Скелет под камбаната

Глава четиринадесетаСЪДИЯТА ДИ РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СТАРА КРЪВНА ВРАЖДА;ТОЙ ЧЕРТАЕ ПЛАН ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА УБИЕЦА

Съдията посвети остатъка от сутринта на доклада си до по-висшите власти, в който излагаше подробно случая с убийството, извършено на Улицата на полумесеца. За престъпника предлагаше най-тежко наказание. Тъй като всички смъртни присъди трябваше да бъдат потвърдени от Трона, щяха да изминат няколко седмици, преди Хуан Сан да бъде екзекутиран.

По време на обедното заседание съдията разгледа някои текущи административни въпроси. После обядва в резиденцията си. Щом се върна в личния си кабинет, накара да повикат при него Хун, Цяо Тай, Тао Ган и Ма Жун. Когато те влязоха и почтително го поздравиха, Ди се обърна към тях с думите:

— Днес ще ви разкажа цялата история на случая „Лян срещу Лин“. Кажете да донесат пресен чай и се настанете удобно. Историята е дълга.

Всички седнаха срещу писалището на съдията. Докато сърбаха чая си, Ди разгъна свитъка с документите, дадени му от госпожа Лян. След като ги разпредели, той ги затисна върху писалището и се облегна на стола си.

— Ще чуете — започна той — една дълга история на отвратителни убийства и безмилостно насилие и сами често ще се чудите как великото Небе е могло да позволи такава жестока несправедливост. Самият аз рядко съм чел по-потресаваща история.

Съдията млъкна и започна бавно да глади брадата си. Помощниците му го гледаха с очакване.

След малко Ди се изправи в стола си.

— За да бъда по-ясен — заговори бързо той, — ще разделя обърканата история на две части. Първата засяга началото и развитието на враждата в Кантон, а втората — това, което се е случило в Пуян след пристигането на Лин Фан и госпожа Лян. По-точно казано, аз не съм в състояние да ви предам с подробности всички факти, отнасящи се до първата част. Делата са били преустановени от местния съд в Кантон, както и от съда в провинцията Гуанду и аз не мога да преразглеждам техните решения. Но въпреки че събитията от тази първа част не ни засягат пряко, не бива да ги пренебрегваме, защото те ще ни дадат възможност по-добре да разберем онова, което е станало тук, в Пуян. И така, ще започна с обобщение на събитията от първата част, без да се спирам на съдебните подробности, имената и другите данни, нямащи пряка връзка с въпроса… Преди около петдесет години в Кантон живеел заможен търговец на име Лян. На същата улица живеел и друг богат търговец, който се казвал Лин. Двамата били най-близки приятели. Отличавали се с честност, трудолюбие и вещина в търговията. Къщите мм се пълнели с богатства и корабите им плавали по моретата чак до Персийския залив. Лян имал син — Лян Хун — и дъщеря, която дал за жена на Лин Фзн, единствения син на приятеля му Лин. Наскоро след това старият господин Лин умрял. На смъртния си одър той тържествено заклел сина си Лин Фан завинаги да поддържа приятелските връзки между двете семейства — Лин и Лян.

В следващите години обаче станало ясно, че докато Лян Хун във всяко отношение се е метнал на баща си, Лин Фан е порочен, жесток човек с алчен характер. След като старият господин Лян се оттеглил от търговията, синът му Хун продължил честно да развива и обогатява фирмата. А Лин Фан се забъркал в разни съмнителни сделки с надеждата да извлече бързи и нечестни печалби. В резултат фирмата на Лян продължила да преуспява, а Лин Фан постепенно загубил по-голямата част от значителното състояние, наследено от баща му. Лян Хун правел каквото може, за да помогне на Лин Фан, като винаги му давал добри съвети, защищавал го пред другите търговци, които го обвинявали, че не изпълнява задълженията си към тях, и дори неведнъж му заемал значителни суми пари. На това благородство обаче Лин Фан отвръщал само с презрение и злоба.

Жената на Лян Хун родила двама сина и една дъщеря, а Лин Фан останал без деца. Завистта превърнала злобата на Лин Фан в дълбока омраза. Той започнал да смята къщата на приятеля си за извор на всички свои несполуки и беди и колкото повече Лян Хун му помагал, толкова по-голяма ставала омразата на Лин Фан към него.

Работите се объркали съвсем, когато веднъж Лин Фан случайно видял жената на Лян Хун и го обзела луда страст по нея. По същото време една рискована сделка на Лин Фан завършила неблагополучно за него и той затънал в дългове. Тъй като знаел, че госпожа Лян е добродетелна съпруга, която за нищо на света няма да измени на мъжа си, той скроил гнусен план, чрез който едновременно да присвои както жената на Лян Хун, така и богатствата му.

Тъмните сделки на Лин Фан го били сближили с подземния свят на Кантон. И така, когато веднъж научил, че Лян Хун се кани да пътува до един съседен град, за да събере голяма сума злато — една част за себе си, но повечето за три големи търговски фирми в Кантон, — той наел бандити, които пресрещнали Лян Хун на връщане извън града, убили го и задигнали златото…

Съдията огледа замислено помощниците си и бързо продължи:

— В деня, когато бил изпълнен този престъпен план, Лин Фан отишъл в къщата на Лян и заявил, че трябва да види господарката по лична и неотложна работа. Когато тя го приела, той й съобщил, че мъжът й е бил нападнат и ограбен по пътя. Казал, че Лян Хун е ранен, но няма опасност за живота му. Слугите му го били настанили временно в един изоставен храм в северното предградие и оттам той изпратил хора да повикат него — Лин Фан, — за да се посъветват тайно. Лян Хун наредил сполетялата го беда да се запази в пълна тайна, докато жена му и баща му продадат част от имуществото си и така успеят да съберат достатъчно пари, за да заплатят откраднато злато, събрано за трите фирми. Защото, ако случката се разчуела, той и трите фирми щели да загубят доверието на клиентите си. Бил пожелал също госпожа Лян незабавно да придружи Лин Фан до храма, та да могат всички заедно да обсъдят положението и да решат какво би могло да се продаде на бърза ръка.

Госпожа Лян повярвала на казаното, защото знаела, че разсъдливият й мъж наистина би постъпил точно така при подобни обстоятелства, и тръгнала с Лин Фан, като напуснала къщата тайно, през задната врата.

Щом стигнали до изоставения храм, Лин Фан заявил открито на госпожа Лян, че разказаната от него история е само отчасти вярна. Казал й, че съпругът й е убит от разбойници, но той, Лин Фан, я обича и ще се грижи за нея. Госпожа Лян изпаднала в дива ярост и искала да избяга, за да разобличи Лин Фан, но той я задържал на сила и същата вечер я обладал против волята й. Рано на другата сутрин госпожа Лян убола пръста си с игла и написала с кръв върху носната си кърпичка писмо до своя свекър. После се обесила с пояса си на една греда под стряхата.

Лин Фан претърсил дрехите й. Намерил кърпичката с прощалното писмо и му хрумнало как да прикрие престъплението си. На кърпичката пишело:

„Тъй като Лин Фан ме примами на това самотно място и ме облада насила, като по този начин опозори къщата ви, вашата слугиня, вече нецеломъдрена вдовица, чувствува, че смъртта е единственото изкупление за престъплението и.“

Лин Фан откъснал десния край на кърпичката, където бил написан първият ред на писмото11, и го изгорил. Остатъка от писмото, започващ с „опозори къщата ви и пр.“, той сложил обратно в ръкава на мъртвата жена. После се върнал в къщата на Лян, където заварил старите му родители да скърбят за смъртта на сина си и за откраднатото злато. Един минувач бил открил тялото на убития и съобщил за престъплението. Като се престорил, че споделя скръбта на старците, Лин Фан запитал за вдовицата. Когато му съобщили, че я няма, след дълго престорено колебание той казал, че смята за свой дълг да ги уведоми, че госпожа Лян има любовник, с когото се среща тайно в един изоставен храм. Подхвърлил, че сигурно и сега биха могли да я намерят на мястото на прелюбодеянието. Старият господин Лян бързо отишъл в храма и открил тялото на снаха си да виси на гредата под стряхата. Като прочел последното й писмо, помислил, че когато е научила за убийството на съпруга си, тя е посегнала на живота си във внезапен пристъп на угризения на съвестта. Старецът не могъл да понесе цялата тази мъка и същата вечер се самоубил, като изпил отрова…

Съдията млъкна за момент и направи знак на Хун да налее чай. Отпи няколко глътки и продължи:

— Оттук нататък старата госпожа Лян, която сега живее в Пуян, става централна фигура в този случай. Майката на Лин Фан била умна и много енергична жена, която винаги вземала дейно участие в живота на семейството. Тъй като познавала добродетелния характер на покойната си снаха, тя се усъмнила, че тук има някакво коварство. Дала всички необходими разпореждания за продажба на имуществата на Лян и за покриване на загубите, претърпени от трите фирми. Едновременно с това изпратила верния си иконом в изоставения храм да проучи нещата. Когато пишела последното си писмо, младата госпожа Лан подложила под кърпичката една възглавница. Кръвта се просмукала до калъфката на възглавницата и останалите върху нея слаби следи се оказали достатъчни, за да се възстанови началото на писмото. Когато икономът съобщил това на старата госпожа, тя разбрала, че Лин Фан не само е изнасилил жената на сина й, но е организирал и убийството му. Как иначе би могъл да съобщи за смъртта на Лян Хун преди тялото му да бъде намерено? Тогава старата госпожа Лян обвинила Лин Фан в това двойно престъпление пред съда в Кантон. По това време обаче той разполагал със значително количество злато, придобито в резултат на подлото му злодеяние. Подкупил един от местните чиновници и си осигурил лъжесвидетели. Дори един покварен младеж се представил за тайния любовник на покойната… И съдът оправдал Лин Фан.

(img:Image29.gif)

РАЗБОЙНИЦИ УБИВАТ ЛЯН ХУН

Ма Жун отвори уста да попита нещо, но съдията вдигна ръка и продължи:

— Приблизително по същото време жената на Лин Фан, сестра на Лян Хун, изчезнала и колкото и да я търсили, не могли да я намерят. Лин Фан се правел на дълбоко покрусен, но всички подозирали, че той тайно я е убил и е укрил тялото й. Лин Фан мразел всички членове на семейството Лян, включително и жена си, която не могла да му роди деца… Това са фактите, отбелязани в първия документ на госпожа Лян. Той е отпреди двадесет години. А сега ще продължа с по-нататъшното развитие на събитията… От семейството Лян останали само старата госпожа, двамата й внука и внучката. Въпреки че след изплащане на дълговете към трите фирми от капитала на семейството останала едва около една десета част, доброто име на къщата се запазило и различните клонове на фирмата продължили да търгуват с успех. Благодарение на умелото ръководство на старата госпожа Лян загубите били възстановени и семейството се замогнало отново. Междувременно Лин Фан, който непрестанно се стремял да увеличава нечестните си печалби, организирал широк канал за контрабандна търговия. Местните власти започнали да подозират с какво се занимава, а той знаел, че ако го обвинят в контрабанда, ще бъде изправен да отговаря не пред тях, а пред Провинциалния съд, където нямал никакво влияние. И тогава замислил друг пъклен план, като си правел сметка с един удар да отклони от себе си вниманието на властите и да разори къщата на семейство Лян. Подкупил началника на пристанището и уредил тайно да поставят няколко сандъка с контрабандна стока между товарите на две джонки, собственост на фирмата Лян. После наел човек, който да „разобличи“ старата госпожа Лян. Уличаващите доказателства били намерени по установения ред и цялото имущество на фирмата Лян и нейните клонове било конфискувано от правителството. Госпожа Лян пак обвинила Лин Фан, но той бил оправдан — първо от местния, а после и от Провинциалния съд. Госпожа Лян разбрала, че Лин Фан няма да миряса, докато не съсипе докрай семейството й. Затова се заселила с внуците си в един чифлик извън града, собственост на неин братовчед. Чифликът бил изграден върху останките на стара крепост. Един от каменните редути на крепостта бил още запазен и стопанинът го използувал за хамбар. Госпожа Лян преценила, че този редут ще се превърне в сигурно убежище, ако Лин Фан наеме бандити да ги нападнат, и го приготвила за такъв случай. Няколко месеца по-късно Лин Фан действително изпратил банда разбойници да разрушат чифлика и да избият обитателите му. Госпожа Лян, тримата й внуци, старият иконом и шестимата верни слуги се барикадирали в каменния редут, в който били складирани храна и вода. Убийците се опитали да разбият входа, но солидната желязна врата издържала на пристъпите им. Тогава те насъбрали сухи дърва п започнали да хвърлят запалени пръчки през решетките на прозорците.

Съдията замълча. Ма Жун стискаше в скута едрите си юмруци. Хун гневно подръпваше тънките си мустачки.

— Хората вътре почти се задушили — продължи съдията — и се принудили да излязат. По-малкият внук, внучката, старият иконом и шестимата слуги били насечени на парчета от бандитите. Но по време на всеобщата суматоха самата госпожа Лян успяла да избяга заедно с по-големия си внук, Лян Къфа. Главатарят на разбойниците докладвал на Лин Фан, че всички са избити, и Лин решил, че сега вече цялото семейство на Лян е унищожено. Убийството на девет души едновременно предизвикало голямо възмущение в Кантон и някои търговци, на които била известна старата вражда между двете семейства, се досещали, че виновникът за това зверско престъпление е отново Лин Фан. Но по това време Лин Фан вече бил един от най-богатите търговци в града и никой не смеел да го обвини. А той се преструвал на дълбоко потресен от случката и даже обещал значително възнаграждение за оня, който съобщи къде се крият разбойниците. Главатарят им тайно се споразумял с Лин Фан да пожертвува четирима от хората си. Издал ги, те били арестувани, признати за виновни и обезглавели с подобаваща за такива случаи тържественост. Госпожа Лян и внукът й Лян Къфа се укрили при един далечен роднина в Кантон и известно време живели там под фалшиви имена, додето тя успяла да събере доказателства срещу Лин Фан. И един ден — това било преди пет години — напуснала убежището си и обвинила Лин Фан в убийството на девет души. Престъплението било толкова нашумяло, че местният съд се колебаел дали да защити Лин Фан от страх да не обърне срещу себе си общественото мнение. В края на краищата Лин Фан отново успял да потуши работата, но това му излязло доста скъпо. Тогава решил, че ще е най-разумно да изчезне за няколко години, още повече, че междувременно бил назначен нов губернатор на провинцията, известен с неподкупността си. Лин Фан оставил работите на фирмата си в ръцете на един доверен иконом, качил на три речни джонки няколко от слугите и наложниците си и тайно напуснал града. Три години били необходими на госпожа Лян, за да разбере къде е отишъл Лин Фан. Веднага щом научила, че се е установил тук в Пуян, тя решила да го последва и да намери начин да си отмъсти. Внукът й Лян Къфа тръгнал с нея. Защото не е ли казано, че синът не трябва да живее под небето заедно с убиеца на баща си? Бабата и внукът пристигнали тук преди две години.

На това място съдията помълча малко, за да изпие чаша чай. После продължи:

— Сега вече стигнахме до втората част на случая. Тя започва с жалбата на госпожа Лян, подадена в този трибунал преди две години. В този документ — каза той, като потупваше свитъка пред себе си — госпожа Лян обвинява Лин Фан, че е похитил внука й Лян Къфа. Тя твърди, че веднага след пристигането им Лян Къфа започнал да се интересува от дейността на Лин Фан в Пуян и й казал, че се е сдобил с доказателства, достатъчни за завеждане на дело срещу него. За нещастие тогава той не споделил с баба си никакви подробности във връзка с разкритията си. В жалбата си госпожа Лян твърди, че Лин Фан е заловил внука й, когато той е правел проучвания около къщата му. Но като доказателство за обвинението си сочи единствено старата вражда между двете семейства и не е в състояние да представи каквато и да е улика, че Лин Фан има нещо общо с изчезването на Лян Къфа. При това положение не можем да виним предшественика ми, съдията Фън, че не е дал ход на делото. Сега ще ви кажа какво смятам да правя по-нататък. По време на дългите часове, прекарани в паланкина, докато пътувах до У И и Цинхуа, доста мислих по този въпрос. Благодарение на някои факти от доклада на Тао Ган си изградих представа за престъпната дейност на Лин Фан тук, в Пуян. Най-напред си зададох въпроса: „Защо Лин Фан е избрал за укритие малката околия на Пуян?“ Такъв богат и влиятелен човек по-скоро би предпочел някой голям град или даже столицата, където би могъл да живее незабелязано, без да се лишава от удобства и удоволствия. Като имах предвид участието му в контрабандната търговия и крайно алчния му характер, стигнах до заключението, че е дошъл тук, защото разположението на този град е изключително благоприятно за контрабанда на сол.

Лицето на Тао Ган бе озарено от внезапно прозрение. Той замислено поклати глава, а съдията продължи:

— От времето на славната ни династия Хан търговията със сол е била монопол на правителството на императора. Пуян е разположен на брега на канала, недалеч от солниците. Затова мисля, че Лин Фан се е заселил в Пуян, за да увеличи още повече богатството си чрез контрабанда на сол. Това, че е предпочел затънтено, но даващо възможност за печалби място, вместо столицата, която предлага удобен, но скъп живот, е в пълно съответствие с неговия алчен, подъл характер. Тао Ган потвърди подозренията ми. Лин Фан е избрал онази стара къща в пустата махала недалеч от шлюза, защото разположението й е удобно за пренасянето на солта. Купуването на парцела земя извън градската стена е също част от неговия план. За да се стигне от къщата му до чифлика е необходимо доста време, защото трябва да се направи завой и да се мине през северната градска порта. Но ако погледнете картата на града, ще забележите, че пътят по вода е съвсем кратък. Вярно, тежката решетка на шлюза не позволява на лодките да преминават през него, но неголеми чували могат лесно да се прехвърлят през нея от една лодка в друга. Каналът дава възможност на Лин Фан да пренася с джонки солта, където си поиска. За беда сега той е прекратил контрабандната си дейност и се готви да се върне в родния си град. Съмнявам се, че ще можем да се сдобием с улики против него. Сигурно е заличил всички следи от незаконната си търговия. Тук се намеси Хун:

— Очевидно е. Ваша Милост, че Лян Къфа го е уличил в контрабанда и е имал намерение да използува това срещу него. Не бихме ли могли да организираме още едно щателно издирване на младежа? Може би Лин Фан го държи някъде затворен?

Съдията поклати глава..

— Страхувам се — бавно каза той, — че Лян Къфа вече не е между живите. Лин Фан не знае що е милост, както се е уверил Тао Ган. Оня ден Лин Фан е помислил, че Тао Ган е човек на госпожа Лян, и само по една щастлива случайност той не е бил убит на място. Не, страх ме е, че Лин Фан е убил Лян Къфа.

— В такъв случай надеждата да опипаме Лин Фан е нищожна — каза Хун. — Ще бъде практически невъзможно да се открият доказателства за едно убийство, след като са изминали две години.

— Това — отговори съдията — за нещастие е вярно. Ето защо реших да постъпим по следния начин. Докато Лин Фан е мислел, че госпожа Лян е единственият му враг, той е знаел точно какви мерки да вземе срещу нейните планове и не е направил нито една грешка. Но аз ще му дам да разбере, че отсега нататък ще трябва да се съобразява и с мене. Възнамерявам да го подплаша. Ще го притисна до такава степен, че да прибегне до някоя отчаяна стъпка, която да го направи уязвим. Сега слушайте внимателно указанията ми, Най-напред днес следобед инспекторът ще отнесе визитната ми картичка на господин Лин и ще му предаде, че утре ще го посетя съвсем неофициално. Ще използувам случая да му подметна, че го подозирам в някакво престъпление, и ще му кажа ясно, че не може да напуска града. После Тао Ган ще раз-учи кой е собственикът на парцела в съседство с къщата на Лин и ще го уведоми, че по нареждане на трибунала развалините трябва да се разчистят, защото служат за убежище на скитници. Половината от разноските ще се поемат от градската управа. Ще наемеш работници, Тао Ган, които да започнат работа утре сутринта. Ти ще ги надзираваш с помощта на двама стражници. На трето място, след посещението си в къщата на Лин, Хун ще отиде право в щаба на гарнизона и ще връчи на коменданта писмените ми нареждания военните постове при четирите градски порти под един или друг предлог да задържат и разпитват всеки кантонец, който влиза в града или излиза от него. И най-после — и я колко войници ще стоят на денонощна стража при шлюза.

Като потриваше доволно ръце, съдията заключи:

— Това ще накара Лин Фан доста да се замисли. Имате ли други предложения? Цяо Тай каза усмихнато:

— Бихме могли да проучим и този негов чифлик! Какво ще кажете, ако ида утре до държавното парче земя извън града, точно срещу чифлика на Лин Фан? Бих могъл да опъна там една военна палатка я ден-два да довя риба в канала. Ще мога да наблюдавам отблизо и шлюза, и чифлика. Ще го направя така, че ония от чифлика непременно да ме забележат. Несъмнено, те ще докладват на Лин Фан, че ги следя, и това ще засили тревогата му.

— Чудесно! — възкликна съдията. После се обърна към Тао Ган, който замислено подръпваше дългите косми на бузата си, и продължи: — Ти нямаш ли някакво предложение, Тао Гаи?

— Лин Фан е опасен човек — отбеляза Тао Ган. — Като усети, че е притиснат, може да реши да убие госпожа Лян. Щом обвинителят му е мъртъв, делото срещу него ще пропадне. Предлагам да я вземем под наша закрила. Когато ходих в нейната къща, забелязах, че магазинът за коприна насреща е пуст. Ваша Милост може би ще се съгласи да остави там на пост Ма Жун я един или двама стражници, които да следят да не се случи нещо лошо на старицата.

Съдията размисля върху това и каза:

— Откакто е в Пуян, Лин Фан не е правил опит да навреди на госпожа Лян. Но ще бъде по-добре да не рискуваме. Ма Жун, иди там още днес! — После добави: — Като крайна мярка ще разпратя писма до всички военни стражеви постове по канала на север и на юг от града с нареждане да спират и претърсват за контрабанда всяка джонка със знака на фирмата Лин. Хун се усмихна и каза:

— Е, след няколко дни, както казва поговорката, Лин Фан ще се почувствува като „мравка насред горещ тиган“.

Съдията кимна с глава.

— Когато Лин Фан — рече той — научи за всички тези мерки, ще се почувствува като в капан. Тук той е далеч от Кантон, където е влиятелен, а пък и вече е отпратил повечето от хората си. На всичко отгоре не знае, че нямам никакви улики срещу него. Ще почне да се пита дали госпожа Лян не ми е казала нещо, за което той не знае, дали не съм открил доказателства за контрабандата му, или пък съм получил допълнителни сведения срещу него от колегите си в Кантон. Надявам се тези съмнения да го разтревожат до такава степен, че да предприеме някоя прибързана стъпка и да ни даде възможност да го опипаме. Признавам, че вероятността да успеем е малка. Но друга възможност нямаме!