Скелет под камбаната

Глава шестаСТАРИЦА ОТ КАНТОН РАЗКАЗВА ЗА УЖАСНО ЗЛОДЕЯНИЕ;СЪДИЯТА ДИ СЪОБЩАВА НА ХУН ТРЕВОЖНИ НОВИНИ

Тао Ган завари съдията в личния му кабинет. Обсъждаше едно дело за спорно парче земя заедно със старши писаря и началника на архивата. Като го видя да влиза, Ди освободи другите двама и му нареди да повика Хун.

Тао Ган разказа подробно за посещението си в храма, без да изпусне нито една подробност, с изключение на фокусите си с фалшивото сребърно кюлче и медните монети. Когато свърши, съдията каза:

— Е, това решава задачата ни. Щом не си намерил таен вход към павилиона, трябва да вярваме на монасите. Статуята на богинята Гуан Ин наистина притежава чудотворна сила и ще дарява деца на онези благочестиви жени, които искрено й се молят.

Х\и и Тао Ган останаха крайно озадачени от думите на съдията.

— Из целия град — каза Тао Ган — са плъзнали слухове за срамните неща, които стават в този храм! Настоятелно умолявам Ваша Милост да ми позволи да отида отново или да изпрати Хун за по-щателно проучване.

Но съдията поклати глава.

— Обикновено нещо е, за жалост, богатството и успехът да предизвикват завист — каза той. — Разследването на Храма на всеобятното милосърдие е приключено!

Хун се канеше да опита още веднъж да склони съдията, ни като видя добре познатия израз на лицето му, се отказа.

— Освен това — добави съдията, — ако Ма Жун има нужда от помощ за намирането на убиеца от Улицата на полумесеца, Тао Ган ще трябва да е готов веднага да се включи в издирването.

Тао Ган изглеждаше разочарован и би казал още нещо, но точно в този момент звукът на големия гонг прокънтя из трибунала и Ди стана, за да наметне съдийската си мантия за следобедното заседание.

В съдебната зала отново се беше събрала огромна тълпа зрители, защото всички очакваха, че съдията ще продължи разглеждането на прекъснатото по обяд дело срещу студента Ван.

Веднага щом му поднесоха свитъка с документите, съдията огледа тълпата, изпълнила залата, и заговори:

— Тъй като гражданите на Пуян проявяват такъв интерес към работата на трибунала, възползувам се от случая, за да отправя общо предупреждение. Беше ми съобщено, че някои лоши хора в тази околия разпространяват зловредни слухове за Храма на всеобятното милосърдие. Аз, съдията, напомням на всички ви, че законът предвижда строги мерки срещу разпространителите на клевети и безпочвени обвинения. Тези, които нарушават закона, ще бъдат наказвани според закона!

После съдията нареди да доведат хората, които спореха за парчето земя, и отдели известно време за решаването на техния въпрос. Никой, свързан с убийството на Улицата на полумесеца, не бе повикан.

Към края на заседанието около входа на съдебната за—да настъпи вълнение. Съдията вдигна поглед от книжата, които разглеждаше, и видя една старица, която се опитваше да си проправи път през тълпата. Той даде знак на началника на стражниците, който тръгна с двама от хората си да доведе жената пред подиума. Старши писарят се наведе към ухото на съдията и прошепна:

— Ваша Милост, това е една побъркана старица, която през последните месеци безпокоеше негово превъзходителство Фън с измислените си оплаквания. Покорно ви съветвам да я отстраните от залата.

Ди не отвърна нищо на това, а изгледа изпитателно жената, която се приближаваше към подиума. Тя изглеждаше доста над средна възраст и се движеше с мъка, като се подпираше на дълга тояга. Дрехите й бяха износени, но грижливо закърпени и чисти. Чертите на лицето й бяха доста изтънчени. Когато се канеше да падне на колене, съдията направи знак на стражниците.

— Старите и болните хора няма да коленичат в моя трибунал! Останете права, госпожо, и кажете името и жалбата си!

Старицата направи дълбок поклон и заговори със слаб глас:

— Вашата покорна слугиня се нарича Лян, по баща Оуян. Аз съм вдовицата на Лян Ифън, приживе търговец в град Кантон.

Тук гласът й се задави, по бузите й потекоха едри сълзи и крехкото й тяло се разтресе от ридания. Съдията бе забелязал, че тя говори на кантонски диалект, който той не разбираше добре. А освен това жената очевидно не беше в състояние да изложи случая си, ето защо той й каза:

— Госпожо, не мога да ви държа тук права толкова дълго. Ще ви изслушам в личния си кабинет. — И като се обърна към Хун, застанал зад стола му, рече: — Заведи жената в малката гостна стая и кажи да й поднесат чай.

Когато отведоха старицата, съдията се занима с някои текущи въпроси и закри заседанието.

Хун го очакваше в личния му кабинет.

— Ваша Милост — каза той, — жената изглежда умствено разстроена. След като изпи чаша чай, разсъдъкът й за момент се проясни. Разказва, че тя и семейството й са станали жертва на някакво ужасно злодеяние. После отново започна да плаче и речта й стана несвързана. Позволих си да накарам да повикат една от старите ви слугини, която да я успокои,

— Добре си сторил, Хун — каза съдията. — Ще изчакаме да се съвземе напълно и тогава ще се опитаме да я изслушаме. В повечето случаи злодеянията, за които приказват такива хора, съществуват само в обърканото им въображение. Въпреки това никой, който потърси справедливост в този трибунал, няма да бъде отпратен, преди да добия ясна представа за случая!

Съдията стана от стола си и започна да се разхожда с ръце на гърба. Тъкмо когато инспекторът се канеше да го запита какво го тревожи, той се спря и каза:

— Тъй като сега сме сами, искам да ти съобщя като на мой верен приятел и съветник последното си становище относно Храма на всеобятното милосърдие. Застани тук, близо до мене, за да не ни чуе никой. — С тих глас съдията продължи: — Сам ще разбереш, че няма смисъл да продължаваме разследването. Най-напред почти невъзможно е да се сдобием с неоспорими доказателства. Тао Ган, в чиито способности съм дълбоко убеден, не успя да открие таен вход. А и ако по някакъв незнаен начин монасите наистина са вършили гнусни дела, няма смисъл да се надяваме, че жертвите им ще свидетелствуват открито против тях, защото така ще изложат себе си и своите съпрузи на присмех и презрение и ще хвърлят съмнение върху произхода на децата си. Наред с това има и една друга, още по-основателна причина, която ще открия единствено пред тебе, п то строго поверително. — Съдията снижи гласа си още и прошепна в самото ухо на Хун: — Неотдавна получих тревожни новини от столицата. Изглежда, че будистката църква, чиято сила непрекъснато расте, вече си е пробила път до императорския двор. Започнало се е с няколко дворцови дами, които обърнали вярата си, и сега вече черноризите бандити са успели да привлекат вниманието на нашия височайши владетел. Негово императорско величество им е позволил свободно да разпространяват лъжовното си учение. Главният игумен на манастира „Белият кон“ в столицата е бил приет за член на Великия съвет и сега той и кликата му се месят във вътрешните и външни работи на империята ни. Техните шпиони и агенти са навсякъде. Честните служители на трона са сериозно разтревожени. — Съдията сви вежди и добави с още по-тих глас: — При това положение сам разбираш какво може да се случи, ако заведа дело срещу Храма на всеобятното милосърдие. Не сме изправени срещу обикновени престъпници, а срещу мощна национална организация. Будистката клика веднага ще застане зад игумена и ще му окаже пълна подкрепа. Ще се започне кампания в Двора. Ще прехвърлят сили в провинцията ни, богати подаръци ще бъдат раздадени на когото е нужно. Дори и да намеря неоспорими доказателства, ще се окажа прехвърлен на някоя далечна служба край границата много преди да успея да приключа делото. Възможно е дори да ме изпратят окован в столицата с някое скалъпено обвинение.

— Значи ли това. Ваша Милост — каза възмутено Хун, — че сме напълно безсилни?

Съдията тъжно поклати глава. Размисли малко и рече с въздишка:

— Само ако можеше такова дело да започне, да се реши и престъпниците да бъдат осъдени и екзекутирани за един ден! Обаче ти знаеш, че законът изключва такава своеволна процедура. Дори да се сдобием с пълни признания, смъртното наказание трябва да бъде потвърдено от Столичния съд, а ще са необходими седмици, докато докладът ми пристигне там през префектурата и провинциалните власти. Това ще даде достатъчно време на будистката клика да потули доклада ми, да спре делото и да ме отстрани от служба. Ще изпадна в немилост. С готовност бих рискувал кариерата и дори живота си, ако съзирах и най-малка възможност да успея да изрежа този злокачествен тумор от обществото ни. Такава възможност обаче може никога да не се яви! Между другото, инспекторе, заклевам те, нито дума от това, което току-що чу, не трябва да излезе от устата ти и забранявам дори да повдигаш отново този въпрос. Убеден съм, че игуменът има шпиони даже и между служителите на трибунала. Всяка дума, казана за Храма на всеобятното милосърдие, е дума в повече. А сега иди виж дали старицата може да бъде разпитана.

Когато Хун се върна със старата жена, съдията я настани да седне удобно в стола срещу писалището му. После каза любезно:

— Много съм огорчен, госпожо, че ви виждам толкова разстроена. Вие ми казахте, че името на мъжа ви е Лян, но още не съм чул подробностите около неговата смърт и нещастието, което ви е сполетяло.

С треперещи ръце старицата бръкна в ръкава си и извади навит на руло ръкопис, загърнат в парче избелял брокат. Тя почтително го поднесе на съдията с две ръце и заговори с несигурен глас:

— Дано Ваша Милост благоволи да разгледа тези документи. Напоследък старата ми глава е толкова объркана, че не мога да мисля ясно повече от няколко минути. Никога не ще мога да опиша свързано ужасната участ, която сполетя мене и семейството ми! Ваша Милост ще намери всичко в тези документи.

Тя се облегна в стола си и се разплака отново. Съдията нареди на Хун да й даде чаша силен чай и после разопакова свитъка. Той съдържаше дебело руло документи, пожълтели от времето и дългата употреба. Като разгъна първия, Ди видя, че той представлява дълго обвинение, написано очевидно от високообразован човек с изящен почерк и красиво оформено. Съдържаше подробно описание на кървавата наследствена вражда между две заможни семейства търговци от Кантон, наречени съответно Лян и Лин. Всичко бе започнало, когато Лин прелъстил жената на Лян. Оттогава насам Лин безжалостно преследвал семейството Лян, като ограбвал всичките му владения. Когато съдията стигна до края на документа и видя датата, вдигна изненадано очи и каза:

— Госпожо, но този документ е отпреди повече от двадесет години!

— Жестоките престъпления — отговори старицата с тих глас — не се заличават от изминалото време.

Съдията прегледа другите документи и видя, че всички те се отнасят до различни по-късни моменти на същия случай. Най-новият беше отпреди две години. В края на всеки документ обаче — по-нов или по-стар — имаше изписано с яркочервен туш съдийско заключение: „Делото преустановено поради липса на достатъчно доказателства.“

— Забелязах — каза съдията, — че всичко това се е случило в град Кантон. Защо сте напуснали стария си семеен дом?

— Дойдох в Пуян — отговори старицата, — защото главният престъпник, Лин фан, се пресели в тази околия.

Ди не си спомняше да е чувал това име. Като нави отново документите, той каза любезно:

— Ще проуча тези записи много внимателно, госпожо. Веднага щом стигна до заключение, ще ви помоля да дойдете тук отново за допълнителна справка.

Старата жена стана бавно и като се поклони дълбоко, рече:

— От дълги години чакам съдия, който да намери начин да поправи тази ужасна неправда. Дано с благословията на великото Небе денят най-после да е настъпил!

Хун я отведе. Когато се върна, съдията му каза:

— На пръв поглед изглежда, че това е един от ония спорни случаи, при които хитър и добре образован мошеник се обогатява, като разорява други хора, и винаги успява да избегне справедливото наказание. Явно е, че скръбта и безсилието са помрачили разума на старицата, Най-малкото, което мога да направя за нея, е да проуча внимателно случая, макар че е много съмнително дали ще успея да намеря слабо място в защитата на обвиняемия. Забелязах, че делото е минало дори през ръцете на един съдия, който е известен като много способен юрист и сега е на служба в Столичния съд.

После съдията накара да извикат Тао Ган. Като видя помръкналото лице на помощника си, той каза с усмивка:

— Горе главата, Тао Ган, имам за тебе по-добра работа от това да се мотаеш сред будистката паплач! Иди там, където живее старата госпожа Лян. Събери колкото е възможно повече сведения за нея и семейството й. После искам да откриеш богатия търговец на име Лин Фан, който трябва да живее някъде в този град. Ще ми докладваш и за него. Сигурно те ти е от полза да знаеш, че и двете лица са от Кантон и са се преселили тук преди няколко години.

Съдията освободи Хун и Тао Ган и накара старши писаря да му донесе някакви документи, свързани с текущата дейност на околийската управа.