Спящата кукла

33.

На вратата на бунгалото Ребека Шефилд поздрави Данс:

— Добре дошла пак при нас. Досега клюкарствахме и харчихме парите ви.

Кимна към бутилката каберне „Джордан“, което само тя пиеше.

Погледна Саманта и не я позна.

— Здравейте.

Вероятно я помисли за друга полицайка.

Жените влязоха. Катрин затвори и заключи.

Саманта гледаше ту Линда, ту Ребека. Изглеждаше, сякаш е загубила дар слово, и полицайката за момент си помисли, че ще побегне.

Ребека погледна пак новодошлата и примигна удивено.

— Чакай. О, мили Боже!

Линда не разбра и вдигна вежди.

— Не я ли позна?

— Какво искаш да кажеш?… Чакай. Ти да не си Сам?

— Здравейте.

От смущение слабичката жена затрепери. Не можеше да задържи погледа си върху някоя от тях за повече от няколко секунди.

— Лицето ти! — ахна Линда. — Толкова си се променила! Леле!

Саманта сви рамене и се изчерви.

— Да, да, по-хубава си сега. Имаш малко повече месце по кокалите. Най-накрая. Беше ужасно хилава. — Ребека я прегърна, после се отдръпна, като постави ръце на раменете й и пак я огледа. — Изпипана работа… Какво ти направиха?

— Импланти. На брадичката и бузите. На устните и около очите. И на носа, разбира се. После… — Саманта погледна закръглените си гърди и леко се усмихна. — Но това отдавна исках да го направя.

Линда се разплака:

— Не мога да повярвам!

Тя също я прегърна.

— Как се казваш сега?

Саманта сведе очи.

— Предпочитам да не казвам. И слушайте и двете. Моля ви. Не трябва да казвате на никого за мен. Ако хванат Даниел и решите да говорите пред пресата, не ме споменавайте.

— Няма проблем.

— Съпругът ти не знае ли? — попита Линда, като погледна венчалната й халка.

Тя поклати глава.

— Как успя да скриеш? — поинтересува се Ребека.

Саманта преглътна тежко.

— Излъгах. Така успях.

Данс знаеше, че всички съпрузи се лъжат взаимно от време на време, макар и не толкова често като неженените двойки. Повечето лъжи обаче са безобидни; много рядко се срещат толкова сериозни като при Саманта.

— Сигурно е трудно — отбеляза Ребека. — Трябва да имаш добра памет.

— Нямам друг избор.

Катрин забеляза защитни жестове: притискане на ръцете до тялото, свиване, кръстосване, извръщане на поглед. Саманта бе истински вулкан от стрес.

— Обаче няма как да не знае, че си лежала в затвора — настоя Ребека.

— Знае.

— Как тогава?…

— Казах му, че е било престъпление по служба. Помогнала съм на шефа си да фалшифицира ценни книжа, защото жена му се нуждаела от спешна операция.

— Повярва ли ти?

Саманта погледна засрамено приятелката си:

— Той е добър човек. Но ще ме напусне, ако узнае истината. Че съм била в секта…

— Не беше секта — бързо възрази Линда.

— Каквото и да е било, Даниел Пел стоеше зад него. Това е достатъчна причина да ме напусне. И няма да го обвинявам.

— Ами родителите ти? — попита Ребека. — Знаят ли нещо?

— Майка ми почина, а баща ми се интересува от мен, колкото винаги се е интересувал. Тоест изобщо не му дреме. Сигурно си спомняте. Съжалявам, но предпочитам да не говорим за това.

— Добре, Сам.

Полицайката ги подкани да поговорят за Пел. Първо им даде подробности за убийството на Пембъртън и кражбата на документацията от фирмата й.

— Сигурни ли сте, че той го е извършил? — попита Линда.

— Да. Отпечатъците са негови.

Тя затвори очи и зашепна молитва. Ребека се намръщи гневно.

Трите жени не бяха чували името Пембъртън, нито пък за фирмата на Брок. Не си спомняха случаи, при които Пел може да е използвал такива услуги.

— Тогава не живеехме много нашироко — отбеляза Ребека.

Данс попита Саманта за съучастничката на Пел, но също като другите и тя нямаше представа коя може да е тази жена.

Не си спомняше и нищо за Чарлс Пикъринг в Рединг. Катрин им разказа за имейла от Ричард Пел и ги попита дали някога са влизали във връзка с него.

— Кой? — попита Ребека.

Полицайката обясни.

— По-голям брат? — прекъсна я Линда. — Не, Скоти беше по-малък. И е починал година, преди да срещна Даниел.

— Брат ли е имал? — изненада се Ребека. — Каза ми, че е единствено дете.

Данс им разказа за престъпленията, които Пел извършил с балдъзата на брат си.

Линда поклати глава:

— Не, не. Не може да бъде. Брат му се е казвал Скот и е бил умствено изостанал. Това е една от причините да се разбираме толкова добре. Братовчед ми има церебрална парализа.

— На мен пък ми каза, че е единствено дете. Като мен. — Ребека се изсмя. — Лъгал е, за да спечели симпатията ни. На теб какво ти каза, Сам?

Тя отговори неохотно:

— Ричард е по-голям. С Даниел не са се разбирали. Ричард го тормозел. Майка им постоянно била пияна и никога не чистела, затова бащата карал момчетата да се занимават с това. Ричард обаче принуждавал Даниел да върши всичко. Ако откажел, го биел.

— Казал ти е истината? — дръпнато попита Линда.

— Е, само спомена.

— Едно на нула за Мишлето — изсмя се Ребека.

— Каза ми, че не иска никой друг от Семейството да узнае за брат му — измърмори Линда. — Само на мен имал доверие.

— Аз пък не трябваше да казвам на никого, че е единствено дете — вметна Ребека.

Саманта изглеждаше смутена:

— Всички понякога лъжем. Сигурна съм, че случката с балдъзата, за която е писал брат му, е измислица или не е било толкова сериозно. Използвал го е само като повод да скъса с Даниел.

Ребека очевидно не беше убедени в това.

Данс предположи, че Пел е смятал Линда и Ребека за по-опасни от Саманта. Линда е била като майка в Семейството и е имала някакъв авторитет. Ребека очевидно бе пряма и своеволна. Саманта обаче… контролирал я е по-лесно и е знаел, че може да й довери истината — или поне част.

Радваше се, че третата жена дойде да им помогне. Забеляза, че Саманта гледа кафеника.

— Искате ли кафе?

— Малко съм уморена. Напоследък не можех да спя.

— Добре дошла в клуба — обади се Ребека.

Саманта се понадигна, но Катрин й даде знак да не става.

— Мляко, захар?

— О, не се притеснявайте. Моля ви.

Полицайката забеляза, че другите две жени се спогледаха и леко се усмихнаха при тази скромност на другарката им.

Мишлето…

— Благодаря. С мляко.

Данс продължи:

— Линда спомена, че Пел може би е искал да се преместите на по-безлюдно място, на „планински връх“. Имате ли представа какво може да е имал предвид?

— Ами, Даниел на няколко пъти ми е казвал, че иска да се махне от града. Да се премести с цялото Семейство. Много било важно да няма други хора. Не обичаше съседите, не обичаше властта. Искаше да има място за повече хора. Искаше Семейството да се разрасне.

— Наистина ли? — изненада се Ребека.

Линда не коментира.

— Споменавал ли е някога Юта?

— Не.

— Какво може да е имал предвид?

— Не ми е казвал. Обаче говореше така, сякаш сериозно обмисля идеята.

Данс си спомни, че може би е използвал лодка, за да избяга от местопрестъплението след убийството на Пембъртън.

— Споменавал ли е за остров?

Саманта се засмя:

— Остров ли? Изключено.

— Защо?

— Страхуваше се от водата. Не искаше да се качва на никакъв плавателен съд.

Линда примигна удивено:

— Това не го знаех.

За Ребека също беше ново. Тя се усмихна мрачно:

— Разбира се, че няма да знаем. Той споделяше страховете си само с Мишлето.

— Даниел казваше, че океанът е чужд свят. Хората нямали място там. Човек не трябвало да ходи на място, където няма власт. Същото важи и за летенето. Нямаше доверие на пилоти и самолети.

— Мислехме, че е избягал от мястото на днешното убийство с лодка.

— Невъзможно.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

Полицайката се извини за момент. Обади се на Рей Каранео и му нареди да прекрати проверката за крадени лодки. Все пак предположението на О’Нийл се оказа грешно, а Келъг беше прав.

— Помислете сега какъв мотив може да има, за да остане тук. Дали е заради пари?

Спомена думите на Ребека за големия удар — вероятно грабеж.

— Хрумна ми, че може да стои още в района, защото е скрил пари или нещо ценно някъде. Или има нещо недовършено. Нещо свързано с убийството на Кройтън.

— Пари ли? — Саманта поклати глава. — Не, едва ли.

— Сигурна съм, че така каза — настоя Ребека.

— О, не, не твърдя, че не го е казал — бързо добави Мишлето. — Просто може би не е използвал думата „голям“ в смисъла, който ние влагаме. Не обичаше да извършва престъпления, които твърде много се набиват на очи. Крадяхме от къщи…

— Не много често — намеси се Линда.

Ребека въздъхна:

— Ех… Всъщност доста често го правехме, Линда. Пък и вие доста бяхте поработили, преди да дойда.

— Преувеличавате.

Саманта не подкрепи нито едната, нито другата. Изглеждаше, че се чувства неловко, сякаш се опасяваше, че ще поискат тя да разреши спора им.

— Казваше, че ако направим нещо прекалено незаконно, пресата ще се захване с нас и тогава полицията ще ни погне. Трябвало да стоим далеч от банки и финансови служби. Имало прекалено силна охрана, твърде рисковано било. — Тя сви рамене. — Както и да е, всички тези кражби… целта не бяха парите.

— Така ли? — попита Данс.

— Да. Можехме да печелим толкова и с почтен труд. Не това целеше Даниел. Той обичаше да кара хората да вършат неща, които не искат да правят. Това го възбуждаше.

— Така звучи, сякаш само това сме правили — не се съгласи Линда.

— Не исках да кажа това…

— Не сме били бандити.

Ребека се намеси:

— Според мен целта му бяха точно парите.

Саманта се усмихна неуверено:

— Е, аз съм останала с чувството, че повече му харесва да манипулира хората. Нямаше нужда от много пари. Не ги искаше.

— Трябвало е с нещо да купи планинския връх — изтъкна Ребека.

— Може и така да е. Може би греша.

Данс видя в това важен ключ към мисленето на Пел, затова ги помоли да разкажат за престъпленията, като се надяваше, че това ще събуди определени спомени.

— Даниел беше майстор — започна Саманта. — Макар да съзнавах, че вършим нередни неща, нямаше как да не му се възхищавам. Винаги знаеше най-добрите места за кражби от хора на улицата или от домовете. Знаеше как действат охранителните системи в магазините, къде се слагат електронни чипове и къде — не, кои продавачи приемат върната стока, без да искат касова бележка.

— Всички го описват като изпечен престъпник — възрази Линда. — Но за него това бе само игра. Караше ни да се дегизираме. Помните ли? Перуки, различни дрехи, очила. Всичко беше безобидно забавление.

Ребека и Саманта разказаха повече за кражбите, които са извършвали. Дребни престъпления, с които си изкарвали по неколкостотин долара седмично. Данс беше склонна да повярва в теорията на Саманта, че целта му е била повече да упражнява власт, отколкото да събира пари.

— Какво ще кажете за връзката с Чарлс Менсън?

— А, да — измърмори Саманта. — Нямаше никаква връзка с Менсън.

Полицайката се изненада:

— Ама в пресата много се шумеше за това.

— Нали ги знаете журналистите.

Саманта както винаги се боеше да отрече категорично, но за това бе сигурна.

— Даниел беше прочел всички онези книги и си водеше бележки, но казваше, че Менсън е пример за това, какво не трябва да се прави.

Линда поклати глава:

— Не, не. Той наистина колекционираше онези книги и статии за него.

Данс си спомни, че тя е получила по-тежка присъда, защото в нощта на убийството на Кройтън е унищожила уличаващи доказателства, свързани с Менсън. Сега като че ли се тревожеше, че героичната й постъпка може да е била напразно.

— Единственото общо беше, че живееше с няколко жени и ни караше да вършим престъпления — продължи Саманта. — Менсън не е можел да се владее. Твърдял, че е Исус, татуирал си свастика на челото, мислел си, че има свръхестествени способности, приказвал глупости за политика и расизъм. Бил е типичен пример за човек, който не може да контролира емоциите си. Като татуировките, обиците по тялото и странните прически. Те дават информация за теб. А информацията е контрол. Не, според Даниел Менсън е бил неудачник. Неговите герои бяха Хитлер…

— Хитлер ли? — изненада се Катрин.

— Да. Не го одобряваше само заради „еврейската работа“. Това било слабост. Казваше, че ако Хитлер бе преодолял това и беше заживял в мир с евреите, дори да ги включи във властта, щеше да стане най-могъщия човек в историята. Той обаче не бил способен да се владее и затова заслужавал да загуби войната. Възхищаваше се и на Распутин.

— На руския монах ли?

— Да. Той се издигнал в двора на Николай и Александра. Пел харесваше как Распутин използвал секса, за да контролира хората.

При това Ребека се изсмя, а Линда се изчерви.

— Харесваше и Звенгали.

— Книгата на Трилби? — попита Данс.

— О, знаете ли за нея? Той обожаваше този роман. Линда го е чела десетина пъти.

— И честно казано — намеси се Ребека, — беше доста слаб. В онзи стар стил. Тъпа мелодрама.

Полицайката погледна в бележника си и прочете думите, които Пел е търсил в Интернет от затвора.

— „Нимю“ ли? — повтори Саманта. — Не. Но навремето е имал приятелка на име Алисън.

— Какво? — подскочи Линда.

— Запознали се, когато бил в Сан Франциско. Преди да срещне нас. Била в една група, подобно на Семейството.

— Какво говориш?

Саманта кимна. Смутено погледна Линда и продължи:

— Само че не било негова група. Той просто обикалял, срещнал Алисън и се запознал с някои хора от онази секта, или каквото друго е било. Даниел не бил член — той не приемаше заповеди от никого — но идеята му харесала и останал при тях. Научил много за това, как да контролира хората. Те обаче станали подозрителни, защото не се включвал. Затова с Алисън напуснали. Пропътували щата на автостоп. После бил арестуван и тя се върнала в Сан Франциско. Опитваше се да я намери дори след като вече бяхме заедно. Затова понякога пътуваше до Сан Франциско. Не мога да разбера защо я търси сега.

— Какво беше фамилното й име?

— Не знам.

Катрин заразмишлява на глас, дали Пел не търси Алисън или човек на име Нимю, за да си отмъсти.

— Все пак доста е рискувал да влиза в Интернет от затвора.

— О — отговори Саманта, — Даниел не обичаше отмъщенията.

— Не знам, Сам — намеси се Ребека. — Какво ще кажеш за онзи рокер? Оня негодник на улицата. Даниел за малко не го убил.

Данс си спомни, че Негъл й беше казал за един съсед в Сийсайд, когото Пел нападнал.

— Първо на първо — сопна се Линда, — това не го е направил Даниел. Бил е друг.

— Напротив, пребил го е почти до смърт.

— Но нали полицаите са го пуснали?

Това бе най-убедителното доказателство за невинност според Линда, помисли си Катрин.

— Само защото човекът не се осмелил да подаде жалба — уточни Ребека.

Саманта сви рамене, като отбягваше да гледа другите в очите:

— И аз мисля така. Даниел го е пребил.

Линда не изглеждаше убедена.

— Само че не е било за отмъщение — продължи Саманта. — Рокерът е бил един вид мафиотски бос в квартала. Опитал се да изнудва Даниел за пари, като заплашил, че ще отиде в полицията и ще го обвини за нещо, което не бил извършил. Даниел отишъл при него и пробвал със своите игрички. Рокерът му се изсмял и му казал, че иска парите. Докато се усети, го товарели на линейката със счупени китки и глезени. Само че не било за отмъщение. Било, защото не се поддавал на манипулациите на Даниел. Ако не се поддаваш, той не може да те контролира и в теб започва да вижда заплаха. Постоянно повтаряше: „Заплахите трябва да се премахват.“

— Контрол — обобщи Данс. — Това е думата, която най-добре описва Даниел Пел, нали?

С това и трите бивши членки на Семейството се съгласиха.