Скелет под камбаната

Глава деветаДВАМА МОНАСИ ОТИВАТ ПРИ СЪДИЯТА С ВАЖНО ПОСЛАНИЕ;ТОЙ РЕЦИТИРА ДРЕВНА БАЛАДА НА ВЕЧЕРЯТА У СЪДИЯТА ЛУО

На следното утро, когато съдията обличаше дрехите си за пътуване, при него влезе старши писарят и съобщи, че двама монаси от Храма на всеобятното милосърдие са дошли в трибунала с послание от игумена.

Ди се премени в съдийската си мантия и се настани зад писалището. Възрастен монах и по-младият му придружител бяха въведени при него. Докато коленичеха и докосваха трикратно пода с главите си, съдията забеляза, че жълтите им халати бяха от най-скъпа дамаска, подплатена с пурпурна коприна. Те носеха молитвени броеници от кехлибарени зърна.

— Негово преподобие Добродетелния духовник, игуменът на Храма на всеобятното милосърдие — пропя по-възрастният монах, — възложи на нас, простите монаси, да предадем на Ваше Превъзходителство неговите почитания и да ви поздравим от негово име. Негово преподобие напълно разбира колко е тежко бремето на служебните ви задължения, особено в първите дни. Поради това той не се осмелява да ви посети сам и да отнеме част от скъпоценното ви време. В по-подходящ момент обаче негово преподобие ще се възползува от привилегията лично да се яви пред Ваше Превъзходителство, за да получи ценните ви напътствия. Междувременно, за да не се породи и капка съмнение в добрите чувства на негово преподобие, той ви моли да приемете един малък подарък с надеждата, че ще го оцените като знак на дълбоко уважение, независимо от нищожната му стойност.

След тези думи той подкани с жест по-младия монах, който се изправи и постави да писалището пред съдията малко пакетче, увито в скъп брокат.

Хун очакваше съдията да откаже подаръка. Но за негово най-голямо изумление Ди само измърмори няколко обичайни за такива случаи любезни думи, после добави, че не заслужава такава голяма чест, но щом монахът настоя, той не направи опит да върне подаръка. Стана от стола си, поклони се важно и каза:

— Моля, уведомете негово преподобие, че съм крайно поласкан от неговото внимание, и му предайте благодарностите ми за любезния подарък, за който на свои ред ще му се отплатя. Уверете го, че макар ч да не съм последовател на Шакямуни7, будистката вяра дълбоко ме интересува я много ще се радвам на възможността да бъда по-подробно посветен в нейния дълбок смисъл от такъв изтъкнат неин поклонник като негово преподобие Добродетелния духовник.

— Най-покорно ще изпълним наставленията на Ваше Превъзходителство. Същевременно негово преподобие пожела да обърнем вниманието ви върху нещо, което, макар и дребно само по себе си, заслужава да бъде съобщено в трибунала, още повече, след като вчера на следобедното заседание на трибунала Ваше Превъзходителство бе така добър ясно да заяви, че бедният ни храм може да разчита на вашето покровителство в същата степен, както и всеки честен гражданин на тази околия. Напоследък храмът се посещава от мошеници, които се опитват да отвлекат от невежите монаси по няколко връзки пари, по право принадлежащи на храма, и правят нагли проучвания. Негово преподобие изразява надеждата си, че Ваше Превъзходителство ще даде необходимите нареждания да бъдат обуздани действията на тези натрапчиви измамници.

Съдията се поклони и двамата монаси си отидоха.

Ди бе много ядосан. Беше разбрал, че Тао Ган отново е прибягнал до старите си фокуси. Освен това бяха го проследили до трибунала, което беше още по-неприятно. Съдията въздъхна и нареди на Хун да развие подаръка.

Като разгъна изящно увитото пакетче, инспекторът видя три блестящи кюлчета от масивно злато и още толкова от тежко сребро. Съдията ги уви отново и ги сложи в ръкава си. За първи път Хун виждаше Ди да приема явен подкуп и беше много огорчен. Той помнеше предупреждението, което съдията му бе направил по-рано и не посмя да отвори разговор за посещението на монасите, а само му помогна мълчаливо да облече отново дрехите си за път.

Съдията се отправи бавно към главния двор срещу голямата приемна зала и видя, че служебната му свита е готова. Пътният му паланкин го чакаше в подножието на стълбите с шест стражника отпред и шест отзад. Предната група носеше прикрепен на дълъг прът надпис: „Съдия-управител на Пуян“. Шест яки носачи стояха готови при дръжките на паланкина, а багажът бе натоварен на дванадесет коня.

Като намери всичко в ред, съдията се качи на паланкина, носачите вдигнаха дръжките върху мазолестите си рамене, шествието прекоси двора и мина през двукрилата порта.

Когато кортежът стигна до фасадата на трибунала, Цяо Тай, въоръжен с лък и меч, застана с коня си от дясната страна на паланкина, а началникът на стражници-те, също на кон, зае мястото си от лявата страна. Шествието пое по улиците на Пуян. Двама бързоходци се втурнаха отпред, удряха медните си гонгове и викаха:

— Сторете път! Сторете път! Идва негово превъзходителство околийският управител!

Ди забеляза, че тълпата не откликва с обичайните поздравителни възгласи. През решетката на прозорчето той видя много минувачи да хвърлят навъсени погледи към процесията. Облегна се на възглавниците с въздишка, извади от ръкава си документите на госпожа Лян и започна да ги чете. След като напусна Пуян, шествието тръгна по главния път и в продължение на няколко часа наоколо се виждаха само равни оризови полета.

Изведнъж съдията остави свитъка да падне на скута му. Той огледа еднообразния пейзаж навън с празен поглед. Опита се да си представи последствията от това, което бе замолил да извърши, но не успя. Най-сетне полюшването на паланкина го унесе и той заспа. Събуди се чак когато беше започнало да се смрачава и шествието навлизаше в град Уи.

Колегата му Пан, съдията управител на околията, го посрещна в голямата приемна зала на трибунала и го покани на вечеря заедно с местните първенци. Съдията Пан беше с няколко години по-възрастен, но тъй като бе пропаднал на два писмени изпита, не беше получил повишение. Той имаше сурова външност, добро образование и независим дух. Ди скоро схвана, че не е взел изпитите си до-скоро от нежелание да следва литературната мода, отколкото поради липса на познания.

Храната беше проста, главната прелест на вечерята бе великолепният начин, по който домакинът водеше разговора. Съдията Ди научи много за административния живот на провинцията. Гостите се разотидоха рано и Ди се оттегли в определените за него покои. Рано на другата сутрин той си тръгна и продължи със свитата си за Цин-хуа.

Пътят минаваше през хълмиста местност, покрита с полюляващи се бамбукови горички и борови дървета по височините. Беше хубав есенен ден и завеските на паланкина бяха навити нагоре, за да може съдията да се любува на очарователната гледка. Но красивият изглед не можа да разсее тревогите, които го гнетяха. Обмислянето на правните подробности по делото на госпожа Лян го умори и след известно време той сложи свитъка с документите обратно в ръкава си.

Едва бе успял да пропъди теза тревожни мисли от съзнанието си, когато започна да се безпокои дали Ма Жун ще успее навреме да издири убиеца от Улицата на полумесеца. Сега съжали, че не беше оставил Цяо Тай в Пуян, за да се заеме с търсенето и.а убиеца, независимо от Ма Жун. Из-мъчен от съмнения и лоши предчувствия, съдията беше съвсем посърнал, когато процесията наближи Цинхуа. Като връх на всичко изпуснаха сала, който сновеше през реката отсам града. Това ги забави с повече от час. Когато най-сетне влязоха в Цинхуа, отдавна бе паднал мрак.

Пред главната приемна зала бяха посрещнати от стражници, които излязоха със запалени фенери, за да помогнат на съдията да слезе от паланкина. Колегата му Луо го поздрави церемониално и го въведе в просторния, пищно обзаведен салон. Ди си помисли, че Луо е пълна противоположност на съдията управител Пан. Той беше нисък, пълен, добродушен младеж. Нямаше бакенбарди, но си беше пуснал мустачки — тънки и заострени — и къса брадичка, каквито по онова време бяха на мода в столицата.

Докато си разменяха обичайните любезности, откъм съседния двор долетяха звуците на тиха музика. Луо се извини многословно и обясни, че е поканил приятели, за да посрещнат заедно госта. Чакали го, но тъй като той не се появил дълго след уречения час, решили, че е останал в Уи, и започнали вечерята. Луо предложи двамата да вечерят в една странична стая и да. си поприказват на спокойствие за служебните неща, които представляваха взаимен интерес.

Въпреки любезното предложение не беше трудно да се отгатне, че спокойният разговор не беше точната представа на съдията Луо за една приятна вечер. Самият Ди също нямаше настроение за още една сериозна среща, затова рече:

— Да ви кажа право, малко съм уморен и без да искам да се покажа лекомислен, признавам, че бих предпочел да се присъединя към общата вечеря, която вече е напреднала, и да използувам случая да се запозная с приятелите ви.

Съдията Луо изглеждаше приятно изненадан и незабавно поведе госта към трапезната зала във втория двор. Там завариха трима господа, събрани около празнична трапеза, щастливо да се черпят с вино. Те станаха да се поклонят и съдията Луо представи колегата си. Най-възрастният господин, Луо Пинван, беше известен поет и далечен родственик на домакина. Вторият беше художник, чиито творби бяха много модни в столицата, а третият — току-що издържал първия кръг на държавните изпити студент, който обикаляше провинциите, за да разшири кръгозора си. Очевидно, тримата бяха весели другари на съдията.

При влизането на новия гост компанията се поотрезви. След като си размениха обичайните любезности, разговорът секна. Ди се огледа наоколо п три пъти последователно поръча вино за всички. Подгрятото вино подобри и собственото му настроение. Той изрецитира напевно една древна балада, която много се хареса на компанията. Луо Пинван изпя няколко от собствените си лирически стихотворения и след като обърнаха по още една чаша вино, съдията Ди издекламира някои свои любителски стихове. Съдията Луо беше очарован и запляска с ръце.

При този знак четири изискано облечени момичета се появиха иззад завесата в дъното на залата, където дискретно се бяха оттеглили при влизането на съдията Луо и новия му гост. Две от тях се заеха да пълнят чашите с вино, една засвири на сребърна флейта, а четвъртата изпълни грациозен танц, по време на който дългите й ръкави се развяваха из въздуха.

Съдията Луо се усмихна щастливо и каза на приятелите си:

— Вижте, братя, какво лъжливо нещо е мълвата! Представете си, в столицата нашият съдия Ди е известен като тиранин. А сега сами можете да се укорите какъв весел момък е всъщност.

После тон представи четирите момичета. Те се оказаха колкото очарователни, толкова и добре възпитани и съдията Ди беше смаян от изкуството им да допълват започнатите от него стихове и да създават нови текстове към известни мелодии.

Времето мина неусетно и нощта беше доста напреднала, когато гостите се разотидоха на весели групички. Оказа се, че двете момичета, които бяха наливали виното, са приятелки на Луо Пинван п художника и си тръгнаха с тях. Новоиздържалият изпитите студент беше обещал да вземе музикантката п танцьорката със себе си, за да ги заведе на гости при друга компания. Така съдията Ди и управителят Луо останаха сами на трапезата.

Луо заяви, че Ди е най-близкият му приятел, и размекнат, настоя да изоставят празните официалности я да се наричат един друг „братко“. Двамата станаха от масата и излязоха на терасата, за да се насладят на прохладния ветрец и да се полюбуват на пълната есенна луна. Седнаха на малки табуретки край перилата от бял мрамор. Оттук се откриваше красив изглед към градината под тях.

След като побъбриха оживено за прелестите на момичетата, които току-що си бяха отишли, Ди каза:

— Макар че днес се срещнахме за пръв път, братко, имам чувството, че съм те познавал цял живот! Щом е така, позволи ми да те помоля за съвет във връзка с един много поверителен въпрос.

— Ще бъда поласкан — отвърна важно другият, — макар че моят скромен съвет едва ли ще бъде от полза за човек с твоята къде-къде но-зряла мъдрост.

— Да ти кажа право — рече Ди с тих поверителен глас, — аз много обичам виното и жените. В същото време обичам и разнообразието.

— Чудесно, чудесно! — възкликна съдията Луо. — Напълно съм съгласен с това, което казваш! Даже и най-отбраното лакомство ще ти втръсне, ако ти го поднасят всеки ден!

— За беда — продължи Ди, — сегашното ми положение не ми позволява да посещавам павилионите на цветята и върбите в моята околия, за да си избирам от време на време по някой нежен цветен, който да подслади свободните ми часове. Знаеш какви слухове ще се пръснат из града. Не бих искал да уронвам престижа на лоста си.

— Ето това — въздъхна другият, — наред с робския труд в трибунала, е едно голямо неудобство, присъщо на високия ни пост.

Съдията Ди се наведе напред и каза с тих глас:

— Да речем, че ми се удаде да открия някое и друго рядко цвете, цъфнало тук, в твоята добре управлявана околия. Ще бъде ли прекалена злоупотреба с твоето приятелство, ако те помоля да уредиш, с необходимата дискретност, прехвърлянето на крехките цветенца в моята скромна градина?

Съдията Луо изведнъж се ентусиазира. Стана от мястото си и като се поклони дълбоко пред Ди, каза любезно:

— Бъди уверен, по-стари братко, че съм във висша степен поласкан от голямата чест, която оказваш на околията ми. Благоволи да останеш няколко дни в скромното ми жилище, та да можем заедно да обсъдим този важен въпрос от всички страни, без да бързаме.

— Там е работата — отговори Ди, — че важни служебни дела изискват да бъда в Пуян утре. Обаче нощта все още е пред нас и ако ме удостоиш с помощта и съветите си, от сега до зазоряване може да се направи много.

Луо плесна с ръце и възкликна — Този плам доказва романтичната ти природа! От твоята галантност ще зависи да направиш завоевание в такъв кратък срок. Повечето от момичетата са си създали вече връзки тук, така че няма да е лесно да ги пратим далече. Но ти имаш внушителна осанка, макар че, ако мога да бъда откровен, миналата пролет тези дълги бакенбарди излязоха от мода в столицата. Така че опитай се да направиш всичко, на каквото си способен. От своя страна, аз ще се постарая тук да се представят най-хубавите от хубавите.

Той се обърна по посока на залата и викна на слугите:

— Повикайте иконома!

Скоро се появи мъж на средна възраст с хитровато лице. Той направи дълбок поклон пред съдията Ди и господаря си.

— Нареждам ти — каза съдията Луо — незабавно да излезеш с паланкин и да поканиш четири или пет госпожици, които да ни правят компания, докато пеем оди на есенната луна.

Икономът, очевидно свикнал с такива заповеди, се поклони още по-дълбоко.

— Сега — каза Луо — бих искал да опозная изтънчения ти вкус. Коч качества предпочиташ — красотата на формите, страстния характер, съвършенството на обноските? Или имаш склонност към духовитите разговори? Вече е късно, така че повечето момичета са се прибрали и ще имаме голям избор. Кажи предпочитанията си, по-стари братко, ц икономът ми ще се съобрази с тях.

— Между мене и тебе няма да има тайни, по-млади братко — каза Ди. — Позволи ми да ти призная, че докато бях в столицата, ми омръзна компанията на онези превзети актриси с техните изтънчени обноски. Сега ме тегли — малко ми е неудобно да си кажа — в друга, по-простовата посока. Признавам си, че ме привличат повече цветята, цъфнали в онези квартали, които хората от нашата класа обикновено избягват.

— Ха — възкликна Луо, — не твърди ли нашата философия, че в последна сметка крайно положителното граничи с крайно отрицателното? Ти, по-стари братко, си достигнал до онази степен на върховно прозрение, която ти позволява да откриеш красотата там, където по-малко надарените люде виждат само вулгарност. По-старият брат заповядва, по-младият се подчинява!

След това той накара иконома да се приближи и прошепна няколко думи в ухото му. Икономът повдигна изненадано едната си вежда, направи още един дълбок поклон и излезе.

Луо въведе Ди обратно в залата, заповяда на слугите да донесат нови блюда и вдигна тост в чест на госта си.

— По-стари братко — каза той, — ти ме въодушевяваш. Чакам с нетърпение нови приключения.

Не се наложи да чакат дълго. Кристалните топчета на завесата при вратата звъннаха и в залата влязоха четири момичета. Те бяха силно гримирани, с натруфени дрехи. Двете бяха още съвсем млади и не изглеждаха зле въпреки нескопосния си грим. Лицата на другите две, които бяха малко по-възрастни, показваха ясно опустошенията на злощастната им професия.

Ди изглеждаше много доволен. Като видя, че момичетата, почувствували неудобство в такава разкошна обстановка, се колебаят, той стана от мястото си и любезно ги запита как се казват. По-младите се казваха Праскова и Син нефрит, а другите — Паун и Божур. Ди ги доведе До масата, но те останаха прави, със сведени очи и не знаеха какво да кажат или направят.

Домакините ги склониха да опитат различните ястия и им показаха как да наливат вино. Скоро момичетата се отпуснаха и започнаха да разглеждат с възхищение необичайното за тях обкръжение.

Разбира се, всички бяха неграмотни и не знаеха нито да пеят, нито да танцуват. Но съдията Луо започна да ги забавлява, като натопи клечките за ядене в соса на печеното месо и изписа с йероглифи имената им върху покривката.

Когато момичетата изпиха по чаша вино и изядоха по няколко отбрани парчета месо, съдията Ди прошепна нещо в ухото на приятеля си. Луо кимна, накара да повикат иконома и му даде някакви нареждания. Скоро икономът се върна и съобщи, че Паун и Божур трябва да се приберат, защото ги очакват. Съдията им даде по един сребърник и те си отидоха.

Сега Ди накара Праскова и Син нефрит да седнат на табуретките от двете му страни, научи ги да вдигат тост и поведе разговор с тях за общи неща. Луо се забавляваше, като наблюдаваше отстрани как Ди се насилва да опразва чаша подир чаша. След умело зададените въпроси Праскова се разбъбра. Оказа се, че тя и Син нефрит, която й беше сестра, са прости селски момичета от провинция Хунан. Преди десет години опустошителни наводнения докарали селяните до ръба на гладната смърт и родителите им се принудили да ги продадат на един столичен сводник. Той отначало ги използувал за слугинчета, а като поотраснали, ги продал на свой роднина в Цинхуа. Съдията установи, че тежката им професия още пе бе накърнила вродената им честност, и си помисли, че с малко повече нежност и подходящи напътствия те биха могли да бъдат възпитани като най-приятни компаньонки.

С наближаването на полунощ възможностите на съдията Луо се изчерпаха. Той с мъка се задържаше на стола си и речта му стана много объркана. Като видя това, Ди изрази желание да се оттегли. Двама от слугите помогнаха на Луо да стане от стола. Той смутолеви „лека нощ“ на госта си и предупреди иконома:

— Считай заповедите на негово превъзходителство за мои!

Когато отведоха добродушния домакин, съдията Ди повика иконома при себе си и му каза тихо:

— Искам да купя тези две момичета — Праскова и Син нефрит. Бъди така любезен да уредиш подробностите със сегашния им собственик, като запазиш всичко в тайна. В никои случаи не трябва да се разбере, че действувате от мое име.

(img:Image26.gif)

СЪДИЯТА ДИ СЕ ЗАПОЗНАВА С ДВЕ МОМИЧЕ ТА НА ВЕЧЕРЯТА У СЪДИЯТА

Икономът кимна с разбираща усмивка. Ди извади две златни кюлчета от ръкава си и му ги подаде.

— Това злато ще бъде повече от достатъчно за сключване на сделката. Остатъка използуван за прехвърлянето на двете момичета в моята резиденция в Пуян.

После съдията добави още едно сребърно кюлче с думите:

— Моля, приеми този малък подарък като награда за посредничеството.

След като няколко пъти отказа според правилата на благоприличието, икономът прие среброто. Той увери съдията, че всичко ще бъде уредено според неговите указания, и добави, че жена му лично ще придружи момичетата в пътуването им до Пуян. В заключение каза:

— Сега ще наредя да настанят момичетата в покоите на Ваше Превъзходителство.

Съдията обаче заяви, че е уморен я иска добре да си почине през нощта, преди да тръгне обратно на другата сутрин.

Праскова и Син нефрит си отидоха, а съдията бе отведен в определените за него покои.