Скелет под камбаната

Глава двадесет и третаЩАТЕЛНО ПРЕТЪРСВАНЕ НА БИБЛИОТЕКАТА НА ЛИН ФАН;В ЕДНО РЕСТОРАНТЧЕ ЗА РАЦИ Е ОТКРИТА ВАЖНА УЛИКА

Когато Хун и двамата му спътници пристигнаха в къщата на Лин, те се насочиха право към библиотеката във втория двор. Тя беше една приятна стая с големи прозорци, откриващи изглед към подредената с вкус градина. Тао Ган веднага отиде при масивното, покрито с дърворезба писалище от абаносово дърво, разположено край десния прозорец. Той хвърли бегъл поглед на скъпия набор от пособия за писане върху полираната му повърхност. Ма Жун се опита да изтегли средното чекмедже, но то стоеше здраво на мястото си, макар че на него не се виждаше никаква ключалка.

— Почакай малко, братко! — каза Тао Ган. — Аз съм бил в Кантон и зная хитрините на тамошните дърводелци.

Той прокара чувствителните върхове на пръстите си по дърворезбата, украсяваща предната част на чекмеджето. Скоро намери скритата пружинка. Изтегли чекмеджето и видяха, че то е натъпкано с дебели връзки документи. Тао Ган ги струпа на писалището.

— Тая работа е за тебе, инспекторе! — оживено каза той.

Докато Хун се настаняваше в тапицираното кресло зад писалището, Тао Ган помоли Ма Жун Да му помогне да отместят тежкия диван, долепен до стената в дъното. Той разгледа внимателно стената педя по педя. После свалиха книжата от високите лавици и се заеха да ги проучват.

Дълго време единственият шум, който се чуваше, беше шумоленето на хартия и недоволното мърморене на Ма Жун. Най-сетне Хун се облегна в креслото.

— Само обикновени делови писма и нищо друго! — обяви отегчено той. — Ще вземем целия куп в трибунала за допълнително разглеждане, може да се намерят някои писма, съдържащи прикрити намеци относно контрабандата. А вие двамата намерихте ли нещо?

Тао Ган поклати глава:

— Нищо интересно! — каза намусено той. — Хайде да идем в спалнята на мръсника!

Тръгнаха бавно към задния двор я влязоха в стаята с подвижния капак на пода. Там Тао Ган скоро откри една подвижна плоча в стената зад леглото на Лин Фан. Зад нея намериха само затворената врата на една желязна каса с твърде сложна ключалка. Тао Ган поработи върху нея доста време, но най-накрая се отказа.

— Трябва да принудим Лин Фан да ни каже как да я отворим — каза той, като сви рамене. — Хайде да погледнем още веднъж коридора и третия двор на храма. Точно там негодникът е складирал торбите си със сол, възможно е част от съдържанието им да се е пръснало наоколо.

На дневната светлина личеше още по-ясно колко внимателно беше почистено всичко. Рогозките бяха грижливо забърсани, каменните плочи на коридора — пометени с твърда метла. Между тях не бе останала и прашинка, да не говорим за зрънце сол!

Тримата приятели се върнаха посърнали в къщата. Претърсиха другите стаи, но и там не намериха нищо. Стаите бяха празни — мебелите бяха отнесени още при заминаването на жените и слугите на юг.

Наближаваше обяд, тримата бяха уморени и гладни.

— Миналата седмица — каза Тао Ган, — когато бях оставен тук на пост, един от стражниците ми каза, че близо до рибния пазар имало малък ресторант за раци. Там пълнели черупките с кълцано рачешко месо, смесено със свинско и чесън, и после ги запарвали. Това е местен специалитет и казват, че бил много вкусен!

— Караш слюнката ми да потече от устата! — изръмжа Ма Жун. — Бързо натам!

Ресторантът се оказа малка двуетажна сграда, която носеше претенциозното наименование „Павилион на морския жерав“. От стряхата висеше дълга лента червея плат, на която с големи йероглифи бе обявено, че заведението предлага избрани вина от севера и юга. Като дръпнаха завесата на вратата, тримата приятели видяха малка кухня. Във въздуха се носеше апетитната миризма на пържено месо и чесън. Един дебел мъж, гол до кръста, стоеше зад огромен казан. Беше въоръжен с дълъг бамбуков черпак. Отгоре на казана имаше бамбукова решетка, отрупана с пълнени черупки от раци, които се запарваха. Встрани едно момче кълцаше месо на голяма дъска.

Дебелакът се усмихна широко и извика:

— Моля, качете се, ваши превъзходителства! Ще ви обслужим моментално!

Хун поръча три дузини пълнени черупки и три големи кани вино. После приятелите се заизкачваха по разнебитената стълба. Когато стигнаха до средата й, Ма Жун чу силен шум, долитащ отгоре. Обърна се към Хун, който се изкачваше след него и каза:

— Изглежда, там горе се е събрала весела компания! Но намериха стаята празна, с изключение на един едър мъжага, седнал на масата срещу прозореца, с гръб към тях. Наведен над масата, той ожесточено сърбаше съдържанието на рачешките черупки, като вдигаше страхотен шум. Върху широките си рамене бе облякъл жакет от черна дамаска.

Ма Жун направи знак на другите да останат по местата си. После се приближи до масата, постави ръка върху рамото на дебелия и каза грубо:

— Отдавна не сме се срещали, братко!

Мъжът бързо вдигна поглед. Имаше широко, кръгло лице, чиято долна половина изцяло бе покрита от гъста, мазна брада. Той отправи зъл поглед към Ма Жун, след което отново се зае с храната си, тъжно поклащайки голямата си глава. Порови с показалец между празните черупки на масата и рече с въздишка:

— Хора като тебе, братко, карат човека да загуби вяра в себеподобните си. Оня ден се отнесох с тебе като с приятел. После разбрах, че работиш в трибунала. Подозирам, че ти си наредил да изгонят хората ми и мене от удобното ни убежище при храма. Когато се отнесат с тебе човешки, приятелю, трябва да отвърнеш със същото!

— Хайде, хайде! — каза Ма Жун. — Нека не си разваляме приятелството! На този свят всеки има определена участ. Случило се е така, че моята съдба е да обикалям този град в служба на негово превъзходителство съдията.

— Значи мълвата е вярна! — тъжно каза дебелият. — Не, братко, аз изгубих добрите си чувства към тебе. Остави честния гражданин насаме с размишленията му за малките порции, които алчният стопанин на тази мрачна кръчма слага в чиниите…

— Е — каза добродушно Ма Жун, — колкото до малките порции, ако си готов да се занимаеш с още една дузина пълнени раци, за мене и приятелите ми ще бъде удоволствие да похапнеш с нас!

Шън Па бавно обърса пръсти в брадата си. След малко рече:

— Добре, съгласен съм да турим пепел на миналото. За мене ще бъде чест да се запозная с твоите приятеля.

Той стана и Ма Жун церемониално го представи на Хун и Тао Ган. После Ма Жун избра една квадратна маса и настоя Шън Па да седне на почетното място с гръб към стената. Хун и Тао Ган седнаха от двете му страни, а Ма Жун зае мястото отсреща. Той се провикна към кухнята долу за още ядене и вино.

Когато слугата донесе поръчката и се върна долу, а четиримата изпиха по една чаша вино, Ма Жун рече:

— Радвам се да видя, братко, че най-сетне си успял да си намериш хубав жакет. Навярно си платил добре за него, хората не подаряват току-така такива хубави неща! Сигурно си забогатял!

Шън Па явно се притесни. Той измърмори нещо за наближаващата зима, после заби нос в чашата си.

Изведнъж Ма Жун скочи и изби чашата от ръцете му. Блъсна масата към стената и изкрещя:

— Казвай, мошенико! Окъде си взел тази дреха? Шън Па бързо се огледа наляво и надясно. Бе притиснат към стената от ръба на масата, опрян в огромното му шкембе. От едната му страна бе Тао Ган, от другата — Хун. Нямаше надежда да се измъкне. Въздъхна тежко и започна бавно да разкопчава жакета.

— Знаех си аз — заоплаква се той, — че човек не може да си похапне на спокойствие с вас, копоите на трибунала! Ето, вземете тоя нищо и никакъв жакет! Старият човек ще умре от студ през зимата, а вас малко ви е грижа!

Като видя Шън Па толкова хрисим, Ма Жун седна отново и наля чаша вино. Бутна я към дебелия и резд:

— Далеч съм от мисълта да ти създавам неприятности, братко. Но трябва да зная как си се сдобил с тоя черен жакет.

В погледа на Шън Па се четеше недоверие. Той замислено почеса косматите си гърди. Тогава Хун се включи в разговора:

— Ти си светски човек — каза любезно той — и имаш богат и разнообразен опит. Без съмнение си даваш сметка, че за хората в твоето положение е разумно да бъдат в добри отношения със служителите на трибунала. Защо да не бъдеш и ти? Като съветник в гилдията на просяците, братко, ти спадаш, така да се каже, към градската управа. Ами да, аз те смятам за колега!

Шън Па изпразни чашата си, а Тао Ган бързо му я напълни отново. Дебелият каза:

— Когато го притиснат от едната сграна със заплахи, а от другата — с похвали, на беззащитния стар човек не му остава нищо друго, освен да каже самата истина.

Той изпразни чашата си на един дъх, после продължи:

— Снощи идва пазачът на квартала и ни нарежда да се смитаме веднага от двора пред храма. Казва ли ни защо? Не! Но каквито сме си послушни и съзнателни, ние си отиваме. След час или малко повече аз се връщам, защото съм заровил няколко връзки медни пари за черни дни в един ъгъл на двора и не мога да ги оставя там. Познавам двора като дланта на ръката си и нямам нужда от светлина. Точно когато пъхам парите в пояса си виждам, че откъм страничната врата идва някакъв човек. Решавам, че това е долен главорез, защото кой честен гражданин ще скита там посред нощ?

Шън Па погледна в очакване към сътрапезниците си. Никой от тях не му отправи насърчителна забележка, но той продължи покорно:

— Препъвам го, когато той слиза по стълбите. Боже, какъв подъл мошеник! Скача и се нахвърля срещу мене с нож! При самозащита аз го повалям в безсъзнание. И какво, да го съблека гол и да задигна всичко, което има ли? Не! Аз си имам принципи! Така че вземам само тоя жакет с намерение да го занеса на пазача днес следобед, когато отида да му докладвам за нападението. После напускам онова място, като се надявам и вярвам, че по-къс-но зп конните власти ще се занимаят с главореза на свой ред. Ето, това е цялата гола истина!

Хун поклати глава и каза:

— Постъпил си като добър гражданин, братко! Сега няма да отваряме дума за парите, конто ся намерил в жакета, за такива дреболии не се приказва между солидни господа. Но какво ще кажеш за личните принадлежности, конто си намерил в ръкавите?

Шън Па бързо подаде жакета на инспектора.

— Всичко, което намерите вътре, е ваше! — щедро каза той.

Хун претърси двата ръкава. Те бяха съвършено празни. Но като прекара пръстите си по шева, напипа някакъв малък предмет. Пъхна ръка вътре и извади малък квадратен печат от нефрит. Показа го на двамата си приятели и те видяха, че върху печата са гравирани четири йероглифа: „Личен печат на Лин Фан“. Хун го сложи в ръкава си и подаде жакета обратно на Шън Па.

— Задръж го — каза той. — Както ти самият правилно се изрази, човекът, от когото си го взел, е подъл престъпник. Ще трябва да дойдеш с нас в трибунала като свидетел, но те уверявам, че няма от какво да се страхуваш. А сега, давайте да се залавяме за раците, докато не са изстинали!

Нямаше нужда от втора покана. На масата с удивителна бързина израсна купчина от празни рачешки черупки.

Когато се нахраниха, Хун плати сметката. Шън Па изклинчи от собственика десет процента отстъпка. Съдържателите на ресторанта винаги правеха отстъпка в цените за водачите на гилдията на просяците, защото иначе тълпи от просяци с отблъскващ вид се събираха пред заведенията им и прогонваха клиентите.

Като се прибраха в трибунала, отведоха Шън Па направо в личния кабинет на съдията. Щом го видя седнал зад писалището, Шън Па слисан вдигна ръце.

— Бог да пази Пуян! — възкликна ужасено той. — Сега пък един гадател ни е назначен за съдия!

Хун бързо му обясни истината. Шън Па побърза да коленичи пред писалището.

Съдията остана крайно доволен, когато Хун му подаде печата на Лин Фан и му докладва какво се бе случило. Той пошепна на Тао Ган:

— Ето как е бил ранен Лин Фа! Този дебел мошеник го е нападнал веднага след като той ни е затиснал под камбаната! — Д на Шън Па рече: — Ти ни направи голяма услуга, човече! Сега слушай внимателно. Ще присъствуваш на следобедното съдебно заседание. При мене ще доведат един човек и аз ще го накарам да застане очи в очи с тебе. Ако в него познаеш човека, с когото си се бил снощи, ще кажеш това. Сега можеш да отидеш да си починеш малко в караулното помещение.

Щом Шън Па излезе, съдията каза на помощниците си:

— Сега, когато имам това допълнително доказателство, мисля, че мога да заложа капана за Лин Фан! Тъй като той е опасен противник, ще трябва да го поставим в колкото е възможно по-неблагоприятно положение. Той не е навикнал да се отнасят с него като с обикновен престъпник и затова ще се държим с него точно по този начин. Ако изгуби самообладание, аз съм убеден, че ще попадне в капана ми!

Хун не изглеждаше твърде уверен.

— Няма ли да е по-добре първо да разбием онази каса в спалнята му, Ваша Милост? — попита той. — А мисля също, че по-напред трябва да разпитаме капитана.

Съдията поклати глава.

— Зная какво правя — отвърна той. — За това заседание са ми необходими половин дузина рогозки от таванското помещение зад храма. Кажи на началника на стражниците, инспекторе, да иде веднага да ги вземе!

Тримата помощници на съдията се изгледаха един друг в сляпо недоумение. Но Ди не благоволи да поясни думите си. След кратко неловко мълчание Тао Ган попита:

— А какво ще кажете за обвинението в убийство, Ваша Милост? Бихме могли да изправим Лин Фан пред собствения му златен медальон, намерен на самото място на престъплението!

Съдията сведе глава. Като поглаждаше гъстите си вежди, известно време той остана дълбоко замислен. После каза бавно:

— Право да ви кажа, и аз не знам какво да правя с този медальон. Нека изчакаме как ще се развият нещата по време на разпита на Лин Фан.

Съдията разгъна един документ върху писалището ся и започна да го чете. Хун даде знак на Ма Жун и Тао Ган, които тихо напуснаха кабинета.