Скелет под камбаната

Глава двадесет и първаСЪДИЯТА И ПОМОЩНИЦИТЕ МУ ПОПАДАТ В ГИБЕЛЕН КАПАН;ОПАСЕН ПРЕСТЪПНИК Е ЗАДЪРЖАН В СОБСТВЕНАТА МУ КЪЩА

Всички нададоха гневни възклицания. Ма Жун и Цяо Тай ругаеха свирепо и трескаво опипваха гладката вътрешна повърхност на бронзовия купол. Тао Ган започна да се вайка на висок глас, проклинайки глупавата сн грешка.

— Тишина! — извика съдията. — Имаме малко време, слушайте внимателно! Никога няма да успеем да повдигнем тази проклета камбана отвътре. Има само една възможност да се измъкнем оттук. Трябва да се опитаме да отместим камбаната на няколко стъпки с бутане. Когато част от нея излезе извън ръба на площадката, ще се открие отвор, през който ще можем да се смъкнем долу.

— Няма ли да ни попречат ъгловите греди? — попита дрезгаво Ма Жун— — Не зная — отвърна късо съдията. — Но един макар и съвсем малък отвор би ни спасил от задушаване. Угасете светлините, пушекът разваля малкото въздух, с който разполагаме. Не говорете, съблечете се и се хващайте за работа.

Съдията хвърли шапката си на пода и се съблече гол. Прекара десния си крак по плочите, докато намери добра опора в една хлътнатина между тях, преви гръб и започна да бута камбаната.

Останалите последваха примера му.

Скоро въздухът стана тежък, а дишането — все по-трудно. Все пак камбаната помръдна — само на част от инча, но това им показа, че задачата им не е непосилна, и те удвоиха усилията си.

Никой от петимата нямаше представа колко време са се трудили до изнемога в бронзовия си затвор. Потта се стичаше по голите им тела. Задушаваха се, спареният въздух изгаряше дробовете им.

Силите напуснаха най-напред Хун. Той припадна на пода, точно когато с едно отчаяно усилие успяха да изтласкат камбаната на няколко инча извън ръба на площадката. В краката им се появи малък отвор с форма на полумесец и под купола нахлу струя свеж въздух. Съдията довлече Хун до отвора, за да му даде възможност да вдъхне от чистия въздух. После обединиха силите си за още един напън. Камбаната се отмести още малко над ръба. Сега вече отворът беше достатъчно голям, за да може през него да се провре дете. Четиримата мъже бутаха с всичките сили, които им бяха останали, но напразно. Явно бе, че камбаната се е опряла в някоя от гредите.

Без да губи време, Тао Ган клекна и спусна краката си през отвора. Направи отчаяно усилие да се провре. Грапавият каменен ръб на площадката се врязваше дълбоко в мускулите на гърба му, но той не се предаваше. Най-сетне успя да провре п раменете си и падна долу в храстите.

След малко през отвора се подаде краят на едно от железните копия. Сега вече Ма жун и Цяо Тай успяха да помръднат камбаната още малко и скоро отворът стана достатъчно голям, за да може през него да излезе и Хун. След него се измъкнаха съдията и останалите двама.

Всички налягаха между храстите, напълно изтощени. Но скоро съдията се надигна и отиде до мястото, където лежеше Хун. Опипа ударите на сърцето му и каза на Ма Жун и Цяо Тай:

— Отнесете инспектора до езерцето с лотосите и намокрете лицето и гърдите му. Не му позволявайте да става, преди да се е поправил напълно.

Като се обърна, съдията видя Тао Ган, който бе застанал на колене зад него и удряше челото си в земята.

— Стани, приятелю! — каза му съдията. — Нека това ти бъде за урок. Сега сам се увери какво става, когато не изпълняваш заповедите ми, които по правило не издавам, без да имам основателни причини. Хайде, ела и ми помогни да разбера как нашият хитър убиец е успял да измъкне каменното буренце изпод ръба на камбаната.

Само с парче плат, увито около бедрата, съдията се покатери на площадката, последван от вече много послушния Тао Ган. Скоро разбраха как е станало всичко. Нападателят им бе взел едно от копията, с които бяха повдигнали камбаната, и го бе мушнал зад каменното блокче. След това го бе плъзнал по-нататък, докато върхът му е опрял в най-близката греда. Използувайки копието като лост, той бе успял да отмести камъка.

Като установиха това, съдията и Тао Ган взеха фенерите си и отидоха в третия вътрешен двор. Провериха задната желязна врата и видяха, че хартиените ленти, залепени от Тао Ган, бяха скъсани.

— Това — каза съдията — доказва ясно, че престъпникът е Лин фан. Той е отворил тази врата отвътре и тайно ни е проследил до първия двор. Шпионирал ни е, докато сме повдигали камбаната, и като е видял, че всички сме се вмъкнали под нея, е решил, че това е удобният случай да се отърве от нас завинаги. — Съдията се огледа наоколо. — Хайде сега да се върнем — рече той — и да видим как се чувствува Хун.

Видяха, че Хун е дошъл в съзнание. Щом съзря съдията, той поиска да се надигне, но Ди твърдо му нареди да остане неподвижен. Опипа пулса му и каза меко:

— В момента няма работа за тебе, инспекторе. Стой тук и си почивай, докато дойдат стражниците!

После се обърна към Тао Ган:

— Изтичай при пазача на квартала и му нареди да дойде тук с хората си. Да изпрати един конник до трибунала, който да предаде, че двадесет от стражниците трябва да дойдат тук незабавно, като донесат два стола-носилки. Щом предадеш тези заповеди, бягай възможно най-бързо в най-близката аптека — целият си в кръв!

Тао Ган се втурна да изпълни заповедите. Междувременно Ма Жун бе донесъл дрехите и шапката на съдията, останали под камбаната. Бе ги почистил от прахта и мръсотията и сега ги държеше, очаквайки съдията да ги облече. Но Ди поклати глава. За голямо удивление на Ма Жун той облече само долната си дреха и нави ръкавите й, като откри мускулестите си предмишници. Вдигна полите на дрехата и ги пристегна под пояса. Раздели дългата си брада на два кичура, прехвърли ги през раменете и завърза краищата им зад врата си,

Ма Жун наблюдаваше внимателно и прецени, че макар и да имаше малко излишна тлъстина, съдията би бил неприятен съперник в един ръкопашен бой.

Докато привършваше своите приготовления, връзвайки косата си с носна кърпа, съдията каза на Ма Жун:

— Аз не съм отмъстителен човек. Но този Лин Фан се опита да убие всички ни по най-жесток начин. Ако не бяхме успели да изтласкаме камбаната извън ръба на площадката, към историята на Пуян щеше да се прибави още едно сензационно изчезване. Няма да се откажа от удоволствието да арестувам Лин Фан със собствените си ръце. Надявам се, че ще се съпротивлява!

Съдията се обърна към Цяо Тай и добави:

— Ти ще останеш тук с инспектора. Като пристигнат стражниците, нека поставят бронзовата камбана да виси както преди. Да съберат костите и да ги положат в ковчег. Ти претърси внимателно мръсотията под камбаната и се постарай да намериш други улики.

После заедно с Ма Жун съдията напусна храма през страничната врата. След като минаха по безброй тесни улички, Ма жун намери предната порта на къщата на Лин Фан. Четирима сънливи стражници стояха на пост край нея. Съдията остана назад, а Ма Жун мина напред и шепнешком предаде заповедите му в ухото на най-възрастния стражник. Той кимна и почука на портата. Когато шпионката се отвори, стражникът рече на пазача грубо:

— Отвори портата и не се бави! В двора ви е влязъл крадец. Какво щеше да стане с този дом, мързеливо куче, ако ние, стражниците, не бяхме винаги така бдителни?! Отваряй, преди крадецът да е офейкал със спестяванията ви!

Веднага щом пазачът отвори двойната порта, Ма Жун скочи напред и го сграбчи за гърлото. Сложи ръка на устата му, а в това време стражниците го вързаха здраво и затъкнаха устата му с парцал. След това съдията и Ма Жун влязоха през портата.

Дворовете изглеждаха пусти, Никой не се изпречи на пътя им. В третия двор от сенките изведнъж изникна икономът на Лин Фан. Съдията му кресна:

— По заповед на трибунала ти си арестуван! Ръката ма иконома се плъзна към пояса му.и внезапно на лунната светлина блесна дълъг нож. Ма Жун се приготви да скочи върху иконома, но не беше достатъчно бърз. Съдията вече бе. стоварил съкрушителен удар в сърцето му и мъжът падна назад със стон. Ди отправи добре прицелен ритник под брадата му. Главата на иконома отскочи назад и се удари в плочника. Той не мръдна повече.

— Майсторска работа! — прошепна Ма Жун.

Докато той прибираше ножа на иконома, съдията се втурна към задния двор. Само от един хартиен прозорец се прецеждаше жълта светлина. Ма Жун догони съдията точно в момента, когато той отвори вратата с ритник.

Видяха малка, но изискано подредена спалня, осветена от копринен фенер на поставка от абаносово дърво. Отдясно имаше легло от същия материал, а отляво — изкусно гравирана тоалетна масичка с две запалени свещи.

Лин Фан, облечен в тънката си нощна роба от бяла коприна, седеше срещу масичката с гръб към вратата. Съдията го сграбчи грубо и го обърна. Лин Фан го погледна с безмълвен ужас. Той не направи опит да се съпротивлява. Лицето му беше бледо и изопнато, челото му бе прорязано от дълбока рана. В момента, в който съдията го изненада, той бе зает да маже раната си с лечебен мехлем. Лявото му рамо бе оголено и по него се виждаха няколко грозни натъртвания.

Доста разочарован от безпомощния вид на противника си, съдията каза грубо:

— Лин Фан, ти си задържан! Стани! Ще те отведем веднага в съда!

Лин Фан не каза нищо. Той бавно стана от стола си. Изправен в средата на стаята, Ма Жун разви една тънка верижка от китката си, за да го върже.

Внезапно дясната ръка на Лин Фан се стрелна към един копринен шнур, който висеше вляво от тоалетната масичка. Съдията посегна и нанесе страхотен удар под брадата му. Гърбът на Лин Фан се удари о стената, но той не изпусна шнура и успя да го дръпне, преди да рухне в безсъзнание на пода.

Съдията чу зад себе си проклятие и се обърна точно навреме, за да види как Ма Жун пропада. Под краката му подът се беше разтворил. Ди успя да го сграбчи за яката и да го спаси от падане в зейналата отдолу черна дупка. Измъкна го навън.

Отворът на пода беше широк четири стъпки. Капакът му се бе отворил надолу върху пантите си и беше открил стръмни каменни стъпала, водещи към тъмната яма.

— Имаш късмет, Ма Жун — отбеляза съдията. — Ако беше застанал в средата на хитрия капан, щеше да си изпочупиш краката по тези стъпала!

Като разгледа тоалетната масичка, Ди забеляза втори копринен шнур от дясната й страна. Дръпна го и капакът на дупката бавно се вдигна. Чу се щракване и подът отново изглеждаше съвсем обикновен.

— Не обичам да удрям ранен човек — каза съдията, като посочи проснатия на пода Лин Фан, — но ако не бях го тръшнал, кой знае към какви други хитрини щеше да прибегне.

— Това беше добър, чист удар, Ваша Милост — каза Ма Жун с искрено одобрение. — А се чудя как е получил тази отвратителна рана на челото и натъртванията по рамото си. Явно е, че днес в по-ранните часове е преживял някакво тежко премеждие!

— Това ще установим като му дойде времето — каза съдията. — А сега вържи здраво Лин Фан, както и иконома му. После доведи стражниците от предната порта и претърсете цялата къща. Ако намерите други слуги, задръжте ги и отведете всички в трибунала. Аз ще проуча накъде води тайният проход.

Ма Жун застана над Лин Фан. Съдията отвори отново капака на пода, като дръпна шнура. Взе една запалена свещ от тоалетната масичка и слезе надолу. Като мина по дузина стръмни стъпала, той се озова в тесен коридор. Вдигна високо свещта и видя вляво каменна площадка. Тъмна вода преливаше над две широки стъпала, разположени под нисък каменен свод в стената. Вдясно коридорът свършваше с голяма желязна врата със сложна ключалка.

Съдията се изкачи обратно и когато главата и раменете му се изравниха с пода на стаята, извика на Ма Жун:

— Долу има заключена врата — вероятно същата, която се опитвахме да отворим преди няколко часа! Торбите със сол са били пренасяни от склада в третия двор на храма по подземен канал, който се свързва с реката отсам или оттатък шлюза. Претърси ръкавите на Лин Фан за връзка ключове, с които да отворя вратата!

Ма Жун претърси бродирания халат, който висеше на високото легло. Той измъкна оттам два ключа със сложна резба и ги подаде на съдията. Ди слезе отново, пъхна ги в ключалката, завъртя ги и тежката желязна врата се отвори. Зад нея се откри третият двор на Храма на отвъдното проникновение, окъпан от мека лунна светлина.

Съдията извика „довиждане“ на Ма Жун и потъна в прохладния нощен въздух. До слуха му достигнаха далечните викове на стражниците.