Скелет под камбаната

Глава тринадесетаСЪДИЯТА ДИ РАЗГАДАВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА УЛИЦАТА НА ПОЛУМЕСЕЦА;КАНДИДАТЪТ ЗА ИЗПИТИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ОПЛАКВА ЗЛАТА СИ СЪДБА

Съдията Ди се върна в Пуян късно следобед на следващия ден. Докато похапваше набързо в личния си кабинет, Хун му разказа накратко за последните събития. После съдията поиска да извикат при него Ма Жун и Тао Ган, за да чуе разказите им.

— Е, юнак, чух, че си намерил нашия човек — каза тон на Ма Жун. — Разкажи ми по-подробно всичко!

Ма Жун разказа приключенията си от последните две нощи и в заключение рече:

— Този Хуан Сан по всичко отговаря на описанието, което Вата Милост ми беше дал. А пък и двете златни игли са съвсем същите като тези от рисунката на месаря.

Съдията кимна със задоволство.

— Ако не съм си направил криво сметката, ще бъдем в състояние да приключим това дело утре. Ти, инспекторе, се погрижи всички лица, свързани с изнасилването и убийството на Улицата на полумесеца, да присъствуват на сутрешното съдебно заседание. А ти, Тао Ган, ни кажи какво си научил за госпожа Лян и господин Лин Фан.

Тао Ган даде подробен отчет за действията си, като не пропусна да разкаже как се бяха опитали да го убият и как Ма Жун го бе спасил тъкмо навреме,

Съдията одобри решението на Тао Ган да прекрати проучването на къщата на Лкн до неговото завръщане. После рече:

— Утре всички ще се съберем тук във връзка с делото „Лян срещу Лин“. Тогава ще ви кажа до какви заключения съм стигнал след проучването на документите я ще ви обясня какви действия предлагам да се предприемат.

След това Ди освободи помощниците си и нареди на старши писаря да му донесе служебната кореспонденция, натрупала се по време на отсъствието му.

Новината за залавянето на престъпника от Улицата на полумесеца се разпространи из Пуян като мълния. Рано на другата сутрин, много преди определения час, пред трибунала се събра огромна тълпа.

Като седна зад масата, съдията Ди взе четката за яркочервен туш и написа кратка бележка до началника на затвора. Стражниците довлякоха Хуан Сан и го накараха да коленичи пред подиума. Той изхока от болка при сгъването на пострадалото си коляно, а началникът на стражниците му кресна:

— Затваряй си устата и слушай негово превъзходителство!

— Как ти е името — запита съдията — и за какво престъпление си арестуван?

— Казвам се… — започна Хуан Сан, но началникът на стражниците го удари с бича си по главата и извика:

— Куче такова, говори почтително, когато се намираш пред съдията!

— Нищожният човек пред вас — каза кисело Хуан Сан — носи фамилията Хуан10, а малкото му име е Сан. Аз съм честен монах, който се прехранва с просия, и съм се оттеглил от светския живот. Снощи бях нападнат от един от вашите хора и довлечен в затвора, без да зная защо.

— Песоглавец такъв! — кресна съдията. — А какво ще кажеш за това, че си убил Чист нефрит?

— Не зная дали се е казвала Чист или Нечист нефрит — рече начумерено Хуан Сан. — Но позволете да ви кажа, че няма да успеете да ме изкарате виновен за смъртта на оная блудница от вертепа на Мама Бао! Тя сама се е обесила и аз не съм бил наблизо по това време. Няколко свидетели могат да го потвърдят.

— Спести ми отвратителните си измислици! — грубо го прекъсна съдията. — Аз ти казвам, че през нощта на шестнадесети си убил по най-гнусен начин Чист нефрит, единствената дъщеря на месаря Сяо Фухан!

— Ваша Милост — отвърна Хуан Сан, — аз не си водя дневник и нямам никаква представа какво съм правил и какво не съм точно на тази дата. А и имената, които споменахте, са ми съвсем непознати.

Съдията се облегна назад и поглади замислено брадата си. Хуан Сан отговаряше точно на представата му за убиеца, а на всичко отгоре и иглите бяха намерени у него. И все пак явно беше, че това, което казва, е истина. Изведнъж една мисъл осени съдията. Той се наведе напред и рече:

— Погледни ме и слушай внимателно — ще ти помогна да си спомниш. В югозападния край на града, зад канала, има една уличка, на която живеят дребни търговци. Нарича се Улицата на полумесеца. На ъгъла между тази улица и една тясна алея има месарница. Дъщерята на месаря е живяла в таванската стаичка над склада зад магазина. Е, не си ли влязъл в стаята на девойката с помощта на ивица плат, висяща от прозореца И не си ли я изнасилил и удушил, след което си офейкал със златните игли за коса?

Съдията забеляза, че в хитрото око на Хуан Сан, което той все още можеше да държи отворено, проблесна лукава искра. Ди вече не се съмняваше — това беше човекът, когото търсеха.

— Признай престъплението си — му кресна съдията — или искаш да приложим изтезания при разбита?

Хуан Сан измърмори нещо, после каза с висок, ясен глас:

— Можеш да ме обвиняваш в каквито си искаш престъпления, кучи чиновнико, но дълго ще има да чакаш, додето се призная виновен за престъпление, което не съм извършил!

— Ударете на тая отрепка петдесет камшика с тежкия бич! — заповяда съдията.

Стражниците разкъсаха халата на Хуан Сан и оголиха мускулестото му тяло. Тежкият бич изсвистя във въздуха и изплющя върху гърба му. Скоро мястото, където попадаха ударите, заприлича на мляно месо и плочите се обагриха с кръв. Но Хуан Сан не викаше — от гърдите му се изтръгваха само сподавени степания. След петдесетия удар той изгуби съзнание и падна по лице на каменния под. Началникът на стражниците го свести, като изгори малко оцет под носа му, и му предложи чаша силен чай, която Хуан Сан презрително отказа.

— Това — забеляза съдията — е само началото. Ако не признаеш, ще те подложа на истински мъчения. Тялото ти е здраво и имаме цял ден на разположение.

— Ако призная — дрезгаво каза Хуан Сан, — ще ми отсечете главата. Ако не призная, ще ме умъртвите чрез мъчения. Предпочитам второто! С готовност ще изтърпя болките заради удоволствието да те вкарам в беля, кучи чиновнико!

При тия думи началникът на стражниците го удари с дръжката на бича през устата. Готвеше се да повтори удара, когато съдията вдигна ръка. Хуан Сан изплю няколко зъба на пода и изруга ужасно.

— Я да погледна по-отблизо това безочливо псе — каза съдията.

Стражниците вдигнаха Хуан Сан на крака и Ди погледна жестокото му отворено око. Другото представляваше буца подута плът — резултат от удара на Ма Жун по време на сбиването им.

Съдията прецени, че Хуан Сан е изпаднал, закоравял престъпник, който по всяка вероятност ще изпълни заканата си и ще предпочете по-скоро да умре по време на мъченията, отколкото да признае вината си. Спомни си какво му бе казал Ма Жун за разговора и схватката си с Хуан Сан миналата нощ и заповяда:

— Сложете пак престъпника на колене!

После взе златните игли, конто лежаха пред него, и ги хвърли през ръба на масата. Те звъннаха на пода, точно пред Хуан Сан, конто изгледа мрачно бляскавото злато.

Съдията нареди да доведат месаря Сяо. Когато той застана на колене до Хуан Сан, Ди му каза:

— Зная, че тези игли са свързани с много нещастия, но не съм чул всичко, което можеш да ми кажеш за тях.

— Ваша Милост — започна месарят, — едно време, когато семейството ми беше все още доста заможно, баба ми купи тези игли от една заложна къща. Оттогава над дома ни надвисна страшно проклятие. Защото, свързани с кой знае какво ужасно престъпление в миналото, тези игли са носители на големи нещастия. Няколко дни след покупката двама разбойници проникнали в стаята на баба ми, убили я и откраднали иглите. Хванаха ги, когато се опитвали да продадат плячката, и ги обезглавиха на площадката за екзекуции. Поне баща ми да беше унищожил тези предвестници на злото! Той обаче беше благочестив човек и остави синовните му чувства да надделеят над благоразумието. На следващата година майка ми легна болна, оплакваше се от необяснимо главоболие и след дълго боледуване умря. Скоро подир това умря и баща мм, загубил и малкото пари, които му бяха останали. Аз исках да продам иглите, но глупавата ми жена настоя да ги запазим за черни дни. И вместо да ги държи заключени на безопасно място, тя позволи на единствената ни дъщеря да ги носи. И вижте сега каква ужасна съдба сполетя горкото момиче!

Хуан Сан слушаше напрегнато историята, разказана на прост, разбираем за него език.

— Проклети да бъдат небето и адът! — избухна той. — И точно аз ли трябваше да открадна тези игли?! Тълпата от зрители зашумя,

— Тишина! — викна съдията.

Тон освободи месаря и се обърна към Хуан Сан със спокоен тон:

— Никой не може да се противопостави на волята на съдбата. Няма значение дали ще признаеш, или не, Хуан Сан. Ръката на Небето се е вдигнала срещу тебе и ти няма да я избегнеш — нито тук, нито на оня свят!

— В края на краищата да става каквото ще! — отговори Хуан Сан. После се обърна към началника на стражниците с думите: — Хайде, дай ми чаша от гнусния си чай, мръснико!

Началникът на стражниците беше крайно възмутен, но като видя повелителния жест на съдията, поднесе на Хуан Сан чаша чай.

Подсъдимият го изпи, плю на пода и каза:

— Не ме интересува вярвате ли ми, или не, но ако има човек, който през целия си живот е бил преследван от зла орис, това съм аз. Такъв здравеняк като мене би трябвало да свърши дните си поне като главатар на голяма разбойническа банда. А какво стана? Аз съм един от най-добрите майстори на ръкопашния бой в империята, учителят ми знаеше всички хватки. Но за беда той имаше красива дъщеря. Аз я харесвах, а тя мене — не. Не търпя жените да ми отказват, затова я изнасилих, глупачката, и после трябваше да бягам, за да спася живота си. След това срещнах на пътя един търговец. Ударих го само веднъж, колкото да го направя по-сговорчив. Разбира се, слаботелесният нещастник взе, че умря на място! И какво намерих в пояса му? Само няколко безполезни разписки. И винаги ставаше така…

Хуан Сан избърса струйката кръв, която се стичаше от ъгъла на устата му, и продължи:

— Преди около седмица се скитах из малките улички на югозападния квартал и се оглеждах за някой закъснял минувач, та да го помоля за милостиня. Изведнъж видях как един младеж се стрелна през улицата и изчезна в тясната алея. Помислих го за крадец и тръгнах след него, за да си разделим плячката. Но когато стигнах до алеята, всичко беше тъмно и тихо, а от младежа нямаше и следа. Няколко дни по-късно — щом вие твърдите, че това е било на шестнадесети, значи е било тогава — се озовах пак в същата махала. Помислих си, че няма да е лошо да надникна в оная алея. Тя беше съвсем пуста, но видях, че от един прозорец на втория етаж виси лента от хубав плат. Помислих, че е пране, което хората са забравили да приберат вечерта. Приближих се, за да го задигна — не исках трудът, който си бях направил, да отиде напразно. Застанах близо до стената и подръпнах леко плата, за да го смъкна. Внезапно прозорецът горе се отвори, чух нежен женски глас и забелязах, че платнената лента бавно се прибира. Веднага разбрах, че жената има среща с таен любовник, и си помислих, че това е добър случай да открадна каквото си харесам — тя нямаше да посмее да вдигне тревога. И така, хванах лентата и се изтеглих до перваза на прозореца. Влязох в стаята, а жената продължи да прибира лентата. Хуан Сан се ухили и продължи:

— Тя се оказа много хубава девойка, което не беше трудно да се забележи, защото беше, така да се каже, съвсем съблечена за срещата. Е, аз не съм мъж, който ще изпусне такъв случай, така че сложих ръка на устата й и прошепнах: „Не вдигай шум! Затвори си очите и си представи, че аз съм този, когото очакваше!“ Но девойката започна да се бори като тигрица и не беше лесно да я надвия. Даже когато си свърших работата, тя не миряса. Хукна към вратата и започна да крещи. Наложи се веднага да я удуша. После прибрах в стаята цялата лента, за да не се изкачи по нея възлюбеният й, и започнах да тършувам за пари. Но с моя лош късмет… Не намерих пукната пара, само тия проклети игли… Хайде сега, дайте да поставя отпечатъка от палеца си под това парче хартия, дето го изфабрикува вашият драскач! Не искам да ми го четете! Името на момичето не ме интересува. Оставете ме да се върна в затвора. Боли ме гърбът.

— Законът повелява — каза хладно съдията — престъпникът да чуе записа на признанията си, преди да постави палеца си под него. — И заповяда на старши писаря да прочете на глас признанията на Хуан Сан, както ги бе записал.

Обвиняемият навъсено се съгласи, че всичко е вярно. Поставиха хартията пред него и той сложи отпечатъка от палеца си върху нея.

Съдията каза с тържествен глас:

— Хуан Сан, обвинявам те в двойно престъпление — изнасилване и убийство. Няма никакви смекчаващи вината обстоятелства — напротив, убийството е било особено жестоко. Мой дълг е да те предупредя, че по-висшите власти сигурно ще ти отредят смъртно наказание в една от и ай-мъчителните му форми.

Ди направи знак на стражниците да отведат обвиняемия обратно в килията му. После заповяда отново да доведат при него месаря Сяо.

— Преди няколко дни ти обещах — му каза той, — че скоро ще изправя на съд убиеца на дъщеря ти. Ти чу признанията му. Проклятието, с което великото Небе е белязало тези златни игли, е наистина ужасно. Горката ти дъщеря е била изнасилена и убита от подъл главорез, който дори не е знаел името й, а и не си е дал труда да го научи. Можеш да оставиш иглите тук. Ще накарам златарят да ги претегли и стойността им ще ти се изплати в сребро. Тъй като този жалък престъпник не притежава нищо, няма да получиш кръвен откуп. Но скоро ще разбереш какво обезщетение ще уредя за претърпяната от тебе загуба.

Месарят започна да изразява горещите си благодарности, но съдията го прекъсна и му каза да отстъпи назад. После заповяда да доведат студента Ван.

Ди огледа внимателно студента и забеляза, че снемането на двойното обвинение в изнасилване и убийство съвсем не беше облекчило скръбта му. Напротив, признанието на Хуан Сан го беше потресло дълбоко и по бузите му се стичаха сълзи.

— Слушай, Ван — каза съдията, — бих могъл да те накажа жестоко, задето си прелъстил дъщерята на месаря Сяо. Но ти вече получи тридесет тояги, а тъй като ти вярвам, че истински си обичал жертвата, приемам, че споменът за случилото се нещастие ще бъде наказание, по-тежко от всяко друго, което този съд може да ти наложи. Все пак за убийството ще бъде отмъстено, а семейството на жертвата трябва да получи обезщетение. Затова нареждам да се ожениш за Чист нефрит посмъртно и тя да се счита за твоя Първа жена. Трибуналът ще ти заеме подходящ сватбен подарък и тържеството ще се състои както подобава. Възпоменателна плочка ще стои на мястото на младоженката по време на церемонията. Като вземеш изпитите, ще върнеш дълга си към трибунала на месечни вноски. Освен това всеки месец ще плащаш на месаря Сяо известна сума пари, определена от мене въз основа на заплатата ти, докато се съберат петстотин сребърника. Когато изплатиш и двата дълга, ще ти бъде разрешено да се ожениш повторно. Но никога на никоя друга жена не ще бъде позволено да заеме мястото на Чист нефрит — до края на живота ти тя ще се счита за твоя Първа жена. Месарят е честен човек, ще помагаш на него и жена му и ще ги почиташ като предан зет. Те от своя страна ще ти простят и ще се грижат за тебе както биха се грижили собствените ти родители, ако бяха още живи. Сега отивай да си учиш уроците!

(img:Image28.gif)

НЕОЧАКВАН ПОСЕТИТЕЛ ИЗНЕНАДВА ЧИСТ НЕФРИТ

Студентът почтително допря глава до пода, без да се мъчи да потисне риданията си. Месарят коленичи край него и още веднъж благодари на съдията за грижите му да бъде възстановена честта на неговото семейство.

Когато студентът и месарят се изправиха, Хун се наведе към ухото на съдията и му прошепна нещо. Ди каза с тънка усмивка:

— Ван, преди да си отидеш, трябва да изясним още една подробност. Твоите показания за начина, по който си прекарал нощта на шестнадесети срещу седемнадесети, са съвсем верни, ако не се вземе предвид една неволна грешка, която си допуснал. Още при първото прочитане на записа ми се стори невъзможно трънливите храсти да са оставили такива дълбоки следи по тялото ти. Когато при слабата светлина на зората си видял купчини тухли и някакъв храсталак, ти съвсем естествено си помислил. че си попаднал сред развалините на някоя стара къща. А в действителност си се намирал на място, където се строи нова къща. Зидарите са оставили наоколо купчини тухли за изграждане на външната стена, а са били започнали и приготовленията за издигането на вътрешните стени по обичайния начин — чрез построяване на мрежа от бамбукови пръчки като основа за мазилката. Ти трябва да си паднал върху острите краища на бамбуковите пръчки, които биха оставили точно такива следи по тялото ти. Ако имаш желание, можеш да потърсиш подобно място в околностите на кръчмата „Петте вкуса“ — не се съмнявам, че ще откриеш къде си прекарал онази съдбоносна нощ. Сега можеш да си вървиш.

После съдията стана и заедно с помощниците си напусна подиума. Тръгна към личния си кабинет, а над събраните в съдебната зала зрители се понесоха възгласи на възхищение.