички се събраха в изоставената крепост на върха на Скорцев и си разказаха, какво беше станало след раздялата им в Колобенг.

Защо русите отидоха толкова по-наляво от меридиана си? Навярно по същата причина, поради която англичаните се намериха по-надясно. Планината Скорцев беше единствената височина, която се намираше на равно разстояние между двете дъги и която можеше да служи за удобна станция върху брега на Нгами. Затова напълно естествено е, че двете враждебни експедиции се срещнаха на единственото удобно място за наблюдение. Английският и руският меридиани пресичаха Нгами в две точки, много далечни една от друга, затова и трябваше геодезически да се съедини южния бряг със северния.

Матвей Струкс разказа, че триангулацията от Колобенг насам вървяла успешно. Меридианът, който се паднал на русите, минавал по плодородна, вълнообразна местност, което облекчавало създаването на тригонометричната мрежа. Горещината била голяма, но вода имало достатъчно, а конете и воловете имали чудесни пасбища. За да се избавят от хищниците, палели огньове. Туземното население ги посрещало гостоприемно. На 20 февруари русите стигнали планината Скорцев и стояли там тридесет и шест часа. Ненадейно в долината се появили четиристотин моколоси. Бушмените се разбягали и разбойниците спокойно разграбили колите. За щастие, инструментите и парната шалупа били навреме прибрани. Моколосите лесно могли да се изкачат до крепостта от южната страна, ако не били дошли англичаните.

Ето накъсо разказа на Матвей Струкс. А пък полковник Еверест разказа за своите приключения, страдания и мъки, които бяха изтърпяли, като спомена и за бунта на бушмените. Като сравниха двата разказа, всички признаха, че англичаните много повече са изпатили.

Нощта на 21 срещу 22 февруари мина спокойно. Бушменът и моряците караулеха стената на крепостта. Моколосите не подновиха нападението. Но от огньовете им можеше да се заключи, че те още не се готвят да си отиват.

На 22 февруари рано сутринта европейците излязоха от крепостта, за да разгледат долината. Слънчевите лъчи осветяваха цялото пространство до хоризонта. Под планината се намираше лагера: в него още горяха огньове, а на жаравата се печеха парчета месо. Тук имаше петстотин туземци. Виждаше се, че те и не мислеха да си отиват, макар да бяха взели колите, конете, воловете и хранителните припаси. На тях очевидно им се искаше на всяка цена да убият европейците и да вземат оръжието им.

Руските и английските учени разгледаха от планината лагера на туземците и почнаха да се съветват с бушмена, какво да правят. За да решат това, трябваше добре да определят положението на Скорцев.

Астрономите знаеха, че южно от планината чак до Карру се простира степ, която се стеснява на запад и на изток. На запад се виждаха хълмове, заграждащи страната на моколосите, едно от големите селища на които се намира северозападно от Нгами.

На север от Скорцев местността се изменяше.

Тя имаше вода в изобилие и беше покрита с богата растителност. Почти на сто мили течеха водите на Нгами. Оттатък местността представляваше лек наклон с гори, ливади и потоци, които се вливаха в Замбези. Тази великолепна местност приличаше на оазис. Благодарение на естествените канали, почвата беше покрита с разкошна растителност. Басейнът на реката Замбези е също тъй важен за Африка, както Дунав за Европа и Амазонка за Южна Америка.

Пред очите на европейците се разстилаше великолепна картина. Планината Скорцев се издигаше над самото езеро и на север се спускаше съвсем отвесно. Въпреки трудното слизане, пътешествениците все пак успяха да стигнат до езерото, гдето се клатушкаше парната шалупа. Значи нямаше да чувстват нужда от вода, следователно, можеха да се държат, додето имат храна.

Защо на тази планина в пустинята беше построена крепост? За обяснение се обърнаха към Мокум, който разказа следното.

В миналото тук често идвали търговци на слонова кост, която тук добивали, и на черна стока, т.е. негри. Войните и грабежите доставяли много пленници, които били продавани като роби. Търговците, които идвали от запад, обикновено минавали по този бряг. Те спирали керваните си на Скорцев и затова тук издигнали укрепление, за да се запазят от нападението на местните разбойници, защото често се случвало продадените пленници да бъдат вземани обратно от туземците, които след това отново ги продавали. Тъй изникнала тази крепост, която сега е почти развалина. Керваните вече минават по друг път, тук не се спират и затова никой не поправя стените, които се рушат. От предишната крепост оставаше само стена във вид на дъга, изпъкналата страна на която беше обърната на юг, а извитата — на север. По средата на тази стена се намираха много бойници и се издигаше дървена кула. Макар и да беше стара, крепостта все пак представляваше убежище за европейците. Докато имаха хранителни припаси, те можеха да се държат зад стените на тази крепост и, може би, биха сполучили да довършат геодезичната работа.

Полковник Еверест и другарите му имаха достатъчно бойни припаси, защото сандъка с тях се намираше в същата кола, където лежеше и парната шалупа, и не беше паднал в ръцете на грабителите. Хранителни припаси нямаше, туземците ги бяха разграбили, а в крепостта не можеше да се намери храна дори за два дни за осемнадесет души: шест астрономи, десет моряци, бушмена и туземеца-водач. Това стана ясно веднага, след прегледа на наличните запаси.

След като провериха всичко и закусиха, астрономите и бушменът се събраха при редута, а моряците останаха да пазят стените на крепостта. Приказваха за липсата на хранителни припаси и за настъпващия глад, но не можаха да измислят какво да предприемат.

— За какво се безпокоите? — попита Мокум. — Вие смятате, че хранителните припаси ще стигнат за два дни, но кой ви пречи да тръгнете по-рано? Това можем да направим дори днес. Моколосите не плуват по Нгами, а аз се наемам да ви заведа с парната шалупа до насрещния бряг на езерото.

Астрономите се спогледаха, тази мисъл не им беше минавала през ума, защото се смятаха задължени докрай да изиграят в тази експедиция ролята на герои на науката.

Сър Джон Мърей пръв взе думата и отговори на бушмена.

— Но ние още не сме свършили работата си, храбри ми Мокуме.

— Каква работа?

— Измерването на меридиана.

— А мислите ли вие, че моколосите се интересуват много от вашите меридиани?

— Че не се интересуват от него — това е напълно възможно — възрази сър Джон Мърей, — но ние не сме мокололоси и не можем да не завършим почнатото предприятие. Как мислите вие, другари?

— Точно тъй е — отговори полковник Еверест от името на всички, които напълно споделяха мнението му. — Ние не ще оставим измерването на меридиана. Триангулацията ще продължава, докато има един жив от нас, който да може да гледа в окуляра. Дори ако стане нужда да вършим наблюдения с далекоглед в ръка и с пушка в другата, и тогава не бихме отстъпили!

— Да живее Англия! Да живее Русия! — извикаха неуморимите учени, които заради науката не се спираха пред никакви опасности.

Решението беше взето. Работата щеше да продължи, ако езерото не попречи.

Матвей Струкс, който се беше запознал по-добре с местността през двудневното си престояване върху билото на Скорцев, се обърна към другарите си със следните думи:

— Господа, работата ще бъде мъчна, ще иска много усилия, но все пак е възможна. Цялата работа се свежда към геодезичното съединяване на Скорцев с една станция, разположена северно от Нгами. За такава станция избраха на хоризонта един връх, който може да послужи като визирна точка за далекогледите им. Той се издига на северозапад от езерото, следователно страната на триъгълника, която съединява Скорцев със станцията, ще пресече Нгами накриво.

— Ако визирната точка е набелязана, в какво се състои мъчнотията?

— Мъчнотията — отговори Матвей Струкс, — е в разстоянието, на което се намира този връх от нас.

— Колко голямо е това разстояние? — попита полковник Еверест.

— Най-малко сто и двадесет мили.

— Далекогледите ни достатъчно ли са силни за такова разстояние?

— На върха ще трябва да поставим електрически фенер.

— Ще поставим!

— Но трябва да го занесем там.

— Ще го занесем!

— И ще трябва да се защищаваме от мокололосите — прибави бушменът.

— Ще се защищаваме!

— Господа — каза бушменът, — аз съм на заповедите ви и ще направя всичко, което поръчате.

С тези думи се свърши заседанието, което реши съдбата на научната експедиция. Учените, съединени в една обща цел, решиха дори да се пожертват, ако стане нужда, за да я постигнат. Те излязоха от крепостта, за да разгледат местността.

Матвей Струкс показа на другарите си върха, избран за станция. Това беше върха на планината Валкирия, който едва се виждаше. Обаче поставеният на него електрически фенер можеше да се види с далекогледа. Но този фенер трябваше да се занесе там и да се постави на повече от сто мили от Скорцев. Задачата беше много мъчна, но изпълнима. Ъгълът, който образуваше Скорцев с Валкирия от една страна и с предишната станция от друга, трябваше по всяка вероятност да завърши измерването на меридиана, защото тази планина не беше далече от двадесетия паралел.

Ето защо и астрономите толкова усърдно се мъчеха да извършат това последно измерване. Трябваше да се реши, как да се постави на планината електрически фенер — затова трябваше да се минат около сто мили по съвсем неизследвана местност.

Уйлям Еймери и Михаил Цорн се нагърбиха да направят това, а водачът-туземец предложи да ги придружи.

Те почнаха веднага да се стягат за път. Парната шалупа не взеха със себе си, защото можеше да потрябва за останалите, за да могат по-бързо да се отдалечат от крепостта, след като свършат наблюденията. За преминаване през Нгами решиха да употребят лека, издръжлива брястова лодка, каквато туземците построяват за няколко часа. Мокум и водачът слязоха в залива и бързо свършиха тази работа.

Вечерта в осем часа натовариха лодката с инструменти, фенер, пушки и малко хранителни припаси. Уговориха се да се срещнат на южния бряг на Нгами, при един залив, който бе известен на водача и на Мокум. Освен това условиха се, че когато светне на Валкирия, полковник Еверест ще направи същото на Скорцев и с това ще позволи на Уйлям Еймери и на Михаил Цорн да определят положението му.

Младите астрономи се сбогуваха с другарите си, излязоха от крепостта и слязоха в лодката, в която ги чакаха двама моряци — русин и англичанин.

Наоколо беше съвсем тъмно. Въжето бе отвързано и леката лодка под равномерните удари на греблата се плъзна по тъмните води на Нгами.