Скелет под камбаната

Глава седмаМА ЖУН НАМИРА ИЗОСТАВЕН ДАОИСТКИ ХРАМ; ЖЕСТОКО СВИВАНЕ В ДВОРА НА ХРАМА

Същия следобед, когато напусна личния кабинет на съдията, Ма Жун отиде в стаите си и се преобрази чрез няколко прости промени. Свали шапката, освободи косата си и я завърза с мръсна кърпа. Обу торбести панталони и върза крачолите им около глезените си със сламени върви. После наметна къс, покрит с кръпки жакет и накрая смени плъстените обувки със сламени сандали. В тази невзрачна премяна той се измъкна от трибунала през страничния изход и се смеси с тълпата на улицата. Откри със задоволство, че след като го видеха, хората бързаха да му сторят път. Щом го забележеха да се приближава, уличните продавачи инстинктивно стискаха стоката си под мишница. Ма Жун се мръщеше свирепо и известно време се позабавлява по този начин. Не след дълго обаче откри, че задачата му не е толкова лесна, колкото си бе мислил. Поръча си отвратително ядене в една барака, посещавана от скитници, пи винена утайка в един коптор, все още просмукан с вонята на отпадъците, върху които беше построен, чу безброй разкази за хорските неволи и молби за няколко медни монети назаем. Но всички тези хора бяха повече или по-малко безобидна паплач, която се скиташе из страничните улички на всеки град — джебчии и крадци на дребно. Той чувствуваше, че все още не е срещнал нито един от истинските местни бандити,а те бяха добре организирани и знаеха какво точно става из подземния свят.

Чак привечер Ма Жун попадна на следа. Седнал в един от уличните коптори, той се насилваше да прокара през гърлото си още глътка от ужасната течност, когато дочу част от разговора между двама просяци, които също се хранеха там. Единият питаше къде има добро място за крадене на дрехи. Другият му отговори: „Хората при Червения храм трябва да знаят.“

На Ма Жун му беше известно, че долнопробните престъпници често се събират край някой полусрутен храм. Но тъй като повечето храмове имаха боядисани в червено колони и врати, той не знаеше как да намери именно този Червен храм в един град, където бе пристигнал само преди няколко дни. Накрая реши да рискува напосоки. Запътен към пазарния площад, близо до северната порта на града, той сграбчи за шията малък дрипльо и грубо му каза да го заведе до Червения храм. Без да пита нищо, парцаливият хлапак го преведе през лабиринт от тесни и извити улички и двамата стигнаха до един мрачен площад. Там момчето се отскубна и побягна колкото му държаха краката.

Точно пред себе си на фона на вечерното небе Ма Жун видя широката червена врата на един даоистки храм. От двете й страни се издигаха оградите на някогашни богаташки къщи, а пред тях имаше дълга редица от дървени колиби с разкривени във всички посоки стени. Очевидно, когато храмът е бил в разцвет, тези колиби бяха служили на сергии на продавачите, търгуващи с тълпите поклонници, а сега бяха обсебени от градските разбойници.

Целият двор на храма беше осеян с мръсотии и отпадъци. Миризмата му се смесваше с отвратителната смрад на евтината мазнина, в която един парцалив старец пържеше мекици на дървени въглища. В една цепнатина на стената беше втъкната димяща факла и на несигурната й светлина Ма Жун различи група мъже, клекнали в кръг и увлечени в игра на комар. Той се насочи към групата. Един дебел мъжага, гол до кръста и с огромно шкембе, седеше с гръб към стената върху обърната наопаки делва за вино, Дългите му коси и рошавата брада бяха сплъстени от мазнина и мръсотия. Той следеше играта с натежали клепачи, а с лявата ръка чешеше корема си. Дясната му ръка, дебела като мачта, се подпираше върху дръжката на дървен боздуган, Трима стройни мъже се бяха надвесили над дъската за зарове, а останалите бяха наклякали по-встрани, в сянката.

Ма Жун постоя известно време, като следеше търкалящите се зарове. Привидно никой не му обръщаше и най-малко внимание. Тъкмо се чудеше как да завърже разговор, когато исполинът върху винената делва каза внезапно, без да поглежда нагоре:

— Бих могъл да използувам жакета ти, братко!

Изведнъж Ма Жун се оказа в центъра на вниманието. Един от комарджиите прибра заровете и се изправи. Не беше толкова висок, колкото Ма Жун, но голите му ръце издаваха желязна сила, а от пояса му стърчеше дръжката на кама. Като се хилеше, той застана от дясната страна на Ма Жун и се хвана за камата. Дебелият стана от делвата, дръпна нагоре панталоните си, изплю се самодоволно и като стисна здраво боздугана, застана точно пред Ма Жун. Усмихна се злобно и каза:

(img:Image25.gif)

ПЪРВАТА СРЕЩА НА МА ЖУН С ШЪН НА

— Добре дошъл в Храма на отвъдното проникновение, братко! Лъжа ля се, като мисля, че благочестивият ти дух те е подтикнал да посетиш това свято място, за да оставиш жертвен подарък? Уверявам те, братко, че жакетът ти ще бъде приет с благодарност!

Докато говореше, той се приготви да нанесе удар.

С бърз поглед Ма Жун прецени обстановката. Пряката опасност идеше от грозния топуз в дясната ръка на дебелака и извадената кама на мъжа отдясно.

Дебелият още не беше довършил думите си, когато лявата ръка на Ма Жун го сграбчи за дясното рамо и палецът му се впи в уязвимото място, като парализира за известно време ръката, която държеше боздугана. Дебелакът бързо хвана лявата китка на Ма Жун с лявата си ръка, като възнамеряваше да го дръпне напред и да го ритне с коляно в слабините. В същото време обаче Ма Жун бе вдигнал дясната си ръка със свит лакът. Той за-махна назад с всичка сила и лакътят му се стовари право в лицето на човека с камата, който падна с дрезгав вик. После, сякаш оттласната от удара, дясната ръка на Ма Жун тръгна отново напред и със страшна сила се стовари върху незащитената диафрагма на дебелия. Той изпусна лявата китка на Ма Жун и със стон се преви на земята.

Тъкмо когато се канеше да се обърне, за да види дали мъжът с камата има нужда от допълнителна обработка, Ма Жун усети, че върху гърба му се сгромоляса смазваща тежест. Една мускулеста ръка се провря изотзад и стегна гърлото му като менгеме. Ма Жун наведе силния си врат, заби брадичка в ръката на неприятеля и същевременно изнесе двете си ръце зад гърба. С лявата успя само да откъсне парче от дрехата на нападателя, но с дясната го хвана за крака. Дръпна го с всички сили, като едновременно с това политна напред и надясно. Двамата се строполиха на земята, но Ма Жун остана отгоре. Бедрото му, поело тежестта на почти цялото му тяло, едва не смаза таза на съперника. Менгемето се отпусна. Ма Жун се изправи със скок — тъкмо навреме, за да избегне камата, хвърлена от жилавия мъж, който междувременно се беше окопитил. Ма Жун светкавично го хвана за китката на все още протегнатата напред ръка и като я изви, я изтегли над рамото си. После приклекна и хвърли другия във въздуха. Той описа широка дъга, удари се в стената, падна върху празната делва, която се пръсна на парчета, и повече не мръдна. Ма Жун вдигна камата и я хвърли през оградата. После се обърна и каза на отстъпилите в сянката фигури:

— Може да ви се струвам малко грубичък, братя, но не понасям хора, които си служат с ками. В отговор се чу недружелюбно сумтене. Дебелакът още лежеше на земята, повръщаше обилно, пъшкаше и от време на време псуваше. Ма Жун го хвана за брадата, повдигна го и го хвърли така, че гърбът му се удари в стената. Чу се тъп звук и оня клекна, като пулеше очи към Ма Жун. Все още не можеше да си поеме дъх. Мина доста време, докато се съвземе малко. Тогава изграчи с дрезгав глас:

— След като, така да се каже, си разменихме необходимите любезности, ще благоволи ли почитаемият ни брат да ни осведоми за името и професията си?

— Името ми — отвърна небрежно Ма Жун — е Жун Бао и съм честен продавач. Предлагам стоката си по пътищата. Рано тази сутрин, точно по изгрев слънце, срещнах един богат търговец. Той толкова хареса стоката ми, че я купи всичката и ми плати тридесет сребърника.Затова побързах насам — исках да изгоря благовония в знак на благодарност към божествата.

Бандата се изкикоти и човекът, който се бе опитал да удуши Ма Жун, го запита дали е вечерял. Когато той отговори, че не е, дебелият мъж се провикна към продавача на мекици и скоро всички наобиколиха огнището с дървени въглища, за да похапнат мекици с много чесън.

Оказа се, че дебелият мъж се казва Шън Па. Той гордо се представи като избран главатар на всички скитащи разбойници в града и едновременно с това — съветник в гилдията на просяците. Той и хората му се установили в двора на храма преди около две години. Мястото било благодатно, но се случило нещо непредвидено — монасите си отишли и властите запечатали вратите на храма. Шън Па и хората му останали, защото това било все пак хубаво и спокойно кътче, при това не много отдалечено от центъра на града.

Ма Жун довери на Шън Па, че се намира в малко неудобно положение. Бил скрил тридесетте сребърника на сигурно място, но искал да напусне града колкото е възможно по-бързо, защото търговецът, когото всъщност бил ограбил, можел да се оплаче в трибунала. Не му се искало да ходи по улиците с тежкия вързоп сребро в ръкава си. Смятал да смени среброто за някоя дребна скъпоценност, която да скрие лесно у себе си. Даже бил готов да направи отстъпка при сделката. Шън Па кимна важно и каза:

— Това, братко, е разумна предпазна мярка. — среброто е твърде рядка стока. Ние търгуваме изключително с медни пари. Ако някой иска да размени сребро за нещо със същата стойност, но с по-малък обем… ами… не остава нищо друго освен злато! А да ти кажа истината, братко, у нашите хора този благороден жълт метал се явява най-много веднъж в живота!

Ма Жун се съгласи, че златото е рядко съкровище, но добави, че все може да се случи някой просяк да намери на пътя малко златно украшение, паднало от паланкина на някоя знатна дама.

— Новината за такава щастлива находка — продължи той — се разпространява бързо и ти, като съветник в гилдията на просяците, скоро би я научил.

Шън Па бавно се почеса по корема и се съгласи, че не е изключено да се случи такова нещо. Ма Жун не забеляза у него и следа от ентусиазъм. Той бръкна в ръкава си и извади една сребърна монета. Опита тежестта й на дланта си и я остави да блесне на светлината на факлата.

— Като скрих тридесетте сребърника — каза той, — взех един със себе си за късмет. Мисля си дали не би го приел като предплата за дела, който ти се пада заради посредничеството при сделката, която ти предлагам.

Шън Па сграбчи монетата от ръката на Ма Жун с удивителна ловкост. Усмихна се широко и рече:

— Братко, ще видя какво мога да сторя за тебе. Ела пак утре вечер!

Ма Жун му благодари и като каза няколко любезни думи, се раздели с новите си приятели.