Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 8Двадесет и четвъртия меридиан

Измерването на основата се продължи тридесет и осем дни — от шести март до тринадесети април. Началниците на експедицията решиха да не губят време и веднага да се заловят с построяването на триъгълниците.

Най-напред трябваше да се определи географската ширина на южната точка от края на меридиана. Същото трябваше да се направи и в северната точка на меридиана. Разликата в географските ширини дава числото на градусите в измерваната дъга.

Още от 14 април пристъпиха към най-точно определяне географската ширина на мястото. Преди това, нощем, когато не се вършеха измервания на основата, Уйлям Еймери и Михаил Цорн определяха височината на много звезди. Определянията бяха толкова точни, че получената между тях разлика беше не повече от две шестдесети от секундата. Причината за това незначително отклонение беше навярно различието в пречупването, произвеждано от изменението на атмосферните пластове.

След проверяването на тези измервания излезе, че ширината на южната начална точка на меридиана можеше да се изчисли много точно.

Тази ширина се равняваше на 27°95’17"89.

Като определяха географската ширина, лесно можаха да изчислят и дължината. След това тази точка беше отбелязана върху една великолепна карта от голям мащаб на южна Африка.

Това беше карта, на която бяха нанесени всички географски открития, направени в тази част на континента и в която бяха отбелязани пътищата на естествениците и пътешествениците Ливингстон, Андерсон, Маджар, Балдуин Ваиан, Чърчил и Лихтенщайн. Именно върху тази карта трябваше да се избере меридиана, за да се измери една дъга от няколко градуса между две точки. Лесно е да се разбере, че възможната при измерването грешка ще бъде толкова по-малка, колкото измерваната дъга ще бъде по-дълга. Дъгата от Дюнкерк до Формантер се равняваше на девет градуса и петдесет и шест минути. При тази англо-руска триангулация трябваше да се избере меридиан крайно внимателно, за да не се срещнат по пътя непристъпни планини, грамадни водни пространства, с една дума, непреодолими пречки, които могат да задържат изследователите.

Но, за щастие, тази част на Южна Африка беше удобна за тези работи: високи планини нямаше, а реките бяха проходими. Тук можеха да се натъкнат на опасности, но не и на естествени прегради.

Тази част на Южна Африка е заета от грамадната пустиня Калахари, която се простира от Оранжевата река до езерото Нгами, от двадесетия до двадесет и деветия паралел. Нашир се простира между Атлантика на запад и двадесет и петия източен меридиан мина Ливингстон в 1849 година и достигна езерото Нгами и водопада Замбези. По-право това не е пустиня, защото в нея се срещат много растения: треви, храсталаци, срещат се големи гори, развъждат се животни, дивеч и страшни зверове. Тук живеят чергарски и отседнали племена. Главното неудобство за изследване на тази местност е липсата на вода през по-голямата част от годината, и то поради сушата. Но сега, когато току-що се беше свършило дъждовното време, може още да се намери вода из притоците.

Всички тези сведения даваше Мокум, който добре познаваше местността, защото и сам много пъти е скитал из нея и е бил водач на научни експедиции.

Полковник Еверест и Матей Струкс признаха, че мястото крайно много подхожда за триангулация.

Следователно оставаше да се избере меридиана, на който трябваше да се намери една дъга от няколко градуса. Изникваше въпросът: можеше ли да се избере меридиана, който минава през единия край на основата — това би позволило да се избегнат спомагателните триъгълници за съединяване на основата със срещуположния край на пустинята Калахари.

Този въпрос беше грижливо проучен и след няколко разисквания приеха, че южния край на основата ще послужи за начална точка на дъгата от меридиана. Тази точка лежи на двадесет и четвъртия меридиан източно от Гринвич. От двадесетия до двадесет и седмия паралел на този меридиан върху картата не се виждаха никакви естествени прегради. Само на север дъгата минава през езерото Нгами, но това не можеше да се сметне за непреодолима преграда: Араго беше правил изследвания при много по-лоши условия.

Сетне измерването на дъга от двадесет и четвъртия меридиан беше удобно и за това, че той минава през Европа и измерването на северната част от същия меридиан може да се извърши в Русия.

Астрономите се заловиха да избират станция, в която трябваше да се намира върха на първия триъгълник.

Първата станция беше определена на дясно от меридиана. Това беше дърво на един хълм. То можеше добре да се вижда и от североизточния, и от югоизточния край на основата. На двата края на основата поставиха по един стълб. Заостреният връх на дървото позволяваше да се насочи към него тръбата на теодолита тъй, че върхът на дървото да минава точно по вертикалната нишка на окуляра.

Астрономите определиха ъгъла, който образуваше дървото с югоизточния край на основата. Този ъгъл беше измерен с прибора на Бард. Двете лещи на този инструмент са нагласени тъй, че оптическите им оси се съвпадат с плоскостта на кръга. Едната леща беше насочена към северозападния край на основата, а другата — към върха на дървото, на североизток: ъгъла между осите на лещите определяше ъгловото разстояние между двете станции. Този великолепен инструмент даваше съвсем точни показания. Колкото за верниерите и нивелите, те бяха крайно съвършени.

Англо-руската експедиция имаше четири такива прибори, два от които служеха за геодезични работи, а двата други — за определяне на зенитното разстояние.

При тази триангулационна работа, освен определянето големината на ъглите, които образуват геодезични триъгълници, трябваше още да се измери меридианната височина на звездите, която определя географската ширина на мястото.

Работата се почна на 15 април през деня. Полковник Еверест, Михаил Цорн и Николай Паландер изчислиха ъгъла, който се образуваше от югоизточния край на основата и дървото, а пък Матвей Струкс, Уйлям Еймери и сър Джон Мърей отидоха на северозападния край и измериха ъгъла, който се образуваше от този край и същото дърво.

През това време лагерът се дигна. Воден от бушмена, керванът тръгна към първата станция.

Времето беше ясно. Обаче в случай на лошо време, беше решено работата да се върши през нощта на фенери или електрически лампи.

Първия ден бяха измерени два ъгъла и резултатите бяха записани в двойния регистър, след като грижливо бяха проверени. Вечерта всички се събраха край дървото, което служеше за връх на триъгълника. Това дърво беше грамаден баобаб, който имаше повече от осемдесет фута в окръжност5. Всички членове на експедицията се настаниха под него. По клоните му скачаха стотици катерици, които бяха много лакоми за плодовете му.

Готвачът приготви на европейците вечеря от антилопи, които бяха убити в околностите. Миризмата на печено, която изпълни въздуха, приятно възбуждаше апетита.

След хубавата вечеря астрономите се оттеглиха. Мокум нареди часовите около лагера, а големите огньове, които горяха цяла нощ, плашеха дивите зверове, привлечени от миризмата на месото.

Но след два часа сън Уйлям Еймери и Михаил Цорн станаха. Работата им още не беше свършена. Те трябваше да определят височината на звездите, за да определят по този начин географската ширина на станцията.

Без да обръщат внимание на умората, двамата се настаниха край инструментите. Като работеха при воя на хиените и рева на лъвовете, те все пак точно определиха изменението на ъглите при преминаването им от първата станция на втората.