Скелет под камбаната

Глава единадесетаНОВОДОШЛИЯТ НЕОЧАКВАНО СЕ НАМЕСВА В БОЯ;ПОМОЩНИЦИТЕ НА СЪДИЯТА СЕ СЪВЕЩАВАТ

Изведнъж Тао Ган усети, че ръцете му са свободни. Мъжът зад него се плъзна край новодошлия и хукна към изхода на алеята. А пришълецът насочи яростен удар към главата на разбойника, който бе извадил ножа, но той приклекна и се спаси от юмрука. После побягна, а новодошлият го последва по петите.

Тао Ган въздъхна дълбоко, избърса потта от челото си и пооправи халата си. Високият мъж се върна и каза недоволно:

— Пак си се опитал да пробутат старите си номера!

— Винаги съм ценял компанията ти. Ма Жун — каза Тао Ган, — но рядко съм ти се радвал толкова много, колкото преди няколко минути. А какво правиш тук в тази странна премяна?

Ма Жун отговори навъсено:

— Връщах се у дома след разговор с приятеля си Шън Па при храма на даоистите. Изгубих се из тоя проклет лабиринт от улички. Като минавах край тази алея, чух, че някой вика за помощ. Дотичах тук да окажа съдействието, от което някой явно се нуждаете спешно. Ако знаех, че това си ти, щях да почакам малко, докато си отнесеш пердаха, който напълно заслужаваш, задето все се опитваш да мамиш хората!

— Ако беше почакал още малко — възкликна възмутено Тао Ган, — щял си да почакаш съвсем малко в повече! — После се наведе, вдигна ножа, изпуснат от втория нападател и го подаде на Ма Жун.

Ма Жун претегли оръжието в ръката си, като оглеждаше дългото, зловещо острие, блеснало на лунната светлина.

— Това, братко — каза възхитено той, — е щяло да премине през корема ти като коса през трева! Много съжалявам, че не можах да хвана тези мръсници. Те изглежда добре познават това проклето място. Успяха ла ми се изплъзнат в една тъмна пресечка и докато, разбера какво става, изчезнаха безследно. Защо си избрал това ужасно място, за да се караш с хората?

— Не съм се карал с тях — отвърна кисело Тао Ган. — По нареждане на негово превъзходителство проучвах къщата на оня песоглавец от Кантон — Лин Фан. Когато се връщах, внезапно бях нападнат от тези двама главорези.

Ма Жун отново погледна към ножа в ръката си.

— Занапред, приятелю, ще е по-добре да оставиш на мене и Цяо Тай проучването на опасни хора. Очевидно са те забелязали, докато си се навъртал край къщата, и това не се е харесало на господин Лин. Нека ти кажа, че именно тон е изпратил двамата юнаци след тебе, за да те очистят. Това тук е особен вид нож, който главорезите от Кантон винаги носят със себе си.

— Сега, след като ми каза това — възкликна Тао Ган, — си спомням, че единият от песоглавците ми се стори познат. Те бяха покрили с шалове долните половини на лицата си, но фигурата и походката на единия ми напомниха за начумерения иконом в къщата на Лин.

— Щом е така — каза Ма Жун, — тези хора се занимават с нещо престъпно, иначе нямаше да се тревожат толкова, че някой се е опитал да разбере какво, вършат. Е, хайде сега да се прибираме у дома!

Двамата прекосиха отново плетеницата от криви улички и след като най-сетне стигнаха до главната улица, тръгнаха към трибунала. Там завариха Хун да седи съвсем сам в кабинета на старши писаря, замислен над шахматната дъска.

Инспекторът ги покани да седнат и да изпият но чаша чай, след което Тао Ган разказа подробно за отиването си до къщата на Лин и за навременната намеса на Ма Жун.

— Още съжалявам — заключи той, — че негово превъзходителство нареди да се преустанови проучването на Храма на всеобятното милосърдие. Бих предпочел да си имам работа с онези тъпоглави плешивци вместо с главорезите от Кантон. А и в храма поне припечелих малко пари!

Хун отбеляза:

— Ако негово превъзходителство иска да бъде заведено дело по повод жалбата на госпожа Лян, това трябва да стане колкото е възможно по-скоро.

— Защо да се бърза? — попита Тао Ган.

— Ако не беше така объркан от преживелиците си тази вечер — отговори Хун, — не се съмнявам, че сам щеше да разбереш. Видял си, че макар да е голяма и добре поддържана, къщата на Лин в действителност е почти изоставена. Това може да означава само едно нещо — че той и хората му се канят да напуснат града. Жените и повечето от слугите сигурно вече са отпратени. Малкото светли прозорци показват, че освен пазача, са останали само Лин Фан и двама от доверените му помощници. Няма да се изненадам, ако джонката, която си видял близо до чифлика на Лин, е вече готова да отплава на юг.

Тао Ган стовари юмрука си върху масата и възкликна:

— Разбира се, че си прав, инспекторе! Това обяснява всичко! Е, негово превъзходителство ще трябва да вземе решение в най-близко бъдеще, а ние можем да връчим съобщение на приятеля ми Лин Фан, че срещу него е заведено дело и трябва да остане там, където е. И не бих искал аз да съм този, дето ще му връчи съобщението! Но все пак признавам, че нямам никаква представа какво общо има между неговото тайнствено поведение и старата госпожа Лян.

— Негово превъзходителство — обясни Хун — взе документите, представени от госпожа Лян, със себе си, когато замина. Аз още не съм ги видял, но от думите му разбрах, че за момента няма каквото и да било пряко доказателство срещу господин Лин. Но междувременно негово превъзходителство сигурно ще измисли някои умен план за действие.

— Трябва ли да отида утре пак при къщата на Лин? — запита Тао Ган.

— Смятам — отговори Хун, — че засега трябва да оставиш на мира Лин Фан и къщата му. Почакай, докато негово превъзходителство чуе доклада ти.

Тао Ган се съгласи и попита Ма Жун какво се е случило при Храма на отвъдното проникновение.

— Тази вечер — каза Ма Жун — новините са добри. Юначагата Шън Па ме попита дали случайно не бих проявил интерес към една хубава златна игла за коса. Отначало се престорих на безразличен и казах, че иглите за коса вървят обикновено по две и че бих предпочел златна гривна или нещо такова, което да мога да нося под ръкава си. Шън Па настоя, че златната игла може лесно да се преправи на тънка гривна, и най-накрая се оставих да ме убеди. Утре вечер тон ще ми уреди среща с продавачите. А където е едната игла, там ще намерим и другата. И ако утре вечер не се срещна със самия убиец, то поне ще видя някой, който знае къде е той и как бих могъл да го намеря.

Хун изглеждаше доволен.

— Не си постъпил зле, Ма Жун! И какво стана после?

— Не си тръгнах веднага — отговори Ма Жун. — Постоях да изиграем като приятели една игра на комар и ги оставих да спечелят към петдесет медни монети. Забелязах, че Шън Па и приятелите му използуват няколко хитрини, които са ми познати от любезните уроци на приятеля си Тао Ган. Но понеже не исках да развалям приятелството си с тях, престорих се, че не съм видял нищо. После се впуснахме в приказки и те ми разказаха какви ли не ужасни истории за Храма на отвъдното проникновение. Между другото запитах Шън Па защо той и приятелите му живеят в тези мизерни колиби отпред, вместо тайно да разбият страничната врата на храма и да намерят удобно прикритие срещу вятъра и дъжда в изоставените от монасите килии.

— И аз се чудех за същото — забеляза Тао Ган.

— Тогава — продължи Ма Жун — Шън Па ми каза, че те сигурно биха постъпили точно така, ако храмът не бил населен с духове. Късно нощем зад запечатаните врати се чували степания и дрънчене на вериги. Веднъж един негов приятел видял да се отваря прозорец и оттам а му се зъби дявол със зелени коси и червени очи. Щом ви казвам, че Шън Па и бандитите му са корав народ, можете да ми вярвате, Но и те не биха искали да си имат работа с духове и таласъми!

— Зловеща история! — каза Тао Ган. — А защо монасите са напуснали храма? Обикновено не е лесно да накараш тая мързелива паплач да напусне мястото, където удобно се е настанила. Мислиш ли, че са били прогонени от дяволи или зли духове лисици9?

— Това не знам — — каза Ма Жун. — Знам само, че монасите просто са изоставили храма и са отишли само Небесата знаят къде.

По този повод Хун разказа страховитата история за един мъж, който се оженил за хубаво младо момиче. По-късно се оказало, че момичето е дух-лисица и прегризало гърлото на мъжа си.

Когато инспекторът свърши, Ма Жун отбеляза:

— Всички тези приказки за духове ме изпълват с желание да пийна нещо по-добро от чая!

— А — каза Тао Ган, — това ми напомни, че близо до къщата на Лин фан купих малко туршия и осолени зеленчуци, за да завържа разговор със зарзаватчията. Смея да кажа, че те ще бъдат добро мезе за чаша вино!

— Ето че Небето ти изпраща възможност — заявя Ма Жун — да се отървеш от парите, които си завлякъл от Храма на всеобятното милосърдие. Сам знаеш, че пари, откраднати от храм, носят нещастие, ако не ги похарчиш навреме!

Този път Тао Ган не възрази. Той изпрати един сънлив слуга да купи гърне хубаво местно вино. Подгряха го в чайника и започнаха да пият. Не се прибраха да почиват, докато не мина полунощ.

Рано на другата сутрин тримата приятели се срещнаха отново в канцеларията на трибунала. Хун отиде да направи оглед на затвора. Тао Ган се зарови в архивата, за да търси документи, свързани с Лин Фан и неговата дейност в Пуян. Ма Жун отиде в помещението на охраната,ч като видя, че стражниците се шляят безцелно, а пазачите и бързоходците играят на комар, нареди на всички да се съберат в главния двор. За техен голям ужас той ги подложи на два часа тежко военно обучение.

После тримата приятели обядваха заедно и се разотидоха по стаите си за сладка следобедна дрямка. Вечерта сигурно щеше да бъде доста напрегната.