Спящата кукла

4.

Катрин Данс крещеше по радиостанцията:

— Хуан, къде е Пел?… Хуан, отговори! Какво става там?

Никакъв отговор.

Код единайсет девет девет се използва в пътната полиция, но всички полицаи в Калифорния го знаят. Означава, че полицаят се нуждае спешно от подкрепления.

След последното включване обаче никой не отговаряше.

Шефът на охраната — побеляло бивше ченге — надникна в кабинета.

— Кой води акцията? Кой командва?

Сандовал погледна Данс:

— Ти си най-старша.

Тя никога не бе попадала в подобна ситуацията — запалителна бомба и бягство на убиец като Даниел Пел — но и не знаеше някой в щата да е попадал. От нея се искаше да ръководи действията на колегите си, докато някой от шерифството или от пътната полиция се намеси. Много беше важно да се действа бързо и решително.

— Добре.

Нареди на началника на охраната веднага да изпрати всичките си хора долу и да блокират изходите.

Навън ехтяха писъци. Хора бягаха по коридора. Пращяха радиостанции.

— Гледайте. — Ти Джей кимна към прозореца, небето бе закрито от гъст дим. — Леле-мале!

Въпреки че сградата вероятно гореше, Катрин реши да остане в кабинета на Сандовал. Не искаше да губи време да се мести. Ако огънят стигнеше до тях, можеха да скочат през прозорците върху покривите на колите на предния паркинг четири метра под тях. Данс отново се опита да се свърже с Хуан Милар, но не успя. Обърна се към началника на охраната:

— Трябва да претърсим сградата стая по стая.

— Слушам.

Той изтича навън.

— Ако се измъкне, искам пътищата да се блокират — добави Данс към Ти Джей.

Свали сакото си и го хвърли на едно кресло. Под мишниците й се бяха образували петна от пот.

— Тук, тук, тук…

Затропа с нокът по ламинираната карта на стената, докато показваше местата на блокадите. Ти Джей се обади в пътната полиция и шерифството.

Сандовал мрачно наблюдаваше задимения паркинг. Пламъците се отразяваха в стъклата. Той мълчеше. Получиха се още рапорти. От Пел нямаше следа — нито вътре, нито вън.

Хуан Милар също го нямаше.

След няколко минути началникът на охраната пак се появи. Лицето му беше изцапано със сажди, кашляше.

— Огънят е овладян. Ограничихме го и отвън. Но, Санди… Трябва да ти кажа, че Джим Бакстър е мъртъв. Надзирателят от „Капитола“ също. Наръгани са. Изглежда, че Пел някак се е сдобил с нож.

— Не — прошепна Сандовал. — Не, не!

— Ами Милар? — попита Данс.

— Не можем да го открием. Може би го е взел за заложник. Намерихме радиостанция. Предполагам, че е неговата. Не можем да разберем обаче накъде е избягал Пел. Някой е отворил аварийния изход отзад, но допреди няколко минути там навсякъде гореше. Няма как да е минал оттам. Другата възможност е през сградата, но някой щеше да го види със затворническия гащеризон.

— Освен ако не се е преоблякъл с дрехите на Милар.

Ти Джей я погледна тревожно. И двамата знаеха какво означава това.

— Съобщете на всички, че може да е облечен с тъмен костюм и бяла риза. — Милар беше по-висок от Пел. Данс добави: — Крачолите му сигурно са навити.

Началникът на охраната вдигна радиостанцията си и предаде предупреждението.

Ти Джей свали мобилния си телефон от ухото, след като проведе кратък разговор.

— Пътните са изпратили коли и мотоциклети. — Махна към картата. — До петнайсет минути ще са блокирали главните пътища.

В тяхна полза беше фактът, че Салинас не е голям град — има само около сто и петдесет хиляди души — и е земеделски център (наричат го още Салатиерата). Околността е заета предимно от зеленчукови градини, което означаваше, че престъпникът има ограничени възможности за бягство. А пък ако тръгнеше пеша, нямаше как да се скрие сред ниските насаждения.

Данс нареди на Ти Джей да изпрати снимките на Пел до шерифството и патрулите, които ще блокират пътищата.

Какво друго трябваше да направи? Тя прокара ръка по плитката си и поглади червената ластична лента, която Маги й беше вързала сутринта. Това им беше като традиция — всяка сутрин момиченцето избираше с какъв цвят ще е ластикът или панделката й. Полицайката си спомни как блестяха кафявите очи на дъщеричката й зад очилцата с телени рамки, докато детето разправяше за музикалната занималня и какви лакомства ще има на рождения ден на дядо й утре. (Досети се, че вероятно в този момент е било замислило да пъхнат пластмасовия прилеп в чантичката й.)

Спомни си и с какво нетърпение очакваше срещата с легендарния престъпник.

Сина на Менсън…

Радиостанцията на началника на охрана изпращя. Чу се трескав глас:

— Имаме тежко ранен. Детективът от Монтерей. Пел го е блъснал в пламъците. Медиците извикаха хеликоптер.

Не, не… Данс и Ти Джей се спогледаха. На обикновено дяволитото му лице се изписа ужас. Данс знаеше, че Милар сигурно изпитва ужасни болки, но трябваше да го разпитат, за да разберат накъде може да е избягал убиецът. Тя кимна към радиостанцията. Началникът на охраната й я подаде.

— Обажда се агент Данс. В съзнание ли е детектив Милар?

— Не, госпожо. Много… много е зле.

— Облечен ли е?

— Дали… Моля?

— Дали Пел е взел дрехите на Милар.

— О, не, не ги е взел.

— Ами оръжието?

— Няма оръжие. По дяволите.

— Предупредете всички, че Пел е въоръжен.

— Слушам.

Хрумна й още нещо.

— Искам в момента, когато медицинският хеликоптер се приземи, на него да има полицай. Пел може би планира да избяга с него.

— Разбрано.

Тя върна радиостанцията на охранителя. Извади мобилния си телефон и натисна четвъртото копче за бързо набиране.

— Кардиологично отделение — чу се ниският, спокоен глас на Еди Данс.

— Мамо, аз съм.

— Какво има, Кати? Децата?

Катрин си представи как на незасегнатото от възрастта лице на едрата жена с къса прошарена коса и кръгли очила се изписва загриженост. Сигурно се беше навела напред — инстинктивна реакция, когато се разтревожеше.

— Не, добре сме, но един от детективите на Майкъл е обгорен тежко. В съда имаше умишлен пожар, при бягство на затворник. Ще чуеш по новините. Загубихме двама надзиратели.

— Съжалявам — прошепна Еди.

— Детективът е Хуан Милар. Виждали сте се няколко пъти.

— Не си го спомням. При нас ли ще го докарат?

— Скоро ще го докарат. С хеликоптер.

— Толкова ли е сериозно?

— Имате ли камера за лечение на изгаряния?

— Малка, в интензивното е. Ако трябва за по-дълго, при първа възможност ще го закараме в Алта Батес, болницата на Калифорнийския университет или в Санта Клара. Може би в Гросман.

— Можеш ли да проверяваш състоянието му от време на време? Информирай ме как е.

— Разбира се, Кати.

— И ако има възможност, искам да говоря с него. Всичко, което каже, ще ни бъде от полза.

— Добре.

— Ще бъда заета през целия ден дори веднага да заловим беглеца. Би ли се обадила на татко да вземе децата?

Стюарт Данс бе пенсиониран океанолог и от време на време работеше в световноизвестния монтерейски аквариум, но винаги бе на разположение на внуците си.

— Веднага ще му се обадя.

— Благодаря, мамо.

Данс затвори. Прокурор Алонсо Сандовал гледаше втренчено картата на стената.

— Кой му е помогнал? — измърмори. — И къде, по дяволите, е Пел?

Катрин също си задаваше тези въпроси.

А също и един друг: „Какво трябваше да направя, за да отгатна плана му навреме? Как можех да предотвратя тази трагедия?“