Скелет под камбаната

Глава шестнадесетаЗАМОЖЕН ТЪРГОВЕЦ ПИЕ ЧАЙ В ПРИЕМНАТА ЗАЛА;СЪДИЯТА ДИ ИЗЛИЗА ПРЕОБЛЕЧЕН КАТО ГАДАТЕЛ

Следващите два дни не донесоха нищо ново по делото „Лян срещу Лин“. Помощниците редовно се явяваха на доклад пред съдията, но Лин Фан не предприемаше каквото и да било действие. Като че ли бе посветил цялото време на библиотеката си.

Тао Ган бе наредил на работниците, които разчистваха развалините, да оставят непокътната старата стена на втория двор. Те бяха измайсторили стъпала, по която човек лесно можеше да се изкачи върху нея, и бяха подравнили горния й край. Сега вече Тао Ган имаше удобен наблюдателен пост и седеше там на припек, разглеждаше имота на Лин Фан и се пулеше на иконома, щом оня се покажеше на двора.

Цяо Тай съобщи, че в чифлика на Лин живеят трима мъже, които се грижат за зеленчуците и работят на голямата джонка, все още закотвена на пристана. Той беше хванал в канала два хубави шарана и ги бе изпратил в кухнята на съдията.

Ма Жун бе открил доста широка мансарда над магазина за коприна срещу къщата на госпожа Лян и там се забавляваше, като даваше уроци по ръкопашен бой и борба на един обещаващ млад стражник. Той съобщи, че госпожа Лян изобщо не е излизала. Видял само веднъж старата вещица да напуска къщата, за да купи зеленчуци. Никакви съмнителни личности не били забелязани наоколо.

На третия ден военната стража на южната градска порта задържа един кантончанин, заподозрян в участие в някакъв обир, извършен в южното предградие. У него бе намерено обемисто писмо, адресирано до Ли Фан. Съдията прочете писмото внимателно, но не откри нищо подозрително. То представляваше подробен отчет, изпратен от представител на фирмата Лин в друг град, относно приключването на една търговска сделка. Ди остана удивен от огромните суми, за които ставаше въпрос в писмото. Само от. тази сделка можеха да се спечелят няколко хиляди сребърника.

Направиха копие от писмото п освободиха пратеника. Същия следобед Тао Ган докладва, че той се е явил в къщата на Лин.

На четвъртия ден вечерта Цяо Тай спипа иконома на Лян Фан на брега на канала. Изглежда, беше дошъл с плуване по течението на реката и сигурно се бе гмурнал под решетката на шлюза, без да бъде забелязан от военните постове. Цяо Тай постъпи като странствуващ разбойник. Свали в несвяст иконома и намери у него писмо, адресирано до висок сановник в столицата. В писмото се намекваше, че съдията на Пуян трябва незабавно да бъде преместен в друга околия. Беше приложена и записка, въз основа на която да бъдат изплатени петстотин златни кюлчета.

На следващата сутрин един слуга от къщата на Лин предаде на съдията писмо, в което Лин Фан съобщаваше, че икономът му е бил нападнат и ограбен от странствуващ разбойник. Съдията нареди да разлепят обява, в която се предлага награда от петдесет сребърника за оня, който даде сведения за подлото нападение. Откраднатото писмо приложи към архива си, за да го използува по-късно.

Това бяха първите добри новини, но изглеждаше, че ще бъдат и последни. Измина цяла седмица, без да се случи нищо интересно.

Хун забеляза, че съдията започва да се безпокои. Ток напълно бе изгубил обичайната си невъзмутимост и често изпадаше в раздразнително настроение. Започна да проявява необикновен интерес към военните въпроси и с часове изучаваше копията от докладите на другите съдии в провинцията. Водеше си подробни бележки за въоръжения бунт в югозападната част на провинцията, където фанатизираните привърженици на една нова религиозна секта се бяха присъединили към банда разбойници. Тъй като нямаше никаква вероятност безредиците да засегнат Пуян, Хун не можеше да си обясни защо съдията толкова се интересува от тези неща.

Ди стигна дотам, че завърза приятелство с коменданта на военния гарнизон в града, който беше доста невзрачен човек, ако не се смятаха военните му способности. Съдията водеше с него дълги разговори за разпределението на военните сили в провинцията. Но не удостояваше Хун с никакви обяснения. Инспекторът се чувствуваше обиден, че Ди не му се доверява, а освен това страдаше, защото усещаше, че работите в семейството на съдията не вървят добре. Понякога Ди прекарваше нощта в покоят на Втората или Третата си жена, но в повечето случаи нощуваше на кушетката в личния си кабинет. Един-два пъти направи сутрешни посещения в четвъртия двор, за да изпие чаша чай с Праскова и Син нефрит. След кратък разговор с тях се връщаше в трибунала.

Две седмици след посещението на съдията у Лин Фан икономът на последния се яви в трибунала с визитната картичка на господаря си и запита дали Лин Фан може да посети съдията следобед. Хун му отвърна, че съдията ще се почувствува много поласкан.

Лин Фан пристигна в покрит паланкин. Ди го посрещна най-сърдечно. Настани го край себе си в голямата приемна зала на трибунала и настоятелно го покани да се угости с плодове и сладкиши.

Докато Лин Фан изричаше обичайните любезности с монотонния си глас, неподвижното му лице остана непроницаемо както винаги. После той попита дали не е открита нишка, която да ги доведе до разбойника, нападнал слугата му.

— Икономът ми — продължи Лин Фан — отиваше до чифлика да предаде едно съобщение. Излязъл от града през северната порта и докато вървял край брега на реката оттатък шлюза, оня главорез го свалил в несвяст, обрал го и го хвърлил във водата. За щастие моят човек успял да доплува до брега, иначе щял да се удави!

— Ах, този мошеник! — възкликна гневно съдията. — Първо напада човека, а после се опитва и да го удави! Ще увелича наградата на сто сребърника!

Лин Фан благодари на съдията с важен вид. Като го гледаше с неподвижните си очи, той попита:

— Дали Ваше Превъзходителство вече е намерил време да разгледа моя случай?

Съдията мрачно поклати глава и отговори:

— Старши писарят работи върху документите всеки ден. Някои неща обаче трябва да се уточнят с госпожа Лян, а както сам знаете, нейният разсъдък се прояснява напълно само от време на време. Но аз вярвам, че скоро всичко ще бъде наред. Вниманието ми непрестанно е насочено към този въпрос.

Лин Фан се поклони дълбоко.

— Тези две неща — продължи той — са просто дреболии. Не бих си позволил да отнемам от ценното ви време, ако не се бях оказал изправен пред едно затруднение, за преодоляването на което може да ми помогне само Ваше Превъзходителство.

— Не се стеснявайте да говорите откровено — каза съдията — и считайте, че съм изцяло на вашите услуги.

Лин Фан се усмихна с мрачната си усмивка. Поглади брадичката си и каза:

— Ваше Превъзходителство е в постоянна връзка с най-високопоставените сановници в страната и естествено е напълно запознат с вътрешните и външните работи на империята. Сигурно никога не сте се замисляли колко неосведомени по тези въпроси сме ние, търговците. А понякога известни сведения биха ни спестили хиляди сребърници. Наскоро чух от представителя си в град Кантон, че една конкурентна фирма си е осигурила услугите на висш чиновник, който е благоволил да действува като техен почетен съветник. Струва ми се, че моята малка фирма трябва да последва този пример. За беда такъв беден търговец като вашия покорен слуга няма никакви връзки сред висшите сановници. Затова бих останал крайно задължен, ако Ваше Превъзходителство ме удостои с честта да ми подскаже някое име.

Съдията се поклони и каза сериозно:

— Чувствувам се безкрайно поласкан, че се интересувате от скромното ми мнение, и в същото време много съжалявам, защото съм само един незначителен съдия на малка околия и не мога да се сетя за нито един приятел или познат с достатъчен опит и познания, за да действува като почетен съветник на такава голяма фирма като търговската къща Лин.

Лин Фан отпи от чая си.

— Разбрах, че конкурентът ми предлага десет процента от дохода си на този почетен съветник — каза той спокойно — като малък знак на благодарност за отделеното внимание. Този процент, разбира се, не е кой знае какво за един висш чиновник, но все пак аз го изчислявам на пет хиляди сребърника месечно, които биха помогнали за поддържането на домакинството.

Съдията поглади брадата си и отбеляза:

— Надявам се, ще разберете колко дълбоко съжалявам, че не мога да ви помогна по този въпрос. Ако не ви ценях толкова високо, бих могъл, разбира се, да ви представя на някого от колегите си. Но по мое мнение и най-добрият от тях не е достатъчно добър за фирмата Лик. Лин Фан се надигна.

(img:Image30.gif)

СЪДИЯТА ДИ РАЗГОВАРЯ С ЛИН ФАН НА ЧАША ЧАЙ

— Надявам се, че Ваше Превъзходителство ще ме извини, задето подех този разговор така направо. Искам само още веднъж да подчертая, че сумата, която споменах напосоки, е само грубо изчислена. Тя би могла да се окаже и двойно по-голяма. Е, може би, ако отново помислите, някое име ще хрумне на Ваше Превъзходителство,

Съдията също се изправи и каза:

— Безкрайно съжалявам, но в ограничения кръг на приятелите си никога не бих могъл да намеря човек с необходимата вещина.

Лин Фан направи още един дълбок поклон и си тръгна. Съдията лично го съпроводи до паланкина му.

Хун забеляза, че след това посещение настроението на съдията се подобри. Ди разказа на инспектора разговора си с Лин Фан и отбеляза:

— Този плъх е в капана и започва да гризе примамката!

Но на следващия ден съдията отново изпадна в мрачно настроение. Даже и ентусиазираните разкази на Тао Ган за това, как е дразнел иконома на Лин Фан, не предизвикаха усмивка на устните му.

Мина още една седмица.

Един ден, след обедното заседание на трибунала, съдията седеше сам в личния си кабинет и с безразличие преглеждаше някакви служебни книжа. Вън в коридора се чу шум от приглушени гласове. Там бяха застанали двама служители и разговаряха. Изведнъж съдията долови думата „бунт“. Скочи от стола си и на пръсти се приближи до прозореца. Чу как единият каза:

— …така че няма опасност бунтът да се разрасне. Но съвсем наскоро чух, че губернаторът на нашата провинция иска като предпазна мярка да събере значителни военни сили близо до Цинхуа, за да успокои населението.

Съдията внимателно долепи ухото си до хартията на прозореца и чу другият да отговаря:

— Това обяснява всичко! Моят приятел, дребен началник във войската, ми каза, че гарнизоните на всички околии в тази област са получили спешни заповеди да заминат за Цинхуа тази вечер. Е, ако това е вярно, пътят им ще мине през този трибунал и…

Съдията не слуша повече. Той бързо отключи желязната каса, в която пазеше поверителните документи, извади голям вързоп и някои книжа.

Когато в кабинета влезе Хун, той бе удивен от промяната, настъпила с господаря му. Безразличието на съдията бе изчезнало безследно и той каза с решителност в гласа:

— Инспекторе, налага се да напусна веднага трибунала, за да направя едно особено важно тайно разследване. Слушай внимателно нарежданията ми! Няма да имам време да ги повтарям и да ти давам обяснения. Ще изпълняваш заповедите ми буква по буква. Утре ще разбереш защо е било необходимо всичко това.

Съдията подаде на Хун четири плика.

— Ето ти четири от визитните ми картички, адресирани до четирима знатни граждани на Пуян — всички с несъмнени достойнства и високо ценени от местното население. Избрах ги след дълго обмисляне, като взех предвид също и разположението на къщите им. Те са: Бао, генерал на Лявото крило, в оставка; Ван, бивш съдия на Провинциалния съд; Лин, водач на гилдията на златарите, и Уън, водач на гилдията на дърводелците. Тази вечер ще ги посетиш от мое име. Кажи им, че утре сутринта, един час преди разсъмване, ще имам нужда от тях като свидетели по едно особено важно дело. Не трябва да споменават за това пред никого. Да бъдат готови в дворовете пред къщите си с паланкини и подходящи свити. После тайно ще извикаш Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган от постовете им. Остави на тяхно място стражници. Кажи на помощниците ми да бъдат в главния двор на трибунала утре сутринта, два часа преди изгрев слънце. Ма Жун и Цяо Тай да бъдат на коне в пълно бойно снаряжение, с мечове и лъкове. Вие четиримата тихо ще вдигнете всички служители на трибунала, включително чиновниците, стражниците и бързоходците. Служебният ми паланкин да бъде готов в главния двор. Служителите да заемат определените им места около него. Стражниците да носят боздуганите, веригите ц бичовете. Всичко това да стане кол м. то е възможно по-тихо. Фенери да не се палят. Ти ще се погрижиш съдийската ми мантия и шапката да бъдат поставени в паланкина. Пазачите на затвора ще охраняват трибунала… Сега трябва да тръгвам. Ще се видим утре сутринта, два часа преди зазоряване.

Преди Хун да успее да каже дума, съдията взе вързопа и напусна кабинета. Той забърза към резиденцията си и отиде право в четвъртия двор. Там завари Праскова и Син нефрит да бродират. Ди поговори оживено с тях около половин час. После разгъна вързопа, който между другото съдържаше един комплект облекло, каквото носят гадателите, заедно с високата черна шапка и обява, на която с големи букви бе написано:

МАЙСТОР ПЪН, ИЗВЕСТЕН В ЦЯЛАТА ИМПЕРИЯ, ПРЕДСКАЗВА ТОЧНО БЪДЕЩЕТО ВЪЗ ОСНОВА НА ТАЙНОТО ПРЕДАНИЕ НА ЖЪЛТИЯ ИМПЕРАТОР

Праскова и Син нефрит помогнаха и а съдията да се преоблече.

След като постави в ръкава си навитата обява, съдията изгледа внимателно момичетата и каза бавно на Праскова!

— Доверявам се напълно на тебе и сестра ти!

Двете момичета се поклониха дълбоко.

Съдията излезе през малката задна врата. Нарочно бе избрал четвъртия двор за настаняването на момичетата, защото, освен че беше малко настрани от останалите постройки, там имаше задна врата, която водеше в градината зад трибунала и през която той можеше да напусне резиденцията незабелязано.

Веднага щом излезе на главната улица, Ди разгъна обявата и се смеси с тълпата. Той прекара остатъка от следобеда в скитане напосоки из крайните улички на града, като изпи безброй чаши чай в малките гостилници и улични странноприемници. Когато някой се приближаваше и го помолваше да му предскаже бъдещето, съдията се извиняваше, че бърза за среща с важен клиент,

Когато се стъмни, Ди си поръча просто ядене в една скромна гостилничка недалеч от северната порта на града. Помисли си, че цялата нощ е пред него. Докато плащаше на слугата, му хрумна, че би могъл да иде да разгледа Храма на отвъдното проникновение. Образното описание на Шън Па, направено от Ма Жун.и историите с духовете бяха възбудили любопитството на съдията, Слугата му каза, че храмът не е далеч.

Като питаше често за пътя, Ди най-сетне намери уличката, която водеше към храма. Той внимателно се прокрадваше в тъмното, воден от една светлина, която виждаше пред себе си.

Веднъж стигнал до двора на храма, съдията видя познатата му от разказите на Ма Жун обстановка. Шън Па седеше на обичайното си място до стената. Събратята му го бяха наобиколили, вторачени в търкалящите се зарове. Те изгледаха подозрително новодошлия, после забелязаха обявата. Шън Па се изплю презрително и навъсено каза:

— Махай се бързо, приятелю, и не се бави! Достатъчно ми е криво да си спомням за миналото, камо ли пък да надзъртам в бъдещето! Забий се в стената като единорог, полети з небето като дракон, но изчезвай на всяка цена! Видът ти ми действува потискащо!

— Не бих ли могъл случайно да намеря тук — попита учтиво съдията — един човек на име Шън Па?

Шън Па скочи на крака с учудваща пъргавина. Двама от хората му застрашително се приближиха към съдията. Шън Па каза грубо:

— Никога не съм чувал за човек с такова име. Защо питаш точно нас, мръснико?

— Е — отвърна кротко съдията, — няма защо да се сърдите! Случайно срещнах един мой колега, който, като разбра, че съм тръгнал насам, ми даде две връзки медни пари. Той ми каза, че един негов приятел от гилдията на просяците му доверил тези пари, за да бъдат предадени на човека, който се казва Шън Па и можел да бъде намерен в двора на този храм. Но тъй като него го няма, мисля, че ще бъде най-добре да забравя цялата случка.

И съдията се обърна да си ходи.

— Ей ти, хитър песоглавецо! — извика ядосано Шън Па. — Знай, че аз съм самият Шън Па. Да не си посмял да задигнеш парите, които по право принадлежат на съветника на просяшката гилдия!

Съдията бързо подаде двете връзки монети и Шън Па ги грабна от ръката му, като незабавно започна да ги брои. Щом намери, че всичко е наред, той каза:

— Братко, извинявай за грубостта ми! Беше много мило от твоя страна да изпълниш тази поръчка. Но нека ти кажа, че напоследък тук се навъртат лукави посетители. Един от тях имаше вид на съвсем почтен разбойник, когото смятах, че измъквам от трудно положение. А сега дочувам, че той не само не бил честен човек, ами и работел в трибунала. Накъде отива империята, щом човек вече не може да има вяра на приятелите си?! А с него беше удоволствие да се играе и на зарове!.. Както и да е, ти ми направи услуга, затова седни и си почини малко. Поне не предвиждаш бъдещето, не вярвам, че от тебе могат да се спечелят пари в игра на зарове.

Съдията клекна и се включи в общия разговор. Той беше изучавал подробно живота на престъпните кръгове и сега, като ся служеше свободно с жаргона на събеседниците си, разказа няколко истории, които се харесаха на всички. После започна една зловеща история за духове.

Шън Па вдигна ръка и го прекъсна, като каза строго:

— Братко, дръж си езика! Нечестивците са наши съседи. Няма да позволя в мое присъствие да се приказва лошо за тях!

Съдията изрази учудването си от тези думи и тогава Шън Па му разказа историята на запустелия храм зад стегата, без да прибави нищо към онова, което Ди вече знаеше. Съдията каза:

— Аз п без това никога няма да кажа нищо лошо за тях. В известен смисъл духовете и таласъмите са ми помощници в занаята. Като ясновидец, често ми се налага да се съветвам с тях ц от това съм припечелил доста пари. Аз от своя страна винаги се старая да им правя малки услуги — например като поставям мекици в затънтените ъгли, където те се навъртат. Те страшно обичат мекици!

Шън Па се плесна с ръка по коляното и възкликна:

— Значи, ето къде снощи са изчезнали мекиците ми! Добре, добре, човек се учи цял живот!

Съдията забеляза, че един от хората на Шън Па се усмихна под мустак, но се престори, че не е видял нищо, и продължи:

— Ще имаш ли нещо против да погледна по-отблизо този храм?

— Щом като знаеш как да се оправяш с духове и таласъми, върви! — каза Шън Па. — Можеш да им кажеш, че аз и приятелите ми сме прилични хора, чиято заслужена нощна почивка не трябва да бъде смущавана от задгробна видения.

Съдията помоли да му дадат една факла и изкачи високата стълба, водеща към предната врата на храма.

Крилата на вратата бяха от тежко дърво, залостени с желязно резе. Ди вдигна факлата и видя, че върху ключалката бе залепена хартиена лента с надпис: „Трибунал на Пуян“, на която бе поставен печатът на предшественика му, съдията Фън, и дата отпреди две години.

Ди обходи площадката и откри една по-малка странична врата, също заключена и залостена. Горната й част обаче беше преградена с решетка. Съдията загаси факлата о стената и като се повдигна на пръсти, надникна в непрогледната тъмнина зад вратата. Постоя така неподвижно, напрягайки слуха си. Някъде далеч навътре в храма като че ли се дочу слаб шум от тътрене на крака, но това можеше да бъде и шум от летящи прилепи. След малко всичко утихна отново. Ди не можеше да реши дали ушите му не го бяха измамили. Зачака търпеливо.

Внезапно се чу леко почукване, което също така внезапно секна. Макар че съдията продължи дълго време да стоп така и да се ослушва, нищо повече не наруши гробната тишина.

Ди поклати глава и реши, че този храм наистина заслужава да бъде проучен по-основно. За шумовете, наподобяващи тътрене на крака, можеше да има и естествено обяснение, но почукването му се стори странно и подозрително. Когато се върна долу на двора, Шън Па го запита:

— Е, доста се позабави. Видя ли нещо?

— Ннщо, за което си струва да се приказва — отговори съдията, — само два сини дявола, които играеха на зарове с току-що отсечени човешки глави!

— Велики боже! — възкликна Шън Па. — Какви създания! Но за нещастие човек не може да си избира съседите!

След това съдията си тръгна и се насочи обратно към главната улица. В една от страничните улички намери малка, но доста чиста странноприемница с надпис „Осемте безсмъртни“. Нае стая за през нощта и каза на слугата, който му донесе кана с горещ чай, че трябва да го събудят много рано сутринта, за да тръгне на път веднага, щом отворят градските порти.

След като изпи две чаши чай, Ди се загърна по-плътио с халата си и легна на паянтовото легло, за да поспи няколко часа.